Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна,
.06.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ХХIV състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и
осми май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА
при участието на секретаря Веселина Г., като разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 18452/2018 г. на ВРС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по
предявени от Ц.В. срещу Б.Д.ЕАД, ЕИК ***, гр. Варна в условията на обективно
кумулативно съединение искове с правно основание чл. 55, ал.1, предл.1 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД и чл. 82 ЗЗД, както следва:
1./ за заплащане на сумата от 6 114, 53 лв., претендирана като
платена за периода от 07.10.2014г. до
08.02.2018г. при начална липса на основание възнаградителна
лихва по договор за жилищен и ипотечен кредит от 27.02.2008г. и Общи условия за
предоставяне на жилищни и ипотечни кредити, ведно със законната лихва от датата
на предявяване на исковата молба – 21.08.2018г. до окончателното изплащане на
задължението и сумата от 494, 25 лв.,
претендирана като обезщетение за забава върху сумата от 6 114, 53 лв.,
съизмеримо със законната лихва за периода от деня на изпращане на поканата -
03.11.2017г. до деня, предхождащ подаване на исковата молба 20.08.2018г. /вкл./
след допуснато изменение на исковете по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК;
2./ за заплащане на сумата от 3 278, 35 лв., претендирана като
платена на 13.06.2017г. при начална липса на основание такса/данък, ведно със
законната лихва от датата на предявяване на исковата молба – 21.08.2018г. до
окончателното изплащане на задължението и сумата от 240 лв., претендирана като обезщетение за забава върху сумата от
3 278, 35 лв., съизмеримо със законната лихва за периода от деня на
изпращане на поканата - 03.11.2017г. до деня, предхождащ подаване на исковата
молба 20.08.2018г. /вкл./;
3./ за заплащане на сумата от 7 000 лв., претендирана като
обезщетение за неимуществени вреди за претърпени притеснения, стрес и
неудобства за времето от 07.10.2014г. до деня предхождащ на предявяване на
настоящата искова молба – 20.08.2018г. /вкл./, вследствие на едностранното
увеличения на лихвения процент въз основа на неравноправни клаузи, ведно със
законната лихва от датата на предявяване на исковата молба – 21.08.2018г. до
окончателното изплащане на задължението;
В исковата молба ищецът Ц.В. твърди, че на
27.02.2008г. е сключил с Б.Д.ЕАД договор за жилищен и ипотечен кредит, по
силата на който банката е поела задължение да предостави сумата от 171 000 лв.
срещу задължение на потребителя да върне заетата сума на равни месечни анюитетни вноски, общо 276 с падеж – двадесет и девето
число на месеца, всяка включваща главница и възнаградителна
лихва, формирана от базов лихвен процент /БЛП/ и надбавка.
Между страните е уговорено, че през първите
три години кредитополучателят ще заплаща първоначална лихва от 5, 59 %,
включваща БЛП за този вид кредит и надбавка в размер на 1, 4 процентни пункта.
След изтичане на първите три години до края на срока на договора, лихвеният
процент по кредита се формира от БЛП, определен периодично от кредитора за този
вид кредит и надбавка, която може да бъде намалена с отстъпка, съгласно Условия
за ползване на преференциален лихвен процент по програма „ДСК УЮТ“.
Към датата на сключване на договора
лихвеният процент по кредита е 8, 29 %, формиран от БЛП от 4, 19 % и стандартна
надбавка от 4, 10 процентни пункта.
Твърди се, че с влязло в законна сила
решение № 3866/01.06.2017г. по в.гр.д. № 3320/2017г. на СГС, е потвърдено
решение по гр.д. № 53903/2014г. на Районен съд – София, с което Б.Д.ЕАД е
осъдена да заплати на Ц.В. сумата от 16 840, 56 лв., представляваща
платена без основание възнаградителна лихва по договор
за кредит, сключен на 27.02.2008г. за времето от 27.02.2008г. до 07.10.2014г.
/датата на подаване на исковата молба в съда/, на осн.
чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и сумата от 5 000
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от притеснения,
стрес и неудобства за периода от първото увеличение на анюитетната
вноска през месец април 2008г. до датата на предявяване на исковата молба –
07.10.2014г.
По възражение на ищеца в производството по
гр.д. № 53903/2014г. на СРС, съдът е обявил за нищожни, на осн.
чл. 143 ЗПК следните разпоредби от договора: чл. 7, в частта относно
правомощието на кредитора да определя периодично БЛП; чл. 11, чл. 12 и чл. 14 и
от Общите условия: т.9.1, т.9.4, т. 25.3, б.“а“ и б.“ж“. Нищожността им е
прогласена и от Комисията за защита на потребителите.
Ищецът сочи, че въпреки влязлото в сила
решение, с което е установена със сила на пресъдено
нещо нищожността на посочените клаузи от договора и Общите условия, Б.Д.ЕАД е
продължила да събира възнаградителна лихва от всяка
месечна анюитетна вноска в размер на 1 531, 35
лв., определена при по-висок процент след едностранно увеличение през 2011г. за
времето от датата на подаване на исковата молба по гр.д. № 53903/2014г. на СРС
- 07.10.2014г. до деня на предсрочното му
погасяване - 08.02.2018г., вместо при първоначално уговорения от 7, 79 % по
чл. 7 от договора или месечно сумата от 1 359, 22 лв. /8, 29 % - %
отстъпка, съгласно Условия за ползване на преференциален лихвен процент по
Програма „ДСК Уют“, на които кредитополучателят е отговарял през целия посочен
период/;
Въз основа на изложеното се настоява за
уважаване на осъдителната претенция по чл. 55, ал. 1, предл.
1 ЗЗД и за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва от
падежа на всяка вноска до окончателното погасяване на дълга.
В молбата се поддържа още, че на
13.06.2017г. банката е удържала от сметката на кредитополучателя сумата от
3 278, 35 лв. с основание „Такси/Данъци към RAL-0000000015198221“, с
каквито задължения ищецът не е натоварен, а сумата, подлежи на връщане, като
дадена при начална липса на основание.
В
резултат на едностранното увеличение на лихвения процент, запазен и след
влизане в сила на съдебния акт, ищецът е заплащал по-висок размер на месечните анюитетни вноски за периода от 07.10.2014г. до деня
предхождащ предявяване на настоящата искова молба – 20.08.2018г. /вкл./, от
което е претърпял стрес, неудобства и притеснения, които вреди следва да бъдат овъзмездени чрез присъждане на обезщетение от 7 000
лв.
През посочения период от време ищецът е
заемал парични средства от близки и познати и отдавал закупеното с кредита
жилище под наем и фактически живеел при родители и приятели.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен
отговор от ответника Б.Д.ЕАД, с който предявените искове се оспорват по
основание и размер.
В него, ответникът признава, че страните са
били обвързани от договор за жилищен и ипотечен кредит от 27.02.2008г., който е
погасен предсрочно на 08.02.2018г., както и че банката е осъдена да заплати на Ц.В.
сумите, посочени в диспозитива на двете съдебни
решения.
След влизане в сила на решение по в.гр.д.
3320/2017г. на СГС – 28.08.2017г., банката е преизчислила
дълга за периода от 28.02.2008г. до 13.09.2017г., със следния лихвен процент:
- 5,
59 % за времето през първите три години от сключването му;
- 7, 79 % за периода от месец февруари
2011г. до 07.10.2014г. при съобразяване с Условията на Програма „ДСК Уют“, на
които кредитополучателят е отговарял;
- 8, 29 % за времето от 20.02.2017г. до
29.07.2017г., формиран от първоначалния лихвен процент от 7, 79 % увеличен с 0,
5 %, поради това, че кредитополучателят не е отговарял на Условията на Програма
„ДСК Уют“;
- 7, 79 % за периода от 29.07.2017г. до
08.02.2018г. с отстъпка, тъй като клиентът е удовлетворил изискванията по
Програма „ДСК Уют“;
След влизане в сила на осъдителното решение
банката е превела по сметка на кредитополучателя на 14.09.2017г. дължимите
суми, наред с една изравнителна от 1 967, 56 лв. В резултат на
преизчисляването на дълга и привеждането му към първоначалния погасителен план,
остатъкът по кредита е възлизал на 130 009, 63 лв.
За извършените от страна на банката
действия, засягащи размера на дълга на кредитополучателя, Ц.В. е уведомена с
писмо от 30.11.2017г.
Изложеното сочи, според ответника, че
банката е изчислила коректно размера на дълга, съобразно решението на по гр.д.
№ 53903/2014г. на СРС, поради което претенцията по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Неоснователен се явява и искът за връщане на
сумата от 3 278, 35 лв., която представлява такса за управление на кредита
за периода от 29.02.2018г. до 13.06.2017г. в размер на 0, 25 % от остатъка от
главницата по кредита, която се събира в края на годината от авоара по разплащателната
сметка след погасяване на месечната вноска за лихва и главница, на осн. т. 25.1.2 Общи условия за предоставяне на жилищни и
ипотечни кредити.
Посочената разпоредба не е нищожна, тъй като
редакцията на ЗПК в сила от 09.09.2007г. не въвежда забрана за събиране на
такси за управление. Такава е въведена едва с § 13 ПЗР на ЗПК.
Искът по чл. 82 ЗЗД се оспорва с твърдения,
че ищецът не е претърпял никакви вреди, нито му се е налагало да живее при
роднини и приятели, за да отдава под наем закупения имот.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства и по вътрешно убеждение приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
На 27.02.2008г.
е сключен договор за жилищен и ипотечен кредит, по силата на който „Б.Д.” ЕАД е
поела задължение да предостави на Ц.В. сумата от 171 000 лв., а
кредитополучателят да я върне на месечни анюитетни
вноски за срок от 276 месеца.
Неразделна част от сключения договор са Общи
условия за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити, които кредитополучателят
е декларирал, че е получил и приема с подписването му.
Вземането по договора за банков кредит е
обезпечен с ипотека върху недвижим имот, представляващ апартамент № 12, ет. 3 в
сграда разположена в УПИ ***.
По
исковете по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД
за връщане на сумата от 6 114, 53 лв. и обезщетение за забава в размер на
494, 25 лв. за периода от 03.11.2017г. до 20.08.2018г. /вкл./
В чл. 7 от така сключения договор, е
уговорено между страните, че кредитополучателят ще заплаща първоначална лихва
за период от 3 години, считано от датата на усвояване на кредита, формирана от
БЛП за този вид кредит и надбавка в размер на 1, 4 процентни пункта, общо 5, 59
%. За останалия срок на кредита кредитополучателят ще заплаща лихва, формирана
от БЛП за този вид кредит и надбавка, която може да бъде намалена с отстъпка,
съгласно Условията за ползване на преференциален лихвен процент по програма
„ДСК Уют”. Базовият лихвен процент /БЛП/ се определя периодично от кредитора.
Към датата на сключване на договора БЛП е 4, 19 %, стандартната надбавка е в
размер на 4, 10 процентни пункта и е намалена с отстъпка от 0, 00 процентни
пункта или лихвеният процент е 8, 29 %.
На 19.02.2008г. Ц.В. е заявила
писмено, че желае да ползва преференциална лихвена отстъпка в лихвения процент след третата година, като заплаща две
услуги с месечно плащане от разплащателна сметка № 5782900.
Условията за ползване на преференциален
лихвен процент по жилищен или ипотечен кредит по програма „ДСК Уют”, са: 1./ откриване
на разплащателна сметка; 2./ изпълнение на кое да е от условията преди изтичане
на третата година, едно от които е да заяви и да извършва реално плащане на
минимум две услуги с месечно плащане /л. 43/.
В така посочените условия, носещи подпис на
кредитополучателя, е посочено, че лихвената отстъпка по жилищните или
ипотечните кредити от 0, 5 % от договорената стандартна лихвена надбавка, ще се
прилага след изтичане на периода на първоначалната лихва при опциите с лихва за
първоначален и остатъчен период и от началото на периода за опция с лихва за
целия период.
Предвидено е още, че ако през периода на
обслужване на кредита клиентът е загубил правото на ползване на преференции,
той има право да го възстанови, когато отново изпълни условията на пакетната
програма. Преференциите се отнемат без право на възстановяване при преминаване
на кредита в предсрочно изискуем.
От обясненията на експерта в съдебно
заседание по допуснатата и оспорена ССчЕ в тази част,
се установява, че изпълнение на условията на Програма „ДСК Уют” /Програмата/
изисква кредитополучателят да заплаща поне две задължение по комунални услуги и
да разполага с достатъчно налични парични средства по разплащателната си сметка.
Погасяването настъпва автоматично при подадена от доставчика до банката информация
за конкретно задължение и достатъчно парични средства без да се събира такса за
извършения превод. Ако по сметката липсва парична сума, която да е достатъчна
за плащане на задължението към доставчик на услуга в пълния му размер, то
погасителният ефект няма да настъпи.
Безспорно е, че сумата от 171 000 лв. е
усвоена от кредитополучателя, който през първите три години е заплащал месечни анюитетни вноски в размер на 1 102, 20 лв. при лихвен
процент от 5, 59 %, видно от първоначалния погасителен план.
Относителният дял на възнаградителната
лихва във всяка анюитетна вноска за един значителен
период от време от сключване на един договор за кредит, издължаван, чрез
вноски, е по-голям от тази на главницата. Или, кредитополучателят заплаща на
банката по-голяма възнаградителна лихва и по-малка
главница.
С влязло на 10.07.2017г. в законна сила
решение № 913/05.01.2017г. по гр.д. № 53903/2014г. на Районен съд – София,
потвърдено с решение № 3866/01.06.2017г. от Софийски градски съд по в.гр.д. №
3320/2017г., „Б.Д.” ЕАД е осъдена да заплати на Ц.В. сумата от 16 840, 56 лв., представляваща платена
без основание възнаградителна лихва по договор за
кредит от 27.02.2008г. за периода от 27.02.2008г. до 07.10.2014г., на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
Със същия съдебен акт банката е осъдена да
заплати на кредитополучателя и обезщетение за неимуществени вреди в размер на
5 000 лв. за претърпени притеснения, стрес и неудобства за периода от
първото увеличение на вноската през месец април 2008г. до датата на предявяване
на исковата молба – 07.10.2014г.
По възражение на ищеца, съдът е обявил за
нищожни клаузите на чл. 7, чл. 11, чл. 12 и чл. 14 от сключения договор за
кредит и тези по т. 9.1, 9.4 и т. 25.3 от Общите условия, на осн. чл. 143 – 144 ЗЗП.
След влизане в сила на съдебния акт, на 13.09.2017г. банката е извършила
преизчисляване на дълга, съставяйки нов погасителен план при първоначално
уговорената възнаградителна лихва от 5, 59 % през
първите три години от усвояване на кредита, а след това с 7, 79 % за периода от
29.03.2011г. до 29.01.2017г. /вкл./ и 8, 29 % за времето от 28.02.2017г. до 29.06.2017г.,
а след тази дата до деня на погасяване на кредита – 29.01.2018г. отново с
лихвен процент от 7, 79 %.
Увеличеният размер на лихвата от 7, 79 % на
8, 29 %, според твърденията на банката се дължи на обстоятелството, че за
времето от 28.02.2017г. до 29.06.2017г. Ц.В. не е отговаряла на изискванията на
Програмата, защото двете сметки за комунални услуги не са заплащани ежемесечно автоматично
при посочените по-горе предпоставки, а чрез програмата „ДСК Директ”.
Според експерта, Програмата „ДСК Директ” или т.нар. „електронно банкиране“ представлява
приложение, ползвано, чрез интернет, което позволява на клиент на банката сам
да извърши плащане на свое задължение, като нареди превода електронно, но не и
автоматично.
При преизчисляването на дълга, изхождайки от
посочените съображения, според вещото лице и Приложение № 6 от заключението се
установява, че към 13.09.2017г.,
банката дължи на Ц.В. сумата от 24 304,
25 лв., представляваща възнаградителна лихва,
изчислена при по-висок лихвен процент от уговорения за времето от сключването
на договора до 13.09.2017г.
От обясненията на вещото лице, дадено въз
основа на движението по сметка на кредитополучателя, се установява, че на 28.04.2017г. банката е превела по
сметка на Ц.В. сумата от 9 600, 41 лв., а на 13.06.2017г. и сумата от
7 240, 15 лв. или общо 16 840,
56 лв., съобразно решение по гр.д. № 53903/2014г. на РС – София.
Останала е дължима сумата от 7 463, 69 лв. /24 304, 25 лв. -
16 840, 56 лв./.
При преизчисляването на дълга при
съобразяване с първоначалния лихвен процент, който е по-нисък от този,
използван от банката до 13.09.2017г., е следвало кредитополучателят да заплаща
месечна вноска, формирана от по-висок размер на главница и по-нисък размер на възнаградителна лихва.
При това преизчисляване, банката е
установила, че Ц.В. е следвало да ѝ заплати главница в размер на 5 563, 60 лв., представляваща разлика
между дължимата от 40 990, 37 лв.
и действително платената от 35 426,
77 лв. при първоначално уговорения лихвен процент по чл. 7 от договора,
съгласно Приложение № 6 от заключението.
Или, след съставяне на новия погасителния
план и извършените погашения до 13.09.2017г., се установява, че банката дължи
на кредитополучателя възнаградителна лихва в размер
на 7 463, 69 лв., след плащане на
сумата по влезлия в сила съдебен акт, а Ц.В. дължи на Б.Д.ЕАД главница от 5 563, 60 лв.
Вместо да преведе по сметка на
кредитополучателя сумата от 7 463, 69 лв., а след това да изиска от Ц.В.
главница от 5 563, 60 лв., ответникът е извършил прихващане, погасявайки с
дължимата от него сума главницата от 5 563, 60 лв.
Остатъкът от 1 967, 56 лв. /7 463,
69 лв. - 5 563, 60 лв. – 27, 44 лв. санкционираща лихва - такса управление
от 40, 03 лв., последните две съобразно писмо от 30.11.2017г. от Изпълнителния
директор на банката или 161 555, 04 лв. действително събраното – 142 814,
39 лв., явяващо се дължимо – 16 840, 56 лв. преведено на
кредитополучателя, съобразно Приложение № 6 - такса управление от 40, 03 лв.,
последните две съобразно писмо от 30.11.2017г./, е преведен по сметка на Ц.В.
на 14.09.2017г. с основание „възстановяване на лихвен процент, съгласно
решение”.
На 08.02.2018г. г – жа В. е погасила
кредита, заплащайки на банката сумата от 127 675, 68 лв., видно от
извлечението от заемната сметка.
За извършеното прихващане, „Б.Д.” ЕАД е изпратила
писмо до Ц.В. от 30.11.2017г., чрез процесуалния й представител, без данни за
неговото получаване във връзка с предходно изпратена покана за възстановяване
на суми – възнаградителна лихва и такса. Получаването
на писмото не е оспорено от ищцовата страна. То обективира волеизявление на Изпълнителния директор на
банката за прихващане между дължимите от „Б.Д.” ЕАД възнаградителна,
санкционираща лихва и такса управление и дължимата от кредитополучателя
главница до размера на по-малкото от тях.
В конкретния случай, с факта на отправяне на
изявлението по реда на чл. 104 ал.1 предл. първо ЗЗД
от страна на банката, е настъпил правопогасяващия
ефект на извънсъдебното прихващане по реда на чл. 104, ал. 1, предл. първо ЗЗД, тъй като са налице предпоставките за това
- две насрещни вземания годни за компенсиране/ еднородни, ликвидни и
изискуеми/. От този момент двете насрещни, изискуеми и ликвидни вземания се
считат погасени до размера на по-малкото от тях.
Спорният по делото въпрос е дали кредитополучателят
е отговарял на изискванията на Програма „ДСК Уют” за времето от 28.02.2017г. до
29.06.2017г., даващо му основание за ползване на преференциален лихвен процент
от 7, 79 %, вместо 8, 29 %.
Ако кредитополучателят е отговарял на
изискванията на Програмата, банката следва да възстанови възнаградителна
лихва в размер на 240, 97 лв., видно от изявлението на експерта в съдебно
заседание. В случай, че Ц.В. не е отговаряла на условията на същата програма за
посочения период, банката не дължи връщане на договорна лихва.
Твърденията на банката, че Ц.В. сама се е
отказала от Програмата, подавайки заявление за това, остават недоказани по
делото.
Въз основа на извлечението от разплащателната
сметка на кредитополучателя, експертът дава заключение, че за периода от месец
януари 2017г. до месец юни 2017г., Ц.В. не е отговаряла на изискванията на Програмата,
тъй като не е заплащала комунални услуги автоматично, чрез директен дебит, а
чрез нарочни преводи.
Този извод, експертът е направил въз основа
на посоченото основание за плащане - „битови сметки през електронни канали”, относимо само и единствено към периода от месец януари
2017г. до месец юни 2017г. и удържаната такса за всеки превод от 0, 20 лв.,
видно от Приложение № 2 от заключението, представляващо извадка от извлечение
от разплащателна сметка, каквато чрез Програмата „ДСК Уют” не се дължи.
Въз основа на изложеното, съдът приема, че
за периода от месец януари 2017г. до месец юни 2017г., кредитополучателят не е
отговарял на изискванията на Програма „ДСК Уют”, даващо основание за ползване
на преференциален лихвен процент от 7, 79 %. Този извод на съда се основа на
заключението на ССчЕ, което почива на извадка от разплащателната
сметка на клиента, подкрепя се от извлечението от същата сметка за периода от
01.02.2008г. до 08.03.2018г. /л. 51 – л. 82 в кориците на гр.д. № 56061/2018г.
по описа на Районен съд – София/ и не се разколебава от други ангажирани
доказателства.
Едва през месец юли 2017г., когато са
платени две задължения към доставчици на комунални услуги, видно от
разплащателната сметка, Ц.В. е започнала отново да отговаря на изискванията на
Програмата, което е дало основание на банката да приложи преференциалния лихвен
процент от 7, 79 %, в съответствие с условията /л. 43/. На тези условия
кредитополучателят е отговарял до окончателното погасяване на кредита на
08.02.2018г.
Към датата на подаване на исковата молба „Б.Д.”
ЕАД е възстановила на Ц.В. недължимо получена възнаградителна
лихва за времето от 27.02.2008г. до 13.09.2017г. в размер на 24 304, 25 лв., от която 16 840, 56 лв., преведени по
сметка на 28.04.2017г. и на 13.06.2017г., съобразно влезлия в сила съдебен акт
по гр.д. № 53903/2014г. на СГС за периода от 27.02.2008г. до 06.10.2014г.
/вкл./, а от 07.10.2014г. до 13.09.2017г., чрез прихващане със сумата дължима
от кредитополучателя и представляваща главница от 5 563, 60 лв. и сумата дължима от банката възлизаща на 7 463,
69 лв. до размера на по-малкото от тях, а остатъкът от 1 967, 56 лв., включващ договорна лихва, такса управление и
недължимо платена санкционираща лихва по банкова сметка ***.09.2017г.
Следва да бъде отбелязано, че в исковата
молба процесуалният представител настоява за връщане на платени без основание
„вноски”. Всъщност искането, съответно на изложените обстоятелства в исковата
молба, е за връщане на недължимо платена възнаградителна
лихва, тъй като от една страна ищецът сочи влязло в сила решение, с което е
уважен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за недължимо
платено възнаграждение за ползването на парични средства въз основа на нищожни
клаузи, а от друга, размерът на всяка анюитетна
вноска се променя в резултат на увеличение или намаление на лихвата, но не и на
размера на главницата. През целия период на действие на договора главницата
остава постоянна величина.
Предвид изложеното, предявеният иск по чл.
55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, е неоснователен и следва да
бъде отхвърлен, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба – 21.08.2018г. до окончателното изплащане на задължението.
Неоснователността на главния иск обуславя
неоснователност и на акцесорната претенция по чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва.
По
исковете по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД
за връщане на сумата от 3 278, 35 лв. и обезщетение за забава в размер на
240 лв. за периода от 03.11.2017г. до 20.08.2018г. /вкл./
Ответникът поддържа, че исковата сума от 3 278,
35 лв. е платена, на основание т. 25.1.2 Общи условия за предоставяне на жилищни и
ипотечни кредити вр. с Тарифа за такси по жилищни и ипотечни кредити в лева.
С полагането на подпис в договора за банков кредит, Ц.В.
се е съгласила да заплаща такси, съгласно Тарифата за лихвите, таксите и комисионните,
които Б.Д.прилага по извършвани услуги на клиента (Тарифата), която е в сила
към деня на съответното плащане /чл. 12/. Именно това е и разпоредбата, от
която произтича задължението на кредитополучателя да заплаща такси, съгласно
Тарифата на банката.
Със сила на пресъдено
нещо се ползва само решението по спорното материално право, а не и мотивите към
решението, в какъвто смисъл е и т.18 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС. По
отношение на съдържащи се в мотивите изводи по доказателствени и правнорелевантни факти не се формира сила на пресъдено нещо, защото те не са елемент от спорния предмет.
Обективните и субективни предели на СПН се преценяват само на основа обективираната в диспозитива на
съдебното решение воля на съда. Така в Решение No 50/
12.02.2010 год. гр.д. No 430/2009 год. ВКС, ГК- II
г.о.
Затова макар посочената разпоредба на чл. 12 от
договора да е прогласена за нищожна в мотивите на съдебния акт по гр.д. № 53903/2014г.,
то тази констатация на съда не се ползва със сила на пресъдено
нещо, макар да е формирана по възражение в процес, развил се между същите
страни и не задължава съда да приеме, че клаузата е нищожна.
Доколкото е производството, развило се между страните,
банката е признала пред съда, видно от мотивите на въззивния
съдебен акт /л. 62/, че оспорените клаузи не са индивидуално уговорени, то
следва да се приеме, че разпоредбата на чл. 12 от договора за кредит, е
нищожна, на осн. чл. 146, ал. 2 ЗЗП.
Съобразно т.25.1.2 ОУ, кредитополучателят дължи на
кредитора такса за управление на кредита, която в края на всяка година на
падежната дата, определена в договора, се събира от авоара по разплащателната
сметка на кредитополучателя при Б.Д.ЕАД след погасяване на месечната вноска за
лихва и главница в размер на 0, 25 % годишно върху остатъка от кредита,
съобразно Тарифа за такси по жилищни и ипотечни кредити в лева /л. 21/.
Безспорно е, че банката е събрала дължимите годишни
такси за управление в пълния им размер едва на 13.06.2017г., когато е удържана
от сметка на кредитополучателя сумата от 3 278, 35 лв., представляваща
разлика между сумата от 3 402, 99 лв., явяваща се сбор от годишни такси за
периода от 29.02.2009г. до 13.06.2017г. и платеното от 124, 64 лв. за същия
период от време.
Установява се от обясненията на експерта в съдебно
заседание, че годишната такса управление не е събирана от банката на падежа през
месец февруари за времето от 2009г. до 2018г., поради липса на парични средства
в заемната сметка на кредитополучателя.
Доколкото разпоредбата на чл. 12 от сключения договор,
вменяващ задължение за плащане на такси в тежест на потребителя по Тарифата на
банката, е нищожна, на осн. чл. 146, ал. 2 ЗЗП, то
ответникът следва да върне сумата от 3 278, 35 лв., представляваща платена
при начална липса на основание такса за управление за периода от 28.02.2009г.
до 13.06.2017г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба – 21.08.2018г. до окончателното изплащане на задължението.
На 03.11.2017г. Ц.В. е поканила „Б.Д.” АД да
възстанови недължимо заплатена такса в размер на 3 278, 35 лв. /л. 48 от
гр.д. № 56061/2018г. на СРС/. По делото не са ангажирани доказателства, че
изявлението на кредитополучателя е достигнало до адресата, но доколкото в
последващо писмо от 30.11.2017г., представител на банката признава, че поканата
е получена на 03.11.2017г. /л. 20/, то следва този факт да се приеме за
доказан.
От деня на получаване на поканата – 03.11.2017г.
банката дължи на кредитополучателя обезщетение за забава, съизмеримо със
законната лихва върху недължимо платената такса за управление от 3 278, 35
лв. до деня, предхождащ подаване на исковата молба – 20.08.2018г. /вкл./, чиито
размер, служебно изчислен с лихвен калкулатор възлиза на 265 лв.
Въз основа на изложеното, предявените искове по чл.
55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, следва да бъдат
уважени до претендираните размер при спазване диспозивтиното
начало в процеса.
По иска за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 7 000 лв.
С постановения съдебен акт по гр.д. № 53903/2014г.
на Районен съд – София, потвърдено с решение № 3866/01.06.2017г. от Софийски
градски съд по в.гр.д. № 3320/2017г., Б.Д.ЕАД е осъдена да заплати на Ц.В.
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5 000 лв. за претърпени притеснения, стрес и неудобства за периода от първото увеличение на
вноската през месец април 2008г. до датата на предявяване на исковата молба –
07.10.2014г.
Ангажираните по делото гласни доказателства, чрез
разпита на водени от ищеца свидетели – И.М. и Х.Я. установяват следните
релевантни за делото факти: г – жа В. закупили жилището си в гр. Варна, за да
се отдели от родителите си, което не успяла да осъществи, тъй като няколко
месеца след придобиване на имота, банката увеличила лихвата и започнало
„дърпане” на по-високи суми, което се отразило на бюджета й и на възможностите
да отделя средства за почивки и др. Търсила често и пари на заем.
За времето от 2008г. до деня, в който е погасила
кредита, г – жа В. се чувствала депресирана. Наложило се да отдава жилището си
под наем на познати за дълъг период от време, живеейки през това време при
родителите си. Така през лятото и част от зимата на 2016г. , г – жа М. живеела в дома на ищеца, заплащайки
символичен наем от 100 лв. и консумативните си разходи.
Според показанията на г – н Я. и преди закупуване на
жилището и след това, Ц.В. е живяла и продължава да живее при родителите си,
което е резултат от необходимостта от набавяне на парични средства от
отдаването му под наем за плащане на суми, неправомерно удържани от банката в порядъка
от 900 лв. до 1 400 лв. През зимните месеци на 2014г., свидетелят предавал
в заем на ищеца суми в размер от 100 лв. до 300 лв., необходими на г – жа В. да
заплаща по-високите вноски. За да се справи с възникналата ситуация, г – жа В.
отдавала жилището си под наем на познати, а след това чрез BOOKING и BRMB. Последният
път, в който предоставил пари в заем, било преди пет години, която сума е била
необходима на ищеца, за да се яви на делото си в Софийския районен съд.
Всичко това създало у г – жа В. постоянно чувство на
несигурност, психически и емоционален стрес от една страна за това, че не е
съумяла да се отдели от родителите си, а от друга, че плаща повече над
уговореното, често със заемни средства, както и че не може да си позволи
почивки и следва отново да се върне при тях.
Доказателствата по делото установяват безспорно, че в
периода от 07.10.2014г. до деня на преизчисляване на дълга – 13.09.2017г.,
кредиторът е събирал възнаградителна лихва в по-висок
размер от първоначално уговореното в чл. 7 от сключения договор. Именно в този
период, ангажираните гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите
установяват, че Ц.В. е търпяла неимуществени вреди в резултат на едностранното
увеличение на лихвения процент, провокирало неудобства, страх и чувство на
несигурност дали кредитополучателят би бил в състояние да погасява ежемесечно
по-високия размер на вноски, за което следва да й бъде присъдено обезщетение в
размер на 3 000 лв., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба – 21.08.2018г. до окончателното изплащане на задължението.
По делото не се установява, че след 13.09.2017г. до
деня на окончателното погасяване на кредита - 08.02.2018г., банката да е
събирала вноска, формирана от лихва в размер по-голям от 7, 79 %, поради което
не би могло да се приеме, че ищецът е търпял вреди от едностранното увеличение
на лихвата, каквото не било налице. Още по-вече, че след 08.02.2018г. до деня,
предхождащ подаването на исковата молба, липсва правоотношение между страните, което
вече е било прекратено поради предсрочното погасяване на договора за банкова
кредит.
За разликата над присъдената сума до пълния
претендиран размер от 7 000 лв., предявеният иск по чл. 82 ЗЗД, следва да
бъде отхвърлен за времето
от 14.09.2018г. до деня
предхождащ предявяване на настоящата искова молба – 20.08.2018г. /вкл./, ведно със законната лихва.
По
разноските
При този изход на спора с право на разноски разполага
всяка една от страните.
Ищецът Ц.В. претендира разноски за платена държавна
такса в размер на 755, 71 лв., депозит от 350 лв. за изготвяне на заключение по
ССчЕ и адвокатско възнаграждение от 4 000 лв.
Своевременно е релевирано възражение за прекомерност
на адвокатския хонорар, чиито минимален размер, с оглед интереса от
17 127, 13 лв. възлиза на 1 043, 81 лв.
Като съобрази от една страна, че делото се отличава с
фактическа, но не и с правна сложност, както и обстоятелството, че
доказателствата са събрани в две съдебни заседание, то възражението по чл. 78,
ал. 5 ГПК е основателно, поради което възнаграждението следва да бъде намалено
до размера на сумата от 1 500 лв.
В полза на ищеца Ц.В. следва да се присъдят разноски
за уважената част от претенциите в размер на 991, 71 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
В полза на банката следва да се присъдят разноски в
размер на 309, 71 лв. за отхвърлената част от претенциите, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Ц.Г.В., ЕГН **********,*** срещу „Б.Д.” ЕАД, ЕИК ***,
гр. София искове за заплащане на сумата от 6 114,
53 лв. /шест хиляди сто и четиринадесет лева и петдесет и три ст./, представляваща
платена за периода от 07.10.2014г. до
08.02.2018г. при начална липса на основание възнаградителна
лихва по договор за жилищен и ипотечен кредит от 27.02.2008г. и Общи условия за
предоставяне на жилищни и ипотечни кредити, ведно със законната лихва от датата
на предявяване на исковата молба – 21.08.2018г. до окончателното изплащане на
задължението и сумата от 494, 25 лв.
/четиристотин деветдесет и четири лева и
двадесет и пет ст./, представляваща обезщетение за забава върху сумата от
6 114, 53 лв., съизмеримо със законната лихва за периода от деня на
изпращане на поканата - 03.11.2017г. до деня, предхождащ подаване на исковата
молба 20.08.2018г. /вкл./, на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Б.Д.” ЕАД, ЕИК ***, гр. София ДА
ЗАПЛАТИ на Ц.Г.В., ЕГН **********,*** сумата от 3 278,
35 лв. /три хиляди двеста седемдесет и осем лева и тридесет и пет ст./, представляваща
платена на 13.06.2017г. при начална липса на основание такса/данък, ведно със
законната лихва от датата на предявяване на исковата молба – 21.08.2018г. до
окончателното изплащане на задължението и сумата от 240 лв. /двеста и четиридесет лева/, представляваща обезщетение за
забава върху сумата от 3 278, 35 лв., съизмеримо със законната лихва за
периода от деня на изпращане на поканата - 03.11.2017г. до деня, предхождащ
подаване на исковата молба 20.08.2018г. /вкл./, на осн.
чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Б.Д.” ЕАД, ЕИК ***, гр. София ДА
ЗАПЛАТИ на Ц.Г.В., ЕГН **********,*** сумата от 3 000 лв. /три хиляди лева/, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди за претърпени притеснения, стрес и неудобства за времето от
07.10.2014г. до 13.09.2017г., вследствие на едностранното увеличения на
лихвения процент въз основа на неравноправни клаузи, ведно със законната лихва
от датата на предявяване на исковата молба – 21.08.2018г. до окончателното
изплащане на задължението, КАТО ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за разликата над присъдената сума до пълния претендиран размер
от 7 000 лв. за периода от 14.09.2017г. до деня предхождащ на предявяване
на настоящата искова молба – 20.08.2018г. /вкл./, ведно със законната лихва от
датата на предявяване на исковата молба – 21.08.2018г. до окончателното
изплащане на задължението, на осн. чл. 82 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Б.Д.” ЕАД, ЕИК ***, гр. София ДА
ЗАПЛАТИ на Ц.Г.В., ЕГН **********,*** сумата от 991, 71 лв. /деветстотин деветдесет и един лева и седемдесет и една
ст./, представляваща сторени по делото съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Ц.Г.В., ЕГН **********,*** ДА
ЗАПЛАТИ на „Б.Д.” ЕАД, ЕИК ***, гр. София сумата от 309, 71 лв. /триста и девет лева и седемдесет и една ст./,
представляваща сторени по делото съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок от
връчването на препис от акта на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: