РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
№6492/21.10.2021г.
гр. Пловдив, 21 октомври 2021 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ,
ХХV
състав в открито заседание на 20 октомври през две хиляди двадесет и първа
година в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
като разгледа
докладваното от съдия докладчика адм. дело № 2594 по описа на съда за 2021
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Част Шеста
от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.
Постъпило е Искане вх. № 16707 от 28.09.2021г.
от Н.А.А. да му
се осигури своевременно лечение във връзка със заболяване „Бехтерев“. Твърди,
че не му са осигурявани инжекции хулио.
В съдебно заседание А. сочи, че лекарят
в затвора не се грижи за здравето му, загубил е медицинска документация и
забавя лечението.
Началника на Затвора Пловдив, чрез
процесуалния си представител инсп. Р. е на становище, че искането е
неоснователно, тъй като липсва бездействие на администрацията на затвора.
Съдът, като разгледа становищата и
възраженията на страните, и след преценка на събраните по делото доказателства,
намери за установено следното:
Твърденията на А. касаят неприключило,
перманентно бездействие на административния орган да предприеме фактически
действия за извършването на които е задължен по закон.
Следователно, жалбата е подадена в
рамките на установения за това процесуален срок и при наличието на правен
интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА.
По същество: Според представените към
искането и от ответника писмени доказателства се установява,че А. е
диагностициран прец 2018г. за Анкилозиращ
спондилит-гръбначно периферна форма с висока болестна активност.
Според становището на самия лекар на
затвора доктор Д., А. получава по здравна каса хулио 2 флакона месечно, като
последния месец се оказало, че липсват рецептурна книжка и протокол и това
наложило издаването на нов протокол, което изисквало време.
Според твърденията на самия процесуален
представител на ответника, рецептурни книжки и протоколи се държат в
медицинския стационар.
При
така установените факти, съдът намира следното:
Според чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от ЗИНЗС,
осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на
жестоко, нечовешко или унизително отношение, като за нарушение на ал. 1 се
смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на
достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без
възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Съответно, според чл. 277, ал. 1, т. 1
от ЗИНЗС, всеки лишен от свобода или задържан под стража може да иска
прекратяването на действия и бездействия на орган по изпълнение на наказанията
или на длъжностно лице, представляващи нарушение на забраната по чл. 3 от закона.
В чл. 149. ал. 1 от ЗИНЗС е установено,
че цялостната дейност по снабдяването с лекарства се ръководи и контролира от
директорите на лечебните заведения към местата за лишаване от свобода.
В чл. 129, ал. 3 от ЗИНЗС е предвидено,
че предписанията на медицинските специалисти имат задължителен характер за
началниците на съответните места за лишаване от свобода. Медицинското решение
се взема единствено в интерес на здравето на лишения от свобода.
Съгласно разпоредбата на чл. 65, ал. 1
от Наредба № 2 от 22.03.2010 г. за условията и реда за медицинското обслужване
в местата за лишаване от свобода(обн., ДВ, бр. 31 от 23.04.2010 г.), според
която на лишените от свобода се осигуряват необходимите лекарства. Тяхното
получаване се удостоверява чрез подпис на лишения от свобода в амбулаторната
книга.
В този смисъл е и правилото на чл. 64,
ал. 1 от Наредбата, съобразно което изразходването на лекарства и медицински
изделия се регистрира в амбулаторната книга, като се отбелязват техният вид и
количество.
В случая само липсват доказателства за своевременно
провеждане на предписаното на затворника лечение, но и сам лекарят на затвора в
обясненията си признава,че поради загубена документация, такова не е осигурено.
Налага се извод,че администрацията на
Затвора Пловдив не е изпълнила изцяло задълженията си.
В този смисъл искането е основателно.
Ето защо, на основание чл. 280 от ЗИНЗС,
Съдът
РАЗПОРЕДИ:
ЗАДЪЛЖАВА
на основание чл. 280, ал. 2, т. 2 от ЗИНЗС, Началника на затвора Пловдив в едномесечен
срок да осигури по отношение на Н.А.А., ЕГН **********
съответно предписаните му от специалисти медикаменти за лечение на Анкилозиращ спондилит-гръбначно периферна
форма с висока болестна активност.
Разпореждането може да се обжалва в тридневен
срок от обявяването му пред тричленен състав на Административен съд Пловдив
Административен съдия: