Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260236
гр.Пловдив, 02.06.2021г
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, търговско отделение ХХс, в открито заседание на седемнадесети май хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: Цветелина Георгиева
при секретаря Ваня Казакова и в присъствието на
прокурора ……......... ……..................., разгледа докладваното от съдията
т.д. № 236 по описа за 2019г на Пловдивски окръжен съд и взе
предвид следното:
Обективно
съединени искове на основание чл.135 от ЗЗД и чл.57, ал.2 от ЗЗД във вр.
чл.649, ал.2 от ТЗ.
Предявени от С.М.Ж., в качеството ѝ на синдик на „ПАЛАС -27” ЕООД – гр.Пловдив – в
н., ЕИК ********* против „ПАЛАС -27” ЕООД – гр.Пловдив – в н., ЕИК ********* и Т.Ж.К.,
ЕГН ********** ***. Моли съда да постанови решение, с което да бъде обявен
за недействителен по отношение кредиторите на „ПАЛАС -27” ЕООД – гр.Пловдив – в н., ЕИК
********* сключеният между двамата ответници договор за продажба на недвижими имоти, съставен във
формата на нотариален акт № 89 от 24.02.2015г, н.д.№ 81 от 2015г на Нотариус Б. Тонева, рег. № 233, вписан в СВ - Пловдив, с който дружеството в несъстоятелност
продава на Т.К.:
1. Самостоятелен обект
в сграда с идентификатор 56784.521.260.4.2 по кадастрална карта и
кадастрални регистри на гр. Пловдив,
одобрени със заповед № РД-18-48/03.06.2009г на Изпълнителния директор
на АГКК, последно изменение със заповед № КД-14-16-1201/30.09.2009г на Началник СГКК – Пловдив,
с адрес на имота: гр. ***, с предназначение
на самостоятелния обект: жилище, апартамент с документа площ – 81 кв.м., заедно 1/3 ид.ч. от общите части на сградата, заедно със
съответните идеални части от правото на
строеж върху терена;
2.
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.521.260.4.1 по кадастрална карта и
кадастрални регистри на гр. Пловдив,
одобрени със заповед № РД-18-48/03.06.2009г на Изпълнителния директор
на АГКК, последно изменение със заповед № КД-14-16-1201/30.09.2009г на Началник СГКК – Пловдив,
с адрес на имота: ***, с предназначение
на самостоятелния обект: жилище, апартамент с документа площ – 81 кв.м., заедно 1/3 ид.ч. от общите части на сградата, заедно със
съответните идеални части от правото на
строеж върху терена,
като описаните обекти са разположени в сграда № 4, построена в поземлен имот с
идентификатор 56784.521.260, за сумата общо от 9900лв,
както и да бъде осъден Т.Ж.К. да върне в масата на несъстятелността сумата от 200 000лв, ведно със законната
лихва, начиная от датата на предявяване на иска 22.03.2019г до окончателното
ѝ изплащане, представляваща сбор от пазарната стойност на всеки от
обектите от по 100 000лв към момента на сделката. Претендира разноски.
Ответникът „ПАЛАС -27” ЕООД – гр.Пловдив – в
н., ЕИК ********* ги счита за недопустими и моли съда да прекрати
производството, а по същество ги оспрова и иска да бъдат отхвърлени като
неосонвателни.
Ответникът Т.Ж.К. *** също оспорва исковете
и моли съда да ги отхвърли. Претендира разноски.
Пловдивският окръжен съд,
като взе предвид доказателствата по делото, намира за установено следното:
Първоначално съдът
е бил сезиран с искова молба, в която синдикът е твърдял извършване на отчуждителна
сделка между двамата ответници – продажба на недвижими имоти, която е довела до
редуциране на масата на несъстоятелността, като длъжникът е знел за увреждането
и е целял именно увреждане на своите кредитори, като купувачът – вторият
ответник, също е знаел за увреждането. Поради това е предявен отменителен иск
за сделката между ответниците и иск за осъждане на физическото лице К. за
връщане на имотите в масата на несъстоятелността.
В хода на
извършвани от ищеца действия по вписване на исковата молба по делото е
установено, че имотите, предмет продажба са погинали – същите са били съборени
и на тяхно място е построена нова сграда
с нов идентификатор, в която
не се установява К. да има собствени обекти. Поради това твърди, че след като дружеството
му е прехвърлило право на собственост ведно с право на строеж, то със събаряне
на сградата за К. е останала възможността да изгради отново съборените му
сгради, а като не е сторил за него е останало правото на строеж без да е
реализирано и затова той дължи връщане на това право на строеж в масата на
несъстоятелонстта. Според синдика, К. се е „отказал мълчаливо” от това право, а
след като той не фигурира като собственик на нито един от новопостроените
обекти то издадените разрешение за строеж и удостоверение за въвеждане в
експлоатация са никожни. Продължава, че за ответника К., като титуляр на
правото на собственост върху погиналите обекти, съществува правото на строеж –
да построи и държи в имота сгради/обекти в същия обем. Тези му права са се
трансформирали в притежаване на припадащите се идеални части от самостоятелните
обекти в новопостроената сграда, респ. му се дължи обезщетение за вреди -
невъзможността да реализира правото на строеж в право на собственост в размер на
паричния му еквивалент. Поради това ищецът счита, че е налице правен интерес от
иска за връщане в масата на несъстоятелността на притежаваните, съответно
припадащите се идеални части от всеки самостоятелен обект в новопостроената
сграда. Последният иск е уточнен с молба на л.68 от делото като вече се иска
връщане на припадащите се на К. идеални части от 162 кв.м. от самостоятелни
обекти в новата сграда.
Със следваща уточняваща молба на л.72 от делото е посочено, че е
безспорно, че купеното от К. имущество не съществува в патримониума му и след
като той не може да го върне в масата дължи заплащане на пазарната му
равностойност в размер на 200 000лв и следва да бъде осъден за тази сума.
По така заявените обстоятелства, с определение № 1516 от 17.07.2019г,
съдът е приел, че ищецът е уточнил, че исковете са по чл.135 ЗЗД и обусловен от
него осъдителен иск за заплащане на паричната равностойност на недвижимите
имоти, предмет на атакуваната сделка, тъй като последните са погинали и не
могат да бъдат върнати в МН, който осъдителен иск следва да се квалифицират по
чл.57, ал.2 ЗЗД. Изложил е мотиви, че производството следва да бъде прекратено
като недопустимо и исковата молба – върната по предявените ревандикационните
искове по чл.108 ЗС досежно самостоятелни обекти с идентификатори
56784.521.260.4.1 и 56784.521.260.4.2 по КК на гр.Пловдив поради липса на годни
обекти на вещното право. В прекратителната част определението на съда е влязло
в сила.
С постъпилия отговор от Т.Ж.К. на първо място оспорва претенцията към
него за заплащане общо на сумата от 200 000лв, като посочва, че с
прогласяване на относителната недействителност сделката, покупко-продажба
продължава да е действителна между страните, а е недействителна само по
отношение на кредиторите на несъстоятелността и К. ще трябва да търпи
изпълнението върху собствените му вещи, но има право да получи това, което е
платил, в случай, че вещта бъде продадена. Той възразява, че ако вещта бъде
продаде той ще получи 9900лв, а ще трябва да плати 200 000лв, което е
несправедливо.
Оспорва да е искал да увреди кредиторите на дружеството, като не е знаел
да има такива и не е проверявал за вписани тежести, тъй като сградата на този
адрес е била порутена, не е подлежала на възстановяване и не е представлявала
интерес като право на собственост. Възразява по тезата на синдика за „вечното
право на строеж“, което той е придобил, тъй като в имота е построена съвсем
различна сграда, в която няма как да се е трансформирало неговото право на строеж.
Ето защо намира иска по чл.135 от ЗЗД за лишен от правен интерес, тъй като при
положителен иск няма да съществува имущество, върху което синдикът да упражни
правата по решението.
По отношение състоянието на сградата посочва, че тя е била с
компрометирана конструкция, опасна и негодна за ползване и са били издадени
няколко заповеди на кмета на Район Централен за премахване на незаконно
извършено преустройство. Заявява, че за проектиране на парцела е била издадена
скица-виза от 07.11.2014г, а през 2015г е съгласуван и одобрен и инвестиционен
проект за нова сграда, като изрично е предвидено съществуващите сгради и
постройки да се премахнат. При това състояние посочва, че интерес за него е
представлявала единствено и то донякъде възможността за добиване на строителни
материали, без той да има самовнушения да претендира за право на строеж и
поради това е и договорена цена в такъв размер, посочена в процесния нотариален
акт, съставен за сделката.
С подадения отговор от „ПАЛАС -27” ЕООД – гр.Пловдив – в н., ЕИК *********
на първо място считат иска по чл.135 от ЗЗД за недопустим, тъй като синдикът не
е легитимиран да го предявява от името на всички кредитори. За да бъдат
последните увредени синдикът трябва да докаже, че те са били кредитори към
момента на сделката и тя ги е увредила. Позовава се на приетите в
производството по несъстоятелност вземания на кредитори и посочва, че не всички
от тях са имали вземания към дружеството към момента на сделката.
Счита иска за неоснователен и по
причина, че процесната сделка е сключена преди т.нар. „подозрителен период“.
Отрича приобретателят да е имал знание за увреждане, отрича да е налице
обективно увреждане на кредиторите, тъй като към момента на сделката
дружеството е разполагало с имущество и не е налице разпореждане с единствен
актив.
С подадената по делото допълнителна искова молба ищецът допълва
обстоятелствата по наличието на знание за увреждане у К., който след закупуване
на имотите е предоставил нотариално заверено пълномощно на управителя на длъжника С. М. и на И. И.– **
на собственичката на капитала на длъжника В. И. да извършват всякакви сделки
със същите имоти, вкл. да правят откази от права. Последното мотивира ищеца да
приеме, че К. се е отказал „мълчаливо“ от правото на строеж, което е
притежавал, като разрешението за строеж е издадено именно и само на трите
физически лица - С. М. , И. И.и В. И. , а правото на собственост, в което е
включено правото на строеж, може да бъде придобито/отчуждено единствено и само
чрез сделка или давностно владение от трето лице, каквито факти не се
манифестират по делото. Очевидна е целта „ПАЛАС -27” ЕООД да бъде „изваден“
като собственик от новата сграда, за да станат неизползваеми вписаните възбрани
от неговите кредитори и пр. По тези съображения ищецът заявява, че издаденото
разрешение за строеж е нищожно. Приел е за безспорно, че част от предмета на
отчуждителната сделка не съществува и е от значение за правилното решаване на
спора да се установи дали в дворното място може да се построи самостоятелен
обект с площ от 162 кв.м. и поради това е налице интерес от иска за обявяване
на сделката за покупко-продажба за относително недействителна спрямо
кредиторите. След това е продължил, че след като имотите не могат да се върнат
в масата, ответникът К. следва да бъде осъден да върне паричната им
равностойност в размер на 200 000лв, ведно със законната лихва от датата
на предявяване на иска.
При условията на евентуалност е формулиран следващ петитум – К. да бъда
осъден да предаде собственоста и владението върху притежаваните от него 162
кв.м. идеални части от новопостроената сграда.
Формулиран е и четвърти петитум, съединен при условията на евентуалност, К.
да върне в масата на несъстоятелонстта притежаваните от него 162 кв.м. иделални
части от правото на строеж в дворното място.
С подадения допълнителен отговор К. не оспорва, че към датата на сделката
е имало вписани възбрани от кредитори на длъжника, но посочва, че това не
означава, че е имал намерение за увреждане, както и същото не следва от
обстоятелството, че е бил технически ръководител на новия строеж. Отрича да е
извършвал разпоредителни сделки с процесните имоти и поради това оспорва да
дължи паричната им равностойност. Поддържа всички вече направени
възражения.
От ответника „ПАЛАС -27” ЕООД – гр.Пловдив – в н. не е депозиран
допълнителен отговор по делото.
