Решение по дело №162/2025 на Административен съд - Сливен

Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 205, ал. 5 от Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО).

Административното дело е образувано по жалба, подадена от И. К. К., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], ***, против Заповед № РД-09-482/*** г., издадена от директора на П. г. с п. на з. е. "З. С." [населено място], с която му е наложена санкция „п. от д. в с. ф. на о.ние“.

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е неоснователна, немотивирана и незаконосъобразна, като са изложени подробни съображения във връзка с тези твърдения. Посочено е, че изложената фактическа обстановка в оспорената заповед не съответства на действителното състояние на фактите, които били едностранно изложени и лишени от обективно възпроизвеждане в административния акт. Твърди се, че не била спазена в пълнота и обем предвидената процедура в Наредбата за приобщаващото образование и не били предприети адекватни мерки и предоставен разумен срок към ученика, с наложена санкция, да се осигурят и извършват и дейности за превенция и преодоляване на проблемното поведение. Посочва се, че предложението към Педагогическия съвет било отправено от класния ръководител, като фактите не били обективно представени, тъй като не било изложено становище на жалбоподателя и не било анализирано поведението на К. Г., която го предизвиквала със своите действия. В жалбата се иска от съда да отмени изцяло оспорената заповед като незаконосъобразна и да възстанови редовната форма на обучение на жалбоподателя, като се възстанови цялата информация в електронния дневник на паралелката и в ЛОД на ученика.

По делото е представено становище от ответника Директора на П. г. с п. на з. е. "З. С." [населено място], в който се твърди, че за да се стигне до издаването на процесната заповед и налагането на този вид санкция, училищното ръководство е направило всичко зависещо от него за да се опита да въздейства върху поведението на ученика И. К. К., вкл. и чрез работа с училищния психолог, за да му покаже, че държането му към съучениците му и учителите е недопустимо и то трябва да бъде коригирано. Сочи се, че преди издаване на настоящата заповед по отношение на ученика И. К. К. два пъти са налагани санкции „предупреждение за преместване в друго училище“ съответно в 10 и 11 клас.

В съдебно заседание оспорващият – И. К. К., редовно призован, се явява лично и с адв. М. С., който поддържа жалбата и моли за отмяна на заповедта за налагане на санкцията, като излага съображения относно нейната незаконосъобразност. Не претендира разноски.

Ответникът – Директора на П. г. с п. на з. е. "З. С." – Сливен, редовно призован, не се явява. За него се явява адв. Д. П., който моли съда да отхвърли подадената жалба като неоснователна, тъй като е оспорената заповед е правилна, мотивирана и издадена в съответствие с административнопроизводствените правила. Претендира присъждане на разноски, за които прилага списък.

Административният съд Сливен, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните и събраните по делото относими към спора доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

През учебната *** г.жалбоподателят И. К. К. е бил ученик в** клас в П. г. с п. на з. е. "З. С." - **. Същият станал пълнолетен на ****г., когато навършил 18 г..

На **** г. съученичката му К. Г. Г., подала жалба с вх.№ РД-03-371/12.02.2025 г. (л. 118 – 119) до директора на ****, за извършен спрямо нея п.т. и отправени о.от страна на жалбоподателя К. и съучениците й Б. Д. и М. Д., извършени в о.ч. на класа по време на провеждане на *** обучение на *** На същата дата класният ръководител на** клас В. Ч. изготвила доклад до директора на гимназията с вх.№ РД-03-372/12.02.2025 г. (л. 120) за извършеното от И. К. и съучениците му на посочената дата.

На *** г. м.на К. – П. Я. Г. подала до директора на **** жалба с вх.№ РД-03-386/*** г. (л. 104 – 105) за п.т. и отправени о.спрямо д.й от страна на И. К., Б. Д. и М. Д., извършени на ****по време на *** обучението. В жалбата били описани подробно отправените към д.й о.и била приложена разпечатка на п. ч. (л. 106 -116).

На *** г. било проведено заседание на Координационния съвет на ****, за което бил съставен Протокол № 4 от същата дата (л. 101 – 103). Заседанието се провело във връзка с подадените от К. Г. и м. й жалби. На заседанието присъствали 5 - ма членове на КС, а отсъствали двама. В заседанието участвала Е. К. - директора на гимназията и класния ръководител на** клас В. Ч.. Координационният съвет приел с единодушие решение да се внесе предложение до директора на училището за иницииране на заседание на ПС, на което да се обсъдят проявите на п.т. върху съученик, придружен с унижаване на честта и достойнството му от страна на Б. К. Д., И. К. К., М. Н. Д., ученици от *** клас, и предложение за налагане на санкция по чл. 39, ал. 1, т. 4 чл. 43, ал. 1, т. 1, т. 5, т. 6 от Правилника за дейността и устройството на **** и чл. 199, ал. 1, т. 5 от ЗПУО - „преместване от дневна в самостоятелна форма на обучение“ за неспазване на задълженията си, регламентирани с чл. 172, ал. 1, т. 3, т. 10 и т. 11 от Закона за предучилищното и училищното образование и чл. 28, ал. 1, т. 4 и т. 7, чл. 29, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Правилника за дейността и устройството на ****

На ***. директорът на **** Е. К. изготвила уведомление изх.№ РД-03-401/28.02.2025 г. (л. 89 от делото) относно стартиране на процедура по налагане на санкция на И. К. К. на основание Правилника за дейността и устройството (ПДУ) на учебното заведение. Уведомлението било връчено лично, срещу подпис, на жалбоподателя на същата дата. В уведомлението били посочени кои задължения не били спазени от негова страна, регламентирани в ЗПУО и в ПДУ на ****, чрез извършен п.т. и отправени о.към съученичката му К. Г. Г., извършени в о.ч. на класа по време на провеждане на *** обучение на **** г., което било установено въз основа на доклад на класния ръководител с вх.№ РД-03-372/12.02.2025 г. и жалба с вх.№ РД-03-371/12.02.2025 г.. К. бил уведомен, че на основание чл. 49, ал. 3 от ПДУ на ****“ му се дава възможност за изслушването му или представяне на писмените му обяснения относно извършения от него п.т. над К. Г. чрез отправени от него о.в о.ч. на класа на ****по време на провеждане на *** обучение, като изслушването от директора или представянето на писмени обяснения на директора ще бъде проведено на ***г. от 12:30 ч. в дирекцията.

Директорът на **** Е. К. изготвила уведомление изх.№ РД-03-402/28.02.2025 г. (л. 96) до б. на жалбоподателя К. К., което според заявеното в жалбата било получено непосредствено преди деня на изслушването.

На *** г. се провело заседание на Педагогическия съвет на ****, за което бил съставен Протокол № 4 от същата дата (л. 62 – 65). На заседанието присъствали ** педагогически специалисти, а отсъствали 5 – ма поради отпуск по болест и един поради служебен отпуск. Педагогическият съвет приел решение с 40 гласа „За“ и 2 –ма „Въздържали се“, с което предложил на директора на **** да бъдат наложена санкция на И. К. К., Б. К. Д. и М. Н. Д. - по чл. 199, ал. 1, т. 5 от ЗПУО, чл. 58 от Наредбата за приобщаващото образование и по чл. 39, ал. 1, т. 4 и чл.43, ал. 1, т. 1, т.5, т.6 от Правилника за устройството и дейността на училището - „преместване от дневна в самостоятелна форма на обучение" за неспазване на задълженията му, регламентирани с чл. 172, ал. 1, т. 3, т. 10 и т. 11 от Закона за предучилищното образование и чл. 28, ал. 1, т. 4 и т. 7, чл. 29, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Правилника за дейността и устройството на ****.

Въз основа на установените факти и обстоятелства директорът на **** Е. К. издала оспорената Заповед № РД-09-482/*** г., директора на П. г. с п. на з. е. "З. С." [населено място], с която на И. К. К. била наложена санкция „п. от д. в с. ф. на о.ние“. В заповедта е посочено, че санкцията е наложена за неспазване на задълженията му като ученик в ***, регламентирани с чл.172, ал. 1, т. 3, т. 10 и т. 11 от Закона за предучилищното и училищното образование и чл. 28, ал. 1, т. 4 и т. 7, чл. 29, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Правилника за дейността и устройството на ****“, установено въз основа на доклад на класния ръководител с вх. № РД - 03 - 372/12.02.2025 г. и жалба до директора с вх. № РД - 03- 371/12.02.2025 г., както и след обстойно проучване на всички относими към доклада и жалбите обстоятелства за извършен п.т. и отправени о.към К. Г. Г. на ****в о.ч. на класа, по време на провеждане на *** обучение, както й за пет случая, документирани в електронния дневник на ***, на създаване на проблеми на учител и възпрепятстването му при изпълнение, на служебните му задължения.

След връчването й на К., същият подал жалба срещу нея директно до Административен съд – Сливен с вх.№ СД-01-01-886/13.03.2025 г.

По делото са приобщени като доказателства описаните в придружително писмо вх.№ СД-01-01-906/17.03.2025 г. по описа на съда, писмени документи.

В хода на съдебното производство бяха разпитани като свидетели К. Д. К. – б. на Б. Д., Ц. М. Х. – училищен п.и Д. Б. М. – заместник директор по учебната дейност в ****, които дадоха показания относно поведението на оспорващия и взаимоотношенията му с неговите съученици.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателства, които не бяха оспорени от страните по предвидения в закона ред.

Въз основа на установената по делото фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предмет на оспорване е заповед за налагане на санкция по чл. 199, ал. 1, т. 5 от ЗПУО - „п. от д. в с. ф. на о.ние“, издадена от директора на ****, която е индивидуален административен акт с изрично предвиден съдебен контрол по реда на АПК, съгласно чл. 205, ал. 5 от ЗПУО. Оспорването е направено в рамките на законоустановения срок от надлежна страна с правен интерес, поради което производството е процесуално допустимо.

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания административен акт към момента на издаването му, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материално правните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът. Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на чл. 146 от АПК, административният съд приема жалбата за неоснователна, по следните съображения:

При извършена служебна проверка за валидността на акта, съдът констатира, че същият е постановен от директора на ****, който е компетентен орган според разпоредбата на чл. 203, ал. 1 от ЗПУО.

В хода на административното производство по издаване на оспорения административен акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосноват отмяната му на това основание.

Спазена е и изискуемата писмена форма на индивидуалния административен акт и в него надлежно са изложени фактическите доводи, въз основа на които са направени и съответни правни изводи, при което съдът счита, че актът съдържа нормативно установените в чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити. Посочени са обективно и пълно фактическите основания за неговото постановяване, при изяснена фактическа обстановка във връзка с време, място и вина.

Изложените в заповедта факти съответстват на приложените по делото писмени доказателства. Ответникът е формирал своите изводи въз основа на приложения и приобщен в административната преписка доказателствен материал. Не се установява порок във формата по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК, който да обуславя отмяна на акта. Волята на административния орган е ясно изразена, не съществуват пропуски или грешки, което е предпоставка за правилното упражняване на съдебния контрол за законосъобразност и осигурява възможност на оспорващия да организира адекватно защитата си във висящия съдебен процес. Видно от съдържанието на атакуваната заповед на директора на ****, в нея напълно последователно и изчерпателно са изброени относимите за спора факти, касаещи настъпилия инцидент между учениците на гимназията и същите са подложени на задълбочен анализ от административния орган, преди да бъде обективирано и решаващото становище на издателя на заповедта.

Съдът намира, че преценката на административния орган е направена, след като са обсъдени всички релевантни за случая факти и обстоятелства в изпълнение на разпоредбите на чл. 35 и чл. 36 от АПК, изискващи индивидуалният административен акт да се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая. Съобразно служебното начало в административния процес, административният орган е събрал всички необходими доказателства, извършил е надлежна проверка на същите, а окончателният правен резултат е в съответствие с приетите фактически установявания. Не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до неправилно приложение на материалния закон, тъй като фактите вярно са подведени под съответните материалноправни разпоредби.

Оспорената заповед е издадена при съблюдаване на процедурните правила, разписани в Глава IX, Раздел III "Санкции на учениците" /чл. 199 - чл. 207 от ЗПУО/, както и в Глава III от Наредбата за приобщаващото образование. Не е нарушено правото на участие и защита на жалбоподателя в хода на производството. Поради обстоятелството, че същият е бил пълнолетен, не е било необходимо уведомяването на съответната териториална структура за закрила на детето. С оглед навършеното от жалбоподателя пълнолетие същият е бил уведомен лично, срещу подпис, за откриване на процедура по налагане на санкцията. Спазена е разпоредбата на чл. 204, ал. 3 от ЗПУО, тъй като К. е бил уведомен за правото му да бъде изслушан или да даде писмени обяснения като за това му е било определена конкретна дата и час. Неявяването му за да бъде изслушан е станало по негово желание и преценка, както и обстоятелството, че същият не е представил писмени обяснения по случая. Родителите му също са били уведомени за откритото производство по налагане на санкцията, като според настоящия съдебен състав това не е било задължително предвид обстоятелството, че жалбоподателят е навършил пълнолетие и е могъл да осъществи сам правото си на защита, по аргумент от чл. 204, ал. 2 от ЗПУО. Заповедта е издадена в съответствие с чл. 203, ал. 1 след предложение на педагогическия съвет и в срока по чл. 205, ал. 1 от ЗПУО.

Оспорената заповед е издадена в съответствие с материалните разпоредби на закона. Анализът на приложимите материално правни разпоредби, регулиращи процесните отношения и релевантни за разрешаване на правния спор, сочи следното:

С процесната заповед, директорът на **** е наложил на ученика И. К. санкция по чл. 199, ал. 1, т. 5 от ЗПУО - „п. от д. в с. ф. на о.ние“, с определен срок - до края на учебната 2024/2025 г. Съгласно нормата на чл. 200, ал. 4 от ЗПУО този вид санкция се налага за "тежки" или "системни" нарушения, като законодателят е дефинирал тези предпоставки под формата на алтернативност. Законосъобразно действията извършени от жалбоподателя на ****са квалифицирани като тежко нарушение на задълженията по чл. 172, ал. 1, т. 3, т. 10 и т. 11 от ЗПУО, ученикът: да зачита правата, честта и достойнството на другите, както и да не прилага физическо и психическо насилие (т. 3); да спазва правилника за дейността на институцията (т. 10) и да не възпрепятства със своето поведение и постъпки нормалното протичане на учебните часове (т. 11). Със събраните писмени и гласни доказателства и конкретно от жалбите на К. Г. и нейната м. П. Г., както и от доклада на класния ръководител В. Ч. е безспорно установено обстоятелството, че жалбоподателя К. е отправял о.спрямо съученичката му К. Г., като по този начин й е причинил п.т. и е възпрепятствал нормалното протичане на обучението на класа.

С оглед изложеното съдът намира процесната заповед за съответстваща на материалния закон. Наказанието в случая се налага, както с цел да се предупреди и превъзпита ученикът към спазване на установения училищен ред и нормите за поведение, така и с цел да се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите ученици. Директорът на **** в качеството на решаващ административен орган е задължен да осигури защита на интересите на всеки ученик, като му осигури възможност за образование, но и да защити и предпази останалите деца в училището, като им осигури възможност за образование без заплаха от насилие. В настоящия казус, съдът не констатира възможност да се съхранят и двата противопоставими интереса чрез прилагане на друга санкция по отношение на И. К.. В конкретния случай наложената санкция е пропорционална, съобразена с тежестта на нарушението, личността и поведението на ученика. Видно от събраните доказателства при избора на наказанието са били взети предвид всички факти и обстоятелства при извършване на нарушението, както и е отчетено поведението на ученика преди и след осъществяване на деянието, в това число и предишните му наложени санкции за подобно поведение. Наложеното наказание съответства на тежестта на нарушението и на значимостта на заложените общественозначими цели за лична и генерална превенция, както е и в интерес на реализиране на основните цели на образованието, заложени в чл. 5 от ЗПУО.

Предвид изложеното съдът намира, че оспорената заповед е издадена при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с относимите материални разпоредби и целта на закона, поради което жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

При този изход на делото, претенцията на процесуалния представител на ответника за присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение се явява основателно, съобразно разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК. Съдът намира за необосновано възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, че такова не се дължи, предвид представения по делото Договор за правна защита и съдействие, като размерът на възнаграждението е съобразен с Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г.) и с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Водим от горното и на основание и чл.172, ал. 2 от АПК, Сливенският административен съд, шести състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И. К. К., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], ***, против Заповед № РД-09-482/*** г., издадена от директора на П. г. с п. на з. е. "З. С." [населено място], с която му е наложена санкция „п. от д. в с. ф. на о.ние“.

ОСЪЖДА И. К. К., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], ***, да заплати на ****, сумата от 500,00 /петстотин/ лева, представляваща разноски по делото.

 

Решението може да бъде обжалвано пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.