Решение по дело №373/2018 на Районен съд - Варна

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 20 юли 2018 г.
Съдия: Ерна Жак Якова-Павлова
Дело: 20183110200373
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 януари 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

1325/20.7.2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр.Варна - трети наказателен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:                                                                         

                                                                     СЪДИЯ: Ерна Якова-Павлова

 

при секретаря Петя Великова, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 373 по описа на съда за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН. 

Образувано е по жалба на В.С.К. ***,   срещу НП №  НП-14 /14.12.2017г. издадено от заместник-министър на културата, с което са му наложени три административни наказания:  „глоба“ за нарушения на  Закона за културното наследство /ЗКН /. 

В жалбата се излагат доводи за процесуална и материална незаконосъобразност на  процесния акт и е формулирано искане за отмяната му.

В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата и искането до съда.

 Представителят на административно наказващия орган оспорва жалбата и  пледира за потвърждаване на оспорваното наказателно постановление.

 Жалбата е депозирана от легитимирано лице в законоустановения срок, поради което е допустима за разглеждане.

След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 13.06.2017 г. свидетелката Евг.М., гл.специалист строителен контрол  в община Долни Чифлик, заедно със свои колеги, извършила проверка в с.Шкорпиловци м.Табята, при която констатирала прокопаване  в поземлен имот № 241, собственост на В.К., което продължавало в ПИ № 316, представляващ  четвъртокласен път, собственост на Община Д.Чифлик.  Във връзка с тази констатация и с оглед на това че прокопаването  попадало в І-ва охранителна зона  на археологически комплекс „Късноантична крепост, раннохристиянска базилика, раннохристиянска гробница и част от старобългарски вал“ на 15.06.2017 г. кмета  на община Долни Чифлик изпратил сигнал в Министерство на културата.

На 10.07.2017г. свидетелят К.А., археолог  и регионален инспектор в ГД „ИОКН“ при Министерство на културата заедно със свой колега и свидетелката Евг. М. ***, извършили проверка, за извършено прокопаване в обхвата на І-ва охранителна зона на недвижима археологическа културна ценност, разположена в землището на  с.Шкорпиловци обл.Варна. На място свидетелите установили, че в равнинен поземлен имот,  попадащ в м.“Табята“, землището на с.Шкорпиловци,  маркиран по границите с бетонни маркери, са извършени изкопни и насипни дейности  в посока от юг на север  с дължина на изкопа над 2 м., широчина 0.60 м. и дълбочина  от 0.60 до 0.70 м. Изкопаната пръст била насипана в дясно от изкопа, а в нея както и в самия изкоп се виждали фрагменти от керамика, която свидетелят А., датирал  от периода на късната античност. Този изкоп продължавал в посока изток-запад, където дължината му била  13.15 м., ширина 60 см.  и дълбочина 0.40-0.70 м. В този изкоп, както и в пръстта, изхвърлена от него имало голямо количество тухли с хоросан по тях и  керамика.  В изкопите свидетелите установили две структури, по които личали редове от тухли слепени с хоросан. Въз основа на представените им документи  свидетелите установили, че собственик на процесния имот, представляващ дял VІ от ПИ № 002241, от 05.12.2016 г. е жалбоподателят В.К.; а ПИ № 000316, който е  граница на ПИ №002241 е път  ІV клас, собственост на община Долни Чифлик. Като взели  предвид издадените заповеди и съставени протоколи от комисия на МКултурата, съобразно които поземленият имот, собственост на жалбоподателя В.К., попада в обхвата на І-ва охранителна зона на  Групова археологическа недвижима културна ценност „Късноантична крепост, ранно християнска базилика, ранно-християнска гробница и част от старобългарски вал“, на която е определен статут- „национално значение“, а гл.архитект на община Д.Чифлик е  издал разрешение на жалбоподателя К. за поставяне на „два павилиона с квадратура 40 кв.м.“, проверяващите приели , че при извършваните от  жалбоподателя изкопни работи в поземления му имот и в този, част от уличната регулация не са проведени предварителни археологически  проучвания-спасителни разкопки; не са  предприети действия за обезопасяване на  разкритите при изкопните дейности археологически структури чрез спиране на дейността, както и че не е спазена  процедурата за одобряване на инвестиционни проекти за намеси в защитени територии.

Поради това на  04.10.2017г. свид. К.А. съставил срещу  В.К. АУАН № 14 , в който нарушенията били квалифицирани по чл.161 ал.1, чл.160 ал.2 и чл.83 ал.1 т.3 от ЗКИ. При при предявяване на акта било направено възражение, а в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН било депозирано писмено такова.

Въз основа на акта за установяване на административно нарушение е издадено атакуваното пред настоящата инстанция НП № НП-14/14.12.2017 г. , в което административно-наказващият орган възприел изцяло фактическите констатации в него и правната квалификация на нарушенията. За тях на В.К. били наложени  три адм. наказания – „глоба“, както следва: на основание чл.221а ал.1 от ЗКН в размер на 1500 лева, на основание чл.221 от ЗКН в размер на 4000 лева и на основание чл.200 ал.1 от ЗКН в размер на 7000 лева.

От нотариален акт № 176 т.V рег. №12145 дело 626/2016 г. се установява, че  В.С.К. е  собственик на 361 кв.м. ид.ч.  от поземлен имот № 83404.2.241, находящ се в с.Шкорпиловци м. Табята.

От Разрешение за поставяне № 9/11.04.2017 г., издадено  от гл.архитект на  община Д.Чифлик се установява, че на В.К. се разрешава  да извърши поставяне/монтаж/ на два павилиона с обща квадратура 40 кв.м. в ПИ 83404.2.241 по кадарстралната карта на с.Шкорпиловци общ. Долни чифлик.

Видно от  Заповед № РД-9Р-51/15.12.2015 г. на Министъра на културата (обн. в ДВ бр. 10/06.02.2016 г.)  е променен статута на обект „Археологически комплекс „късноантична крепост  (квадрибург), ранно християнска базилика, ранно християнска гробница и част от  старобългарски вал“, разположени в землището на с.Шкорпиловци общ. Долни Чифлик, обл.Варна, с класификация на групова археологическа недвижима културна ценност  (ГАНКЦ) от античността и средновековието и с категория  „местно значение“ в категория „национално значение“. Съгласно възприето с тази Заповед предложение на НИНКН, обективирано в протокол от 11.05.2015 г., относно  режима за  опазване  на територията на І-ва охранителна зона (вкл. имоти 83404, 002241 и 002243)  на тази ГАНКЦ, се допуска поставянето на преместваеми обекти по схема, предложена от главния  архитект на  община Долни Чифлик и без да се изпълняват изкопни работи.

 От отговорите на Кмета на община Д.Чифлик, управителя на „ВиК-Варна“ ЕООД и  „Енергопро-мрежи“  АД, обективирани в писма до Министерство на културата се установява, че  общината и дружествата не са възлагали или извършвали ремонтни ВиК и електропроводни дейности, свързани с изкопни работи в имота собственост на В.К..*** ЕООД се сочи, че във връзка със започнало изграждане на шахта за отпадни води в имота на К. на 04.05.2017 г. е нарушена целостта на съществуващ етернитов водопровод, преминаващ през имота, което е наложило аварийна група на дружеството да я възстановява. С това дружество няма съгласувана скица на имота, на която да е нанесен съществуващ водопровод и  определения сервитут.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Показанията на свидетелите К.А. и Ел. М. са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви с останалия доказателствен материал и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи. При анализа на събраните по делото доказателства съдът прецени, че ангажираните от въззивника гласни доказателствени средства (свид.П.Йовчев) не установяват  обстоятелства, които са относими към  констатираното при извършената проверката на терена и не ги кредитира.

Въз основа на тази фактология, съдът формира правно убеждение в следния смисъл:

По приложението на процесуалния закон:

Наказателното постановление № НП-14/14.12.2017г. е издадено от компетентен орган- заместник-министъра на културата  на основание  Заповед на Министъра на културата № РД- 09-267/19.05.2017г. и чл.229 ал.2 от Закона за културното наследство.   АУАН също е съставен от компетентно лице по силата на чл.192 ал.3 от ЗКН.

АУАН и  процесното НП са издадени при спазване на сроковете, визирани в чл.34 от ЗАНН, като   са съобразени с нормите на чл. 57 и чл.42 от ЗАНН. При съставяне на АУАН и НП не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Наведените в жалбата доводи за  нарушение на чл.34 от АПК са неотносими в настоящото адм.наказателно производство, развиващо се специален ред, регламентиран в ЗАНН.  В тази връзка съдът дължи разяснение, че началото на адм. наказателното производство се поставя със съставяне на  акт за установяване на адм. нарушение, какъвто безспорно в случая е наличен, а не с констативен протокол. Препис от АУАН е връчен на нарушителя, като му е дадена възможност да организира адекватна защита. Нарушенията са описани с необходимата конкретика като са посочени и законовите норми, които са нарушени. В АУАН жалбоподателят е вписал че  ще изпрати възражение и е депозирал писмено такова в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. След извършена проверка на спорните обстоятелства, при която са изпратени  писма и получени отговори от кметство Д.Чифлик и оперторите на ВиК и ел.снабдителната мрежи,  АНО е издал процесното НП. Това означава, че е счел, че е налице нарушение извършено от конкретното лице и не е съгласен с възражението. Основателността или неоснователността на тази преценка не представлява задължителен реквизит на наказателното постановление и предпоставка за редовността му от външна страна, а е въпрос по същество.

С оглед на изложеното до тук   съдът намира, че не са допуснати съществени процесуални нарушения  и  по никакъв начин не е накърнено правото на защита на нарушителя, което е било упражнено с подаването на жалба до настоящата въззивна инстанция.

По приложението на материалния закон:

Съгласно чл. 160 ал.2 от ЗКН когато при извършване на строителни и благоустройствени или селскостопански дейности, при търсене, проучване и добив на подземни богатства и при други дейности, свързани с въздействие върху земната повърхност, земната основа, земните недра и под вода, се открият структури и находки, които имат признаци на културни ценности, дейността се спира незабавно и се прилага чл. 72. Съгласно последната разпоредба собственикът или ползвателят на имота, в който  има недвижими археологически културни ценности е длъжен да уведоми кмета на общината, директора на регионалния музей и регионалния инспекторат по опазване на културното наследство по местонахождението на недвижимата културна ценност и да предприеме незабавни действия по обезопасяването й.

В настоящия случай безспорно се доказа, че към  13.06.2017 г. и към 10.07.2017 г. в собствения на жалбоподателя имот в посока към съседния ( общински път), са установени прокопавания с различна дължина и дълбочина около 0.60 м., като в  изкопите личали частично разрушени археологически структури и находки- редове от тухли слепени с хоросан, а в насипаната до тях пръст, имало голямо количество тухли с хоросан по тях и фрагменти от керамика.  Няма доказателства, че  собственикът на имота да е спрял  дейността и  да е уведомил компетентните съгл. чл.72 от ЗКН органи. Прокопаванията не са извършвани от дружествата,  доставчици на  вода и ел. енергия, а не се доказа и  учредяване на сервитут за ползване на  техни мрежи,  в зоната на който да са извършвани тези прокопавания. За това съдът прие, че жалбоподателят В.К. не е изпълнил задължението си произтичащо от  разпоредбата на чл.160 ал.2 от ЗКН, поради което е  налице основание за ангажиране на адм. наказателната му отговорност по реда на чл. 221 от ЗКН. Придведената  от законодателя  санкция в тези случаи е  глоба в размер от 3000 до 5000 лв., а К. е санкциониран с глоба над минималния размер.

Макар в НП да са изложени мотиви, сочещи на превес на  отегчаващите отговорността обстоятелства, настоящият съдебен състав съобразявайки степента на обществена опасност на нарушението и обстоятелството, че е извършено за първи път прие, че за постигане законоустановените цели на административните наказания адекватен  и справедлив размер на санкцията и с оглед  личността на жалбоподателя (65 годишен, пенсионер), и липсата на данни за имущественото му състояние би бил минималния предвиден в чл.221 от ЗКН, а именно   - 3000 лева. В този смисъл наказателно постановление по т.2 следва да бъде изменено с намаляване на  санкцията на 3000 лева.

 Съгласно чл.161 ал.1 изр.първо от ЗКН осъществяването на инвестиционни проекти на физически и юридически лица в територии, за които има данни за наличие на археологически обекти, задължително се предхожда от предварителни археологически проучвания, с които се установява дали те няма да бъдат засегнати или нарушени.

Разпоредбата на чл.83 ал.1 т.3 от ЗКН сочи, че инвестиционните проекти и искания за намеси в защитени територии за опазване на културното наследство се одобряват и строежите се изпълняват по реда на Закона за устройство на територията след съгласуване по реда на чл. 84, ал. 1 и 2 от ЗКН/с писмено становище и заверка с печат върху графичните материали/, като в охранителни зони на групови културни ценности, ако с режимите за опазване не е определено друго - визи за проектиране и инвестиционни проекти по част архитектура за: ново основно застрояване, надстрояване и пристрояване.

От събраните  по делото доказателства се установи, че поземленият имот, собственост на жалбоподателя В.К. попада в І-ва охранителна зона на ГАНКЦ „късноантична крепост  (квадрибург), ранно християнска базилика, ранно християнска гробница и част от  старобългарски вал“.  Разрешението, което  му е издадено от Община- гр.Д.Чифлик за поставяне/монтаж/ на два павилиона, има своето  правно основание в чл.56 и 57 от ЗУТ, регламентиращи реда за поставяне на преместваеми обекти. Последните по см. на  §5 т.80 от ДР на ЗУТ, са „обект, предназначен за увеселителна, търговска или друга обслужваща дейност, който може след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и възможност да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя“. Липсата на  легална  дефиниция на понятието  „инвестиционен проект“ в ЗКН, съдът попълни чрез тази  по т.1 на §3 от ДР на Наредба № 4 от 21.05.2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти(изд. на осн. чл.139 ал.5 от ЗУТ), а именно, че  това е „проект, който е предназначен за строителство на обект“. При така установената разлика в понятията  за „преместваем обект“, за какъвто е издаденото разрешение за поставяне № 9/11.04.2017 г.  и „инвестиционнен проект“, съдът  прие, че от обективна страна не е осъществяван инвестиционен проект, въпреки  констатираното прокопаване, поради което жалбоподателят не би могъл да наруши  визираните в чл. 161 ал.1 изр.първо от ЗКН и  чл.83 ал.1 т.3 от ЗКН правила. Фактът, че Разрешението за поставяне № 9 следва по време публикуването в Държавен вестник на Заповед № РД-9Р-51/15.12.2015 г. на Министъра на културата е индиция, че при издаването му е изпълнен фактическия състав  на чл.56 и 57 от  ЗУТ(вкл. и съгласувателната процедура по ЗКН). Следователно липсва основание за ангажиране на адм. наказателнтата отговорност на В.К. по реда на чл.221а и чл.200 ал.1 от ЗКН , а обжалваното   наказателно постановление в частите на т.1 и т.3 следва да  бъде отменено.

Предвид изложеното съдът намира, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде изменено в частта за размера на наложената  санкция  по т.2 и отменено в останалите части, поради което и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН

 

                                       Р   Е   Ш   И:

 

 ИЗМЕНЯ   НП    НП-14 /14.12.2017г. издадено от заместник-министър на културата в частта,  с която на  В.С.К. ***, за нарушение на чл.161 ал.1 от ЗКН е наложена “глоба” в размер на 4000 лева на основание чл.221 от ЗКН, като намалява размера й на 3000 лева.

ОТМЕНЯ  НП    НП-14 /14.12.2017г. издадено от заместник-министър на културата в частите, с които на  В.С.К. гр.Варн за нарушения на чл.160 ал.2 и чл.83 ал.1 т.3 от ЗКН, са наложени: “глоба” в размер на 1 500 лева на основание чл.221а ал.1 от ЗКН и “глоба” в размер на 7000 лева на основание чл.200 ал.1 от ЗКН

 

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд- Варна.

 

      

 

                                                      

 СЪДИЯ: