Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Плевен, 14.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ІV граждански състав в
открито заседание, на петнадесети
септември през две хиляди и двадесет година в състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : МИЛЕНА ТОМОВА
При
секретаря Анета Христова
като разгледа
докладваното от съдия Томова гражданско дело № 2055 по описа на съда за 2020 г., за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството е по обективно
съединени искове с правно основание чл.242, вр. чл.128 от КТ; чл.245, ал.2 от КТ; чл.224, ал.1 от КТ; чл.215, ал.1, вр. чл.121 от КТ; чл.350, ал.1, вр.
чл.349 от КТ.
В
Плевенският районен съд е постъпила искова молба от Д.П.И., с ЕГН **********, с
адрес ***, чрез пълномощника му адвокат Н.Д. против „К.Ш.- ***, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя ***, в която
се твърди, че че ищеца работил при
ответника по трудов договор №***. на длъжност ***, код по НКПД: ***, считано от
04.01.2019г. до 06.08.2019 г., когато трудовото му правоотношение било прекратено.
Излага, че работата му се състояла в извършване на международен транспорт -
превози на товари в страната и чужбина.Твърди, че съгласно уговореното в
трудовия договор, за работата си при работодателя следвало да получава основно
месечно трудово възнаграждение в размер на 800 лв. и допълнително
възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит по 0,60% за всяка
година трудов стаж. Сочи, че като шофьор на тежкотоварен автомобил имал 20
години стаж, при което допълнителното възнаграждение за придобит трудов стаж и
опит било в размер на 96 лв. месечно (20 г. х 0,6% = 12%, 800 лв. х 12% = 96
лв.). Твърди, че ответникът не изпълнил своето основно задължение да изплати
уговореното трудово възнаграждение в определения размер и срок за периода от
01.07.2019 г. до 06.08.2019 г., възлизащо на сумата от 1109 лв. навеждат се
доводи, че за забавеното плащане на трудовото възнаграждение ответникът дължал
на основание чл.245 ал.2 от КТ лихва за забава върху дължимото месечно трудово
възнаграждение, считано за периода от 30.08.2019 г. до датата на предявяване на
иска, в размер на 83 лв. Ищецът излага още, че работата му като шофьор
извършващ международен транспорт се състояла в превоз на товари с товарен
камион - 12 и повече тона (ТИР) в чужбина, като бил изпращан от работодателя на
работа основно в страни от Европейския съюз. Навеждат се доводи че на основание
чл.215 във вр. с чл.121 от КТ, при командироване или изпращане в чужбина от
работодателя, ищеца имал право право на командировъчни пари. Сочи се, че
съгласно приложимата в случая Наредба за служебните командировки и
специализации в чужбина (Приложение 3 от същата), ставката за полагащите се
командировъчни на ден за шофьори на сухоземни транспортни средства била в
размер на 27 евро на ден. Твърди се, че ответника не заплатил на ищеца и му
дължал стойността на дневните командировъчни, считано за периода от 04.01.2019
г. до 06.08.2019 г., които били в размер на 5022 евро, с левова равностойност
9822,17 лв. (186 дни х 27 евро = 5022 евро). Навеждат се също така доводи, че
на основание т.6.1 от трудовия договор на ищеца му се полагало и имал право на
платен годишен отпуск в размер на 20 работни дни, а по време на действие на трудовия договор,
ищеца не бил ползвал платен годишен отпуск. Предвид това и на основание чл.224
от КТ, ищеца счита, че при прекратяване на трудовото правоотношение, ответника
му дължал обезщетение в размер на 512 лв., за неизползван платен годишен отпуск
за 2019г., пропорционално на времето, което се признавало за трудов стаж, а
именно за 12 работни дни за периода от 04.01.2019 г. до 06.08.2019г., което не
било заплатено. Излага се, че работодателят не изпълнявал задължението си по
чл.129 от КТ да внася дължимите от него вноски за обществено и здравно
осигуряване, за целия период на действие на трудовото м правоотношение, т.е. от
04.01.2019 г. до 06.08.2019 г. Ответникът не бил изпълнил и законовото си
задължение съгласно чл.349 и чл.350 ал.1 от КТ, да впише в трудовата книжка на
ищеца подлежащите на вписване обстоятелства във връзка с възникването и
прекратяването на трудовото правоотношение.
Като
следствие от изложеното се отправя искане за постановяване на решение, с което
да бъде осъден ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата от 1109 лв.,
представляваща дължимо и неплатено трудово възнаграждение за периода от
01.07.2019 г. до 06.08.2019 г., ведно със законната лихва върху тази главница,
считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане; сумата
от 512 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск,
пропорционално на времето, което се признавало за трудов стаж, а именно за 12
работни дни за 2019 г., ведно със законната лихва върху тази главница, считано
от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане; сумата от 83
лв., представляваща лихва за забавено плащане на дължимото и неплатено трудово
възнаграждение от 1109 лв., която била дължима за периода от 30.08.2019 г. до
датата на предявяване на иска; сумата от 5022 евро, с левова равностойност
9822,17 лв., представляваща стойността на полагащите се и неизплатени дневни
командировъчни пари при изпращане за работа в чужбина от работодателя, считано
за периода от 04.01.2019 г. до 06.08.2019 г., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й
изплащане. Претендира се също така да бъде задължен ответника да впише в
трудовата книжка на ищеца всички подлежащи на вписване обстоятелства по повод
възникването и прекратяването на трудовото правоотношение между страните по
трудов договор №***., като с молба от 05.06.2020г. ищеца е уточнил тези
обстоятелства: по чл.349 ал.1 т.7 от КТ - дата на постъпване на ищеца
на работа при ответника; по чл.349 ал.1 т.5 от КТ - заемана длъжност и
организационно звено, в което ищеца работи; по чл.349 ал.1 т.6 от КТ -
уговореното трудово възнаграждение между страните, съгласно сключения трудов
договор №***.; по чл.349 ал.1 т.8 от КТ във вр. чл.350 ал.1 от КТ - датата и
основанието за прекратяване на трудовото правоотношение между страните; по
чл.349 ал.1 т.9 от КТ - продължителност на времето, което се признава за трудов
стаж. Претендират се от ищеца и направените по делото разноски.
Ответникът „К.Ш.- *** е депозирал писмен отговор в срока
по чл.131 от ГПК, с който оспорва исковите претенции. Не оспорва
обстоятелството, че между страните е имало сключен трудов договор № ***., по
силата на който ищеца е изпълнявал длъжността ***с основно месечно трудово възнаграждение
в размер на 800лв. Твърди, че по време на изпълнение на служебните си
задължения ищеца бил глобен със сумата от 337,33 евро и 251 евро, и поради тази
причина от страна на ответното дружество не му било изплатено трудовото
възнаграждение за периода от 01.07.2019г. до 06.08.2019г. в размер на 1109лв.
Ответникът не оспорва, че ищеца бил извършвал международен транспорт, изразяващ
се в превоз на товари с товарен камион-12 и повече тона(ТИР) в чужбина, като
бил изпращан в страни от Европейския съюз, поради което му се дължали и
командировъчни на ден. Сочи се, че стойността на дневните командировъчни за
периода от 04.01.2019г. до 06.08.2019г. била размер на 5022 евро с левова
равностойност 9822,17лв., които били начислени и изплатени на ищеца в пълен размер.
Твърди се от ответника, че обезщетението за неизползван платен годишен отпуск
при прекратяване на трудовото правоотношение било заплатено от страна на
работодателя. Твърди се още, че подлежащите на вписване обстоятелства във
връзка с възникването и прекратяването на трудовото правоотношение между ищеца
и ответното дружество вписани в трудовата книжка на ищеца. Твърди се също така,
че работодателя бил внесъл дължимите от
него вноски за обществено и здравно осигуряване за целия период на действие на
трудовото правоотношение, което било видно от Удостоверение с
изх.№15020200012348/18.06.2020г. издадено от ***, установяващо, че дружеството
работодател нямало задължения.
Съдът, след като се съобрази със
становищата на страните и събраните по делото доказателства прие за установено
следното от фактическа страна:
Не се
спори между страните и се установява от приложените преписи на трудов договор
№21/04.01.2019г., служебна бележка №21 от същата дата и страници от трудова
книжка (на л.203), че страните са били в трудово правоотношение за периода от
04.01.2019г. до 07.08.2019г., по което ищеца Д.И. е заемал и изпълнявал при
ответника ***длъжността ***при уговорено основно месечно възнаграждение в
размер на 800лв. и допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и
професионален опит 0,60% за всяка година трудов стаж на сходна или със същия
характер работа, длъжност или професия.
Страните
не спорят, че през периода на съществуване на трудовото правоотношение ищецът е
осъществявал превози на товари в чужбина.
Ищецът е
представил извлечения от бордово регистърно устройство (тахограф) на товарен
автомобил с рег***за периода от 04.01.2019г. до 06.08.2019г.
Представени
са от ответника и приобщени към доказателствения материал пощенски пликове, на
лицето на които е налице изписване името на ищеца, различни суми в евро и
пояснения към тях.
От
представения от ответника препис на страници 6 и 7 от трудова книжка на ищеца (на
л.203) се установява, че в същата е вписана датата на постъпването му на работа
при този работодател; заеманата длъжност; уговорено трудово възнаграждение;
дата и основание за прекратяване на трудовото правоотношение; продължителност
на времето, което се признава за трудов стаж, в съответствие с изискването на
чл.349, т.5 – т.9 от КТ.
От
приложените копия на информационни писма с №1007354/2019г. и №1007470/2020г. е
видно, че ответника е бил уведомен за
извършени в ***на 20.05.2019г. и 04.08.2019г. нарушения на правилата за
безопасността на движението по пътищата от водач на автомобил с рег***, за
което са били наложени глоби в посочен размер и възможност за плащане в
по-малък такъв в определени срокове.
Представения
от ответника хронологичен опис по сметка 402 за период от 01.01. до
31.12.2019г. не се обсъжда от съда отделно от експертното заключение.
От
изслушаното в о.с.з. на 15.09.2020г. заключение по допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че за периода на съществуване на
трудовото правоотношение между страните – от м.януари 2019г. до м.август
2019г., на ищеца са начислени ежемесечни трудови възнаграждения, възлизащи в
общ размер на 5 672,72лв. брутна сума и 4 401,89лв. чиста сума, като
за всички е отразено счетоводно получаването им в брой. Установява се, че за
процесния период от 01.07.2019г. до 06.08.2019г. размерът на дължимото на ищеца
трудово възнаграждение се изчислява на 945,45лв. брутна сума или 733,65лв.
чиста сума за получаване. Установява се още, че при работодателя не са налични
първични документи с подпис на ищеца за получаване на сумите. Установено е от
експерта, че са били заплатени по банков път суми в общ размер на
1 862,34лв., включени като плащане по сметка 422, където са отчетени командировките
и получените аванси, а не платено трудово възнаграждение.
Установява
се също така от експертното заключение, че при работодателя не са налични
заповеди за командировки на ищеца. Видно е, че според представяните от
ответника писмени документи, съдържащи описание на парични суми и пояснения,
които са представени по делото в оригинал и са съобразявани от работодателя
като отчети, броя на работните дни на ищеца в командировка възлиза на 113. При
дължими според Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина
по 27 евро на ден, за посочените 113дни командировъчните се изчисляват на
3 051евро с левова равностойност 5 967,24лв. Дължимата сума за командировъчни за 186 дни
се изчислява на 5 022 евро с левова равностойност 9 822,18лв. Става
ясно също така от експертното заключение, че при ответника са налице счетоводни
записвания за платени на ищеца за периода на съществуване на трудовото
правоотношение суми в общ размер на 33 004,78лв. за заплати,
командировъчни пари и аванси, като само 3 862,34лв. са били платени по
банков път, а за останалите не са налични първични документи, носещи подпис на
ищеца. Посочено е от вещото лице, че командировъчните суми се отразяват по
счетоводна сметка 609 и са налице счетоводни записвания за платени такива в размер
на 14 562лв. без наличието на съответните първични документи. Пояснено е
от експерта, че на част от сумите са посочени като основания първите имена на
лица, за които не ставало ясно кои са от представените документи.
Установява
се още от заключението по съдебно-счетоводната експертиза, че полагащия се на
ищеца платен годишен отпуск за периода на съществуване на трудовото
правоотношение се изчислява на 12 дни, като при работодателя няма данни за
ползван такъв отпуск от работника. При това обезщетението по чл.224, ал.1 от КТ
се изчислява на 452,83лв., според
експертното заключение.
Съдът
кредитира изцяло обсъденото експертно заключение, като обективно, компетентно и
неоспорено от страните.
В хода на
производството по делото са събрани и гласни доказателства по искане на
ответника.
Свидетелят
***, който е съпруг на представляващия ответника, излага в показанията си, че уговорката с ищеца
била за заплащане на 65 евро дневно командировъчни. Сочи, че при тръгване на
курс, работника получавал по 600евро в плик, в който се описвала сумата, която
се давала, разходи, получени пари в брой при доставката на стоката. Излага, че
при прибиране на работника от командировка, той се отчитал с този документ,
приспадал си дължимите от работодателя суми, ако имало събрани плащания в брой
по време на курса, а разликата предавал, като в случаите, когато нямало от къде
да приспадне – работодателят му плащал след отчета.
Свидетелят
***сочи в показанията си, че работел в ответното дружество от м.август 2018г.
като специалист логистика. Твърди, че при тръгване на шофьорите на курс в
чужбина, работодателят им предоставял необходимите за изпълнение на курса
документи и понякога авансово пари, като ги поставяли в пощенски пликове.
Излага, че работниците описвали на плика какво са получили предварително и
разходите, които са имали по време на курса, като накрая по този начин се
отчитали на работодателя и той им доплащал. Св.Вълов твърди, че пощенските пликове и описанието върху тях са
като тези, представени от ответника и приложени по делото.
Изслушаните
обяснения на представляващия дружеството се отнасят за същите обстоятелства,
излагани в свидетелските показания.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
По
иска с правно основание чл.242 във вр. с чл.128 от КТ.
Установи се от обсъдените
доказателства, че страните са били в трудово правоотношение през процесния
период от 01.07.2019г. до 06.08.2016г. и дължимото от работодателя месечно
трудово възнаграждение за същия период е било в размер на 945,45лв. брутна сума
или 733,65лв. чиста сума за получаване
Задължението за плащане на трудово
възнаграждение е основно задължение на работодателя като насрещна престация за
предоставената му и използвана от него работна сила на работника или служителя.
Съгласно разпоредбата на чл. 128 от КТ работодателят е длъжен да плаща в
установените срокове на работника или служителя уговореното трудово
възнаграждение за извършената работа.
Ответникът не ангажира
доказателства, че е изплатил на ищеца дължимото му за сочения период трудово
възнаграждение, а и не твърди плащане, но счита, че не дължал такова, т.к. на
работника били наложени две глоби – в
размер на 337,33евро и 251 евро.
Съдът намира за неоснователно
възражението на ответника за недължимост на трудовото възнаграждение.
Наложените глоби за извършени нарушения на правилата за движение от ищеца нямат
правопогасяващ ефект по отношение на вземането му за трудово
възнаграждение. В случай, че
работодателят ги е заплатил, същият има вземане спрямо ищеца за платеното, но
такова вземане не е въведено за разглеждане в настоящото производство чрез насрещна
претенция или възражение за прихващане.
С оглед горното, съдът намира, че
предявеният иск с правно основание чл.242, във вр. с чл.128 от КТ се явява
основателен и доказан до размера на сумата от 733,65лв. (нетна сума за
получаване) и следва да бъде уважен като такъв, респективно осъден ответника да
заплати в полза на ищеца тази сума, като се присъди и законната лихва от датата
на предявяване на иска до окончателното изплащане. Исковата претенция в
останалата част до пълния претендиран размер от 1 109лв. се явява
неоснователна и недоказана и следва да се отхвърли като такава.
По иска с правно основание чл.245,
ал.2 от КТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 245 ал.2 от КТ работодателят-длъжник трябва да заплати на работника или служителя- кредитор, при забава, която произтича от неизплатено трудово възнаграждение, обезвреда, която е определена в размер на основния лихвен процент за съответния период. Както се прие по-горе, ответника не е заплатил на ищеца дължимото му трудово възнаграждение за м.юли 2019г. и шест дни от м.август на същата година, поради което дължи обезщетение за забава. Установи се от заключението по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, че размерът на това обезщетение, съизмеримо със законната лихва за периода от 30.08.2019г. до завеждане на исковата молба се изчислява на 55,36лв. До този размер, съдът приема, че е основателна и доказана разглежданата претенция на ищеца и следва да бъде уважена като такава. В останалата част до пълния претендиран размер от 83лв. се явява неоснователна и недоказана и следва да се отхвърли като такава.
По
иска с правно основание чл.224, ал.1 от КТ.
При прекратяване на трудовото
правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за
неизползвания платен годишен отпуск, съгласно разпоредбата на чл.224 ал.1 от КТ.
Безспорно е, че за периода на
съществуване на трудовото правоотношение между страните полагащия се на ищеца
платен годишен отпуск е бил в размер на 12 дни.
Установи се от обсъденото експертно заключение по ССЕ, че при
работодателя няма данни този отпуск да е бил ползван. Установи се също така, че
размерът на дължимото при прекратяване на трудовото правоотношение
обезщетение за неизползвания платен
годишен отпуск се изчислява на 452,83лв., като не са налице доказателства за
плащането му. С оглед на така установеното, съдът намира, че исковата претенция
по чл.224, ал.1 от КТ се явява основателна и доказана до размера на сумата от
452,83лв. и следва да бъде уважена като такава. Върху сумата следва да се
присъди и законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното изплащане. Исковата претенция в останалата част до пълния
претендиран размер от 512лв. се явява неоснователна и недоказана и следва да се
отхвърли като такава.
По иска с правно основание чл.215,
ал.1, във вр. с чл.121 от КТ.
Установи се от обсъдените
доказателства, че през процесния период от 04.01.2019г. до 06.08.2019г.
страните са били в трудово правоотношение, по което ищеца е изпълнявал
длъжността ***
Установи се също така, а и не е
спорно, че при изпълнение на трудовите си функции е бил командирован от
работодателя в чужбина. Съдът намира, че от събраните в производството
доказателства не се установява срока на командироване на работника. Приема
обаче, че за 113 дни от периода на съществуване на трудовия договор е налице
признание на работодателя, че ищеца е бил командирован в чужбина. Това
признание се съдържа в писмения отговор, както и в счетоводните записвания на
ответното дружество. За разликата до претендираните 186 дни не са налице
ангажирани доказателства. Приложените извлечения от тахограф сами по себе си не
установяват броя дни на командироване в чужбина при липса на заповеди на
работодателя за това.
Съгласно разпоредбата на чл.215
от КТ, при командироване работникът или служителят има право да получи освен
брутното си трудово възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни пари при
условия и в размери, определени от Министерския съвет.
По отношение на международния транспорт, какъвто е бил осъществяван от
ищеца, приложима е Наредбата за
служебните командировки и специализации в чужбина. В раздел ІV-ти от същата са
регламентирани командировъчните пари за персонала на различните видове
транспорти средства, между които са и шофьорите на сухопътните превозни
средства, а в т.1 на Приложение №3 към
чл.31,ал.1 са конкретно посочени сумите, които се изплащат като дневни пари за
командировъчни на шофьорите – 27 евро на ден.
Командировката в чужбина е свързана и с други плащания, регламентирани
в цитираната Наредба и определяни с издаваната от работодателя заповед за
командироване, но в настоящото производство не се търсят такива и не е
установено издаване на заповеди на ответника за командироването на ищеца.
С оглед приетото, че за 113 дни от
периода на съществуване на трудовото правоотношение е безспорно установено, че
ищеца е бил командирован в чужбина, съдът счита, че работодателя му дължи
дневни пари за командировъчни в размер на 3 051 евро с левова равностойност
5 967,24лв.
Съдът намира, че не се събраха
доказателства, установяващи плащане на дължимите командировъчни за посочените 113 дни. Събраните гласни
доказателства установяват обстоятелства, касаещи начина на организация на
командировъчните курсове на шофьорите при ответното дружество, но не са годни
доказателствени средства относно факта на плащане на командировъчните суми на
шофьорите. Съдът счита, че и представените от ответника пощенски пликове с
отразени на тях обстоятелства и суми не установяват плащане на дължимите командировъчни.
От експертното заключение също не се установи размера на получените от ищеца
при командироването му суми, съответно разходите и какво му е било заплатено
като командировъчни след приспадане на разходите. Установи се единствено какви
са счетоводните записвания при ответното дружество, но при липса на счетоводни
документи, въз основа на които са направени. В същото време, както е посочил
експерта в заключението си и е видно от приложените пощенски пликове – в голяма
част от тях срещу изписаните суми в началото на документите са посочени първите
имена на лица, за които не е ясно кои са. Това не позволява формиране на
категоричен извод за предоставените от
работодателя суми и съответно за получени такива от работника за
командировъчни.
Предвид горното, съдът счита, че
претенцията на ищеца по чл.215 от КТ се явява основателна и доказана до размера
на сумата от 3 051 евро с левова равностойност 5 967,24лв. и следва
да бъде уважен като такъв. Върху тази сума следва да се присъди и законната
лихва от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане. Искът в
останалата му част до пълния претендиран размер от 5 022 евро с левова
равностойност 9 822,17лв. следва да се отхвърли като неоснователен и
недоказан.
По иска с правно основание чл.350,
във вр. с чл.349 от КТ.
Съгласно разпоредбата на чл.349, ал.1
от КТ в трудовата книжка се вписват следните данни за работника или служителя:
1. име, дата и място на раждането; 2. адрес; 3. номер на личната карта или друг
документ за самоличност и единен граждански номер; 4. образование, професия,
специалност; 5. заемана длъжност и организационно звено, в което работи (отдел,
цех, служба); 6. уговореното трудово възнаграждение; 7. дата на постъпване на
работа; 8. дата и основание за
прекратяване на трудовото правоотношение (член, алинея, точка и буква от този
кодекс); 9. продължителност на времето, което се признава за трудов стаж, както
и на времето, което не се признава за трудов стаж; 10. изплатени обезщетения
при прекратяване на трудовото правоотношение; 11. запорни съобщения, предвидени
в чл. 512, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс.
Ищецът е навел твърдения, с оглед
уточняващата му молба от 05.06.2020г., че работодателят не бил вписал в трудовата му книжка
обстоятелствата по чл.349 ал.1 т.7 от КТ - дата на постъпване на ищеца
на работа при ответника; по чл.349 ал.1 т.5 от КТ - заемана длъжност и
организационно звено, в което ищеца работи; по чл.349 ал.1 т.6 от КТ -
уговореното трудово възнаграждение между страните, съгласно сключения трудов
договор №***.; по чл.349 ал.1 т.8 от КТ във вр. чл.350 ал.1 от КТ - датата и
основанието за прекратяване на трудовото правоотношение между страните; по
чл.349 ал.1 т.9 от КТ - продължителност на времето, което се признава за трудов
стаж.
Установи се в производството по делото
от приложения от ответника препис на страници 6 и 7 от трудовата книжка на
ищеца Д.И., че в нея са били вписани от работодателя всички сочени по-горе
обстоятелства.
С оглед горното, съдът намира, че
исковата претенция за задължаване на работодателя да впише в трудовата книжка
на ищеца сочените обстоятелства се явява неоснователна и недоказана и следва да
се отхвърли като такава.
По въпроса за разноските:
Ищецът е направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300лв.
Съдът счита, че с оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от КТ
ответника му дължи разноски в размер на 189лв. Ответникът е направил разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 600лв. и за вещо лице в размер на
60лв. С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищеца му дължи
част от тези разноски – в размер на 244,20лв. Или по компенсация ищеца следва
да бъде осъден да заплати на ответника деловодни разноски в размер на 55,20лв.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК
ответника следва да заплати по сметка на ПлРС държавна такса върху уважените
искове в размер на 288,36лв. и разноски за вещо лице в размер на 140лв.
Воден от горното, Съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
на основание чл. 242 от КТ, във вр. с чл.128 от КТ „К.Ш.- ***,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя ***, ДА ЗАПЛАТИ
в полза на Д.П.И. с ЕГН **********,
с адрес ***, сумата от 733,65лв. (чиста сума за
получаване), представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода от
01.07.2019г. до 06.08.2019г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано
от 01.06.2020г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата до пълния претендиран размер от 1 109лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА
на основание чл. 245, ал.2 от КТ „К.Ш.- ***, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от управителя ***, ДА
ЗАПЛАТИ в полза на Д.П.И. с ЕГН **********,
с адрес ***, сумата от 55,36лв., представляваща обезщетение
за забава, произтичащо от неизплатено
трудово възнаграждение, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния претендиран
размер от 83лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА
на основание чл.224, ал.1 от КТ „К.Ш.- ***, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от управителя ***, ДА
ЗАПЛАТИ в полза на Д.П.И. с ЕГН **********,
с адрес ***, сумата от 452,83лв., представляваща обезщетение
за неизползван платен годишен отпуск, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано
от 01.06.2020г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата до пълния претендиран размер от 512лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА
на основание чл.215, ал.1 от КТ „К.Ш.- ***, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от управителя ***, ДА
ЗАПЛАТИ в полза на Д.П.И. с ЕГН **********,
с адрес ***, сумата от 3 051 евро с левова
равностойност 5 967,24лв., представляваща неизплатени дневни
командировъчни пари за периода от 04.01.2019г. до 06.08.2019г, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 01.06.2020г. до окончателното
й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния претендиран размер от 5 022
евро с левова равностойност 9 822,17лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от Д.П.И. с ЕГН ********** против „К.Ш.- *** с ЕИК *** ИСК
с правно основание чл.350, във вр. с чл.349 от КТ за задължаване на ответника
да впише в трудовата книжка на ищеца обстоятелствата по чл.349, ал.1, т.5, т.6, т.7, т.8 и т.9 от КТ, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
Осъжда на основание чл.78 ал.3 от ГПК Д.П.И. с ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ
в полза на „К.Ш.- *** с ЕИК *** сумата от 55,20 лв., представляваща деловодни разноски съразмерно
уважената и отхвърлена част от исковете, по компенсация.
Осъжда на основание чл.78, ал.6 от ГПК „К.Ш.- *** с ЕИК *** ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на ПлРС държавна такса в размер на 288,36 лв. и
разноски за вещо лице в размер на 140лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :