Решение по дело №84/2022 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 130
Дата: 2 ноември 2022 г.
Съдия: Палма Тараланска
Дело: 20224500900084
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 17 март 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 130
гр. Русе, 02.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично при закрити врати заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Палма Тараланска
при участието на секретаря Десислава Ботева
като разгледа докладваното от Палма Тараланска Търговско дело №
20224500900084 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл. 625 във вр. с чл. 608, ал. 3 и 4 и чл. 742
ТЗ.
Постъпила е молба от А. гр. М., представлявано от Б. - прокурист
за откриване производство по несъстоятелност на „А. гр. Б., област Русе,
представлявано от управителя Б.П.Б.. Излага подробни съображения и
представя доказателства за наличие на изискуеми и ликвидни задължения на
ответното дружество, произтичащи от търговски сделки, установени със
влезли в сила съдебни решения, издадени заповеди за изпълнение на парично
задължение и издадени изпълнителни листи в общ размер на 228 124,16 лв,
които въпреки предприетите действия са останали неудовлетворени и
неизпълнени. Акцентира и върху обстоятелството, че за последните три
години преди подаване на молбата за откриване производство по
несъстоятелност, ответното дружество не е заявило за обявяване в ТРРЮЛНЦ
годишните си финансови отчети. Счита, че са налице предпоставките на чл.
608, ал. 2,3 и 4 ТЗ, по силата на която се предполага, че ответното дружество
е неплатежоспособно. Допълнително излага доводи като счита, че тъй като
1
имуществото на ответното дружество не е достатъчно за покриване на
паричните му задължения, то същото е и свръхзадължено. Моли съда да
постанови решение, с което да обяви неплатежоспособността на търговеца,
да определи началната й дата - 30.09.2019 г. и да открие производство по
несъстоятелност с всички произтичащи от това последици. В условията на
евентуалност моли да бъде открито производство по несъстоятелност на „А.
гр. Б. поради неговата свръхзадълженост.
Постановено е връчване на препис от молбата с приложените към
нея писмени доказателства на ответника, с указание да подаде писмен
отговор в едномесечен срок, задължителното съдържание на отговора и
последиците от неподаването му. Отговор няма депозиран.
С оглед редовно разменените книжа, съдът се е произнесъл с
определение по въпросите, визирани в нормата на чл. 374 ГПК.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира
за установено следното: Към исковата молба са приложени документите по
чл.78, ал.2 ДОПК, поради което същата се явява допустима и подлежи на
разглеждане по същество.
Молбата е основателна. Съгласно чл.607а, ал.1 ТЗ производство по
несъстоятелност се открива за търговец, който е неплатежоспособен. В текста
са определени две кумулативно дадени предпоставки-длъжника да има
качеството търговец по смисъла на ТЗ и да е неплатежоспособен. Легална
дефиниция на неплатежоспособността като състояние на търговеца е дадена в
разпоредбата на чл.608, ал.1 ТЗ. Такава е налице, когато търговецът не е в
състояние да изпълни изискуемо парично задължение, породено от или
отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност,
изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване или разваляне, или
последиците от прекратяването й, или публичноправно задължение към
държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или по частно
държавно вземане. В ал. 2 на същата разпоредба е посочено, че се
предполага, че търговецът не е в състояние да изпълни изискуемо задължение
по ал.1, ако преди подаване на молбата за откриване на производство по
несъстоятелност не е заявил за обявяване в ТРРЮЛНЦ годишните си
финансови отчети за последните три години.
От извършена служебна справка в Търговския регистър и
2
регистъра на юридическите лица с нестопанска цел се установява, че
ответникът е регистриран търговец с ЕИК ***** и е налице първата
материалноправна предпоставка.
Налице е и втората изискуема предпоставка – презумпция за
неплатежоспособност по чл. 608, ал. 2 ТЗ, по следните съображения:
От възникването си като правен субект през 2018 г. ответното
дружество е заявило единствено ГФО към 31.12.2019 г. и не е заявявало за
обявяване годишни финансови отчети за нито една от следващите финансови
години, което законодателят с нормата на чл. 608, ал.2 ТЗ презюмира като
неплатежоспособност. Няма представени доказателства и за изпълнение на
сочените от ищеца задължения в общ размер на 228 124,16 лв, както и по
влязъл в сила Данъчен ревизионен акт № Р-03001820002559-091-
001/09.12.2020 г.
Презумпциите разместват доказателствената тежест, като ответникът
следва да проведе обратно доказване и да ги обори, каквито доказателства в
настоящото производство не са ангажирани. Годишни финансови отчети не са
заявени за обявяване за 2019 г., 2020 г. и 2021 г., т. е., за три години преди
образуване на производството, поради което е налице презумпционната
предпоставка и следва да бъде приложена последицата – извод за настъпила
неплатежоспособност, който се налага и с оглед неизпълнение на
задълженията по влезлите в сила съдебни решения и издадени изпълнителни
листи за присъдените суми за неплатени фактури и лихви и публичноправни
задължения.
Ето защо, следва да се приеме, че е налице състояние на
неплатежоспособност с оглед приложение на въведените законови
презумпции по чл. 608, ал. 2 и чл. 608, ал. 3 ТЗ, което изисква съдът да
определи началната дата на това състояние.
По въпроса за начина на определяне на началната дата на
неплатежоспособност на длъжника в производството по несъстоятелност е
налице трайна практика на ВКС - в решение № 33 от 07.09.2010 г. по т. д. №
915/2009 г., II т. о., решение № 115 от 25.06.2010 г. по т. д. № 169/2010 г., II т.
о., решение № 90 от 20.07.2012 г. по т. д. № 1152/2011 г., I т. о., решение № 13
от 23.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2435/2014 г., II т. о., ТК и други, е изразено
категоричното становище, че началната дата на неплатежоспособност,
3
разглеждана като момент на проявление на трайната неспособност на
длъжника да погасява свои изискуеми парични задължения към кредиторите
по чл. 608, ал. 1 ТЗ с наличните си краткотрайни активи, се определя от
неговото цялостно икономическо състояние, при отчитане на най-ранния
момент на спиране на плащанията като външен белег на
неплатежоспособността. Или началната дата е най-ранната, установена по
делото дата, към която са налице всички елементи от фактическия състав на
неплатежоспособността.
Съдът приема, че с неплащането на задължението, обективирано в
издадения изпълнителен лист № 7140 от 01.08.2019 г. по влязла в сила
Заповед за изпълнение на парично задължение № 6137/05.07.2019 г. по ч.гр.д.
№ 11110/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив, е налице спиране на
плащанията, което обуславя приложението на презумпцията по чл. 608, ал. 3
ТЗ и представлява най-ранният момент, в който е проявена невъзможността
търговецът „А. да обслужва текущите си задължения. Затова като начална
дата на неплатежоспособността съдът приема датата 01.08.2019 г., към която
затрудненията на длъжника са проявени и това състояние не е преодоляно да
приключване на устните състезания в производството, поради което се
характеризира като трайно.
Длъжникът не притежава никакво имущество за покриване на
задълженията му, нито такова, достатъчно да покрие разноските по
производството по несъстоятелност. Предвид това, производството би било
самоцелно и не би се реализирала основната му задача, формулирана в
разпоредбата на чл.607, ал.1 ТЗ, а именно да осигури справедливо
удовлетворяване на кредиторите и възможност за оздравяване на
предприятието.
При установените факти и предвид липсата на парични средства, с
които да се покрият началните разноски по производството по
несъстоятелност, съдът приема, че е налице хипотезата на чл. 632, ал. 1 от ТЗ
като длъжникът следва да бъде обявен в несъстоятелност и производството да
бъде спряно. С оглед предвидената в чл. 632, ал. 2 от ТЗ възможност за
възобновяване на производството и предвид обстоятелството, че с решението
по чл. 632, ал. 1 от ТЗ търговецът длъжник не се заличава от ТРРЮЛНЦ,
съдът приема, че имуществото на длъжника, което ще бъде открито след
4
решението по чл. 632, ал. 1 от ТЗ, следва да бъде запазено за удовлетворяване
на кредиторите и постигане целта на производството по несъстоятелността,
поради което и се налага да бъде постановена обща възбрана и запор върху
същото.
Водим от горното, Окръжният съд на основание чл.632, ал.1, вр.
чл.710 ТЗ
РЕШИ:

ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „А. гр. Б., ЕИК *****,
представлявано от управителя Б.П.Б..

ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на неплатежоспособността -
01.08.2019 г.

ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ на „А.
гр. Б., ЕИК *****, представлявано от управителя Б.П.Б..

ПОСТАНОВЯВА ОБЩА ВЪЗБРАНА И ЗАПОР върху
имуществото на „А. гр. Б., ЕИК *****, представлявано от управителя Б.П.Б..
.
ПОСТАНОВЯВА ПРЕКРАТЯВАНЕ ДЕЙНОСТТА НА
ПРЕДПРИЯТИЕТО на „А. гр. Б., ЕИК *****, представлявано от управителя
Б.П.Б..

ОБЯВЯВА длъжника „А. гр. Б., ЕИК *****, представлявано от
управителя Б.П.Б. В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ.

СПИРА ПРОИЗВОДСТВОТО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ.

5
ПРЕПИС от решението да се изпрати на АГЕНЦИЯ ПО
ВПИСВАНИЯТА.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВТАС в 7-дневен срок
от вписването му в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с
нестопанска цел.
Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________
6