Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Георги Драгостинов | |
за да се произнесе, съобрази: Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. С решение от 17.10.2011 година, постановено по гр. дело № 362 по описа на Свищовски районен съд за 2011 година, спрямо „Е. Б. П.”-, гр. В. е прието за установено че А. И. А. не дължи сумата от 663,62 лв., начислена корекционна сума на основание чл. 38, ал. 3, т. 2 от Общите условия на ДПЕЕЕМ по партида с клиентски номер * за абонатен номер * за недоставена и непотребена електроенергия за периода 09.08.2010 година до 21.01.2011 година на адрес гр. С., ул. „О.” № .... В тежест на ответното дружество е възложено заплащането на направените от ищеца разноски. Решението е обжалвано от „Е. Б. П.”-, гр. В. вцялост с искане за отмяната му и постановяване на ново, с което предявения иск да бъде отхвърлен със законните от това последици – присъждане на разноски за две инстанции. Позовава се на неправилност на атакуваното решение като противоречащо на материалния закон. Клаузата по общите условия на дружеството, даваща възможност за корекция на сметките за използвана електрическа енергия, пряко произтичала от договорното отношение между страните и имала смÞсъла да разпредели неотчетената енергия между тях в определено съотношение, без да има санкционен или обезщетителен характер. Отнасяла се както за неотчетена, така и за отчетена вповече от реално консумираната електроенергия. Затова била уговорена в интерес както да доставчика, така и на потребителя. Процедурата по корекция целяла да възстанови, в рамките на възможното, нарушения баланс на престираното по договора за продажба на електричество, настъпил от неправомерно въздействие върху средствата за търговско измерване. Възможността за корекция била предвидена в нормата на чл. 45, ал. 1 от Правилата за измерване на количеството електроенергия /ДВ, бр. 38 от 11.05.2007 година/. Затова и правомерно договорена чрез общите условия на дружеството-жалбоподател. Съдебната практика, на която първостепенният съд се позовал, щото да уважи иска, не обвързвала жалбоподателя. Касаело се за решения, по които той не е страна. Задължителна стойност спрямо всички субекти имали единствено тълкувателните решения на Върховния касационен съд. Цитираните от съда актове не попадали сред тях. Ответникът по жалбата - А. И. А. – е изложил доводи за безпорочност на решението. Твърденията на въззивника, на които основавал претенциите си за дължимост на исковата сума, останали недоказани. Доставеното и отчетено количество енергия било заплатено. Над тази стойност липсвало основание за плащане. Жалбоподателят, като собственик на измервателните средства, следвало да следи за изправността им и да поеме последиците от неточното им отчитане. Законодателството не съдържало възможност за едностранна корекция за изминал период. Пломбите и другите контролни знаци, поставени на средството за търговско измерване, доставчикът на електричество нямал право да променя или заменя без участието на потребителя. Нормата на чл. 24 от общите условия на дружеството-въззивник била неравноправна и като противоречаща на редица повелителни разпоредби на действуващото законодателство – нищожна. Претендира разноските за второинстанционното производство. Съдът, като разгледа жалбата и обсъди доводите на страните по реда на чл. 271 от ГПК, приема: По реда на чл. 124, ал. 1 от ГПК са предявени са искове с правно основание чл.98а, ал. 1 от Закона за енергетиката във връзка с чл. 37 и сл. от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е. Б. П.”-, гр. В.. Ищцовата страна - А. И. А. - излага в исковата си молба, че е собственик на имот в гр. С., ул. „О.” № ... На този адрес заплащал доставяна му от ответното дружество електрическа енергия. На 24.03.2011 година бил уведомен, че дължи сумата от 663,62 лв., резултат на корекция, извършена по реда на чл. 38, ал. 3, т. 2 от Общите условия на дружеството-ответник. С доводи за неправомерност на извършената корекция, съвпадащи с изложените по отговора на въззивната жалба, по реда на настоящото производство претендира да се приеме за установено спрямо ответното дружество, че не дължи исковата сума Ответната страна – „Е. Б. П.”-, гр. В. - оспорва исковете с възражения и доводи, аналогични на оплакванията в жалбата против първоинстанционното решение. Съдът обсъди доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК, приема за установено следното: Не се спори, установява се от обясненията на страните, че ищецът е в договорни отношения с ответника като потребител на електрическа енергия в жилището на адрес гр. С., ул. „О.” ... Не се спори и че на основание чл. 24 и следващите от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия ответникът е коригирал сметката на ищеца за електроенергия с исковата сума. Това е сторил въз основа на протокол за техническа проверка и констативен протокол от експертиза на електромер на Института по метрология, регионален отдел гр. В. – протокол № 320885 от 21.01.2011 година и протокол № 389-09-Ел от 18.03.2011 година. Според първия от двата документа електромерът, отчитащ доставката на електричество в дома на ищеца, при обичайно техническо състояние – наличност на необходимите знаци от метрологичен контрол, спазени условия за монтаж на производителя и добро състояние на връзките, които трябва са се разединят, е подменен с цел експертиза по съмнение за дистанционно манипулиране на уреда. Вторият протокол свидетелствува, че върху платката на електромера е добавено устройство за дистанционно въздействие, чуждо на схемата и уредът е извън класа на точност. Липсват доказателства за неточно отчитане. Експертният протокол е непротивопоставим на ищеца. Самата проверка е извършена без негово участие, документалното й оформяне не носи подпис на потребителя и не е съчетано с друг вид изходяща от ищеца документация по проверката, според общите условия на доставчика-ответник. Необосновани са и констатациите на изслушаната по въпроса за точността на електромера съдебно-техническа експертиза. Те изцяло се базират на посочените по-горе два протокола и по въпроса за неточността експертизата съдържа предположения. Изрично вещото лице е посочило, че при извършване на метрологичната проверка приемникът на дистанционното устройство не е включен поради липса на предавател за същото. Изброените констатации сочат, че вещото лице е работило по хипотези и е дало заключение във вид на вероятност. Това елиминира достоверността му като доказателствено средство, заради което съдът не го взема предвид при решаване на спора. Без значение са и показанията на разпитания свидетел в първостепенното производство, щом тезата на ответника изцяло се базира на резултатите от проверката на електромера, а не на възприятията на свидетеля при демонтажа на уреда. Според чл. 38, ал. 3, т. 2 от Общите условия на дружеството-ответник / в редакцията към времеизвършване на процесната корекция/, в хипотези на неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване, доставчикът коригира съответните сметки на потребителя. В текста са уредени конкретните методика на остойностяване, период и процедура. Изложената фактическа обстановка налага извод за основателност на предявения иск. Липсата на спор, че за исковия период - 09.08.2010 година до 21.01.2011 година – ищецът е заплатил начислените му сметки за електрическа енергия сочи недължимостта на исковата сума. Тя е образувана в резултат на недоказано по делото погрешно отчитане на средството за търговско измерване и въз основа на нищожна, като противоречаща на закона, клауза в Общите условия на ответното дружество. Възможност за едностранна корекция на сметки за изминал период законът не е уредил. Нормите на чл. 45, ал. 1 и 3 от Правилата за измерване на количеството електроенергия /ДВ, бр. 38 от 11.05.2007 година/ предвиждат в хипотези като процесната съгласуване между доставчик и потребител. Макар и лаконичен, текстът предвижда нарочно договаряне на последиците от неточно отчитане на доставеното. Не и възможност за едностранно коригиране на паричните задължения на потребителя. Възможността с изявление да се модифицира едно правоотношение вцялост или отделни негови елементи е квалифицирано в теорията и действуващото законодателство като потестативно, преобразуващо право.Такова право съществува единствено в предвидени от закон хипотези – разваляне на двустранен договор, унищожаване на сделка, прекратяване на наемен безсрочен договор с предизвестие. Общото между изброените права е, че конкретна правна норма ги предвижда – чл. 33 и чл. 87 от ЗЗД, чл. 237 от ЗЗД. Законодателният подход за позитивна и изрична регламентация на потестативните права води до извода, че възможността такива права да се договарят е изключена. Изявлението на доставчика, че коригира дължимите за изминал период суми-цена на консумирана електроенергия, би могло да има единствено правната стойност на предложение за изменение на съществуващия договор за конкретен – този за който се отнася корекцията – период. Подобна оферта, според общото правило на чл. 14 от ЗЗД се нуждае от приемане, щото да има юридическа стойност. Доколкото ищецът не е дал съгласие за процесния период да се промени цената на доставената електроенергия, извършената колекция е лишена от правна стойност и сумата по нея не се дължи. В този смисъл искът е доказан по основание и основателен в търсения размер. Доводите на въззивника-ответник са неоснователни. Без значение е същността и назначението на клаузата за едностранна корекция по общите условия, щом противоречи на императивни разпоредби на закона. Смята се за неписана и не може да бъде взета предвид. В разрез със закона – чл. 45, ал. 1 от Правилата за измерване на количеството електроенергия /ДВ, бр. 38 от 11.05.2007 година/ е доводът, че е допустимо едностранно коригиране на сметка за ползвано електричество. Нормата предвижда съгласуване. Без правна стойност е доколко цитираните в първостепенното решение актове на Върховния касационен съд са задължителни за страните по спора. Позоваването на съдебна практика не може да замести задължението на съда да изложи свои съображения по спора, предмет на делото. На тези съображения, не на текущата съдебна практика, настоящият съд решава спора. Изходът на делото и правилото на чл. 78, ал.1 от ГПК сочат, че ищецът-ответник по жалбата има право на разноски за второинстанционното производство, доказани като сума от 200 лв. По изложените съображения съдът Р Е Ш И: Потвърждава, по реда на чл. 271 от ГПК, решението от 17.10.2011 година, постановено по гр. дело № 362 по описа на Свищовски районен съд за 2011 година Осъжда „Е. Б. П.”-, гр. В. да заплати на А. И. А. от гр. С., ул. „О.” № ..., ЕГН: * сумата от 200/двеста лева/ лв., разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: |