Р Е Ш Е Н И Е
№ 260074
гр. Русе, 04.09.2020 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Русенски районен съд, ХI - ти граждански състав в публично
заседание на двадесет и четвърти август, две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател:
Тихомира Казасова
при секретаря Станка Иванова, като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело №5548 по описа за 2019 год., за да се произнесе,
съобрази следното:
А.Г. – юрисконсулт на „Изи Финанс“ ЕООД заявява, че на 18.04.2018г. представляваното
от него дружество сключило, с Д.Х. А., Договор за предоставяне на кредит от
разстояние №207160, съобразно изискванията на ЗПФУР. Пояснява, че сключването
на договора се извършва въз основа подробни данни, достъпни на уеб адрес: www.minizaem.bg, на който са публикувани и общите условия за
предоставяне на кредит от разстояние. Клиентът следвало да се регистрира в
сайта, да попълни въпросник и след като се запознае с информацията да маркира
полето „Съгласен съм с общите условия“. След като заемът бъде одобрен,
кредиторът изпращал Договора и ОУ на посочения от кандидата e-mail. Клиентът получавал на предоставен от него
телефонен номер съобщение, съдържащо уникален код, а на електронната си поща –
линк, след отварянето на който въвеждал кода.
В случая, при кандидатстване за кредита, ответникът посочил e-mail: **************@***.** и телефонен номер 0895 659 350, на който
получил активиращ код – 8548. След сключване на договора, ищецът превел
заемната сума – 2000 лева, по посочена от Д.Х. А.банкова сметка *** „Обединена
българска банка“ АД. Съгласно чл.4, ал.3, т.2 от Договора, кредитополучателят
следвало да възстанови заемната сума, ведно с договорна лихва в периода
18.05.2018г. – 10.10.2019г. на 18 месечни вноски. Предвид неизпълнение на
задълженията произтичащи от контракта, на 20.02.2019г. кредиторът уведомил
ответника за настъпилата предсрочна изискуемост на вземането.
Страните уговорили неустойка, дължима в случай, че кредитополучателят не
предостави, визираното в чл.3 от Договора обезпечение. Размерът на неустойката
бил определен на база икономически критерии, а според конкретния договор същият
възлизал на 1412.84 лева.
Предвид безуспешните опити на ищеца да постигне извънсъдебно споразумение с
ответника, дружеството депозирало заявление, въз основа на което в РРС било
образувано ЧГД №1209/2019г. и се снабдил със заповед за изпълнение на
задължения по чл.410 ГПК срещу Д.Х. А. за сумите: 2000 лева – главница; 495
лева – лихва за периода 18.04.2018г. – 12.02.2019г.; 1412.84 лева – неустойка
по чл.3 от Договора; 81.16 лева – заплатена държавна такса и 100 лева –
юрисконсултско възнаграждение.
С оглед дадените от заповедния съд указания, А.Г. моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено, че Д.Х. А., ЕГН ********** дължи на
„Изи финанс“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в гр.София,
район „Триадица“, ж.к.“Иван Вазов“, ул.“Балша“№17, ет.1, представлявано от
управителя Б.И.Н. сумите: 2000 лева – главница; 495 лева – лихва за периода
18.04.2018г. – 12.02.2019г.; 1412.84 лева – неустойка по чл.3 от Договора, предмет на заповед
№623/27.02.2019г. за изпълнение на парично задължение, издадена по ЧГД
№1209/2019г. по описа на РРС.
Претендира разноските, направени по заповедното и настоящото производство.
по отговора на ответника
В срока от чл.131 от ГПК Д.Х. А.не е депозирала отговор на исковата молба, не ангажира
доказателства. В о.с.з. признава обстоятелствата, изложени от ищеца. Не оспорва
получаване заемната сума, както и факта, че в уговорените срокове не е погасила
дълга.
Съобразявайки становищата на
страните, ангажираните в хода на производството доказателства по вътрешно
убеждение и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна,
следното:
На 18.04.2018г. между „Изи Финанс“
ЕООД и Д.Х. А.е сключен Договор за предоставяне на кредит от
разстояние №207160, по силата
на който дружеството предоставило на ответника заем в размер на 2000 лева.
Страните постигнали съгласие, досежно: срокът на кредита – 540 дни; ГЛП –
40.15%; лихвен процент на ден, приложим при отказ от договора – 0.11%.
Уговорена е общо дължимата сума: 2626.98 лева, а при непредставяне на
обезпечение по чл.3 – 4583.22 лева. В чл.3 от Договора е визирано задължение на
кредитополучателя да предостави обезпечение и размерът на дължимата неустойка,
в случай, че такова не бъде представено.
Представени
са Общи условия на „Изи Финанс“ ЕООД, приложими към договори за предоставяне на кредит от
разстояние.
Въз
основа заявление, депозирано от „Изи Финанс“ ЕООД, в РРС е образувано ЧГД №1209/2019г.
и издадена заповед №623/27.02.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу Д.Х. А.за
сумите: 2000 лева – главница;
495 лева – лихва за периода 18.04.2018г. – 12.02.2019г.; 1412.84 лева –
неустойка по чл.3 от Договора; 81.16 лева – заплатена държавна такса и 100 лева
– юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта
е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед което заповедният съд
указал на заявителя (ищец в настоящото производство) възможността да предяви
иск за установяване на вземането си.
Установената фактическа обстановка
налага следните правни изводи:
Съобразно
изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът
квалифицира правно, предявения иск по чл.422 от ГПК – установителен иск, в
производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумите: 2000 лева – главница; 495 лева – лихва за
периода 18.04.2018г. – 12.02.2019г.; 1412.84 лева – неустойка по чл.3 от
Договора, предмет на заповед за изпълнение
на парично задължение №623/27.02.2019г. по ЧГД №1209/2019г. по описа на РРС.
От приложеното в настоящото производство гражданско
дело ЧГД №1209/2019г. по описа на РРС е видно, че заповедта
е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед което заповедният съд
указал на заявителя (ищец в настоящото производство) възможността, в
едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането си.
Съдът намира претенцията за допустима, тъй като е
предявена от взискателя в законоустановения срок, при наличие на правен интерес
- запазване действието на издадената заповед за изпълнение.
Разгледан по същество, искът се явява частично основателен.
В
производството по иск с правно основание чл.422 ГПК ищецът следва да докаже
наличие на спорното право, а ответника - фактите, които изключват, унищожават
или погасяват вземането, предмет на заповедта за изпълнение.
„Изи
Финанс“ ЕООД основава претенцията си на Договор за предоставяне на кредит от
разстояние №207160, по силата на който дружеството
предоставило на Д. А.в заем 2000 лева със срок на погасяване 540 дни.
Ответникът
не оспорва относимите към спора факти, а именно, че е получил заемната сума и
не е погасил задължението си, съобразно условията по договора, поради което
иска в частта досежно главницата и претендираната договорна лихва се явява
основателен и следва да бъде уважен.
Съгласно чл.7,
ал.3 от ГПК (ДВ, бр.100/2019г.) съдът служебно следи за наличието на
неравноправна клаузи в договор, сключен с потребител. Приложеният към делото Договор за предоставяне на кредит от
разстояние №207160/18.04.2018г., попада под приложното поле на Закона защита на потребителите -
кредитополучателят отговоря на дефиницията за „потребител” по смисъла на § 13,
т.1 от ДР на ЗЗП, а заявителят на дефиницията за „търговец” по смисъла на § 13,
т.2 от ДР на ЗПП. Контрактът има за предмет предоставяне на финансови услуги,
свързани с дейността на кредитна институция по смисъла на § 13, т.12 от ДР на
ЗЗП. Съобразно разпоредбата на чл.24 ЗПК за договора се прилагат и разпоредбите
на чл.143 – 148 от ЗЗП.
Процесният договор съдържа клауза за заплащане неустойка, която съдът
приема за неравноправна, по следните съображения:
В
глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора преди сключване на договор за кредит да извърши оценка на
кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже
сключването на такъв. Клауза, като уговорената в чл.3, ал.2 от Договора, според
която при непредставяне на обезпечение по чл.3, ал.1 кредитополучателя дължи
неустойка в размер на 1956.24 лева при неизпълнение на задължение за
осигуряване в петдневен срок от датата на сключване на договора на обезпечение
чрез банкова гаранция или поръчителство на физически лица, които отговарят на
определение условия се намира в пряко противоречие с преследваната от Директива
2008/48/ЕО цел, транспонирана в ЗПК. На практика подобна уговорка прехвърля
риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване
на предварителна оценка платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и
води до допълнително увеличаване размера на задълженията. По този начин на
длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредита е отпуснат, като ако не стори това дългът му
нараства, т.е. опасността от свръхзадлъжнялост се увеличава. Замисълът на
изискването за проверка на кредитоспособността на потребителя, както и изрично
е посочено в чл.16 ЗПК, е тя да бъде извършена преди сключването на договора, съответно тогава да се поиска
обезпечение въз основа изводите от проверката и едва след предоставянето му да
се сключи договора за кредит.
На
следващо място, неустойка за неизпълнение на задължение, което не е свързано
пряко с претърпени вреди (няма данни за ищеца да са настъпили вреди от
непредоставянето на обезпечение) е типичен пример за неустойка, която излиза
извън присъщите си функции и цели единствено постигането на неоснователно
обогатяване. Според т.3 от Тълкувателно решение №1/15.06.2010г. по
т.д.№1/2009г. на ВКС, нищожна, поради накърняване на добрите нрави, е тази
клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции.
На последно място, по посочения
начин се заобикаля законът – чл.33, ал.1 ЗПК, който текст предвижда, че при
забава на потребител, кредиторът има право само
на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забава. С процесната
клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително
обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение – недадено обезпечение,
от което обаче не произтичат вреди. Подобна неустойка всъщност обезпечава
вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано от длъжника, но
именно тези вреди се обезщетяват и чрез мораторната лихва по чл.33, ал.1 от ЗПК.
Изложеното води до извод, че
претенцията за признаване установено дължимостта на сумата 1412.84 лева – неустойка по чл.3 от Договора
като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
Съгласно
т.12 от ТР №4/18.06.2014г. по ТД №4/2013г. на ОСГТК, съдът който разглежда
установителния иск, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като разпредели отговорността за
разноските, както в исковото, така и в заповедното производство.
Предвид
изхода на спора в тежест на ответника са направените от ищеца разноски, както
следва:
по
ЧГД №1209/2019г. по описа на РРС - 115.66 лева;
по
ГД №5548/2019г. по описа на РРС – 258.80 лева.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, на
основание чл.422 от ГПК, че Д.Х.
Адилова, ЕГН ********** дължи на „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление в гр.София, район „Триадица“, ж.к.“Иван Вазов“,
ул.“Балша“№17, ет.1, представлявано от управителя Б.И.Н. сумите: 2000 лева – главница по Договор за
предоставяне на кредит от разстояние №207160/18.04.2018г. и 495 лева – лихва за периода
18.04.2018г. – 12.02.2019г., предмет на заповед №623/27.02.2019г. за изпълнение на парично задължение,
издадена по ЧГД №1209/2019г. по описа на РРС.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК ********* срещу
Д.Х. А., ЕГН ********** иск с правно основание чл.422 ГПК за признаване установено,
че Д.Х. А., ЕГН **********
дължи на „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК ********* сумата 1412.84
лева – неустойка по чл.3 от Договор за предоставяне на кредит от разстояние
№207160/18.04.2018г., предмет на
заповед №623/27.02.2019г. за изпълнение на парично задължение, издадена по ЧГД
№1209/2019г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА Д.Х. Адилова, ЕГН ********** да
заплати на „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК
********* сумата 258.80 лева – разноски по ГД №5548/2019г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА Д.Х. Адилова, ЕГН ********** да
заплати на „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК
********* сумата 115.66
лева – разноски
по ЧГД №1209/2019г. по описа на РРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в двуседмичен срок от съобщаването на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: