РЕШЕНИЕ
№ 201
гр. Велико Търново , 17.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ в публично
заседание на деветнадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА Д. ТРИФОНОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело
№ 20204110101849 по описа за 2020 година
Производството е образувано по искова молба на И. З. М. и С. М. М., в която се излагат
твърдения, че на *, водачът Г. Б. П. *предизвикал пътнотранспортно произшествие като
навлязъл в насрещната пътна лента и ударил движещия се по нея лек автомобил ****.
Навеждат се доводи, че с присъда *******Г. Б. П. е признат за виновен в извършване на
престъпление *. Ищците твърдят, че при произшествието е причинена тотална щета на
управлявания от *автомобил, на който съгласно прекратена съпружеска имуществена
общност и наследствено правоприемство са станали съсобственици при права съответно от
5/8 и от 1/8 идеални части. Изтъква се, че виновният за произшествието водач *е имал
валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена с ответника, която
следва да покрие причинените вреди. Навеждат се доводи, че ищците са предявили
претенция пред застрахователя по реда на чл. 380, ал. 1 от КЗ, по която липсва заплащане на
обезщетение. С оглед гореизложеното се отправя искане до съда да постанови решение, с
което да осъди ответника, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ да заплати на ищците И. З. М. и
С. М. М. обезщетения за имуществените вреди по автомобила съответно в размер на 3766,25
лв. и на 753,25 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното
изплащане на задължението, както и направените по делото разноски.
Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор, в който оспорва основателността
на предявените искове по основание и размер. Не оспорва сключването на задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” с водача Г. Б. П. към момента на
пътнотранспортното произшествие като изтъква, че е образувал преписка във връзка с
1
причинените вреди на процесния автомобил, при която е установил че той не подлежи на
възстановяване поради тотална щета по смисъла на чл. 390, ал. 2 от КЗ. Навежда доводи, че
е определил застрахователно обезщетение за причинените вреди на 1462,98 лв., което не е
изплатено поради неизпълнение на задължението на ищците за представяне на
доказателства за прекратяване на регистрацията на превозното средство. Оспорва размера на
претендираните обезщетения като прекомерни и неотговарящи на действителната стойност
на причинените вреди. С оглед гореизложеното, отправя искане за отхвърляне на
предявените искове и за присъждане на направените по делото разноски.
Третото лице - помагач Г. Б. П. не изразява становище по предявените искове.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Предмет на делото са субективно съединени искове по чл. 432, ал. 1 от Кодекса за
застраховането.
От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
На *предизвикал пътнотранспортно произшествие като навлязъл в насрещната пътна лента
и ударил движещия се по нея лек автомобил ***. Във връзка с пътния инцидент спрямо Г. Б.
П. е постановена присъда *********. За произшествието е съставен констативен протокол за
ПТП, в който е посочена тотална щета на лекия автомобил *****, а при огледа му в хода на
образуваното досъдебно производство са установени масивна деформация в лявата
странична част, отрязан таван, откъснати леви врати и задействани въздушни възглавници.
По делото не се оспорват обстоятелствата, че превозното средство е придобито от
********по време на брака ***** ищеца С. М. М. и че след смъртта си той е наследен от
**********. Не се оспорва и че по отношение на участвалия в произшествието лек
автомобил* с ответника е сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите, която е валидна към *. На * наследниците *предявили писмена претенция
до застрахователя за изплащане на застрахователно обезщетение от 6026 лв. за тотална щета
на автомобила. Ответникът образувал преписка по щета *като изискал влязъл в сила акт по
наказателното производство и предоставяне на възможност за оглед на автомобила.
Документи са представени на *. като след извършен оглед на превозното средство е
установена тотална щета по смисъла на чл. 390, ал. 2 от КЗ като е определен размер на
обезщетението от 1462,98 лв. Последвало изискване на документи за прекратяване на
регистрацията на автомобила като след представянето им на * обезщетението не е изплатено
от ответника. В хода на делото е установено, че автомобилът е продаден като скрап като в
заключението на допуснатата съдебна техническа - оценъчна експертиза пазарната му
стойност като скрап е определена на 308 лв. Вещото лице е установило, че преди настъпване
на произшествието пазарната стойност на превозното средство е била 1907 лв. и че в
резултат от същото той е тотално увреден тъй като разходите за ремонта по
2
възстановяването му са финансово необосновани от техническа гледна точка.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
С оглед влязлата в сила присъда по *и съгласно чл. 300 от ГПК, по делото са доказани
обстоятелствата свързани с извършване на деянието *., неговата противоправност и вината
на водача на лекия автомобил *за настъпване на пътнотранспортното произшествие. Същият
към момента на пътния инцидент е имал качеството на застрахован по смисъла на чл. 477,
ал. 2 от КЗ по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите с
ответното дружество, поради което съгласно чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ последното се явява
задължено да покрие причинените от неправомерното му поведение вреди на трети лица,
които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. Участвалият в
произшествието лек автомобил *е бил в режим на съпружеска имуществена общност *, като
след прекратяването й на основание чл. 27, ал. 1, вр. чл. 44, т. 1 от СК, същият е преминал в
патримониума на *при права от 5/8 идеални части за *и от по 1/8 идеална част за *. От
гореизложеното се достига до извода, че са налице елементите от фактическия състав
обосноваващи отговорността на Г. Б. П. по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, а оттам и правото на ищците
на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ да претендират обезщетение за вреди от неговия
застраховател, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, поради което предявените искове се явяват
доказани по основание.
От вредоносното поведение на застрахования, ищците са претърпели имуществени вреди
свързани с увреждане на съсобственото им моторно превозно средство, представляващо
тотална щета по смисъла на чл. 390, ал. 2 от КЗ. Размерът на обезщетението в разглеждания
случай следва да бъде определен като от пазарната стойност на автомобила преди
произшествието се приспадне стойността му като скрап и получената разлика се отнесе към
правата в съсобствеността на ищците. С оглед на това се достига до извода, че стойността на
претърпените вреди от ищеца И. З. М. е 999,38 лв., а тази на претърпените вреди от ищеца
С. М. М. е 199,88 лв. В посочените размери следва да бъдат уважени и предявените искове
по чл. 432, ал. 1 от КЗ като бъдат отхвърлени съответно за разликата до 3766,25 лв. и до
753,25 лв. С оглед на това и на основание чл. 429, ал. 3 от КЗ застрахователят следва да бъде
осъден да заплати обезщетенията, ведно със законната лихва от датата на предявяване на
застрахователните претенции - 14.03.2018г. до окончателното изплащане. По изложените
съображения, претенциите за заплащане на обезщетения за забава от датата на увреждането
до 13.03.2018г. са неоснователни.
При този изход на делото на ищците не следва да бъдат присъждани разноски тъй като
такива реално не са извършени. Процесуалният им представител е предоставил безплатно
адвокатска помощ и съдействие и на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, вр.
чл. 7, ал. 2, т. 1 и 2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните адвокатски
възнаграждения, ответникът следва да бъде осъден да заплати на *сумата от 210,58 лв. за
адвокатско възнаграждение. Възражението за прекомерност на заплатеното от ответника
3
адвокатско възнаграждение от 720 лв. с ДДС е неоснователно тъй като същото без ДДС
съответства на минималните размери определени в чл. 7, ал. 2, т. 1 и 2 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. С оглед на това, на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК, ищецът И. З. М. следва да заплати на ответника сумата от 440,78 лв.,
представляващи направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение, а ищецът С.
М. М. следва да заплати на ответника сумата от 88,15 лв., представляващи направени по
делото разноски за адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да заплати в полза на
Великотърновския районен съд сумата от 100 лв., представляваща дължимата държавна
такса за уважените субективно съединени искове както и 66,33 лв. за възнаграждение на
вещо лице.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
Осъжда *, да заплати на И. З. М. с ЕГН: ********** *, на
основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането, *,
сумата от 999,38 лв. /деветстотин деветдесет и девет лева и
тридесет и осем стотинки/ - главница, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди във връзка с
тотална щета на лек автомобил *, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 14.03.2018г. до окончателното
изплащане на задължението.
Отхвърля като неоснователен предявения от И. З. М. с
ЕГН: ********** *, срещу *, иск по чл. 432, ал. 1 от Кодекса
за застраховането за заплащане на обезщетение за
претърпени имуществени вреди във връзка с тотална щета на
лек автомобил *, в частта за разликата от 999,38 лв. до
3766,25 лв. и в частта относно заплащането на законна лихва
върху обезщетението за периода от * до 13.03.2018г.
4
Осъжда *, да заплати на С. М. М. с ЕГН: ********** *,
на основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането, *,
сумата от 199,88 лв. /сто деветдесет и девет лева и осемдесет
и осем стотинки/ - главница, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди във връзка с тотална щета на
лек автомобил *, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 14.03.2018г. до окончателното
изплащане на задължението.
Отхвърля като неоснователен предявения от С. М. М. с
ЕГН: ********** *, срещу *, иск по чл. 432, ал. 1 от Кодекса
за застраховането за заплащане на обезщетение за
претърпени имуществени вреди във връзка с тотална щета на
лек автомобил *, в частта за разликата от 199,88 лв. до 753,25
лв. и в частта относно заплащането на законна лихва върху
обезщетението за периода от * до 13.03.2018г.
Осъжда *, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата, да заплати на *, сумата от 210,58 лв. /двеста и
десет лева и петдесет и осем стотинки/ за адвокатско
възнаграждение.
Осъжда И. З. М. с ЕГН: ********** *, да заплати на *, сумата от 440,78
лв. /четиристотин и четиридесет лева и седемдесет и осем стотинки/,
представляваща направени по делото разноски.
Осъжда С. М. М. с ЕГН: ********** *, да заплати на *, сумата от 88,15
лв. /осемдесет и осем лева и петнадесет стотинки/, представляваща направени
по делото разноски.
Осъжда *, да заплати в полза на Великотърновския районен съд, сумите
от 100 лв. /сто лева/, представляваща държавна такса за уважените
5
субективно съединени искове по чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането,
66,33 лв. /шестдесет и шест лева и тридесет и три стотинки/ за разноски за
възнаграждение на вещо лице, както и 5 лв. /пет лева/ в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач Г. Б. П.
с ЕГН: ********** *.
Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен
съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
6