Р Е Ш Е Н И Е
№ 27.03.2019г. гр.Харманли
В ИМЕТО НА НАРОДА
Харманлийски районен съд граждански
състав
на двадесет и седми февруари две
хиляди и деветнадесета година
в публично съдебно заседание в следния състав:
Съдия: Ива Гогова
секретар: Катя Кавръкова
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 591/2018г. по описа на
РС-Харманли и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на К.Я.К., ЕГН:********** *** против протокол от 31.05.2018г. и протокол от
30.04.2018г. на комисия по чл.37и, ал.6, назначена със Заповед на Кмета на
Община Маджарово за землището на гр.Маджарово, с които са
направени разпределения на ползването на
пасища и мери. В жалбата се
твърди, че оспорените протоколи били нищожни, неправилни поради нарушение на
закона и на съществени процесуални правила, необосновани и несъответстващи на
целта на закона. В същите не били посочени фактическите и правните основания за
издаването им, което било съществено нарушение на закона. Липсвали и мотиви,
което правело протоколите нищожни. Това водело до липса на изразена воля и
съответно накърнявало правото на защита на жалбоподателя. Отделно от изложеното
протоколът от 31.05.2018г. бил постановен след изтичане на установения в закона
срок – 01.05.2018г., след който комисията нямала правомощие да постановява
актове. Заявява още, че не била уведомена надлежно за започнатото
административно производство за издаване на оспорените адм.актове съгл. АПК и
ЗУТ. Счита, че изводите в тях не съответствали на доказателствата по преписката
и на действителното фактическо положение. Не били налице фактически и правни
основания за издаване на актовете и правната квалификация не съответствала на
възприетата фактическа обстановка. Преписката била решена при неизяснена
фактическа обстановка без събиране на всички нужни за това доказателства.
Разпределението на имотите било извършено в нарушение на критериите и
изискванията на чл.37и ЗСПЗЗ и чл.100 ППЗСПЗЗ. Твърди, че били разпределени
имоти № №000051, 000075 и 000267, за които имало действащи до 2020г. и до
2021г. договори, което съставлявало пречка за вземане на решения по отношение
на тях и за сключване на договори, поради което и протоколите били нищожни
поради липсата на предмет или невъзможен предмет.
Предвид изложеното моли да се постанови
решение, с което да се прогласят за нищожни или да се отменят протокол от
31.05.2018г. и протокол от 30.04.2018г. на Комисия по чл.37и, ал.6, назначена
със Заповед на Кмета на Община Маджарово за землището на гр.Маджарово, както и
за присъждане на разноските по делото.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява, чрез
процесуалния си представител адв.Аврамов поддържа жалбата и изложените в нея
съображения.
Ответникът - Комисия към Община
Маджарово, назначената съгл. чл.37и, ал.6 от ЗСПЗЗ със Заповед на Кмета на
Община Маджарово, редовно призована чрез представителя си – Председателя на
комисията адв.Ж. Г., счита жалбата за неоснователна.
Заинтересованите
страни: Г.А.К. ***; И.А.К. ***,; Д.Д. ***34, Д.Н.Й. ***, всички редовно
призовани за съдебно заседание, не се явяват, не изпращат процесуален
представител и не вземат становище по жалбата.
Жалбата против протокол от
30.04.2018г. на комисия по чл.37и, ал.6, назначена със Заповед на Кмета на
Община Маджарово, макар и от надлежна страна е подадена извън срока по чл.37и,
ал.8 от ЗСПЗЗ, доколкото видно от приложените разпечатка от официалния сайт на
Община Маджарово, приемо-предавателен протокол от 30.04.2018г., удостоверение с
изх. №01/18.06.2018г. на Кмета на с.Горни Главанак, общ.Маджарово и протокол на
членовете на комисията, назначена със Заповед №57 от 20.04.2018г. на Кмета на
Община Маджарово, протоколът от 30.04.2018г. е обявен в кметството и на
интернет страницата на общината на 30.04.2018г. Жалбата против него е подадена
едва на 14.06.2018г., т.е. извън преклузивния 14-дневен срок по чл.37и ал.8 от
ЗСПЗЗ, което я прави недопустима. Доколкото
обаче в нея са направени възражения за
нищожност на оспорения протокол, каквито могат да се релевират без
ограничения във времето съгл. чл.149 ал.5 от АПК, то съдът следва да обсъди
същите и съответно да се произнесе налице ли е нищожност на протокола от
30.04.2018г. на комисията по чл.37и, ал.6, назначена със Заповед на Кмета на
Община Маджарово, без да разглежда останалите доводи в жалбата предвид
просрочието й.
Жалбата против протокол от 31.05.2018г. на комисия по
чл.37и, ал.6, назначена със Заповед на Кмета на Община Маджарово е подадена в срока
по чл.37и, ал.8 от ЗСПЗЗ. от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима.
Съдът, след като обсъди
доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
С оспорения протокол
от 30.04.2018г. на комисията по чл.37и, ал.6, назначена със Заповед на Кмета на
Община Маджарово, във връзка с изпълнение на Решение №176/07.03.2018г. на
ОбС-Маджарово, прието с Протокол №23 от 07.03.2018г., и на основание чл.37и
ал.6 от ЗСПЗЗ и чл.100 ал.3 от ППЗСПЗЗ, комисията, назначена със Заповед №57 от
20.04.2018г. на Кмета на Община Маджарово, е разпределила ползването на
общински пасища, мери и ливади за стопанската 2018/2019г. за пчелини и временни
постройки за животни, както следва: на Г. и И. Кашеви е предоставен имот с № №000408
с обща площ 2.000 дка.; на жалбоподателя К.К. са предоставени имоти с № №000422,
000178, 024001, 024006 с обща площ 12.918 дка, а на останалите, подали
заявления – Д.Д. и Д.Й. няма разпределени общински имоти.
С оспорения протокол
от 31.05.2018г. на комисията по чл.37и, ал.6, назначена със Заповед на Кмета на
Община Маджарово, във връзка с изпълнение на Решение №176/07.03.2018г. на
ОбС-Маджарово, прието с Протокол №23 от 07.03.2018г., и на основание чл.37и
ал.6 от ЗСПЗЗ и чл.100 ал.3 от ППЗСПЗЗ, комисията, назначена със Заповед №57 от
20.04.2018г. на Кмета на Община Маджарово, е разпределила ползването на
общински пасища, мери и ливади за стопанската 2018/2019г. за пчелини и временни
постройки за животни, както следва: на Д.Д. са предоставени имоти с №№000051,
000075 и 027029 с обща площ 11.919 дка и на Д.Й. е предоставен следния имот с №000267
с площ 33.812 дка. В протокола е посочено, че заявление е подала и
жалбоподателката К.К., като с този протокол не са й предоставени имоти за
ползване.
В обжалваните протоколи
са отразени броя на отглежданите животни на всеки заявител, както следва: Д.Д.
– 51 бр. говеда над
Посочените данни в протоколите
от 30.04.2018г. и 31.05.2018г. съответстват на данните, съдържащи се в подадените
от страна на заявителя К.К. заявление по чл.37и ал.5 от ЗСПЗЗ от 30.03.2018г.,
декларация по чл.99, ал.1, т.4 от ППЗСПЗЗ, Приложения №№1 и 2 от 30.03.2018г.,
приложение към заявление с вх. №962/30.03.2018г. и заверено копие на
регистрационна карта на земеделския производител.
Видно от справка за
животни в обект по категории от 29.03.2018г. и Удостоверение за вписване на
животновъден обект в ИИС на БАХБ №2/29.03.2018г., жалбоподателката К. има
регистриран животновъден обект №**********, с адрес гр.Маджарово,
общ.Маджарово, в който отглежда говеда и овце.
Съгласно приетия като
доказателство договор за наем на пасища, мери и ливади от ОПФ от 22.05.2015г.
за част от имотите, предоставени за ползване с процесните протоколи, има
сключен договор за наем, за който е представена Заповед №39/23.03.2018г. на
Кмета на Община Маджарово, с която е постановено едностранно прекратяване на
договора.
Като доказателства по
делото са приети и заявленията, подадени от заявителите Д.Д. и Д.Й., ведно с
приложенията към тях, справки за животни в обект по категории, заверени копия
на регистрационни карти на земеделския производител, описи на имотите, към
които проявяват интерес и декларации по чл.99, ал.1, т.4 от ППЗСПЗЗ.
По делото бе
назначена и съдебно-графологична експертиза, от заключението по която се
установява, че молба от К.К. ***.2018г. и известие за доставяне на Български
пощи от 19.02.2018г. не са подписани от последната.
От събраните по
делото гласни доказателства чрез показанията на свидетелите Ф.Т. и С.К. се
установява, че молба от К.К. ***.2018г. е била занесена в общината от св.С.К. –
син на жалбоподателката. В този смисъл са и показанията на св.Т.. По повод на
тази молба е издадена и Заповед №18/09.02.2018г. на Кмета на Община Маджарово
за прекратяване на всички договори за наем на земеделска земя, сключени между
Община Маджарово и П. Н. Ив., починала на 01.09.2017г., впоследствие изменена
съз Заповед №39/23.03.2018г. на Кмета на Община Маджарово, с която е
постановено едностранно прекратяване на договора.
При така изложената фактическа
обстановка, която не се оспорва от страните по делото, съдът достигна до
следните правни изводи:
Съгласно
изричната разпоредба на чл. 168, ал.
1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията,
посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните
доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт
на всички основания по чл. 146 от АПК, като съгласно ал. 2 на същия член съдът обявява нищожността на
акта дори да липсва искане за това.
В действащото българско законодателство
няма легално определение на понятието нищожен административен акт. Основанието за нищожност
се преценява към момента на издаване на акта. Нищожността е форма на незаконосъобразност на
административния акт. В зависимост от степента на допуснатия от
административния орган порок актът се преценява или като нищожен, или като
незаконосъобразен и в първия случай се обявява неговата нищожност, а в другия -
административният акт се отменя като незаконосъобразен, на някое от
основанията, посочени в чл. 146 АПК.
Доколкото в АПК
не съществуват изрично формулирани основания за нищожност на административните
актове, теорията и съдебната практика са възприели критерия, че такива са петте
основания за незаконосъобразност по чл. 146 АПК,
но тогава, когато нарушенията им са особено съществени - т. е. порокът трябва
да е толкова тежък, че да прави невъзможно и недопустимо оставането на
административния акт в правната действителност. Нищожен е само този акт, който
е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването
му не поражда правните последици, към които е насочен, като съдът единствено
следва да прогласи неговата нищожност. Съобразно това и с оглед на всеки един
от възможните пороци на административните актове за всеки отделен случай следва
да се преценя кога един порок води до нищожност и кога същият води до
унищожаемост.
В случая оспорените протоколи от
31.05.2018г. и от 30.04.2018г. са индивидуални административни актове, издадени
от компетентния за това орган съгл. чл.37и, ал.6 от ЗСПЗЗ и чл.100 ал.1 от
ППЗСПЗЗ – комисия, назначена със Заповед №57 от 20.04.2018г. на Кмета на Община
Маджарово.
Порокът във формата също е основание за
нищожност, като формата е начин за външно изразяване на волеизявлението и за да
бъде налице е необходимо тя да е предписана от закона. Формата е самостоятелно
основание за валидно действие на административния акт и неспазването й води до
недействителност на акта. В настоящият случай е спазена изискуемата писмена
форма чрез изготвяне на оспорените писмени протоколи съгл. чл.37и ал.6 от ЗСПЗЗ
и чл.100 ал.3 от ППЗСПЗЗ, поради което не е налице порок във формата.
Неоснователно е и
релевираното оплакване, че немотивираността на административния акт е основание
за неговата нищожност. Нарушаването на формата на акта по чл.59, ал.2,
т. 4 от АПК, част от която е изискването той да съдържа фактическите
и правните основания за издаването си е основание за неговата унищожаемост, а
не за нищожността му, освен когато не е спазено изискването за писмена форма,
липсва разпореждане или то е толкова неясно, че не може да бъде изведено чрез
тълкуване, или актът не е подписан. В конкретния случай както се посочи
оспорените протоколи не страдат от порока липса на форма. Същите са издадени
при спазване на предвидената в чл.59, ал.2
от АПК форма - в писмен вид и съдържат разпоредителна част.
Следователно не е налице липса на установената от закона форма, водеща до
нищожност на акта на това основание.
Съществените нарушения
на административнопроизводствените правила са основания за нищожност също само
ако са толкова сериозни, че нарушението е довело до липса на волеизявление или
липса на ясно изразена воля. В случая не се констатират и такива нарушения,
доколкото разпределението на имотите е осъществено вследствие на единодушно
взето решение на комисията съгл. чл.100, ал.1 от ППЗСПЗЗ, като не са налице и
съмнения в изразената воля относно извършеното разпределение. Издаването на
втори протокол след крайния срок (първи май) също не би могло да доведе до
нищожност на оспорените протоколи, доколкото ЗСПЗЗ предвижда възможност
издаденият в този срок протокол за разпределение да не бъде окончателен съгл.
чл.37и ал.7 ЗСПЗЗ и чл.100 ал.5 от ППЗСПЗЗ.
Несъответствието с
целта на закона или т.нар. превратно упражнение на власт също е порок, водещ
само до незаконосъобразност като правило. Само ако преследваната цел не може да
се постигне с никакъв акт, посоченият порок води до нищожност. В разглеждания спор компетентният орган е приел
решение за разпределение на имотите, с което се постига целта, определена от основанието
за приемането му.
Нарушенията на
материалния закон касаят правилността на административния акт, а не неговата
валидност, поради което нищожен би бил на посоченото основание само този акт,
който изцяло е лишен от законова опора - т. е. когато напълно липсват
материалноправните предпоставки, визирани в хипотезата на приложимата
материалноправна норма и актът е лишен изцяло от законово основание. Нищожност
на това основание ще е налице, когато акт
с такова съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон от нито
един орган. Нищожен е и административен акт при липса на предмет, когато обектът на
разпореждането в него не съществува или разпореждането е с невъзможен предмет. Само
при описаните случаи порокът материална незаконосъобразност води до нищожност
на административния акт.
Оспорените протоколи
са издадени на основание чл.37и ал.6 от ЗСПЗЗ, т.е. при наличие на законово
основание за това. Настоящият казус досежно оспорения протокол от 30.04.2018г.
на комисията по чл.37и ал.6 от ЗСПЗЗ не е от категорията, при която
материалната незаконосъобразност да води до толкова тежък порок, водещ до
нищожност. Не може да се каже същото по отношение на другия оспорен протокол от
31.05.2018г. на комисията по чл.37и ал.6 от ЗСПЗЗ, доколкото същият е издаден
при съществено нарушение на материалния закон, което води до степен на
порочност обосноваваща обявяване неговата нищожност.
За да достигне до
този извод съдът съобрази следното: процесният протокол от 31.05.2018г. има за
предмет имоти с №№000051, 000075, 027029 и №000267, предоставени за ползване на
Д.Д. и на Д.Й.. Видно от приетия като доказателство договор за наем на пасища,
мери и ливади от ОПФ №17 от 22.05.2015г., част от така предоставените за
ползване имоти с №№000051, 000075 и №000267 са предмет на този договор за наем,
т.е. същите са отдадени под наем по силата на сключения договор между Община
Маджарово и П. Н.Ив. при това за срок от 5 години, т.е. до 2020г. Съдът не
приема за надлежно и валидно прекратяването на този договор за наем по силата
на приетата като доказателство Заповед №39/23.03.2018г. на Кмета на Община
Маджарово, с която е изменена предходната Заповед №18/09.02.2018г. на Кмета на
Община Маджарово, и е постановено едностранно прекратяване на договора. Съгл.
чл.20а, ал.2 от ЗЗД договорите могат да бъдат изменяни, прекратени, отменени
или развалени по взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени в
закона. Очевидно прекратяването на договора за наем, видно от Заповед №18/09.02.2018г.
на Кмета на Община Маджарово, с която е постановено едностранно прекратяване на
договора, не е станало по взаимно съгласие на страните. Съгл. ЗЗД когато
договорът за наем е с определен срок, той се прекратява с изтичането му, а ако
е без определен срок (чл.238 ЗЗД), това може да стане с едномесечно
предизвестие до другата страна. В случая договора за наем е за срок от 5
години, поради което и прекратяването му следва да бъде извършено с 1-месечно
предизвестие, както е посочено и в раздел пети, т.3 от договора или пък без
предизвестие съгл. т.4 – в случаите, когато наемателят нарушава задълженията си
или ако промени предназначението на имота. Несъмнено в случая не се твърди,
нито пък се доказва да е налице някоя от посочените хипотези, даващи право на наемодателя
да прекрати договора едностранно. Тълкувайки изложеното в Заповед №39/23.03.2018г.
на Кмета на Община Маджарово, с която е постановено прекратяването на договора,
това е станало поради настъпилата смърт на наемателя П. Ив. (съгл. препис-извлечение
от акт за смърт от 01.09.2017г. на Община Маджарово), починала на 01.09.2017г.
До този извод съдът достигна предвид посочването в цитираната заповед, че
същата изменя предходната Заповед №18/09.02.2018г. на Кмета на Община Маджарово
по отношение на основанието на договорите за наем. А тази предходна заповед е
издадена по повод на молба от К.К. ***.2018г., с която е поискано прекратяване
на всички договори за наем, сключени с наследодателя на жалбоподателката –
нейната майка Петра Н. Иванова, по отношение на която молба пък се установи от
заключението по съдебно-графологичната експертиза, че не е подписана от нея,
т.е. не изхожда от подателя й. Обстоятелството, че синът й -св.С.К. е занесъл
тази молба в общината не променя изводите на съда. Това от своя страна е довело
до издаването в хода на настоящия процес на последващата Заповед №18/09.02.2018г.
на Кмета на Община Маджарово за едностранно прекратяване на договора за наем, поради
липсата на взаимно съгласие за прекратяването му, каквото очевидно не е било
налице по отношение на наследниците на починалата наемателка П.Ив. - жалбоподателката
К.К. и М. М. – низходящи на починалата, които встъпват в правата и задълженията
на починалата, вкл. и по договора за наем от 22.05.2015г. Същият не е сключен с
оглед на личността, поради което и не се прекратява с настъпването на смъртта
на наемателя. Дори да се приеме, че тази Заповед №39/23.03.2018г. на Кмета на
Община Маджарово е издадена по повод на молба от К.К. ***.2018г., доколкото се
доказа по делото, че молбата не е подписана от жалбоподателката К., то не би
могло да се счете за налично и взаимното съгласие на страните за прекратяване
на договора за наем. Следователно съдът счита, че в случая този договор за наем
от 22.05.2015г., имащ за предмет три от четирите имота, предоставени за
ползване с оспорения протокол от 31.05.2018г., не е валидно прекратен и продължава
да действа. Т.е. с посочване в оспорения акт на вече отдадени под наем имоти и
предоставянето им за ползване на други лица, административният орган е допуснал
особено съществен порок в акта, водещ до невъзможен предмет и обосноваващ
неговата нищожност в частта по отношение на тези три имота с №№000051, 000075 и
№000267, които са предмет на валидно действащия към този момент, а и
понастоящем договор за наем от 22.05.2015г. Не е възможно и не е допустимо
предоставяне ползването на тези имоти с оспорения протокол от 31.05.2018г.,
доколкото не е възможно и последващото сключване на договори за наем по
отношение на тях, докато същите са отдадени под наем по силата на посочения
договор за наем, чиито срок не е изтекъл към този момент и не са налице данни за
надлежното му прекратяване. Това прави невъзможен предмета на оспорения
индивидуален административен акт – протокол от 31.05.2018г. в частта, касаеща
тези три имота, предоставени за ползване на Д.Д. и на Д.Й.. При тези изводи
настоящият съдебен състав, счита че атакуваният административен акт страда от
порока материална незаконосъобразност, който в случая е толкова съществен, че
прави невъзможно изпълнението на разпореденото с акта действие, поради което същият
е нищожен и изначално не поражда целените от издателя му правни последици,
съответно не може да бъде годна правна основа на друг акт. Ето защо и при
наличието на радикален, основен и тежък порок на оспорения протокол, същият
следва да бъде обявен за нищожен в посочената му част.
Съдът не установи обаче
основания за прогласяване нищожност на оспорения протокол от 30.04.2018г.,
издаден от комисията по чл.37и ал.6 от ЗСПЗЗ. Предвид липсата на основания за
нищожност на същия и доколкото жалбата против него е просрочена поради подаването
й извън преклузивния 14-дневен срок по вече гореизложените съображения, съдът
съгл. чл.159, т.5 от АПК следва да остави същата без разглеждане като
недопустима и да прекрати производството по делото в тази му част, без да
разглежда същата по същество.
Доколкото обаче е налице частична
недействителност на оспорения протокол от 31.05.2018г. на комисията по чл.37и
ал.6 от ЗСПЗЗ, то е необходимо съдът да изложи мотиви и по другите възражения в
жалбата, вкл. наличие или не на материално-правните предпоставки на закона.
По отношение законосъобразността на оспорения протокол от 31.05.2018г., издаден от комисията по чл.37и ал.6 от
ЗСПЗЗ, в частта му, която не е нищожна, съдът намира следното:
Съгласно разпоредба на
чл. 168, ал.1
от АПК, съдът дължи произнасяне по законосъобразността на обжалвания
административен акт, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в
съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните
разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва закона (чл. 146, т.1-
5 вкл. от АПК).
При своята преценка съдът изхожда от правните и фактическите основания,
посочени в административния акт.
Протоколът от
31.05.2018г. обективира процедура по разпределение на пасища по реда на чл. 37и от
ЗСПЗЗ. Процедурата по чл. 37и от
ЗСПЗЗ доразвита в разпоредбите на чл. 98-100 от
ППЗСПЗЗ е специална. Касае предоставяне под наем или аренда на
пасища, мери и ливади от ДПФ и ОПФ без търг или конкурс на правоимащите лица по
чл. 37и, ал.1
от ЗСПЗЗ. Осъществява се в два етапа. През първият етап Комисията по
чл.37и, ал.6
от ЗСПЗЗ определя необходимата за всеки кандидат площ по реда на
ал.4 от закона и извършва разпределение на имотите за всяко землище. Етапът
завършва с изготвяне на протокола на Комисията. Съгласно чл. 37и, ал.8
от ЗСПЗЗ протоколът подлежи на съдебно обжалване по отношение площта
на разпределените имоти. Вторият етап касае сключване на договора за наем или
аренда от кмета на общината, съответно директора на ОДЗ с правоимащите лица въз
основа на протокола на Комисията
Според ал.6, изр. 1
от посочената норма на чл.37и от ЗСПЗЗ, комисията, назначена със заповед на
кмета на общината, следва да определи необходимата
за всеки кандидат площ по реда на
ал.4. Следователно задължителна част от продецурата по разпределяне на пасищата
е посочената комисия да определи каква площ е нужна на всеки кандидат. Това
определяне не е произволно, а следва да е съобразено с критериите по чл.37и, ал.4
от ЗСПЗЗ с броя притежавани от кандидата животни. В конкретния
случай комисията не е спазила посочените материално-правни разпоредби. Видно от
протокола и материалите по предоставената административна преписка, комисията
не е определила необходимата за животните на всеки заявител площ от пасища,
мери и ливади. В оспорения акт е посочена само площта на имотите, които се
разпределят на всеки участник по землище и категория. Поради това не е ясно въз
основа на какви критерии са определени тези площи конкретно за оспорващия и за
заинтересованите страни - дали разпределението е извършено съразмерно,
пропорционално на притежаваните животински единици, или някой от участниците е
поставен в по-благоприятно положение от друг. Не е ясно как комисията е
определила за ползване площите пасища за всеки кандидат, след като не е ясно
каква площ му е необходима. В процесния случай комисията, назначена със заповед
на Кмета на Община Маджарово, не е спазила нито една от посочените по-горе
материално-правни разпоредби.
Неизвършването на гореописаните
действия по приложение на материалния закон е довело и до липса на мотиви в
оспорения административен акт, от които да може да се провери
законосъобразността на извършената от органа преценка, на която се основава разпределението
на имотите. Не са изложени съображения относно начина, по който комисията е
определила площите за ползване за животните на всеки заявител по критериите,
изрично установени в разпоредбата на ал.4 на чл.37и от ЗСПЗЗ – посочено е само
кой каква обща площ получава, без да е отразено каква е необходимата площ за
всеки един от тях. Т.е. не става ясно по
какъв начин е извършено разпределението на имотите в землището на гр.Маджарово
между оспорващия и останалите заинтересовани страни. Определянето на площта
следва да е мотивирано от комисията, като мотивите следва да бъдат изложени в
протокола. Съгласно нормата на чл. 59, ал.
2, т. 4, пр. 1 от АПК всеки административен акт следва да съдържа
мотиви, т. е. фактическите и правни основания за неговото издаване, което
изискване в случая очевидно не е спазено. Мотивите представляват обосновката на
акта, фактическите констатации, изведени след анализ на събраните доказателства
в хода на процедурата, както и формираните правни изводи за приложение на
определената правна норма. Липсата на мотиви е съществено процесуално нарушение
на чл.59 ал.2 т.4 от АПК, тъй като лишава съда от възможността да установи дали
акта е в съответствие с целите на закона, което е едно от основанията посочени
в чл.146 т.5 АПК.
Предвид горното съдът
счита, че в частта, която не е нищожна, е налице противоречие на оспорения
административен акт с материалноправна разпоредба съгласно чл. 146, т. 4 АПК и при издаването му са допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила съгласно чл. 146, т. 3 АПК.
Посочените пороци са
основание за отмяна на оспорения акт в тази му част като незаконосъобразен.
Преписката следва да се върне на административния орган за ново произнасяне
съгласно указанията, дадени в мотивите на настоящото решение, при спазване на
разпоредбите на чл. 37и, ал.
4 и ал. 6 от
ЗСПЗЗ, а издаденият от комисията протокол следва да бъде мотивиран.
Съгласно чл.143, ал. 1 АПК разноските по производството за вещо лице, държавна такса и
възнаграждението за един адвокат, платено от жалбоподателя, в размер общо на 720
лв., подлежат на възстановяване от бюджета на органа, издал отменения акт.
Бюджет има юридическото лице, в чиято структура е органът /който има само
административна правосубектност/ - Община Маджарово, която следва да бъде
осъдена за заплащането на посочените разноски съгласно изричната разпоредба на чл. 143, ал.
1 АПК.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.159, т.5 и чл. 172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима жалбата на К.Я.К., ЕГН:**********
*** против Протокол от 30.04.2018г.,
издаден на основание чл.37и, ал.6 от ЗСПЗЗ и чл.100 ал.3 от ППЗСПЗЗ от Комисия,
назначена със Заповед на Кмета на Община Маджарово, за разпределение на пасища,
мери и ливади за стопанската 2018/2019г. за землището на гр.Маджарово и ПРЕКРАТЯВА в тази му част производството по гр.дело №
591/2018г. на РС-Харманли.
ОБЯВЯВА
НИЩОЖНОСТТА на Протокол от 31.05.2018г., издаден на основание чл.37и, ал.6
от ЗСПЗЗ и чл.100 ал.3 от ППЗСПЗЗ от Комисия, назначена със Заповед на Кмета на
Община Маджарово, за разпределение на пасища, мери и ливади за стопанската
2018/2019г. за землището на гр.Маджарово В
ЧАСТТА, в която в землището на гр.Маджарово са разпределени следните
общински имоти: на Д.Д.Д. - имоти с №№000051 и 000075 и на Д.Н.Й. - имот
№000267.
ОТМЕНЯ
Протокол от 31.05.2018г., издаден на основание чл.37и, ал.6 от ЗСПЗЗ и чл.100
ал.3 от ППЗСПЗЗ от Комисия, назначена със Заповед на Кмета на Община Маджарово,
за разпределение на пасища, мери и ливади за стопанската 2018/2019г. за
землището на гр.Маджарово В ЧАСТТА,
в която на Д.Д. *** е разпределен общински имот №027029.
ВРЪЩА преписката на
Комисия по чл. 37и, ал.
6 от ЗСПЗЗ при Община Маджарово за изпълнение на дадените задължителни
указания по прилагането на закона – чл.37и от ЗСПЗЗ и за мотивиране на
административния акт съгл. чл.59 ал.2, т.4, вр. ал.1 от АПК.
ОСЪЖДА
Община Маджарово, ЕИК:*********, с адрес гр.М., ул. „П.А.” №1, представлявана
от Кмета на Общината – инж.М.Арм., да заплати на К.Я.К., ЕГН:********** ***
разноските по делото в размер общо на 720 лв.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба
пред Административен съд – Хасково в 14-дневен срок от връчването му на страните,
а в прекратителната му част, имаща характер на определение, подлежи на
обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от връчването му.
СЪДИЯ: