№ 458
гр. София, 18.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Д. Борисова
Членове:Милен Михайлов
Виктория В. Грънчарска
при участието на секретаря Татяна Ив. Асенова
като разгледа докладваното от Милен Михайлов Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20251100601566 по описа за 2025 година
Производството е по реда на гл.ХХІ от НПК.
С присъда от 12.01.2017 г. постановена от СРС, 18 с-в по НОХД №
20274/2014 г. подсъдимият К. Д. Т. е признат за виновен в това, че в периода от
неустановена дата през месец април 2012 г. до 15.02.2013 г. на различни места
е извършил повече от две деяния, които осъществяват поотделно един състав
на едно и също престъпление, като набирал, приел и транспортирал Д. Д. К. с
цел да бъде използвана за развратни действия, независимо от съгласието й,
както следва:
На неустановени дати през месец април 2012 г. на различни места - в с.
Новачене, общ. „Ботевград”, ул. ****, в гр. Ботевград и в гр. София -
Околовръстен път - с неустановен брой отделни деяния набирал отделно лице
- Д. Д. К. - с цел да бъде използвана за развратни действия, независимо от
съгласието й, както и на неустановена дата през 2012 г., но не по-рано от месец
август, в с. Новачене, общ. „Ботевград”, ул. ****, набирал Д. Д. К., с цел да
бъде използвана за развратни действия, независимо от съгласието й;
в периодите от неустановена дата през месец април 2012 г. до
неустановена дата през месец юли 2012 г. и от неустановена дата през 2012 г.,
1
но не по-рано от месец август, до 15.02.2013 г. приел в с. Новачене, общ.
„Ботевград”, ул. **** отделно лице - Д. Д. К. - с цел да бъде използвана за
развратни действия, независимо от съгласието й;
В периодите от неустановена дата през месец май 2012 г. до неустановена
дата през месец юли 2012 г. и от неустановена дата през 2012 г„ но не по-рано
от месец август, до 15.02.2013 г., с неустановен брой отделни деяния
транспортирал между с. Новачене, общ. „Ботевград”, ул. **** и
Околовръстния път на гр. София (като последното такова деяние се
изразявало в транспортиране до Околовръстния път на гр. София на
15.02.2013 г.) отделно лице - Д. Д. К. - с цел да бъде използвана за развратни
действия, независимо от съгласието й - престъпление по чл. 159а, ал. 1 вр. чл.
26, ал. 1 от НК, поради което гое ОСЪДИЛ на на наказание лишаване от
свобода за срок от 3 години, изпълнението на което е ОТЛОЖИЛ на основание
чл. 66 от НК за изпитателен срок от 5 години, като е ПОСТАНОВИЛ през
изпитателния срок на основание чл. 67, ал. 3 от НК пробационната мярка по
чл. 42а, ал. 2, т. 4 от НК включване в курсове за професионална квалификация,
програми за обществено въздействие, както и на наказание глоба в размер на
4000 лева, като по повдигнатото му обвинение по чл. 155, ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл.
26, ал. 1 от НК е ПОСТАНОВИЛ : има извършени от същия подсъдим деяния
в с. Новачене, общ. „Ботевград”, ул. ****, изразяващи се в това, че от
неустановена дата през месец април 2012 г. до неустановена дата през 2012 г.,
но не по-рано от месец август, склонил Д. Д. К. към проституция, като
деянието е извършено е користна цел, деянията са извършени виновно, но не
представляват престъпление по чл. 155, ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК и
въобще престъпление, различно от това по чл. 159а, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от
НК, като не са извършени от същия подсъдим такива деяния (изразяващи се в
склоняване на Д. Д. К. към проституция) конкретно в гр. София,
„Околовръстен път”, поради което го ОПРАВДАВА по това обвинение.
Със същата присъда съдът е ОСЪДИЛ подсъдимия К. Д. Т., със снета по
делото самоличност, да заплати на основание чл. 45 от ЗЗД на Д. Д. К. с ЕГН
**********, със съдебен адрес гр. София, бул. **** (Н. Д. - адвокат от САК)
сумата от 8000 лева — обезщетение за неимуществени вреди от
горепосоченото престъпление по чл. 159а, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК,
изразяващи се в негативни психологически последици за посочената Д. К.,
2
като ОТХВЪРЛЯ същия иск (с правно основание чл. 45 от ЗЗД) В ЧАСТТА му
относно исканото обезщетение за имуществени вреди от деянията, за които е
повдигнато обвинение.
