Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 118
гр. Оряхово 16.07.2015 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ОРЯХОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, в публичното заседание на пети март две
хиляди и петнадесета година в състав:
Районен съдия: Мария
Александрова
при секретаря Ахинора
Бориславова като разгледа гр.д. № 503/2014 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е конститутивен
иск с правно основание по чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне по съдебен ред до собствената
на ищцата ½ идеална част на договор за прехвърляне на недвижим имот
срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в
нотариален акт № 34, том IV, рег. № 1311,
н. д. № 653/2008 г., поради виновното пълно неизпълнение от страна на
ответницата И.М. в качеството й на наследник по закон приобретателя
по договора – нейния покоен баща Цанко М., както и от страна на самия приобретател докато е бил жив, на задълженията им по
договора за издръжка и гледане едновременно спрямо ищцата и спрямо нейния
починал съпруг – Марин Димитров – прехвърлители по
сделката.
Ищцата Т.С.Д. твърди, че тя и съпругът й
Марин Иванов Димитров (починал на 08.03.2009 г.) са прехвърлили на сина си
Цанко М. Иванов (починал на 19.08.2014 г.) процесния
недвижим имот, представляващ масивна двуетажна жилищна сграда с кадастрален №
501.338.1 със застроена площ от 81, 00 кв. м., построена в общинско дворно
място с площ 935, 00 кв. м., с планоснимачен №
501.338, урегулирано (УПИ) в парцел XIV-338, квартал
100 по действащия план на град Оряхово, одобрен със Заповед №
РД-02-709/17.04.2000 г. на МРРБ – гр. София, и застрително
регулационен план, одобрен със Заповед № 628/24.06.1985 г. на ОНС – гр. Враца, срещу поетото от приобретателя Цанко Иванов задължение да гледа и издържа
двамата си родители за вбъдеще като им осигури „нормален
и спокоен живот какъвто са водили до момента“. Със същата сделка в полза на прехвърлителите е било учредено пожизнено право на ползване
на имота. Твърди се, че докато съпругът на ищцата е бил жив двамата с общи
усилия са осигурявали издръжката си и са се грижели един за друг. След смъртта
на прехвърлителя Марин Димитров ищцата вече не била в
състояние да се грижи сама за себе си и да се издържа от собствените си доходи
или имущество. Дори тогава нейният син – приобретател
на процесната масивна двуетажна жилищна сграда, не
изпълнявал задълженията си по договора за гледане и издръжка.
След смъртта на Цанко М. Иванов на
19.08.2014 г. неговите задължения по процесния
договор преминали върху единствената му дъщеря - ответницата И.Ц.М.. Твърди се,
че след посочената дата ответницата е заживяла в къщата заедно с малолетното си
дете, но не е гледала и издържала ищцата, а напротив ежедневно я е заплашвала и
гонела от имота с аргумента, че къщата вече е нейна собственост.
Поради пълното и виновно неизпълнение на
поетите с договора задължения за издръжка и гледане от страната на приобретателя и от страна на неговата дъщеря – И.М., ищцата
иска от съда да развали процесния договор до размера
на ½ идеална част. Претендират се разноски.
В депозирания по реда на чл. 131 ГПК
отговор ответницата оспорва иска като неоснователен. Признава, че между ищцата
и нейния съпруг – от една страна, и покойния й баща – от друга, е бил сключен процесният договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за гледане и издръжка. Отрича обаче твърденията, че баща й Цанко М.
Иванов не е полагал грижи и не е издържал двамата си родители. Напротив,
заявява, че той им е подсигурявал нормален и спокоен начин на живот като е чистел,
пазарувал, грижел се за двора и къщата, придружавал ги е до болницата, купувал
е лекарства. Поддържа, че Цанко Иванов е продължил всеотдайно да полага грижи
за майка си – ищцата по делото, която била трудно подвижна, след смъртта на
своя баща. Ответницата заявява, че още докато е бил жив дядо й, когото особено
обичала, тя е живяла в имота и продължава да живее там и към момента. Твърди,
че през цялото време лично е полагала грижи за баба си и дядо си, като
отношенията им са били добри. Отрича твърденията, че е гонила ищцата от дома й.
