№ 312
гр. София, 19.04.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Калин Калпакчиев
Членове:Весислава Иванова
Величка Цанова
като разгледа докладваното от Величка Цанова Въззивно частно наказателно
дело № 20221000600363 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.440,ал.2 във вр. с чл.341,ал.2 във вр. с чл.345 от НПК.
Образувано е по жалба на осъдения Д. О. С.,чрез защитникът му адв.Л.С., срещу
определение на Окръжен съд-Кюстендил,постановено на 22.03.3033 год. по НЧД № 150/22
год.,с което е оставена без уважение молбата му за предсрочно условно освобождаване от
изтърпяване на останалата част от наложеното му наказание лишаване от свобода.
Твърди,че определението е неправилно,необосновано,в противоречие с материалния закон и
при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.Изложил е съображения,че
съдът неоснователно е подценил стимулиращото и възпитателно значение на института на
предсрочното условно освобождаване при постигане целите на наказанието и в този смисъл
определението му е в противоречие с Постановление №7/87 год. на Пленума на ВС,според
което правилно е условно предсрочно освобождаване спрямо лицата,които за първи път
търпят наказание лишаване от свобода,да се постановява своевременно,ако те с цялостното
си поведение са дали достатъчно доказателства за своето поправяне.На плоскостта на това
изтъква,че няма други осъждания,т.е. няма изградени трайни престъпни навици и
извършеното престъпление,макар и тежко по своя характер,е инцидентна проява в живота
му.Изхождайки от доклада на СДВР,че търси спокойствие и безконфликтна среда,прави
извод за стремеж да се дистанцира,като по този начин минимизира влиянието на лица с
установени престъпни навици,което да му позволи да изтърпи наказанието и да продължи
със законосъобразния начин на живот,който е водил.Счита освен това,че констатираните
дефицитни зони,включени в плана за изпълнение на присъдата,не са актуални,както и че по
отношение на отразеното в становището за липсата на значителни положителни промени в
зоната на правонарушението в аспекта на отричането на виновно поведение по отношение
на деянието,за което е осъден,противоречи на утвърденото в практиката разбиране,че
изразената както по време на наказателния процес,така и след него,позиция на осъдения по
1
въпроса за вината,като я отрича,е негово право на собствено отношение и собствена оценка
на предявеното обвинение и постановените съдебни актове,която позиция не следва да се
приравнява на липса на постигане на целите на наказанието и поправянето на осъдения.В
тази връзка акцентира на констатацията,че изразява съжаление за случилото се,разгледана
на плоскостта,че за времето на изтърпяната част на наказанието се е повлиял благоприятно в
две от първоначално установените три дефицитни зони,наред с това,че е награждаван за
добро поведение и стриктно спазва реда и правилата,идва да покаже,че са налице всички
предпоставки за условно предсрочно освобождаване.Изтъква и изключително влошено
здравословно състояние,което съществено затруднява възможността му да даде външен
израз на настъпилото поправяне и в тази връзка обективно постижимото въздействие,което
наказанието лишаване от свобода е могло да постигне,е вече реализирано и следователно
всяка последваща корекция,доколкото тя е необходима,следва да се осъществява чрез
института на чл.70 от НК.Искането е за отмяна на определението и уважаване на молбата за
условно предсрочно освобождаване.
Срещу така подадената частна жалба е постъпило възражение от процесуалния представител
на началника на Затвора-***.В него се изтъква,че видно от актуалния план на присъдата от
26.01.2022 год., зоната „отношение към правонарушението“ остава проблемна,няма
постигнат напредък по нея и тя отново е заложена за работа,като са формулирани конкретни
цели и задачи,основната цел от които е формиране на законосъобразно поведение у
осъденото лице чрез осъзнаване на причините за криминалното деяние и дефиниране на
социално приемливи критерии при осъществяване на социални контакти.Излага,че
приемането на отговорността и осъзнаването на последствията от престъпното поведение е
част от корекционно-възпитателната работа,която се извършва в затвора и има за цел да се
поправи и превъзпита осъденото лице към спазване на законите и добрите нрави в
обществото.Поддържа,че С. не осъзнава връзката между собственото си противозаконно
поведение и последствията от него за обществото,което говори за дефицит в
мисленето.Неприемането на отговорността за извършеното,самооправдателните нагласи и
прехвърлянето на вината на други лица или обстоятелства приема за доказателство,че са
налице дефицити в зоната „умение за мислене“ и има необходимост от корекционно
въздействие върху осъденото лице.Счита за важно за психолозите и педагозите в затвора
признаването на виновно поведение,за да се приложат най-добрите способи за корекционно
въздействие,така че да не се допускат други правонарушения и освен това оценява
непризнаването на вина като ясен фактор,че престоят на осъденото лице в изолация не е
дало своя възпитателен резултат и поради това освобождаването му от затвора представлява
висок риск за обществото и за самия него.Поддържа,че работата трябва да продължи с
пенитенциарните специалисти по посока поемане на отговорността за извършеното
деяние,осъзнаване на вредата от извършеното,разкаяние за постъпката,което да му помогне
да избегне извършването на правонарушения занапред.По отношение на здравословното му
състояние признава,че то действително затруднява до известна степен корекционната
работа,но не препятства прилагането на прогресивната пенитенциарна система,насочена към
постепенно облекчаване на режимните ограничения при показано добро поведение и
2
съдействие на осъденото лице по изпълнение на целите и задачите по плана на
присъдата,като една от основните заложени цели по този план е преминаване в общежитие
от открит тип след замяната му на режима от строг на общ на 01.02.2021 год.В обобщение се
поддържа,че неприемането на отговорността за извършеното тежко престъпление против
личността и липсата на разкаяние и съжаление към жертвата,и то след немалък престой в
затвора и извършвана корекционна работа,препятстват формирането на категоричен извод
за настъпило поправяне на С. в изискуемата за условното му предсрочно освобождаване
степен.Прави искане жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.
Въззивният съдебен състав,като се запозна с материалите по делото и доводите в
жалбата,приема за установено следното:
Жалбата е допустима като изхождаща от легитимирана страна и в предвидения в закона
срок,но по съществото си е неоснователна.
С атакуваното определение съдът е оставил без уважение молбата на лишения от свобода С.
за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на неизтърпяната част от наказанието
лишаване от свобода,тъй като макар да е изтърпял повече от половината от наложеното му
наказание,липсват доказателства,които в достатъчна степен да установяват,че са изпълнени
неговите цели,насочени към поправянето на осъдения.Приел е в тази насока,че са
недостатъчни за формиране на категоричен извод за трайно поправяне на
осъдения,положителните данни относно поведението,благоприятното повлияване в две от
трите дефицитни зони,награждаването му за добро поведение и спазването на реда и
правилата за времето,през което не е бил на болнично лечение и е изтърпявал фактически
наказанието си в затвора, предвид непостигането на целите,заложени с плана на присъдата и
неизпълнението на прогресивната пенитенциарна система.С оглед на това е приел,че
корекционната работа с осъдения следва да продължи съобразно възможностите на
пенитенциарното заведение и здравословното състояние на осъдения,което макар и
недобро,не е основание за условното му предсрочно освобождаване.
Прочитът на материалите по делото дава основание на въззивния съд да се солидаризира с
изводите на първостепенния и това е така,защото липсват убедителни доказателства за
поправянето на осъдения С..
Видно е от данните по делото,че той е осъден на лишаване от свобода за срок от 15 години
по НОХД № 358/11 год. на Окръжен съд-Перник,за престъпление по чл.115 от НК,като
началото на изтърпяване на наказанието е поставено на 30.07.2013 год. и към момента на
постановяване на атакуваното определение е изтърпял общо 7 год.,8 месеца и 13 дни,с
остатък от 7 години,3 месеца и 17 дни.
Според текущия доклад на ИСДВР,изготвен на 26.01.22 год. С. се характеризира като
неконфликтен,честолюбив-с висока самооценка,с беден комуникативен репертоар,трудно
споделя мислите и чувствата си.Изградил е тесен кръг от контакти в затворническата
общност предвид възрастта и собствените възгледи,които отчасти са пречка в отношенията
с останалите осъдени.Към пенитенциарния състав е показал необходимото уважително
3
поведение,не е наказван.Предвид възрастта и заболяванията не може да се включва
пълноценно в предлаганите спортни и културно-масови мероприятия,които са основен
механизъм за получаване на поощрения.Констатирано е добро отношение към вътрешния
ред и порядки.Първоначално определения строг режим е заменен в по-лек съгласно заповед
№ 69/01.02.2021 год. Два пъти е прекъсвано изтърпяването на наказанието поради
влошаване на здравословното му състояние,като и двата пъти се е завърнал в затвора без
закъснения или произшествия.Рискът от рецидив първоначално е отчетен на 42
т.,последователно намаляван на 40 т.,39 т. до актуалните 35 т.,като са наблюдавани
положителни промени в зоните „умения за мислене“ и „междуличностни проблеми“.Рискът
от вреди е определен на среден.Корекционната работа е насочена към стриктно изпълнение
на заложените цели и задачи в плана за изтърпяване на присъдата,актуализиран на 26.01.22
год.,като при липса на наказания същият ще бъде предложен за преминаване в общежитие
от открит тип.
Видно е от доклад на ИСДВР от 21.02.2022 год.,че отношението на С. към плана за
изтърпяване на присъдата е добро и положителните нагласи,както и липсата на прибързани
самостоятелни решения, са в основата на отчетения спад в определените проблемни
зони,което от своя страна е фактор за благополучно развитие на остатъка от
присъдата.Проявява отговорност,разбиране и собствени виждания за по-нататъшното
развитие на остатъка от присъдата,като спазва реда и дисциплината на
групата,доказателство за което е липсата на дисциплинарни нарушения,което пък води до
положителни резултати и дава яснота на лишения от свобода,че спазвайки законовите
разпоредби,предстои благоприятно развитие.По отношение на риска от рецидив е
отбелязано,че същият е в ниски към средни стойности,каквито са били налице и в началото
на изпълнението на наказанието,като са отчетени известни положителни промени и
резултати по отношение на добро поведение,което обаче не може да елиминира
констатацията относно лиска от рецидив и сериозни вреди по отношение на
обществото.Подчертано е,че на този етап са налице данни за частични положителни
промени,но все още има дефицитни зони,които са включени в плана на присъдата и по
отношение на които не се наблюдават необходимите промени,за да може да се приеме,че е
налице поправяне на осъдения,а именно в „отношението към правонарушението“,за което е
отразено,че се наблюдава формална мотивация на промяна на криминалното
поведение,липса на умения за адекватен анализ и критична преоценка на минал негативен
опит.Обобщено е,че е налице положителна посока,с определени малки,по постижими
стъпки към заложените цели,но корекционната работа с него не е осъществена в максимална
степен,поради което следва да бъдат положени допълнителни усилия за постигане на
максимално снижаване на риска от бъдещо противоправно поведение.
Становището на Началника на Затвора –гр.*** е в насока,че в периода на пенитенциарна
изолация,осъденият е започнал да осъзнава последиците от незаконосъобразните си
действия в живота му на свобода,но все още има дефицитни зони,които са включени в плана
на присъдата и по отношение на които не се наблюдават необходимите промени,за да може
4
да се приеме,че е налице поправяне на осъдения.Не са констатирани значителни
положителни промени в зоната „отношение към правонарушението“,тъй като е налице
формална мотивация за промяна на поведението,липсват умения за адекватен анализ и
критична преоценка на минал негативен опит,същият отрича виновно поведение по
отношение на деянието,за което е осъден,изразява съжаление за случилото се,но счита себе
си за жертва на ситуацията,като прехвърля отговорността върху стеклите се
обстоятелства.Като заключение се поддържа,че е необходимо социално-възпитателната
работа с него да продължи съгласно изготвения план на присъдата,като се затвърди и
финализира процеса,насочен към утвърждаването на социално приемливи и
законосъобразни форми на поведение.
С оглед на така изложеното настоящият съдебен състав споделя извода на първата
инстанция,че е налице формалната предпоставка на чл.70,ал.1 от НК ,тъй като лишения от
свобода С. е изтърпял повече от половината от наложеното му наказание,каквото е
изискването на закона,но досежно обосноваване на извода,че са налице и предпоставките по
чл.439а от НПК, в конкретния случай липсват категорични доказателства за поправянето на
осъдения.
От становищата и докладите се установява,че при него корекционния процес не е
завършил,все така е налице риск от вреди за обществото в средните стойности и
продължават да съществуват проблемни зони,за преодоляването на които корекционния
процес следва да продължи.Това дава основание и на настоящият съдебен състав да
приеме,че цялостното му поведение показва колебания,които препятстват извод за
положително развитие на личността,което да необратимо.В този смисъл липсват
доказателства за поправянето и превъзпитанието на осъдения по смисъла на чл.439а,ал.2 от
НПК,които да формират извод в исканата от него посока.
Относно доводите за влошено здравословното му състояние: извън съмнение е,че това
обстоятелство затруднява корекционната и възпитателната работа с него и представлява
пречка да бъде включван в трудови,спортни и културно-информационни дейности,които от
своя страна биха довели до получаването на поощрения и награди,но същото само по себе
си не е основание за прилагане на института на условното предсрочно освобожаване,още
повече,че не е отчетен значим напредък в отношението му към извършеното престъпление и
се наблюдава формална мотивация за промяна.В тази връзка и в отговор на доводите в
жалбата,че признаването на вината за престъплението не представлява пречка за условното
предсрочно освобождаване,следва да се отбележи,че изградената му позиция по въпроса на
вината е негово суверенно право и същата не следва да се приравнява на липса на поправяне
на осъдения,но в конкретния случай е отчетен дефицит в личностовото му
коригиране,насочено към промяна на поведението му до степен,която да снижи риска от
рецидив в условията на свобода.При условие,че все така продължава да е налице риск от
вреди за обществото в средните му стойности,еднозначен извод за поправянето и
превъзпитанието на осъдения не може да бъде направен.
Позоваването на постановките в Постановление №7/87 год. на Пленума на ВС,според което
5
правилно е условно предсрочно освобождаване спрямо лицата,които за първи път търпят
наказание лишаване от свобода,да се постановява своевременно,ако те с цялостното си
поведение са дали достатъчно доказателства за своето поправяне,разгледано на
плоскостта,че С. няма други осъждания и извършеното престъпление,макар и тежко по своя
характер,е инцидентна проява в живота му,също не може да доведе до искания с жалбата
резултат,тъй като не са налице именно достатъчно доказателства,че целите на наказанието
при него са постигнати.
ОПРЕДЕЛИ:
Водим от горното САС
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №106 от 22.03.2022 год. на Кюстендилски окръжен съд по
НЧД № 150/22 год.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6