№ 889
гр. София, 11.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-16, в публично заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Валерия Братоева
при участието на секретаря Габриела М. Владова Боботилова
като разгледа докладваното от Валерия Братоева Търговско дело №
20221100902278 по описа за 2022 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е № …
гр. София, 11.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-16 състав, в открито съдебно заседание на
двадесет и седми юни две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
при участието на секретар Габриела Владова, като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 2278 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по искова молба на А.Д. “З.И М.”, ЕИК *******, със седалище гр. София
и адрес на управление: гр. София, бул. “*******, предявена срещу “Ю.Б.” АД, ЕИК *******,
със седалище гр. София и адрес на управление: гр. София, ул. “*******, за установяване
съществуването на вземане в размер на сумата 27965,66 лева, представляващо припадащата
се на ответника част от дължимо възнаграждение по т. 3.3.2 от договор за процесуално
представителство и на вземане за сумата 3666,90 лева - обезщетение за забава върху
1
главницата за периода 12.02.2021 г. - 29.05.2022 г., за които суми в производството по
частно гр. дело № 28356/2022 г. на СРС, е издадена заповед за изпълнение, срещу която
претендираният длъжник депозирал възражение.
Ищецът твърди, че сключил с “Ю.Б.” АД, заедно с други облигационери по
облигационна емисия с ISIN код *******, емитирана от “Б.Х.” АД (в несъстоятелност), в
общ размер от 6000000 евро, разпредЕ. в 6000 облигации на стойност 1000 евро едната,
договор за правно съдействие и процесуално представителство, с който А.Д. “З.И М.”,
приело да извърши цялостно процесуално представителство на „Ю.Б.” АД и на другите
облигационери, както и на банката довереник (“Обединена българска банка” АД) в
производството по несъстоятелност, образувано срещу “Б.Х.” АД по търговско дело №
31/2013 год. на Окръжен съд Силистра и по свързаните с него производства, подробно
посочени в приложение № 1 към договора: включително и не само производства по Закона
за особените залози, производства по положителни и отрицателни установителни искове по
чл. 694 ТЗ, специални отменителни искове за попълване на имущество на длъжника в масата
на несъстоятелност по чл. 646 ТЗ и чл. 108 ЗС; производства, свързани с актове за
осребряване на имущество на длъжника и производства по разпределение на събраните
средства в производството по несъстоятелност.
Съгласно т. 3, т. 1 от сключения договор, за изпълнение на възложеното по т. 1 от него,
“Ю.Б.” АД и другите облигационери се задължили да заплатят на А.Д. “З.И М.” общо
възнаграждение в размер на 194206 лева, без ДДС. От тази сума, припадащата се на “Ю.Б.”
АД част била в размер на сумата 55931,32 лева, без ДДС, съобразно притежаваната част от
облигационната емисия, а именно: 1728 облигации, представляващи 28,80 % от цялата
емисия.
На 16.12.2020 г. А.Д. “З.И М.”, получило уведомление от 15.12.2020 г., с което банката
неоснователно оттеглила едностранно всички предоставени на А.Д. “З.И М.” пълномощни
да я представлява по делата, свързани с несъстоятелността на “Б.Х.” АД (в несъстоятелност),
предоставени по силата на договора, като прекратила договора.
По правната си същност уведомлението на “Ю.Б.” АД от 15.12.2020 г., отправено до
А.Д. “З.И М.”, представлявало едностранно неоснователно оттегляне на пълномощията по
смисъла на чл. 26, ал. 2, предложение първо от Закона за адвокатурата (ЗА), тъй като
освобождаването на ищеца от ангажимента не се дължало на действия или бездействия на
ангажираните от него адвокати, поради което с писмо, входящ при ответника № 9300/0119
от 12.02.2021 г., ищецът поканил “Ю.Б.” АД да му заплати незаплатения остатък от
припадащата му се част от възнаграждението по договора, който остатък възлизал на сумата
27965,66 лева.
Отказът на “Ю.Б.” АД да заплати посоченото възнаграждение бил неоснователен и в
противоречие с чл. 26, ал. 2 ЗА, съгласно която разпоредба при неоснователно оттегляне на
пълномощията, адвокатът имал право на възнаграждение в пълен размер. За
възнаграждението и обезщетението за забава ищецът се снабдил със заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК, срещу която обаче банката депозирала възражение, поради което и се
налагало провеждането на установителни искове за признаване, че тези възразени вземания
са елемент от правната сфера на ищеца.
В депозирания отговор на исковата молба ответникът “Ю.Б.” АД неоснователно
възразява същата да е нередовна, а по същество - счита исковете за неоснователни.
Не оспорва сключването на договора с А.Д. “З.И М.”, но твърди, че претендираната
2
част - 50 % от уговореното възнаграждение следвало да се заплати в 14-дневен срок след
извършване разпределението на осребреното имущество в производството по
несъстоятелност на „Б.Х.“ АД (н). Това означавало, че изискуемостта на възнаграждението
била обусловена от настъпване на условие, което не било настъпило и нямало да настъпи,
тъй като производството по несъстоятелност били прекратено и несъстоятелният търговец
бил заличен като правен субект от търговския регистър. Отделно от това, част от
претендираното възнаграждение било и заплатено, независимо, че не било изискуемо.
В допълнителната искова молба ищецът счита, че сключването на договора и неговото
прекратяване са признати от ответника факти, поради което и възнаграждението на А.Д.
“З.И М.”, което не било за постигнат резултат, било дължимо в пълния уговорен размер
именно поради неоснователното оттегляне на представителната власт, учредена за ищеца. С
оглед оттеглянето нямало значение дали условието за плащане на 50 % от възнаграждението
било настъпило или не.
В допълнителния отговор на исковата молба “Ю.Б.” АД поддържа направените с
основния отговор оспорвания.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Между страните като безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията им, са
отделени фактите, че през 2016 г. помежду им е сключен договор за предоставяне на правни
услуги, по който било уговорено заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на общо
194206 лева, без ДДС, от което “Ю.Б.” АД дължала заплащането на част в размер на
55931,32 лева, като 50 % от сумата се дължала в 14-дневен срок от сключването на договора
и съответно била заплатена на 17.02.2017 г., а остатъкът в размер на 27965,66 лева следвало
да бъде заплатен в 14-дневен срок след извършване на първото разпределение на средства от
осребреното имущество в производството по несъстоятелност на „Б.Х.“ АД (н), като преди
настъпване на това предвидено условие, “Ю.Б.” АД оттеглило предоставените във връзка с
договора пълномощни, считано от 16.12.2020 г..
Не е спорно и от сключения договор за правни услуги, се установява, че 50 % от
уговореното възнаграждение за предоставените правни услуги в окончателен размер от
194206 лева без ДДС, следвало да се заплати в 14-дневен срок след сключване на договора, а
останалите 50 % - в 14-дневен срок от първото разпределение на средства в полза на
облигационерите и банката доверител от осребреното имущество в производството на
„Б.Х.“ АД (н) – т. 3.3 от договора.
Служебна справка по партидата на „Б.Х.“ АД (н) в търговския регистър установява, че
същото съгласно вписване № 20210309101126, е заличено като правен субект, въз основа на
решение № 260006/19.02.2021 г. на съда по несъстоятелността, постановено поради
изчерпване на масата на несъстоятелността. Не се установява в производството да са
изготвени сметки за разпределение.
С уведомление от 15.12.2020 г. “Ю.Б.” АД заявило оттегляне на пълномощните,
дадени на А.Д. “З.И М.” въз основа на сключения договор за процесуално представителство.
Уведомлението е получено на 16.12.2020 г.. В електронно писмо от 15.12.2020 г. с вписан
предмет „оттегляне на пълномощни“, е посочено, че е подготвено уведомление за оттегляне
на пълномощията, във връзка с продажбата на облигациите, притежавани от банката. В
отговор на уведомлението, ищецът поканил “Ю.Б.” АД, с писмо, получено на 12.02.2021 г.,
да заплати неизплатената част от възнаграждението, с оглед извършеното оттегляне, което
3
не се дължало на действия или бездействия на пълномощниците. В отговор на поканата
ответникът в писмо, изх. № 9300/0119/23.02.2021 г. посочил, че сключил договор за
продажба на притежаваните 1728 броя облигации, като заплащането на 50 % от уговореното
възнаграждение следвало да се извърши в 14-дневен срок след първото разпределение на
средства в полза на облигационерите в производството по несъстоятелност на „Б.Х.“ АД (н),
но това производство изобщо не достигнало етапа на реализация на активите, не били
извършени продажби и не била изготвена сметка за разпределение, съответно не били
настъпили уговорените в т. 3.3.2 от договора предпоставки за плащане на остатъка от
дължимия хонорар.
