Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 12.08.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Д
въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и шести юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР
МАЗГАЛОВ
Мл. съдия БОРЯНА
ВОДЕНИЧАРОВА
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от мл. съдия Воденичарова
в.гр.дело № 12895 по описа за 2018 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
решение № 38369 от 17.07.2018 г., постановено по гр.дело № 80643/2017 г. по
описа на СРС, ГО, 156 с-в, З.И.С. и А.Е.С. са осъдени да заплатят на „Т.С.“ ЕАД
поотделно и поравно сумата от 560, 30 лв. за потребена топлинна енергия в
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, жк „***********аб. № 300684, за
периода м. 05.2013 г. – м. 04.2015 г., ведно със законната лихва върху тази
сума от 14.11.2017 г. до окончателното плащане на сумата, както и сумата от 10,
20 лв., представляваща припадаща се част от цената на услугата за дялово
разпределение за периода 01.05.2014 г. – 30.04.2015 г., ведно със законната
лихва върху тази сума от 14.11.2017 г. до окончателното плащане. С решението са
отхвърлени предявените искове за главница за топлинна енергия за разликата над
560, 30 лв. до пълния предявен размер от 2238, 54 лв., както и за главница за
дялово разпределение за разликата над 10, 20 лв. до пълния предявен размер от
12, 56 лв. Отхвърлени са и исковете за заплащане на обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия в размер на 558,
38 лв. за периода 15.09.2014 г. – 27.10.2017 г. и за заплащане на обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение
в размер на 10, 20 лв. за периода 15.09.2014 г. – 27.10.2017 г.
В
законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД, с която
се обжалват отхвърлителните части на първоинстанционното решение. Твърди се, че
районният съд неправилно е тълкувал разпоредбата на чл. 155 ЗЕ, като съгласно
общите условия купувачите заплащат сумите за топлинна енергия на месечни
вноски, определени по прогнозна консумация за имотите в сградата и една
изравнителна вноска. Изравнителната сметка представлявала разликата между
прогнозно начислените суми и реално изразходваното количество топлинна енергия.
Оспорва се и изводът на съда за това, че ищецът не е ангажирал доказателства за
това, че в процесния имот е имало двама потребители, като поддържа, че това
обстоятелство не е било оспорено от ответниците. Твърди се, че вземанията за
процесния период, обективирани във фактура от 30.09.2014 г., са със срок за
плащане 15.11.2014 г., от който момент е започнала да тече и погасителната
давност, а исковата молба е била подадена преди изтичането му – на 14.11.2017
г. По отношение претенцията за заплащане на обезщетение за забава върху
главниците, се излагат доводи, че неправилно районният съд е приел, че
ответниците не са изпаднали в забава и неправилно е отхвърлил тези претенции,
без с определението по чл. 140 ГПК да укаже изрично на ищеца, че не е ангажирал
доказателства за публикуване на общите фактури, а и ответникът не е направил
оспорване в тази връзка. По изложените доводи моли първоинстанционното решение
да бъде отменено в обжалваните части и предявените искове да бъдат уважени
изцяло.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответниците чрез надлежно упълномощен процесуален
представител са подали отговор на въззивната жалба, с който молят решението да
бъде потвърдено в обжалваните части. Твърди се, че с отговора на исковата молба
ответниците изрично са оспорили обстоятелството двамата да са потребители и да
са обитавали процесния имот, поради което неоснователно във въззивната жалба се
поддържа, че не е бил оспорен фактът на наличие на двама потребители. Освен с
това с отговора на исковата молба са били оспорени размерите на задълженията и
тяхното основание, като в тежест на ищеца е било да докаже, че правилно е
изчислил претендираните суми. По отношение на изтеклата погасителна давност се
поддържа, че съгласно чл. 114 ЗЗД, когато е уговорено, че вземането става
изискуемо след покана, давността започва да тече от възникването на вземането,
а не от срока, даден в поканата за доброволно изпълнение. Правилно според
ответниците районният съд е отхвърлил претенциите за присъждане на лихва за
забава върху главниците, тъй като по делото не са били представени
доказателства за датата на публикуване на прогнозните фактури, следователно
правилно районният съд е приел, че не е било доказано кога ответниците са
изпаднали в забава. Изложени са и доводи, че сумата за дялово разпределение е
недължима, тъй като отчет и разпределение не са били извършвани, защото всички
отоплителни тела в имота са били откачени, включително и двата водомера за
топла вода.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема
следното:
Предявени са за разглеждане искове с правно основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение
е валидно и допустимо в обжалваната част. Разгледано по същество,
първоинстанционното решение е и правилно по следните съображения.
По делото е установено, че процесният имот е бил
топлофициран и че сградата – етажна собственост /в която се намира процесният апартамент/ е била присъединена
към топлопреносната мрежа. В тази връзка по делото са приети протокол от
проведено общо събрание на етажните собственици, на което е било взето решение
да се сключи договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ с „Т.с.“
ЕООД и договор от 27.09.2002 г., с който етажната собственост на процесната
сграда е възложила на „Т.с.“ ЕООД да извърши доставка и монтаж на термостатни
вентили, термостатни глави и индикатори за разпределение на разхода на топлинна
енергия и извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинна
енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода,
включително издаването на обща и индивидуални сметки. Доказано е също така, че общият
наследодател на ответниците С.Е.С. е придобил собствеността върху процесния
имот – апартамент № **********, находящ се в гр. София, жк „**********“, с нотариален
акт за продажба на недвижим имот. Следователно ответниците в качеството им на
наследници на Сашо С. притежават всеки по ½ от правото на собственост
върху процесния апартамент и по силата на настъпилото наследствено
правоприемство те са клиенти на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.
153, ал. 1 ЗЕ.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за
битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, като в закона не е предвидено
изискване за писмена форма на договора. Съобразно изискването на чл. 150, ал. 2
ЗЕ общите условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен
всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след
първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите. В случая общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила,
тъй като са били публикувани. По делото не се твърди, нито има данни, че
ответниците или техният наследодател са упражнили правото си на възражение
срещу тях в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
Поради изложеното, настоящият съдебен състав приема, че
между ищеца и двамата ответници в процесния период са били налице договорни отношения
по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и
задължения.
Според разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението
на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение през процесния
период е уреден в Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /Обн.
ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г./. По делото е приет акт за изключване на отопление и
топла вода, съгласно който на 08.02.2006 г. в имота ще се извърши цялостно
изключване на отоплението в спалня, дневна, кухня, баня с общо пет броя
радиатори, както и на два броя водомери. Прието е и неоспорено заключение на
съдебно-техническа експертиза, което след преценка по реда на чл. 202 ГПК
следва да бъде кредитирано. Вещото лице е установило, че през процесния период
дяловото разпределение е било извършвано от „Т.С.“ ЕАД, като ответниците не са
използвали топлинна енергия за отопление на имота и ищецът не им е начислявал
такава. Установило е също така, че радиаторите в жилището са били демонтирани
(затапени) и че са липсвали 2 броя технически изправни водомери за отчитане на
битово горещо водоснабдяване. В имота са били начислявани само топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация съобразно действащата нормативна
уредба, както и потребление на топла вода, начислено на база двама потребители
с разход 140 л. на денонощие на брой потребител поради липса на технически
изправни и узаконени водомери. В заключението е посочено, че за периода
01.05.2013 г. – 30.04.2014 г. общият размер на фактурираната сума е бил 1119,
93 лв., а резултатът от изравнителната сметка за същия период е бил сума за
доплащане в размер на 9, 84 лв. За периода 01.05.2014 г. – 30.04.2015 г. общият
размер на фактурираната сума е 1205, 09 лв., а резултатът от изравнителната
сметка е сума за получаване в размер на 96, 28 лв. Същите суми са посочени и в
заключението на ССчЕ, което също следва да бъде кредитирано след преценка по
чл. 202 ГПК. Спорен по делото е въпросът каква част от процесните вземания са
погасени по давност и изтекла ли е погасителната давност по отношение на вземането,
обективирано в обща фактура от м.09.2014 г.
Въззивният съд намира, че погасени по давност са
задълженията за топлинна енергия за периода м. 05.2013 г. – м. 10.2014 г. по
следните съображения.
Действащата през процесния период нормативна уредба – чл.155, ал.1
ЗЕ, предвижда,
че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат
доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1. на 10 равни месечни вноски и
две изравнителни вноски; 2. на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна
вноска и 3.
по реална месечна консумация. Правилата за определяне на прогнозната консумация
и изравняването на сумите за действително консумираното количество топлинна
енергия за всеки отделен потребител са уредени в Наредба №16-334 от 06.04.2007
г. за топлоснабдяването.
Анализът на цитираната нормативна уредба води до извод, че
в случаите на чл.155, ал.1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на
потребителите за заплащане на месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в
зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен период, а
имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта на
месечните вноски в установените за тях срокове, а води до възникване на ново вземане в полза на една от страните по облигационното отношение в размер на
разликата между начислената суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното
количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това
дали начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от
стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в
края на периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в
полза на топлопреносното предприятие. Новото “изравнително” вземане обаче винаги е самостоятелно и
различно от вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни
или прогнозни/, а не се касае до корекция на тези вноски със задна дата.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.“ ЕАД ***, одобрени с решение №
ОУ001/07.01.2008 г. на ДКЕВР месечните вноски за част от процесния период (до
приемането на последващите общи условия през месец февруари 2014 г.) са дължими
в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Тези задължения
са срочни като по силата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от
момента на настъпване на изискуемостта, т.е. от деня на падежа /тъй като срокът
е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно
изпълнение/.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия, одобрени с
решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР клиентите са длъжни да заплащат
месечните вноски в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет
страницата на дружеството. С публикуването клиентът се
уведомява за задължението и неговия размер и то има
характер на покана. По силата на чл. 114, ал. 2 ЗЗД, когато е уговорено, че
вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в
който задължението е възникнало, т.е за процесните главници, по отношение на които се
прилагат общите условия, приети през месец февруари 2014 г., давността тече от
деня, в който съответното задължение е възникнало, т.е. от деня, следващ
изтичането на съответния месец, например за месец октомври 2014 г. – от 01.11.2014
г., за месец ноември 2014 г. – от 01.12.2014 г. и т.н.
Издаването на изравнителната сметка не променя срока, в
който месечните вноски стават дължими, а следователно и момента, от който
започва да тече погасителната давност за тях. Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011 г.
по тълк.дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по
смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.
В този смисъл и по аргумент от чл.155 и цитираните по-горе разпоредби от общите
условия вземанията на топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени
признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД.
С оглед на изложените съображения прогнозните месечни
вноски за периода 01.05.2013 г. – м. 10.2014 г. се явяват погасени по давност,
доколкото исковата молба е подадена на 14.11.2017 г. и тригодишната погасителна
давност е изтекла по отношение всички вземания, чиято изискуемост е настъпила
до 14.11.2014 г., като това обстоятелство не може да бъде променено от
последващо издаване на нова обща фактура през месец септември 2014 г.
Издаването на такава фактура не променя настъпването на изискуемостта по
отношение на месечните вноски. Видно от заключението на СТЕ и ССчЕ, резултатът
от изравнителната сметка за посочения период е сума за доплащане в размер на 9,
84 лв., по отношение на която също е изтекла тригодишната погасителна давност
към момента на подаване на исковата молба. Съгласно заключението на СТЕ за
останалия период – м. 11.2014 г. – м. 04.2015 г., общият размер на задължението
за сградна инсталация е 378, 25 лв. Както правилно е посочил районният съд,
претенцията за заплащане на сума за битово горещо водоснабдяване е основателна
до размера от 185, 05 лв. Съгласно чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредба № 16-334 за
топлоснабдяването, когато не са монтирани индивидуални водомери за топла вода,
какъвто е настоящият случай, изразходваното количество гореща вода в отделните
имоти се разпределя при норма за разход на потребление на гореща вода от 140 л. на обитател за едно
денонощие. В тежест на ищеца е било да докаже количеството потребена в имота
топлинна енергия, в това число и обстоятелството, че в него е имало двама
обитатели. Както правилно е посочил и районният съд, доказателства за това не
са ангажирани по делото, а в отговора на исковата молба ответниците изрично са
оспорили техният наследодател да е имал качеството собственик/ползвател,
следователно и потребител на топлинна енергия. Въпросът за това по какъв начин
и на каква база е начислил ищецът сумата за битово горещо водоснабдяване е
свързан с разпределението на доказателствената тежест и неблагоприятните
последици от това разпределение. По изложените съображения, претенцията за
топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване следва да бъде определена на
база на един обитател, както е приел и районният съд.
Правилно районният съд е приел, че ответниците дължат и
главница за дялово разпределение в размер на 10, 20 лв., което се установява от
приетото заключение на ССчЕ. Ответниците не са обжалвали първоинстанционното
решение в тази част, поради което оплакването в отговора на въззивната жалба за
недължимост на тази сума не следва да бъде разглеждано.
Неоснователни са възраженията във въззивната жалба във
връзка с дължимостта на лихва за забава. Съгласно чл. 84, ал. 1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен,
длъжникът изпада в забава след изтичането му. По силата на чл. 119 ЗЗД с погасяването на
главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания,
макар давността за тях да не е изтекла. Следователно погасени по давност са
вземанията за заплащане на лихва за забава върху погасените по давност главници
за периода м. 05.2013 г. – м. 11.2014 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите
условия, в сила от 12.03.2014 г., приложими по отношение на главниците за
топлинна енергия след тази дата, клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 30-дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на продавача, като според ал. 4 на чл.
33 ОУ продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва
само за задълженията по фактурите за потребление след изравняване за целия
отчетен период, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Следователно при
действието на цитираните Общи условия лихва за забава се дължи само върху
сумата по общата фактура, издадена след изравняването, и за периода след
нейното публикуване. По делото не са ангажирани доказателства, от които да се
установява, че общите фактури, отнасящи се до процесния период, са били
публикувани на интернет страницата на ищцовото дружество, поради което при прилагане
на неблагоприятните последици от разпределянето на доказателствената тежест, правилно
е била отхвърлена претенцията за заплащане на лихва за забава върху главницата
за топлинна енергия. По отношение на цената за услугата дялово разпределение, в общите условия
не е
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради
което с оглед разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД длъжникът изпада в забава след поканата. По делото не са
представени доказателства за отправена и получена от ответниците покана за плащане на
това задължение. Следователно правилно е бил отхвърлен и искът за
заплащане на обезщетение за забава върху таксата за дяловото разпределение.
По изложените съображения въззивният съд намира, че
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част като
правилно.
С оглед изхода на спора право на разноски за въззивното
производство на основание чл. 78, ал. 3 ГПК имат ответниците, които претендират
присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на по 600 лв. за всеки от тях,
платени в брой съобразно приложения на л. 15 договор за правна защита и
съдействие. Като взе предвид правната и фактическа сложност на делото, размера
на претенциите, предмет на разглеждане пред въззивния съд и извършените
процесуални действия, настоящият съдебен състав намира за основателно
възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, направено от „Т.С.“
ЕАД с молба от 14.06.2019 г. В полза на всеки от ответниците следва да се
присъди адвокатско възнаграждение в размер на по 308, 73 лв., определено по
реда на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК с оглед размера на
предявените искове настоящото решение е окончателно.
Предвид изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №
38369 от 17.07.2018 г., постановено по гр.дело № 80643/2017 г. по описа на СРС,
ГО, 156 с-в, в обжалваните части.
ОСЪЖДА
„Т.С.“ ЕАД, ЕИК**********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати
на З.И.С., ЕГН ********** и А.Е.С., ЕГН **********, и двамата с адрес за
призоваване: гр. София, бул. „**********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски
за въззивното производство в размер на по 308, 73 лв. адвокатско възнаграждение
на всеки от тях.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.