№ 2215
гр. Варна, 13.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 19 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Кристиана Кръстева
при участието на секретаря Теодора К. Кирякова
като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело №
20233110115242 по описа за 2023 година
, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по предявен от К. А. К., ЕГН ********** с адрес с. Е.,
ул. Е. ******* срещу „А. Б. Б.” ЕООД /частен правоприемник на „Т. Б. А. К.“ ЕАД/, ЕИК
***** със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Б.” **** иск с правно основание чл.
439 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи
изпълнение по изп.дело № 20237180401126 по описа на ЧСИ рег. № 718 С. Д. с район на
действие ВОС, относно вземане посочено в заповед за незабавно изпълнение №
221/29.04.2008г. и изпълнителен лист издадени по ч.гр. дело № 2980/2008г. по описа на
ВРС, а именно: 384,31лева, дължима главница, със законна лихва в размер на 2,10лева за
периода 07.11.2023г.-22.11.2023г. и 802,70лева, неохливяеми вземания, поради изтекла
погасителна давност след влизане в сила на заповедта по чл. 417 ГПК.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения
изложени в обстоятелствената част на исковата молба: В полза на „Т. Б. А. К.“ ЕАД на
13.05.2008г. е бил издаден изп.лист по ч.гр.д. № 2980/2008г. по описа на ВРС за сумата от
443лева, ведно със законната лихва от датата на сезиране на съда- 22.04.2008г. и сторени
разноски по делото в размер на 65лева. По молба на кредитора и въз основа на изп.лист е
било образувано изп.д. № 20237180401126 по описа на ЧСИ рег. № 718. В молбата е
отправено искане до ЧСИ за събиране на следните суми – 384,31лева, със законна лихва в
размер на 2,10лева за периода 07.11.2023г.-22.11.2023г. и неолихвяемо вземане в размер на
802,70лева. Сочи, че на обратната страна на ИЛ било вписано постановление за
прекратяване на предходно изп. производство на 25.06.2021г. на осн. чл. 433 ал.1 т.8 ГПК.,
като последното извършено изп. действие по него било на 27.11.2017г. Твърди, че първото
изпълнително действие по изп.дело № 1126/2023г. било предприето на 08.11.2023г. или
шест години по – късно. В периода от 27.11.2017г. до 08.11.2023г. не били предприемани
изпълнителни действия. Затова и счита, че задължението е погасено по давност. Ето защо
искането е за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника, с който исковата
1
претенция се оспорва като неоснователна. Сочи се, че с издаването на ИЛ на 13.05.2008г. за
процесното вземане, давността е прекъсната и е започнала да тече нова такава. С
образуването на изп. дело 2406/2012г. описа на ЧСИ рег. № 718, давността била прекъсната
и е спряла да тече в периода 2012г. – 26.06.2015г. Сочи че ЧСИ е предприело множество
изпълнителни действия, с които е прекъсната давността- на 09,10.2015г. – подадена молба за
запор на трудово възнаграждение; на 17.03.2016г. - молба за запор на трудово
възнаграждение; на 02.08.2017г. - молба за запор на трудово възнаграждение; на 10.09.2019г.
– молба за запор на банкови сметки. Впоследствие на 30.10.2023г. било образувано изп. дело
1126/2023г., по което също били предприети изп. действия. Молбата е за отхвърляне на
исковата претенция.
В съдебно заседание ищецът не се представлява, чрез нарочна молба от
процесуалния му представител исковата претенция се поддържа и се оспорва писмения
отговор.
Ответникът редовно призован, в открито съдебно заседание не се представлява. С
писмено становище поддържа отговора на исковата молба.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 439 ГПК.
Съобразно чл. 439 ГПК, длъжникът може да се оспори чрез иск изпълнението, който
може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. Така очертаният
фактически състав на правото възлага в доказателствена тежест на ищеца, провеждане на
пълно и главно доказване наличието на правопогасяващи факти, настъпили след
приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание и в частност наличието на предпоставките за прилагане на института на
погасителната давност - датата на настъпване на изискуемостта на задължението и изтичане
на законоустановения давностен срок. В случай, че това бъде установено, то ответникът
следва да установи собствените си правоизключващи възражения и в частност,
осъществяването на юридически факти водещи до спиране и прекъсване на давността.
Предявеният иск е допустим, тъй като същият се основава на факти настъпили след
влизане в сила на заповедта за изпълнение – 25.01.2010г., а именно изтекла погасителна
давност /така решение по гр.д. № 1030/2022г. на ВКС, Четвърто ГО/. Към датата на исковата
молба, за събиране на спорното вземане е висящо изп. дело 20237180401126 по описа на
ЧСИ рег. № 718, взискател по което е именно ответникът. Няма твърдения, а и от данните
по изп. производство не следва извод то да е междувременно прекратено. Следователно
ответникът притежава надлежна пасивна процесуална и материална легитимация. Искът е
отрицателен установителен и в тежест на ответника е да докаже, че правото на
принудително изпълнение съществува.
Между страните са обявени са безспорни и ненуждаещи се от доказване следните
факти и обстоятелства:
- че по силата на изп. лист издаден по ч.гр.д. № 2980/2008г. по описа на ВРС ищецът
е бил осъден да заплати на „Т. Б. А. К.“ ЕАД“, частен правоприемник на което е ответникът,
сумата от 443лева, ведно със законната лихва от датата на сезиране на съда - 22.04.2008г. и
сторени разноски по делото в размер на 65лева;
- че за събиране на вземането е било образувано изп.д. № 20237180401126 по описа
на ЧСИ рег. № 718.
От ангажираните по делото писмени доказателства се установява следното:
По заявление на „Т. Б. А. К.“ ЕАД за издаване заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК
срещу ищеца е било образувано ч.гр.д. № 2980/2008г. по описа на ВРС. Заявлението е
2
уважено и е била издадена заповед за незабавно изпълнение с № 221/29.04.2008г. и
изпълнителен лист от 12.05.2008г. с предмет на вземането по нея - 443лева, представляваща
главница, дължима по запис на заповед от 28.12.2007г., ведно със законната лихва върху
главницата считано от датата на подаване на заявлението в съда - 22.04.2008г. до
окончателното й изплащане, както и сумата от 65лева разноски по делото на основание чл.
78, ал.1 ГПК.
На 18.09.2009г. въз основа на този изпълнителен лист и по молба на заявителя, ЧСИ
с рег. № 714 е образувал изп.дело № 2406/2009г. С молбата е поискано от ЧСИ извършване
на изпълнителни действия, както и на основание чл. 18 ЗЧСИ е възложено предприемане от
ЧСИ на всички необходими изп. действия за принудително изпълнение на задълженията на
длъжника.
На 06.01.2010г. ЧСИ е разпоредил изпращане на ПДИ до длъжника и извършване
проучване на имуществото му чрез изготвяне на справки до съответните институции.
На 12.02.2010г. е разпореден запор.
На 08.01.2013г. е разпореден запор на тр. възнаграждение на длъжника.
На 09.01.2013г. ЧСИ е изпратил запорно съобщение до работадателя на длъжника –
„С. Р.“ ООД.
На 26.09.2014г. ЧСИ е изпратил отново запорно съобщение до работадателя на
длъжника – „С. Р.“ ООД.
На 02.09.2015г. по изп. дело е постъпила молба от ответника за конституирането му
като частен правоприемник на взискател. С молба от 09.10.2015г. е поискано от ЧСИ
налагане на запор на трудовото възнаграждение на длъжника.
На 22.10.2015г. ЧСИ е изпратил запорно съобщение до работадателя на длъжника –
„С. Р.“ ООД.
На 11.08.2016г. ЧСИ е изпратил запорно съобщение до работадателя на длъжника –
„Е.“ АД.
На 03.10.2016г. и на 25.08.2017г. ЧСИ е изпратил запорни съобщения до
работадателя на длъжника – „С. Р.“ ООД.
На 03.11.2017г. са изпратени запорни съобщения до У. Б. АД, ПИБ АД, относно
вземания по банкови сметки на длъжника.
На 09.10.2019г. е изпратено запорно съобщение до Е. АД.
С постановление за перемпция от 25.06.2021г. ЧСИ е постановил прекратяване на
изп.дело № 2406 на осн. чл. 433 ал.1 т.8 ГПК.
С нова молба от заявителя на 30.10.2023г. въз основа на изпълнителен лист
12.05.2008г, ЧСИ рег. № 718 е образувал ново изп.дело с № 1126/2023г. С молбата е
поискано от ЧСИ извършване на изпълнителни действия, както и на основание чл. 18 ЗЧСИ
е възложено предприемане от ЧСИ на всички необходими изп. действия за принудително
изпълнение на задълженията на длъжника.
На 01.11.2023г. е разпореден запор върху банковите сметки на длъжника съгласно
справка от регистър за банкови и платежни сметки на длъжника.
На 08.11.2023г. е изпратено запорно съобщение до А. АД.
При така установената хронология на фактите по делото, основният спорен между
страните по делото въпрос касае протичането на давностния срок за събиране на вземането,
вкл. в рамките на изпълнителното производство обусловил погасяване правото на
взискателя да иска принудително събиране на вземането, респ. настъпвали ли са факти
обуславящи неговото спиране или прекъсване.
Ищецът се позовава на изтекла погасителна давност. Страните не спорят, че
3
издадената заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК е влязла в законна сила на 25.01.2010г.
От тогава е започнала да тече давност за събиране на вземането по нея и в рамките на
търсената защита следва да се съобразяват само факти настъпили след 25.01.2010г.
Приложимият давностен срок е този на общата погасителна давност, т.е. 5 години /така
решение по гр.д. № 4063/2021г. на ВКС/.
Съгласно възприетото с ТР № 3/28.03.2023г. по тълк.д.№ 3/2020г. на ОСГТК на ВКС
погасителна давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по
изпълнителни дела, образувани до приемането на ТР № 2/26.06.2015г. по т.д.№ 2/2013г. на
ОСГТК, ВКС. Наред с това според задължителните разяснения по т.10 от последното, в
границите на висящо изпълнително производство, давността се прекъсва с предприемането
на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, а именно:
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и
оценка на вещ, назначаването на пазач, разсрочването и извършването на продан и т.н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължения лица.
Искането да бъде приложен изпълнителен способ, също прекъсва давността, тъй като
съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, като не е необходимо предприетото от него
действие в рамките на съответния изпълнителен способ, да е задължително успешно. Това
следва от съдържанието на разпоредба на чл.116, б.“в“ ЗЗД, в която законодателят използва
термина “предприемане“ на изпълнителни действия, а не “извършени” или друга подобна
формулировка.
С оглед изложеното и предвид установената по-горе фактическа обстановка след
влизане в сила на заповедта – 25.01.2010г. до 26.06.2015г. по изп. дело № 2406/2009г. по
описа на ЧСИ с рег. № 714 не е текла погасителна давност. След тази дата давността е
прекъсната най-малко с предприетите от взискателя действия довели до изпращане на
запорни съобщения на 22.10.2015г., на 11.08.2016г., 03.10.2016г. и на 25.08.2017г. до
работадатели на длъжника и на 03.11.2017г. и 09.10.2019г. до банки, поддържащи сметки на
длъжника. С тези изп. действия давността е била прекъсната и от 09.10.2019г. е започнала да
тече нова 5-год. давност, която към датата на подаване на ИМ – 24.11.2023г. не е била
изтекла. Наред с това, с решение по гр.д. № 1747/2020г. на ВКС и решение по гр.д. №
1722/2021г. на ВКС, IV ГО е дадено разяснение, че перемпцията е без правно значение за
давността и че новата давност започва да тече от последното й прекъсване с надлежно
извършено изпълнително действие или признание на вземането от длъжника. И когато по
изп. дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният
изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ– той дължи подчинение на
представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна
последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува
новото искане в ново – отделно изп. дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото
искане на свой ред също е прекъснало давността независимо от това дали съдебният
изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело. В случая е образувано
ново изп. дело № 1126/2023г. и е предприето ново изп. действие - изпратено запорно
съобщение до А. АД на 08.11.2023г., което на нов ред е прекъснало протичането на
давността спрямо длъжника.
В заключение, предприетото от ищеца отричане съществуването на правото на
принудително изпълнение е неоснователно. Това обоснова неоснователност на иска.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът претендира разноски за
юк.възнаграждение. На основание чл. 78, ал.8 ГПК /ДВ бр. 8/24.01.2017г./ и чл. 25, ал.1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определя юк. възнаграждение в полза на
ответника в минимален размер на 100лева, предвид че по делото е проведено едно
единствено заседание и поради липсата на фактическа и правна сложност, което следва да се
4
възложи в тежест на ищеца.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на К. А. К., ЕГН ********** с адрес с. Е., ул. Е. ******* срещу А.
Б. Б.” ЕООД /частен правоприемник на „Т. Б. А. К.“ ЕАД/, ЕИК ***** със седалище и адрес
на управление гр. С., бул. „Б.” **** иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за
установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи изпълнение по изп.дело №
20237180401126 по описа на ЧСИ рег. № 718 С. Д. с район на действие ВОС, относно
вземане посочено в заповед за незабавно изпълнение № 221/29.04.2008г. и изпълнителен
лист издадени по ч.гр. дело № 2980/2008г. по описа на ВРС, а именно: 384,31лева, дължима
главница, със законна лихва в размер на 2,10лева за периода 07.11.2023г.-22.11.2023г. и
802,70лева, неохливяеми вземания, поради изтекла погасителна давност след влизане в сила
на заповедта по чл. 417 ГПК, на основание чл. 439, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА К. А. К., ЕГН ********** с адрес с. Е., ул. Е. ******* ДА ЗАПЛАТИ на
А. Б. Б.” ЕООД, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Б.” **** сумата
от 100лева, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски в настоящата инстанция,
на основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5