Р Е Ш Е Н И Е
гр.Видин, 17.07.2017г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Видинският районен съд, гражданска колегия, 3- ти състав в публичното заседание на дванадесети юли през две хиляди и седемнадесета година в състав :
Председател : Милена Стоянова
при секретаря Оля Петрова като разгледа докладваното от съдия Стоянова по гр.дело № 611 по описа за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Делото е образувано по искова молба от Е.Д.К. *** против „Диализен център Екзарх Антим I“ЕООД- Видин, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 128 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.
Претенциите на ищеца произтичат от
възникнало трудово правоотношение
с ответника. Посочва се, че ищеца е работил при ответника на длъжност „технолог” по трудов договор № 2/01.04.2013г. Поддържа, че до 03.02.2017г.
ищецът е изпълнявал добросъвестно трудовите си задължения. От 03.02.2017г.
лечебното заведение не работи и от тогава персоналът не е допускат до работното си място. Работодателят не е изпълнил задължението си
да заплаща уговореното трудово възнаграждение в срок.
Посочва се също, че между страните е сключен анекс от 21.08.2015г., с което е
уговорено разсрочено плащане на неплатените трудови възнаграждения, но същите
не са платени.
Иска се от съда да бъде постановено решение, с
което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца дължимото трудово
възнаграждение в общ размер от 2351.70 лева за месеците февруари, март, април,
май и юни 2015г., сумата в общ размер от 1646.19 лева за месеците ноември и
декември 2016г. и м. януари 2017г., както и сумата от 320.92 лева – лихва за
забава, считано от падежа на всяко вземане по главниците до предявяване на иска
в съда, ведно със законната лихва, считано от подаване на иска в съда до
окончателното плащане.
С
протоколно определение от 12.07.2017г. по искане на ищеца, съдът е допуснал на
основание чл. 214, ал. 1 от ГПК изменение в размера на исковите претенции,
както следва:
искът за неплатено трудово възнаграждение да се
счита предявен за сумата от 3 995.12
лева,
искът за лихвата за забавено плащане върху неплатеното трудово възнаграждение да се счита предявен за сумата от 320.89 лева.
Ответното дружество, редовно призовано чрез залепване на уведомление по чл. 47, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 50, ал. 4 от ГПК не е подало отговор на исковата молба в законния едномесечен срок. В съдебно заседание, редовно призовани, представител не се е явил и не е взел становище по исковете.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства, назначена и изслушана е съдебно – счетоводна експертиза, приложено е гр.д. № 362/2017г. по описа на ВРС.
С оглед данните по делото, съдът намира за установено следното:
Не се спори от страните, че се намират в трудово правоотношение като ищецът работи при ответника на длъжност „технолог”, считано от 01.04.2013г., видно от трудов договор № 2/01.04.2013г.
На 21.08.2015г. между страните е сключен анекс, с който са постигнали съгласие дължимото трудово възнаграждение на ищеца за времето от м. февруари 2015г. до м. юни 2015г. в общ размер от 2743.65 лева, да се изплаща от по 391.95 лева заедно със заплатите от месеците юли, август, септември, октомври, ноември, декември 2015г. и месец януари 2016г.
Разпитаният свидетел Петко Стоянов Пешев, чийто показания съдът кредитира, установява, че въпреки споразумението с ответника да им изплати дължимото им се трудово възнаграждение, както на него, така и на ищеца, такова не е платено.
Вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза след неуспешен опит да се свърже с представител на ответното дружество, за да посети счетоводството, е дало заключение въз основа на материалите по делото. Посочило е, че неизплатеното нетно трудово възнаграждение за м.02, м.03, м.04, м.05 и м.06.2015г., както и за м. 11, м. 12.2016г. и м.01.2017г. е в общ размер на 3995.12 лева. Лихвата за забава върху тези плащания към 05.03.2017г. е в размер на 320.89 лева.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно и компетентно изготвено, като приема, че ответникът не е съдействал на вещото лице при изготвяне на експертизата.
При така установената фактическа обстановка, Съдът намира следното от правна страна:
Съгласно чл.124 от КТ задължението на работодателя по трудовото правоотношение е да заплаща възнаграждение на работника или служителя за извършената работа, а според чл.128 от КТ той е длъжен да прави това в установените срокове. Същото се дължи и на основание чл.242 от КТ , според който положеният труд по трудово правоотношение е възмезден. Безспорно се установи наличието на трудово правоотношение между ищеца и ответника. Ответникът не е ангажирал доказателства, че е изплатил дължимите суми на ищеца в установените срокове за процесния период, а в негова тежест е да стори това.
От заключението на вещото лице се установява размерът на дължимите трудови възнаграждения и мораторна лихва за процесния период.
При това положение, ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в общ размер от 3 995.12 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за месеците, както следва: м.02, м.03, м.04, м.05 и м.06.2015г., както и за м. 11, м. 12.2016г. и м.01.2017г., както и да му заплати лихва за забава върху неплатените трудови възнаграждения в общ размер от 320.89 лева за периода от 01.10.2015г. до 05.03.2017г.
На осн. чл. 78, ал.6 от ГПК във вр. с чл.359 от КТ, ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на 159.80 лева, както и разноски за вещо лице в размер на 70.00 лева..
Ответникът дължи на ищеца и разноски по производството за адвокатско възнаграждение в размер на 350.00 лева и както и разноски във връзка с допуснатото обезпечение на бъдещ иск по гр.д. № 362/2017г. по описа на ВРС за платена държавна такса в размер на 41.90 лева.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК ще следва да се допусне предварително изпълнение на решението в частта на присъденото трудово възнаграждение.
Воден от горното , Съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ДИАЛИЗЕН ЦЕНТЪР ЕКЗАРХ АНТИМ I“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица, ж.к. Стрелбище, ул. Червена роза № 40, ап. 6, представлявано от Цветлин Спасов Попов да заплати на Е.Д.К. с ЕГН ********** *** сумата от 3 995.12 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за месеците, както следва: м.02, м.03, м.04, м.05 и м.06.2015г., както и за м. 11, м. 12.2016г. и м.01.2017г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска в съда – 06.03.2017г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „ДИАЛИЗЕН ЦЕНТЪР ЕКЗАРХ АНТИМ I“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица, ж.к. Стрелбище, ул. Червена роза № 40, ап. 6, представлявано от Цветлин Спасов Попов да заплати на Е.Д.К. с ЕГН ********** *** сумата в общ размер от 320.89 лева, представляваща лихва за забава върху неплатеното трудово възнаграждение за периода от 01.10.2015г. до 05.03.2017г.
ОСЪЖДА „ДИАЛИЗЕН ЦЕНТЪР ЕКЗАРХ АНТИМ I“ ЕООД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица, ж.к. Стрелбище, ул.
Червена роза № 40, ап. 6, представлявано от Цветлин Спасов Попов да заплати на Е.Д.К. с ЕГН ********** *** разноски в общ размер от 391.90 лева.
ОСЪЖДА „ДИАЛИЗЕН ЦЕНТЪР ЕКЗАРХ АНТИМ I“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица, ж.к. Стрелбище, ул. Червена роза № 40, ап. 6, представлявано от Цветлин Спасов Попов да заплати по сметка на ВРС сумата от 229.80 лева - държавна такса и разноски за вещо лице.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК предварително изпълнение на решението по отношение на присъденото трудово възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Видински окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :