№ 819
гр. Варна, 23.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мирела Огн. Кацарска
Членове:Весела Гълъбова
мл.с. Виляна Н. Михалева
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно гражданско
дело № 20253100500174 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на П. М. Щ. против Решение №
83/11.04.2024 г. по гр.д. № 654/2023 г. по описа на ДРС, IV състав, поправено с
Разпореждане № 2609/17.09.2024 г. по реда на чл. 247 от ГПК В ЧАСТТА, с
която е признато за установено по отношение на Щ., че Н. Х. Д. и В. К. Д. са
собственици по наследствено правоприемство от К.Щ.А., а от нея по
реституция с Решение № 0010К/28.07.1997 г. на ПК – Девня на следните
недвижими имоти, находящи се в землището на **********: нива с площ от 8,
914 дка, находяща се в местност К., четвърта категория, с идентификатор ****
по КККР, одобрени със Заповед РД - 18-57/16.04.2008 г. на изп. директор на
АГКК, с номер по предходен план ****, при съседи: ******** и нива с площ
от 8, 001 дка, находяща се в местността „З.Б.“, пета категория, с
идентификатор **** по КККР, одобрени със Заповед РД -18-57/16.04.2008 г.
на изп. директор на АГКК, с номер по предходен план ****, при съседи:
******* и на основание чл. 108 от ЗС СЕ ОСЪЖДА П. М. Щ. да предаде
владението върху посочените по - горе недвижими имоти на Н. Х. Д. и В. К. Д.
и е отменен констативен нотариален акт № 197, том 6, рег. 6009, д. 979/2002 г.
1
на нотариус с рег. № 465 на НК и район на действие района на РС – Девня В.
М., с който П. М. Щ., ЕГН: ********** е признат за собственик по давностно
владение на следните недвижими имоти, находящи се в в землището на
**********: нива с площ от 8, 914 дка, находяща се в местност К., четвърта
категория, с идентификатор **** по КККР, одобрени със Заповед РД -18-
57/16.04.2008 г. на изп. директор на АГКК, с номер по предходен план ****,
при съседи: ******** и нива с площ от 8, 001 дка, находяща се в местността
„З.Б.“, пета категория, с идентификатор **** по КККР, одобрени със Заповед
РД -18-57/16.04.2008 г. на изп. директор на АГКК, с номер по предходен план
****, при съседи: *******, на основание чл. 537 ал. 2 от ГПК.
Във въззивната жалба се твърди, че решението е неправилно. Излагат
доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение като резултат от
неправилно формиране на вътрешното убеждение на съда въз основа на
събраните по делото доказателства.Твърди се, че упражняваната от Щ.
фактическа власт върху имотите изначално е установена явно и
необезпокоявано, с намерение за своене, а не за другиго, като не е длъжен да
манифестира намерението си да свои процесните имоти пред ищците.
Релевира се, че първоинстанционния съд е допуснал съществено процесуално
нарушение, тъй като не е разпределил доказателствената тежест по отношение
на обстоятелството за знанието на въззивника досежно собствеността по
наследство на родителите на Д. и Д. върху процесните имоти. Счита, че по
делото е доказано, че Щ. придобива правото на собственост върху спорните
обекти по давност, а ищците са изгубили същото. Отправя се искане за отмяна
на първоинстанционното рещение в обжалваната част и постановяване на
ново, с което предявените претенции с правно основание чл. 108 от ЗС и чл.
537 ал. 2 от ГПК да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендират се
направените по делото разноски.
Въззиваемите Н. Х. Д. и В. К. Д. в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК
депозира отговор на въззивна жалба, с който се излага, че решението на ДРС
не страда от твъдяните в жалбата пороци и отправя искане същото да бъде
потвърдено. Претендират се направените по делото разноски.
Депозирана е въззивна жалба с вх. № 4093/19.06.2024 г. на ЗКПУ „К.“, с.
К. /уточнена окончателно с молба с вх. № 14517/21.05.2025 г./ против Решение
№ 83/11.04.2024 г. по гр.д. № 654/2023 г. по описа на ДРС, IV състав,
2
поправено с Разпореждане № 2609/17.09.2024 г. по реда на чл. 247 от ГПК, В
ЧАСТТА, с която е признато за установено по отношение на ЗКПУ, че Н. Х. Д.
и В. К. Д. са собственици по наследствено правоприемство от К.Щ.А., а от нея
по реституция с Решение № 0010К/28.07.1997 г. на ПК – Девня на следните
недвижими имоти, находящи се в землището на **********: нива с площ от 8,
914 дка, находяща се в местност К., четвърта категория, с идентификатор ****
по КККР, одобрени със Заповед РД - 18-57/16.04.2008 г. на изп. директор на
АГКК, с номер по предходен план ****, при съседи: ******** и нива с площ
от 8, 001 дка, находяща се в местността „З.Б.“, пета категория, с
идентификатор **** по КККР, одобрени със Заповед РД -18-57/16.04.2008 г.
на изп. директор на АГКК, с номер по предходен план ****, при съседи:
******* и на основание чл. 108 от ЗС СЕ ОСЪЖДА ЗКПУ „К." да предаде
владението върху посочените по - горе недвижими имоти на Н. Х. Д. и В. К.
Д..
Във въззивната жалба се твърди, че решението е неправилно и
необосновано. Излагат доводи за незаконосъобразност на атакуваното
решение като резултат от неправилно формиране на вътрешното убеждение на
съда въз основа на събраните по делото доказателства. Твърди се, че е
доказано, че неговия наемодател П. Щ. е собственик на процесните
земеделски земи, като не оспорва, че между тях е сключен договор за наем на
същите. Твърди, че не е пасивно легитимирана да участва в производството.
Релевира се, че ЗКПУ „К.“, с. К. от години обработва горните имоти. Отправя
се искане за отмяна на първоинстанционното рещение в обжалваната част и
постановяване на ново, с което предявената претенция с правно основание чл.
108 от ЗС да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендират се
направените по делото разноски.
Въззиваемите Н. Х. Д. и В. К. Д. в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК
депозира отговор на въззивна жалба, с който се излага, че решението на ДРС
не страда от твъдяните в жалбата пороци и отправя искане същото да бъде
потвърдено. Претендират се направените по делото разноски.
В съдебно заседание страните, чрез процесуалния им представител
поддържат изразената позиция по спора, като претендират присъждане на
разноски.
По отношение на въззивните жалби:
3
Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК от
надлежно легитимирани страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което са процесуално допустими и следва да бъдат разгледани по
същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбите.
В обхвата на така посочените въззивни предели ВОС намира, че решението е
постановено в границите на правораздавателната компетентност на съда и от
законен състав, поради което се явява валидно. Исковете с правно основание
чл. 108 от ЗС са допустими, доколкото се касае за ревандикационен иск
твърдян като предявен от невладеещия собственик срещу владеещия
несобственик.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпоредбата на чл. 269, ал. 1, изр. 2 от ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбите оплаквания.
За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по искове на Н. Х. Д. и В. К. Д.
против П. М. Щ. и ЗКПУ „К.“, с. К. за признаване за установено по отношение
на ответниците, че Д. и Д. са собственици по наследствено правоприемство от
К.Щ.А., а от нея по реституция с Решение № 0010К/28.07.1997 г. на ПК –
Девня на следните недвижими имоти, находящи се в землището на
**********: нива с площ от 8, 914 дка, находяща се в местност К., четвърта
категория, с идентификатор **** по КККР, одобрени със Заповед РД - 18-
57/16.04.2008 г. на изп. директор на АГКК, с номер по предходен план ****,
при съседи: ******** и нива с площ от 8, 001 дка, находяща се в местността
„З.Б.“, пета категория, с идентификатор **** по КККР, одобрени със Заповед
РД -18-57/16.04.2008 г. на изп. директор на АГКК, с номер по предходен план
****, при съседи: ******* и на основание чл. 108 от ЗС да се осъдят П. М. Щ.
и ЗКПУ „К.“, с. К. да предадат владението върху посочените по - горе
недвижими имоти, както и да се отмени констативен нотариален акт № 197,
том 6, рег. 6009, д. 979/2002 г. на нотариус с рег. № 465 на НК и район на
действие района на РС – Девня В. М., с който П. М. Щ. е признат за
собственик по давностно владение на процесните земеделски земи, на
4
основание чл. 537 ал. 2 от ГПК
В срока по чл. 131 от ГПК са депозирани писмени отговори от
ответниците П. М. Щ. и ЗКПУ „К.“, с. К., с които се оспорват исковете с
правно основание чл. 108 от ЗС като неоснователни и се отправя искане за
тяхното отхвърляне. Ответникът Щ. се позовава на изтекла в негова полза
придобивна давност чрез владение, упражнявано в периода от 08.10.1997 г. до
датата на предявяване на иска в съда - 26.06.2023 г.
В Решение № 83/11.04.2024 г. по гр.д. № 654/2023 г. по описа на ДРС, IV
състав, поправено с Разпореждане № 2609/17.09.2024 г. по реда на чл. 247 от
ГПК е допусната ОФГ досежно собственото име на ищеца Д., като е вместо Н.
е вписано Н., която следва да бъде поправена по реда на чл. 247 от ГПК преди
издаването на изпълнителен лист.
За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:
Фактическата обстановка по спора е била правилно установена от
първостепенния съд, поради което въззивния съд препраща към тази част от
мотивите на осн. чл. 272 от ГПК.
Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа
инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, в
предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата,
достигна до следните правни изводи:
За бъде основателен искът за предаване владението на един недвижим
имот с правно основание чл. 108 от Закона за собствеността, е необходимо да
са налице посочените в цитираната правна норма предпоставки, а именно:
ищците да са собственици на претендираните земеделски имоти, а
ответниците да се намират във владение на същите, без да имат правно
основание за това.
Ищците релевират, че са собственици на ПИ № **** по КК на с. К., м.
„К.“ и ПИ № **** по КК на с. К., м. „З.Б.“ по наследствено правоприемство от
К.Щ.А., а от нея по реституция с Решение № 0010К/28.07.1997 г. на ПК –
Девня.
Между страните не се спори, а и от представените по делото писмени
доказателства /удостоверения за наследници/ се установява, че към датата на
откриване на наследството на А., поч. на 02.02.1993 г., както и към момента на
реституцията на спорните имоти – 28.07.1997 г. Н. Х. Д. и В. К. Д. са
5
единствени наследници по закон на прабаба им. Последната се легитимира
като собственик на спорните имоти по реституция с Решение №
0010К/28.07.1997 г. на ПК – Девня.
Косвеният съдебен контрол за законосъобразност върху
административни актове по чл. 17, ал. 2 от ГПК е допустим, когато такъв акт
се противопоставя на страна по делото, която не е била участник в
административното производство по издаването и обжалването му, какъвто е
настоящият случай по отношение на ответниците Щ. и ЗКПУ. При този
контрол ако съдът констатира нищожност на административен акт, който е от
значение за разрешаване на гражданскоправен спор, съдът не зачита неговите
правни последици. В конкретния случай реституционното решение на ПК –
Девня от 1997 г. е издадено на името на К.Щ.А. по заявление с вх. №
900/17.02.1992 г., а същата е починала на 02.02.1993 г. Когато искането за
възстановяване на собствеността на земеделски земи е направено от
собственика, от когото те са отнети, но впоследствие той е починал и
възстановителното решение е издадено на негово име, е налице
незаконосъобразност на възстановителното решение, но тя не води до
нищожност на административния акт, защото неяснотата относно субекта на
собствеността в този случай се запълва от закона - разпоредба на чл. 10, ал. 1
от ЗСПЗЗ. Ето защо в този случай не може да се приеме, че допуснатата
незаконосъобразност може да се определи като такъв тежък порок на
административния акт, който го прави негоден да породи правни последици.
С оглед изложеното ищците безспорно установяват собствеността си
върху ПИ № **** по КК на с. К., м. „К.“ и ПИ № **** по КК на с. К., м. „З.Б.“
по реституция с Решение № 0010К/28.07.1997 г. на ПК – Девня, в качеството
им на наследници на К.Щ.А.. В настоящото производство придобивният им
способ не е оспорен от ответниците.
В тежест на П. М. Щ. е да докаже правоизключващото си възражение за
изтекла в негова полза придобивна давност чрез владение, упражнявано в
периода от 08.10.1997 г. до датата на предявяване на иска в съда - 26.06.2023 г.
За да породи ефект на придобивен способ, владението следва да е
продължило повече от 5 години /при добросъвестно владение/ или 10 години
/при недобросъвестно владение/ съгласно чл.79, ал.1 от ЗС, да е било трайно,
явно и необезпокоявано и да не са били налице пречки за придобиване по
6
давност на конкретния имот. В чл.68 от ЗС владението се определя като
упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично
или чрез другиго, като своя. Намерението за своене се предполага съгласно чл.
69 от ЗС. Владението трябва да е постоянно, непрекъснато, несъмнено,
спокойно и явно. Владението е постоянно, когато фактическата власт върху
вещта и държането й като своя нямат случаен характер, а изразяват воля
трайно да се държи вещта. Т. е., владелецът не се ограничава с отделни
действия върху вещта, които имат спорадичен характер. Владението е
несъмнено, когато от действията на владелеца върху вещта е сигурно, че
същият упражнява фактическа власт (господство) върху вещта с намерение за
своене. Владението е спокойно, когато то не е установено с насилие и е явно,
когато не е установено по скрит начин, тайно от предишния владелец. При
придобиване на едно вещно право по давност се прекратява правото на
досегашния му носител, поради което владелецът трябва да докаже при спор
за собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо
досегашния собственик намерението да владее имота за себе си.
От съвкупният анализ на събраните по делото писмени /договори за
наем на земеделска земя/ и гласни доказателства съдът приема за установено,
че ответниът П. Щ. действително упражнява фактическа власт по отношение
на процесните земеделски земи в периода от 08.10.1997 г. до датата на
предявяване на иска в съда - 26.06.2023 г., като е отдавал под наем същите на
втория ответник ЗКПУ „К.“, за което и е получавал рента. В този смисъл са
показанията на свидетелите Я.С.П. и Е. М.а В..
От събраните по делото писмени доказателства не може да се приеме, че
К.Щ.А. е предала владението върху процесните имоти на племенника си П.
Щ., тъй като към момента на реституирането им същата вече е починала и
като титуляри на правото на възстановената собственост се легитимират
нейните наследници по закон Н. Х. Д. и В. К. Д., което е известно на
ответника, тъй като по негови твърдения в отговора на исковата молба,
обективиращи неизгодни за него факти, същият е участвал като пълномощник
на заявителката К.Щ.А. в реституционното производство пред ПК – Девня,
приключило четири години след нейната смърт. По делото няма наведени
твърдения и съответно ангажирани доказателства в тази насока ищците да са
узнали за горното, както и за постановеното Решение № 0010К/28.07.1997 г. на
ПК – Девня в полза на наследодателката им. Напротив, установява се, че Щ.,
7
който е единственият ангажиран с процедурата по възстановяване на
земеделските земи на леля си, не уведомява ПК за настъпилата смърт на
заявителката в хода на административното производство /през 1993 г./, като по
този начин препятства привличането на наследниците й по закон като
участници в административното производство. Именно спрямо наследниците
по закон на К.Щ.А. ответникът следва да манифестира намерението си за
своене на земеделските земи.
Не е достатъчно владелецът да манифестира пред трети лица
/институции, физически или юридически лица/ собственическото отношение
към вещта, ако за тях собственикът не може да узнае. Необходимо е той да си
служи с вещта и да извършва такива фактически и явни действия, от които
собственикът ще може да узнае, че друго лице владее неговия имот и ще има
възможност да предприеме действия по защита на собствеността си. От
страна на ответника Щ. не се доказва, нито извършването на такива
фактически действия спрямо ищците, нито те да са узнали за тях и да не са се
противопоставили, за да се приеме, че е налице необезпокоявано владение
упражнявано през законовия десетгодишен срок, като елемент от фактическия
състав на придобивното основание, на което се позовава той. В случая
собствениците не упражняват фактическата власт върху имотите, не поради
отблъскването им от страна на Щ., а защото същите са в неведение за правото
си на собственост до уведомяването им от АГКК през м. март 2023 г. за искане
на ответника за издаване на скица.
В съдебната практика и в мотивите на Тълкувателно решение № 1/2012
г. на ОСГК се приема, че завладяването и промяната в намерението поначало
трябва да се манифестира пред собственика и да се осъществи чрез действия,
отблъскващи владението им и установяващи своене, освен ако това е
обективно невъзможно. В случая ответникът следва да се счита обвързан с
правните последици от задължението си за действие, което следва да достигне
до друг правен субект и да бъде възприето от него, защото това не е било
обективно невъзможно, тъй като страните са родственици. Т.е по делото не се
доказа непроявяване на интерес към имуществото си от страна на ищците,
нито че същите са узнали и не са се противопоставили на действия,
демонстриращи намерение за своене.
С оглед изложеното настоящият съдебен състав приема, че ответникът
8
Щ., макар и доказано упражняващ фактическа власт по отношение на ПИ №
**** по КК на с. К., м. „К.“ и ПИ № **** по КК на с. К., м. „З.Б.“, не ги е
придобил на посоченото оригинерно основание.
По отношение на ответникът ЗКПУ „К.“, с. К.: същият твърди, че П. Щ.
– негов наемодател за спорните имоти, се легитимира като собственик на
същите, т.е. оспорва собствеността на наследниците по закон на К.Щ.А.. От
гореизложеното обаче се установи, че наемодателят не е собственик на
земеделските земи, поради което и сключения договор за наем е
непротивопоставим на действителните собственици. Упражняването на
фактическата власт върху същите е установено с представения договор за
наем на земеделски земи №190/18.02.2020 г. със срок на действие до
01.10.2024 г. В този смисъл са и показанията на свидетелите К. и В.. ЗКПУ
„К.“, с. К. не доказа наличие на годно правно основание, което да може да
бъде противопоставено на реституираните собственици, поради което същата
упражнява фактическа власт върху имотите без правно основание.
При тези съображения предявените от ищците ревандикационни искове
спрямо П. М. Щ. и ЗКПУ „К.“, с. К. с правно основание чл. 108 от ЗС се явявят
основателни и като такива и следва да бъдат изцяло уважени. Основателено е
и искането за отмяна на констативен нотариален акт № 197, том 6, рег. 6009, д.
979/2002 г. на нотариус с рег. № 465 на НК и район на действие района на РС –
Девня В. М., с който П. М. Щ. е признат за собственик по давностно владение
на процесните земеделски земи, на основание чл. 537 ал. 2 от ГПК.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции,
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на правния спор за въззивна инстанция на въззиваемите
Н. Х. Д. и В. К. Д., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, следва да им се присъдят
разноски като ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят сумата от по
500 лева на всеки от тях, представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение, съобразно представен договор за правна защита и съдействие
/лист 95/.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
9
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 83/11.04.2024 г. по гр.д. № 654/2023 г. по
описа на ДРС, IV състав, поправено с Разпореждане № 2609/17.09.2024 г. по
реда на чл. 247 от ГПК.
ОСЪЖДА П. М. Щ., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Ф.“ № 16
и ЗКПУ „К.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. К.,
община Девня, обл. Варна, с председател К.П. ДА ЗАПЛАТЯТ на Н. Х. Д.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „К.“, бл. **** сумата от 500
/петстотин/ лева – разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА П. М. Щ., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Ф.“ № 16
и ЗКПУ „К.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. К.,
община Девня, обл. Варна, с председател К.П. ДА ЗАПЛАТЯТ на В. К. Д.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „К.Д.“ № *** сумата от 500
/петстотин/ лева – разноски за въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10