Заявява, че леля й Елисавета Цекова и братовчедите й умишлено настройват ищцата,
срещу нея. Освен това те забранявали на ответницата да общува и да се грижи за
баба си. Общо се твърди, че от страна на същите лица е бил упражнен психически
и физически тормоз върху ищцата за завеждането на настоящето дело. Иска се
предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендират се разноски.
В хода на устните състезания
процесуалният представител на ищцата поддържа предявения иск. Счита, че
претенцията е доказана и напълно основателна, поради което моли да бъде
уважена. Ищцата, ползвайки се от правото на лично участие в производството, заявява,
че иска внукът й Асен да живее в едната стая от процесната
къща. Заявява, че изпитва страх да стои в дома си сама с ответницата И.М. поради
нейното неуравновесено и неморално поведение.
Процесуалният представител на
ответницата акцентира върху обстоятелството, че доверителката му само в
незначителна степен се е отклонила от задължението да предоставя грижи и
издръжка на ищцата. Навежда се правен довод, че развалянето не следва да се
допуска от съда поради задоволяването на интереса на кредитора по договора –
ищцата Т.Д., почти в пълна степен. Същевременно се изтъква, че незначителното
неизпълнение с оглед пълния обем на дължимата от страна на ответницата престация по договора не може да се вмени във вина на И.М..
Поддържа се, че единственото обстоятелство, което е в пряка и непосредствена причинна
връзка с неизпълнението, е липсата на необходимото съдействие от страна на
ищцата, която без основателна причина – неправомерното подстрекаване от други
роднини, не е приемала предлаганите от ответницата грижи. Настоява се искът да
бъде отхвърлен като неоснователен.
Ответницата използва правото си на лична
защита, изтъквайки пред съда влошените си отношение със своите роднини, които
били настроени срещу нея. Оспорва достоверността на показанията, депозирани от
доведените от ищцовата страна свидетели. Настоява, че
баща й е предоставял издръжка на своята майка – ищцата Т.Д., защото я снабдявал
с лекарства и брашно. Освен това той е предоставял и грижи на майка си като е
цепел дърва и я е защитавал, правейки забележка на брат си Киро да не я псува. Ответницата
М. изтъква още, че тя също е полагала грижи за ищцата и е предоставяла издръжка,
като е носила хранителни продукти на ищцата. Потвърждава, че има желание и
готовност да гледа баба си Т.Д., но е възпрепятствана от поведението на трето
лице – своя братовчед Асен. Намира исковата претенция срещу нея за напълно
неоснователна и иска съдът да я отхвърли.
В допълнително представени писмени
защити и двете страни предлагат обстоен анализ на събраните гасни
доказателства.
Съдът след
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Съобразявайки предмета на делото,
изводим от въведеното от ищцата фактическо основание за пораждането на
твърдяното субективно потестативно право на разваляне
на процесния договор за гледане и издръжка – от една
страна, и от заявения петитум – от друга, съдът
намира, че ищцата не иска развалянето на договора за идеалната част, която е
получила по наследство след смъртта на съпруга си Марин Димитров за
неизпълнението на договора спрямо него. Развалянето е поискано само за ½
идеална част от договора, което напълно съвпада с дела на ищцата Д. от съсобствената между нея и съпруга й докато е бил жив двуетажна
масивна жилищна сграда. Следователно, предметът на делото е ограничен
единствено до установяване на правото на ищцата да развали договора поради
неизпълнението на договора само спрямо нея лично от страна на приобретателя Цанко М. и на ответницата М. в качеството й
на единствен наследник по закон на приобретателя.
С доклада по чл. 146 ГПК съдът е отделил
като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните на следните факти:
1. че между ищцата и нейния съпруг – от една страна, и бащата на ответницата –
от друга, е бил сключен валиден договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане, обективиран в
нотариален акт № 34, том IV, рег. № 1311,
н. д. № 653/2008 г., като по силата на същия договор прехвърлителите
са запазили пожизнено правото си на ползване на процесния
имот; 2. че ищцата и ответницата към момента живеят заедно – в един двор.
Поради това ищцата не носи доказателствена тежест.
В тежест на ответницата остава да докаже
твърденията си, че както нейният баща – приобретател
по сделката, така и тя самата, са полагали грижи и са издържали ищцата, която е
трудно подвижна – регулярно са пазарували, чистели са къщата и двора, водели са
ищцата на лекар и са купували лекарства, отнасяли са се с нея топло и са й
осигурявали обичайния домашен уют и спокойствие. В тежест на ответницата е също
така да докаже въведеното възражение, че нейните роднини в последните месеци са
възпрепятствали ответницата да общува свободно с ищцата – нейна баба, респ. да
се грижи за нея, защото не са й позволявали да разговаря с баба си и са я гонят
от къщата, както и обстоятелството, че върху ищцата е оказвано непозволено
психическо или физическо въздействие.
Фактът, че процесната
двуетажна масивна жилищна сграда е била съсобствена
между ищцата и нейния съпруг при равни парва се установява от представения
договор за издръжка и гледане, както и от показанията на свидетеля Тошко Илиев.
Актуалният регулационен статут на
сградата, посочена в нотариалния акт, се установява от представените по делото
скица № 156/13.11.2014 г. и удостоверение за факти и обстоятелства по УТ (л. 14
и 15 от делото).
От показанията на свидетелката Зинаида Д.
се установява, че в общинското дворно място, в което е построена прехвърлената
по договора за гледане и издръжка двуетажна масивна жилищна сграда, има и още
една по-малка едноетажна постройка – мотвак, която не
е предмет на сделката. В тази постройка, която според показанията на свидетеля
Тошко Илиев „само дето не е паднала“, живеела ищцата и нейният син Киро М.
Иванов.
След прехвърлянето на имота приобретателят Цанко М. Иванов заедно с Маришка Д. започнали
да живеят в двуетажната къща. Този факт се установява от показанията на
свидетеля Тошко Илиев. Според показанията на свидетелката Зинаида Д. обаче приобретателят Иванов обитавал и едно бунгало „на бараките“
в гр. Оряхово. Условията за живеене в процесната къща
не били добри и се наложило да се сложат нови прозорци и да се измаже единият етаж.
Според показанията на свидетелите Емил Димитров и Х.М. средствата за
наложителния ремонт били осигурени едновременно от ищцата и от Цанко Иванов и жената,
с която живеел на семейни начала – Маришка Д..
Макар че приобретателят
често посещавал имота, където в съседната сграда живеела ищцата, той не полагал
ежедневни грижи за нея и не й осигурявал ежедневно средства за необходимата й
издръжка. Според показанията на свидетеля Тошко Илиев приобретателят
Иванов посещавал и общувал с майка си - ищцата, а докато бил жив – и с баща си,
като между тях съществували обичайните отношения като между родители и син. Свидетелят,
който живеел само на 3-4 къщи от двора на ищцата и бил в течение на
взаимоотношенията им, никога не е забелязвал Иванов да е носил храна на майка
си, да й помага с каквато и да било работа или да полага грижи за нея.
Напротив, свидетелят Илиев и свидетелката Д. твърдят, че Цанко Иванов е
„взимал“, включително пари, от родителите си, а не им е давал нещо. В подкрепа на
изложеното Илиев изтъква, че бащата на ответницата Цанко Иванов е продавал
дърва на ищцата. Този факт се установява от категоричните и еднопосочни
показания на свидетелите Зинаида Д. и Емил Димитров, които са непосредствени
съседи на ищцата. Допълнително двамата разказват пред съда как ищцата е давала
пари на сина си Цанко Иванов да купи разсад, после тя сама е засаждала
градината, а накрая Иванов е продавал бурканите със зимнина на майка си.
Свидетелите Тошко Илиев, Зинаида Д. и Емил Димитров възпроизвеждат пред съда
личните си и при това ежедневни възприятия в смисъл, че Цанко Иванов не е
полагал регулярни грижи за ищцата и не е предоставял средства за нейната
материална издръжка – не е плащал сметки, не е купувал храна. Вместо това,
отношенията им според тази група свидетели били ориентирани в посоката Иванов
да получава материални придобивки от ищцата – своята майка. Описаната нагласа,
прозираща от цялостното поведение на приобретателя, е
била изрично изразена от него пред свидетелката Зинаида Д.. Пред нея и пред
нейни роднини Цанко Иванов е заявил по отношение на родителите си: „Аз знам как
да използвам.“
Същевременно, от показанията на
свидетеля В.Р. се установява, че няколко пъти Цанко Иванов е носил вода и
лекарства на майка си. Съдът се доверява на показанията на този свидетел, че приобретателят Иванов съвсем епизодично е изпълнявал дребни
поръчки на ищцата. Р. и към момента живее в съседната къща до процесната. Следователно, този свидетел има преки и
постоянни наблюдения върху семейството на ищцата. Той дава конкретни сведения
за личните отношения между майка и син, които определя като добри, но посочва
само единични случаи на оказвана от страна на Цанко Иванов помощ и грижа спрямо
ищцата. От показанията на свидетеля Х.М. също се установява, че между Цанко
Иванов и майка му е имало сравнително
добри отношения, които обобщено определя с израза, че всичко между тях „било
точно“. Личните наблюдения на този свидетел за отношенията между майка и син се
отнасят за кратък период през 2009 г.
От обсъдените гласни доказателства не се
установи приобретателят Цанко Иванов да е търсил
съдействието на трети лица при изпълнението на договора за гледане и издръжка, включиелно на ответницата И.М..
При така установените фактически
положения настоящият съдебен състав приема от правна страна, че приобретателят Цанко М. Иванов не е изпълнил поетото по
договора за издръжка и гледане задължение едновременно за предоставяне на подходящи
и своевременни грижи, съобразени с конкретните нужди на своята майка, и за
предоставяне на парична издръжка. Поведението на приобретателя
е било умишлено, защото той съзнателно и целенасочено се е отклонявал от
дължимото според договора поведение. Констатираното неизпълнение е пълно.
Безспорно установеният факт, че Цанко Иванов няколко пъти е носел вода или
лекарства на майка си, когато е излизал с каруцата, за да върши и своя работа,
не може да се приеме за частично изпълнение. Това е така, защото непаричната престация на приобретателя по
договор за гледане и издръжка обективно не може да се изпълни с еднократно
действие или поведение с инцидентен характер. Освен това, характерът на
оказаното от Иванов съдействие на ищцата се свежда до съвсем елементарна помощ,
която се вписва в типичното отношение между толкова близки кръвни роднини.
Каузата на договора за гледане и издръжка, сключен между близки роднини, предполага
обаче съществуването на легитимен интерес у кредитора да получи подкрепящо
отношение, както и натурална и/или парична издръжка в съответен на ежедневните
си нужди обем и то без значение дали може сам да се грижи за себе си и да се
издържа от собствени доходи или имущество. Така описания интерес на ищцата не е
бил задоволен в ни най-малка степен от поведението на приобретателя
Цанко Иванов.
След смъртта на Иванов на 19.08.2014 г.
задълженията му по договора са преминали върху ответницата И.Ц.М. в качеството
й на единствен наследник по закон на приобретателя по
договора. В случая договорът не е сключен с оглед личността на длъжника.
От събраните по делото гласни доказателства
посредством разпита на свидетелите Тошко Илиев, Зинаида Д. и Емил Димитров се
установява, че ответницата не се е грижела и не е издържала ищцата – своята
баба по бащина линия. От показанията на свидетелите Илиев и Димитров се
установява, че дни след смъртта на баща си ответницата е напуснала процесния имот и временно се е установила да живее в гр.
Кнежа. Според конкретните и хронологично подредените показания на свидетеля
Емил Димитров се установява, че от лятото на 2014 г. до началото на м. декември
същата година ответницата е идвала в гр. Оряхово буквално заставяна от своите
роднини, за да почете паметта на баща си, след което веднага си е тръгвала с
детето си. За този период не са събрани доказателства ответницата да е
посещавала ищцата, да се е грижила за нея, да е осигурявала средства за
издръжката й.
През това време непосредствени и при
това ежедневни грижи за ищцата са полагали нейният вниук
– Асен, и неговата съпруга Шириета. От показанията на
свидетелката Зинаида Д. се установява, че Асен е посещавал дома на ищцата
редовно, за да й цепи дърва, а Шириета се е грижела
за хигиената й – къпела е ищцата и е очиствала. Ищцата, както и към момента,
била трудно подвижна и не можела сама да се обслужва. От показанията на
свидетеля Емил Димитров се установява, че Асен е носел храна на ищцата.
От месец декември 2014 г. ответницата се
прибрала в гр. Оряхово и се настанила да живее в процесната
къща. Оттогава тя не разрешавала на братовчед си Асен и на неговата съпруга да
посещават ищцата в нейната по-малка къща в същия двор. Почти при всяко тяхно
посещение И.М. се обаждала в полицията, което изострило отношенията между нея и
останалите й роднини – лелите й Боянка и Елисавета, както и семейството на
братовчед й Асен. Ответницата метафорично заявявала пред съседите си –
свидетелите Зинаида Д. и Емил Димитров, че всяко обаждане в полицията за нея
било „коз“ или „плюс“. От показанията на свидетелката Зинаида Д. се установява,
че съвсем скоро след смъртта на баща си ответницата е посегнала да удари леля
си Боянка. Свидетелят В.Р. пък лично е възприел друг семеен скандал в двора на
имота, когато другата леля на ответницата й ударила шамар и започнала да я гони
от къщата.
В тази напрегната обстановка отношенията
между Елисавета и нейната баба – ищцата по делото, също се влошили.
Обстоятелството, че ответницата повишавала тон на баба си по двора се
установява от показанията на свидетел Илиев. На следващо място, от показанията
на този свидетел, както и на свидетеля Емил Димитров, непротиворечиво се
установява, че ответницата многократно е заявявала пред ищцата и сина й Киро,
че ще продава процесната къща, а те двамата да си
търсят друго място за живеене. Свидетелят Димитров разказва за конкретен
случай, когато ответницата И.М. се е обадила на чичо си Киро М. и директно му
казала: „Чичо, оправяйте се, защото ще продавам къщата и вие ще ходите да
живеете на парамида.“ Този израз според свидетеля
еднозначно показвал намерението на ответницата да изгони от имота, при това
независимо от последствията, ищцата и другият й син – Киро М., който живеел
заедно с нея. Единствено с подкрепящо значение съдът е ценил обясненията на
ищцата, депозирани по реда на чл. 176 ГПК, според които след завръщането си от
Кнежа през декември 2014 г. ответницата е гонила баба си от къщата и въобще от
имота с думите: „Когато аз вляза вътре, ти си вънка
заедно с Киро.“
Обстоятелството, че ответницата не е
полагала грижи за ищцата и не е предоставяла средства за задоволяване на
ежедневните й потребности от храна, облекло, вода, отопление и пр., се
установява от показанията на свидетелите Тошко Илиев, Зинаида Д. и Емил
Димитров, както и от обясненията на ищцата.
От друга страна, на посочената група
гласни доказателства частично противостоят показанията на свидетеля Х.М.. Този
свидетел от 10.12.2014 г. до към момента на устните състезания включително е
подържал интимни отношения с ответницата, поради което почти ежедневно се срещал
с нея и преспивал в дома й. Ответницата и свидетелят М. се познавали от години.
През 2009 г. двамата за първи път установили интимни отношения, след което се
разделили и не поддържали никаква връзка до края на 2014 г. Според показанията
на свидетеля Х.М., възпроизвеждащи както личните му възприятия, така и чутото
от ответницата, от началото на втората им връзка между И.М. и ищцата
отношенията били нормални. Ответницата през 2-3 дни посещавала ищцата заедно с
малолетното си дете. По време на срещите двете си говорили, слушали музика, но М.
не носила нищо на баба си. Свидетелят не бил забелязал никакви семейни проблеми
между страните по делото. Заявява още, че И. не е посрещала множество гости в
двуетажната къща и не е правила „кабаре“ вътре, каквито оплаквания се съдържали
в твърденията на ищцата. Солидни и убедителни доказателства в обратен смисъл не
са събрани по делото. Вярно е, че от показанията на свидетеля Илиев се
установява, че в двора на имота са влизали строителни работници от намиращ се в
близост каптаж. Сигурни данни, че те са участвали в продължителни увеселения в
двуетажната къща, определени от свидетелката Зинаида Д. като „кабаре“, обаче
липсват по делото.
В същото време, М. твърди, че от м.
януари 2015 г. ответницата е преустановила посещенията при ищцата. Причина за
това бил фактът, че ищцата не приемала ответницата заради конфликта на
последната с другия й внук – Асен. Този факт съдът приема за установен от
показанията на свидетеля Х.М., тъй като липсват относими
гласни доказателства в обратен смисъл. В допълнение съдът следва да отбележи,
че няма основание да дискредитира показанията на свидетеля М. като заинтересовани
поради личните му отношения с ответницата или като несигурен източник поради
фрагментарния им характер, обясним с дългия период на прекъсване на контактите
му с М.. Важното е, че за част от процесния период
този свидетел е имал ежедневни лични наблюдения върху поведението на
ответницата. Нещо повече, съдът намира, че този свидетел правдиво описва характера
на отношенията межди И. и ищцата – без проява на съзнателен стремеж да обрисува
по-благоприятна за своята приятелка картина на случващото се. На следващо
място, свидетеля изтъква и неблагоприятни за ответницата фактически положения,
като примерно факта, че от началото на 2015 г. И. е спряла да контактува с
ищцата и следователно не се е грижила за нея, както и факта, че при посещенията
й за предходния месец нищо не е носила на баба си и не я е издържала
материално. В тази връзка съдът следва да подчертае, че дадените от ответницата
сведения по време на устните състезания, че понякога е носила мляко или риба на
баба си, не могат да се обсъждат на доказателствена
плоскост. Това е така, защото по принцип твърденията на страната по делото имат
функцията да определят пределите на доказването, а не да служат като опора за
собствената си достоверност. Те, сами по себе си, и още повече противопоставени
на други източници на гласни доказателства, биха имали изключително ниско
убеждаващо въздействие, дори и да са събрани по реда на чл. 176 ГПК, каквото
искане в случая липсва, а и съдът служебно не е преценил за необходимо.
От друга страна, възприятията на Х.М. по
отношение на многопластовите роднински отношения между ответницата и братовчед
й Асен, както и между него и ищцата, са точно възприети и се потвърждават от
обясненията на ищцата. М. изтъква пред съда, че ищцата искала да прехвърли процесната къща на Асен. В същия смисъл са обясненията на ищцата
Т.Д., която пояснява, че само Асен я гледа и затова иска „да пише къщата на
него“. Въпреки изложеното, липсват каквито и да било данни, че мотивацията на
ищцата да заведе делото е била създадена преднамерено и по непозволен начин –
чрез заплахи, насили или измама, от лелите на ответницата или от Асен. Съдът
придоби лични впечатления, че ищцата, макар и в напреднала възраст, адекватно
се ориентира в нетипичната за роднини процесуална ситуация и категорично излага
пред съда личното си становище.
Установената фактология
е достатъчна за съда да приеме от правна страна, че ответницата не е изпълнила задълженията
си по договора за гледане и издръжка спрямо ищцата, които в пълен обем са
преминали върху И.М. с приемане на наследството от баща й – приобретателя
по сделката.
Макар след месец януари 2015 г. ищцата
да не е приемала посещенията на ответницата по независещи от волята на М.
обстоятелства, подобно поведение в случая не може да се квалифицира като забава
на кредитора. Това е така, защото и до преди този момент ответницата не е
изпълнявала задълженията си по договора да предоставя грижи на баба си – да я
къпе, храни, да създава обстановка на домашен уют и подкрепа. Поведението на
ответницата – да води детето си при ищцата, да си говорят и да слушат музика,
не изпълва обема на обичайната престация за гледането
въз основа на договора, което е различно от правенето на кратковременна
компания. Дори да се приеме обратното, погасеното по право задължение за
гледане поради обективната невъзможност за изпълнението му вследствие на
липсата на необходимото съдействие от ищцата автоматично и без съдебна намеса
се е трансформирало в паричен еквивалент. Този еквивалент заедно и с паричната
издръжка продължават да се дължат от ответницата, но тя в нито един момент не
ги е изпълнявала. Затова е правилен правният довод на ищцата, че ответницата е
в пълно неизпълнение на задълженията си по договора. Поведението й е виновно,
защото съзнателно се е дезинтересирала от положението
на баба си и, въпреки очевидната нужда от съдействие при придвижването и нейната
лична хигиена, не се е отзовавала. Според показанията на свидетелката Зинаида Д.
преди Асен и Шириета да започнат да се грижат за
ищцата в къщата, където тя е живеела, миришело на лошо, а самата ищца не била
къпана. Това положение е определено от свидетеля Емил Димитров като „кучешки
живот“.
В допълнение, ответницата, за разлика от
приобретателя, с поведението си директно е нарушила и
задължението за проява на уважение и топло отношение към прехвърлителката,
което безспорно представляват част от дължимата по договора престация.
Вместо това, М. се е отнасяла остро спрямо ищцата, викала по нея и я
заплашвала, че ще я изгони на улицата. Друг е въпросът за юридическата тежест и
осъществимост на тези заплахи.
Не подлежи на разглеждане по същество
направеното възражение, че неизпълнението на договора от страна на ответницата М.
е в незначителна степен, поради което съдът не следва да допусне развалянето на
договора. Това твърдение ясно е заявено за първи път едва при устните
състезания. Ответната страна не е провеждала и доказване в тази насока,
примерно да заяви доказателствено искане за
изслушването на специализирана експертиза, която да установи както глобалния
размер на необходимата на ищцата месечна издръжка, така и стойността на твърдяната
за действително предоставена такава, за да се направи сравнение дали
изпълнението е значителни или незначително. Стриктно погледнато, бездействието
на ответната страна в обсъжданата насока не може да бъде поправено и пред въззивната инстанция. То дори не се дължи на класически
пропуск от страна на представителя на ответницата, защото, както се отбеляза, въведените
при условията на алтернативност твърдения за
незначителност на допуснатото неизпълнение са направени след приемането на
окончателния доклад по делото. За въвеждането и доказателственото
обезпечаване на този факт на практика е настъпила преклузия
по смисъла на чл. 147 ГПК. Това обяснява и защо в доклада по делото липсват
указания в обсъжданата насока.
При липса на направени своевременни
твърдения за незначителността на изпълнението експертизата не е могло да се
назначи и служебно от съда, още повече че има пряко отношение към
основателността на претенцията като цяло, а не до размера й. При това положение
каквато и да е инициатива от страна на съда би довела до нарушаване на принципа
на състезателността на съдебната процедура.
Само за пълнота следва да се отбележи,
че от обсъдените по-горе гласни доказателства се установява, че веднага след
смъртта на баща си на 19.08.2014 г. до месец декември същата година ответницата
не е живяла с ищцата, не я е посещавала, не е търсила трети лица, които да я
заместят в полагането на непосредствените грижи и не е давала издръжка – нито
парична, нито в натура. След м. декември 2014 г. до проведените пред първата
инстанция устни състезания ответницата дори не е контактувала свободно с
ищцата. Констатира се пълно неизпълнение на договора, което е виновно. Съдът
приема, че ответницата е действала умишлено. Тя съзнателно не е искала да гледа
ищцата. Материалните й затруднения, които в гражданското право нямат изключващо
отговорността при неизпълнение на договорите значение, са само със съпътстващо
значение.
Поради установеното пълно виновно
неизпълнение на процесния договор от страна на приобретателя Цанко Иванов и неговата дъщеря – ответницата М.,
спрямо ищцата предявеният конститутивен иск за
развалянето до ½ ид. ч. от договора е
основателен и следва да се уважи.
При този изход
на спора между страните ответницата следва да заплати на ищцата сумата от 178,
87 лв. за направените пред първата инстанция разноски за държавни такси.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
РАЗВАЛЯ на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД
договор, оформен с нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане № 34, том IV,
рег. № 1311, дело № 653 от 2008 г. по описа на съдия по вписванията при
Оряховския районен съд, вписан в Службата по вписвания с вх. рег. № 1311, акт №
34, том IV, дело № 653, сключен на 15.05.2008 г., по силата на
който прехвърлителите Марин Иванов Димитров и
съпругата му Т.С.Д. са прехвърлили на сина си - приобретателя
Цанко М. Иванов собствения си недвижим имот, а именно: масивна двуетажна
жилищна сграда с кадастрален № 501.338.1 със застроена площ от 81, 00 кв. м.,
построена в общинско дворно място с площ 935, 00 кв. м., с планоснимачен
№ 501.338, урегулирано (УПИ) в парцел XIV-338, квартал
100 по действащия план на град Оряхово, одобрен със Заповед №
РД-02-709/17.04.2000 г. на МРРБ – гр. София, и застрително
регулационен план, одобрен със Заповед № 628/24.06.1985 г. на ОНС – гр. Враца, срещу поетото от приобретателя Цанко М. Иванов задължение да гледа и издържа
двамата си родители за вбъдеще като им осигури
нормален и спокоен живот какъвто са водили до момента, до размер на ½ идеални
части от процесния имот.
ОСЪЖДА ответницата И.Ц.М., ЕГН **********,
да заплати на ищцата Т.С.Д., ЕГН **********, сумата от 178, 87 лв.,
представляващи направените пред настоящата инстанция разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от получаване на съобщението.
Районен съдия: