Решение по дело №235/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 596
Дата: 9 септември 2020 г. (в сила от 9 септември 2020 г.)
Съдия: Костадинка Симеонова Костадинова
Дело: 20191100600235
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 21 януари 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

 

Гр.София, .…..............................2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII въззивен състав в публично съдебно заседание на петнадесети юли, две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                               

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА МУМДЖИЕВА

              ЧЛЕНОВЕ: 1. КОСТАДИНКА КОСТАДИНОВА

  2. АЛЕКСАНДРИНА ДОНЧЕВА

 

при участието на секретаря Габриела Владова и в присъствието на прокурора И. Петров, като разгледа докладваното от съдия Костадинова ВНОХД № 235/2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава XXI от НПК:

 

Образувано е по жалба и допълнение към нея от адв. Е.М. - защитник на подсъдимата А.С.К. срещу присъда от 26.02.2018г., постановена по Н.О.Х.Д. № 1018/2017 г. по описа на СРС, НО, 104-ти състав, с която подсъдимата е призната за виновна в това, че на 26.09.2015г., около 05:00 часа, в София, ул. Оборище № 1, пред клуб “365” отнела чужда - собственост на З. А.Р., движима вещ - мобилен телефон марка “Самсунг”, модел “Галакси Ес 6 Едж плюс” на стойност 1139,99 лв. /хиляда сто тридесет и девет лева и деветдесет и девет стотинки/, от владението на З. А.Р., с намерение противозаконно да я присвои, като употребила за това сила - издърпала телефона от ръката на Р., въпреки съпротивата й - престъпление по чл.198, ал.1 НК, поради което и на основание чл.303, ал.2 от НПК във вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК й наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от три месеца.

На основание чл.66, ал.1 от НК съдът е отложил така определеното наказание за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът е възложил разноските по делото на подсъдимата К., вкл. и таксата за служебно издаване на изпълнителен лист.

В жалбата и допълнението към нея се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакуваната присъда. Твърди се, че СРС е постановил осъдителната присъда при нарушение на чл.13 и чл.14 от НПК, като не е изследвал цялата доказателствена съвкупност и съдържащите се в нея противоречия. Счита се, че обвинителната теза се крепи единствено на показанията на свидетелката Р.. Изтъкнато е процесуално нарушение изразяващо се в непредявяване на действия по разследване на подсъдимата, което е накърнило правото й на защита. Сочи се, че атакуваната присъда е постановена при липса на мотиви. Иска се отмяна на съдебния акт и оправдаване на подсъдимата.

В проведеното по реда на чл.327 от НПК закрито съдебно заседание въззивният съд  прие, че за правилното решаване на делото се налага разпит на свидетели и ангажирането на други доказателства.

В речта си в съдебните прения адв. М. поддържа въззивната жалба и допълнението към нея, като уточнява, че присъдата почива на предположения. Според него долната инстанция неправилно е кредитирала показанията на пострадалата, като не е анализирала задълбочено противоречията в тях. Оспорва се възприемането на показанията на свидетеля М. от досъдебното производство, а не на дадените в  хода на съдебното следствие. Излага се, че разказите на свидтелите Г. и Н. са били неглижирани от СРС и се настоява за игнориране на показанията на свидетелите Р.и М.. Апелира се за оправдателна присъда.  

Прокурорът при СГП счита присъдата за правилна и законосъобразна и настоява за потвърждаването й. Изтъква, че показанията на Г. и Н. са противоречиви относно състоянието, в което се е намирала пострадалата. Позовава се и на справката от тел.112.

Адв. М. в правото си на реплика възразява срещу релевираните от представителя на държавното обвинение доводи.

Софийски градски съд, като взе предвид сезиращите го документи и изложените в тях доводи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си по чл.314 и сл. от НПК намира за установено следното:

Настоящото производство е второ поред въззивно производство, разглеждано от СГС, т.к с Решение № 536 от 28.12.2018 г. по НД № 1291/2018 г. по описа на САС, НО, 7-ми състав  е  отменено решението по  ВНОХД № 1526/2018 г. по описа на СГС, НО, 6-ти въззивен състав, делото е възобновено и  е  върнато за ново разглеждане от стадия на закритото съдебно заседание по допускане на доказателства по реда на чл.327 от НПК.

Въззивната жалба и допълнението към нея са подадени в законния срок, от надлежно легитимирани страни, срещу съдебен акт подлежащ на въззивен съдебен контрол, поради което са допустими.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Спорът пред настоящата инстанция е фокусиран и върху фактите и върху правната им оценка. При все това обвързан от задължението си да извърши цялостна служебна проверка на съдебния акт, въззивният съд следва да разгледа всички въпроси отнесени до правилността на присъдата.

Настоящият въззивен състав намира основания за частично ревизиране фактологията, приета от районния съд, която се изразява в следното:

Подсъдимата А.С.К. е родена на *** ***, българка, с българско гражданство, неомъжена, с висше образование, не работи, живуща ***, неосъждана, с ЕГН **********.

Подсъдимата и св.Я.Х. са работили заедно и се познават от 5 години. Пострадалата З.Р. е съпруга на св.П.Р., а св.А.М.е приятелка на З.Р.. На 25 срещу 26.09.2015 г. З.Р. със своя приятелка на име Я.посетили Клуб “365”, находящ се в гр.София, ул.“******. Около 3:00 часа на 26.09.2015 г. Я.си тръгнала от заведението, а З.Р. отишла на бара да си плати сметката и там се заприказвала със св.Я.Х.,*** и Р. споделила, че съпругът й е от Бургас. На бара били и подс.А.К. и още едно момиче, което казало:„хайде да пием”. Четирите момичета изпили няколко шота, танцували, правели си снимки и привлекли вниманието на мъже от заведението. После З.Р. поискала сметката, платила и излязла навън. Стояла около половин час пред заведението, пушела цигари, поръчала си такси по приложението „юбер” и чакала таксито. В едната ръка си държала телефона, а в другата чантата. Около 05:00 часа на 26.09.2015 г. подс.К. и св.Я.Х. поискали да платят сметката и да си тръгнат, но трябвало да платят 100 лв., които не били консумирали. Подс.К. платила тези 100 лв. и излязла от заведението със св.Х.. Там подс. К. видяла пострадалата Р. и поискала от нея да даде някаква част от платената в заведението сметка. Стигнало се до разговор на висок тон, като К. казала на Р.:„дай 100 лева”. З.Р. не разбрала за какво й иска 100 лева и казала на подс.К.:„чакай”, но К. била много агресивна и започнала да дърпа чантата на Р.. Последната не пуснала чантата си, след което подс.К. силно дръпнала телефона й - “Самсунг”, модел “Галакси Ес 6 Едж плюс” - като го отнела от ръката на Р.. Пострадалата помислила, че подс.К. иска да го счупи в земята. В това време св.Я.Х. се намесила и казала на К. да не се занимава с Р., защото е в нетрезво състояние. Подс.К. с телефона на пострадалата влязла в някаква кола и заминала. Р. започнала да плаче, хората пред заведението й казали, че това е адреналинката Я. и нейната приятелка. В това време покрай заведението минавал свидетелят Н.Т., който след като чул, че на пострадалата са й откраднали телефона, подал сигнал в полицията от неговия мобилен апарат и на място пристигнали двама полицаи - свидетелите Т.К.и Х.Б.. Пострадалата казала на полицаите, че й е откраднат телефона и те я насочили към 05 РУ да подаде жалба. Р. се прибрала у дома си, взела документите за телефона и отишла в 05 РУ. Съпругът на пострадалата св.П.Р.и св.А.М.провели телефонни разговори, като опитали да върнат телефона на пострадалата, но не успели.

Горепосочената фактология се подкрепя от: показанията на свидетелите З.А.Р., С.Д.Д., Я.Д.Х., Д.С.Д., Н. Б.Т., С.Д.Г., В.К.Н., П.Н.Р., Х.Б.Б., А.А.М., Т.З.К.,  справка за съдимост, писма от Теленор, А1 и Виваком, протокол за разпознаване по снимки, гаранционна карта, ззаверено копие от водената в 05 РУ- СДВР книга за постъпилите сигнали от 25.09.2015 г., протокол за разпечатване на оптични носители и съдържанието им, писмо от НАП, заключението на съдебнооценителна експертиза и заключението на съдебнотехническата експертиза.

Въззивната инстанция намира, че доказателственият анализ на първия съд не се отличава с нужната детайлност. Въпреки пестеливостта обаче, случаят не може да бъде приравнен на липса на мотиви, доколкото волята на съда по въпроса кои доказателства са поставени в основата на фактическите изводи, е недвусмислена и безпротиворечива. Поради обобщеното обсъждане на доказателствената съвкупност и събраните в хода на въззивното съдебно следствие допълнителни обективни находки, този съд преценява, че е необходимо да бъде направена нова оценка на доказателствата.

Настоящият състав най-напред ще подложи на разискване показанията на пострадалата Р., поради ключовата им роля за разкриване на обективната истина.  Поради корелацията на всички гласни източници, съдът намира за безспорно установен факта, че подсъдимата и пострадалата са се намирали в нощен клуб в центъра на град София, като в късните часове на денонощието първата се е присъединила към компанията на подсъдимата, където са пили шотове и са си правили снимки. Няма разминавания и за това, че в един момент пострадалата е решила да си тръгне без предупреждение, като си е поръчала такси през мобилното приложение на телефона си. Квинтесенцията на конфликта се корени в това дали пред въпросното заведение подсъдимата К. е влязла във физическо пререкание с нея по повод неплатена сметка и дали е отнела от владението й процесния мобилен телефон.

След внимателно изследване на дадените в хода на цялото наказателно производство показания от страна на Р., настоящият състав реши да им даде вяра досежно механизма на извършване на деянието, неговите времеви, пространствени параметри и авторството му. Пострадалата изключително пунктуално и непротиворечиво описва как подсъдимата е отишла при нея, за да й поиска пари за питиетата, след което е започнала да й дърпа чантата и е взела от ръцете й мобилен апарат “Самсунг”, модел “Галакси Ес 6 Едж плюс”. Трайно свидетелката поддържа, че К. се е качила в неизвестен автомобил и е напуснала района на заведението. Този съд обаче не възприе с доверие думите й, че подсъдимата я е ударила с пръсти по челото, т.к не само не се подкрепят от наличната доказателствена съвкупност, но са споменати за първи път пред съдебното следствие на първата инстанция и не се поддържат пред въззивното производство. СГС ги цени като опит за преувеличаване на развилата се ситуация, поради което ги игнорира. Частта, в която се твърди, че свидетелката Х. е насърчила подсъдимата към конфронтация с пострадалата също се приема за недостоверна. В тази връзка съда кредитира разказа на Х. от който става ясно, че се е намесила, за да прекрати спора по между им, като по-рано дори е съдействала на пострадалата да избегне настоятелното мъжко внимание към нея. Преки данни за това, че именно подсъдимата е изтръгнала телефона от ръцете на пострадалата се съдържат в показанията на свидетелите Р.и М.. Въпреки, че първият е съпруг на пострадалото  лице, съдът намира съжденията му за правдоподобни и последователни. Същият непринудено признава, че след като е научил за станалото е издирил телефона на свидетелката Х. и след разговор с нея, се е чул с жена която е изявила готовност да върне мобилното устройство. Х. също не отрича, че близък на пострадалата се е свързал с нея, т.к първоначално са смятали, че тя е момичето взело телефона. Автентичността на твърденията на Р.се извлича от приложената от Виваком справка, в която се посочва, че ползвател на номер ********** е именно подсъдимата и същата е получила входящо повикване от свидетеля Р.на 27.09.2015 г. в 12:08 часа. Казаното от пострадалата, че веднага след отнемането се е опитала да позвъни на телефона си, но той е бил изключен се затвърждава с отразеното в писмото на мобилния оператор, че имеи № 353121070727315 не е регистриран в мрежата на Виваком от 05.00 часа на 26.09.2015 г. до 18.12.2015 г. Това напълно опровергава защитната теза за неадекватното поведение на пострадалата и безпочвеността на обвиненията й. Тук е относимо и обстоятелството, че по информация на Теленор, Р. е сменила сим картата си на 11.10.2015 г., което се припокрива със съдържанието от предоставения оптичен носител. Тъждествени са и декларациите на свидетелката М.за телефонната й комуникация с подсъдимата, в която К. признава стореното и дори пояснява, че устройството е изключено. От съществено значение са думите й, че е сигурна, че е разговаряла с подсъдимата, защото когато е звъннала е казала „А.“ и тя е отвърнала „да“ и си е спомняла за случката. Съдът в този му състав цени показанията на тази свидетелка като непредубедени, надеждни и намиращи отражение в разпечатката за проведени разговори на подсъдимата. Всички съмнения досежно авторството на деянието се разсейват и посредством извършеното  по делото разпознаване, където пострадалата категорично описва К. и посочва снимката с нейния лик.

Макар и с косвен характер меродавни за предмета на доказване са показанията на свидетеля Т., Б.и К.. Те изясняват въпроса с уведомяването на органите на реда за възникналия инцидент и последващите им действия. От разпита на Т. става ясно, че към инкриминирания момент се е намирал пред клуб „Библиотеката“, за да си хване такси, когато се е натъкнал на разстроено момиче, на което е липсвало телефона. Въпреки, че се колебае дали освен мобилното устройство е липсвала и чантата на пострадалата в съзнанието му трайно се е запечатило, че посредством неговия джи ес ем е осъществен контакт с центъра за спешни повиквания. Спомените му за това кой точно е подал сигнала на тел.112 са несигурни, но е убеден, че е бил съпричастен към ситуацията. От първостепенно значение е и обстоятелството, че понастоящем и към 26.09.2015 г. ползва телефонен номер – **********. Цитираното напълно диалогизира със сведенията на Д., съгласно които към онзи момент абонат на този номер е бил Н.Т.. Изрично се пояснява, че от 24.04.2017 г. телефонът се води на фирма „Ф.Б.“ ООД, чийто управител е той, а свидетелят Т. работи на граждански договор с нея. Истинността на показанията се проектира както в заключението на изготвената съдебнотехническа експертиза, така и в отбелязания в книгата за сигнали на 05 РУ-СДВР скандал при заведение „365“ в процесния час. От съдържанието на аудиофайла красноречиво се доказва, че лице от мъжки пол представящо се за Н. сезира център 112 за откраднат телефон на момиче. Не без значение са и многократните му заявки, че е „страничен наблюдател“ „просто минаващ случайно“, т.к се изключват всякакви догадки за предубеденост. Прави впечатление дори, че приемащият сигнала оператор е чул разразилия се между жените скандал, което отхвърля тезата на подсъдимата за кратка словесна размяна на реплики. Незаинтересовани и вътрешно балансирани са показанията на полицейските служители, които въпреки сериозната темпорална отдалеченост от събитието и еднотипността на разрешаваните от тях проблеми устойчиво пресъздават как са се отзовали на сигнал за откраднат телефон и на място са установили рускоговорящо лице от женски пол, твърдящо че Я. от „Господари на ефира“ е извършител на престъпната проява. Съдът кредитира като достоверно, казаното от тях, т.к не са налице основания за пристрастност, не само поради липсата на лични отношения със страните по делото, но и доколкото основната им служебна задача е да възпроизвеждат добросъвестно възприети във връзка с работата им факти.

Критичен разбор следва да бъде направен и на дадените от К. обяснения, ведно с показанията на нейните познати. В съответствие с процесуалните норми тази подсъдима е дала обяснения, в които прозира двояката им правна природа на основно гласно доказателствено средство, но така също и на такова, чрез което лицето упражнява в пълен обем правото си на защита. В тази насока на мисли достоверността им следва да бъде установена при спазване на общите правила относно гласните доказателствени средства. Настоящия състав определя като правдиво описаното от нея развитие на вечерта до момента, в който компанията е напуснала заведението и е даден старт на конфликта с пострадалата. Необходимо е конкретно да се посочи, че въззивният съд възприема безусловно изтъкнатото плащане на сметката и оставеното в подсъдимата впечатление, че Р. се е „измъкнала“ нарочно от заведението, т.к именно коментираното недоразумение е генезисът на проблема. Подсъдимата не крие и за това, че постфактум е разговаряла с приятелка на пострадалата, но отрича да и е казвала, че телефонът е в нея и отхвърля обвиненията за физическо съприкосновение между тях. В тази част на обясненията не може да бъде дадена вяра, т.к по-горе вече се изясни, че действително К. е била сериозно афектирана от постъпката на Р. и е искала да се саморазправи с нея. Абсолютно неиздържано е изявлението й, че не е видяла в ръката на пострадалата да има телефон. То противоречи и на показанията на свидетелите Х., Г. и Н., които еднопосочно споменават за това, че са забелязали пострадалата да говори по мобилното си устройство. Въззивният съд намира изповядваното от подсъдимата и приятелите й само словесно пререкание, за продуциране на защитна версия, която цели да прехвърли отговорността върху пострадалата и да вмени на съда, че всъщност последната е била в такова пияно и неадекватно състояние, че е изгубила способността си да има реален поглед върху събитията и да съхранява вещите си. От целокупния анализ на събраните по делото доказателства се откриха обективни находки противостоящи на обсъжданите устни източници, което не може да бъде ценено иначе, освен като стремеж за изграждане на алиби. Виден антагонизъм се съзира при паралел на показанията на свидетелката Н., която на досъдебното производство е подчертала, че „двете са започнали да се дърпат, само дето не са се хванали за косите“, а пред съда поддържа историята за вербално неразбирателство. Подобни са заявките й и досежно процесния телефон. По време на разследването твърди, че не е видяла пострадалата да държи  в ръцете си мобилен апарат, а в съдебното следствие пояснява, че „рускинята е говорила по телефона“. Изтъкнатите амплитуди водят до единствения логичен извод за недостоверност на тези сведенията.

Извън коментираните по-горе гласни доказателствени средства въззивната инстанция намира за резонно да изключи показанията на свидетеля Д., които не дават информация по повдигнатото обвинение, като настоящият състав ги счете за несвързани и излизащи извън предмета на чл.102 от НПК и в този смисъл неотносими.

СГС се доверява на приложените писмени доказателства, т.к кореспондират с останалите материални ресурси по делото и коректно отразяват и потвърждават правно релевантни обстоятелства, включени в главния факт в процеса. Освен това, събраните по делото писмени активи съответстват на кредитираните свидетелски показания и служат за тяхна доказателствена проверка, като по този начин се затвърждават изводите относно стеклите се събития.

В унисон с обсъжданата доказателствена маса е и изготвената съдебнооценителна експертиза, която определя, че пазарната стойност на инкриминираната вещ възлиза на 1145,99 лева. СГС кредитира заключението на експертизата, като обосновано, изготвено от лице с нужните специални знания и отговарящо с необходимата прецизност на поставените въпроси. Същото е било уместно възприето и от СРС при формирането на фактическите и правни изводи по делото.

Констатация за необремененото съдебно минало на подсъдимата К., районният съд правилно е направил въз основа на приложените и приети по делото като писмено доказателство справки съдимост.

Въз основа на тази напълно изяснена фактическа обстановка първостепенният съд правилно е приел, че осъществената от подсъдимата деятелност се подвежда под състава на по чл.198, ал.1 НК, поради което въззивната инстанция намира от правна страна следното:

Грабежът е съставно престъпление и включва два взаимно свързани акта, осъществени въз основа на едно решение и насочени към една и съща цел. То инкорпорира съставите на престъпленията принудата по чл.143 НК и кражбата по чл. 194, ал.1 НК. Между посочените два акта на престъплението има функционална връзка, като използваната принуда е метод за сломяване, парализиране на съпротивата на владелеца и така за създаване на условия за отнемането на вещта. Последното трябва да съвпада по време с упражняваната принуда или да следва веднага след нея. Грабежът е резултатно престъпление и е довършено, когато движимата вещ предмет на посегателство премине във фактическата власт на дееца. В случая безспорно се установи, че подсъдимата К. е приложила сила, като е издърпала мобилното устройство “Самсунг Галакси Ес 6 Едж плюс” от ръката на пострадалата, след което се е качила в таксиметров автомобил и потеглила в неизвестна посока. По този начин обективно е прекъснато владението на Р. върху процесната вещ и е установено ново трайно владение от страна на подсъдимата. С напускането на местопрестъплението К. е придобила възможност безпрепятствено да се разпорежда с чуждия телефон.

Предмет на грабежа може да бъде само чужда движима вещ, която има определена стойност. Дефиниция на понятието движими вещи е дадено в чл.110 от ЗС, като отнетите в случая попадат в нея. Движимата вещ е чужда, когато не е изключителна собственост на дееца. По-горе безспорно бе установено, че апаратът е собственост на свидетелката Р., като стойността му има изключително важно значение и следва да се съпостави с размера на установената за страната минимална работна заплата към момента на извършване на деянието, който е бил 380.00 лв. Стига се до извода, че отнетото не попада в квалифициращите признаци големи размери и особено големи размери, по аргумент за противното от Тълкувателно решение N: 1 от 30.10.1998 г. , по тълк. н. д. N: 1/98 г., ОСНК.

Въззивният съд се присъединява изцяло към доводите на първата инстанция за субективната страна на деянието и умисъла на подсъдимата, като прецизно е взет предвид и компенсационния мотив у К..

Не са налице основания този съд да се дистанцира и от определеното спрямо подсъдимата наказание. За извършеното от нея престъпление по чл.198, ал.1 от НК, както понастоящем, така и към инкриминирания момент се предвижда наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ до 10 /десет/ години. При провеждането на дейността по справедливо отмерване на следващото се наказание правилно е установено, че са налице предпоставките за приложение на института на чл.55, ал.1, т.1 НК, т.к се касае за деяние с невисока степен на обществена опасност. Далновидно ревизираният съд е отчел младата възраст на подсъдимата, чистото й съдебно минало и изтеклия период от време до постановяване на присъдата. Липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства значително повлиява за редуциране на санкцията към минималният й размер от три месеца „лишаване от свобода“.

Подобно на предния съд, СГС е на становище, че това наказание би изпълнило в достатъчна степен целите по чл. 36 НК. То ще окаже нужния възпитателно-поправителен и възпиращ ефект, не само върху личността на подсъдимата, но и върху другите неустойчиви членове на обществото, в каквато насока е и основният смисъл на генералната и специална превенция по чл. 36 НК. В същото време, ще се даде възможност на К. да се поправи и превъзпита, без да бъде демотивирана от едно ненужно тежко наказание.

СРС правилно е намерил, че за поправянето и превъзпитанието на подсъдимото лице не се налага същото да бъде изолирано от обществото, чрез постановяване на ефективно изтърпяване на така определеното наказание. За да се изпълнят целите на специалната и генералната превенция, в този случай не е необходимо оказване на въздействие от по-интензивен тип, чрез въдворяването на К. в място за лишаване от свобода. В тази връзка е необходимо да се отчете, че самият факт на обвинението и на проведения наказателен процес, на осъждането й и на налагането на наказание, е от естество да окаже върху нея и върху останалите граждани достатъчно интензивно и репресивно въздействие. При това, предоставеният 3 годишен изпитателен срок на условно осъждане, притежава и силно възпиращо въздействие, изразяващо се в латентната възможност за привеждане в изпълнение на наложеното наказание в случай, че подсъдимата, в рамките на него, извърши ново престъпление. Съдът намира това обстоятелство за достатъчно обвързващо го, в контекста на наложеното му наказание, както и силно мотивиращо бъдещото му законосъобразно поведение.

Вярно с оглед изхода на делото на основание чл.189, ал.3 от НПК с присъдата си районният съд е възложил  в тежест на подсъдимата разноските по делото сторени в хода на досъдебното и съдебното производство, както и 5 /пет/ лева, представляващи държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.

Така, при извършената на основание чл.314, ал.1, вр. чл.313 НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакувания съдебен акт, въззивната инстанция не констатира наличие на основания, налагащи неговата отмяна или изменение, поради което същият следва да бъде потвърден.

Мотивиран от горното и на основание чл.334, ал.1, т.6 вр. чл.338 НПК, Софийски градски съд

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА  присъда от 26.02.2018г. по Н.О.Х.Д. № 1018/2017 г. по описа на СРС, НО, 104-ти състав.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.       

                           

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                             2.