Решение по дело №361/2024 на Административен съд - Силистра

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО).

Производството по делото е образувано по жалба на И. Д. И. с [ЕГН] от [населено място], предявена чрез адв. М. Г. от АК-Силистра, срещу Решение № 1040-18-22/ 01.10.2024 г. на Директора на ТП на НОИ – Силистра, с което е потвърдено Разпореждане № 181 – 00 – 947– 3/ 19. 08. 2024 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Силистра, с което на основание чл. 54ж, ал. 1 от КСО във вр. с чл. 11, §3, б. „а“ и чл. 65, §2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 е отказано отпускането на парично обезщетение за безработица на жалбоподателката.

В жалбата се навеждат оплаквания за постановяване на обжалваното решение в противоречие на процесуалните правила и материалния закон. На първо място се твърди, че извън вниманието на решаващия орган е останал придобития стаж на лицето в Португалия, поради което актът се явява постановен при непълно изяснена фактическа обстановка. Сочи се, че в разпореждането е неправилно посочено правното основание за постановяването му, което не би могло да се квалифицира като фактическа грешка, както е сторил ответният орган. Акцентира се, че изводите, които са направени в оспорения акт досежно мястото на постоянно прабиваване на лицето са в противоречие с разпоредбата на чл. 65, §2 от Регламент (ЕО) № 883/2004, респ. с чл.11, § 2 от Регламент /ЕО/ 987/2009 визиращ, че намерението на лицето за установяване в определена държава следва да се счете за решаващо. По изложените съображения се моли за отмяна на оспореното решение и за връщане на преписката на ответния орган за ново произнасяне по жалбата му срещу Разпореждане № 181 – 00 – 947– 3/ 19. 08. 2024 г., както и за присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът – Директорът на ТП на НОИ - Силистра, действащ чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт Р. М.-С., поддържа изложените подробни съображения в представената писмена защита и моли за отхвърляне на жалбата.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

С бланково заявление от 20.12.2023 г., подадено пред ТП на НОИ – Силистра, жалбоподателката е поискала отпускане на парично обезщетение за безработица, като е декларирала, че в последните три години е упражнявала трудова дейност в чужбина, както следва: в периода 22.03.2020 г. – 30.09.2020 г. е работела като камериерка в Португалия; в периода 14.03.2022 г. – 12.11.2022 г. и в периода 13.03.2023 г. – 23.11.2023 г. е работела като камериерка на кораб във Франция.

От жалбоподателката е подадено и Заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от друга държава-членка на ЕС със СЕД U002 от 20.12.2023 г. до Директора на ТП на НОИ гр. Силистра, в което е посочено, че ѝ е необходимо за удостоверяване осигурителните ѝ периоди в чужбина: в периода 22.03.2020 г. – 30.09.2020 г. в Португалия и в периодите 14.03.2022 г. – 12.11.2022 г. и 13.03.2023 г. – 23.11.2023 г. във Франция, при един и същ работодател Viking Cruises S.A., с посочена причина за прекратяване на трудовата ѝ дейност за последния период: изтичане срока на договора (л. 32). Жалбоподателката е попълнила и Декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65 (2) от Регламент (ЕО) № 883/2004, в която е отразила, че е неомъжена, няма деца, роднините ѝ са в България, където тя самата разполага с постоянно жилище; декларирала е, че освен трудовата дейност, няма друга връзка с държавата по последна заетост и няма намерение да се установява там.

С Разпореждане на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - гр. Силистра, на основание чл. 54г, ал. 4 от КСО е спряно производството по отпускане на парично обезщетение за безработица, образувано по подаденото от жалбоподателката заявление поради започнато производство по удостоверяване на осигурителен стаж в държава-членка на ЕС.

След осъществен обмен на социално-осигурителна информация между ТП на НОИ – Силистра и компетентните институции в чужбина са потвърдени периодите на осигурена заетост. Административното производство е възобновено и с Разпореждане № 181-00-947-3 от 19.08.2024 г. на Ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - гр. Силистра (л. 26-27) е отказано отпускането на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО на жалбоподателката. Мотивите на отказа са свързани с дългосрочна заетост на лицето в чужбина, като сроковете на договорите обхващат значителни периоди от време с прекъсвания, които не надвишават шест месеца, въз основа на което е прието, че пребиваването на лицето не е в България. Посочено е, че лицето пребивава в държавата си по произход само когато не престира труд съобразно трудов договор с работодател в чужбина. Направено е позоваване на прекратената регистрация на лицето в „Бюро по труда“ Силистра от 11.03.2024 г. поради започване на работа във Франция, въз основа на което е направен извод за наличие на постоянна и дълготрайна връзка с работодател от Франция.

Несъгласна с отказа, И. И. е подала жалба срещу него до директора на ТП на НОИ – Силистра по реда на чл. 117 от КСО (л. 24). По жалбата е постановено Решение № 1040-18-21/ 02.10.2023 г., с което е потвърдено оспореното разпореждане. За да постанови акта си, органът се позовава на обстоятелството, че за лицето е установена стабилна заетост във Франция, която се явява както държава по последна заетост, така и държава по пребиваване, поради което българският осигурителен институт не е компетентен да отпусне претендираното обезщетение за безработица и то следва да се търси от съответната осигурителна институция в другата държава членка. Развити са съображения, че лицето е престирало труд на круизен кораб при френски работодател и естеството на работата му не предполага адресна регистрация в конкретна държава, но съгласно чл. 11, т. 4 от дял II от Регламент (ЕО) 883/2004 следва да се приеме, че е упражнявало дейност именно във Франция. Акцентира се върху обстоятелството, че от 16.03.2022 г. до момента на издаване на разпореждането за лицето липсват данни за извършвана трудова дейност и осигуряване в страната, а продължителността на периодите на заетост във Франция дава основание да се приеме, че жалбоподателката е с установена стабилна заетост там и там е мястото ѝ на обичайно пребиваване. С оглед прекратената регистрация на лицето в Дирекция „Бюро по труда“ от 11.03.2024 г. поради започване на работа във Франция е прието, че лицето не е осъществило изначално заявеното намерение за трайно установяване в България.

Оспорването на посоченото е станало повод за инициирането на настоящото производство, в което предвид разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК съдът следва да прецени законосъобразността на обжалвания административен акт на всички основания по чл.146 от АПК - валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, преследвана от закона.

Оспореното в настоящото производство решение на директора на ТП на НОИ – гр. Силистра е валиден административен акт, издаден от административен орган в кръга на неговата компетентност и в предписаната от закона форма. В обжалвания акт са посочени изчерпателно фактическите и правните основания за издаването му, а в производството по постановяването му не се констатират съществени нарушения на процесуални правила.

Спорът в производството е концентриран около материалната законосъобразност на акта.

Доколкото в случая жалбоподателката – гражданка на Република България, е с последна трудова заетост в друга държава-членка на ЕС – Франция, а претендира изплащане на обезщетение за безработица от Националния осигурителен институт на Република България, приложение намират нормите на европейското законодателство, определящи общите правила и принципи, които трябва да бъдат спазвани от всички национални органи, институции за социална сигурност и от съда, при прилагането на националните закони. Същите се съдържат в Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност (Регламент (ЕО) № 883/2004), както и в Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност (Регламент (ЕО) № 987/2009).

Като източник на вторичното право на ЕС регламентът се прилага пряко, т. е. съдържащите се в регламента правила, като нормативни разпоредби с обща правна сила, са пряко приложими във всички държави-членки (чл. 288 от ДФЕС) и са задължителни за спазване от националните органи и администрации, от институциите за социална сигурност и от съдилищата, и имат приоритет в случаите на противоречие с разпоредби от националните законодателства.

Съгласно чл. 3, § 1, буква з) от Регламент (ЕО) № 883/2004, същият се прилага към всички законодателства относно посочените клонове на социална сигурност /обезщетения и помощи/, в т. ч. и относно обезщетенията за безработица.

Посоченият Регламент въвежда материалноправните правила, принципи и разпоредби в сферата на координацията на системите за социална сигурност на държавите-членки. По отношение на обезщетенията за безработица общият принцип за определяне на приложимото законодателство е, че лице, упражняващо доходоносна дейност, следва да принадлежи към схема за социална сигурност на държавата, на чиято територия е заето или самостоятелно заето (чл. 11, § 3, буква а) от Регламент (ЕО) № 883/2004), като чл. 6 от акта въвежда и принципа на сумиране на периоди т. е. компетентната институция на държава-членка съгласно чието законодателство придобиването, запазването, времетраенето или възстановяването на правото на обезщетения, зависи от завършването на периоди на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост или пребиваване, зачита до необходимия размер периодите на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост или пребиваване, завършени съгласно законодателството на всяка друга държава-членка, все едно че периодите са завършени съгласно прилаганото от нея законодателство.

Специални правила, представляващи изключения от общия принцип, че държавата-членка по последна заетост като компетентна държава отговаря за предоставянето на обезщетения за безработица, са регламентирани в чл. 65 от Регламент (ЕО) № 883/2004.

Съгласно чл. 65, § 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004 лице, което е безработно частично или през различни периоди и което, по време на последната си дейност като заето или като самостоятелно заето лице, е живяло в държава-членка, различна от компетентната, се поставя на разположение на неговия работодател или на службите по заетостта в държавата-членка. То получава обезщетения в съответствие със законодателството на компетентната държава-членка, както ако е пребивавало в тази държава-членка. Тези обезщетения се отпускат от институцията на компетентната държава-членка. В случая обаче жалбоподателката не може да се разглежда като частично безработно лице по смисъла на разпоредбата, тъй като срокът на последния ѝ трудов договор е изтекъл и между нея и френския ѝ работодател не съществува трудовоправно отношение. Възможността да кандидатства отново за работа при същия работодател през следващия сезон и дори да бъде наета отново за определен срок, не попълва изискването за наличие на връзка от трудовоправно естество в периода на прекъсването. При изтичането на срока на трудовия договор лицето следва да се разглежда като напълно безработно в съответствие с член 65, параграф 2 от посочения регламент, а обезщетенията да се предоставят от институцията по местопребиваване (в този смисъл т. 1 и т. 3 от Решение № U3 на Административната комисия за координация на системите за социална сигурност от 12 юни 2009 година относно обхвата на понятието „частична безработица“, приложимо по отношение на безработните лица, упоменати в член 65, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета, ОВ 2010/C 106/13).

Според чл. 65, § 2, изречение първо от Регламент (ЕО) № 883/2004 напълно безработно лице, което по време на последната си дейност като заето или като самостоятелно заето лице е пребивавало в държава-членка, различна от компетентната държава-членка и което продължава да пребивава в тази държава-членка или се върне в тази държава-членка, се поставя на разположение на службите по заетостта в държавата-членка по пребиваване.

По силата на чл. 65, § 5, б. a от Регламент (ЕО) № 883/2004 безработното лице по първото и второто изречение на параграф 2 получава обезщетения в съответствие със законодателството на държавата-членка по пребиваване както ако спрямо него се е прилагало това законодателство по време на последната му дейност като заето или като самостоятелно заето лице. Тези обезщетения се предоставят от институцията по пребиваване.

Дефиниция за компетентната институция, която следва да отпусне и предостави обезщетението за безработица, се съдържа в чл. 1, буква р) от Регламент (ЕО) № 883/2004, като това е институцията, от която заинтересованото лице има или би имало право на обезщетения, ако то, член или членове на неговото семейство пребиваваха в държавата-членка, в която се намира институцията.

Според легалното определение на понятието "пребиваване", дадено в чл. 1, § 3, буква "й" от Регламент (ЕО) № 883/2004 това е мястото, където лицето обичайно пребивава. Това място (на обичайно пребиваване на лицето) се определя, съгласно чл. 11, § 1 от Регламент (ЕО) № 987/2009 (Регламента по прилагането) с оглед центъра на интересите на съответното лице въз основа на цялостна оценка на наличната информация относно релевантните факти – продължителността и непрекъснатото пребиваване на територията на съответните държави-членки, семейното положение и роднинските връзки на лицето, жилищното му положение и доколко постоянно е то, както и естеството и специфичните характеристики на упражняваната дейност, в т. ч. постоянният характер на дейността и продължителността на всеки договор за заетост, мястото, където обичайно се упражнява тази дейност, семейното положение и роднинските връзки на лицето и други примерно изброени в цитираната норма. Съгласно разпоредбата на чл. 11, § 2 от Регламента по прилагането решаващо значение при определяне на действителното място на обичайно пребиваване на дадено лице е намерението на лицето, което намерение произтича от горепосочените факти и обстоятелства, особено причините за преместването на лицето.

В член 1, букви й) и к) от Регламент (ЕО) № 883/2004 се прави разграничение между "пребиваване" и "престой". Тези определения са необходими, за да се установи коя държава-членка е отговорна за предоставянето на обезщетения по социалноосигурителни схеми на граждани на ЕС, които пребивават в различни държави-членки. Въз основа на правилото за само едно приложимо законодателство (чл. 11, § 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004) се налага извод, че по смисъла на регламентите всяко лице може да има само едно обичайно място на пребиваване и съответно само една държава-членка, която отговаря за плащанията на обезщетения по социално осигурителните схеми, отпускани по местожителство.

Спорът в настоящия случай е обусловен от разрешаването на въпроса дали регулярният престой във връзка с упражняването на право на труд в друга държава-членка се превръща автоматично в право на пребиваване в тази държава-членка, което изключва възможността за прилагане на чл. 65, пар. втори от Регламент (ЕО) № 883/2004.

Според настоящата инстанция отговорът на въпроса е отрицателен. В конкретния случай преценката следва да се извърши съгласно елементите за определяне на пребиваването по чл. 11, § 1 от Регламент (ЕО) № 987/2009. Действително, ежегодно в последните три години жалбоподателката е пребивавала на територията на друга държава членка във връзка с изпълнение на задължения по сключени сезонни трудови договори, като последните два от тях (до датата на постановяване на разпореждането) са с френски работодател и мястото на работа е речен круизен кораб. От приложените преводи на последните два трудови договора се установява, че продължителността на сезона е от средата на м. март до около средата на м. ноември през съответната година, след което договорът се прекратява поради изтичане на срока. През времетраенето на договора работникът има право да ползва платен отпуск, като от показанията на разпитаните по делото свидетели стана ясно, че всички отпуски жалбоподателката е прекарвала в България, в жилището си, където се е завръщала и след приключването на сезона. Както и ответният орган е приел, жалбоподателката „е работила в държави, различни от България с прекъсвания, не надвишаващи 6 месеца“, което значи, че половината от годината жалбоподателката е прекарвала в страната, а другата половина – в чужбина, на борда на круизния кораб. Приложени са нотариални актове за придобитите от жалбоподателката два недвижими имота в страната – жилищен и вилен, като за заплащането на цената по договора за покупката на жилището жалбоподателката е ползвала ипотечен кредит от българска банка – „Банка ДСК“ АД (л. 10-11). От свидетелските показания стана ясно, че в чужбина жалбоподателката е живяла на круизния кораб, на който е работела, никога не е имала квартира или жилище на сушата, не е била в съвместно съжителство, няма деца. Всичко изложено сочи, че пребиваването на жалбоподателката в чужбина е било обусловено единствено от съществуването на трудовите ѝ правоотношения, които макар и с един и същи работодател, са със сезонен характер и след изтичането на срока им и прекратяване на трудовата заетост, както и по време на отпуските, жалбоподателката се завръщала в Република България и се установявала в притежавания от нея жилищен имот. Видно от преводите на представените преносими документи U1 е обстоятелството, че жалбоподателката има единствено български адрес. Не са опровергани отрицателните факти, че няма жилище във Франция, няма роднини там или друга връзка със страната, въз основа на която би могло да се приеме, че центърът на жизнените ѝ интереси е там. След прекратяването на трудовите ѝ правоотношения жалбоподателката неизменно се е завръщала на територията на Република България, където освен семейния ѝ кръг, се намира и жилището ѝ, закупено с ипотечен кредит от българска банка, т. е. жалбоподателката е обвързана с дългосрочно облигационно отношение, което във финансов аспект също е белег за трайна връзка със страната. Според текста на чл. 11, § 2 от Регламент № 987/2009 решаващо значение при определяне на действителното място на обичайно пребиваване на дадено лице е неговото намерение, а от изложените обстоятелства е очевидно намерението на жалбоподателката за трайно установяване в България, където е домът ѝ, семейството и приятелският ѝ кръг, независимо от регулярно полагания сезонен труд в чужбина. Следователно НОИ, чрез своето териториално поделение (в случая ТП на НОИ– Силистра), се явява компетентната институция, която следва да отпусне и предостави обезщетението за безработица.

След като е доказано, че е налице завършен период на заетост с прекратен трудов договор в съответната държава-членка на ЕС и намерение за пребиваване в Република България на български гражданин, съответно има подадена декларация относно определянето на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65, параграф 2 от Регламент ЕО № 883/2004 година, заявлението за отпускане на обезщетение следва да бъде разгледано по същество със зачитане на осигурителния стаж и доход при определяне на обезщетението в държава членка на ЕС. В този смисъл са Решение № 10291 от 3.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15067/2018 г., VI отд.; Решение № 2695 от 22.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3077/2018 г., VI отд.; Решение № 4601 от 27.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14847/2018 г., VI отд. и др.

В обобщение на изложеното до тук съдът намира, че постановеното от Директора на ТП на НОИ – Силистра решение, което е предмет на оспорване в настоящото производство, противоречи на материалния закон - чл. 146, т. 4 от АПК. С него неправилно е потвърдено Разпореждане № 181-00-947-3/ 19. 08. 2024 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица, с което е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица на жалбоподателката. Това е основание за отмяна на решението на горестоящия административен орган. Съдът взе предвид разпоредбата на чл. 117, ал. 3, изр. ІІ от КСО, според която при оспорване по административен ред, с решението ръководителят на териториалното поделение на НОИ решава въпроса по същество или отменя разпореждането и връща преписката за ново разглеждане от компетентния административен орган, когато не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се до издаване на разпореждането, и с оглед на това, че по спора няма неизяснени обстоятелства, счита, че след отмяна на решението преписката следва да бъде върната на директора на ТП на НОИ - Силистра за ново произнасяне по жалбата на И. Д. И. срещу Разпореждане № 181-00-947-3/ 19. 08. 2024 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица. При новото произнасяне горестоящият орган следва да съобрази изложените в мотивите указания по прилагането на материалния закон.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 120, ал. 2 от КСО на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски, които за производството пред настоящата инстанция са формирани от изплатеното адвокатско възнаграждение и държавна такса, общо 610 лева. Разноските следва да се възложат в тежест на Националният осигурителен институт гр. София, доколкото същият е юридическото лице, в структурата на което е ответният орган (§ 1, т. 6 от ДР на АПК във вр. с чл. 2, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Националния осигурителен институт)

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК Административен съд гр. Силистра

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 1040-18-22/ 01.10.2024 г. на Директора на ТП на НОИ – Силистра, с което е потвърдено Разпореждане № 181- 00- 947-3/ 19. 08. 2024 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Силистра, с което на основание чл. 54ж, ал. 1 от КСО във вр. с чл. 11, §3, б. „а“ и чл. 65, §2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 е отказано отпускането на парично обезщетение за безработица по подадено заявление от И. Д. И. с [ЕГН] от [населено място].

ИЗПРАЩА преписката на Директора на ТП на НОИ – Силистра за ново произнасяне по жалбата на И. Д. И. с [ЕГН] от [населено място] срещу Разпореждане № 181- 00- 947-3/ 19. 08. 2024 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Силистра съобразно указанията, дадени в мотивите към решението.

ОСЪЖДА Националният осигурителен институт – гр. София да заплати на И. Д. И. с [ЕГН] от [населено място] направените по делото разноски в размер на 610. 00 (шестстотин и десет) лева.

Решението е окончателно – чл. 119 във вр. с чл. 117, ал. 1, т. 2, буква "б" от КСО.