Решение по дело №262/2023 на Административен съд - Добрич

Производството по делото е образувано по жалба на „АГРО-ММ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет. 3, представлявано от управителя С. Д. М., подадена чрез адв. М. М. - ДАК, редовно упълномощена, срещу писмо с рег. № 70-3071/22.02.2023 г. на министъра на земеделието, Я. Г., с което е обективиран отказ за издаване на заповед по чл. 45а, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи (ППЗСПЗЗ) във връзка с чл. 27, ал. 6 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) за продажба на поземлен имот с [идентификатор] по КККР на [населено място], община Балчик.

Жалбоподателят счита, че отказът е необоснован, неправилен и незаконосъобразен, постановен при несъобразяване с Решение № 410/20.12.2021 г. по адм.д. № 382/2021 г. по описа на Административен съд Добрич, оставено в сила с Решение № 5481/07.06.2022 г. по адм.д. № 1727/2022 г. по описа на ВАС, ІV отделение. Изразява становище, че събраните по делото доказателства установяват застрояване на [ПИ] със съоръжение, представляващо асфалтова площадка, собственост на бившето ТКЗС, а впоследствие придобито от жалбоподателя. Счита, че са налице основанията на чл. 27, ал. 6 от ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ жалбоподателят да придобие собствеността върху държавната земя, върху която е построено съоръжението, а именно собствеността върху [ПИ] с площ от 1 571 кв.м., при условие, че е доказано притежаваното от „АГРО-ММ“ ЕООД съоръжение , построено върху този имот. Моли обжалваното писмо да бъде отменено.

Ответникът, министърът на земеделието и храните, представляван от главен юрисконсулт М. Д., изразява становище за неоснователност на жалбата и за законосъобразност на постановения отказ. Моли жалбата да се отхвърли като неоснователна.

След като съобрази представените по делото писмени доказателства във връзка с твърденията и становищата на страните, Административен съд гр. Добрич, V- ти състав приема за установено от фактическа страна следното:

Оспореният отказ за продажба по реда на чл. 27, ал. 6 от ЗСПЗЗ на държавния имот с [идентификатор], обективиран в писмо с рег. № 70-3071/22.02.2023 г. на министъра на земеделието, Я. Г., е постановен след връщането на преписката на министъра на земеделието и храните за произнасяне с изричен акт по заявление на „АГРО-ММ“ ЕООД с рег. индекс 70-3071/22.06.2021 г. с Решение № 410/20.12.2021 г. по адм.д. № 382/2021 г. по описа на Административен съд Добрич, с което е отменен мълчалив отказ. Решението е оставено в сила с Решение № 5481/07.06.2022 г. по адм.д. № 1727/2022 г. по описа на ВАС, ІV отделение.

Производството, в което е постановено оспореното писмо на министъра на земеделие от 22.02.2023 г. е започнало със заявлението на жалбоподателя, „АГРО-ММ“ ЕООД с рег. индекс 70-3071/22.06.2021 г. Заявлението е било подадено до Министерството на земеделието и храните и с него дружеството е направило искане за закупуване на [ПИ] по КККР на [населено място], община Балчик с претенцията, че е прилежаща площ към асфалтова площадка - имущество на организация по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, по см. на чл. 27, ал. 6 от ЗСПЗЗ.

Процесният [ПИ] е актуван с Акт за частна държавна собственост № 4982/04.11.2011 г., съответно вписан в Службата по вписванията(л.143).

От данните по делото се установява, че „АГРО-ММ“ ЕООД е поискало закупуване на [ПИ] като прилежаща площ към „асфалтова площадка“ и по-рано, със заявление с вх. № ПО-02-16/11.08.2020 г. По това заявление Областна дирекция „Земеделие“ (ОДЗ) –Добрич, в производство по чл.56а от ППЗСПЗЗ, е издала писмо с изх. № ПО-02-16-1 от 26.08.2020 г. на основание чл.56а, ал.6 от ППЗСПЗЗ, в което е посочила, че няма данни заявителят да е придобил собствеността върху сградите и съоръженията в процесния имот от организациите по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, бивше ТКЗС „Устрем“ в ликвидация [населено място], а това обстоятелство подлежало на доказване. В писмото е посочено също, че по отношение на процесния имот с кад.[идентификатор] е налице неприключило съдебно производство. Това писмо е обжалвано като по жалбата е било образувано административно дело № 477/2020 г. по описа на АдмС-Добрич, приключило с определение за прекратяване на делото № 308/20.10.2020 г., поради липса на годен за оспорване административен акт (л.66). Определението е влязло в сила на 03.12.2020 г., когато е оставено в сила с определение № 14939 по адм.д. № 12321/2020 г. на ВАС, ІV отд.(л.63).

От данните по делото се установява, че и към двете заявления са приложени едни и същи документи.

Т.нар „ Асфалтова площадка“ е била предмет на прехвърлителна сделка, осъществена на 29.12.2009 г. между Д. И. М. и М. И. М. , като продавачи и жалбоподателя „АГРО-ММ“ ЕООД като купувач, видно от представения Нотариален акт за покупко-продажба № 151, том VІІІ, рег. № 5910, дело № 1264/2009 г. на нотариус О.О., РС-Балчик (л.46) Видно е, че с този нотариален акт жалбоподателят е придобил и собствеността върху сгради, находящи се в „Стопански двор“ на [населено място], община Балчик: масивна стопанска сграда – Хамбар/склад в [ПИ], масивна стопанска сграда „Склад до млекопункт“ в [ПИ], масивна стопанска сграда „Млекопункт“ в [ПИ], в т.ч. и процесната „Асфалтова площадка“ с площ от 780 [жк], имот със стар идентификатор кв.34, парцел VІІІ.

За доказване на обстоятелството, че процесната „асфалтова площадка“ е имущество по см. на чл. 27, ал. 6 от ЗСПЗЗ по делото са представени Постановление за възлагане на недвижими имот, вписано под № 2, том І, вх.рег. 19/06.01.2005 г. на СлВп-Балчик, с което на 20.12.2004 г. публичният изпълнител, М. М. (настоящ процесуален представител на жалбоподателя по делото и предишен собственик на процесния имот), е извършила продажба на имоти, собственост на ПТК „Дропла“ по изпълнително дело № 16838/2004 г. по описа на РД-Варна към Агенцията за държавни вземания, сред които и „Асфалтирана площадка - ЗП 780 кв.м., находяща се в в парцел VІІІ, кв.34 по регулационния план на Стопански двор [населено място]. Площ на парцела 1 571 кв.м. общинска земя в регулация на селото. [имот номер] по кадастрален план.“

На 03.05.2005 г. приобретателят на правото на собственост върху обекта „Асфалтирана площадка“, И. П. С., прехвърля правото на собственост на Д. И. М., видно от приложения нотариален акт за покупко-продажба № 9, том ІV, вх. рег. № 1857, дело № 301/2005 г. на нотариус И., РС-Балчик. Към този нотариален акт на 28.09.2005 г. е съставен нотариален акт за поправка с № 42, том VІ, дело 687/2005 г. от нотариус И., с който е поправен носителят на правото на собственост върху земята, върху която е разположен обекта на продажбата, като вместо собственика О. Б. като собственик е посочена държавата.

На 29.12.2009 г. Д. И. М. и М. И. М. прехвърлят правото на собственост на „АГРО-ММ“ ЕООД, като сделката е оформена с [нотариален акт], том VІІІ, рег. № 5910, н.д. № 1204/2009 т. на нотариус О., РС-Балчик, с който дружеството се легитимира като собственик на имотите.

От представените по искане на жалбоподателя допълнителни писмени доказателства се установява, че през 2012 г. „АГРО-ММ“ ЕООД е придобило правото на собственост върху прилежащите площи към сградите, които е закупило с горепосочения НА, с изключение на прилежащата площ към „Асфалтова площадка“.

Представен е Договора за продажба на държавна земя № ПО-06-012/16.07.2012г. (л.495 и сл.), с който министърът на земеделието и храните прехвърля на „АГРО-ММ“ ЕООД, представлявано от С. Д. М., правото на собственост върху земята, върху която са построени „Хамбар/склад“ и „Млекопункт“, а именно върху [ПИ] с площ [рег. номер].м. и [ПИ] с площ от 619 кв.м. , както и върху [ПИ] с площ от 608 кв.м., прилежаща площ към „Склад до млекопункт“ по КККР на [населено място]. Продажбата е извършена въз основа на издадена от зам.министъра на земеделието и храните Заповед № РД46-340/18.04.2012 г.(л.502) , издадена на основание чл. 24, ал. 1, изр. 2, чл. 27, ал.6, т.1 от ЗСПЗЗ, чл.45а, ал. 2, ал. 3, и ал. 4 от ППЗСПЗЗ и протокол № РД-19-15/04.04.2012 г. на комисията по чл. 56г, ал. 1 от ППЗСПЗЗ.

От преписката за продажба на горепосочените държавни имоти се установява, че в първоначалното искане за закупуване на прилежащите площи на жалбоподателя „АГРО-ММ“ ЕООД, подадено през 2011 г. (л.272 и сл.) е бил включен и процесния [ПИ] или 780 кв.м. от него като прилежаща площ към „асфалтова площадка“.

По отношение на този имот обаче заместник министърът на земеделието и храните е върнал преписката на ОДЗ-Добрич с писмо с изх. № 66-8307/18.01.2012 г.(л.523). Мотивите за връщането са били – липса на скица от парцеларния план за УПИ VІІІ, кв. 34, поради различната конфигурация на УПИ VІІІ с [ПИ], както и поради това, че според удостоверение на О. Б. с № 63-1366-2-1/26.09.2011 г. имот с кад. № 23769.501.350 е част от УПИ VІІІ-3, кв. 34 и е незастроен.

Поради връщането на преписката за [ПИ], „АГРО-ММ“ ЕООД е подало ново заявление през 2012 г. с вх. № АР-11-00-1153/09.03.2012 г. (л.527), видно от което е направено искане за закупуване на останалите три имота, без [ПИ]. Производството е приключило с продажбата на трите държавните имоти по реда на чл. 27, ал. 6 от ЗСПЗЗ, видно от цитирания по-горе договор № ПО-06-012/16.07.2012г., с изключение на процесния [ПИ].

МеждувременноПИ 23769.501.350 е бил предмет на спорове за собственост. С Решение № 75 от 16.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6599/2014 г. (л.456 и сл.), постановено с участието на подпомагащите страни – О. Б. и „АГРО-ММ“ ЕООД, е признато за установено по отношение на Н. Г. М. лично и като ЕТ „Н. Маринов“, че държавата, представлявана от министъра на земеделието и храните, е собственик на редица недвижими имоти, находящи се в урбанизирана територия с трайно предназначение „Стопански двор“ в землището на [населено място], общ. Балчик, в това число и 791 кв.м. от [ПИ] бивш парцел VІІІ, кв. 34 по ЗРП, целия с площ от 1566 [жк], че ЕТ „Н. Маринов“, получил разрешение за строеж № 25 от 25.03.2010 г. и е построил семеен хотел за селски туризъм в [ПИ], който обаче попада и в процесния [ПИ] по КК на [населено място], общ. Балчик, видно от скица № 15-77866/18.02.2016 г. от СГКК.

По искане на ЕТ“Николайчо Маринов“ на 22.12.2016 г. Общински съвет Балчик е приел Решение № 49 по протокол № 5 от 22.12.2016 г, с което на основание чл.21, ал.1, т.8 и т.11 от ЗМСМА и чл.129, ал.1 от ЗУТ е одобрил ПУП – ПРЗ, с който се създава нов кв.35 и нови УПИ като се променят границите и площта на УПИ, в който попада т.нар „асфалтова площадка“.

„АГРО-ММ“ ЕООД, в качеството му на носител на вещно право върху поземлен [имот номер], в който е разположена „асфалтова площадка“ и чиито граници и площ се променят с този план, е обжалвало решението с искане за прогласяване на неговата нищожност. В Административен съд Добрич е било образувано адм.д. № 329/2017 г., приключило с Решение № 199/15.07.2020 г.(465 и сл.) , с което се отхвърля жалбата на „АГРО- ММ“ ЕООД новия план. Решението е оставено в сила с Решение № 2141/17.02.2021 г. по адм.д. № 10754/2020 г. на ВАС, Второ отд.(л.481)

Към последното заявление на жалбоподателя с рег.индекс 70-3071/22.06.2021 г. за закупуване на части от [ПИ] е приложена Комбинирана скица от 22.12.2016 г., изготвена от инж. И. Д., геодезист, за геодезично заснемане на обект, наименуван „асфалтова площадка от 780 кв.м.“, находяща се в процесния имот, както и документите за собственост, цитирани по-горе.

С писмо с рег. № 70-3071/28.07.2021 г. (л.39) Дирекция „Поземлени отношения и комасация към МЗХГ изпраща заявлението и приложените документи на директора на Областна дирекция „Земеделие“ Добрич за комплектоване на преписката.

По заявлението ОДЗ –Добрич е изготвила писмо с изх. № РД-12-1-287-1/04.10.2021 г. (л.28), в което са изложени множество констатации. Посочено е, че от документи получени от Държавен архив за установяване произхода на opганизациите по §12 от ПЗР на ЗСПЗЗ на сгради и съоръжения на бивше ТКЗС в ликвидация, [населено място] (Протоколи от разпределение на сгради между правоимащи лица и др.) не се установява описана асфалтова площадка и посочен инвентаризационен номер за такава. Подавани били неколкократно сигнали от ЕТ „Н. Маринов" за извършвани строителни дейности от трети лица в южната част от [ПИ] по КК на [населено място], по които били извършвани проверки от ОДЗ. При първия извършен от Областна дирекция "Земеделие" Добрич оглед на 07.02,2019 г., комисията не е установила наличие на асфалтова настилка. При извършени огледи към 22.11.2019 г. и 11.12.2019 г. в посочената част от имота имало извършено почистване от храстовидна растителност и били установени нови бетонни пътеки и други площадки, съгласно описаното в протокола и изготвен снимков материал.

Към момента на писмото (04.10.2021 г.) [ПИ] по КК на [населено място], предмет на заявлението за закупуване, бил отразен в кадастралната карта с границите и площта, съобразно Решение № 75/16.07.2015г. на ВКС, като част от същия /северната/ е включена в новообразуван проектен имот с [идентификатор] , направено по искане от ЕТ „Н. Маринов", но не отразен в КККР/, съответстващ на новообразуван УПИ - VI, кв.35 по изменение на ПУП- ПРЗ на [населено място] с площ [рег. номер].м., съгласно влязло в законна сила Решение № 49 по протокол № 5/22.12.2016 г. на Общински съвет - Балчик, потвърдено с влязло в сила съдебно Решение на Върховен административен съд № 2141/17.02.2021 г. по адм.д. № 10754/2020 г. В резултат на одобрения проект за изменение на ПУП-ПРЗ с Решение № 49 по протокол 5/2016 г. на ОбС-Балчик, южната част от процесния УПИ VIII, кв. 34 /по плана от 1996 г./ се включвала в новообразуван УПИ VII, кв.35 /по изменение на ПУП от 2016 г. Към 04.10.2021 г. новообразуваният УПИ VII, кв.35 не бил отразен и регистриран в кадастралната карта на [населено място] и за него нямало създаден проектен идентификатор, но така местоположението на претендираната асфалтова площадка, вече не било съответно на последния документ за собственост, а именно [нот. акт], том VIII, peг. 5910 от 29.12.2009 г., вписан в СВ Балчик с акт № 168 от 30.12.2009 г.

По тези съображения, както и поради наличието на строителство на нова сграда/къща за гости/, собственост на трето лице, ЕТ „Н. Маринов" в проектен имот с [идентификатор], ОДЗ-Добрич приема, че не е възможно изготвянето на положително становище до министъра за извършване на разпореждане с имот държавна собственост - прилежаща площ към имущество на организация по §12 от ПЗР на ЗСПЗЗ по реда на чл.27, ал.6 от ЗСПЗЗ.

Произнасяне на министъра не е последвало, поради което по жалба срещу мълчалив отказ на министъра е било образувано адм.д. № 382/2021 г. по описа на Административен съд Добрич. Производството по адм.д. № 382/2021 г. е приключило с постановяване на Решение № 410/20.12.2021 г., с което мълчаливият отказ е отменен , а преписката е върната на министъра за произнасяне по заявлението на „АГРО- ММ“ЕООД с рег. индекс 70-3071/22.06.2021 г. Решението е оставено в сила с Решение № 5481/07.06.2022 г. по адм.д. № 1727/2022 г. по описа на ВАС, ІV отделение.

На 04.01.2022 г. кметът на О. Б. е издал Заповед № 4 (л.228 и сл.) , с която е наредил на „АГРО-ММ“ ЕООД да премахне незаконен строеж „Бетонна площадка [населено място]“, построена в процесния [ПИ]. По жалба на „АГРО- ММ“ЕООД срещу заповедта в Административен съд Добрич е било образувано адм.д. № 58/2022 г. По това дело оспорващият е изложил твърдения, че е изградил бетонната площадка на законно основание върху процесната асфалтова площадка. С Решение № 13205/05.12.2024 г. по адм.д. № 4260/2024 г. на ВАС ІІ отд. е отменено решението на административния съд, с което е отхвърлена жалбата срещу заповедта като вместо него е постановена нищожността на Заповед № 4/04.01.2022 г., поради некомпетентност на нейния издател според категорията на строежа.

Тъй като производството спорът за законосъобразност на заповедта за премахване на незаконен строеж засяга имуществото, за което „АГРО-ММ“ ЕООД твърди, че има характер на такова по чл. 27, ал. 6 от ЗСПЗЗ, производството по настоящото дело бе спряно и впоследствие възобновено.

Между страните не е спорно, че към датата на издаване на обявената за нищожна заповед на кмета, 04.01.2022 г., както и към последвалия отказ на министъра, оспорен в настоящото производство, в [ПИ] няма асфалтова площадка. От данните по адмд.д. № 58/2022 г. по описа на АдмС-Добрич, които не са били спорни между страните, е явно, че в [ПИ] има изградена от жалбоподателя нова бетонна площадка с приблизителна квадратура от 762 кв.м.

В изпълнение на съдебното решение по адм.д. № 381/2021 г., влязло в сила на 20.12.2021 г.,на 15.06.2022 г. преписката е върната на министъра, видно от писмо, представено на л.149 от делото. С писмо с изх. № 11-71/05.07.2022 г. директорът на Дирекция „Поземлени отношения и комасация“ съобразявайки се със становище на Дирекция „Правни дейности и законодателство на ЕС“ (л.158 и сл.) е изпратил преписката на Комисията по чл. 56г, ал. 1 от ППЗСПЗЗ.

С Протокол № 11/27.09.2022 г.. Комисията по чл. 56г, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, назначена със заповед № РД46-156/22.06.2022 г. на министъра на земеделието, в точка „Други“ е разгледала заявлението на жалбоподателя и е предложила на министъра на върне преписката в ОДЗ-Добрич . Комисията е предложила и мотивите за връщането.

На 22.02.2023 г. е постановил оспорения в настоящото производство отказ да издаде заповед по реда на чл. 45а, ал. 2 от ППЗСПЗЗ във вр. с чл. 27, ал. 6 от ЗСПЗЗ. Отказът е мотивиран с липса на предпоставките за това, а именно с липсата на решение на комисията по чл. 56г, ал. 5 от ППЗСПЗЗ, което да съдържа предложение за извършване на продажбата. Отказът е мотивиран също и с обстоятелството, че няма доказателства за произход на съоръжението от организация по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, не се открива документ, сочещ, че имотът е определен като прилежаща площ към асфалтова площадка или към друга сграда и съоръжение, както и с останалите констатации на ОДЗ-Добрич, изложени в писмото на директора с изх. № РД-12-1-287-1/04.10.2021 г. (л.28) и възприети в предложението за мотиви на Комисията по чл. 56г, ал. 1 от ППЗСПЗЗ.

В оспореното писмо не е посочено дали подлежи на обжалване и в какъв срок. Ответникът не представя доказателства за датата, на която то е съобщено на оспорващия.

В хода на настоящото производство е постановено Решение № 85/15.07.2024 г. по гр.д. № 598/2022 г. по описа на Районен съд Балчик, с което прогласена нищожността на постановлението за възлагане на недвижим имот, вписано под № 2, том І , вх. Рег. 19/06.01.2005 г. на Сл.Вп Балчик. Решението е обжалвано и към момента на постановяване на настоящото не е влязло в сила.

При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна. Съдът приема, че жалбата е подадена в законоустановен срок, понеже липсват данни за съобщаване на писмото, което може да се обжалва в двумесечен срок, съобразно чл. 140, ал. 1 от АПК , тъй като в същото не е указано дали подлежи на обжалване и в какъв срок.

Оспореното писмо има всички белези на индивидуален административен акт, тъй като по същество с него се формира отказ по подадено заявление по реда на чл.56а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ за придобиване правото на собственост върху застроените и нормативно определените прилежащи площи към сградите и/или съоръженията.

Предвид горното съдът приема, че жалбата е подадена срещу годен за оспорване индивидуален административен акт и е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Отказът е постановен от компетентен орган. Продажбата на застроените и прилежащите земи по чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ се извършва със заповед на министъра на земеделието и храните или на упълномощено от него длъжностно лице и с писмен договор, който се вписва в службата по вписванията, съгласно чл. 45а, ал. 2 от ППЗСПЗЗ. По аргумент от цитираната разпоредба, отказът да се издаде заповед за продажба е също в компетентността на министъра на земеделието. Оспореният отказ е подписан в електронен подпис от Я. Г., министър на земеделието към датата на издаването му. Съдът приема, че отказът е постановен от компетентен орган. Отказът е подробно мотивиран и отговаря на общите изисквания за форма на административните актове. Съдът не установи в производството по постановяване на отказа да са допуснати съществени процесуални нарушения. Фактическата обстановка е подробно описана и изяснена, спазено е условието искането за закупуване да бъде разгледано от специално определена комисия по реда на чл. 56г от ППЗСЗЗ. За решението си Комисията е съставила протокол, съобразно изискването на чл. 56г, ал. 5 от ППЗСПЗЗ.

Решението преписката на жалбоподателя да бъде върната е взето единодушно от членовете на комисията.

Съдът приема, че отказът да бъде извършена продажба на прилежаща площ към обект „асфалтова площадка“, разположена в [ПИ], е съобразен с материалния закон и разпоредбата на чл. 27, ал. 6 от ЗСПЗЗ.

Съгласно чл. 27, ал. 6 от ЗСПЗЗ (в редакцията му към датата на заявлението, 22.06.2021 г. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г.), лицата, които са придобили собствеността върху сгради и съоръжения от имуществото на организациите по § 12 от преходните и заключителните разпоредби, могат да придобият застроените и прилежащите площи без провеждане на търг. Застроените и прилежащите площи, включително когато са разположени извън границите на урбанизирана територия (населено място или селищно образувание), се оценяват по реда на чл. 90 от Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост. Данъчната оценка се определя като за земи в строителни граници и това обстоятелство се посочва изрично в удостоверението за данъчна оценка. Процедурата за продажба се провежда от министъра на земеделието, храните и горите или от директора на съответната областна дирекция "Земеделие", които се подпомагат от постоянно действаща комисия. Когато процедурата се провежда от директора на областната дирекция "Земеделие", в състава на комисията участват и длъжностни лица от Министерството на земеделието, храните и горите, определени със заповед на министъра. Продажбата се извършва със заповед на министъра на земеделието, храните и горите или на директора на областната дирекция "Земеделие" и с писмен договор, който се вписва в службата по вписванията.

Видно е, че първото условие за придобиване на държавен имот по този облекчен ред е заявителят да докаже наличие на сгради или съоръжение от имуществото на организациите по § 12 . § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ определя, че прекратява съществуващите трудовокооперативни земеделски стопанства и земеделски кооперации, образувани по силата на § 7 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за кооперациите. Прекратява всички съществуващи организации и фирми, регистрирани по силата на Указ № 922 за ползуването на земята и осъществяване на селскостопанската дейност (обн., ДВ, бр. 39 от 1989 г.; изм., бр. 10 от 1990 г.; отм., бр. 63 от 1991 г.) и Указ № 56 за стопанската дейност с имущество и с дялово участие на селскостопански бригади, КЗС, ТКЗС, МТС, АПК и селскостопански институти. Прекратяват се и кооперациите, регистрирани по Закона за кооперациите, когато не е спазена разпоредбата на чл. 33, ал. 3 от същия закон и по устава им е предвидено внасянето на земеделска земя.

По делото не е спорно, че жалбоподателят претендира да е придобил имущество на ПТК „Дропла“ с праводател ТКЗС „Устрем“ [населено място], означено като асфалтова или асфалтирана площадка със ЗП от 780 кв.м., разположено в [ПИ] по КККР на [населено място], община Балчик, одобрена със Заповед № 300-5-85/`13.10.2003 г. на ИД на АГКК ( скица № 15-338864/31.03.2021 г. (л.51), имат с номер по предходен план : парцел VІІІ, кв. 34 „Стопански двор“ на [населено място].

Съобразен с представените по делото доказателства е изводът на ответника, че няма доказателства за наличие на подобно имущество - асфалтова площадка в [ПИ] по КККР на [населено място] - в патримониума на прекратената с ликвидация ТКЗС „Устрем“ [населено място] или в патримониума на ПТК „Дропла“. В приложеното по делото Задание (л.95 и сл.) възложено от Ликвидационния съвет на ТКЗС „Устрем“ [населено място], в което подробно са описани всички сгради и съоръжения, годни за ползване по предназначение, не бракувани и не предадени за строителни материали, намиращи се в процесния Стопански двор, липсва обект с наименование площадка или асфалтирана площадка, така както е посочен под № 4 и в частта за възлагане в Постановлението за възлагане на недвижим имот с № 16838-000030/20.12.2004г., съставено от публичния изпълнител М. по изп. дело № 16838/2004 г. Асфалтова площадка не е спомената като налично имущество на кооперацията и в подробната Обяснителната записка на изпълнителите на заданието „Инжконсулт“-Консорциум Варна, представена на л.217 и сл. от делото.

Подобно имущество липсва и в останалите множество представени по делото документи, описващи имуществото на ликвидираното ТКЗС – Протокол № 36/10.05.1994 г. за разпределение на сгради между правоимащи от имуществото на ТКЗС в ликвидация (л.104 и сл.) Няма данни за изграждането на асфалтова площадка. Наличието й не се споменава и в подробните описи на имущество – движимо и недвижимо - към протоколите за продажба на търг, съставяни през 1994 г., а именно Опис към Протокол № 41/12.09.1994г., опис към Протокол № 43/29.09.1994 г. (л.106-112).

Според данните в Протокол от 07.02.2019г., съставен от служители на ОДЗ-Добрич не се установява наличие на изградена асфалтова площадка в [ПИ]. Служителите установяват малки остатъци от асфалт, за които не може да се установи дали не са част от намиращия се в съседство път. В представените по делото скици от СГКК също липсва означение на установен такъв съществуващ обект.

Съдът счита, че за да се приеме наличие на придобиване на собственост върху имущество на организациите по § 12 по см. на чл. 27, ал. 6 от ЗСПЗЗ същото следва да е във вид, годен за употреба/ползване, по аргумент от чл. 45а, ал. 1, изр. 2 от ППЗСПЗЗ, който определя, че купувач не може да бъде лице, придобило сградата като строителен материал.

За първи път наличието на подобен обект „площадка“ и „асфалтова площадка“ се сочи в Постановлението за възлагане на недвижим имот с № 16838-000030/20.12.2004г., съставено от публичния изпълнител. Съдът приема, че постановлението за възлагане на недвижим имот не може да се цени като доказателство за съществуването на такъв обект, предвид облекчения ред за придобиване на реално имущество – земя от ДПФ, предвиден в действащото законодателство и към този момент, както и предвид обстоятелството, че впоследствие купувачът на съоръжението асфалтова площадка, И. С., е прехвърлил правото на собственост върху придобитата асфалтова площадка и други имоти на Д. М. - съпруг на публичния изпълнител, извършил продажбата по изпълнителното дело ( [нотариален акт], том ІV, вх.рег. № 1857, дело 301/2005г. на нотариус И., РС-Балчик и декларация за гражданско,у семейно и имотно състояние, приложена към следващата продажба с нот.акт № 151 от 29.12.2009 г.)

Неустановяването на подобен обект още при първото заявление на жалбоподателя за закупуване на държавна земя по облекчения ред на чл. 27, ал. 6 от ЗСПЗЗ, подадено през 2011 г., е и причината преписката бъде върната от компетентния орган в ОДЗ-Добрич, а впоследствие да не може да бъде комплектувана с необходимите документи, вкл. и с данни за прилежаща площ.

Представените удостоверения от кмета на Община Балчик, напр. удостоверение с изх. № 63-1366-1-1/10.03.2011 г. (л.657), в което е визиран [ПИ], представлява доказателство единствено за липсата на предявени реституционни претенции пред общинската администрация към държавния имот, но не и за наличните в имота евентуални обекти, съоръжения. Още повече, че в други удостоверения, издадени в същия период от същата общинска администрация – писмо с изх. № 63-1366-2-1/26.09.2011 г. и писмо с изх. № 63-1366-1-1/09.03.2012г. (л.572) – се сочи, че имотът 501.350 е незастроен.

Следва да се има предвид и че „АГРО-ММ“ ЕООД е възложило строителни дейности - изливане на бетон в имота, в който твърди, че имало асфалтова настилка, в хода на висящо административно производство за закупуване на прилежаща държавна земя към същото претендираното съоръжение. По този начин жалбоподателят сам се е поставил в невъзможност да докаже в настоящото съдебно производство наличието (чрез извършване на оглед) на изградено съоръжение по см. на чл. 27, ал. 6 от ЗСПЗЗ, представляващо „асфалтова площадка“.

Предвид липсата на доказателства за съществуването на съоръжение „асфалтова площадка“ във визирания в документите за собственост държавен поземлен имот, съдът приема, че постановения от министъра на земеделието отказ за продажба на държавния ПИ е правилен, законосъобразен и обоснован.

Горните съображения мотивират съда да приеме, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.

Водим от горното и на основание чл. 171, ал. 1 и ал. 2 от АПК, Административен съд гр. Добрич, V- ти състав

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалба на „АГРО-ММ“ ЕООД срещу писмо с рег. № 70-3071/22.02.2023 г. на министъра на земеделието, Я. Г., с което е обективиран отказ за издаване на заповед по чл. 45а, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи във връзка с чл. 27, ал. 6 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи за продажба на поземлен имот с [идентификатор] по КККР на [населено място], община Балчик, представляващ частна държавна собственост.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България, подадена чрез настоящия съд в 14 (четиринадесет)- дневен срок от съобщаването му на страните.

РЕШЕНИЕТО да се съобщи на страните.