Предявени са положителни установителни искове, с правна квалификация чл. 422 ГПК
вр. чл. 26, ал. 2 ЗА и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването в полза на А.Д. “З.И
М.” на вземане от “Ю.Б.” АД в размер на сумата 27965,66 лева, представляващо дължимо
възнаграждение по т. 3.3.2 от договор за процесуално представителство, сключен през 2016
г. и на вземане за сумата 3666,90 лева - обезщетение за забава върху главницата за периода
12.02.2021 г. - 29.05.2022 г., за които суми в производството по частно гр. дело №
28356/2022 г. на СРС, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Фактите в производството не са спорни, спорът касае породените от тях правни
последици и се концентрира в ефекта на оттегляне на адвокатското пълномощно по
отношение задължението за заплащане на адвокатско възнаграждение, изискуемостта на
което е обусловена от ненастъпило към момента на оттеглянето условие, разрешаването на
който въпрос се предпоставя обаче от формиране на извод налице ли са основателни
причини за оттегляне на пълномощните, тъй като само неоснователното оттегляне налага
заплащане на пълния размер на уговореното възнаграждение – чл. 26, ал. 2 ЗА, като при
основателно оттегляне се дължи възнаграждение за положения труд до оттеглянето.
Сключеният процесен договор с предмет предоставяне на правно съдействие и
процесуално представителство е юридическият факт, породил правоотношение между
страните, което по своето съдържание стои най-близо до договора за поръчка, но съдържа и
елементи от договора за изработка – така решение № 94/20.04.2021 г. по гр. д. № 2752/2020
г. на ВКС, в което е прието, че договорът за правна услуга от адвокат обикновено съдържа
както елементи от договор за изработка (когато задължението на адвоката е да извърши
нещо от свое име и на свой риск), така и елементи от договор за мандат (когато
задължението на адвоката е да извърши нещо от името на доверителя и за негова сметка).
Съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 1 ЗА адвокатът или адвокатът от Европейския
съюз има право на възнаграждение за своя труд, размерът на което, с оглед на чл. 36, ал. 2
ЗА, се определя в договор между адвоката и клиента, и този размер трябва да бъде
справедлив и обоснован, и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия
адвокатски съвет размер за съответния вид работа. Възнаграждението може да се уговори в
абсолютна сума (както в случая) и/или в процент върху определен интерес, с оглед изхода
на делото, което е неприложимо за възнаграждението, дължимо за защита по наказателни
дела и по граждански дела с нематериален интерес. По договор за процесуално
представителство, сключен с адвокат възнаграждение се дължи винаги, съгласно чл. 36, ал.
1 ЗА и това е изключение от общото правило на чл. 286 ЗЗД, съгласно което възнаграждение
за изпълнение на поръчката се дължи, само когато е уговорено.
Обстоятелството, че дължимото адвокатско възнаграждение, представляващо сума в
конкретен размер, е платимо на две равни части – в 14-дневен срок от сключване на
4
договора и съответно - от първото разпределение на средства от осребрено в
несъстоятелността имущество, не го превръща в резултативно възнаграждение. В настоящия
случай, възнаграждението не е определено за постигнат резултат, а се дължи за положения
труд за процесуално представителство по производствата, включени в предмета на
договора, без значение резултатите на тези производства, в които ответникът е
представляван от А.Д. “З.И М.”, затова доводите на “Ю.Б.” АД за уговорен резултативен
хонорар са изцяло неоснователни, включително не са и от значение за изводите в
настоящото производство.
Няма спор, че упълномощаването на А.Д. “З.И М.” е оттеглено, като причината не стои
във връзка с поведението на упълномощените адвокати, разбирано като противоправно
действие или бездействие, което би представлявало форма на неизпълнение на договора и
би било основание за неговото разваляне. Тази причина е призната от ответника,
включително не се оспорва и от ищеца да се състои в извършено разпореждане с
материалните права (емитираните облигации), за защитата на които е сключен и договорът
за правна помощ. При разпореждане с материалното право за страната по договора за правна
помощ отпада необходимостта да бъдат престирани правни услуги в защита на това право
и това разпореждане има характеристиките на основателна причина за оттегляне на
даденото пълномощно, тъй като представлява външен за самото правоотношение
юридически факт и по същество не може да се разглежда като недобросъвестно поведение
от страна на упълномощителя. Наистина, при прехвърляне на спорното право в хода на вече
образувани съдебни производства, развитието им продължава с участието на прехвърлителя
– чл. 226 ГПК, но след като материалното право не принадлежи към правната му сфера, не
би могло да се приеме, че за него е налице правен интерес от ангажиране и заплащане на
труда да процесуален представител в защита на вече чуждо материално право. В този
смисъл, прехвърлянето на облигациите в полза на трето лице следва да се квалифицира като
основателна причина за оттегляне на пълномощните.
Неоснователното оттегляне би било такова, при което липсва каквато и да било форма
на неизпълнение на задълженията от страна на пълномощниците и няма проявен никакъв
друг факт, който да оправдава (легитимира правен интерес от) оттеглянето, освен
субективно, небазирано на конкретни факти решение за прекратяване на
представителството. Когато са налице причини, които да мотивират, обосновават
прекратяването и тези причини не съставляват проява на недобросъвестност или
злоупотреба с права, то е налице хипотезата на основателно оттегляне на пълномощията.
Разпореждането със защитаваното материално субективно право в полза на трето лице е
именно такава основателна причина за прекратяване действието на сключения договор.
Наличието на основателна причина не освобождава доверителя от задължението да престира
уговореното възнаграждение, но дължи само онази част от него, съответна на изпълнената
до оттегляне на пълномощните работа.
В производството от страна на А.Д. “З.И М.” са представени доказателства да е
представлявало “Ю.Б.” АД пред ОС-Силистра по търг. дело № 31/2013 г., като след
сключване на договора, представителството се е изразило в депозирана молба за привнасяне
на разноски за развитие на производството по несъстоятелност. Депозирана от името на
облигационерите (включително ответното дружество) е и частна жалба по търг. д. №
82/2014 г. на ОС-Силистра срещу прекратяването му, което е потвърдено от АС-Варна и
съответно частната касационна жалба срещу този акт не е допусната до касационно
обжалване. Предприетите действия по търг. дело № 166/2014 г. по описа на ОС-Силистра са
5
извършвани от името на „Обединена Българска банка“ АД и „Застрахователно дружество
ЕИГ РЕ“ ЕАД, включително са представени правни становища и отговор на частна жалба,
които също не представляват представителство по отношение на “Ю.Б.” АД и не
установяват положен от упълномощените от А.Д. “З.И М.” адвокати труд в защита на права
на “Ю.Б.” АД. Този извод се налага и с оглед това, че за представителство по гр. д. №
178/2019 г. на ОС-Силистра между страните е договорено отделно възнаграждение, поради
което и действията, извършени в рамките на това производство, не следва да се третират
като положен невъзмезден труд.
Следователно не се установява да са предприети действия по процесуално
представителство към момента на оттегляне на пълномощията, които да не са били
заплатени, при отчитане на факта, че 50 % от възнаграждението е било платено при
сключване на договора, а изискуемостта на остатъка от 50 % е обусловена от сбъдване на
условие – изготвяне на сметка за разпределение в производството по несъстоятелност,
каквато не е съставена, тъй като производството по несъстоятелност е прекратено, поради
липсата на имуществени права от масата на несъстоятелността.
Тълкуването на волята на страните по договора за правни услуги сочи, че страните
разглеждат половината от уговореното възнаграждение като еквивалентно на правните
действия в производството по несъстоятелност (което е било в напреднал етап на развитие,
тъй като е образувано през 2013 г.) и свързаните с него производства до етапа на
осребряването на включените в масата права, а другата част - за съответна на труда, който
би бил положен от пълномощниците след изготвяне на сметка за разпределение в
производствата, свързани с осребряването, разпределението на осребреното имущество,
както и във връзка с приключването на производството по несъстоятелност, но такъв етап
на развитие последното не е достигнало, тъй като е прекратено преди сбъдването на това
условие. Уговореното условие не може да се счита да е настъпило, поради оттеглянето, тъй
като не може да се приеме, че “Ю.Б.” АД недобросъвестно е попречило на сбъдването му по
смисъла на чл. 25, ал. 1, изр. 2 ЗЗД. Оттеглянето на пълномощните, както се посочи, не е
неоснователно и не е предприето с цел освобождаване от задължението за заплащане на
адвокатското възнаграждение. Отделно достигането на етапа на осребряване и
разпределение е обусловено от наличието на имуществени права в масата на
несъстоятелността, евентуално от успешното попълване, които факти стоят изцяло извън
волята на ответника “Ю.Б.” АД и по същността си са външни за правоотношението по
договора за правни услуги.
От изложеното се налага извод, че ищецът не е доказал да е положил труд към момента
на оттеглянето, за който да му се дължи адвокатско възнаграждение, тъй като оттеглянето на
пълномощните е основателно, преценено през призмата на интересите на ответника “Ю.Б.”
АД, а извършената престация на 50 % от дължимото възнаграждение е еквивалентна на
престираната правна защита и съдействие и действително осъщественото от ищеца
процесуално представителство до момента на оттеглянето. Това сочи на неоснователност на
предявения главен иск.
Акцесорния иск, с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като обусловен от изхода по
главния, също е неоснователен - вземането за законна лихва възниква от фактически състав,
включващ елементите: главно парично задължение, настъпила негова изискуемост и
неизпълнение на същото, като предметът на това вземане е обезщетение за вредите, които
неизпълнението обективно и закономерно причинява, ап ри несъществуване на главно
6
вземане не се поражда отговорност за обезщетяване на вредите от забавено негово
изпълнение.
С оглед изхода на спора, съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК, право на присъждане на
разноските за настоящото производството се поражда за ответника, който претендира
заплащане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 6000 лева, което ищецът
основателно възразява да е прекомерно.
Намаляването на заплатеното адвокатско възнаграждение е допустимо до минимално
определения размер, съгласно чл. 36 ЗА. В чл. 36 ЗА се препраща към НАРЕДБА № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия
адвокатски съвет, действаща към сключване на договора за правна помощ от 17.02.2023 г.
редакция, като в чл. 7, ал. 2, т. 4 от същата е предвидено адвокатското възнаграждение за
процесуално представителство при интерес от 25000 лева до 100000 лева да е в размер на
2650 лева плюс 8 % за горницата над 25000 лева. Така за предявените искове с цена в размер
на общо 31632,56 лева, определеният по реда на Наредбата минимален размер на
адвокатското възнаграждение възлиза на сумата 3180,60 лева без ДДС или 3816,73 лева с
включен ДДС, поради което заплатено възнаграждение от 6000 лева се явява прекомерно и
следва да бъде намалено до размера от 3816,73 лева, при отчитане на обстоятелството, че по
делото е проведено едно съдебно заседание и спорът не се отличава с правна и фактическа
сложност.
Така мотивиран Софийският градски съд,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от А.Д. “З.И М.”, ЕИК *******, със седалище гр. София и
адрес на управление: гр. София, бул. “*******, срещу “Ю.Б.” АД, ЕИК *******, със
седалище гр. София и адрес на управление: гр. София, ул. “*******, искове с правна
квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 26, ал. 2 вр. чл. 36 ЗА и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за установяване
съществуването на вземане в размер на сумата 27965,66 лева, представляващо дължимо
възнаграждение по т. 3.3.2 от договор за процесуално представителство и на вземане за
сумата 3666,90 лева - обезщетение за забава върху главницата за периода 12.02.2021 г. -
29.05.2022 г., за които суми в производството по частно гр. дело № 28356/2022 г. на СРС, е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА А.Д. “З.И М.”, ЕИК *******, със седалище гр. София и адрес на управление:
гр. София, бул. “*******, да заплати на “Ю.Б.” АД, ЕИК *******, със седалище гр. София и
адрес на управление: гр. София, ул. “*******, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 3816,73
лева (три хиляди осемстотин и шестнадесет лева и седемдесет и три стотинки) – разноски за
производството.
Решението може да се обжалва пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
7
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8