Мотиви към присъда по НОХД № 57/2018 г.
по описа на Районен съд Луковит
Районна прокуратура гр.Червен бряг е
внесла обвинителен акт срещу Л.А.И., ЕГН ********** *** по обвинение за
престъпление по чл.210, ал.1, т.4 вр.чл.209, ал.1 вр.чл.28, ал.1 от НК и чл. 58а, ал. 1 вр. чл. 54 от НК за
това, че на 15.06.2015 г. в гр.Червен бряг, обл.Плевен, в
условията на повторност в немаловажен случай/ след като бил осъждан с влезли в
сила присъди за престъпления от същия вид - по чл. 209 НК и чл. 210 вр. чл. 209 НК по НОХД № 700/2012г., НОХД № 2480/2012г., НОХД № 669/2014г., трите по описа
на РС-Благоевград, НОХД № 738/2012 г. на РС-Смолян, НОХД № 583/2011 г. на
РС-Дупница, НОХД № 406/2013г. на РС-Търговище, НОХД № 66/2012г. на РС-Козлодуй,
НОХД № 1841/2013 г. на РС-Сливен, НОХД № 1096/2013 г. на РС-Русе НОХД № 16/2014
г. на РС-Златоград и НОХД № 861/2014г. на РС-Кърджали/, с цел да набави за себе
си имотна облага в размер на 1500 лв., чрез обява в интернет сайта OLX.bg за продажба на
пелети на цена 260 лв. на тон и в рамките на телефонен разговор във връзка с
публикуваната в посочения сайт обява, въвел в заблуждение И.В.Д. ***, че срещу
авансов превод на парична сума в размер на 1500 лв. по микросметка в Изипей АД
с клиентски номер **********, ще му достави на 17.06.2015 год. 8 бр. палета с
пелети, всяко от тях с тегло 1144 килограма, което заблуждение поддържал с
измамни твърдения в последващи телефонни разговори до 19.06.2015 год. /пелетите
са натоварени в МПС и се транспортират към адреса на Д., МПС-то, с което се
извозват пелетите е аварирало, поради лоши метерологични условия транспортът не
може да бъде осъществен/, с което причинил на И.В.Д. *** имотна вреда в размер
на 1500 лв.
В
съдебното производство съдът прие за съвместно разглеждане в наказателния
процес предявения от пострадалия И.В.Д. против подсъдимия Л.А.И. граждански иск
за сумата от 1500,00 лева, представляващи обезщетение за претърпени имуществени
вреди в резултат на деянието, ведно със законната лихва от 15.06.2016 г. до
окончателното изплащане, а И.В.Д. бе конституиран като частен обвинител и
граждански ищец.
Производството по делото е протекло по
реда на съкратеното съдебно следствие по глава ХХVІІ от НПК, в хипотезата на
чл. 371, т. 2 от НПК. В хода на допуснатото предварително изслушване
подсъдимият И. признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират доказателства
за същите факти.
С определение по реда на чл. 372, ал.
4 НПК в хода на съкратеното съдебно следствие съдът е приел, че
самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в досъдебното
производство доказателства и е обявил, че ще го ползва, без да събира
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт. Предвид на това в хода на съдебното следствие на основание чл.373 ал.2 от НПК не е извършван разпит на подсъдимия, свидетелите и вещите лица за деянията,
описани в обвинителния акт.
В хода на съдебните
прения представителят на РП Червен бряг поддържа обвинението срещу подсъдимия И. така,
както е повдигнато с обвинителния акт, счита, че същото е
доказано по безспорен и категоричен начин и предлага подсъдимият да бъде
признат за виновен в извършване на престъплението по
обвинението. По отношение индивидуализацията на наказанието на подсъдимия
прокурорът предлага на подсъдимия да се определи наказание
три години лишаване от свобода, като с оглед разпоредбата на чл. 58а ал.1 от НК, същото да бъде намалено с 1/3 или, подсъдимият да изтърпи реално наказание
от 2 години лишаване от свобода при първоначален строг режим. Изтъква като
отегчаващо отговорността обстоятелство, че подсъдимият към датата на деянието е
бил вече осъждан с 11 броя влезли в сила присъди за престъпления от същия вид. Изразява становище за основателност на
гражданския иск.
Частният обвинител и
граждански ищец И.Д. моли за уважаване на гражданския иск. По отношение на
наказателната отговорност се присъединява към становището на прокурора.
Защитникът на подсъдимия
- адв. Н.Л. не възразява по фактите и правната квалификация на
деянията. Моли за
постановяване на справедлива присъда в минимален размер с оглед на това, че
подсъдимият е все още млад. Счита, че гражданския иск е основателен и следва да
се уважи.
Подсъдимият
И. изказва съжаление за постъпките си и моли да му бъде наложено минимално
наказание.
Съдът, като взе под
внимание направените от подсъдимия по реда на чл. 371 т. 2 от НПК самопризнания
в съдебно заседание, и прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства, и на основание чл. 373, ал. 3 вр. чл. 372, ал. 4 от НПК, приема
за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият Л.А.И. е роден на *** ***,
българин, с българско гражданство, неженен, със средно образование, безработен,
осъждан, ЕГН **********.
Свидетелят Г.К.Б.е бивш състезател
по футбол, бил част от състава на множество отбори от футболна А-група, а в
периода 1995-1999 г. бил в националния ни отбор по футбол. Понастоящем същият е
спортно-технически директор на футболен клуб „ Л." М.. Поради изложеното, същият е личност, която
е лесно разпознаваема, особено от любителите на футбола. Свидетелят е роден и
живее в гр.Благоевград.
Подсъдимият Л.А.И. ***. Същият от
2012 г. насам е осъждан с 11 влезли в сила присъди на различни съдилища в
страната - всичките за измами. Установява се от свидетелството му за съдимост,
че преобладаваща част от измамите са извършени посредством телефонни разговори
или чрез обяви в интернет-сайтове.
На 01.06.2015 г. свидетелят Г.К.Б.бил
в питейно заведение в центъра на гр.Благоевград в компанията на свои познати.
По същото време подсъдимият Л.А.И. бил в същото заведение. Разпознал свидетеля К.и
решил да го мотивира да си разкрие сметка в Изипей с намерението да получава чрез
името на свидетеля пари от измами. Отишъл при масата, на която била компанията
на Г.Б., представил се на последния с името си - Л.И., заявил, че е футболен
деятел и е направил много за този спорт на регионално ниво. Докато провеждали
този разговор, свидетелят Б.поканил подсъдимия да се присъедини към компанията.
В процеса на разговора подсъдимият И. вметнал, че чака паричен превод от
Македония, но тъй като има наложени запори, не може да си разкрие сметка нито в
банка, нито във фирма за парични преводи. При това разяснение помолил свидетеля
Б.да му услужи с негова такава. Б.заявил, че няма разкрити сметки. Подсъдимият
го помолил да си регистрира сметка в Изипей, като му обяснил, че по тази сметка
в срок до една седмица трябва еднократно да получи превод и повече няма да я
ползва. Свидетелят Б.приел. Подсъдимият отишъл до автомобила си, взел преносим
компютър и се върнал при свидетеля Б.. Попитал последния за данните му и
регистрирал профил на негово име.
Видно от писмото от Изипей АД-София,
на 01.06.2015 г. в 19.26 часа Г.К.Б.бил регистриран като клиент-физическо лице
в Изипей под клиентски номер **********.
За да бъде идентифициран като клиент
на Изипей и регистрацията да бъде активирана, Б.следвало да се яви в офис на
същата фирма, където да представи документ за самоличност. Това обстоятелство
не било известно на свидетеля, а научил за него от подсъдимия, който го поканил
да отидат в намиращ се наблизо офис на Изипей. Офисът бил в магазин
„Европа". Там в 19.40 часа на 01.06.2015 г. /лист 62 в ДП/ свидетелят Г.Б.се
легитимирал чрез личната си карта и предал на оператор сумата от 1 лв. клиентска
такса и клиентския профил бил активиран. Получил номер на микросметка ******************************.
Микросметката в Изипей е електронно
средство както за плащане, така и за получаване на пари чрез интернет. Тя не е
банкова сметка ***. С регистрацията си в системата всеки клиент получава
микросметка, средствата по която могат да се използват само за онлайн плащания,
да се прехвърлят по банкова сметка ***ипей.
Въпреки че се регистрирал като
клиент в Изипей, свидетелят Б.не знаел нито клиентския си номер, нито номера на
микросметката си, тъй като всички данни останали в компютъра на подсъдимия.
Към м.юни 2015 г. подсъдимият Л.А.И.
поддържал интимни отношения със свидетелката И.Ц.П.. Последната живеела в
гр.София. Двамата се били запознали през пролетта на 2015 г. чрез контакти в
социалната мрежа Фейсбук, в рамките на които същият й се представил с името „Л.“
и прякора „А.“. Скоро след интернет-запознанството им, подсъдимият започнал да
посещава П.в жилището й в гр.София, където тя живеела сама. Няколко пъти я
молил /4-5 пъти/ да посещава офиси на Изипей, за да получава пари, за които й
обяснил, че му ги праща негов добър приятел от Благоевград – Г. К.Б., когото
бил помолил да преведе парите на нейно име. На въпрос на П.с каква цел на нейно
име трябва да изпращат пари, подсъдимият И. я уведомил, че има проблеми с
полицията и не иска името му да е замесено с никакви преводи. П.посещавала
офиси на Изипей, където срещу лична карта получавала преведени на нейно име
пари, които впоследствие предавала на подсъдимия.
На неустановена дата преди
14.06.2015 г. обвиняемият Л.И. качил обява в интернет сайта за безплатни обяви OLX.bg, съгласно
която предлага за продажба пелети на цена от 260 лв. за тон. Ползвал профила: „********** M. T.". Посочил
име за контакт „М." и указания за изпращане на съобщение за подробности и
договаряне.
На 14.06.2015 год. пострадалият И.В.Д.
прочел описаната по-горе обява и от мобилния си телефон с номер за разговори **********
изпратил съобщение до интернет профила „*********** M. T.", че желае да закупи пелети.
В 17.25 часа на 14.06.2015 г. И.В.Д.
получил обаждане от подсъдимия Л.А.И. от номер **********/номерът е регистриран
в мрежата на Виваком на името на „ И.с С. Г.- гр.С., представлявана от И.А. А.
от гр.Перник, а картата била ползвана от подсъдимия/. Подсъдимият попитал колко
тона пелети иска Д. и от кое населено място е, като го уведомил, че е от гр. Разлог
и има фирма за производство на пелети. Уговорили се на следващия ден да
проведат разговор, в който да уточнят детайлите около сделката. От анализа на
трафика на мобилни данни /лист 55 и сл.в ДП/ се установява, че обаждането към
телефона на пострадалия Д. е от клетка № 15923 в гр.Благоевград.
На 15.06.2015 /понеделник/ в 13.20
часа Д. получил обаждане по телефона от подсъдимия И. от същия номер и от
същата клетка /в гр.Благоевград/. И. заявил на пострадалия, че в сряда същата
седмица ще има пратка на пелети към Плевенско и че на този ден може да достави
и на него пелети. В процеса на уточняване на детайлите по количеството и
цената, Д. поръчал 8 бр. палета, всяко едно съдържащо по 1144 килограма пелети
на цена от 260 лв. за един тон на обща стойност около три хиляди лева. Подсъдимият
И. изискал половината от цената да бъде платена авансово от Д. чрез паричен
превод по Изипей по микросметка, която продиктувал на пострадалия - сметката на
клиентски номер **************
На същата дата - 15.06.2015 год., в
15.44 часа , в гр.Червен бряг, в офис на Изипей в Централна кооперативна Банка,
пострадалият Д. превел сумата от 1 500 лв. по предоставената от подсъдимия И.
микросметка с клиентски номер **********. От предоставените от страна на фирма
за парични преводи „Изипей" АД - гр.София, официални документи /лист 63 в
делото/ е видно, че сумата от 1500 лв. е постъпила по посочената микросметка,
която е на името на Г.К.Б.от гр.Благоевград. Кореспондент по същата е И.В.Д.. Основание
за превода: „покупка на пелети".
Чрез нареждане от страна на подсъдимия
И., който имал възможността по интернет да оперира със сметката, сумата била
наредена в полза на трето физическо лице - свидетелката И.Ц.П. от гр.София. И.
помолил П.да изтегли от микросметката си пари, за които й обяснил, че отново му
ги изпраща приятелят му Г. К.Б., които да му предаде.
На 15.06.2015 г. в 17.36 часа в офис
на Изипей, находящ се в гр.София, ж.к.“Л.*", кооперативен пазар Б. „И.****"
на свидетелката И.Ц.П. срещу разписка била изплатена наредена в нейна полза
сума в размер на 1 494 лв. Вечерта П.предала парите на подсъдимия Л.И., за
което свидетелства и нейната баба - свидетелката И.Ф.Х., гостувала й по това
време.
Съгласно уговорката и поетия
ангажимент от страна на подсъдимия И., същият следвало да достави пелетите в
гр.Червен бряг на пострадалия Д. два дни след авансовия превод на половината
договорена сума - на 17.06.2015 год.
На 17.06.2015г. пелетите не били
доставени от подсъдимия на пострадалия Д.. При проведен телефонен разговор с подсъдимия,
иницииран от пострадалия, И. обяснил, че има проблем с камиона, с който
пелетите пътуват и се налага пренатоварване. На същата дата последвали още три
разговора по телефона между подсъдимия и пострадалия, в рамките на които подсъдимият,
с цел да поддържа възбуденото вече у пострадалия заблуждение, че пелетите
пътуват към него, му обяснил, че мястото на авариране на МПС-то е много
неудобно, пренатоварването върви много бавно и пътуването се отлага, като на
следващия ден на обяд пратката ще бъде доставена.
На 18.06.2015 год. в 12.40 часа подсъдимият
И., отново със същата цел-да поддържа възбуденото вече у пострадалия Д.
заблуждение, че ще му достави пелети, телефонирал на последния /от анализа на
трафичните данни е видно, че обаждането е от клетка в Благоевград/ и му заявил,
че пренатоварването продължава, но до вечерта пратката ще пристигне при него. На
същата дата последвали още 5 телефонни разговори между двамата, при единия от
които, малко след 19.00 часа, подсъдимият И. попитал Д. получил ли е пелетите. При
последвалия отрицателен отговор, И. заявил, че е учуден и поел ангажимент да
провери как стоят нещата и да се обади по-късно. В 21.41 часа подсъдимият
отново телефонирал на Д. и му заявил, че цял ден било валяло, поради което
пренатоварването все още не било приключило и затова доставката се отлага за
следващия ден.
На 19.06.2015 год., след многобройни
позвънявания, на които подсъдимият И. не се обаждал, за времето от 10.35 до
10.37 часа пострадалият И.Д. му изпратил пет СМС-а /кратки съобщения/, с: които
го уведомил, че ще сигнализира полицията, както и че желае парите, които му бил
превел, да му бъдат върнати, както и изпратил CMC с номера на сметката си в ЦКБ. На
същия ден Д. *** и започнал да изготвя жалба. Докато бил в полицията / около
обяд/, подсъдимият И. му се обадил и заявил, че не може да говори, тъй като в
момента му извършват проверка, като изразил учудване, че Д. още не е получил
пелетите. Пострадалият го уведомил, че не само не е получил вещите, но и желае
разваляне на сделката и държи да си получи парите. Около половин час по-късно,
в 12,15 часа, подсъдимият телефонирал на Д. и заявил, че вече му е превел
сумата от 1 500 лв., която би трябвало да е постъпила по сметката му. Д.
проверил сметката си и разбрал, че по същата не бил постъпил превод. При
проведен нов разговор между двамата малко след 15.00 часа на същата дата, подсъдимият
И. обяснил, че понеже парите са преведени чрез друга банка, преводът ще се забави,
като заявил, че гарантира, че най-късно на 22.06.2015г. /понеделник/ парите
вече ще са по сметката на Д..
Тъй като на 22.06.2015 год. Д. все
още не бил получил нито пари, нито пелети, в 10.11 часа на същата дата изпратил
съобщение по мобилния си телефон на подсъдимия И. , че не е получил парите. Веднага
след получаване на съобщението, в 10,12 часа, подсъдимият телефонирал на Д. и
му предложил да му изпрати имейл-адрес, на който да му изпрати копие от
платежното нареждане като доказателство, че му е изпратил парите. В 10.18 часа Д.
изпратил на телефона на подсъдимия съобщение, в което му написал адреса на
електронната си поща. Малко по-късно пострадалият получил на електронната си
поща платежно нареждане, което оприличава като „неистинско-снимано от монитора
на компютър". Платежното нареждане му било изпратено от имейл „*********** M. T.". Д.
изпратил нов CMC на подсъдимия,
в който го уведомил, че платежното
нареждане е фалшиво. На същия ден последвали още телефонни кореспонденции между
двамата /за датата 22.06.2015 г. общо 11 разговори и СМС-и/, като в рамките на
същите подсъдимият опитвал да въведе Д. в заблуждение, че му е превел по банков
път сума в размер на 1500 лв.
На 23.06.2015 г. подсъдимият
двукратно телефонирал на пострадалия Д. и заявил, че парите, които му бил
превел, му били върнати от банката, като обвинил пострадалия, че му е дал
погрешна банкова сметка.Д. отново му изпратил CMC с номера на сметката си /в 14, 39
часа/.
На 25.06.2015 г. от клетка в
гр.Благоевград подсъдимият телефонирал на Д. и му заявил, че му е превел
парите, поради което го посъветвал да си провери сметката. Д. го уведомил, че
не е възможно по сметката му да има превод, тъй като, ако е така, да е получил
вече съобщение за това, тъй като бил клиент на тази услуга. В отговор подсъдимият
заявил, че ако и на 26.06.2015 г. парите не постъпят по сметката на Д., щял да
„прежали 100 лв. и да му ги занесе на ръка". Това бил последният разговор
между подсъдимия И. и пострадалия Д.. При един от последните им разговори, подсъдимият
И. се представил с името Г. Б.. Същото име било съобщено на Д. и от
служителката на Изипей при телефонното обаждане от негова страна.
До приключване на разследването -
началото на м.март 2016 г., подсъдимият не доставил на пострадалия Д.
договореното количество пелети, както и не му върнал авансово преведената сума
в размер на 1500 лв., което определя извод за първоначална липса на намерение у
обвиняемия да достави на Д. договореното количество вещи.
От приложената по делото справка за
съдимост е видно, че подсъдимият Л.А.И. е бил осъждан с влезли в сила присъди,
както следва:
1/ по НОХД № 700/2012 г. на РС
Благоевград, в сила от 19.10.2012 г., за престъпление по чл. 209, ал.1 от НК,
извършено през м. юли 2011 г., на осем месеца лишаване от свобода условно с 3
години изпитателен срок;
2/ по НОХД № 738/2012 г. на РС
Смолян, в сила от 14.12.2012 г., за престъпление по чл. 209, ал.1 от НК,
извършено през м. януари 2012 г., на осем месеца лишаване от свобода условно с
3 години изпитателен срок;
3/ по НОХД № 2480/2012 г. на РС
Благоевград, в сила от 28.12.2012 г., за престъпление по чл. 209, ал.1 вр. чл.
26, ал.1 от НК, извършено от края на м. октомври 2010 до 16.05.2012 г., на 18 месеца лишаване от свобода условно с 3
години изпитателен срок;
4/ по НОХД № 583/2011 г. на РС
Дупница, в сила от 24.01.2013 г., за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 вр. чл.
209, ал.1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, извършено за периода 11.03.2009 г. до
16.02.2009 г., на 1 година и 8 месеца лишаване от свобода условно с 4 години
изпитателен срок;
5/ по НОХД № 406/2013 г. на РС
Търговище, в сила от 08.07.2013 г., за престъпление по чл. 209, ал.1 вр. чл.
26, ал.1 от НК, извършено за времето от 12.03.2012
г. до 16.03.2012 г., на 9 месеца лишаване от свобода условно с 3 години
изпитателен срок;
6/ по НОХД № 66/2012 г. на РС
Козлодуй, в сила от 08.10.2013 г., за престъпление по чл. 209, ал.1 вр. чл. 26,
ал.1 от НК, извършено през периода от 07.10.2010 г. до 11.10.2010 г., на 9
месеца лишаване от свобода условно с 3 години изпитателен срок;
7/ по НОХД № 1841/2013 г. на РС
Сливен, в сила от 20.12.2013 г., за престъпление по чл. 209, ал.1 от НК,
извършено в периода от 25.04.2012 г. до 27.04.2012 г., на 8 месеца лишаване от свобода условно с 3
години изпитателен срок;
8/ по НОХД № 1096/2013 г. на РС
Русе, в сила от 17.01.2014 г., за престъпление по чл. 209, ал.1 вр. чл. 26,
ал.1 от НК, извършено през периода 09.11.2009 г. – 07.02.2011 г., на 1 година и
9 месеца лишаване от свобода условно с 3 години и 9 месеца изпитателен срок;
9/ по НОХД № 16/2014 г. на РС
Златоград, в сила от 03.04.2014 г., за престъпление по чл. 209, ал.1 от НК,
извършено за времето от 19.10.2011 г. до средата на м. януари 2012 г., на една
година лишаване от свобода условно с 3 години изпитателен срок; на основание
чл. 25, ал.1 вр. чл. 23, ал. 1 от НК е определено едно общо наказание измежду
наказанията, наложени по НОХД № 16/2014 г. на РС Златоград, по НОХД № 700/2012
на РС Ботевград, по НОХД № 738/2012 г. на РС Смолян, по НОХД № 2480/2012 г. на
РС Благоевград, по НОХД № 583/2011 г. на РС Дупница, по НОХД № 406/2013 г. на
РС Търговище, по НОХД № 66/2012 на РС Козлодуй, по НОХД № 1841/2013 г. на РС
Сливен, по НОХД № 1096/2013 г. на РС Русе в размер на 1 година и девет месеца
лишаване от свобода, което на основание чл. 24 от НК е увеличено с 6 месеца или
общо 2 години и 3 месеца лишаване от свобода условно с изпитателен срок от 4
години;
10/ по НОХД 861/2014 г. на РС
Кърджали, в сила от 06.08.2014 г., за престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК,
извършено на 05.07.2012 г., на 6 месеца лишаване от свобода условно с 3 години
изпитателен срок;
11/ по НОХД № 669/2014 г. на РС
Благоевград, в сила от 08.07.2014 г. за престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК,
извършено на неустановена дата в н. на м. август 2012 г., на една година лишаване от свобода условно с
3 години изпитателен срок
С определение по ЧНД № 1055/2014 г. по описа на РС
Кърджали, влязло в сила на 15.11.2014 г., на подсъдимия И. е определено за осъжданията му по НОХД № 700/2012 г. по описа на
РС-Ботевград, по НОХД № 738/2012г. на РС-Смолян, по НОХД № 2480/2012 г. на
РС-Благоевград, НОХД № 583/2011г. по описа на РС-Дупница, по НОХД № 406/2013г.
по описа на РС-Търговище, по НОХД № 66/2012г
на РС-Козлодуй, по НОХД № 1841/2013 г. на РС-Сливен, по НОХД №
1096/2013г на РС-Русе, НОХД № 16/2014г. по описа на РС-Златоград, по НОХД №
861/2014г. по описа на РС-Кържали и по
НОХД № 669/2014г. по описа на РС-Благоевград едно общо наказание „Лишаване от свобода“ за
срок от 1 година и 9 месеца, като на
основание чл.24 от НК е увеличен размера
на така определеното общо наказание от 1 година
и 9 месеца с 10 месеца или общо 2
години и 7 месеца, което наказание да изтърпи при първоначален строг режим.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от ПРАВНА
СТРАНА следното:
Подсъдимият
Л.А.И. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл. 210, ал.1, т. 4 вр. чл. 209, ал.1 вр. чл. 28,
ал.1 от НК, тъй като на 15.06.2015 г. в гр.Червен бряг, обл.Плевен, в
условията на повторност в немаловажен случай/ след като бил осъждан с влезли в
сила присъди за престъпления от същия вид - по чл. 209 НК и чл. 210 вр. чл. 209 НК по НОХД № 700/2012г., НОХД № 2480/2012г., НОХД № 669/2014г., трите по описа
на РС-Благоевград, НОХД № 738/2012 г. на РС-Смолян, НОХД № 583/2011 г. на
РС-Дупница, НОХД № 406/2013г. на РС-Търговище, НОХД № 66/2012г. на РС-Козлодуй,
НОХД № 1841/2013 г. на РС-Сливен, НОХД № 1096/2013 г. на РС-Русе НОХД № 16/2014
г. на РС-Златоград и НОХД № 861/2014г. на РС-Кърджали/, с цел да набави за себе
си имотна облага в размер на 1500 лв., чрез обява в интернет сайта OLX.bg за продажба на
пелети на цена 260 лв. на тон и в рамките на телефонен разговор във връзка с
публикуваната в посочения сайт обява, въвел в заблуждение И.В.Д. ***, че срещу
авансов превод на парична сума в размер на 1500 лв. по микросметка в Изипей АД
с клиентски номер **********, ще му достави на 17.06.2015 год. 8 бр. палета с
пелети, всяко от тях с тегло 1144 килограма, което заблуждение поддържал с
измамни твърдения в последващи телефонни разговори до 19.06.2015 год. /пелетите
са натоварени в МПС и се транспортират към адреса на Д., МПС-то, с което се
извозват пелетите е аварирало, поради лоши метерологични условия транспортът не
може да бъде осъществен/, с което причинил на И.В.Д. *** имотна вреда в размер
на 1500 лв.
От обективна страна подсъдимият И. е
възбудил заблуждение у пострадалия И.Д., като на 15.06.2015 г. чрез обява в
интернет сайта OLX.bg и в телефонен
разговор е създал у него невярна представа, че срещу авансов превод на
парична сума в размер на 1500 лв. по микросметка в Изипей АД с клиентски номер **********,
ще му достави на 17.06.2015 год. 8 бр. палета с пелети, всяко от тях с тегло
1144 кг, което заблуждение поддържал до 19.06.2015г. в рамките
на множество телефонни разговори с Д., в насока, че пелетите са изпратени към
посочения от пострадалия адрес, но поради създали се затруднения- авариране на
МПС-то, с което се извозват и лоши метеорологични условия, доставката ще бъде
забавена. Така формираната и поддържана невярна представа от страна на
подсъдимия мотивирала пострадалия да извърши акт на имуществено разпореждане -
превел по посочената от подсъдимия микросметка в Изипей АД с клиентски номер *********
парична сума в размер на 1 500 лв., пряка и непосредствена последица от който
акт се явява настъпилата за Д. имотна вреда в размер на 1 500 лв.
От субективна страна подсъдимият И. е
действал с пряк умисъл и користна цел. Същият е предвиждал, че в резултат на
упражненото от него въздействие върху измаменото лице ще възникнат неправилни
представи относно действителните му намерения. Освен това, подсъдимият не само
е съзнавал, че в резултат на възбуденото у Д. заблуждение,
последният ще извърши акт на имуществено разпореждане и по този начин ще увреди
имуществото им, но е и искал това. Съзнавайки неизбежното настъпване на
имотната вреда, подсъдимият И. е действал и с цел да набави за себе си имотна
облага.
Налице
е по-тежко квалифицираният състав по чл. 210, ал.1 т. 4 от НК, тъй като
деянието е извършено в условията на повторност при немаловажен случай. Към
момента на извършване на престъплението подсъдимият е бил осъден с 11 влезли в
сила присъди за престъпления от същия вид – измами с квалификации по чл. 209,
ал. 1 и чл. 210 от НК - по НОХД № 700/2012г., НОХД № 2480/2012г., НОХД №
669/2014г.- трите-по описа на РС-Благоевград, НОХД № 738/2012г. на РС-Смолян,
НОХД № 583/2011г. на РС-Дупница, НОХД № 406/2013г. на РС-Търговище, НОХД №
66/2012г. на РС-Козлудуй, НОХД № 1841/2013г. на РС-Сливен, НОХД № 1096/2013г.
на РС-Русе, НОХД № 16/2014г. на РС-Златоград и НОХД № 861/2014г. на РС-Кърджали.
ОТНОСНО НАЛОЖЕНОТО НАКАЗАНИЕ
За извършеното от подсъдимия И. престъпление по чл. 210, ал.1, т. 4 вр. чл. 209, ал.1 вр. чл. 28, ал.1 от НК законът
предвижда наказание лишаване от свобода от една до осем години. При това положение, с оглед императивната
разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК, наказанието му следва да се определи при условията на
чл.58а, ал.1 от НК, съгласно която при постановяване на осъдителна присъда в
случаите на чл. 373, ал. 2 от НПК, какъвто е настоящият, съдът определя
наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от разпоредбите на Общата
част на НК и намалява така определеното наказание с една трета.
Ръководейки се от разпоредбата на чл. 54 от НК, съдът
определи на подсъдимия И. наказание към средния размер - ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА. При определяне такъв размер на
наказанието, съдът отчете завишената степен на обществена опасност на деянието,
обуславяща се от високата динамика на този вид престъпления понастоящем в
страната, както и завишената обществена опасност на дееца.
От данните за предходните осъждания на подсъдимия и от начина на
извършване на инкриминираното деяние следва извода, че същият има изградени
престъпни навици в извършването на измами, разкрива се комбинативност у дееца и
упоритост при реализиране на престъпните намерения.
След като по горните съображения,
ръководейки се от разпоредбата на чл. 54 от НК, съдът определи на подсъдимия И.
наказание от три години лишаване от свобода, съобразно императивната норма на
чл. 58а, ал.1 от НК намали така определеното наказание с една трета и му наложи
наказание от ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да изтърпи при
първоначален СТРОГ режим.
На
основание чл.68, ал.1 от НК, съдът приведе в изпълнение определеното с определение
№ 130/30.10.2014 г, постановено по ЧНД № 1055/2014 г на РС - Кърджали, влязло в
сила на 15.11.2014 г., общо наказание за осъжданията му по НОХД № 700/2012 г.
по описа на РС-Ботевград, по НОХД № 738/2012г. на РС-Смолян, по НОХД №
2480/2012 г. на РС-Благоевград, НОХД № 583/2011г. по описа на РС-Дупница, по
НОХД № 406/2013г. по описа на РС-Търговище, по НОХД № 66/2012г на РС-Козлодуй, по НОХД № 1841/2013 г. на
РС-Сливен, по НОХД № 1096/2013г на РС-Русе, НОХД № 16/2014г. по описа на
РС-Златоград, по НОХД № 861/2014г. по описа на РС-Кърджали и по НОХД № 669/2014г. по описа на
РС-Благоевград „Лишаване от свобода“ за
срок от 1 година и 9 месеца, като на
основание чл.24 от НК е увеличен размера
на така определеното общо наказание, което наказание да изтърпи при
първоначален строг режим.
ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК
При това положение, тъй като подсъдимият И. беше признат за виновен по предявеното
му обвинение за престъплението по чл. 210,
ал.1, т.4 вр.чл.209, ал.1 вр.чл.28, ал.1 от НК, съдът намери предявения
против същия от гражданския ищец И.В.Д. граждански иск за присъждане на
обезщетение за причинени имуществени вреди за основателен, както и за доказан
от събраните по делото доказателства и го
уважи изцяло. Подсъдимият Л.А.И. бе осъден да заплати на гражданския ищец И.В.Д.
сумата в размер на 1500 лева, представляваща обезщетение за причинените му
имуществени вреди в резултат на престъплението, ведно със законната лихва,
считано от 15.06.2015 г. до окончателното изплащане на сумата.
При
този изход на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият И. беше
осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС Луковит
сумата от 127,76 лева, представляващи разноски по делото в
съдебна фаза и 5 лева в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист, както и държавна такса върху
уважения граждански иск в размер на 60 лева.
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: