Р Е Ш Е Н И Е
№.....
гр.
София, 30.05.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 18 състав, в открито съдебно
заседание на дванадесети май през две хиляди и двадесет и втора година, в
състав:
съдия: даниела
попова
при секретар ИРЕНА АПОСТОЛОВА
като
разгледа докладваното от съдия ПОПОВА гражданско дело № 1393 по
описа за 2021 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано въз основа на искова молба, подадена от В.К.С. против ЗК „Л.И.“ АД,
с която е предявен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 Кодекса за
застраховането.
Ищцата В.К. С.твърди, че на 27.09.2020 г., около 11.30 ч. в гр. София,
на паркинга на стоков базар „Илиянци“ управляваният от Б. ****** т.а. „Мерцедес“,
модел „308Д“ с рег. № ****** с посока на движение от ул. „Петър Панайотов“ към
кв. „Илиянци“ е причинил смъртта на двегодишния й син Л.С.в качеството му на
пешеходец. Поддържа, че вината за произшествието имал водачът на т.а., който не
управлявал возилото със съобразена с пътните условия скорост. Загубата на
детето й причинило болки и страдания на ищцата. Предвид налична с ответното
дружество застраховка „Гражданска отговорност“ предявила извънсъдебна претенция
за репариране на понесените неимуществени вреди, по която липсвало произнасяне.
Въз основа на изложеното претендира от ответника обезщетение за претърпените
неимуществени вреди от загубата на сина си в ПТП от 27.09.2020 г. в размер на
300 000 лв., ведно със законна лихва от 02.01.2021 г.(датата на изтичане на
тримесечния срок за произнасяне) до окончателното плащане. Претендира разноски.
Ответникът ЗК „Л.И.“ АД оспорва иска по основание и размер. Счита, че в
случая липсват елементите на деликтния състав. Прави
възражение за принос от страна на пострадалия, тъй като същият се е движел на
място, където не е било безопасно. Въвежда възражение за принос и от страна на
ищцата в качеството й на майка, която не е упражнила надзор над детето си в
съответствие с изискванията на чл. 125, ал. 3 СК.
Третото лице помагач
не взема становище по предявения иск.
Съдът, като прецени
относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
Ищцата В.К.
С.е майка на Л.В.С., роден на ***г., починал на 27.09.2020г.
На
27.09.2020г. детето Людмил било с баба си, дядо си и брат си на стоков базар
Илиянци в гр.София, находящ се на бул. „******.
На паркинга на базара товарен
автомобил „Мерцедес" модел „ 308 Д" с per. № ******, управляван от Б.А. ******, се движил с посока на движение от ул. „Петър
Панайотов" към кв. „Илиянци" между паркираните автомобили, които били
перпендикулярно на посоката му на движение, със скорост 4.4 км/ч. В същото
време Л.С.се движел, тичайки мужду два паркирани
автомобила. Детето излязло между паркираните автомобили и навлязло в коридора
на движение на т.а Мерцедес. Автомобилътс предната си
дясна част ударил пешеходеца от лявата му страна. Следствие на удара детето
паднало пред автомобила и било прегазено. След удара, автомобилът продължил
движението си с авариен режим на спиране.
Местопроизшествието е
посетено от дежурен ПТП- 0"ПП"-СДВР, който е съставил Констативен
протокол № к 483/27.09.2020 г., олбразувано е и
наказателно производство.
Към датата на настъпване на
събитието, отговорността на водача на МПС марка Мерцедес, модел 308Д с ДК № ******
е застрахована със
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, валидна към датата на
настъпване на ПТП, при ответника ЗК Л.И. АД.
От заключението на
приетата по делото съдебно авто – техническа експертиза, което съдът цени като обективно изготвено и
неоспорено от страните, се установява механизма на настъпване на ПТП,
както и това че причина за настъпването му е поведението на водача, който при
възникване на опасност не е реагирал своевременно и не е предприел действия за
предотвратяване удара. Вещото лице сочи освен това, че причина за настъпване на
ПТП е и недостатъчния контрол върху поведението на детето. Вещото лице
установява, че автомобилът се е движил със скорост 4.4 км.ч, при което водачът
на автомобила е имал възможност да възприеме детето на 12.43 м от мястото на
произшествието.
От
заключението на приетата по делото съдебно
медицинска експертиза, което съдът цени като
обективно изготвено и неоспорено от страните, се
установява, че причина за смъртта на Л.С.е закрита черепно – мозъчна травма, която отговаря да е получена в
резултат от ПТП. Вещото лице сочи, че между установените травматични увреждания
и настъпилата смърт на детето Л.С.е налице пряка причинно – следствена връзка.
От
заключението на приетата по делото съдебно – психологична експертиза, което
съдът цени като обективно изготвено и неоспорено от страните, че като резултат от възникналото на 27.09.2020 г. ПТП, при
което Ищцата В.К. С./И./ е загубила сина си, тя е преживяла тежка остра
стресова реакция /свръхсилно емоционално
пренапрежение/. Психологически това е изразено в: интензивна възбуда на
непоносима болка, ужас, безпомощност; обща напрегнатост и безпокойство;
обърканост в мислите и поведението; многократно неволево връщане и преживяване
на миналото, трудно заспиване, сънуване на кошмари. Това състояние се явява свръхсилно негативно за 20 годишната й възраст и след
острия период преминава във фазите на преживяване на тежка и невъзвратима
загуба - скръб. Вещото лице сочи, че страданието от загубата на детето си ищцата
преживява, преминавайки през 5-те фази на загуба - емоционален шок и отричане;
гняв; договаряне; депресия и приемане. Към настоящият момент, ищцата изпълнява
успешно социалните си роли на дъщеря, съпруга и майка, търсеща начин да
задоволява потребностите на децата си и да им създава добри условия за живот и
развитие. С помощта на семейството си, тя е взела пряко репариращо страданието
й решение - да има още едно дете - момиченце, макар че то е утеха и радост, не
може да замени или да изтрие болката от загубата на първородния син.
От показанията на свидетеля М.С.,
които съдът не намира основание да не цени, се установяват претърпените от ищцата
негативни емоции, след смъртта на детето й. Свидетелят установява дълбоката и
продължителна скръб на майката, която от раждането е полагала грижи за детето и
не се е разделяла с него.
При така
установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:
Съгласно
чл.432 от КЗ увреденото лице, спрямо
което застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност", при наличието
на всички обективни и субективни признаци на фактическия състав на
непозволеното увреждане, по смисъла на чл. 45 от ЗЗД.
Ангажирането
на отговорността на застрахователя по „Гражданската отговорност” на причинителя
на вредата /делинквент/ по чл. 432, ал. 1 от КЗ е функционално
обусловено от правото на деликтно обезщетение от делинквента, като фактите, въз основа на които се поражда претендираното материално право са: 1/. валидно възникнало
правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите между делинквента и ответното
застрахователно дружество към датата на настъпване на застрахователното
събитие; 2/. настъпване на застрахователно събитие – ПТП; 3/. претърпени вреди
в резултат на настъпилото застрахователно събитие, за които се претендира
застрахователно обезщетение; 4/. предпоставките по чл. 45 от ЗЗД - противоправно деяние; вина; вреди и причинно-следствена
връзка между поведението на застрахованото лице /дееца/ и причинените вреди.
В процесния случай деликтът, извършителят, неговата вина, причинената вреда по
вид, обем и характер и причинната връзка са безспорно установени – причинено от водача на застрахования товарен
автомобил на 27.09.2020г., в гр.София, пътно-транспортно произшествие, който
при движение на паркинг, в нарушение на чл.116 ЗДвП и чл.117 от ЗДвП, не е
реагирал своевременно, не е предприел действия за спиране на автомобила, при
което е причинил смъртта на Л.В.С..
Безспорно
е установено и наличието на валидно застрахователно правоотношение между
застрахователното дружество ответник и собственикът на товарен автомобил, марка
Мерцедес, модел 308Д с ДК № ******, с който
виновно е реализирано пътно транспортното произшествие.
При така
установените факти, съдът приема, че се установяват всички елементи от
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а презумпцията по чл.
45, ал.2 от ЗЗД не беше опровергана. Събраните по делото
писмени и доказателства и доказателствени средства
установяват предпоставките от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД
и на основание чл. 432 КЗ, застрахователят по застраховка „Гражданска
отговорност“ дължи да заплати обезщетение за доказаните неимуществени вреди на
увредените лица, какъвто се явява ищецът. Съгласно формираната с ППВС №
4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г.. задължителна съдебна практика, ищецът е в
кръга на лицата, легитимирани да претендират обезщетение за неимуществени вреди
от смъртта на детето си.
Предявеният иск с правно основание чл. 432 от КЗ е доказан по
основание. Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането – имуществени и неимуществени такива,
като размерът на неимуществените вреди следва да се определи от съда по справедливост, съгласно чл.52
от ЗЗД.
При
определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът съобрази
разясненията, дадени в Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на ПВС на ВС на НРБ
съгласно което понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие и то е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на
обезщетението. Такива обстоятелства са причинените морални страдания,
характера, силата, интензитета и продължителността на търпените от ищеца
страдания, общественото възприемане на справедливостта на всеки етап от
развитието на обществото, както и икономическата конюнктура в страната /така
Решение № 27/ 15.04. 2015 г. по т.д. № 457/ 2014 г., ІІ т.о., ТК на ВКС /.
Веднага
следва да бъде посочено, че неимуществените вреди от загубата на дете са неизмерими с пари – какъвто и размер на обезщетение да бъде
определен, той няма да компенсира вредата. Размерът на обезщетението не е
стойността на човешкия живот, нито оценява загубата на ищеца. За
целите на реализиране на отговорността обаче следва да се определи размер на
задължението, съобразен с критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД.
В настоящия случай
следва да бъде отчетена изключително силната връзка между майка и дете, младата
възраст както на загиналото дете, така и на майката - последната дълго ще
преживява и ще носи в себе си болката от загубата и детето си.
Житейски погледнато
загубата на дете или деца е най-голямото нещастие, което може да сподели
родителя. Чувството на безпомощност пред безвъзвратното отнемане на най-скъпото
същество е непреодолимо и неминуемо води до промяна както в мирогледа на
родителя, така и в поведенческите му реакции. Смъртта на детето се е отразила
изключително зле върху психиката на ищцата, като болките и страданията я
съпътстват и сега, а и ще продължат през целия й живот, поради невъзвратимостта
на загубата й /в т.вр. показанията на св.Славчов/.
Неминуемо смъртта на дете на всякаква възраст / в случая на 2 години и 5
месеца/и при всякакви обстоятелства /в случая внезапно/ е един от най-тежките
удари, които човек може да преживее, поради което трудно може паричен
еквивалент да компенсира тежкия психически товар и необратимата загуба. Мъката
на родителите никога няма да бъде преодоляна, но все пак съобразявайки горните
критерии, изхождайки от критериите, посочени в чл.52 от ЗЗД, съдът намира, че претърпените от ищцата
неимуществени вреди е справедливо да бъдат възмездени със сумата от 300 000 лв.
В
настоящия случай, ответникът заявява възражение за съпричиняване
както от страна на малолетното дете, в резултата на неупражнен родителски
контрол, така и принос на майката, изразяващ се в бездействие в разрез със
задължението й по чл. 125, ал.
3 СК.
За да е налице съпричиняване по
смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за
вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си
неговото настъпване, независимо дали е действал или бездействал виновно.
Релевантен за съпричиняването и за прилагането на
посочения законов текст е само онзи конкретно установен принос на пострадалия,
без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение на деликвента, до увреждането като неблагоприятен резултат,
какъвто не бе установен по делото.
В съдебната практика се приема, че когато малолетно дете допринесе
за настъпване на резултата, съобразно с обстоятелствата на случая, следва да се
приложи разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД,
независимо от това, че такова лице не може да действа виновно – т. 7 на ППВС №
17/18.11.1963 г. Приносът се отчита и когато е резултат на неупражнен върху
малолетното дете надзор от родителите му,
без да е от значение вината на упражняващия надзор,
като поведението на малолетния и на упражняващия надзор
се преценява дотолкова, че да може да се направи разграничение по размер между
вредите, намиращи се в причинна връзка с виновното поведение на причинителя, и
вредите, причинени от увредения – ППВС № 88/12.09.1962 г.
Неоснователно е възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалото дете, което изскочило внезапно на пътното платно, навлязло в
траекторията за движение на товарния автомобил и било блъснато. Касае за
малолетно дете, на 2 години, което няма доказателства да е оставено без
контрол, и което нито може да прецени опасността на пътя, нито може да
предприеме някакви действия за предотвратяването й.
Неоснователно
е и възражението за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на неговата майка, която не упражнила достатъчно родителски
контрол, с което нарушила разпоредбите на чл. 125, ал.
3 СК. Посочената разпоредба вменява в задължение на родителите да
осигуряват постоянен надзор на
малолетното си дете. Това обаче не означава, че родителите трябва да следват
неотлъчно децата си и да участват във всичките им занимания, какъвто е настоящият
случай.
Нещо
повече – установено е по делото от приетата САТЕ, че поведението на водача на
товарния автомобил е в пряка причинно следствена връзка с вредоносния резултат,
доколкото именно водачът на МПС не е възприел детето, не е реагирал на
своевременно за предотвратяване на удара и не е предприел своевременни действия
за спиране.
Поради това съдът прие предявения иск за основателен в пълен
размер, в който същият следва да бъде уважен.
Ответникът
дължи и законната лихва върху сумите от 02.01.2021г. /от изтичане на срока за
произнасяне по претенцията/ до окончателното изплащане на сумата, тъй като съгласно чл. 497 КЗ застрахователят,
дължи законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение
от момента на окончателното произнасяне по претенцията, респ. от изтичане на
срока за произнасяне по претенцията, заведена при ответника.
При този изход на делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК в
тежест на ответника следва да се възложат сторените от ищцата разноски в размер
на 7 530 лева – адвокатско възнаграждение в минимален размер по чл.7,
ал.2, т.5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
платими на основание чл.38, ал.2 от ЗА на процесуалния представител на ищцата.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК в тежест на ответника следва
да се възложи сумата от 12 000 лева ДТ по делото, платима по сметката на СГС, както
и 700 лева – изплатени възнаграждения на вещи лица от бюджета на съда.
Разноски на ответника не се дължат.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗК Л.И. АД, ЕИК
******, седалище и адрес на управление *** връх 51Д, да заплати на В.К. С., ЕГН
**********,*** 30, на основание чл. 432, ал.1 от КЗ сумата 300 000 лева – обезщетение
за претърпените болки и страдания по повод смъртта на детето й Л.В.С., починал
следствие на ПТП, настъпило на 27.09.2020г. в гр.София, виновно причинено от Б.А.
******, за управлявания от който автомобил е имало сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” с ответното дружество, ведно със законната
лихва от 02.01.2021г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 от ЗА, ЗК Л.И. АД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление ***
връх 51Д, да заплати на адв.Я.Д.Д.,
ЕГН **********, от САК, адрес *** 36, т.2, сумата от 7 530.00 лева –
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА ЗК Л.И. АД, ЕИК
******, седалище и адрес на управление *** връх 51Д, да заплати по сметка на
Софийския градски съд, сумата от 12 700 лева – разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ молбата на ЗК Л.И. АД,
ЕИК ******, седалище и адрес на управление *** връх 51Д, за присъждане
на разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е постановено с участието на Б.А.М. като трето лице помагач
на страната на ответника.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните и третото лице помагач.
СЪДИЯ: