Решение по дело №10561/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 6534
Дата: 17 септември 2019 г. (в сила от 17 септември 2019 г.)
Съдия: Румяна Антонова Спасова-Кежова
Дело: 20191100510561
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 12 август 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 17.09.2019 г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ състав в закрито заседание на седемнадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в следния състав: 

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАКЛИН КОМИТОВА

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БОЙЧЕВА

                                                                                                         РУМЯНА СПАСОВА

  

като разгледа докладваното от съдия Спасова ч.гр.д. № 10561 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

           

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на длъжника П.Ц.В. – Д. срещу разпореждане от 24.06.2019  по изпълнително дело № 20128410403942, с което ЧСИ Н.М.е отказал да прекрати изпълнителното производство спрямо нея.

Жалбоподателката счита, че е налице основание за прекратяване на делото съобразно постановеното Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС по тълкувателно дело № 2/2015 г.

Взискателят „АМС Б.“ ООД счита жалбата за процесуално допустима, но изцяло неоснователна и необоснована по така наведените в нея твърдения. Посочва, че в периода от образуване на делото до настоящия момент са изисквани и извършени множество изпълнителни действия, всяко едно от които е било годно да прекъсне т.нар. перемпция по отношение на длъжника П.Ц.В. – Д.. Поддържа, че постановеният от ЧСИ Н.М.отказ да се прекрати изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е изцяло законосъобразен, тъй като не е налице фактическият състав на цитираната разпоредба. Претендира разноски.

В изложените мотиви по чл. 436, ал. 3 ГПК, частният съдебен изпълнител счита, че жалбата е подадена в законоустановения срок срещу законосъобразен акт на съдебния изпълнител, издаден при спазване на всички процесуални правила. Посочва, че Софийски градски съд се е произнесъл вече веднъж по идентична по съдържание жалба, подадена от двамата длъжници срещу разпореждане от 09.10.2018 г. на ЧСИ Н.М., с което е разпореден отказ да бъде уважена молбата за прекратяване в хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, с решение от 13.05.2019 г. Предвид изложеното и приложените по делото материали може да се направи обоснован извод, че липсват предпоставките при наличието на които производството по изпълнителното дело следва да се прекрати по отношение на длъжника П.Ц.В. – Д..

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства във връзка с наведените в жалбата пороци на обжалваното действие и мотивите на съдебния изпълнител, намира следното:

            Изпълнително дело № 20128410403942 по описа на ЧСИ Н.М.е образувано по молба на „Р. /Б./“ ЕАД срещу П.Ц.В. – Д. и А.А.Д. по издаден изпълнителен лист на 07.03.2012 г. в производство по чл. 417 ГПК по гр.д. № 6480/2012 г. на Софийски районен съд, 52 състав.

            С молбата за образуване взискателят е възложил на основание чл. 18 ЗЧСИ на съдебния изпълнител да извърши цялостна справка за имущественото състояние на длъжниците по делото, както и да определи способа за изпълнение.

            С разпореждане от 26.03.2012 г. /стр. 25-26/ ЧСИ Н.М.е образувал изпълнителното дело. Разпоредил е да се изпрати съобщение по чл. 191 ДОПК до НАП, да се направят справки за имущественото състояние па длъжника, да бъде изпратена покана за доброволно изпълнение.

На 06.04.2012г. е наложен е запор върху всички левови и валутни банкови сметки, открити от длъжника П.Ц.В. – Д. в „Р. /Б./“ ЕАД, „Първа инвестиционна банка“ АД и „Банка ДСК“ ЕАД. На 06.04.2012г. е наложен е запор върху вземането за трудово възнаграждение на П.В. – Д., както и всяко друго възнаграждение па длъжника, получено срещу същата или друга работа при същия работодател, дължимо й от нейния работодател.

На 06.04.2012 г. са наложени възбрани върху конкретно описани недвижими имоти, собственост на длъжниците.

Видно е, че покана за доброволно изпълнение до длъжника П.Ц.В. – Д. е връчена лично на 22.04.2012 г. /стр. 269-270/.

Установява се, че в периода от 18.04.2012 г. до 07.01.2015 г. са постъпвали ежемесечно суми по изпълнителното дело от наложени запори на П.Ц.В. – Д..

На 27.04.2012г. е извършен опис на недвижимите имоти. С разпореждане от 19.05.2012 г. е насрочена публична продан, която с протокол от 03.07.2012 г. е обявена за нестанала.

По молба на взискателя от 06.07.2012 г. /стр. 362-363/ на 11.07.2012 г. съдебният изпълнител е насрочил втора поред публична продан. Впоследствие същата е обявена за нестанала с протокол от 04.09.2012 г.

На основание чл. 494, ал. 2 от ГПК, по молба на взискателя от 11.09.2012г. /стр. 392/, с протокол от 14.01.2013 г. е определена нова начална цена на ипотекираните в полза на взискателя имоти /стр. 436-438/.

По молба на взискателя от 01.03.2013 г. /стр. 442-443/, с разпореждане от 16.04.2013 г. е насрочена публична продан от 14.05.2013 г.. до 14.06.2013 г. /стр. 459-493/.

По молба на взискателя от 28.06.2013 г. /стр. 498-499/, с разпореждане от 15.08.2013 г. е насрочена следваща по ред публична продан от 25.09.2013 г. до 25.10.2013 г. /стр. 517-551/. С протокол от 28.10.2013 г. публичната продан е обявена за нестанала, поради неявяване на купувачи /стр. 552-556/.

На основание чл. 494 ГПК, по молба на взискателя от 15.11.2013 г. /стр. 558-559/, с протокол от 25.02.2014 г. е определена нова начална цена на ипотекираните в полза на взискателя имоти /стр. 601-603/ и с разпореждане от 10.05.2014 г. е насрочена публична продан от 27.05.2014 г. до 27.06.2014 г. /стр. 611-645/.

По молба на взискателя от 04.07.2014 г. /стр. 657/, с разпореждане от 01.10.2014 г. е насрочена следваща по ред публична продан от 24.10.2014 г. до 24.11.2014 г. /стр. 664-700/, която е спряна по искане на взискателя /стр. 724/.

По молба на взискателя от 23.01.2015 г. /стр. 736/, с разпореждане от 14.04.2015 г. е насрочена следваща по ред публична продан от 12.05.2015г. до 12.06.2015 г. /стр. 740-781/.

С протоколи от 15.06.2015 г. /стр. 785 - 797/ е обявен за купувач Г.Н.Б.. Изготвено е постановление за възлагане на имотите от 17.06.2015 г. Сумите от публичната продан са постъпили на 16.06.2015 г.

            Видно е, че на 05.11.2015 г. взискателят е подал молба, с която е поискал да бъде насрочен опис на движимите вещи на длъжника П.В. – Д., както и да се извърши проверка в регистрите на отдел „Пътна полиция“ към МВР за наличие на МПС /стр. 888/. С разпореждане на съдебния изпълнител от 26.01.2016 г. /стр. 889/ е насрочен опис на движимите вещи на длъжника П.Ц.В. – Д..

Установява се, че с разпореждане на съдебния изпълнител от 22.08.2017 г. /стр. 898-899/ е насрочен опис на движимите вещи на длъжниците А.А.Д. и П.Ц.В. – Д..

Не се спори, че на 08.10.2018 г. в кантората на ЧСИ Н.М.е постъпила молба с вх. № 083825/08.10.2018г. /стр. 934/, подадена от длъжниците А.А.Д. и П.Ц.В. – Д., с която се иска да бъде прекратено изпълнителното производство по изпълнително дело № 20128410403942/2012г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, поради непоискване от страна на взискателя извършването на изпълнителни действия в продължение на две години.

С разпореждане от 09.10.2018 г. съдебният изпълнител е отказал да уважи молбата за прекратяване на длъжника, като в разпореждането е посочил и мотивите за своя отказ, а именно, че по делото не са констатирани предпоставки, при наличието, на които производството следва да бъде прекратено, т.е. не е налице хипотезата на чл. 433, ал. 1 т. 8 от ГПК /стр. 936/.

Срещу този отказ е подадена частна жалба, по която е образувано предходно производство по ч.гр.д. № 17196/2018 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, в което с окончателно решение е потвърдено разпореждането на частния съдебен изпълнител по отношение на длъжника П.Ц.В. – Д..

След приключване на делото по ч.гр.д. № 17196/2018 г. на Софийски градски съд, с молба от 05.06.2019 г. жалбоподателката П.Ц.В. – Д. е поискала на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК да се прекрати делото спрямо нея, поради изтекла двугодишна специална давност след 05.11.2015 г., която не е зачетена в решението.

С обжалваното разпореждане от 24.06.2019 г. частният съдебен изпълнител е отказал да уважи молбата от длъжника П.Ц.В. – Д. за прекратяване на изпълнителното производство спрямо нея.

В чл. 435 ГПК са изброени изчерпателно качеството на лицата в изпълнителното производство или засегнати от него, на които се признава процесуалното право на жалба срещу конкретни и изрично изброени действия на съдебния изпълнител. В ал. 2 на същата разпоредба са изброени действията на ЧСИ, които подлежат на обжалване от страна на длъжника.

С изменението на чл. 435, ал. 2 с бр. 86 на ДВ от 27.10.2017 г. се включи изрично в т. 6 право на длъжника да обжалва отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение и разноските по изпълнението.

В разглеждания случай съдебният изпълнител е отказал да прекрати изпълнението спрямо длъжника П.Ц.В. – Д., като този акт е предмет на настоящата жалба, която е подадена в срок и срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

В мотивите по т. 10 от ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е изяснен въпросът с перемпцията на изпълнителното производство и кои действия на взискателя съставляват искане за извършване на изпълнителни действия. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. За да е налице хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, трябва взискателят да не е поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на две години. Срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е преклузивен и започва да тече от последното същинско изпълнително действие по изпълнителното дело.

В разглеждания случай по искане на взискателя са извършвани изпълнителни действия, които са от естество да прекъснат давността, включително и след посочената от длъжника П.В. – Д. дата 05.11.2015 г. Видно е, че с разпореждане от 22.08.2017 г. е насрочен опис на движими вещи на длъжника, което обстоятелство е съобразно от съда при предходното произнасяне по жалба срещу отказ да се прекрати изпълнителното производство.

Въз основа на изложеното и при съобразяване правилото на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, съдът счита, че перемпция по отношение на длъжника П.В. – Д. не е настъпила.

            С подадената втора молба от 05.06.2019 г. от длъжника П.Ц.В. – Д. се цели преразглеждане на вече разрешен спор, тъй като в периода, за който има произнасяне се включва посочения в молбата след 05.11.2015 г., което е недопустимо.

            След последното действие от 22.08.2017 г. до постановяване на обжалвания акт на съдебния изпълнител от 24.06.2019 г. не е изтекъл период от време от две години, в който по искане на взискателя да не са предприемани действия. Ето защо жалбата се явява неоснователна и следва да се остави без уважение.

            Взискателят „АТС Б.“ ООД, конституиран на мястото на първоначалния взискател „Р. /Б./“ ЕАД заявява своевременно искане за присъждане на разноски, като на същия следва да се присъди сумата в размер на 50 лева за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съгласно която разпоредба за получаване на документи и книжа по дела и изготвяне на жалби и възражения възнаграждението е от 50 до 120 лева.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалба с вх. № 101847/12.08.2018 г., подадена от длъжника П.Ц.В. – Д. срещу разпореждане от 24.06.2019  по изпълнително дело № 20128410403942, с което ЧСИ Н.М.е отказал да прекрати изпълнителното производство спрямо нея.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. с чл. 25а, ал. 3 НПП П.Ц.В. – Д., с ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на „АМС Б.“ ООД, с ЕИК: ********, с адрес: гр. София, ул. „********, сумата в размер на 50 лева /петдесет лева/ за дължимо юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: 1.                            2.