С определение № 2393 от 15.11.2019г съдът е поискал от ищеца изясняването
на новопредявените искове, по изложените в определението от съда мотиви,
каквото по делото е извършено. В съответствие с извършените уточнения, съдът
постанови определение № 416 от 14.02.2020г, в което изложи мотиви, че така
въведените нови обстоятелства за притежавани от втория ответник К. идеални
части от новопостроена сграда, които представляват трансформация на
притежаваното от него право на строеж представлява нов иск за собственост, с
който се оспорват правата на собственост на лицата, които са собственици на
новопостроените обекти, но те не участват като страни в настоящото
производство. Няма данни за действия на ответника К., ако счита себе си за
съсобственик с тези лица на притежавани от него 162 кв.м. от правото на строеж
на новоизградената сграда, да е завил правото си на собственост пред тези лица,
респ. да е оспорил техните права. Следователно ищецът въвежда обстоятелства по
възникнал, според него, спор за собственост между всички собственици на
новопостроената сграда от една страна и К. – от друга, но този спор следва да
се разреши при участието на всички съсобственици в новопостроената сграда – за
последните няма данни да са узнали за претенциите за съсобственост на К. и да
са заявили становище по тях. При всички слючаи се касае за нов иск по чл.108 от
ЗС, който е извън предмета на настоящото дело. Съдът е посочил, че това
становище на ищеца противоречи на искането му да бъде осъден К. да заплати
паричната равностойност на закупените самостоятелни обекта, поради тяхното
погиване, като всъщност твърди, че те не са погинали, а са се трансформирали в
съсобственост.
Все с цел установяване страните по делото съдът е поискал ищецът изрично
да посочи дали е сключена последваща сделка между К. и трето лице с предмет
процесните вещи, с оглед разпоредбите на чл.647, ал.3 от ТЗ и чл.646, ал.7 от ТЗ, уреждащи правното положение на третите добросъвестни лица, придобили
възмездно преди вписването на исковата молба. Ищецът е уточнил, че последваща
разпоредителна сделка от К. в полза на трето лице не е сключвана.
На следващо място по изложените по
делото твърдения от ищеца съдът е приел, че ищецът атакува сделката между
ответниците като увреждаща, тъй като вторият ответник като купувач е заплатил
многократно по-ниска цена на първия ответник – продавач, следователно в
патримониума на последния е влезнала сума, многократно по-ниска от пазараната
или данъчната оценка за вещите. Обстоятелствата, в какво се състои увреждането,
не са били изменяни в хода на процеса, независимо от различните формулировки на
обусловените искове, предявени наред с иска за относителна недействителност и
те се изразяват в твърденията на ищеца, че вторият ответник по сделката –
купувач е платил много по - малко, отколкото е получил от първия ответник –
продавач. Предвид това съдът е приел, че предявеният иск е с правна квалификация
по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ – възмездна сделка, при която даденото значително
надхвърля полученото, а не представлява иск по чл.135 от ЗЗД, каквато
квалификация дава ищеца, който иск по ЗЗД обхваща по-широки хипотези, които са
различни от изрично уредените специални искове по чл.646 и чл.647 от ТЗ – този
смисъл са разясненията, дадени в Решение № 56/ 01.08.2018г на ВКС по т. д. №
1538/2017г, I т. о., ТК, докладчик съдията Кристияна Генковска. След това съдът
е констатирал, че искът е предявен извън изрично уредените за предявяването му срок
- двугодишен срок от подаване на молбата за откриване на производство по
несъстоятелност, но не по-рано от началната дата на неплатежоспособността.
Сделката е била сключена на 24.02.2015г, от изискания служебен заверен препис
от влязлото в сила решение № 155 от 23.03.2018г по т.д. № 324/2017г на ОС -
Пловдив, с което е била обявена неплатежоспособността на „ПАЛАС – 27“ ЕООД,
началната дата е определена на 31.12.2015г.
Следователно сделката не попада в обхвата на отменителните искове по
чл.647 от ТЗ и производството по него следва да бъде прекратено изцяло,
доколкото от неговото разглеждане зависи произнасянето и по обусловените искове.
Прекратяването е отменено с Определение № 200 от 02.07.2020г по в.ч.т.д.
№ 298/2020г по описа на ПАС, в което съдът е приел, че твърденията на ищеца са,
че с извършената от несъстоятелния продажба е намалил своето имущество, което е
довело до увреждане на правата и интересите на кредиторите на
несъстоятелността, като и длъжникът и приобретателят са знаели за това
увреждане. Така изложеното съответства на търсена защита от
ищеца по реда на чл.135 от ЗЗД и това е правилната квалификация на отменителния
иск.
След възобновяване на действията по делото съдът изложи мотиви в свое определение № 1374 от 07.07.2020г
за нередовност на предявените с допълнителната искова молба последни два
съединени иска при условията на евентуалност, за връщане на 162 кв.м. от
новопостроената сграда и дворното място, като поиска синдикът да ги индивидуализира не само по площ, но и по
граници, за да може съдът да прецени кои са надлежните ответници, които следва
да участват по делото, ако такива има.
