№ 675
гр. Габрово, 28.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в закрито заседание на двадесет и осми
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Полина Пенкова
Членове:Ива Димова
Славена Койчева
като разгледа докладваното от Славена Койчева Въззивно частно гражданско
дело № 20224200500433 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК, във вр. с чл.
229, ал. 1, т. 4 от ГПК.
Жалбата е подадена от В. А. Ц. и Г. П. Ц. срещу Определение
№750/14.02.2022г. постановено по гр. д. №965/2022г. по описа на Районен съд
– Севлиево, в частта, в която производството е спряно на основание чл. 229,
ал. 1, т. 4 ГПК до приключване с влязъл в законна сила съдебен акт по
насрещните искове, предявени с искова молба с вх.№4044/10.10.2022г. по
описа на Районен съд – Севлиево.
С частната жалба са наведени оплаквания за недопустимост и
неправилност на обжалваното определение. Посочва се, че към подадените
отговор на искова молба и насрещна искова молба от процесуалния
представител на ответниците по първоначално предявените искове не е
представено пълномощно, удостоверяващо надлежно учредена
представителна власт, поради което обжалваното определение е
незаконосъобразно. Поддържа се становище за липса на предвидените
процесуални предпоставки в чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на
производството. Жалбоподателите, ищци по първоначално предявените
искове по чл. 109 ЗС и чл. 31 ЗС, се легитимирали като титуляри на правото
на собственост върху процесния имот по силата на представен нотариален
акт, обективиращ договор за покупко-продажба на недвижим имот, докато
ответниците, ищци по последващо предявените насрещни искове, които се
позовавали на изтекъл срок на придобивна давност по отношение на имота, не
представяли титул за собственост, обективиращ твърдяното придобивно
основание. Спорният недвижим имот се намирал в режим на етажна
собственост, което изключвало приложението на чл. 33, ал. 2 ЗС.
Позовавайки се на определение от 15.11.2011г. по ч. гр. д. №352/2022г. по
описа на ВКС, I ГО, ГК, жалбоподателите аргументират теза за липса на
субективен идентитет между страните по гр. д. №965/2022г. по описа на СРС,
образувано по предявените искове по чл. 109 ЗС и чл. 31 ЗС, и страните в
отделеното производство, по насрещните искове. Посочва се, че спирането на
делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК може да се предприеме само ако
1
обуславящото решение обвързва страните по обусловеното дело. Оспорва
относимостта на цитираната от първоинстанционния съд в мотивите към
обжалваното определение съдебна практика. Въз основа на така изложените
доводи жалбоподателите молят обжалваното определение да бъде отменено,
като вместо него бъде постановено определение, с което въззивният съд да
върне делото на РС-Севлиево за продължаване на съдопроизводствените
действия. Претендират разноски за настоящата инстанция.
В срока по чл. 276 ГПК не е постъпил отговор от ответниците по
частната жалба С. М. А. и Д. М. С..
За да се произнесе по частната жалба съставът на Окръжен съд -
Габрово, съобрази следното:
Пред първоинстанционния съд е образувано гр. д. № 965/2022 г. по
описа на Районен съд - Севлиево, въз основа на предявени искове с правно
основание чл. 109 ЗС и чл. 31, ал. 2 ЗС от В. А. Ц. и Г. П. Ц. срещу Д. М. С. и
С. М. А. за осъждане на ответниците да премахнат изградените от тях
незаконни строежи в дворното място, заедно с прикрепените към тях
помощни постройки – тоалетна, навес и павилион, както и да преустановят
неоснователните действия, с които създават затруднения на ищците да
упражняват правото си на собственост в пълен обем съобразно дела им от
съсобствеността върху дворното място, коридора към избените помещения и
цялото таванско помещение на жилищната сграда, и да бъдат осъдени да
заплатят обезщетение в размер от 750 лв. за лишаване от ползването на 1/3
идеална част от дворното място, двете избени помещения, таванското
помещение и ½ идеална част от общия санитарен възел на първия етаж на
сградата, считано от датата на придобиване 23.03.2022г. до предявяване на
иска.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците са депозирали по реда на чл. 211,
ал. 1 ГПК насрещни искове, от които главен иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК да бъде установено в отношенията им с първоначалните ищци, че
са собственици на поземления имот, заедно с находящите се в него сгради,
както и главен иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. първо ЗЗД за
прогласяване нищожността на придобивната сделка, въз основа на която
ищците се легитимират като собственици на спорния имот. С насрещната
искова молба при условията на евентуалност са предявени иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК да бъде установено в отношенията им с
първоначалните ищци, че са собственици на 1/3 идеална част от поземления
имот, заедно с находящия се втори етаж от построена в него жилищна сграда,
ведно с прилежащите две избени помещения, таванско помещение, заедно с
припадащите се идеални части от общите части на сградата, включително ½
идеална част от санитарния възел на първия етаж на жилищната сграда, да
бъде отменен на основание чл. 537, ал. 2 ГПК нотариален акт за продажба на
недвижим имот №157, том I, рег. №1792, нот. дело №105/2022г. по описа на
нотариус Т. И. Т. с район на действие Районен съд – Севлиево и да бъде
допуснато на основание чл. 33, ал. 2 ЗС Д. М. С. и С. М. А. да встъпят в
създадените продажбени отношения и да заместят купувачите В. Ц. и Г. Ц. по
договор за продажба, сключен с Ю. И. А., обективиран в нотариален акт за
продажба на недвижим имот №157, том I, рег. №1792, нот. дело №105/2022г.
по описа на нотариус Т. И. Т. с район на действие Районен съд – Севлиево.
С обжалваното Определение № 750/14.10.2022 г., постановено по гр. д.
№ 965/ 2022 г. по описа на Районен съд - Севлиево съдът е отделил
2
предявените насрещни искове и е постановил спиране на производството по
делото, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, до произнасяне с окончателен
акт по насрещните искове. За да спре производството първоинстанционният
съд е приел, че след отделянето на насрещните искове в отделно
производство, при произнасянето по тях съдът ще се произнесе по въпроса за
принадлежността на правото на собственост върху имота. Съдът е счел, че
между положителния установителен иск за собственост и негаторния иск
съществува отношение на преюдициалност, т. к. посредством иска по чл. 109
ЗС се осъществява търсения вид петиторна защита – защита на титуляра на
вещното право на собственост да изисква от всяко друго лице да не пречи на
упражняване на съдържанието на правото да владее, да ползва и да се
разпорежда с имота. Като е съобразил, че предмет на търсената правна защита
с предявения насрещен установителен иск е именно установяване на
принадлежността на правото на собственост, районният съд е приел, че този
въпрос се явява преюдициален за производство, образувано по иска по чл.
109 ЗС, т. к. от неговия отговор ще се установи дали изложените в исковата
молба засягат собственическите права на ищците по негаторния иск.
Частната жалба е процесуално допустима - депозирана е от страни,
които са надлежно процесуално легитимирани да обжалват определението, за
което изрично е предвидена възможност за въззивна проверка чрез обжалване
пред по- горната съдебна инстанция при наличието на правен интерес за това.
Частната жалба е депозирана в законноустановения срок и съответства на
изискванията за редовност.
Настоящият състав, като обсъди доводите на жалбоподателите и
прецени данните по делото, счита, че частната жалба е неоснователна и
следва да бъде оставена без уважение.
Оплакванията на жалбоподателите за липса на представени писмени
доказателства към отговора и насрещната искова молба за надлежно учредена
представителна власт в полза на адв. Н. са неоснователни. Видно от
приложеното пълномощно на л. 44 от първоинстанционното дело Д. М. С. и
С. М. А. са упълномощили адв. Д. Н. да ги представлява по гр. д. №965/2022г.
по описа на Районен съд – Севлиево до окончателното му приключване.
Изложените оплаквания за неправилност на обжалваното определение
поради отсъствие на законоустановените предпоставки за спиране на
производството по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК също са неоснователни.
Според разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 4 от
06.11.2017 г. по тълк. д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС, представляващо
задължителна съдебна практика, предмет на негаторния иск не е правото на
собственост върху имота на ищеца. Правото на собственост върху имота има
значение за основателността на негаторния иск, но остава извън предмета на
делото - по него съдът се произнася само в мотивите на решението като по
преюдициално правоотношение, и по него не се формира сила на пресъдено
нещо. Установяването на принадлежността на правото на собственост върху
имота има значение за основателността на негаторния иск, въпреки че остава
извън предмета на делото и по него не се формира сила на пресъдено нещо.
След като между страните съществува спор за принадлежността на правото на
собственост върху един недвижим имот и този спор е заявен за разрешаване
по гражданскоправен ред, производството образувано по негаторния иск
следва да бъде спряно до разрешаването на спора за собствеността с влязло в
сила решение /така в Определение № 122 от 29.06.2018 г. на ВКС по ч. гр. д.
3
№ 2302/2018 г., I г. о., ГК/. Цитираната от първоинстнационния съд съдебна
практика е изцяло относима към изясняване на въпроса за връзката на
преюдициалност между производството по установителен положителен иск с
предмет правото на собственост върху имота и производството по иск с
правно основание чл. 109 ЗС.
Изложените от жалбоподателите доводи за недоказаност на факта на
принадлежност на правото собственост върху спорния имот в полза на
ответниците касаят произнасянето по основателността на предявените искови
претенции, а не по поставения процесуален въпрос относно наличието на
основание за спиране на исковото производство. На следващо място
заявеното оспорване на приложимостта на чл. 33, ал. 2 ЗС по отношение на
процесната сграда е неотносимо към разглежданата от настоящия въззивен
съд връзка на преюдициалност между предявените искови претенции,
явяваща се решаваща за спирането на исковото производство.
Посочената от жалбоподателите съображения за липса на субективен
идентитет между страните в производствата по негаторния иск и иска по чл.
33, ал. 2 ЗС не обосновават извод за неправилност на определението за
спиране. Първоинстанционният съд е обсъдил отношението на
преюдициалност между предявения в насрещната искова молба като главен
иск за установяване в отношенията между първоначалните ищци В. Ц. и Г. Ц.
и първоначалните ответници Д. С. и С. А., че последните са собственици на
целия поземлен имот, заедно с построената в него жилищна сграда, и
исковата претенция на В. Ц. и Г. Ц. срещу Д. С. и С. А. по чл. 109 ЗС. Именно
изясненото съотношение между насрещния иск по чл. 124, ал. 1 ГПК и иска
по чл. 109 ЗС като обуславящ към обусловен е мотивирало съда, за да
постанови спиране на исковото производство. Доводите за последваща
необходимост от конституиране на страни но предявения при условията на
евентуалност иск с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС не касае изяснената
връзка на преюдициалност между образуваните производства по чл. 124, ал. 1
ГПК и чл. 109 ЗС, а процесуалните предпоставки за разглеждане на
конститувния иск при евентуално настъпване на вътрешнопроцесулното
условия, под което е предявен.
При така изложените съображения от правна страна, настоящата
въззивна съдебна инстанция приема, че е налице основанието, предвидено в
хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, поради подадената частна жалба
следва да бъде отхвърлена като неоснователна и обжалваното определение
следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 750/14.10.2022 г., постановено по гр.
д. №965/2022 г. по описа на Районен съд - Севлиево, с което съдът е спрял
производството до произнасяне с окончателен акт по насрещните искове,
предявени с искова молба вх. №4044/10.10.2022г. по описа на Районен съд –
Севлиево.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС при наличие на
предпоставките по чл. 280 от ГПК и по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК в
едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5