Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1273
гр. П., 11.09.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд – гр. П., Гражданска колегия, VІІІ-ми състав, в открито съдебно заседание на единадесети юли две
хиляди и деветнадесета година, в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Яна Филипова
при
секретаря Лили Добрева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1345
по описа за 2019
г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от С.Б.С.
против „ПРОКРЕДИТ БАНК“ АД с искане да бъде признато за установено в
отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата в
размер на 16616.06 лева, представляваща главница по Договор за прокредит спринт
№ ***г., сумата в размер на 767.85 лева, представляваща неустойка за периода от
03.01.2013 г. до 10.03.2013 г., сумата в размер на 333.65 лева, представляваща
просрочена лихва за периода от 07.12.2012 г. до 04.02.2013 г. и сумата в размер
на 1079.57 лева, представляваща присъдени разноски, за които суми срещу
наследодателите на ищеца С.Б.С. и К.С.Т.е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д.
№ 1959/2013 г. по описа на Районен съд – гр. П., въз основа на който срещу С.Б.С.
и К.С.Т.е образувано изп. дело № ***г. по описа на ЧСИ Е.Д., с район на
действие Окръжен съд – гр. П., което е прекратено по силата на закона поради
непредприети от взискателя изпълнителни действия за удовлетворяване на
вземанията по екзекутивния лист в период по – дълъг от две години. В исковата
молба се излагат твърдения, че са налице новонастъпили след издаване на
изпълнителния титул обстоятелства, а именно вземанията са погасени по давност.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез
процесуалния си представител адвокат Б.- Д., оспорва исковата претенция. В
подадения отговор на искова молба са изложени подробни съображения, че
процесните вземания не са погасени по давност, тъй като в хода на образуваното
изпълнително производство за принудително удовлетворяване на вземанията по
процесния изпълнителен лист са предприети множество действия, които са довели
до прекъсване на давността. В допълнение се сочи, че между страните по изп.
дело № ***г. по описа на ЧСИ Е.Д., с район на действие Окръжен съд – гр. П.е
постигнато споразумение за доброволно погасяване на дълга, вследствие на което
длъжниците са заплащали по сметка на банката суми в погашение на процесните
вземания, които действия следва да се тълкуват като признание на дълга по
смисъла на чл. 116, б. „а“ ЗЗД.
В открито съдебно заседание на
23.05.2019 г. процесуалният представител на ищеца в контекста на наведените от
ответника в срока по чл. 131 ГПК твърдения за извършени плащания в погашение на
процесните вземания поддържа, че доверителят му не дължи сумите по
изпълнителния лист както поради погасяването им по давност, така и поради
погасяването им посредством плащане.
По
допустимостта на производството:
Следва да се посочи, че отричаните от
ищеца разноски по издадения изпълнителен лист нямат характер на самостоятелен
иск, тъй като не представляват самостоятелно
съдебно предявено притезание съгласно указанията дадени с т. 10в
на Тълкувателно
решение № 2/26.06.2015г. по тълк. д. № 2/2013г., ОСГТК, постановено
по някои спорни въпроси на изпълнителното производство. Отричането (изцяло или
частично) с влязло в сила решение на дължимостта на главните вземания по
изпълнителния титул би имало за последица прекратяване на изпълнителното
производство, а съгласно чл. 79 ГПК в хипотезата на чл. 433 ГПК разноските по изпълнението,
включително и тези по изпълнителния лист не са за сметка на длъжника.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и
възраженията на страните, приема от
фактическа страна по спора следното:
Страните не спорят, а и от изисканото в
цялост производство по ч. гр. д. № 1959/2013 г. по описа на Районен съд – гр. П.се
установява, че по заявление на ответното дружество против С.Б.С. лично и в
качеството си на ЕТ „С.С. – 92“ и К.С.Т.е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ № 1611/08.04.2013 г. и изпълнителен
лист от 08.04.2013 г. за сумата в размер на 16616.06 лева, представляваща
главница по Договор за прокредит спринт № ***г., сумата в размер на 767.85
лева, представляваща неустойка за периода от 03.01.2013 г. до 10.03.2013 г.,
сумата в размер на 333.65 лева, представляваща просрочена лихва за периода от
07.12.2012 г. до 04.02.2013 г. и сумата в размер на 1079.57 лева, от която
сумата в размер на 354.35 лева внесена държавна такса и сумата в размер на 725.22
лева адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на заявителя.
Видно от представения по делото заверен
препис от изп. дело № ***г. по описа на ЧСИ Е.Д., с район на действие Окръжен
съд – гр. П.по искане с вх. № 09340/31.08.2013 г. от ответното дружество срещу С.Б.С.
лично и в качеството си на ЕТ „С.С. – 92“ и К.С.Т.е образувано производство за
принудително събиране на процесните вземания. С молбата за образуване на изпълнително
дело е поискано да бъде наложена възбрана върху индивидуализирани в искането
недвижими имоти.
Видно от покани за доброволно изпълнение
на лист 87 – 89 от изпълнителното производство на длъжниците е връчена
процесната заповед за изпълнение, като в указания в същата двуседмичен срок не
е подадено възражение по чл. 414 ГПК.
Видно от постановление на съдебния
изпълнител, вписано в Служба по вписванията – гр. П.под № 58, том III, дело 1505/2013 г., на 30.10.2013 г., е наложена възбрана върху недвижими
имоти на длъжниците по изпълнителния лист.
С постановление на съдебния изпълнител
от 28.10.2013 г. е насрочен опис на недвижими имоти на длъжниците за 26.11.2013
г., за който С.Б.С. лично и в качеството си на ЕТ „С.С. – 92“ и К.С.Т.са
уведомени на 31.10.2013 г., който не е извършен по искане на взискателя с вх. №
15128/22.11.2013 г.
Взискателят е депозирал молба с вх. №
02346/21.02.2014 г., в която се сочи, че между страните е постигнато
споразумение за доброволно погасяване на задълженията, обективирани в процесния
изпълнителен титул, поради което е направено искане за спиране на изпълнителното
производство.
С молба с вх. № 09500/06.07.2014 г.
взискателят е поискал да бъде извършен опис на движими вещи на длъжника.
С молба с вх. № 10008/07.09.2016 г.
взискателят е поискал да бъде извършен опис на индивидуализиран в искането
недвижим имот и изнасянето му на публична продан. В отговор на отправеното
искане съдебният изпълнител е насрочил опис на посочения недвижим имот за
15.11.2016 г. С молба с вх. № 13617/14.11.2016 г. взискателят е направил искане
да не се извършва насрочения опис на недвижим имот.
Видно от удостоверение за наследници с
изх. № 6174/03.10.2018 г., издадено от Община П., С.Б.С. е починал на ***г.,
като след смъртта си е оставил за законен наследник ищеца по делото С.Б.С..
Видно от удостоверение за наследници с
изх. № 6174/03.10.2018 г., издадено от Община П., С.Б.С. е починал на ***г.,
като след смъртта си е оставил за законен наследник ищеца по делото С.Б.С..
Видно от удостоверение за наследници с
изх. № 6199/03.10.2018 г., издадено от Община П., К.С.Т.е починала на ***г.,
като след смъртта си е оставила за законен наследник ищеца по делото С.Б.С..
От приетата в хода на настоящото
производство съдебно – счетоводна експертиза, заключението по която съдът цени
като обективно и компетентно дадено се установява, че в погашение на вземанията
по процесния изпълнителен титул по сметка на „ПРОКРЕДИТ БАНК“ АД в периода от
12.04.2013 г. до 22.10.2018 г. са постъпили общо 14204.50 лева, от които
кредиторът е отнесъл сумата в размер на 14057.50 лева за погасяване на главница
по договора за кредит и сумата в размер на 147 лева за погасяване на неустойка.
Съдът
намира, че при така установеното от фактическа страна, се налагат следните
правни изводи:
В
доказателствена тежест на ответника по предявения отрицателен установителен иск
е предприемането на действия, водещи до спиране, респ. прекъсване на
погасителната давност на процесните вземания. В доказателствена тежест на ищеца
е да установи при условията на пълно и главно доказване, че вземанията по
процесния изпълнителен титул са погасени посредством плащане.
Съгласно разясненията дадени с Решение №
170/17.09.2018г. по гр.д. № 2382/2017г. на ВКС, IV ГО, изцяло възприети от въззивната
инстанция с Решение № 363/12.11.2018г., постановено по в. гр. д. № 489/2018г.
по описа на Районен съд – гр. П., по силата на даденото с Постановление № 3 от
18.11.1980г. на Пленума на ВС тълкуване погасителната давност за процесните
вземания по изпълнителния лист е била не само прекъсната, но същата е и спряла
да тече през време на изпълнителното производство по изп. дело № ***г. относно
принудителното осъществяване на вземанията по силата на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД, като спирането на давността за същите е преустановено от момента на
отмяната на тълкуването на правната норма, дадено с Постановление №
3/18.11.1980 г. на Пленума на ВС, извършена с т. 10 от Тълкувателно решение №
2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС. Съобразявайки
приложимите разпоредби на ЗУС (отм.), ЗСВ (1994 г., отм.) и ЗСВ (2007 г.)
съдилищата са приели, че последващите тълкувателни решения нямат подобно на
първоначалните такива обратно действие и започват да се прилагат от момента, в
който са постановени и обявени по съответния ред. Последващите тълкувателни
решения се състоят от две части. С първата от тях се дава новото тълкуване на
правната норма, а с втората част се обявява за загубил сила предшестващ
тълкувателен акт и тя поражда действие от момента на постановяването на новото
тълкувателно решение, поради което и от този момент предшестващия тълкувателен
акт престава да се прилага. Затова установеното с новото тълкувателно решение
тълкуване на правната норма ще може да бъде прилагано от съответните органи, за
които то е задължително, по случаите които са от тяхната компетентност, когато
въпросът е отнесен за разрешаване до тях след приемането на новото тълкувателно
решение или по такива, които са били заварени към този момент. Изхождайки от
тези съображения относно прекъсването и спирането на давността за вземанията по
изпълнителния лист, предмет на настоящото исковото производство, момента на
преустановяване на спирането на погасителната давност за тях – 26.06.2015г. (
отмяната на даденото с Постановление № 3 от 18.11.1980г. тълкуване), и
разпоредбата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД, която за разлика от чл. 116, б. „б“ ЗЗД не
свързва действието на прекъсването на давността с резултата от предприетите
изпълнителни действия, респ. с настъпилата перемпция на изпълнителното
производство ( както изрично е приела въззивната инстанция), новата погасителна давност в случая е
започнала да тече от момента на преустановяване на спирането на погасителната
давност, респ. от момента на отмяната на даденото с Постановление № 3 от
18.11.1980г. на Пленума на ВС тълкуване – 26.06.2015г.
С Решение №
321/16.10.2018г., постановено по въз. гр. д. № 479/2018г. по описа на Окръжен
съд – гр. П., с което изцяло е възприето застъпеното в Определение
№ 214/15.05.2018г. по ч. гр. д. № 1528/2018г. по описа на ВКС, IV ГО виждане, е
прието, че съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, изм. ДВ, бр. 12 от
1993г. ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност
е всякога пет години, като началната редакция на текста, обн. ДВ,
бр. 275 от 1950г. е предвиждала същото правило, изключвайки вземания
срещу държавата и държавните предприятия. При влизането в сила на редакцията на
чл. 117, ал. 2 ЗЗД с ДВ, бр. 275 от 1950г. действащ е бил Законът за
гражданското съдопроизводство, който е уреждал заповедното производство и изрично
е предвиждал, че подаването на молба за издаване заповед за изпълнение
произвежда действието на подаване искова молба и само в
случай че молбата бъде оставена без уважение или не бъде връчена, тя няма
такова действие (арг. чл. 156г ЗГС). При действието на ГПК (отм.), заповедното
производство не е било уредено, а на процесуалния закон са били познати т.нар.
„несъдебни изпълнителни основания“ по чл. 237 ГПК (отм.), предвидени от
законодателя като преки основания за издаване на изпълнителен лист.
Понастоящем в заповедното
производство издаването на изпълнителен лист се предпоставя от издаването на
специален съдебен акт – заповед за изпълнение, чрез която се установява дали
вземането е спорно и която съставлява съдебно изпълнително
основание (арг. чл. 404, т. 1, предл. 3 ГПК). Правните последици на влязлата в
сила заповед за изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила
съдебно решение – същата има установително и преклудиращо действие в
отношенията между страните. Влязлата в сила заповед за изпълнение препятства
оспорването на задълженията, въз основа на обстоятелства или доказателства,
които са били известни на длъжника, и с които е разполагал или е можел да се
снабди до изтичането на срока за възражение.
Установеното със заповедта
вземане не подлежи на пререшаване, освен чрез използване на извънредните
способи, лимитативно очертани в чл. 423 ГПК и чл. 424 ГПК, аналогични на чл.
303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК. Същевременно практиката на ВКС по чл.
290 ГПК е наложила, че по отношение на заповедното производство, по което е
издадено изпълнителното основание, е допустим и иск по чл. 439 ГПК, макар да не
било проведено съдебно дирене. Чрез тези специални норми законодателят е придал
на влязлата в сила заповед за изпълнение характера на влязло в сила решение за
вземането, защото е ограничил нейното атакуване до степен в каквато е
ограничено и атакуването на влезли в сила решения.
Същевременно вземането за
лихви, установено с решение, постановено по реда на чл. 422 ГПК след подадено
по реда на чл. 414 ГПК възражение срещу заповедта, се погасява с общата
5-годишна давност. Ако се приеме, че същото вземане би се погасило с кратката
3-годишна давност, в случай, че срещу заповедта не е подадено възражение и
същата е влязла в сила, това би създало ситуация в която обстоятелството каква
ще е давността за едно вземане, да зависи от процесуалното поведение на
длъжника.
От изложеното следва, че по
сега действащия процесуален закон не е налице основание да се отрече
приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към съдебно решение по
смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. В подобен смисъл са и редица произнасяния, както
на касационната инстанция – Определение № 480 от 27.07.2010 г. на ВКС по ч. гр.
д. № 221/2010 г., IV г. о., ГК, Определение № 443 от 30.07.2015 г. на ВКС по ч.
т. д. № 1366/2015 г., II т. о., ТК; Определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС
по ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV г. о., ГК; Определение № 480 от 19.07.2013 г.
на ВКС по ч. гр. д. № 2566/2013 г., IV г. о., ГК, така и на окръжни съдилища в
страната – Решение № 7633/15.11.2017г. по въз. гр. д. № 2530/2016г. по описа на
Софийски градски съд, Решение № 186/27.04.2007г. постановено по въз. гр. д. №
179/2017г. по описа Окръжен съд – гр. Пазарджик, посоченото по – горе Решение № 321/16.10.2018г.,
постановено по въз. гр. д. № 479/2018г. по описа на Окръжен съд – гр. П.и Решение № 66/11.03.2019г., постановено
по въз. гр. д. № 44/2018г. по описа на Окръжен съд – гр. П..
По изложените съображения
настоящия съдебен състав намира, че погасителната давност за вземанията,
обективирани в процесния изпълнителен титул, е общата 5-годишна давност по арг.
от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в настоящия случай, която е започнала
да тече от момента на преустановяване на спирането на
погасителната давност, респ. от момента на отмяната на даденото с Постановление
№ 3 от 18.11.1980г. на Пленума на ВС тълкуване – 26.06.2015г. От горното
следва, че към датата на подаване на исковата молба –
21.02.2019г., така и към приключване на съдебното дирене петгодишният давностен
срок все още не е изтекъл.
Същевременно от приетата по делото
съдебно – счетоводна експертиза се установява, че в погашение на процесните
вземания по сметка на кредитора са постъпили общо 14204.50 лева. Съгласно
задължителните указания дадени с т. 1 от Тълкувателно решение № 3/2017 г. на
ОСГТК, постановено по въпросите на чл. 76 ЗЗД, „при предложено от длъжника
изпълнение със забава на лихвоносно парично задължение, което не е достатъчно
да покрие лихвите и главницата, длъжникът може да посочи кой елемент на дълга
погасява, но този избор не е обвързващ за кредитора. Кредиторът може да приеме
така предложеното изпълнение; да откаже да приеме изпълнението, ако няма
интерес от частичното плащане или да извърши погасяването по реда на чл.76,
ал.2 ЗЗД“. Предвид изложеното и доколкото кредиторът е отнесъл извършените
частични плащания по процесния изпълнителен лист за погасяване на главница в
размер на 14057.50 лева и неустойка в размер на 147 лева, съдът намира че
ответникът е приел да получи изпълнение на лихвоносното вземане, а не да
извърши погасяване на вземанията в поредността предвидена в чл. 76, ал. 2 ЗЗД.
С оглед горното ищецът в качеството си на наследник на С.Б.С. и К.С.Т.не дължи
сумата в размер на 14057.50 лева, представляваща част от главница по Договор за
прокредит спринт № ***г. и сумата в размер на 147 лева, представляваща част от неустойка
за периода от 03.01.2013 г. до 10.03.2013 г., за които вземания е издаден
изпълнителен лист по ч. гр. д. № 1959/2013 г. по описа на Районен съд – гр. П.,
като за разликата до пълния заявен размер на вземанията претенцията е
неоснователна.
С оглед изхода на спора и на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени сторените от
ищеца разноски съразмерно на уважената част от исковата претенция. Направените
от С.Б.С. разноски в настоящото производство възлизат на сумата в размер общо
на 2229 лева, от които сумата в размер 855 лева внесена държавна такса за разглеждане
на делото, сумата в размер на 180 лева внесен депозит по допусната съдебно –
счетоводна експертиза, сумата в размер на 24 лева внесена такса за издаване на
заверен препис от изпълнително дело и сумата в размер на 1170 лева заплатено
адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на страната, като
„ПРОКРЕДИТ БАНК“ АД следва да заплати по съразмерност на ищеца сумата 1787.03
лева.
С оглед изхода на спора и на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ищеца следва да бъдат възложени сторените от ответника
разноски съразмерно на уважената част от исковата претенция. Направените от
„ПРОКРЕДИТ БАНК“ АД съдебни разноски възлизат на сумата общо в размер на
1492.70 лева, от които сумата в размер на 180 лева внесен депозит по допусната
съдебно – счетоводна експертиза и сумата в размер на 1312.70 лева заплатено
адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на страната с включено
ДДС. Съдът намира за неоснователно наведеното възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК
за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ответника,
тъй като внесеният размер включва минимално адвокатско възнаграждение съгласно
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения минимален размер и данък добавена
стойност, който се счита за неразделна част от адвокатското възнаграждение ( в
подкрепа на изложеното са Определение № 782/12.12.2014 г. постановено по ч. т.
д. № 3545/2014 г. по описа на ВКС, II ТО и Определение № 109/18.02.2016 г. постановено по ч.
т. д. № 1983/2015 г. по описа на ВКС, I ТО). Предвид изложеното съдът намира, че С.Б.С.
следва да заплати на „ПРОКРЕДИТ БАНК“ АД по съразмерност сумата в размер на 295.97
лева.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по предявен от С.Б.С., ЕГН **********, с
постоянен адрес *** против „ПРОКРЕДИТ БАНК“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. София, бул. „Тодор Александров“ № 26 иск, че ищецът
не дължи на ответника сумата в размер на 14057.50 лева, представляваща част от
главница по Договор за прокредит спринт № ***г. и сумата в размер на 147 лева,
представляваща част от неустойка за периода от 03.01.2013 г. до 10.03.2013 г., за
които суми срещу наследодателите на ищеца С.Б.С. и К.С.Т.е издаден изпълнителен
лист по ч. гр. д. № 1959/2013 г. по описа на Районен съд – гр. П., въз основа
на който срещу С.Б.С. и К.С.Т.е образувано изп. дело № ***г. по описа на ЧСИ Е.Д.,
с район на действие Окръжен съд – гр. П., като погасени посредством плащане,
КАТО ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за разликата над 14057.50 лева до пълния
заявен размер от 16616.06 лева, представляваща главница по Договор за прокредит
спринт № ***г., за разликата над 147 лева до пълния заявен размер от 767.85
лева, представляваща неустойка за периода от 03.01.2013 г. до 10.03.2013 г. и
за сумата в размер на 333.65 лева, представляваща просрочена лихва за периода
от 07.12.2012 г. до 04.02.2013 г.
ОСЪЖДА
„ПРОКРЕДИТ БАНК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.
София, бул. „Тодор Александров“ № 26 да заплати на С.Б.С., ЕГН **********, с
постоянен адрес ***, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, сумата в размер на 1787.03
лева, представляваща сторени съдебни разноски.
ОСЪЖДА
С.Б.С.,
ЕГН **********, с постоянен адрес *** да заплати на „ПРОКРЕДИТ БАНК“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Тодор
Александров“ № 26, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата в размер на 295.97
лева, представляваща сторени съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. П.в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Районен
съдия: