Мотиви
по АНД № 4058/2020 г. по описа на ПРС, XXVI н.с.
Производството е по реда на чл. 375 и
сл. от НПК.
Районна прокуратура – Пловдив е
внесла постановление за освобождаване от наказателна отговорност и налагането на
административно наказание ,,глоба‘‘ на лицето Н.Г.С. ЕГН: **********, за
извършено от него престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 НК.
Представителят на Районна прокуратура
– Пловдив поддържа внесеното постановление. Намира, че въз основа на събраните
по делото доказателства се установява посочената от него фактическа обстановка,
доколкото в подкрепа на това били събраните по делото гласни и писмени
доказателства. Ето защо, поиска обвиняемият да бъде признат за виновен и
освободен от наказателна отговорност, като му се наложи наказание ,,глоба‘‘ в
определен от съда размер.
Защитникът адв. В. поиска
неговият доверител да бъде признат за невиновен по повдигнатото му обвинение,
тъй като не били налице хулиганските подбуди при извършване на деянието. От
друга страна не се установявали по безспорен начин и причините на пострадалия
леки телесни повреди.
Обвиняемият Н.С. заяви, че е
съгласен да не се разпитват свидетелите от досъдебното производство и изрази
съгласие със своя защитник. По време на последната си дума заяви, че съжалява
за това което е станало.
Съдът, след преценка изцяло и
поотделно на събраните по делото доказателства – устни и писмени – намира и
приема за установено следното:
Обвиняемият
Н.Г.С. е роден на ***г***, с постоянен адрес:***, *******, б.г., основно
образование, безработен, женен, неосъждан, ЕГН: **********.
На
13.04.2018г., привечер, свидетелят /пострадал/ В.С.В. се прибрал в дома си в
***********************. Малко след това същият се преоблякъл и отишъл до
близкия до дома му магазин да си купи бира и хляб. Същият изпълнявал длъжността
,,***‘‘ във входа в който живеел, като били постъпвали много оплаквания във
връзка с вдигането на шум пред този обект. Пред магазинчето за хранителни
стоки, което се помещавало на партерния етаж в ***************, имало събрани
няколко души, сред които обвиняемият Н.С., св. Р.М., Д.И.и Л. Т., които пиели
алкохол и слушали силно усилена музика от касетофон. Магазинчето се
стопанисвало от свидетеля П.Т..
Когато
пострадалият влязъл в магазина се обърнал към продавача свидетелят П.Т. с
думите: „П., до кога ще се занимаваме с теб, хората от входа искат събрание
заради теб“, като визирал силната музика, които пускали клиентите на
заведението му. От своя страна П.Т. отговорил, че направил забележка на
клиентите му, които били пуснали музиката, сред които бил и обв. С., но същите
не му обръщали внимание и продължавали да правят каквото си искат.
В.В.си
купил бира и хляб и се отправил към дома си, като минавайки покрай
тонколонката, от която звучала музиката я ритнал леко с крак, подразнен от
силната музика, която се носела от нея. Това било видяно от обвиняемият Н.С. и
същият блъснал в гърдите свидетелят В.и заплашително му казал :
„***************!“. Пострадалият му отвърнал, че не искал да разговаря с него и
му пояснил, че нямали право да пият пред входа и да безпокоят живущите, след
което подминал и се насочил към пейките, намиращи се пред *******в гр. П.,
******.
Там
пострадалият се заговорил със седналите на пейките негови съседи, сред които:
свидетелите Я.К., Т.Д., С.К., Д.Г.и Б.Т. във връзка с шумната компания пред
блока им. Една част от споменатите
свидетели били на пейките с децата си, които си играели наоколо.
В.В.споделил пред последните за случилия се конфликт с Н.С.. Малко след това последният се приближил до пострадалия,
застанал пред него като му казал: „Ти знаеш ли, че съм боксьор, айде да те видя
сега какво ще правиш!“ и заподскачал с вдигнат гард. В един момент обвиняемият
нанесъл силен удар в областта на лицето, около устата, на видимо по- немощния,
възрастен и нищо неподозиращ В., който не очаквал подобно нещо и паднал назад
на земята, като за момент загубил съзнание. Всички свидетели на случката се
развикали на Н.С. да спре, а децата се разстроили и започнали да плачат в резултат
на уплахата. След като се освестил пострадалият постоял на пейката пред блока
му и установил, че в следствие на удара в лицето му имал разклатен зъб, а от
падането, което било в пряка и непосредствена връзка с удара, усещал болки в
гърба и таза. По-късно същият бил откаран от негов съсед в центъра за спешна
помощ в гр. Пловдив на бул. „Пещерско шосе“, където бил прегледан. На място
пристигнал полицейски екип в състав свидетелите Т.К.и М.Д., пред които било
споделено, че В.В.е бил ударен от Н.С.. От своя страна, последният дошъл отново
и пред полицейските служители, във видимо нетрезво състояние, започнал да
разправя, че бил боксьор и никой нищо не можел да му направи. Агресивното му
поведение било повод за задържането му и откарването в полицейското управление.
След
заявление до органите на досъдебното производство от В.В.по случая било
образувано настоящото наказателно производство.
В хода на
досъдебното производство била назначена съдебно-психиатрична експертиза по
отношение на обвиняемия Н.С.. Видно от заключението на същото се установява, че
същият е могъл във времето на обсъжданото деяние- на 13.04.2018г. да разбира
свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи и че е същият е в
състояние да възприема и възпроизвежда фактите от значение за делото и да дава
достоверни обяснения.
В хода на
досъдебното производство била назначена и изготвена съдебно-медицинска
експертиза на пострадалия В.В.. Видно от заключението на същата се установява,
че при инцидента станал на 13.04.2018г. в гр. Пловдив на същия било причинено:
„Контузия на долната част на гърба и таза. Разклащане на първи горен ляв зъб.
Охлузване на задната повърхност на дясната лакътна става, като първите две
травматични увреждания се преценяват от вещото лице като разстройство на здравето,
извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, а охлузването на задната повърхност
на дясната лакътна става се преценява като болка и страдание, без разстройство
на здравето.
Така възприетата от съда фактическа
обстановка се установява от обясненията на обвиняемия, дадени от него в хода на
съдебното производство, както и от показанията на свидетелите В.В., ., Т. Д.,
С.К., Д. Г., Б. Т., Т. К., М.Д., Р.М., Д. И., Л.Т.и П.Т., справка за съдимост,
характеристична справка, докладни записки, съдебно-медицинска експертиза,
съдебно психиатрична експертиза.
Въз основа на така събраните гласни
доказателства се очертават две групи такива.
Към първата, която е в подкрепа на
обвинението попадат показанията на свидетелите В.В., ., Т.Д., С.К., Д. Г., Б.
Т., Т. К., М.Д., П.Т., както и частично от обясненията на обвиняемия С..
Пострадалият В.В.депозира ясни,
логични и последователни показания, кореспондиращи си с останалия събран по
делото доказателствен материал.Същият описва влизането си в магазина
стопанисван от свидетеля П.Т., както и възникналият между тях разговор по повод
вдигането на шум от обвиняемия Н.С. и компания. Тук е мястото да се отбележи,
че освен в лично качество свидетелят В.е направил забележка и в качеството си
на *** в етажната собственост, като е заявил, че ще има събрание по повод
вдигането на шум. Не без значение е и обстоятелството, че свидетелят Т. му е
заявил, че е правил няколко пъти забележка на компанията, която е вдигала шум,
но без резултат. Следва излизането на пострадалия от магазина и отправянето му
към обвиняемия С. и започването на разговор с последния по повод вдигането на
шум. Без значение е обстоятелството, че В.В.е ритнал устройството от което е
звучала музика. Още тук са започнали неправомерните действия на обвиняемия С.,
който е блъснал в гърдите пострадалия и му е изрекъл думите ,,какво искаш бе‘‘,
както и ,,************‘‘. Целта на В.В.е била да се преустанови вдигането на
шум. Следва оттеглянето на пострадалия от обвиняемия и отиването при
свидетелите К., Д., К., Г. и Т., пред които първият е споделил случилото му се
с Н.С.. Достигна до извод, че каквото и съприкосновение да е имало между
последните то е било приключило. Въпреки това, обаче обвиняемият е отишъл
отново при пострадалия и е заявил, че по повод това, че е ,,боксьор‘‘ никой
нищо не може да му каже и е искал да играе ,,спаринг‘‘ с него в подкрепа на
което се явява и заемането на бойна стойка. Въпреки, че В.В.е лице на
**-годишна възраст това не е попречило на Н.С. да докаже своите умения и да му
нанесе удар в областта на лицето, което от своя страна е предизвикало падането
върху земята на пострадалия и настъпването на други увреждания, които се явяват
и в пряка и непосредствена връзка. В подкрепа на това се явяват показанията на
свидетелите ., Т.Д., С.К., Д.Г.и Б. Т..
Последните са били преки очевидци на
извършеното от обвиняемия по отношение на пострадалия и депозират
взаимодопълващи се и последователни показания, въз основа на които се
установява, че е бил нанесен удар от Н.С. на В.В.. Неоснователно се явява
наведеното от страна на защитата възражение, че последните твърдят за
нанасянето на няколко удара, а за сметка на това било причинено само едно
нараняване в областта на зъба, доколкото с оглед пияното състояние на
обвиняемия и въпреки притежаваните от него умения е съвсем възможно само един
удар да е попаднал по предназначение.
Дори пристигналият на място
полицейски екип в състав свидетелите Т.К.и М.Д. не е успял да усмири обвиняемия
Н.С. и същият отново се е появил, като е започнал да говори, че е ,,боксьор‘‘ и
че никой нищо не може да му направи. Макар двамата полицаи да не са преки
очевидци на деянието, то те депозират показания в насока, че от присъстващи са
установили за нанасянето на удар от обвиняемия по отношение на пострадалия.
П.Т. въпреки, че не е бил пряк очевидец
на извършеното от Н.С., доколкото се е намирал в стопанисвания от него магазин,
то това лице също е чуло, че последният е бил ударил В.В..
Във втората група гласни
доказателства попадат на първо място обясненията на обвиняемия. Освен източник
на доказателства, обаче същите са и основно средство за защита, поради което
трябва да се ценят с оглед останалите събрани по делото доказателства.
Съдът не кредитира обясненията на С.,
че не е удрял пострадалия, а само го е блъснал, доколкото същите си противоречат
с показанията на свидетелите В. В., ., Т.Д., С.К., Д.Г.и Б. Т., които са били
преки очевидци на деянието и категорично заявяват, че обвиняемият е ударил
пострадалия, като описват и къде е било това, а именно в областта на главата.
В подкрепа на защитата се явяват
показанията на свидетелите Р.М., Д.И.и Л. Т., които са в насока, че са очевидци
на възникнал конфликт между пострадалия и обвиняемия, но не са видели
последният да го удря. Тук е мястото да се отбележи, че е съвсем нормално да не
са станали свидетели на нанасянето на удари, доколкото те са очевидци на първия
етап от отношенията между обвиняемия и пострадалия, които са били пред
хранителния магазин, но от друга страна не са били очевидци на последващите
извършени действия от Н.С. по отношение на В.В., тъй като не са се намирали
край тях.
Въз основа на гореизложеното се
достигна до извод, че обвиняемият Н.С. е нанесъл удари по отношение на
пострадалия В.В., доколкото това се установява от показанията на последния и
свидетелите К., Д., К., Г. и Т., които са били преки очевидци на деянието.
Показанията на свидетелите М., И. и Т. са единствено в насока случилото се пред
хранителния магазин и е нормално с оглед това, че не са присъствали
впоследствие да не са видели нанасянето на удари. Тук е мястото да се отбележи,
че и основната линия на защита е не избягване нанасянето на телесни повреди, а
дали същите са извършени по хулигански подбуди или при условията на неизбежна
отбрана.
Съдът кредитира събраните по делото
писмени доказателства, доколкото същите са приобщени по надлежния ред, като
следва да се отбележи, че в нито един етап от производството не са били
оспорени от страните по делото.
От справката за съдимост се
установява, че обвиняемият Н.С. е неосъждан, реабилитиран е.
От протокола за разпознаване на лица
се установява, че пострадалият В.В.разпознава обвиняемия Н.С., като лицето,
което му е причинило телесни повреди.
От представената характеристична
справка се установява, че обвиняемият е с добри характеристични данни.
Съдът кредитира заключението на
изготвените в хода на досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза и
съдебно-психиатрична експертиза, като компетентно изготвени от вещи лица
разполагащи с необходимите опит и познания.
От заключението на изготвената
съдебно-психиатрична експертиза се установява, че обвиняемият Н.С. е могъл във
времето на обсъжданото деяние- на 13.04.2018г. да разбира свойството и
значението на постъпките си и да ги ръководи и че е същият е в състояние да
възприема и възпроизвежда фактите от значение за делото и да дава достоверни
обяснения.
От заключението на
изготвената съдебно-медицинска експертиза се установява, че на пострадалия
В.В.при инцидента станал на 13.04.2018г. в гр. Пловдив на същия било причинено:
„Контузия на долната част на гърба и таза. Разклащане на първи горен ляв зъб.
Охлузване на задната повърхност на дясната лакътна става, като първите две
травматични увреждания се преценяват от вещото лице като разстройство на
здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, а охлузването на задната
повърхност на дясната лакътна става се преценява като болка и страдание, без
разстройство на здравето.
Въз основа
на възприетата от съда фактическа обстановка, Съдът намира, че обвиняемият
Н.Г.С. с ЕГН: ********** е осъществил състава на престъплението по чл. 131, ал.
1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 НК, за това, че На 13.04.2018г., в гр. Пловдив, е
причинил две леки телесни повреди по хулигански подбуди на В.С.В. от гр.
Пловдив, изразяващи се в: контузия на долната част на гърба и таза и разклащане
на първи горен ляв зъб, довели до разстройство на здравето, извън случаите на
чл. 128 и чл. 129 от НК.
От
обективна страна нарушени са обществените отношения, които защитават телесна
неприкосновеност на гражданите, доколкото с действията си обвиняемият С. е
причинил две леки телесни повреди по хулигански подбуди на В.С.В. от гр.
Пловдив, изразяващи се в контузия на долната част на гърба и таза и разклащане
на първи горен ляв зъб, довели до разстройство на здравето, извън случаите на
чл. 128 и чл. 129 от НК.
Деянието е
извършено по хулигански подбуди, тъй като извършителят без мотив и видима
обективна причина и пред майки с малки деца, е нападнал пострадалия В., само за
да демонстрира надмощие, проявявайки неуважение към личната неприкосновеност и
телесна цялост на гражданина и в нарушение на обществения ред и порядки му е
причинил две леки телесни повреди. Както е прието в константната съдебна
практика нанасянето на телесно увреждане по хулигански подбуди се осъществява
от обективна страна със скандализиращи по своя характер действия, а деецът от
субективна страна е воден от специален хулигански мотив. За да е налице
хипотезата на извършено деяние по чл.131, ал.1, т.12 НК, следва деецът с
непристойни действия, грубо да нарушава обществения ред и да изразява явно
неуважение към обществото. Проявяваното неуважение към обществения ред и
порядки, което се демонстрират в подобни случаи и причиняването на телесна
повреда показва необвързаността на дееца със спазването на общоприетите норми
на поведение и пренебрежително отношение към тях. В настоящия случай всички
тези условия са налице.
Обвиняемият
С. не е познавал преди това пострадалия и същият е реагирал агресивно по
отношение на последния, доколкото свидетелят В.му е направил забележка за шума,
който се е вдигал от пусната силно музика. Вместо да преустанови своите
неправомерни действия Н.С. е искал да покаже, че не се интересува от
обществените порядки и че никой не може да му забрани да слуша музика, което е
предизвикало и нанасянето на телесни повреди.
Извършеното
от свидетеля В.по отношение на устройството от което се е чувало силно музика
не може да се приеме като личен мотив за действията на обвиняемия С., тъй като
първият е имал за цел запазването на тишината в квартала. Това е бил единственият
им досег и не се установява между тези лица по-рано да са съществували лични
взаимоотношения. Отправянето на забележка по повод пусната силна музика от
пострадалия провокира у обвиняемия желание да раздаде справедливост като лично
и със сила се саморазправи с него по повод действията му. По този начин, Н.С.
проявил агресия спрямо В.В., който към този конкретен момент на осъществяване
на престъплението не е накърнявал, правата и свободите на друго лице и не се е
налагала употребата на физическа сила срещу него, още повече че е бил изминал
период от време между първоначалния словесен конфликт и нанасянето на телесни
повреди. През този период от време обвиняемият е имал достатъчно такова да се
успокои и размисли, но вместо това е предпочел сам да потърси възмездие и да
нанесе телесни повреди по отношение на един възрастен и физически много по-слаб
човек от него. Поведението на Н.С. е било израз на неуважението му към
обществото и несъобразяването му с обществения ред, предвиждащ закрила на
телесната неприкосновеност и достойнството на индивида и мирно разрешаване на
евентуално възникнали конфликти по установения за това ред. Обвиняемият е
съзнавал, че извършва хулиганските си действия на публично място – пред
множество свидетели, включително и малки деца, като е целял да накърни
спокойствието на гражданите наред с желанието да се саморазправи, като е
предприел придвижването си мястото от хранителния магазин до мястото където е
отишъл пострадалия.
Неоснователно
се явява наведеното възражение за прилагането института на неизбежната отбрана.
За да е налице такъв на първо място трябва да имаме човешко нападение, което е
непосредствено и противоправно.
В случая,
пострадалият е ударил устройството от което се е чувала музика, но това не е
противоправно поведение, доколкото същото е имало за цел да се преустанови
вдигането на шум, тъй като не са били удовлетворени отправените преди това
молби за преустановяването му.
На следващо
място не е налице и непосредствено нападение от страна на В.В., тъй като същият
се е отдалечил от обвиняемия С., но последният го е проследил и ударил.
Неоснователно
се явява наведеното възражение, че разклащането на зъба на пострадалия се е
получило вследствие от неговата лоша устна хигиена, доколкото, ако същият не
беше ударен от обвиняемия, това нямаше да се случи.
От
субективна страна, обвиняемият С. е действал с пряк умисъл по смисъла на чл.
11, ал. 2, предл. 1 НК, като форма на вина, тъй като е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е и е искал настъпването
на общественоопасните му последици.
Видно от
приложената по делото справка за съдимост обвиняемият не е осъждан и не е бил
освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание
по реда на чл. 78а НК. С оглед на
изложените фактически и правни изводи са налице материално - правните
предпоставки обвиняемият да бъде освободен от наказателна отговорност за
извършеното от него престъпление по чл.
чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 НК, като му бъде наложено
административно наказание “глоба” по реда на чл. 78а НК. Обвиняемият е
пълнолетно лице, не е осъждан за престъпление от общ характер и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК, престъплението е
извършено умишлено и за него НК предвижда наказание „лишаване от свобода‘‘ до
три години, като не са налице
отрицателните предпоставки на чл. 78а, ал. 7 НК. Разпоредбата на чл.
78а, ал.1 НК предвижда административно наказание глоба в размер от 1000 до 5000
лева.
При индивидуализирането на административното
наказание “глоба” Съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства за
обвиняемия чистото съдебно минало, както
и неговото материално състояние, както и изказаното съжаление за случилото се.
Като отегчаващи вината обстоятелства не се отчетоха. За определяне размера на
глобата, обаче Съдът трябва да се съобрази и с доходите получавани от дееца,
като от страна на държавното обвинение не са събрани каквито и да били
доказателства.
Ето защо
съдът определи и наложи на обвиняемия административно наказание “глоба” в размер на хиляда лева, като именно така определеният
размер на глобата, се явява справедлив и в най-голяма степен ще допринесе за
постигане целите на наказанието.
По разноските:
На
основание чл. 189, ал. 3 НПК обвиняемият Н.С. беше осъден да заплати на ОД на
МВР гр. Пловдив сумата в размер от 228,24 лева, представляваща разноски по
делото за изготвените експертизи.
По
изложените мотиви съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала.
А.Д.