Уточнение не беше
извършено по делото, поради което с влязло в сила определение № 260094 от
04.09.2020г производството по тях беше прекратено.
След окончателното
очертаване предмета на делото съдът изготви проект за доклад, в който посочи
правната квалификация на исковете, обстоятелствата, които не се нуждаят от
доказване, не се оспорват обстоятелствата по сключване на сделката и развитиет
на производството по несъстоятелност, разпредели доказателствената тежест между
страните с даване на указания и се произнесе по доказателствените искания. Посочил е че е в тежест на ищеца е да докаже
настъпило увреждане от сделката, знание за увреждане у купувача и стойността на
онова, от което той се е възползвал и което подлежи на връщане в масата по иска
по чл.57, ал.2 от ЗЗД. В тежест на ответника „ПАЛАС -27” ЕООД е да докаже
твърденията си за притежаването на достатъчно имущество към момента на
сделката, поради което не е налице увреждане. На последно място е в тежест на
ответника К. да докаже твърденията си за състоянието на закупените от него две
жилища, както и следва да бъде задължен ясно да посочи от него отчуждавано ли е
в полза на трети лица закупеното с процесния нотариален акт право на строеж
върху имота – ако „да“ – да се посочи на кого, ако „не“ да посочи причините за
даденото нотариално заверено пълномощно на управителя на „ПАЛАС -27” ЕООД да се
разпорежда с имота и какви действия са извършени от пълномощниците му с
притежаваното от него право на строеж – тези действия отчетени ли са от тях
пред него и като „не“ той търсил ли е от тях отчет за действията им.
С проекта за доклад съдът изложи мотиви, че намира за неоснователно
възражението на длъжника за недопустимост на предявения от синдика иск по
чл.135 от ЗЗД. Сидникът действа от името на всички кредитори съгласно чл.658,
ал.1, а конкретно при иск по чл.135 от ЗЗД и съгласно чл.649 от ТЗ, защото
именно той има задължението да се грижи за опазване масата на
несъстоятелността, нейното попълване и защита на интересите на кредиторите,
като предприема следващите се действия, вкл. предявяване на искове. Без
значение е обстоятелството дали е налице идентичност между лицата, които са
кредиторите на несъстоятелния към момента на сключване на атакуваната сделка и
лицата, които са заявили качеството си на кредитори в производството по
несъстоятелност, в който смисъл е направено възражение по делото. Увреждането
винаги е налице при извършени от длъжника действия, с които той е намалил
имуществото си и с които пречи на удовлетвряването на кредиторите си в
образуваното производство по несъстоятелност, в което се извършва окончателно
разпределение на наличното имущество и ако то е по-малко като резултат от
действия на длъжника, то кредиторите му ще бъдат удовлетворени в по-малка
степен, т.е. осуетено е или е затруднено реализирането на правата им спрямо
длъжника – в този смисъл е налице трайна съдебна практика, напр. в Решение №
639/06.10.2010г. по гр.д. № 754/2009г. на ВКС, IV г.о., Решение №
407/29.12.2014г. по гр.д. № 2301/2014г. на ВКС, IV г.о., Решение №
18/04.02.2015г. по гр.д. № 3396/2014г. на ВКС, IV г.о., Решение №
261/25.06.2015г. по гр.д. № 5981/2014г. на ВКС, IV г.о, Решение №
50/12.05.2017г. по т.д. № 731/2016г. на ВКС, т.о., Решение № 93/28.07.2017г. по
т.д. № 638/2016г. на ВКС, II т.о. Решение № 11 от 27.02.2020г на ВКС по т. д. № 2529/2018г., I т. о.
Процесната сделка е сключена на 24.02.2015г и на същата дата К. е упълномощил с пълномощно
с нотариална заверка на подписа си лицата С. Й. М. и И.С.И. да го
представляват при продажба на притежаваните от него два обекта, да учредяват
тежести върху тях, да извършват необходимите действия по събаряне на сградите и
го представляват пред органите по строителства, вкл. да учредяват право на
строеж и т.н., приложено на л.107 от делото. Упълномощеният С. Й. М. към онзи момент е бил
управител на дружеството, както управител е била и В.П.И., като
тя е и едноличен собственик на капитала - установява се от вписванията по
партидата на дружеството в АВ, а И.С.И. е ** на
В.П.И., за
което страните не спорят. На 07.04.2015г за обекта е издадено разрешение за
строеж, а на 21.05.2015г е съставен протокол за откриване на строителна
площадка и определяне на строителна линия и ниво на стрежа, на процесното
място, който протокол е подписа и от ответника инж.Т.К.. Той е продължил да
участва и в последващи извършвани по обекта действия – бил е технически
ръководител по довършителните работи на същия обект с подписан договор с първия
ответник от 2016г, съгласно дадените от него обяснения по реда на чл.176 от ГПК.
С изготвения по делото проект за доклад съдът даде указания на ответника К. да посочи
причините за съставяне на пълномощното, както и да посочи какви действия са
извършени от пълномощниците му с притежаваното от него право на строеж в
новоизграждащия се обект, тези действия отчетени ли са от тях пред него и като
„не“ той търсил ли е от тях отчет за действията им. Конкретни уточнения от
ответника по делото не бяха извършени, както и не бяха предстванеи никакви
доказателства да е изпълзвал строителни материали от сградите или поне да
посочи какви материали, с оглед твърдението му, е той никога не е считал себе
си за собственик, а имал интерес единствено към материалите, които можел да
използва от сградите и затова ги закупил. Позицията му е изцяло недоказана още
повече предвид приетите по делото писмени доказателства и изслушания по делото
негов свидетел, който даде показания, че сградите в имота са били порутени,
частично негодни за живеене и е предстояло тяхното премахване. Негодността на
сградите е установена и от изготвената и приета по делото за тях оценъчна
експертиза, в която вещото лице е посочило, че те нямат остатъчна стойност, а е
определило тяхната пазарна цена, към момента на сделката, на база съответното
им правото на стреж в новопостроената сграда, като част от правото на
собственост, съгласно заявената в процеса теза на ищеца, че след като К. ги е
закупил и те са били разрушени, той е разполагал с възможността да участва в
новоизградената сграда в обема на притежаваното от него право на строеж, но той
не го е реализирал, за което по делото няма спор.
От всичко коментирано съдът намира, че на първо място ответникът К. е в
дългогодишни отношения с представителите и близките им на несъстоятелното
дружество, което предполага осведоменост за дружествените му работи, каквато
третите за дружеството лица са нямали. На второ място ответникът е с грамотност
над средното ниво, позвляваща му да си даде ясна представа за целите и
последиците от извършваните от него действия - в тях няма дори елементарна
житейска логика, обосноваваща извършването от него на разходи по сключване на
сделка във възможно най-тежката за това форма – нотариален акт и то, за да се
придобие строителни материали от полусрутени сгради, без доказателства той действително
да ги е използвал. На следващо място съдът намира по делото за категорично
доказано от ищеца твърдението му, че целта на сделката между ответниците е била
имуществото да престане да е собственост на дружеството, което не представи
никакви доказателства по делото, че към момента на склюването ѝ е
разполагал с достатъчно имущество да удовлетвори кредиторите си, включително по
наложените възбрани, макар съдът да му даде изрично указания в този смисъл и да
му указа с проекта за доклад, че носи доказателствената тежест за тези си
твърдения. При липсата на доказателства за обратното съдът приема, че
несъстоятелното дружество е целяло препятстване удовлетворяването на своите
кредитори, вкл. и като се лиши от имущество, служещо им като обезпечение и те
да не могат или да бъдат затруднени да реализират правата си. Този извод се
подкрепя и от последващите процесната сделка действия на ответниците по
учредяване на представителна власт от К. на трети лица, но свързани с
дружеството, т.е. налице е между всички тях воля за манифестирана за пред третите
лица смяна на собствеността, правата по която в действителност са продължили да
упражняват свързаните с длъжника физически лица. Това, според съда, е и
причината за липсата на отчетна сделка между упълномощените лица и
упълномощителя, както и неговото пълно бездействие по даването му на отчет от
тях, макар да е виждал изграждането на новата сграда на мястото на съборените
му собствени два недвижими имота.
Поради това съдът намира, че към момента на сключване на процесната
сделка и продавачът и купувачът, двамата ответника, са целели лишаване от
собственост на дружеството, за да бъдат затруднени неговите кредитори да
реализират правата си против дружеството, като са създали привидност за пред
третите лица по смяна на правата на собственост, които са продължили да бъдат
упражнявани от свързани с дружеството физически лица – неговите управители и **
на управителя И. . С това е изпълнен фактическият състав на чл.135, ал.1 от ЗЗД, въз основа на който сделката следва да бъде обявена за относително
недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността.
С оглед уважаване на отменителния иск за К. възниква отговорността по чл.649, ал.2 от ТЗ да върне в
масата на несъстоятелността полученото по сделката. Връщане на полученото не
може да бъде извършено, тъй като няма спор, че закупение от него сгради са били
разрушени. Следва обаче да се вземе предвид фактът, че разрушаването им е
именно с цел изграждане на тяхно място на нова сграда, която е изградена и при
това положение съдът намира, че на основание чл.57, ал.2 от ЗЗД се дължи
връщане на действителната им стойност, в който смисъл са изложени разсъждения и в постановеното по реда на чл.290 (отм.)
от ГПК решение № 93 от 10.07.2014г по т.д.№ 2907/2013г на ВКС, II т.о. Тази стойност следва да бъде определена на база пазарната цена на правото
на строеж, което придобитите от К. два обекта са му осигурявали възможност да
реализира в новоизградената сграда – определено е в размер на 40530лв от
приетата техническа експретиза. Изводът на съда не се променя от установеното
по делото, че Т.К. не е упражнил това свое право, а го е предоставил
безвъзмездно на трети лица, което единствено е от значение за уреждане на
техните вътрешни отношения, но не влияе на придобитите от него с процесната
сдека права на собственост, част от които е съответстващото им право на строеж.
Предявеният
осъдителен иск е основателен до размера от 40530лв, като за разликата до пълния
предявен размер от 200 000лв следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
С оглед
произнасянето на съда, ищецът има право на разноски съразмерно на уважената
част от исковете му. Цената на иска за недействителност на сделката за продажба
е в размер на посочената в съставения нотариалния акт данъчна оценка в размер
на 41711,20лв, който е уважен изцяло. По осъдителния иск цената му е в размер
на 200 000лв, уважен частично. Претендираните от ищеца разноски са в
размер на 400лв, от които ответникът К. дължи 136,10лв по съразмерност.
Ответникът
физическо лице претендира разноски в размер на 630лв, от които по съразмерност
от дружеството в несъстоятелност му се дължат 415,65лв, платими от масата на
несъстоятелността.
На основание
чл.620, ал.5 от ТЗ и чл.621 от ТЗ във вр с чл.78, ал.2 и ал.6 от ГПК ответникът К. дължи държавна
такса в размер на 417,11лв по иска за недействителност на сделката за продажба - 4% върху една четвърт от данъчната оценка.
От него се дължи ДТ и върху уважената част от осъдителния иск в размер на 1621,20лв
или общо 2038,31лв. От него се дължи и държавна такса за вписване на исковата
молба в размер на 62,20лв по сметка на АВ – Служба по вписванията Пловдив.
За отхвърлената
част от осъдителната претенция в размер на 159470лв несъстоятелното дружество
дължи държавна такса от 6378,80лв, платима от масата на несъстоятелността.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА ЗА
НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по отношение кредиторите на „ПАЛАС -27” ЕООД –
гр.Пловдив – в несъстоятелност, ЕИК *********, сключения между несъстоятелния „ПАЛАС -27”
ЕООД и Т.Ж.К., ЕГН ********** *** договор за
продажба на недвижими имоти, съставен във формата на нотариален акт № 89 от 24.02.2015г, н.д.№ 81 от 2015г на Нотариус Б. Тонева, рег. № 233, вписан в СВ - Пловдив, с който „ПАЛАС
-27” ЕООД продава на
Т.Ж.К.:
1. Самостоятелен обект
в сграда с идентификатор 56784.521.260.4.2 по кадастрална карта и кадастрални
регистри на гр. Пловдив, одобрени със
заповед № РД-18-48/03.06.2009г на Изпълнителния директор
на АГКК, последно изменение със заповед № КД-14-16-1201/30.09.2009г на Началник СГКК – Пловдив,
с адрес на имота: гр. ***, с предназначение
на самостоятелния обект: жилище, апартамент с документа площ – 81 кв.м., заедно 1/3 ид.ч. от общите части на сградата, заедно със
съответните идеални части от правото на
строеж върху терена;
2.
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.521.260.4.1 по кадастрална карта и
кадастрални регистри на гр. Пловдив,
одобрени със заповед № РД-18-48/03.06.2009г на Изпълнителния директор
на АГКК, последно изменение със заповед № КД-14-16-1201/30.09.2009г на Началник СГКК – Пловдив,
с адрес на имота: ***, с предназначение
на самостоятелния обект: жилище, апартамент с документа площ – 81 кв.м., заедно 1/3 ид.ч. от общите части на сградата, заедно със
съответните идеални части от правото на
строеж върху терена,
като описаните обекти са разположени в сграда № 4, построена в поземлен имот с
идентификатор 56784.521.260, за сумата общо от 9900лв.
ОСЪЖДА Т.Ж.К., ЕГН ********** *** да заплати
в масата на несъстятелността на „ПАЛАС
-27” ЕООД – гр.Пловдив – в несъстоятелност, ЕИК ********* сумата от 40530лв,
ведно със законната лихва, начиная от 22.03.2019г - датата на предявяване на
иска до окончателното ѝ изплащане, представляваща пазарната стойност на
закупените от Т.Ж.К., ЕГН ********** *** от „ПАЛАС -27” ЕООД – гр.Пловдив – в несъстоятелност, ЕИК *********
недвижими имоти със сключен между тях договор за продажба, съставен във формата
на нотариален акт № 89 от 24.02.2015г, н.д.№ 81 от 2015г на Нотариус Б. Тонева, рег. № 233, вписан в СВ - Пловдив, с който „ПАЛАС
-27” ЕООД продава на Т.Ж.К.:
1. Самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 56784.521.260.4.2 по кадастрална карта и
кадастрални регистри на гр. Пловдив,
одобрени със заповед № РД-18-48/03.06.2009г на Изпълнителния директор на АГКК, последно
изменение със заповед № КД-14-16-1201/30.09.2009г на Началник СГКК –
Пловдив, с адрес на имота: гр. ***, с предназначение
на самостоятелния обект: жилище, апартамент с
документа площ – 81 кв.м., заедно
1/3 ид.ч. от общите части на сградата, заедно със
съответните идеални части от правото на
строеж върху терена, с пазарна стойност от ;
2. Самостоятелен обект в сграда с идентификатор
56784.521.260.4.1 по кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. Пловдив, одобрени със заповед №
РД-18-48/03.06.2009г на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед №
КД-14-16-1201/30.09.2009г на Началник СГКК – Пловдив, с адрес на имота: ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент с документа площ – 81 кв.м., заедно
1/3 ид.ч. от общите части на сградата, заедно със
съответните идеални части от правото на
строеж върху терена, като описаните обекти са разположени в сграда № 4,
построена в поземлен имот с идентификатор 56784.521.260, която пазарна стойност представлява съответстващото право на строеж
на закупените от Т.Ж.К. преждеописани недвижими имоти – два самостоятелни
обекта, което право на строеж той е притежавал и е имал възможност да реализира
след разрушаване на собствените му два самостоятелни обекта, но не е реализирал,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от
200 000лв, ведно със законната лихва, като неоснователен.
ОСЪЖДА Т.Ж.К., ЕГН ********** *** да
заплати по сметка на ОС - Пловдив държавна такса в размер на 2038,31лв.
ОСЪЖДА Т.Ж.К., ЕГН ********** *** да
заплати по сметка на Агенция по вписванията – Служба по вписванията Пловдив държавна такса в размер на 62,20лв.
ОСЪЖДА „ПАЛАС -27” ЕООД – гр.Пловдив –
в несъстоятелност, ЕИК *********
да заплати по сметка на ОС - Пловдив държавна такса в размер на 6378,80лв, платима от масата на несъстоятелността.
ОСЪЖДА Т.Ж.К., ЕГН ********** *** да
заплати на „ПАЛАС -27” ЕООД –
гр.Пловдив – в несъстоятелност, ЕИК ********* сумата от 136,10лв за
извършени съдебни разноски, по съразмерност.
ОСЪЖДА „ПАЛАС
-27” ЕООД – гр.Пловдив – в несъстоятелност, ЕИК ********* да заплати на Т.Ж.К.,
ЕГН ********** *** сумата
от 415,65лв за извършени съдебни разноски, по съразмерност, дължими от от
масата на несъстоятелността.
Решението може да се обжалва
с въззивна жалба пред АС - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: