№ 16483
гр. София, 29.06.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА Гражданско дело
№ 20211110167563 по описа за 2021 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими,
необходими и допустими, поради което съдът счита, че са налице
процесуалните предпоставки за приемането им.
Оспорването на ответника на Протокола за ПТП, представен с исковата
молба, не касае истинността му по смисъла на чл. 193, ал. 1 ГПК, а
доказателствената му стойност, поради което не предполага откриване на
производство по чл. 194 ГПК.
Следва да допуснато изслушване на съдебна автотехническа експертиза
по формулирани в исковата молба въпроси.
Страните следва да се поканят към постигане на спогодба за
доброволно уреждане на спора между тях.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждането му
в открито съдебно заседание.
По тези съображения и на основание 146 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените от ищеца писмени доказателства под опис.
ДОПУСКА изготвянето на съдебна автотехническа експертиза със
задачи, формулирани от ищеца в исковата молба, при депозит в размер на 400
лева, вносим от ищеца в едноседмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Й..Д..Й... като УКАЗВА на вещото лице да
започне работа след представяне на доказателства за внесен депозит.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 27.09.2022 г. от 11:10 часа ,
за когато страните и вещото лице да бъдат своевременно и надлежно
призовани.
1
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните, а на
ищеца – и препис от отговора.
СЪСТАВЯ на основание чл. 140, ал. 3 ГПК проект за доклад както
следва:
Предявени са от ищеца ЗАД „А...” АД срещу ответника С...О..
осъдителни искове с правна квалификация чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49
вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 848,16 лева, представляваща
регресно вземане по щета № 10017030101632, ведно със законна лихва от
29.11.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, и сумата от 258,47
лева, представляваща мораторна лихва за периода от 26.11.2018 г. до
26.11.2021 г.
Ищецът ЗАД „А...” АД твърди, че на 20.01.2017 г., в гр. София, на бул.
„С....“ ...., по посока от кв. С... към Околовръстен път, в срока на
застрахователното покритие по договор за имуществена застраховка „Каско“,
обективирана в застрахователна полица № ..........., е настъпило събитие- ПТП,
в причинна връзка с което са причинени щети на застрахованото МПС л.а.
марка „М...“, модел „....”, ДР № .......... Поддържа се, че автомобилът преминал
през необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, в резултат на
което му били нанесени щети на стойност 838,16 лева, като за определяне
размера им са били извършени ликвидационни разноски от 10 лева.
Поддържа, че на 01.02.2017 г. и на 23.03.2017 г. изплатил застрахователно
обезщетение в посочения размер, след което в негова полза е възникнало
регресно вземане срещу прекия причинител на вредата за заплатеното
обезщетение. Твърди, че причина за ПТП е попадането на автомобила в
несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно, поради което
сочи за виновен за настъпването на щетите ответника, чието задължение било
да стопанисва, поддържа и ремонтира общинските пътища. Поддържа, че
ответникът бил поканен да заплати дължимото обезщетение, което не било
сторено и към настоящия момент. Посочва, че ответникът получил поканата
за заплащане на регресната претенция на 26.04.2017 г., като в нея бил указан
7-дневен срок за доброволно плащане, с оглед което твърди, че ответникът
изпаднал в забава на 04.05.2017 г. Моли съда да уважи предявения иск,
претендира присъждане на разноски.
В подадения в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба
ответникът С...О.. оспорва предявените искове по основание и размер.
Оспорва съществуването на валидно застрахователно правоотношение.
Оспорва причина за процесното ПТП да е станало наличието на дупка на
пътя, като навежда твърдения, че водачът на застрахования автомобил бил
изцяло виновен поради неспазване правилата за движение по ЗДвП. Не
оспорва факта на плащане на застрахователното обезщетение. Моли съда да
отхвърли предявените искове. Претендира присъждане на разноски.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК – разпределение на
доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти:
2
По иска с правно основание по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. с чл. 49 вр. с
чл. 45, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи следните факти: да е
сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на
увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и в
следствие на виновно и противоправно поведение на ответника
(бездействието на негов служител във връзка със стопанисването,
поддържането и ремонтирането на общински пътища) да е настъпило
застрахователно събитие, което представлява покрит риск, като в изпълнение
на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования
застрахователното обезщетение в размер на действителните вреди.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
положителния факт на плащане на обезщетението.
По иска по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже момента на
отправяне на уведомление за настъпилото събитие и представяне на
необходимите за установяване на събитието документи.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падеж.
С оглед твърденията на страните и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и
4 ГПК, безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване са
обстоятелствата, че ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в
посочения в исковата молба размер за ремонт на МПС л.а. марка „М...“,
модел „....”, ДР № ..........
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото
заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и
доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални
действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да
направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса,
който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено
съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при
неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени
към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за
приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните
или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за който
следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при
условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът
медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се
обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на
медиаторите към Министерство на правосъдието.
3
УКАЗВА на страните, че съгласно разпоредбата на чл. 161 ГПК с оглед
на обстоятелствата по делото съдът може да приеме за доказани фактите,
относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати
доказателства.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4