Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 17.09.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско
отделение, VІ състав в закрито
заседание на седемнадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЖАКЛИН КОМИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БОЙЧЕВА
РУМЯНА СПАСОВА
като
разгледа докладваното от съдия Спасова ч.гр.д.
№ 10561 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на длъжника П.Ц.В. – Д. срещу
разпореждане от 24.06.2019 по
изпълнително дело № 20128410403942, с което ЧСИ Н.М.е отказал да прекрати
изпълнителното производство спрямо нея.
Жалбоподателката счита, че е налице основание за прекратяване
на делото съобразно постановеното Тълкувателно решение
№ 2 от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС по тълкувателно дело № 2/2015 г.
Взискателят „АМС Б.“ ООД счита жалбата за процесуално
допустима, но изцяло неоснователна и необоснована по така наведените в нея
твърдения. Посочва, че в периода от образуване на делото до настоящия момент са
изисквани и извършени множество изпълнителни действия, всяко едно от които е
било годно да прекъсне т.нар. перемпция по отношение на длъжника П.Ц.В. – Д..
Поддържа, че постановеният от ЧСИ Н.М.отказ да се прекрати изпълнителното
производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е изцяло законосъобразен,
тъй като не е налице фактическият състав на цитираната разпоредба. Претендира
разноски.
В изложените мотиви по чл. 436, ал. 3 ГПК, частният
съдебен изпълнител счита, че жалбата е подадена в законоустановения срок срещу
законосъобразен акт на съдебния изпълнител, издаден при спазване на всички
процесуални правила. Посочва, че Софийски градски съд се е произнесъл вече
веднъж по идентична по съдържание жалба, подадена от двамата длъжници срещу
разпореждане от 09.10.2018 г. на ЧСИ Н.М., с което е разпореден отказ да бъде
уважена молбата за прекратяване в хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, с
решение от 13.05.2019 г. Предвид изложеното и приложените по делото материали
може да се направи обоснован извод, че липсват предпоставките при наличието на
които производството по изпълнителното дело следва да се прекрати по отношение
на длъжника П.Ц.В. – Д..
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства
във връзка с наведените в жалбата пороци на обжалваното действие и мотивите на
съдебния изпълнител, намира следното:
Изпълнително
дело № 20128410403942 по описа на ЧСИ Н.М.е образувано по молба на „Р. /Б./“
ЕАД срещу П.Ц.В. – Д. и А.А.Д. по издаден изпълнителен лист на 07.03.2012 г. в
производство по чл. 417 ГПК по гр.д. № 6480/2012 г. на Софийски районен съд, 52
състав.
С
молбата за образуване взискателят е възложил на основание чл. 18 ЗЧСИ на
съдебния изпълнител да извърши цялостна справка за имущественото състояние на
длъжниците по делото, както и да определи способа за изпълнение.
С разпореждане
от 26.03.2012 г. /стр. 25-26/ ЧСИ Н.М.е образувал изпълнителното дело.
Разпоредил е да се изпрати съобщение по чл. 191 ДОПК до НАП, да се направят
справки за имущественото състояние па длъжника, да бъде изпратена покана за
доброволно изпълнение.
На 06.04.2012г.
е наложен е запор върху всички левови и валутни банкови сметки, открити от
длъжника П.Ц.В. – Д. в „Р. /Б./“ ЕАД, „Първа инвестиционна банка“ АД и „Банка
ДСК“ ЕАД. На 06.04.2012г. е наложен е запор върху вземането за трудово
възнаграждение на П.В. – Д., както и всяко друго възнаграждение па длъжника, получено
срещу същата или друга работа при същия работодател, дължимо й от нейния
работодател.
На 06.04.2012 г.
са наложени възбрани върху конкретно описани недвижими имоти, собственост на
длъжниците.
Видно е, че
покана за доброволно изпълнение до длъжника П.Ц.В. – Д. е връчена лично на
22.04.2012 г. /стр. 269-270/.
Установява се,
че в периода от 18.04.2012 г. до 07.01.2015 г. са постъпвали ежемесечно суми по
изпълнителното дело от наложени запори на П.Ц.В. – Д..
На 27.04.2012г. е извършен опис
на недвижимите имоти. С разпореждане от 19.05.2012 г. е насрочена публична
продан, която с протокол от 03.07.2012 г. е обявена за нестанала.
По молба на взискателя от
06.07.2012 г. /стр. 362-363/ на 11.07.2012 г. съдебният изпълнител е насрочил
втора поред публична продан. Впоследствие същата е обявена за нестанала с
протокол от 04.09.2012 г.
На основание чл. 494, ал. 2 от ГПК, по молба на взискателя от 11.09.2012г. /стр. 392/, с протокол от
14.01.2013 г. е определена нова начална цена на ипотекираните в полза на
взискателя имоти /стр. 436-438/.
По молба на взискателя от
01.03.2013 г. /стр. 442-443/, с разпореждане от 16.04.2013 г. е насрочена
публична продан от 14.05.2013 г.. до 14.06.2013 г. /стр. 459-493/.
По молба на взискателя от
28.06.2013 г. /стр. 498-499/, с разпореждане от 15.08.2013 г. е насрочена
следваща по ред публична продан от 25.09.2013 г. до 25.10.2013 г. /стр.
517-551/. С протокол от 28.10.2013 г. публичната продан е обявена за нестанала,
поради неявяване на купувачи /стр. 552-556/.
На основание чл. 494 ГПК, по
молба на взискателя от 15.11.2013 г. /стр. 558-559/, с протокол от 25.02.2014 г.
е определена нова начална цена на ипотекираните в полза на взискателя имоти /стр.
601-603/ и с разпореждане от 10.05.2014 г. е насрочена публична продан от
27.05.2014 г. до 27.06.2014 г. /стр. 611-645/.
По молба на взискателя от
04.07.2014 г. /стр. 657/, с разпореждане от 01.10.2014 г. е насрочена следваща
по ред публична продан от 24.10.2014 г. до 24.11.2014 г. /стр. 664-700/, която
е спряна по искане на взискателя /стр. 724/.
По молба на взискателя от 23.01.2015 г. /стр. 736/, с
разпореждане от 14.04.2015 г. е насрочена следваща по ред публична продан от
12.05.2015г. до 12.06.2015 г. /стр. 740-781/.
С протоколи от 15.06.2015 г. /стр. 785 - 797/ е обявен за
купувач Г.Н.Б.. Изготвено е постановление за възлагане на имотите от 17.06.2015
г. Сумите от публичната продан са постъпили на 16.06.2015 г.
Видно е,
че на 05.11.2015 г. взискателят е подал молба, с която е поискал да бъде насрочен
опис на движимите вещи на длъжника П.В. – Д., както и да се извърши проверка в
регистрите на отдел „Пътна полиция“ към МВР за наличие на МПС /стр. 888/. С разпореждане
на съдебния изпълнител от 26.01.2016 г. /стр. 889/ е насрочен опис на движимите
вещи на длъжника П.Ц.В. – Д..
Установява се, че с разпореждане
на съдебния изпълнител от 22.08.2017 г. /стр. 898-899/ е насрочен опис на
движимите вещи на длъжниците А.А.Д. и П.Ц.В. – Д..
Не се спори, че на 08.10.2018 г.
в кантората на ЧСИ Н.М.е постъпила молба с вх. № 083825/08.10.2018г. /стр.
934/, подадена от длъжниците А.А.Д. и П.Ц.В. – Д., с която се иска да бъде
прекратено изпълнителното производство по изпълнително дело №
20128410403942/2012г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, поради непоискване
от страна на взискателя извършването на изпълнителни действия в продължение на
две години.
С разпореждане от 09.10.2018 г.
съдебният изпълнител е отказал да уважи молбата за прекратяване на длъжника,
като в разпореждането е посочил и мотивите за своя отказ, а именно, че по
делото не са констатирани предпоставки, при наличието, на които производството
следва да бъде прекратено, т.е. не е налице хипотезата на чл. 433, ал. 1 т. 8
от ГПК /стр. 936/.
Срещу този отказ е подадена
частна жалба, по която е образувано предходно производство по ч.гр.д. №
17196/2018 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, в което с
окончателно решение е потвърдено разпореждането на частния съдебен изпълнител
по отношение на длъжника П.Ц.В. – Д..
След приключване на делото по
ч.гр.д. № 17196/2018 г. на Софийски градски съд, с молба от 05.06.2019 г.
жалбоподателката П.Ц.В. – Д. е поискала на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК
да се прекрати делото спрямо нея, поради изтекла двугодишна специална давност
след 05.11.2015 г., която не е зачетена в решението.
С обжалваното разпореждане от
24.06.2019 г. частният съдебен изпълнител е отказал да уважи молбата от длъжника
П.Ц.В. – Д. за прекратяване на изпълнителното производство спрямо нея.
В чл. 435 ГПК са изброени
изчерпателно качеството на лицата в изпълнителното производство или засегнати
от него, на които се признава процесуалното право на жалба срещу конкретни и
изрично изброени действия на съдебния изпълнител. В ал. 2 на същата разпоредба
са изброени действията на ЧСИ, които подлежат на обжалване от страна на
длъжника.
С изменението на чл. 435, ал. 2 с
бр. 86 на ДВ от 27.10.2017 г. се включи изрично в т. 6 право на длъжника да
обжалва отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи
принудителното изпълнение и разноските по изпълнението.
В разглеждания случай съдебният
изпълнител е отказал да прекрати изпълнението спрямо длъжника П.Ц.В. – Д., като
този акт е предмет на настоящата жалба, която е подадена в срок и срещу акт,
който подлежи на обжалване, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
В мотивите по т. 10 от ТР № 2/2013
г. на ОСГТК на ВКС е изяснен въпросът с перемпцията на изпълнителното
производство и кои действия на взискателя съставляват искане за извършване на
изпълнителни действия. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването
на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ: насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването
на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на
продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от
трети задължени лица. За да е налице хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК,
трябва взискателят да не е поискал извършване на изпълнителни действия в
продължение на две години. Срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е преклузивен и
започва да тече от последното същинско изпълнително действие по изпълнителното
дело.
В разглеждания случай по
искане на взискателя са извършвани изпълнителни действия, които са от естество
да прекъснат давността, включително и след посочената от длъжника П.В. – Д.
дата 05.11.2015 г. Видно е, че с разпореждане от 22.08.2017 г. е насрочен опис
на движими вещи на длъжника, което обстоятелство е съобразно от съда при
предходното произнасяне по жалба срещу отказ да се прекрати изпълнителното
производство.
Въз основа на изложеното
и при съобразяване правилото на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, съдът счита, че перемпция
по отношение на длъжника П.В. – Д. не е настъпила.
С
подадената втора молба от 05.06.2019 г. от длъжника П.Ц.В. – Д. се цели
преразглеждане на вече разрешен спор, тъй като в периода, за който има
произнасяне се включва посочения в молбата след 05.11.2015 г., което е
недопустимо.
След
последното действие от 22.08.2017 г. до постановяване на обжалвания акт на
съдебния изпълнител от 24.06.2019 г. не е изтекъл период от време от две
години, в който по искане на взискателя да не са предприемани действия. Ето
защо жалбата се явява неоснователна и следва да се остави без уважение.
Взискателят
„АТС Б.“ ООД, конституиран на мястото на първоначалния взискател „Р. /Б./“ ЕАД
заявява своевременно искане за присъждане на разноски, като на същия следва да
се присъди сумата в размер на 50 лева за юрисконсултско възнаграждение на
основание чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащането на правната помощ,
съгласно която разпоредба за получаване на документи и книжа по дела и
изготвяне на жалби и възражения възнаграждението е от 50 до 120 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалба с вх. № 101847/12.08.2018
г., подадена от длъжника П.Ц.В. – Д. срещу разпореждане от 24.06.2019 по изпълнително дело № 20128410403942, с
което ЧСИ Н.М.е отказал да прекрати изпълнителното производство спрямо нея.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр.
с чл. 25а, ал. 3 НПП П.Ц.В. – Д., с
ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на „АМС Б.“ ООД, с ЕИК: ********, с адрес: гр. София, ул. „********,
сумата в размер на 50 лева /петдесет
лева/ за дължимо юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.