С оглед изхода на делото, съдът е осъдил подсъдимия К. Д. Т., със снета
по делото самоличност, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт и по
сметка на Софийския районен съд сумата от 320 лева - държавна такса върху
уважения размер на иска.
Срещу така постановената Присъда е постъпила въззивна жалба от Н. Д.,
адвокат от САК, повереник на Д. Д. К. с която се излагат подробни аргументи
за допустимостта и основателността на гражданския иск в размер на 22 500
лв., представляваща имуществени вреди от престъплението и се прави искане
за отмяна на Присъдата в тази й част и уважаване на гражданския иск.
С решение по ВНОХД № 3947/2017г. на СГС, НО, IХ състав, съдът е
потвърдил в цялост присъдата на Софийски районен съд.
С решение на ЕСПЧ от 28.11.2023 г. по жалба № 18269/18 на Д. К. срещу
България, влязло в сила на 28.02.2024 г. е постановено, че е налице нарушение
на член 4 от НКЗПЧОС, тъй като са присъдени обезщетение за
неимуществени вреди на жалбоподателката, разходите за адвокат и разноски в
производството, но е отхвърлена претенцията й за справедливо обезщетение
за имуществени вреди. Поради тази причина Главният прокурор е депозирал
Искане за възобновяване на производството по ВНОХД № 3947/17 г. па СГС в
посочената му част.
С Решение № 100 / 27.02.2025г. на ВКС, ПЪРВО НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, постановено по НД №35/2025г. съдът е възобновил ВНОХД №
3947/2017г по описа на СГС, като е отменил постановеното Решение №
1328/05.12.2017г. с която е потвърдена Присъдата от 12.01.2017г. на СРС по
НОХД № 20274/2014г. по отношение на отхвърления граждански иск на Д. Д.
К. за причинени имуществени вреди от престъплението по чл. 159а, ал. 1, вр.
чл. 26, ал. 1 от НК и е върнал същото за ново разглеждане в отменената му
част от Софийски градски съд от стадия на съдебното заседание.
В съдебното заседание по делото жалбоподателката, ЧО и ГИ по делото,
Д. Д. К., редовно призована, не се явява. Не се явява и нейният редовно
упълномощен повереник адв. Н. Д., също редовно призована. Подсъдимият К.
Д. Т., редовно призован се явява лично, заедно с упълномощения си защитник
3
адв. И. В. И. – С. от САК.
Прокурорът заявява, че не оспорва жалбата и не прави искания по
доказателствата.
Адв. С. заявява, че оспорва жалбата и няма доказателствени искания.
Подсъдимият от своя страна също оспорва жалбата и заявява, че няма да
сочи нови доказателства.
В хода по същество прокурорът заявява, че жалбата следва да бъде
уважена така, както е предявена, поради което произнасянето на СГС следва
да е изцяло в духа на обжалваното и да постанови такова решение с което да
уважи претенциите на Гражданския ищец.
Адв. С. счита жалбата за неоснователна. Сочи, че гражданският иска за
имуществени вреди не е доказан по основание и размер. Прави и възражение
за изтекла погасителна давност по отношение на исковата претенция,
доколкото деянието е от месец февруари 2013г. Сочи, че не са уточнени и
какви са претърпените имуществени вреди от деянието
Подсъдимият К. Д. Т., лично в своя защита заявява, че поддържа казаното
от неговия защитник.
В последната си дума подсъдимият Т. моли съдът да отхвърли жалбата.
Съдът, като обсъди доводите в жалбата, както и изложените в съдебно
заседание от страните и след като провери правилността на атакуваната
присъда, в частта, предмет на настоящото дело, намери следното :
Доколкото с Решение № 100 / 27.02.2025г. на ВКС, ПЪРВО
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, постановено по НД №35/2025г. съдът е
възобновил ВНОХД № 3947/2017г по описа на СГС, като е отменил
постановеното Решение № 1328/05.12.2017г. с която е потвърдена Присъдата
от 12.01.2017г. на СРС по НОХД № 20274/2014г. по отношение на
отхвърления граждански иск на Д. Д. К. за причинени имуществени вреди от
престъплението по чл. 159а, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и е върнал същото за
ново разглеждане в отменената му част от Софийски градски съд от стадия на
съдебното заседание, то настоящият състав няма възможност да ревизира
присъдата в нейната наказателна част, както и в частта с която на
пострадалата е присъдено обезщетение за неимуществени вреди, а следва да
се произнесе само по допустимостта и основателността на иска, предявен от
4
пострадалата, касаещ причинени й от деянието неимуществени вреди.
Видно от Молба с вх. № 26023 от 09.04.2015г. на л. 12 от
Първоинстанционното производство, пострадалото лице Д. Д. К. е предявила
Граждански иск срещу подсъдимия К. Д. Т. за претърпени от нея имуществени
вреди в размер на 22500 лева. Този иск е бил приет за разглеждане от СРС,
който го е намерил за допустим, но в последствие го е отхвърлил, като
неоснователен.
Срещу тази част на присъдата е и постъпилата въззивна жалба от Н. Д.,
адвокат от САК, повереник на Д. Д. К. с която се излагат подробни аргументи
за допустимостта и основателността на гражданския иск в размер на 22 500
лв., представляваща имуществени вреди от престъплението и се прави искане
за отмяна на Присъдата в тази й част и уважаване на гражданския иск и
именно тази жалба ще бъде предмет на разглеждане.
Настоящият състав намира, че така подадената въззивна жалба е
допустима, подадена е от процесуално легитимирано лице – Граждански
ищец, конституиран в наказателното производство по надлежния ред, като
същата е подадена и в съответните процесуални срокове, поради което и
следва да бъде разгледана по същество.
СРС е извършил подробен анализ на доказателствата по делото, с оглед
на което е достигнал до фактическа обстановка, която се приема за установена
и от настоящия състав както следва :
Подсъдимият К. Д. Т. е с ЕГН **********, ром, български гражданин, с
основно образование, неженен, неосъждан към момента на деянието, с
постоянен и настоящ адрес в с. Новачене, общ. Ботевград, ул. ****.
Подс. К. Д. Т. и пострадалата свидетелка – ЧО и ГИ Д. Д. К. се познавали,
като Д. К. казала на подсъдимия, че иска да се занимава с проституция, като
извършва полови актове и блудствени действия срещу заплащане. На
неустановена дата през месец април 2012 г. пострадалата била превозена с
автомобил от подсъдимия до дома му в с. Новачене, общ. Ботевград, ул. ****,
като св. Д. К. отишла там с подсъдимия, за да осъществи намерението си да
проституира в района на гр. София. Подсъдимият Т. настанил пострадалата в
дома си на горепосочения адрес и до неустановена дата през месец юли
същата година й позволил да живее там, за да може пострадалата К. да
проституира и така да реализира приходи, част от които да получава самият К.
5
Д. Т.. На също неустановени дати през месец април 2012 г. подсъдимият Т.,
имайки за цел св. Д. К. да проституира и той (подсъдимият) да реализира от
това печалба, получавайки част от получените като възнаграждение за
проституирането от страна на пострадалата суми: в с. Новачене, общ.
Ботевград, ул. ****, разяснявал на Д. К. в какво ще се състои дейността й по
проституиране, как стои въпросът със заплащането на тази й дейност (като й
обещавал, че ще печели пари), обещавайки й да я пази от полицаи и клиенти,
като я убеждавал да започне да проституира; В гр. Ботевград, подсъдимият
купил на пострадалата дрехи, с които да проституира, водел я до
Околовръстния път на гр. София, където я запознавал на място с дейността,
която трябвало да извършва. Така от неустановена дата през месец май 2012 г.
до неустановена дата през месец юли 2012 г. К. Т. неустановен брой път возел
с управляван от него автомобил св. Д. К. от дома си на горепосочения адрес в
с. Новачене до Околовръстния път на гр. София (в района между разклона за
с. Лозен и този за с. Герман), за да може пострадалата да проституира там.
През месец юли 2012 г. Д. К. временно преустановила тази си дейност.
Впоследствие на неустановена дата през 2012 г., но не по-рано от месец
август, пострадалата отново била настанена от подсъдимия в дома му на
посочения по-горе адрес в с. Новачене, като и този път Т. целял св. Д. К. да
проституира на Околовръстния път на гр. София, убеждавайки я да продължи
да се занимава с тази дейност. За целта, Т. позволил на пострадалата да живее
в дома му на горепосочения адрес в с. Новачене до 15.02.2013г. След като
отново я настанил в дома си и до 15.02.2013 г. подс. Т. неустановен брой пъти
возел с управляван от него автомобил от споменатия адрес в с. Новачене
пострадалата К. до Околовръстния път на гр. София, за да може тя там да
проституира. На 15.02.2013 г. св. Д. К. заявила на служителите от полицейски
патрул, че желае да спре да проституира. След като била откарана в служебно
помещение на МВР там бил привикан и подсъдимият, който предал
доброволно личната й карта, без да отрича, че пострадалата проституира за
него. През целия период докато проституирала - от неустановена дата през
месец май 2012 г. до неустановена дата през месец юли 2012 г. и в периода от
неустановена дата през 2012 г., но не по-рано от месец август, до 15.02.2013 г.,
св. Д. К. получавала заплащане от клиентите за съответните услуги, като част
от парите запазвала за себе си, а други предавала на подсъдимия.
Описаната по-горе фактическа обстановка правилно е била
6
установена от първоинстанционния съд въз основа на събраните гласни и
писмени доказателства и доказателствени средства :
Гласни : Показанията на свидетелите Д. Д. К., В., М., Н., А., К., Г., и И..
Писмени : справки за съдимост относно подсъдимия, писма/справки
относно регистрирани превозни средства, доходи, вписвания и роднински
връзки; приложените копия на нотариален акт и удостоверения за раждане;
приложената психологическа оценка относно пострадалата.
Първоинстанционният съд е направил преценка на доказателствата и е
установил, че същите подкрепят обвинителната теза по един категоричен
начин, така както изисква законът, като настоящият състав се солидализира
напълно с анализа на доказателствата, извършен от първоинстанционния съд,
поради което и не намира за нужно да го преповтаря, като счете, че основните
фактически констатации на СРС са правилно установени, изведени без
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което и
СРС е достигнал до верни фактически и правни изводи, което е дало повод и
на СГС да потвърди присъдата в цялост.
За да отхвърли предявения граждански иск за имуществени вреди обаче,
първоинстанционният съд е приел, че „Всяка една сделка за предоставяне на
сексуални услуги, сключена между пострадалата и съответния клиент, се
явява нищожна като накърняваща добрите нрави — чл. 26, ал. 1 от ЗЗД. След
като това е така, то пострадалата няма право да получи сумите по тези
сделки и не може да става дума за вреди по смисъла на чл. 45 от ЗЗД в тази
връзка, респективно — искът в тази му част следва да бъде отхвърлен.“
Важно е да се подчертае, че настоящият състав се солидализира напълно с
решението на ЕСПЧ от 28.11.2023 г.. по жалба № 18269/18 на Д. К. срещу
България, влязло в сила на 28.02.2024 г. като намира, че жертвите на трафик
имат право на финансова компенсация в размера на заработеното от тях,
поради което предявения граждански иск за обезвреда на имуществените
вреди, претърпени от пострадалата от престъплението по чл. 159а, ал. 1 от НК,
може да бъде уважен, при положение, че същият бъде доказан по основание и
размер така, както предвижда Гражданско процесуалният кодекс.
Според настоящият състав, правната квалификация на така предявения
иск за имуществени вреди е чл. 45 от ЗЗД, поради което релевантните факти,
обосноваващи основателността на претенцията за обезвреда по чл. 45 ЗЗД,
7
които при условията на пълно и главно доказване следва да бъдат установени
от ищеца са: извършено от ответника противоправно деяние (изразяващо се в
действие или бездействие), настъпилите вреди в претендираните вид и размер
(ако са имуществени, какъвто е настоящият случай), причинно-следствена
връзка между деянието и вредите.
По отношение на субективната страна от фактическия състав на деликта
нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД установява оборима презумпция за вина във
всички случаи на непозволено увреждане.
Съгласно чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския, който разглежда гражданскоправните
последици от деянието във връзка с това дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. По въпроса относно
задължителният характер на присъдата във връзка с приложението на тази
норма е формирана трайна практика на касационната инстанция, с която е
изяснено, че обвързващата сила на присъдата за гражданския съд винаги
предпоставя тъждество между деянието, предмет на същата, и деянието, което
е предмет на доказване в исковия процес пред гражданския съд. Или при
наличие на произнасяне от наказателния съд, гражданският съд следва да
изясни кое е изпълнителното деяние, кой е съставомерният резултат, кога и
къде е настъпил, за да се определят обективните предели на задължителната за
него сила на присъдата (така Решение № 177/06.12.2018 г. по т. дело №
2394/2017 г. на ВКС, ТК, I ТО).
В случая не е налице такава идентичност между изпълнителното деяние
на съответния състав на престъпление по НК – чл. 159а, ал. 1 от НК, за
извършването на което подсъдимият е признат за виновен с влязла в сила
присъда и заявеното от ГИ основание за ангажиране на деликтната му
отговорност по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, изведено от направените във исковата молба
твърдения за осъществени фактически действия. Посоченият състав на
престъплението не включва и не предвижда причиняване на съставомерни
имуществени вреди на пострадалото лице. За да бъде уважена предявената от
ГИ К. претенция, следва да се докаже, че заработените от пострадалата
парични суми от сексуалната експлоатация не са оставали нейно притежание,
а са били отнемани от подсъдимия против нейната воля, като бъде установен и
размера на посочените суми. По настоящото дело обаче, такива доказателства
8
не са представени. По делото не са събрани доказателства, които да
установяват, че пострадалата е заработила твърдяните от нея парични суми в
размер на 22 500 лв., които след това да са били отнемани от нея против
нейната воля и да са постъпвали в патримониума на подсъдимия, в следствие
на противоправно деяние, извършено от него, което да съставлява
„Непозволено увреждане“ по смисъла на чл. 45 от ЗЗД.
В правната теория съществуват различни схващания за
противоправността на деянието. Според едното тя е налице винаги, когато е
нарушен общия граждански дълг в чл.45 да не се причиняват виновно вреди
другиму. Според други, противоправността се изразява в нарушаване на
правни норми, на обективното право. Според трето схващане непозволеното
увреждане като деяние нарушава определени блага и интереси на други лица,
които са защитени от правото. И също така с него се нарушава абсолютни
субективни права, защитени от обективното право. Но винаги
противоправния характер на деянието го прави несъвместимо с
императивните правни норми, извършено е в разрез с това, което изисква
законът.
По настоящото дело обаче, предвид съгласието на К. да проституира, по
делото не се установява върху същата да е била упражнявана принуда или
каквото и да е друго въздействие, в следствие на което същата да е претърпяла
имуществените вреди, които претендира да й бъдат възстановени. По делото
са събрани по-скоро доказателства в обратния смисъл - /св. В. и св. Г./ за
доброволност на действията на К. и това, че същата е разполагала със
спечелените от нея парични суми. По делото не са налични и доказателства за
размера, като твърденията на ГИ в тази насока също не се доказват от
събраните по делото доказателства.
С оглед на изложеното, Въззивният съд счита, че по делото не е
установена по безспорен и несъмнен начин кумулативната даденост на
елементите от фактическия състав на нормата на чл. 45, ал. 1 ЗЗД, поради
което претенциите на ГИ следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и
недоказани.
Допълнително, настоящият състав намери, че е налице и още едно
основание за отхвърляне на исковата претенция, доколкото в производството
пред въззивния съд, защитата на подсъдимия Т. направи възражение за изтекла
9
погасителна давност. Видно е от материалните по делото, че Присъдата от
12.01.2017 г. постановена от СРС, 18 с-в по НОХД № 20274/2014 г. е влязла в
сила на 05.12.2017г., когато същата е потвърдена в цялост с Решение по
ВНОХД № 3947/2017г. на СГС, НО, IХ състав. Действително, съгласно чл.
115, б. „ж“ от ЗЗД, давността не тече, докато трае съдебният процес, относно
вземането, т.е. до влизане в сила на първоинстанционната присъда, което е
станало на 05.12.2017г. От този момент нататък, е започнала да тече нова 5
годишна давност, която е изтекла на 05.12.2022г., докато ВКС е възобновил
наказателното производство в посочената част с Решение № 100 / 27.02.2025г.
на ВКС, постановено по НД №35/2025г., като към този момент, давността на
претендираното вземане е вече изтекла.
С оглед на изложените по-горе съображения както за недоказаност на
исковата претенция по основание и размер, а така също и поради изтеклата
погасителна давност, обжалваната присъда на СРС по отношение на
отхвърления граждански иск за имуществени вреди е правилна като краен
резултат и следва да бъде потвърдена.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда от 12.01.2017 г. постановена от СРС, 18 с-в по
НОХД № 20274/2014 г. в частта с която е отхвърлен Гражданският иск за
имуществени вреди, предявен от Д. Д. К. в размер на 22 500 лева срещу К. Д.
Т..
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10