Присъда по дело №720/2014 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта:	8
Дата:	23 януари 2015 г. (в сила от 24 март 2016 г.)
Съдия:	Силвия Александрова Цанкова Захариева

Дело:	20145300200720
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	15 май 2014 г.

Съдържание на акта Свали акта

П Р И С Ъ Д А № 8

град Пловдив, 23.01.2015 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ ЦАНКОВА

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: АННА ВИДЕВА

ЛЮДМИЛА ТОШЕВА

при участието на секретаря П.Ц. и в присъствието на прокурора ГАЛИНА АНДРЕЕВА - МИНЧЕВА като разгледа докладваното от Председателя НОХД № 720 по описа на Пловдивски окръжен съд за 2014 година, след съвещание

П Р И С Ъ Д И:

ПРИЗНАВА подсъдимия С.И.М., роден на *** ***, българин, български гражданин, женен, със средно специално образование, работещ, неосъждан, ЕГН: ********** за ВИНОВЕН в това, че

І. В периода м. октомври 2011г. – м. юни 2012г., в гр. Пловдив, при условията на продължавано престъпление, като извършител, в съучастие с Т.Ц.Г., последният също като извършител, при условията на посредствено извършителство – чрез В.Д.Г., е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери - 156 534,72 лв. за „М.” ЕООД, представляващи дължим данък върху добавената стойност, като: при водене на счетоводството и при упражняване на стопанска дейност е използвал документи с невярно съдържание-отчетни регистри-дневници за покупките на „М.”ЕООД, съгласно чл.124, ал.1, т.1 от ЗДДС и чл.113, ал.3, вр. ал.1 от ППЗДДС, в които е отразил данъчни фактури по доставки с право на пълен данъчен кредит, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 и чл.9 от ЗДДС и данъчни фактури със завишени стойности; е потвърдил неистина в подадени декларации, които се изискват по силата на закон и правилник за приложението му ( чл.125, ал.1 от ЗДДС и чл.116, ал.1 от ППЗДДС) пред ТД-НАП-Пловдив и е приспаднал неследващ се данъчен кредит както следва:

1. През м. октомври 2011г., при водене на счетоводството и упражняване на стопанска дейност е използвал документ с невярно съдържание – дневник за покупките на „М.”ЕООД за м. октомври 2011г., в който е отразил данъчни фактури:

* данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. октомври 2011г. - д.ф. 113/13.10.2011г., сочена за издадена от „Т.” ЕООД с данъчна основа на стойност 9 705 лв. и ДДС в размер на 1 941 лв.,

* данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. октомври 2011г. - д.ф. 114/14.10.2011г., сочена за издадена от „Т.” ЕООД с данъчна основа на стойност 9 705 лв. и ДДС в размер на 1 941 лв.,

* данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. октомври 2011г. - д.ф. 115/15.10.2011г., сочена за издадена от „Т.” ЕООД с данъчна основа на стойност 9 705 лв. и ДДС в размер на 1 941 лв.,

* данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. октомври 2011г. - д.ф. 116/16.10.2011г., сочена за издадена от „Т.” ЕООД с данъчна основа на стойност 10 675,50 лв. и ДДС в размер на 2 135,10 лв.,

* данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. октомври 2011г. - д.ф. 117/17.10.2011г., сочена за издадена от „Т.” ЕООД с данъчна основа на стойност 10 675,50 лв. и ДДС в размер на 2 135,10 лв.,

* данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. октомври 2011г. - д.ф. 118/18.10.2011г., сочена за издадена от „Т.” ЕООД с данъчна основа на стойност 11 646 лв. и ДДС в размер на 2 329,20 лв.

* данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. октомври 2011г. - д.ф. 119/19.10.2011г., сочена за издадена от „Т.” ЕООД с данъчна основа на стойност 11 646 лв. и ДДС в размер на 2 329,20 лв.

* данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. октомври 2011г. - д.ф. 120/20.10.2011г., сочена за издадена от „Т.” ЕООД с данъчна основа на стойност 11 646 лв. и ДДС в размер на 2 329,20 лв.

* данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. октомври 2011г. - д.ф. 121/21.10.2011г., сочена за издадена от „Т.” ЕООД с данъчна основа на стойност 21 351 лв. и ДДС в размер на 4 270,20 лв.,

без да са налице доставки по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС по която и да било от тях

а на 14.11.2011г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 21 351 лева, като в СД по ЗДДС, вх. № 1600-1834508/14.11.2011 г. за данъчен период м. октомври 2011г., подадена в ТД на НАП – Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит и е променил резултата за периода като е декларирал ДДС за възстановяване в размер на 4 365,08 лв., наместо действително установения размер на ДДС за внасяне от 16 985,92 лв., като е приспаднал и неследващ се данъчен кредит в размер на 21 351 лева;

2. През м. ноември 2011г. при водене на счетоводството и упражняване на стопанска дейност е използвал документ с невярно съдържание – дневник за покупките на „М.”ЕООД за м. ноември 2011г., в който е отразил данъчни фактури:

* данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. ноември 2011г. - д.ф. 67/02.11.2011г., сочена за издадена от „Т.” ЕООД с данъчна основа на стойност 11 799,60 лв. и ДДС в размер на 2 359,92 лв.

* данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. ноември 2011г. - д.ф. 68/03.11.2011г., сочена за издадена от „Т.” ЕООД с данъчна основа на стойност 11 799,60 лв. и ДДС в размер на 2 359,92 лв.,

* данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. ноември 2011г. - д.ф. 69/04.11.2011г., сочена за издадена от „Т.” ЕООД с данъчна основа на стойност 11 799,60 лв. и ДДС в размер на 2 359,92 лв.

* данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. ноември 2011г. - д.ф. 70/04.11.2011г., сочена за издадена от „Т.” ЕООД с данъчна основа на стойност 11 799,60 лв. и ДДС в размер на 2 359,92 лв.

* данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. ноември 2011г. - д.ф. 71/05.11.2011г., сочена за издадена от „Т.” ЕООД с данъчна основа на стойност 21 632,60 лв. и ДДС в размер на 4 326,51 лв.

* данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. ноември 2011г. - д.ф. 72/06.11.2011г., сочена за издадена от „Т.” ЕООД с данъчна основа на стойност 11 799,60 лв. и ДДС в размер на 2 359,92 лв.

* данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. ноември 2011г. - д.ф. 73/07.11.2011г., сочена за издадена от „Т.” ЕООД с данъчна основа на стойност 11 799,60 лв. и ДДС в размер на 2 359,92 лв.

* данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. ноември 2011г. - д.ф. 74/08.11.2011г., сочена за издадена от „Т.” ЕООД с данъчна основа на стойност 7 883,50 лв. и ДДС в размер на 1 576,70 лв.

* данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. ноември 2011г. - д.ф. 75/09.11.2011г., сочена за издадена от „Т.” ЕООД с данъчна основа на стойност 7 883,50 лв. и ДДС в размер на 1 576,70 лв,

без да са налице доставки по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС по която и да било от тях

а на 14.12.2011г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 21 656,11 лева, като в СД по ЗДДС, вх. № 1600-1851948/14.12.2011 г. за данъчен период м. ноември 2011г., подадена в ТД на НАП – Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит и е променил резултата за периода като е декларирал ДДС за внасяне в размер на 5 478,18 лв., наместо действително установения размер на ДДС за внасяне от 27 134,29 лв., като е приспаднал и неследващ се данъчен кредит в размер на 21 656,11 лева;

3. През м. декември 2011г., при водене на счетоводството и упражняване на стопанска дейност е използвал документ с невярно съдържание – дневник за покупките на „М.”ЕООД за м. декември 2011г., в който е отразил данъчни фактури:

* данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. декември 2011г. - д.ф. 54/01.12.2011г., сочена за издадена от „Т.” ЕООД с данъчна основа на стойност 11 700 лв. и ДДС в размер на 2 340 лв.,

* данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. декември 2011г. - д.ф. 55/02.12.2011г., сочена за издадена от „Т.” ЕООД с данъчна основа на стойност 11 700 лв. и ДДС в размер на 2 340 лв.

* данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. декември 2011г. - д.ф. 56/03.12.2011г., сочена за издадена от „Т.” ЕООД с данъчна основа на стойност 11 700 лв. и ДДС в размер на 2 340 лв.,

* данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. декември 2011г. - д.ф. 57/04.12.2011г., сочена за издадена от „Т.” ЕООД с данъчна основа на стойност 11 700 лв. и ДДС в размер на 2 340 лв.,

* данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. декември 2011г. - д.ф. 58/05.12.2011г., сочена за издадена от „Т.” ЕООД с данъчна основа на стойност 11 700 лв. и ДДС в размер на 2 340 лв.,

* данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. декември 2011г. - д.ф. 59/06.12.2011г., сочена за издадена от „Т.” ЕООД с данъчна основа на стойност 11 700 лв. и ДДС в размер на 2 340 лв.

* данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. декември 2011г. - д.ф. 60/07.12.2011г., сочена за издадена от „Т.” ЕООД с данъчна основа на стойност 11 700 лв. и ДДС в размер на 2 340 лв.,

* данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. декември 2011г. - д.ф. 61/08.12.2011г., сочена за издадена от „Т.” ЕООД с данъчна основа на стойност 11 700 лв. и ДДС в размер на 2 340 лв.,

* данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. декември 2011г. - д.ф. 62/09.12.2011г., сочена за издадена от „Т.” ЕООД с данъчна основа на стойност 11 700 лв. и ДДС в размер на 2 340 лв.,

* данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. декември 2011г. - д.ф. 63/10.12.2011г., сочена за издадена от „Т.” ЕООД с данъчна основа на стойност 11 700 лв. и ДДС в размер на 2 340 лв.,

* данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. декември 2011г. - д.ф. 179/28.12.2011г., сочена за издадена от „Б.” ЕООД с данъчна основа на стойност 27 542 лв. и ДДС в размер на 5 504 лв.,

без да са налице доставки по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС по която и да било от тях

а на 16.01.2012 г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 28 904,80 лева, като в СД по ЗДДС, вх. № 1600-1869741/16.01.2012 г. за данъчен период м. декември 2011г., подадена в ТД на НАП – Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит и е променил резултата за периода като е декларирал ДДС за възстановяване в размер на 3 764,79 лв., наместо действително установения размер на ДДС за внасяне от 25 140,01 лв., като е приспаднал и неследващ се данъчен кредит в размер на 28 904,80 лева;

4. През м. януари 2012г., при водене на счетоводството и упражняване на стопанска дейност е използвал документ с невярно съдържание – дневник за покупките на „М.”ЕООД за м. януари 2012г., в който е отразил данъчни фактури:

* данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. януари 2012г. - д.ф. 67/04.01.2012г., сочена за издадена от „Г.” ЕООД с данъчна основа на стойност 12 246 лв. и ДДС в размер на 2 449,20 лв.,

* данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. януари 2012г. - д.ф. 70/10.01.2012г., сочена за издадена от „Г.” ЕООД с данъчна основа на стойност 12 246 лв. и ДДС в размер на 2 449,20 лв.,

* данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. януари 2012г. - д.ф. 71/12.01.2012г., сочена за издадена от „Г.” ЕООД с данъчна основа на стойност 12 246 лв. и ДДС в размер на 2 449,20 лв.,

* данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. януари 2012г. - д.ф. 75/16.01.2012г., сочена за издадена от „Г.” ЕООД с данъчна основа на стойност 12 246 лв. и ДДС в размер на 2 449,20 лв.,

* данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. януари 2012г. - д.ф. 76/17.01.2012г., сочена за издадена от „Г.” ЕООД с данъчна основа на стойност 12 246 лв. и ДДС в размер на 2 449,20 лв.,

* данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. януари 2012г. - д.ф. 80/21.01.2012г., сочена за издадена от „Г.” ЕООД с данъчна основа на стойност 12 246 лв. и ДДС в размер на 2 449,20 лв.,

* данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. януари 2012г. - д.ф. 82/24.01.2012г., сочена за издадена от „Г.” ЕООД с данъчна основа на стойност 12 246 лв. и ДДС в размер на 2 449,20 лв.,

без да са налице доставки по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС по която и да било от тях,

както и е отразил фактура със завишени стойности - данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. януари 2012г. - д.ф. 996/04.01.2012г., сочена за издадена от „Н.” ООД с некоректно отразени данъчна основа на стойност 20 800 лв. и ДДС в размер на 4 160 лв., наместо действително вписаните във фактурата стойности от данъчна основа в размер на 5 800 лв. и ДДС в размер на 1 160 лв.,

а на 14.02.2012 г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 20 077,95 лева, като в СД по ЗДДС, вх. № 1600-1888777/14.02.2012 г. за данъчен период м. януари 2012г., подадена в ТД на НАП – Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит и е променил резултата за периода като е декларирал ДДС за внасяне в размер на 5 956,83 лв., наместо действително установения размер на ДДС за внасяне от 26 034,78 лв., като е приспаднал и неследващ се данъчен кредит в размер на 20 077,95 лева;

5. През м. февруари 2012г., при водене на счетоводството и упражняване на стопанска дейност е използвал документ с невярно съдържание – дневник за покупките на „М.”ЕООД за м. февруари 2012г., в който е отразил данъчни фактури:

* данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. февруари 2012г. - д.ф. 616/04.02.2012г., сочена за издадена от „Е.” ЕООД с данъчна основа на стойност 12 246 лв. и ДДС в размер на 2 449,20 лв.,

* данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. февруари 2012г. - д.ф. 617/05.02.2012г., сочена за издадена от „Е.” ЕООД с данъчна основа на стойност 12 246 лв. и ДДС в размер на 2 449,20 лв.,

* данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. февруари 2012г. - д.ф. 618/06.02.2012г., сочена за издадена от „Е.” ЕООД с данъчна основа на стойност 12 246 лв. и ДДС в размер на 2 449,20 лв.,

* данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. февруари 2012г. - д.ф. 619/07.02.2012г., сочена за издадена от „Е.” ЕООД с данъчна основа на стойност 8 164 лв. и ДДС в размер на 1 632,80 лв.,

* данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. февруари 2012г. - д.ф. 620/13.02.2012г., сочена за издадена от „Е.” ЕООД с данъчна основа на стойност 12 246 лв. и ДДС в размер на 2 449,20 лв.,

* данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. февруари 2012г. - д.ф. 621/14.02.2012г., сочена за издадена от „Е.” ЕООД с данъчна основа на стойност 8 164 лв. и ДДС в размер на 1 632,80 лв.,

* данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. февруари 2012г. - д.ф. 622/20.02.2012г., сочена за издадена от „Е.” ЕООД с данъчна основа на стойност 12 246 лв. и ДДС в размер на 2 449,20 лв.,

* данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. февруари 2012г. - д.ф. 623/21.02.2012г., сочена за издадена от „Е.” ЕООД с данъчна основа на стойност 12 246 лв. и ДДС в размер на 2 449,20 лв.,

* данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. февруари 2012г. - д.ф. 624/23.02.2012г., сочена за издадена от „Е.” ЕООД с данъчна основа на стойност 12 246 лв. и ДДС в размер на 2 449,20 лв.,

* данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. февруари 2012г. - д.ф. 625/25.02.2012г., сочена за издадена от „Е.” ЕООД с данъчна основа на стойност 12 246 лв. и ДДС в размер на 2 449,20 лв.,

* данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. февруари 2012г. - д.ф. 626/27.02.2012г., сочена за издадена от „Е.” ЕООД с данъчна основа на стойност 12 246 лв. и ДДС в размер на 2 449,20 лв.,

* данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. февруари 2012г. - д.ф. 627/29.02.2012г., сочена за издадена от „Е.” ЕООД с данъчна основа на стойност 12 246 лв. и ДДС в размер на 2 449,20 лв.,

без да са налице доставки по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС по която и да било от тях,

а на 14.03.2012 г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 24 757,60 лева, като в СД по ЗДДС, вх. № 1600-1906503/14.03.2012 г. за данъчен период м. февруари 2012г., подадена в ТД на НАП – Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит и е променил резултата за периода като е декларирал ДДС за внасяне в размер на 3 562,53 лв., наместо действително установения размер на ДДС за внасяне от 28 320,13 лв., като е приспаднал и неследващ се данъчен кредит в размер на 24 757,60 лева;

6. През м. март 2012г., при водене на счетоводството и упражняване на стопанска дейност е използвал документ с невярно съдържание – дневник за покупките на „М.”ЕООД за м. март 2012г., в който е отразил данъчни фактури:

* данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. март 2012г. - д.ф. 645/03.03.2012г., сочена за издадена от „Е.” ЕООД с данъчна основа на стойност 12 198,83 лв. и ДДС в размер на 2 439,77 лв.,

* данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. март 2012г. - д.ф. 646/05.03.2012г., сочена за издадена от „Е.” ЕООД с данъчна основа на стойност 12 198,83 лв. и ДДС в размер на 2 439,77 лв.,

* данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. март 2012г. - д.ф. 647/08.03.2012г., сочена за издадена от „Е.” ЕООД с данъчна основа на стойност 12 198,83 лв. и ДДС в размер на 2 439,77 лв.,

* данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. март 2012г. - д.ф. 648/10.03.2012г., сочена за издадена от „Е.” ЕООД с данъчна основа на стойност 12 198,83 лв. и ДДС в размер на 2 439,77 лв.,

* данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. март 2012г. - д.ф. 649/11.03.2012г., сочена за издадена от „Е.” ЕООД с данъчна основа на стойност 12 198,83 лв. и ДДС в размер на 2 439,77 лв.,

* данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. март 2012г. - д.ф. 650/14.03.2012г., сочена за издадена от „Е.” ЕООД с данъчна основа на стойност 12 198,83 лв. и ДДС в размер на 2 439,77 лв.,

* данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. март 2012г. - д.ф. 651/18.03.2012г., сочена за издадена от „Е.” ЕООД с данъчна основа на стойност 12 198,83 лв. и ДДС в размер на 2 439,77 лв.,

* данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. март 2012г. - д.ф. 652/10.03.2012г., сочена за издадена от „Е.” ЕООД с данъчна основа на стойност 12 198,83 лв. и ДДС в размер на 2 439,77 лв.,

* данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. март 2012г. - д.ф. 653/23.03.2012г., сочена за издадена от „Е.” ЕООД с данъчна основа на стойност 12 198,83 лв. и ДДС в размер на 2 439,77 лв.,

* данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. март 2012г. - д.ф. 654/25.03.2012г., сочена за издадена от „Е.” ЕООД с данъчна основа на стойност 12 198,83 лв. и ДДС в размер на 2 439,77 лв.,

* данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. март 2012г. - д.ф. 655/28.03.2012г., сочена за издадена от „Е.” ЕООД с данъчна основа на стойност 8 132 лв. и ДДС в размер на 1 626,40 лв.,

* данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. март 2012г. - д.ф. 656/29.03.2012г., сочена за издадена от „Е.” ЕООД с данъчна основа на стойност 8 132 лв. и ДДС в размер на 1 626,40 лв.,

без да са налице доставки по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС по която и да било от тях,

а на 17.04.2012 г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 27 750,49 лева, като в СД по ЗДДС, вх. № 1600-1927375/17.04.2012 г. за данъчен период м. март 2012г., подадена в ТД на НАП – Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит и е променил резултата за периода като е декларирал ДДС за внасяне в размер на 1 557,55 лв., наместо действително установения размер на ДДС за внасяне от 29 308,04 лв., като е приспаднал и неследващ се данъчен кредит в размер на 27 750,49 лева;

7. През м. април 2012г., при водене на счетоводството и упражняване на стопанска дейност е използвал документ с невярно съдържание – дневник за покупките на „М.”ЕООД за м. април 2012г., в който е отразил данъчни фактури:

* данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. април 2012г. - д.ф. 671/26.04.2012г., сочена за издадена от „Е.” ЕООД с данъчна основа на стойност 12 246 лв. и ДДС в размер на 2 449,20 лв.,

* данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. април 2012г. - д.ф. 677/26.04.2012г., сочена за издадена от „Е.” ЕООД с данъчна основа на стойност 10 000,90 лв. и ДДС в размер на 2 000,18 лв.,

* данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. април 2012г. - д.ф. 678/27.04.2012г., сочена за издадена от „Е.” ЕООД с данъчна основа на стойност 12 025 лв. и ДДС в размер на 2 405 лв.,

* данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. април 2012г. - д.ф. 679/28.04.2012г., сочена за издадена от „Е.” ЕООД с данъчна основа на стойност 9 500 лв. и ДДС в размер на 1 900 лв.,

без да са налице доставки по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС по която и да било от тях,

и е отразил данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги № 1337/06.04.2012г., издадена от „Н.” ЕООД, която фактура е с получател „Н.” ЕООД и е с данъчна основа на стойност 4965,56 лв. и ДДС в размер на 1241,39 лв.

а на 14.05.2012 г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери – 9 995,77 лева, като в СД по ЗДДС, вх. № 1600-1947128/14.05.2012 г. за данъчен период м. април 2012г., подадена в ТД на НАП – Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит и е променил резултата за периода като е декларирал ДДС за възстановяване в размер на 1 731,56 лв., наместо действително установения размер на ДДС за внасяне от 8 264,21 лв., като е приспаднал и неследващ се данъчен кредит в размер на 9 995,77 лева;

8. През м. май 2012г., при водене на счетоводството и упражняване на стопанска дейност е използвал документ с невярно съдържание – дневник за покупките на „М.”ЕООД за м. май 2012г., в който е отразил данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. май 2012г. - д.ф. 676/03.05.2012г., сочена за издадена от „Е.” ЕООД с данъчна основа на стойност 10 205 лв. и ДДС в размер на 2 041 лв., без да е налице доставка по смисъла на чл.6 ЗДДС,

а на 14.06.2012 г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения – 2 041 лева, като в СД по ЗДДС, вх. № 1600-1966099/14.06.2012 г. за данъчен период м. май 2012г., подадена в ТД на НАП – Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит и е променил резултата за периода като е декларирал ДДС за внасяне в размер на 2 542,56 лв., наместо действително установения размер на ДДС за внасяне от 4 583,56 лв., като е приспаднал и неследващ се данъчен кредит в размер на 2 041 лева, поради което и на основание чл. 255, ал.3, вр. ал.1, т.2, т.6 и т.7, вр. чл. 26, ал.1, вр. чл. 20, ал.2, вр. чл. 54 от НК ГО ОСЪЖДА НА ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и на КОНФИСКАЦИЯ на част от имуществото му, а именно:

НЕДВИЖИМ ИМОТ с идентификатор 56784.506.140.1.18, представляващ самостоятелен обект в изградена в груб вид с покрив жилищна сграда, състояща се от подземен, приземен, три жилищни етажа и четвърти мансарден етаж в поземлен имот, находящ се в ************, ЕКНМ 56784, представляващ имот пл.№1230, с пълен №506.123.000 от кадастрален район 506, с площ от 412 кв.м., за който е отреден УПИ II-1230 с площ от 308 кв.м. от квартал 578 по плана на Пета градска част–Запад на гр. *****, останалата част от който имот № 1230 попада в улична регулация.

На основание чл. 66, ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението на наложеното на подс. С.И.М. наказание от три години лишаване от свобода с изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

ПРИЗНАВА подсъдимия С.И.М., роден на *** ***, българин, български гражданин, женен, със средно специално образование, работещ, неосъждан, ЕГН: ********** ЗА ВИНОВЕН и в това, че:

ІІ. В периода м. октомври 2011г. – м. май 2012г., в гр. Пловдив, при условията на продължавано престъпление, като извършител, в съучастие с Т.Ц.Г., последният също като извършител, при условията на посредствено извършителство – чрез Р.К.Б., е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 184 925,32 лв. за „П.” ЕООД, представляващи дължим данък върху добавената стойност, като: при водене на счетоводството и упражняване на стопанска дейност е използвал документи с невярно съдържание-отчетни регистри-дневници за покупките на „П.” ЕООД, съгласно чл.124, ал.1, т.1 от ЗДДС и чл.113, ал.3, вр. ал.1 от ППЗДДС, в които е отразил данъчни фактури по доставки с право на пълен данъчен кредит, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 и чл.9 от ЗДДС; е потвърдил неистина в подадени декларации, които се изискват по силата на закон и правилник за приложението му ( чл.125, ал.1 от ЗДДС и чл.116, ал.1 от ППЗДДС) пред ТД-НАП-Пловдив и е приспаднал не следващ се данъчен кредит както следва:

1. През м. октомври 2011г., при водене на счетоводството и упражняване на стопанска дейност е използвал документ с невярно съдържание – дневник за покупките на „П.” ЕООД за м. октомври 2011г., в който е отразил данъчни фактури:

* данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. октомври 2011г. - д.ф. 100/02.10.2011г., сочена за издадена от „Т.” ЕООД с данъчна основа на стойност 9 705 лв. и ДДС в размер на 1941 лв.,

* данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. октомври 2011г. - д.ф. 101/02.10.2011г., сочена за издадена от „Т.” ЕООД с данъчна основа на стойност 9 705 лв. и ДДС в размер на 1941 лв.,

* данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. октомври 2011г. - д.ф. 102/03.10.2011г., сочена за издадена от „Т.” ЕООД с данъчна основа на стойност 9 705 лв. и ДДС в размер на 1941 лв.,

* данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. октомври 2011г. - д.ф. 103/04.10.2011г., сочена за издадена от „Т.” ЕООД с данъчна основа на стойност 9 705 лв. и ДДС в размер на 1941 лв.,

* данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. октомври 2011г. - д.ф. 104/05.10.2011г., сочена за издадена от „Т.” ЕООД с данъчна основа на стойност 9 705 лв. и ДДС в размер на 1941 лв.,

* данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. октомври 2011г. - д.ф. 105/06.10.2011г., сочена за издадена от „Т.” ЕООД с данъчна основа на стойност 19 410 лв. и ДДС в размер на 3 882 лв.,

* данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. октомври 2011г. - д.ф. 106/07.10.2011г., сочена за издадена от „Т.” ЕООД с данъчна основа на стойност 11 646 лв. и ДДС в размер на 2 329,20 лв.,

* данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. октомври 2011г. - д.ф. 107/07.10.2011г., сочена за издадена от „Т.” ЕООД с данъчна основа на стойност 11 646 лв. и ДДС в размер на 2 329,20 лв.,

* данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. октомври 2011г. - д.ф. 108/08.10.2011г., сочена за издадена от „Т.” ЕООД с данъчна основа на стойност 11 646 лв. и ДДС в размер на 2 329,20 лв.,

* данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. октомври 2011г. - д.ф. 109/09.10.2011г., сочена за издадена от „Т.” ЕООД с данъчна основа на стойност 19 410 лв. и ДДС в размер на 3 882 лв.,

* данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. октомври 2011г. - д.ф. 111/11.10.2011г., сочена за издадена от „Т.” ЕООД с данъчна основа на стойност 10 675,50 лв. и ДДС в размер на 2 135,10 лв.,

* данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. октомври 2011г. - д.ф. 112/12.10.2011г., сочена за издадена от „Т.” ЕООД с данъчна основа на стойност 10 675,50 лв. и ДДС в размер на 2 135,10 лв.,

* данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. октомври 2011г. - д.ф. 542/04.10.2011г., сочена за издадена от „Н.”ООД с данъчна основа на стойност 6 825 лв. и ДДС в размер на 1 365 лв.,

* данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. октомври 2011г. - д.ф. 564/10.10.2011г., сочена за издадена от „Н.”ООД с данъчна основа на стойност 7 233,33 лв. и ДДС в размер на 1 646,67 лв.,

* данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. октомври 2011г. - д.ф. 630/22.10.2011г., сочена за издадена от „Н.”ООД с данъчна основа на стойност 8 500 лв. и ДДС в размер на 1 700 лв.,

* данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. октомври 2011г. - д.ф. 633/24.10.2011г., сочена за издадена от „Н.”ООД с данъчна основа на стойност 12 000 лв. и ДДС в размер на 2 400 лв.,

без да са налице доставки по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС по която и да било от тях

а на 14.11.2011г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 35 638,47 лева, като в СД по ЗДДС, вх. № 1600-1833960/14.11.2011г. за данъчен период м. октомври 2011г., подадена в ТД на НАП – Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит и е променил резултата за периода като е декларирал ДДС за възстановяване в размер на 2 735,17 лв., наместо действително установения размер на ДДС за внасяне от 32 903,30 лв., като е приспаднал и неследващ се данъчен кредит в размер на 35 638,47 лева;

2. През м. ноември 2011г., при водене на счетоводството и упражняване на стопанска дейност е използвал документ с невярно съдържание – дневник за покупките на „П.” ЕООД за м. ноември 2011г., в който е отразил данъчни фактури:

* данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. ноември 2011г. - д.ф. 713/05.11.2011г., сочена за издадена от „П.” ЕООД с данъчна основа на стойност 10 250 лв. и ДДС в размер на 2 050 лв.,

* данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. ноември 2011г. - д.ф. 716/07.11.2011г., сочена за издадена от „П.” ЕООД с данъчна основа на стойност 7 175 лв. и ДДС в размер на 1 435 лв.,

* данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. ноември 2011г. - д.ф. 795/21.11.2011г., сочена за издадена от „П.” ЕООД с данъчна основа на стойност 3 225 лв. и ДДС в размер на 645 лв.,

* данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. ноември 2011г. - д.ф. 76/10.11.2011г., сочена за издадена от „Т.” ЕООД с данъчна основа на стойност 11 799,60 лв. и ДДС в размер на 2 359,92 лв.,

* данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. ноември 2011г. - д.ф. 77/11.11.2011г., сочена за издадена от „Т.” ЕООД с данъчна основа на стойност 11 799,60 лв. и ДДС в размер на 2 359,92 лв.,

* данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. ноември 2011г. - д.ф. 78/12.11.2011г., сочена за издадена от „Т.” ЕООД с данъчна основа на стойност 11 799,60 лв. и ДДС в размер на 2 359,92 лв.,

* данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. ноември 2011г. - д.ф. 79/13.11.2011г., сочена за издадена от „Т.” ЕООД с данъчна основа на стойност 11 799,60 лв. и ДДС в размер на 2 359,92 лв.,

* данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. ноември 2011г. - д.ф. 80/14.11.2011г., сочена за издадена от „Т.” ЕООД с данъчна основа на стойност 15 732,80 лв. и ДДС в размер на 3 146,56 лв.,

* данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. ноември 2011г. - д.ф. 81/15.11.2011г., сочена за издадена от „Т.” ЕООД с данъчна основа на стойност 11 799,60 лв. и ДДС в размер на 2 359,92 лв.,

* данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. ноември 2011г. - д.ф. 82/16.11.2011г., сочена за издадена от „Т.” ЕООД с данъчна основа на стойност 11 799,60 лв. и ДДС в размер на 2 359,92 лв.,

* данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. ноември 2011г. - д.ф. 83/17.11.2011г., сочена за издадена от „Т.” ЕООД с данъчна основа на стойност 11 799,60 лв. и ДДС в размер на 2 359,92 лв.,

* данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. ноември 2011г. - д.ф. 84/18.11.2011г., сочена за издадена от „Т.” ЕООД с данъчна основа на стойност 11 799,60 лв. и ДДС в размер на 2 359,92 лв.,

* данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. ноември 2011г. - д.ф. 85/19.11.2011г., сочена за издадена от „Т.” ЕООД с данъчна основа на стойност 11 799,60 лв. и ДДС в размер на 2 359,92 лв.,

* данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. ноември 2011г. - д.ф. 86/20.11.2011г., сочена за издадена от „Т.” ЕООД с данъчна основа на стойност 11 799,60 лв. и ДДС в размер на 2 359,92 лв.,

* данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. ноември 2011г. - д.ф. 87/21.11.2011г., сочена за издадена от „Т.” ЕООД с данъчна основа на стойност 11 799,60 лв. и ДДС в размер на 2 359,92 лв.,

* данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. октомври 2011г. - д.ф. 110/10.10.2011г., сочена за издадена от „Т.” ЕООД с данъчна основа на стойност 10 675,50 лв. и ДДС в размер на 2 135,10 лв.,

без да са налице доставки по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС по която и да било от тях

а на 14.12.2011г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 35 370,78 лева, като в СД по ЗДДС, вх. № 1600-1850471/14.12.2011 г. за данъчен период м. ноември 2011г., подадена в ТД на НАП – Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит и е променил резултата за периода като е декларирал ДДС за внасяне в размер на 1 764,58 лв., наместо действително установения размер на ДДС за внасяне от 37 135,36 лв., като е приспаднал и неследващ се данъчен кредит в размер на 35 370,78 лева;

3. През м. декември 2011г., при водене на счетоводството и упражняване на стопанска дейност е използвал документ с невярно съдържание – дневник за покупките на „П.” ЕООД за м. декември 2011г., в който е отразил данъчни фактури:

* данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. декември 2011г. - д.ф. 166/02.12.2011г., сочена за издадена от „Б.” ЕООД с данъчна основа на стойност 29 490 лв. и ДДС в размер на 5 898 лв.,

* данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. декември 2011г. - д.ф. 167/13.12.2011г., сочена за издадена от „Б.” ЕООД с данъчна основа на стойност 29 490 лв. и ДДС в размер на 5 898 лв.,

* данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. декември 2011г. - д.ф. 168/22.12.2011г., сочена за издадена от „Б.” ЕООД с данъчна основа на стойност 30 866,20 лв. и ДДС в размер на 6 173,24 лв.,

* данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. декември 2011г. - д.ф. 169/01.12.2011г., сочена за издадена от „Б.” ЕООД с данъчна основа на стойност 11 796 лв. и ДДС в размер на 2 359,20 лв.,

* данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. декември 2011г. - д.ф. 171/15.12.2011г., сочена за издадена от „Б.” ЕООД с данъчна основа на стойност 7 864 лв. и ДДС в размер на 1 572,80 лв.,

* данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. декември 2011г. - д.ф. 172/22.12.2011г., сочена за издадена от „Б.” ЕООД с данъчна основа на стойност 5 308,20 лв. и ДДС в размер на 1 061,64 лв.,

* данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. декември 2011г. - д.ф. 173/05.12.2011г., сочена за издадена от „Б.” ЕООД с данъчна основа на стойност 10 223,20 лв. и ДДС в размер на 2 044,64 лв.,

* данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. декември 2011г. - д.ф. 174/06.12.2011г., сочена за издадена от „Б.” ЕООД с данъчна основа на стойност 10 233,20 лв. и ДДС в размер на 2 044,64 лв.,

* данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. декември 2011г. - д.ф. 175/07.12.2011г., сочена за издадена от „Б.” ЕООД с данъчна основа на стойност 10 223,20 лв. и ДДС в размер на 2 044,64 лв.,

* данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. декември 2011г. - д.ф. 178/09.12.2011г., сочена за издадена от „Б.” ЕООД с данъчна основа на стойност 9 830 лв. и ДДС в размер на 1 966 лв.,

без да са налице доставки по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС по която и да било от тях

а на 13.01.2012г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 31 064,80 лева, като в СД по ЗДДС, вх. № 1600-1863491/13.01.2012 г. за данъчен период м. декември 2011г., подадена в ТД на НАП – Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит и е променил резултата за периода като е декларирал ДДС за внасяне в размер на 1 059,31 лв., наместо действително установения размер на ДДС за внасяне от 32 124,11 лв., като е приспаднал и неследващ се данъчен кредит в размер на 31 064,80 лева;

4. През м. януари 2012г., при водене на счетоводството и упражняване на стопанска дейност е използвал документ с невярно съдържание – дневник за покупките на „П.” ЕООД за м. януари 2012г., в който е отразил данъчни фактури:

* данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. декември 2011г. - д.ф. 170/07.12.2011г., сочена за издадена от „Б.” ЕООД с данъчна основа на стойност 5 898 лв. и ДДС в размер на 1 179,60 лв.,

* данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. декември 2011г. - д.ф. 177/08.12.2011г., сочена за издадена от „Б.” ЕООД с данъчна основа на стойност 10 223,20 лв. и ДДС в размер на 2 044,64 лв.,

* данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. декември 2011г. - д.ф. 176/08.12.2011г., сочена за издадена от „Б.” ЕООД с данъчна основа на стойност 10 223,20 лв. и ДДС в размер на 2 044,64 лв.,

* данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. януари 2012г. - д.ф. 39/03.01.2012г., сочена за издадена от „Г.” ЕООД с данъчна основа на стойност 9 184,50 лв. и ДДС в размер на 1 836,90 лв.,

* данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. януари 2012г. - д.ф. 40/07.01.2012г., сочена за издадена от „Г.” ЕООД с данъчна основа на стойност 6 123 лв. и ДДС в размер на 1 224,60 лв.,

* данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. януари 2012г. - д.ф. 41/15.01.2012г., сочена за издадена от „Г.” ЕООД с данъчна основа на стойност 6 123 лв. и ДДС в размер на 1 224,60 лв.,

* данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. януари 2012г. - д.ф. 68/03.01.2012г., сочена за издадена от „Г.” ЕООД с данъчна основа на стойност 12 246 лв. и ДДС в размер на 2 449,20 лв.,

* данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. януари 2012г. - д.ф. 69/08.01.2012г., сочена за издадена от „Г.” ЕООД с данъчна основа на стойност 12 246 лв. и ДДС в размер на 2 449,20 лв.,

* данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. януари 2012г. - д.ф. 72/13.01.2012г., сочена за издадена от „Г.” ЕООД с данъчна основа на стойност 12 246 лв. и ДДС в размер на 2 449,20 лв.,

* данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. януари 2012г. - д.ф. 73/17.01.2012г., сочена за издадена от „Г.” ЕООД с данъчна основа на стойност 12 246 лв. и ДДС в размер на 2 449,20 лв.,

* данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. януари 2012г. - д.ф. 74/20.01.2012г., сочена за издадена от „Г.” ЕООД с данъчна основа на стойност 12 246 лв. и ДДС в размер на 2 449,20 лв.,

* данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. януари 2012г. - д.ф. 77/21.01.2012г., сочена за издадена от „Г.” ЕООД с данъчна основа на стойност 12 246 лв. и ДДС в размер на 2 449,20 лв.,

* данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. януари 2012г. - д.ф. 78/22.01.2012г., сочена за издадена от „Г.” ЕООД с данъчна основа на стойност 12 246 лв. и ДДС в размер на 2 449,20 лв.,

* данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. януари 2012г. - д.ф. 79/23.01.2012г., сочена за издадена от „Г.” ЕООД с данъчна основа на стойност 12 246 лв. и ДДС в размер на 2 449,20 лв.,

* данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. януари 2012г. - д.ф. 81/24.01.2012г., сочена за издадена от „Г.” ЕООД с данъчна основа на стойност 8 164 лв. и ДДС в размер на 1 632,80 лв.,

без да са налице доставки по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС по която и да било от тях

а на 14.02.2012г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 30 780,38 лева, като в СД по ЗДДС, вх. № 1600-1887575/14.02.2012г. за данъчен период м. януари 2012г., подадена в ТД на НАП – Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит и е променил резултата за периода като е декларирал ДДС за възстановяване в размер на 2 916,48 лв., наместо действително установения размер на ДДС за внасяне от 27 864,90 лв., като е приспаднал и неследващ се данъчен кредит в размер на 30 780,38 лева;

5. През м. февруари 2012г., при водене на счетоводството и упражняване на стопанска дейност е използвал документ с невярно съдържание – дневник за покупките на „П.” ЕООД за м. февруари 2012г., в който е отразил данъчни фактури:

* данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. февруари 2012г. - д.ф. 606/01.02.2012г., сочена за издадена от „Е.” ЕООД с данъчна основа на стойност 11 225,50 лв. и ДДС в размер на 2 245,10 лв.,

* данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. февруари 2012г. - д.ф. 607/02.02.2012г., сочена за издадена от „Е.” ЕООД с данъчна основа на стойност 12 246 лв. и ДДС в размер на 2 449,20 лв.,

* данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. февруари 2012г. - д.ф. 608/03.02.2012г., сочена за издадена от „Е.” ЕООД с данъчна основа на стойност 10 205 лв. и ДДС в размер на 2 041 лв.,

* данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. февруари 2012г. - д.ф. 609/06.02.2012г., сочена за издадена от „Е.” ЕООД с данъчна основа на стойност 12 246 лв. и ДДС в размер на 2 449,20 лв.,

* данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. февруари 2012г. - д.ф. 610/07.02.2012г., сочена за издадена от „Е.” ЕООД с данъчна основа на стойност 10 205 лв. и ДДС в размер на 2 041 лв.,

* данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. февруари 2012г. - д.ф. 611/08.02.2012г., сочена за издадена от „Е.” ЕООД с данъчна основа на стойност 10 205 лв. и ДДС в размер на 2 041 лв.,

* данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. февруари 2012г. - д.ф. 612/09.02.2012г., сочена за издадена от „Е.” ЕООД с данъчна основа на стойност 7 143,50 лв. и ДДС в размер на 1 428,70 лв.,

* данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. февруари 2012г. - д.ф. 613/10.02.2012г., сочена за издадена от „Е.” ЕООД с данъчна основа на стойност 10 205 лв. и ДДС в размер на 2 041 лв.,

без да са налице доставки по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС по която и да било от тях

а на 13.03.2012г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 16 736,21 лева, като в СД по ЗДДС, вх. № 1600-1901768/13.03.2012 г. за данъчен период м. февруари 2012г., подадена в ТД на НАП – Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит и е променил резултата за периода като е декларирал ДДС за внасяне в размер на 1 133,91 лв., наместо действително установения размер на ДДС за внасяне от 17 870,12 лв., като е приспаднал и неследващ се данъчен кредит в размер на 16 736,21 лева;

6. През м. март 2012г., при водене на счетоводството и упражняване на стопанска дейност е използвал документ с невярно съдържание – дневник за покупките на „П.” ЕООД за м. март 2012г., в който е отразил данъчни фактури:

* данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. февруари 2012г. - д.ф. 614/11.02.2012г., сочена за издадена от „Е.” ЕООД с данъчна основа на стойност 8 164 лв. и ДДС в размер на 1 632,80 лв.,

* данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. февруари 2012г. - д.ф. 615/12.02.2012г., сочена за издадена от „Е.” ЕООД с данъчна основа на стойност 10 205 лв. и ДДС в размер на 2 041 лв.,

* данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. март 2012г. - д.ф. 630/01.03.2012г., сочена за издадена от „Е.” ЕООД с данъчна основа на стойност 10 165 лв. и ДДС в размер на 2 033 лв.,

* данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. март 2012г. - д.ф. 631/05.03.2012г., сочена за издадена от „Е.” ЕООД с данъчна основа на стойност 11 384,80 лв. и ДДС в размер на 2 276,96 лв.,

* данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. март 2012г. - д.ф. 632/16.03.2012г., сочена за издадена от „Е.” ЕООД с данъчна основа на стойност 10 165 лв. и ДДС в размер на 2 033 лв.,

* данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. март 2012г. - д.ф. 633/02.03.2012г., сочена за издадена от „Е.” ЕООД с данъчна основа на стойност 8 132 лв. и ДДС в размер на 1 626,40 лв.,

* данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. март 2012г. - д.ф. 634/03.03.2012г., сочена за издадена от „Е.” ЕООД с данъчна основа на стойност 4 066 лв. и ДДС в размер на 813,20 лв.,

* данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. март 2012г. - д.ф. 635/07.03.2012г., сочена за издадена от „Е.” ЕООД с данъчна основа на стойност 12 198 лв. и ДДС в размер на 2 439,60 лв.,

* данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. март 2012г. - д.ф. 636/09.03.2012г., сочена за издадена от „Е.” ЕООД с данъчна основа на стойност 12 198 лв. и ДДС в размер на 2 439,60 лв.,

* данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. март 2012г. - д.ф. 638/12.03.2012г., сочена за издадена от „Е.” ЕООД с данъчна основа на стойност 6 099 лв. и ДДС в размер на 1 219,80 лв.,

* данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. март 2012г. - д.ф. 639/19.03.2012г., сочена за издадена от „Е.” ЕООД с данъчна основа на стойност 6 099 лв. и ДДС в размер на 1 219,80 лв.,

* данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. март 2012г. - д.ф. 640/23.03.2012г., сочена за издадена от „Е.” ЕООД с данъчна основа на стойност 8 132 лв. и ДДС в размер на 1 626,40 лв.,

* данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. март 2012г. - д.ф. 641/20.03.2012г., сочена за издадена от „Е.” ЕООД с данъчна основа на стойност 12 198 лв. и ДДС в размер на 2 439,60 лв.,

* данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. март 2012г. - д.ф. 642/24.03.2012г., сочена за издадена от „Е.” ЕООД с данъчна основа на стойност 8 132 лв. и ДДС в размер на 1 626,40 лв.,

* данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. март 2012г. - д.ф. 643/26.03.2012г., сочена за издадена от „Е.” ЕООД с данъчна основа на стойност 6 505,60 лв. и ДДС в размер на 1 301,12 лв.

без да са налице доставки по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС по която и да било от тях

а на 11.04.2012г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 26 768,68 лева, като в СД по ЗДДС, вх. № 1600-1918050/11.04.2012г. за данъчен период м. март 2012г., подадена в ТД на НАП – Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит и е променил резултата за периода като е декларирал ДДС за внасяне в размер на 1 818,94 лв., наместо действително установения размер на ДДС за внасяне от 28 587,62 лв., като е приспаднал и неследващ се данъчен кредит в размер на 26 768,68 лева;

7. През м. април 2012г., при водене на счетоводството и упражняване на стопанска дейност е използвал документ с невярно съдържание – дневник за покупките на „П.” ЕООД за м. април 2012г., в който е отразил данъчни фактури:

* данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. март 2012г. - д.ф. 644/27.03.2012г., сочена за издадена от „Е.” ЕООД с данъчна основа на стойност 9 148,50 лв. и ДДС в размер на 1 829,70 лв.,

* данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. април 2012г. - д.ф. 672/20.04.2012г., сочена за издадена от „Е.” ЕООД с данъчна основа на стойност 7 755,80 лв. и ДДС в размер на 1 551,16 лв.,

* данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. април 2012г. - д.ф. 673/23.04.2012г., сочена за издадена от „Е.” ЕООД с данъчна основа на стойност 7 751,70 лв. и ДДС в размер на 1 510,34 лв.,

* данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. април 2012г. - д.ф. 674/25.04.2012г., сочена за издадена от „Е.” ЕООД с данъчна основа на стойност 12 246 лв. и ДДС в размер на 2 449,20 лв.,

* данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. април 2012г. - д.ф. 675/28.04.2012г., сочена за издадена от „Е.” ЕООД с данъчна основа на стойност 6 123 лв. и ДДС в размер на 1 224,60 лв.,

без да са налице доставки по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС по която и да било от тях

а на 12.05.2012г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери – 8 565 лева, като в СД по ЗДДС, вх. вх. № 1600-1941472/12.05.2012 г. за данъчен период м. април 2012г., подадена в ТД на НАП – Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит и е променил резултата за периода като е декларирал ДДС за възстановяване в размер на 2 390,56 лв., наместо действително установения размер на ДДС за внасяне от 6 174,44 лв., като е приспаднал и неследващ се данъчен кредит в размер на 8 565 лева, поради което и на основание по чл. 255, ал.3, вр. ал.1, т.2, т.6 и т.7, вр. чл. 26, ал.1, вр. чл. 20, ал.2, вр. чл. 54 от НК ГО ОСЪЖДА НА ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и на КОНФИСКАЦИЯ на част от имуществото му, а именно:

НЕДВИЖИМ ИМОТ с идентификатор 56784.506.140.1.18, представляващ самостоятелен обект в изградена в груб вид с покрив жилищна сграда, състояща се от подземен, приземен, три жилищни етажа и четвърти мансарден етаж в поземлен имот, находящ се в **********, ЕКНМ 56784, представляващ имот пл.№1230, с пълен №506.123.000 от кадастрален район 506, с площ от 412 кв.м., за който е отреден УПИ II-1230 с площ от 308 кв.м. от квартал 578 по плана на Пета градска част–Запад на гр. *****, останалата част от който имот № 1230 попада в улична регулация.

като на основание чл.304 от НПК го ПРИЗНАВА ЗА НЕВИНЕН И ОПРАВДАВА за това в дневниците за покупките на „П.” ЕООД да е отразил и данъчни фактури със завишени стойности/.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК ОПРЕДЕЛЯ на подсъдимия С.И.М. едно общо, най-тежко наказание, измежду наложените по настоящото дело от ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и КОНФИСКАЦИЯ на част от имуществото му, а именно:

НЕДВИЖИМ ИМОТ с идентификатор 56784.506.140.1.18, представляващ самостоятелен обект в изградена в груб вид с покрив жилищна сграда, състояща се от подземен, приземен, три жилищни етажа и четвърти мансарден етаж в поземлен имот, находящ се в **********, ЕКНМ 56784, представляващ имот пл.№1230, с пълен №506.123.000 от кадастрален район 506, с площ от 412 кв.м., за който е отреден УПИ II-1230 с площ от 308 кв.м. от квартал 578 по плана на Пета градска част–Запад на гр. ****, останалата част от който имот № 1230 попада в улична регулация.

На основание чл. 66, ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението на наложеното на подс. С.И.М. общо най-тежко наказание от три години лишаване от свобода с изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл. 59, ал.1, т.1 и ал.2 от НК ПРИСПАДА от така наложеното на подсъдимия С.И.М. общо най-тежко наказание от три години лишаване от свобода времето, през което е бил задържан по реда на ЗМВР и чл. 64, ал.2 от НПК от 16.10.2012 г. до 19.10.2012 г., като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.

ПРИЗНАВА подсъдимия Т.Ц.Г., роден на *** ***, българин, български гражданин, разведен, безработен, с висше образование, осъждан, ЕГН: ********** за ВИНОВЕН в това, че

І. В периода м. октомври 2011г. – м. юни 2012г., в гр. Пловдив, при условията на продължавано престъпление, като извършител, в съучастие със С.И.М., последният също като извършител, при условията на посредствено извършителство – чрез В.Д.Г., е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери - 156 534,72 лв. за „М.”ЕООД, представляващи дължим данък върху добавената стойност, като: при водене на счетоводството и при упражняване на стопанска дейност е използвал документи с невярно съдържание-отчетни регистри-дневници за покупките на „М.”ЕООД, съгласно чл.124, ал.1, т.1 от ЗДДС и чл.113, ал.3, вр. ал.1 от ППЗДДС, в които е отразил данъчни фактури по доставки с право на пълен данъчен кредит, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 и чл.9 от ЗДДС и данъчни фактури със завишени стойности; е потвърдил неистина в подадени декларации, които се изискват по силата на закон и правилник за приложението му ( чл.125, ал.1 от ЗДДС и чл.116, ал.1 от ППЗДДС) пред ТД-НАП-Пловдив и е приспаднал неследващ се данъчен кредит както следва:

без да са налице доставки по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС по която и да било от тях

без да са налице доставки по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС по която и да било от тях,

а на 14.06.2012 г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения – 2 041 лева, като в СД по ЗДДС, вх. № 1600-1966099/14.06.2012 г. за данъчен период м. май 2012г., подадена в ТД на НАП – Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит и е променил резултата за периода като е декларирал ДДС за внасяне в размер на 2 542,56 лв., наместо действително установения размер на ДДС за внасяне от 4 583,56 лв., като е приспаднал и неследващ се данъчен кредит в размер на 2 041 лева, като на основание чл. 255, ал.3, вр. ал.1, т.2, т.6 и т.7, вр. чл. 26, ал.1, вр. чл. 20, ал.2, вр. чл. 54 от НК ГО ОСЪЖДА НА ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и на КОНФИСКАЦИЯ на част от имуществото му, а именно:

НЕДВИЖИМ ИМОТ - САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор № 12259.10.15.123 /двадесет хиляди двеста петдесет и девет точка хиляда и петнадесет точка сто двадесет и три/- ЧЕТВЪРТИ ЕТАЖ от масивна жилищна сграда с идентификатор № 12259.1015.123.1.4 /дванадесет хиляди двеста петдесет и девет точка хиляда и петнадесет точка сто двадесет и три точка едно точка четири/ в гр. *********

На основание чл. 66, ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението на наложеното на подс. Т.Ц.Г. наказание от три години лишаване от свобода с изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

ПРИЗНАВА подсъдимия Т.Ц.Г., роден на *** ***, българин, български гражданин, разведен, безработен, с висше образование, осъждан, ЕГН: ********** за ВИНОВЕН и в това, че:

ІІ. В периода м. октомври 2011г. – м. май 2012г., в гр. Пловдив, при условията на продължавано престъпление, като извършител, в съучастие със С.И.М., последният също като извършител, при условията на посредствено извършителство – чрез Р.К.Б., е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 184 925,32 лв. за „П.” ЕООД, представляващи дължим данък върху добавената стойност, като: при водене на счетоводството и упражняване на стопанска дейност е използвал документи с невярно съдържание-отчетни регистри-дневници за покупките на „П.” ЕООД, съгласно чл.124, ал.1, т.1 от ЗДДС и чл.113, ал.3, вр. ал.1 от ППЗДДС, в които е отразил данъчни фактури по доставки с право на пълен данъчен кредит, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 и чл.9 от ЗДДС; е потвърдил неистина в подадени декларации, които се изискват по силата на закон и правилник за приложението му ( чл.125, ал.1 от ЗДДС и чл.116, ал.1 от ППЗДДС) пред ТД-НАП-Пловдив и е приспаднал не следващ се данъчен кредит както следва:

* данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. октомври 2011г. - д.ф. 542/04.10.2011г., сочена за издадена от „П.” ЕООД с данъчна основа на стойност 6 825 лв. и ДДС в размер на 1 365 лв.,

* данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. октомври 2011г. - д.ф. 564/10.10.2011г., сочена за издадена от „П.” ЕООД с данъчна основа на стойност 7 233,33 лв. и ДДС в размер на 1 646,67 лв.,

* данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. октомври 2011г. - д.ф. 630/22.10.2011г., сочена за издадена от „П.” ЕООД с данъчна основа на стойност 8 500 лв. и ДДС в размер на 1 700 лв.,

* данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. октомври 2011г. - д.ф. 633/24.10.2011г., сочена за издадена от „П.” ЕООД с данъчна основа на стойност 12 000 лв. и ДДС в размер на 2 400 лв.,

без да са налице доставки по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС по която и да било от тях

а на 12.05.2012г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери – 8 565 лева, като в СД по ЗДДС, вх. вх. № 1600-1941472/12.05.2012 г. за данъчен период м. април 2012г., подадена в ТД на НАП – Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит и е променил резултата за периода като е декларирал ДДС за възстановяване в размер на 2 390,56 лв., наместо действително установения размер на ДДС за внасяне от 6 174,44 лв., като е приспаднал и неследващ се данъчен кредит в размер на 8 565 лева, поради което и на основание чл. 255, ал.3, вр. ал.1, т.2, т.6 и т.7, вр. чл. 26, ал.1, вр. чл. 20, ал.2, вр. чл. 54 от НК ГО ОСЪЖДА НА ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и на КОНФИСКАЦИЯ на част от имуществото му, а именно:

като на основание чл.304 от НПК ГО ПРИЗНАВА ЗА НЕВИНЕН И ОПРАВДАВА в това в дневниците за покупките на „П.” ЕООД да е отразил и данъчни фактури със завишени стойности.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК ОПРЕДЕЛЯ на подсъдимия Т.Ц.Г. едно общо, най-тежко наказание, измежду наложените по настоящото дело от ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и КОНФИСКАЦИЯ на част от имуществото му, а именно:

На основание чл. 66, ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението на наложеното на подс. Т.Ц.Г. общо най-тежко наказание от три години лишаване от свобода с изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл. 59, ал.1, т.1 и ал.2 от НК ПРИСПАДА от така наложеното на подсъдимия Т.Ц.Г. общо най-тежко наказание от три години лишаване от свобода времето, през което е бил задържан по реда на ЗМВР и чл. 64, ал.2 от НПК от 17.10.2012 г. до 18.10.2012 г., като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.

ОСЪЖДА солидарно подсъдимите С.И.М. и Т.Ц.Г. да заплатят в полза на Държавата, представлявана от Министъра на финансите сумата от 156 534,72 лв. /сто петдесет и шест хиляди петстотин тридесет и четири лева и седемдесет и две стотинки/, представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди, вследствие от престъплението по чл. 255 от НК, извършено във връзка с дейността на „М.” ЕООД, ведно със законната лихва, считано от 14.06.2012 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ гражданския иск в частта относно претенцията за присъждане и на лихвите, считано от извършването на отделните деяния от продължаваното престъпление с предмет отделните инкриминирани суми, а именно лихвите от 15.11.2011 г. върху сумата от 21 351.00 лв.; от 15.12.2011 г. върху сумата от 21 656. 11 лв.; от 17.01.2012 г. върху сумата от 28 904.80 лв.; от 15.02.2012 г. върху сумата от 20 077.95 лв.; от 15.03.2012 г. върху сумата от 24 757.60 лв.; от 17.04.2012 г. върху сумата от 27 750.49 лв. и от 15.05.2012 г. върху сумата от 9 995.77 лв.

ОСЪЖДА солидарно подсъдимите С.И.М. и Т.Ц.Г. да заплатят в полза на Държавата, представлявана от Министъра на финансите сумата от 184 925.32 лв. /сто осемдесет и четири хиляди деветстотин двадесет и пет лева и тридесет и две стотинки/, представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди, вследствие от престъплението по чл. 255 от НК, извършено във връзка с дейността на „П.” ЕООД, ведно със законната лихва, считано от 12.05.2012 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ гражданския иск в частта относно претенцията за присъждане и на лихвите, считано от извършването на отделните деяния от продължаваното престъпление с предмет отделните инкриминирани суми, а именно лихвите от 15.11.2011 г. върху сумата от 35 638.47 лв.; от 15.12.2011 г. върху сумата от 35 370.78 лв.; от 17.01.2012 г. върху сумата от 31 064.80 лв.; от 15.02.2012 г. върху сумата от 30 780.38 лв.; от 15.03.2012 г. върху сумата от 16 736.21 лв. и от 17.04.2012 г. върху сумата от 26 768.68 лв.

Веществените доказателство по делото:

- 1 брой лаптоп марка Fujutsu соmputers Siemens модел Amilo Pi 2540 със сериен номер DUVE 006091, черен, със зарядно устройство ДА СЕ ВЪРНЕ на Д. С. М., след влизане на присъдата в сила.

- 1 брой печат с надпис на тампона "Н." ЕООД; 1 брой преносима компютърна конфигурация "Асус", черна цвят. модел Х54Н,№В8N0АS689361346 ведно със захранване към съшия; 1 брой компютърна конфигурация "Сагd геаdег", черен на цвят ДА СЕ ВЪРНАТ на „Н.” ЕООД – Пловдив, след влизане на присъдата в сила.

На основание чл. 189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия С.И.М. /със снета по делото самоличност/, да заплати по сметка на Пловдивски окръжен съд, в полза на бюджета на Съдебната власт, сумата от 6829.20 лв. – представляваща припадащата му се част от държавната такса върху уважените размери на гражданските искове, както и сумата от 380,00 лв. /триста и осемдесет лева/ - направени в хода на съдебното производство разноски, а по сметка на ОД на МВР-Пловдив сумата от 410.00 лв. /четиристотин и десет лева/ - разноски, направени по досъдебното производство.

На основание чл. 189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия Т.Ц.Г. /със снета по делото самоличност/, да заплати по сметка на Пловдивски окръжен съд, в полза на бюджета на Съдебната власт, сумата от 6829.20 лв. – представляваща припадащата му се част от държавната такса върху уважените размери на гражданските искове, както и сумата от 380,00 лв. /триста и осемдесет лева/ - направени в хода на съдебното производство разноски, а по сметка на ОД на МВР-Пловдив сумата от 410.00 лв. /четиристотин и десет лева/ - разноски, направени по досъдебното производство.

На основание чл. 189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия С.И.М. /със снета по делото самоличност/, да заплати на ТД на НАП - Пловдив припадащата му се част от направените разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 5 386.90 лв. /пет хиляди триста осемдесет и шест лева и деветдесет стотинки/.

На основание чл. 189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия Т.Ц.Г. /със снета по делото самоличност/, да заплати на ТД на НАП - Пловдив припадащата му се част от направените разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 5 386.90 лв. /пет хиляди триста осемдесет и шест лева и деветдесет стотинки/.

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес пред ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

Съдържание на мотивите Свали мотивите

МОТИВИ към присъда №8/23.01.2015г. по НОХД № 720 по описа на Пловдивския окръжен съд за 2014 година

Пловдивската окръжна прокуратура е повдигнала обвинения спрямо С.И.М. и Т.Ц.Г. и те са предадени на съд за извършени престъпления, както следва:

срещу С.И.М. – за престъпление по чл. 255, ал.3, вр. ал.1, т.2, т.6 и т.7, вр. чл. 26, ал.1, вр. чл. 20, ал.2 от НК, за това, че в периода м. октомври 2011г. – м. юни 2012г., в гр. Пловдив, при условията на продължавано престъпление, като извършител, в съучастие с Т.Ц.Г., последният също като извършител, при условията на посредствено извършителство – чрез В.Д. Г., е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери - 156 534,72 лв. за „М.” ЕООД, представляващи дължим данък върху добавената стойност, като: при водене на счетоводството и при упражняване на стопанска дейност е използвал документи с невярно съдържание-отчетни регистри-дневници за покупките на „Мега ойл инвест”ЕООД, съгласно чл.124, ал.1, т.1 от ЗДДС и чл.113, ал.3, вр. ал.1 от ППЗДДС, в които е отразил данъчни фактури по доставки с право на пълен данъчен кредит, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 и чл.9 от ЗДДС и данъчни фактури със завишени стойности; е потвърдил неистина в подадени декларации, които се изискват по силата на закон и правилник за приложението му ( чл.125, ал.1 от ЗДДС и чл.116, ал.1 от ППЗДДС) пред ТД-НАП-Пловдив и е приспаднал неследващ се данъчен кредит както следва:

1. През м. октомври 2011г., при водене на счетоводството и упражняване на стопанска дейност е използвал документ с невярно съдържание – дневник за покупките на „Мега ойл инвест”ЕООД за м. октомври 2011г., в който е отразил данъчни фактури:

данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. октомври 2011г. - д.ф. 113/13.10.2011г., сочена за издадена от „Т.” ЕООД с данъчна основа на стойност 9 705 лв. и ДДС в размер на 1 941 лв.,

данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. октомври 2011г. - д.ф. 114/14.10.2011г., сочена за издадена от „Т.” ЕООД с данъчна основа на стойност 9 705 лв. и ДДС в размер на 1 941 лв.,

данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. октомври 2011г. - д.ф. 115/15.10.2011г., сочена за издадена от „Т.” ЕООД с данъчна основа на стойност 9 705 лв. и ДДС в размер на 1 941 лв.,

данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. октомври 2011г. - д.ф. 116/16.10.2011г., сочена за издадена от „Т.” ЕООД с данъчна основа на стойност 10 675,50 лв. и ДДС в размер на 2 135,10 лв.,

данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. октомври 2011г. - д.ф. 117/17.10.2011г., сочена за издадена от „Т.” ЕООД с данъчна основа на стойност 10 675,50 лв. и ДДС в размер на 2 135,10 лв.,

данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. октомври 2011г. - д.ф. 118/18.10.2011г., сочена за издадена от „Т.” ЕООД с данъчна основа на стойност 11 646 лв. и ДДС в размер на 2 329,20 лв.

данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. октомври 2011г. - д.ф. 119/19.10.2011г., сочена за издадена от „Т.” ЕООД с данъчна основа на стойност 11 646 лв. и ДДС в размер на 2 329,20 лв.

данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. октомври 2011г. - д.ф. 120/20.10.2011г., сочена за издадена от „Т.” ЕООД с данъчна основа на стойност 11 646 лв. и ДДС в размер на 2 329,20 лв.

данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. октомври 2011г. - д.ф. 121/21.10.2011г., сочена за издадена от „Т.” ЕООД с данъчна основа на стойност 21 351 лв. и ДДС в размер на 4 270,20 лв.,

без да са налице доставки по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС по която и да било от тях

2. През м. ноември 2011г. при водене на счетоводството и упражняване на стопанска дейност е използвал документ с невярно съдържание – дневник за покупките на „Мега ойл инвест”ЕООД за м. ноември 2011г., в който е отразил данъчни фактури:

данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. ноември 2011г. - д.ф. 67/02.11.2011г., сочена за издадена от „Т.” ЕООД с данъчна основа на стойност 11 799,60 лв. и ДДС в размер на 2 359,92 лв.

данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. ноември 2011г. - д.ф. 68/03.11.2011г., сочена за издадена от „Т.” ЕООД с данъчна основа на стойност 11 799,60 лв. и ДДС в размер на 2 359,92 лв.,

данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. ноември 2011г. - д.ф. 69/04.11.2011г., сочена за издадена от „Т.” ЕООД с данъчна основа на стойност 11 799,60 лв. и ДДС в размер на 2 359,92 лв.

данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. ноември 2011г. - д.ф. 70/04.11.2011г., сочена за издадена от „Т.” ЕООД с данъчна основа на стойност 11 799,60 лв. и ДДС в размер на 2 359,92 лв.

данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. ноември 2011г. - д.ф. 71/05.11.2011г., сочена за издадена от „Т.” ЕООД с данъчна основа на стойност 21 632,60 лв. и ДДС в размер на 4 326,51 лв.

данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. ноември 2011г. - д.ф. 72/06.11.2011г., сочена за издадена от „Т.” ЕООД с данъчна основа на стойност 11 799,60 лв. и ДДС в размер на 2 359,92 лв.

данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. ноември 2011г. - д.ф. 73/07.11.2011г., сочена за издадена от „Т.” ЕООД с данъчна основа на стойност 11 799,60 лв. и ДДС в размер на 2 359,92 лв.

данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. ноември 2011г. - д.ф. 74/08.11.2011г., сочена за издадена от „Т.” ЕООД с данъчна основа на стойност 7 883,50 лв. и ДДС в размер на 1 576,70 лв.

данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. ноември 2011г. - д.ф. 75/09.11.2011г., сочена за издадена от „Т.” ЕООД с данъчна основа на стойност 7 883,50 лв. и ДДС в размер на 1 576,70 лв,

без да са налице доставки по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС по която и да било от тях

3. През м. декември 2011г., при водене на счетоводството и упражняване на стопанска дейност е използвал документ с невярно съдържание – дневник за покупките на „Мега ойл инвест”ЕООД за м. декември 2011г., в който е отразил данъчни фактури:

данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. декември 2011г. - д.ф. 54/01.12.2011г., сочена за издадена от „Т.” ЕООД с данъчна основа на стойност 11 700 лв. и ДДС в размер на 2 340 лв.,

данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. декември 2011г. - д.ф. 55/02.12.2011г., сочена за издадена от „Т.” ЕООД с данъчна основа на стойност 11 700 лв. и ДДС в размер на 2 340 лв.

данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. декември 2011г. - д.ф. 56/03.12.2011г., сочена за издадена от „Т.” ЕООД с данъчна основа на стойност 11 700 лв. и ДДС в размер на 2 340 лв.,

данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. декември 2011г. - д.ф. 57/04.12.2011г., сочена за издадена от „Т.” ЕООД с данъчна основа на стойност 11 700 лв. и ДДС в размер на 2 340 лв.,

данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. декември 2011г. - д.ф. 58/05.12.2011г., сочена за издадена от „Т.” ЕООД с данъчна основа на стойност 11 700 лв. и ДДС в размер на 2 340 лв.,

данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. декември 2011г. - д.ф. 59/06.12.2011г., сочена за издадена от „Т.” ЕООД с данъчна основа на стойност 11 700 лв. и ДДС в размер на 2 340 лв.

данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. декември 2011г. - д.ф. 60/07.12.2011г., сочена за издадена от „Т.” ЕООД с данъчна основа на стойност 11 700 лв. и ДДС в размер на 2 340 лв.,

данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. декември 2011г. - д.ф. 61/08.12.2011г., сочена за издадена от „Т.” ЕООД с данъчна основа на стойност 11 700 лв. и ДДС в размер на 2 340 лв.,

данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. декември 2011г. - д.ф. 62/09.12.2011г., сочена за издадена от „Т.” ЕООД с данъчна основа на стойност 11 700 лв. и ДДС в размер на 2 340 лв.,

данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. декември 2011г. - д.ф. 63/10.12.2011г., сочена за издадена от „Т.” ЕООД с данъчна основа на стойност 11 700 лв. и ДДС в размер на 2 340 лв.,

данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. декември 2011г. - д.ф. 179/28.12.2011г., сочена за издадена от „Бохера” ЕООД с данъчна основа на стойност 27 542 лв. и ДДС в размер на 5 504 лв.,

без да са налице доставки по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС по която и да било от тях

4. През м. януари 2012г., при водене на счетоводството и упражняване на стопанска дейност е използвал документ с невярно съдържание – дневник за покупките на „Мега ойл инвест”ЕООД за м. януари 2012г., в който е отразил данъчни фактури:

данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. януари 2012г. - д.ф. 67/04.01.2012г., сочена за издадена от „Г.” ЕООД с данъчна основа на стойност 12 246 лв. и ДДС в размер на 2 449,20 лв.,

данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. януари 2012г. - д.ф. 70/10.01.2012г., сочена за издадена от „Г.” ЕООД с данъчна основа на стойност 12 246 лв. и ДДС в размер на 2 449,20 лв.,

данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. януари 2012г. - д.ф. 71/12.01.2012г., сочена за издадена от „Г.” ЕООД с данъчна основа на стойност 12 246 лв. и ДДС в размер на 2 449,20 лв.,

данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. януари 2012г. - д.ф. 75/16.01.2012г., сочена за издадена от „Г.” ЕООД с данъчна основа на стойност 12 246 лв. и ДДС в размер на 2 449,20 лв.,

данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. януари 2012г. - д.ф. 76/17.01.2012г., сочена за издадена от „Г.” ЕООД с данъчна основа на стойност 12 246 лв. и ДДС в размер на 2 449,20 лв.,

данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. януари 2012г. - д.ф. 80/21.01.2012г., сочена за издадена от „Г.” ЕООД с данъчна основа на стойност 12 246 лв. и ДДС в размер на 2 449,20 лв.,

данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. януари 2012г. - д.ф. 82/24.01.2012г., сочена за издадена от „Г.” ЕООД с данъчна основа на стойност 12 246 лв. и ДДС в размер на 2 449,20 лв.,

без да са налице доставки по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС по която и да било от тях,

както и е отразил фактура със завишени стойности - данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. януари 2012г. - д.ф. 996/04.01.2012г., сочена за издадена от „Надежда-2012” ООД с некоректно отразени данъчна основа на стойност 20 800 лв. и ДДС в размер на 4 160 лв., наместо действително вписаните във фактурата стойности от данъчна основа в размер на 5 800 лв. и ДДС в размер на 1 160 лв.,

5. През м. февруари 2012г., при водене на счетоводството и упражняване на стопанска дейност е използвал документ с невярно съдържание – дневник за покупките на „Мега ойл инвест”ЕООД за м. февруари 2012г., в който е отразил данъчни фактури:

данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. февруари 2012г. - д.ф. 616/04.02.2012г., сочена за издадена от „Е.” ЕООД с данъчна основа на стойност 12 246 лв. и ДДС в размер на 2 449,20 лв.,

данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. февруари 2012г. - д.ф. 617/05.02.2012г., сочена за издадена от „Е.” ЕООД с данъчна основа на стойност 12 246 лв. и ДДС в размер на 2 449,20 лв.,

данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. февруари 2012г. - д.ф. 618/06.02.2012г., сочена за издадена от „Е.” ЕООД с данъчна основа на стойност 12 246 лв. и ДДС в размер на 2 449,20 лв.,

данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. февруари 2012г. - д.ф. 619/07.02.2012г., сочена за издадена от „Е.” ЕООД с данъчна основа на стойност 8 164 лв. и ДДС в размер на 1 632,80 лв.,

данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. февруари 2012г. - д.ф. 620/13.02.2012г., сочена за издадена от „Е.” ЕООД с данъчна основа на стойност 12 246 лв. и ДДС в размер на 2 449,20 лв.,

данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. февруари 2012г. - д.ф. 621/14.02.2012г., сочена за издадена от „Е.” ЕООД с данъчна основа на стойност 8 164 лв. и ДДС в размер на 1 632,80 лв.,

данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. февруари 2012г. - д.ф. 622/20.02.2012г., сочена за издадена от „Е.” ЕООД с данъчна основа на стойност 12 246 лв. и ДДС в размер на 2 449,20 лв.,

данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. февруари 2012г. - д.ф. 623/21.02.2012г., сочена за издадена от „Е.” ЕООД с данъчна основа на стойност 12 246 лв. и ДДС в размер на 2 449,20 лв.,

данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. февруари 2012г. - д.ф. 624/23.02.2012г., сочена за издадена от „Е.” ЕООД с данъчна основа на стойност 12 246 лв. и ДДС в размер на 2 449,20 лв.,

данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. февруари 2012г. - д.ф. 625/25.02.2012г., сочена за издадена от „Е.” ЕООД с данъчна основа на стойност 12 246 лв. и ДДС в размер на 2 449,20 лв.,

данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. февруари 2012г. - д.ф. 626/27.02.2012г., сочена за издадена от „Е.” ЕООД с данъчна основа на стойност 12 246 лв. и ДДС в размер на 2 449,20 лв.,

данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. февруари 2012г. - д.ф. 627/29.02.2012г., сочена за издадена от „Е.” ЕООД с данъчна основа на стойност 12 246 лв. и ДДС в размер на 2 449,20 лв.,

без да са налице доставки по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС по която и да било от тях,

6. През м. март 2012г., при водене на счетоводството и упражняване на стопанска дейност е използвал документ с невярно съдържание – дневник за покупките на „Мега ойл инвест”ЕООД за м. март 2012г., в който е отразил данъчни фактури:

данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. март 2012г. - д.ф. 645/03.03.2012г., сочена за издадена от „Е.” ЕООД с данъчна основа на стойност 12 198,83 лв. и ДДС в размер на 2 439,77 лв.,

данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. март 2012г. - д.ф. 646/05.03.2012г., сочена за издадена от „Е.” ЕООД с данъчна основа на стойност 12 198,83 лв. и ДДС в размер на 2 439,77 лв.,

данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. март 2012г. - д.ф. 647/08.03.2012г., сочена за издадена от „Е.” ЕООД с данъчна основа на стойност 12 198,83 лв. и ДДС в размер на 2 439,77 лв.,

данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. март 2012г. - д.ф. 648/10.03.2012г., сочена за издадена от „Е.” ЕООД с данъчна основа на стойност 12 198,83 лв. и ДДС в размер на 2 439,77 лв.,

данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. март 2012г. - д.ф. 649/11.03.2012г., сочена за издадена от „Е.” ЕООД с данъчна основа на стойност 12 198,83 лв. и ДДС в размер на 2 439,77 лв.,

данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. март 2012г. - д.ф. 650/14.03.2012г., сочена за издадена от „Е.” ЕООД с данъчна основа на стойност 12 198,83 лв. и ДДС в размер на 2 439,77 лв.,

данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. март 2012г. - д.ф. 651/18.03.2012г., сочена за издадена от „Е.” ЕООД с данъчна основа на стойност 12 198,83 лв. и ДДС в размер на 2 439,77 лв.,

данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. март 2012г. - д.ф. 652/10.03.2012г., сочена за издадена от „Е.” ЕООД с данъчна основа на стойност 12 198,83 лв. и ДДС в размер на 2 439,77 лв.,

данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. март 2012г. - д.ф. 653/23.03.2012г., сочена за издадена от „Е.” ЕООД с данъчна основа на стойност 12 198,83 лв. и ДДС в размер на 2 439,77 лв.,

данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. март 2012г. - д.ф. 654/25.03.2012г., сочена за издадена от „Е.” ЕООД с данъчна основа на стойност 12 198,83 лв. и ДДС в размер на 2 439,77 лв.,

данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. март 2012г. - д.ф. 655/28.03.2012г., сочена за издадена от „Е.” ЕООД с данъчна основа на стойност 8 132 лв. и ДДС в размер на 1 626,40 лв.,

данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. март 2012г. - д.ф. 656/29.03.2012г., сочена за издадена от „Е.” ЕООД с данъчна основа на стойност 8 132 лв. и ДДС в размер на 1 626,40 лв.,

без да са налице доставки по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС по която и да било от тях,

7. През м. април 2012г., при водене на счетоводството и упражняване на стопанска дейност е използвал документ с невярно съдържание – дневник за покупките на „Мега ойл инвест”ЕООД за м. април 2012г., в който е отразил данъчни фактури:

данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. април 2012г. - д.ф. 671/26.04.2012г., сочена за издадена от „Е.” ЕООД с данъчна основа на стойност 12 246 лв. и ДДС в размер на 2 449,20 лв.,

данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. април 2012г. - д.ф. 677/26.04.2012г., сочена за издадена от „Е.” ЕООД с данъчна основа на стойност 10 000,90 лв. и ДДС в размер на 2 000,18 лв.,

данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. април 2012г. - д.ф. 678/27.04.2012г., сочена за издадена от „Е.” ЕООД с данъчна основа на стойност 12 025 лв. и ДДС в размер на 2 405 лв.,

данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. април 2012г. - д.ф. 679/28.04.2012г., сочена за издадена от „Е.” ЕООД с данъчна основа на стойност 9 500 лв. и ДДС в размер на 1 900 лв.,

без да са налице доставки по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС по която и да било от тях,

и е отразил данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги № 1337/06.04.2012г., издадена от „Надежда-2012” ЕООД, която фактура е с получател „Нюпетролиум груп” ЕООД и е с данъчна основа на стойност 4965,56 лв. и ДДС в размер на 1241,39 лв.

8. През м. май 2012г., при водене на счетоводството и упражняване на стопанска дейност е използвал документ с невярно съдържание – дневник за покупките на „Мега ойл инвест”ЕООД за м. май 2012г., в който е отразил данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. май 2012г. - д.ф. 676/03.05.2012г., сочена за издадена от „Е.” ЕООД с данъчна основа на стойност 10 205 лв. и ДДС в размер на 2 041 лв., без да е налице доставка по смисъла на чл.6 ЗДДС,

и за престъпление по чл. 255, ал.3, вр. ал.1, т.2, т.6 и т.7, вр. чл. 26, ал.1, вр. чл. 20, ал.2 от НК, за това че в периода м. октомври 2011г. – м. май 2012г., в гр. Пловдив, при условията на продължавано престъпление, като извършител, в съучастие с Т.Ц.Г., последният също като извършител, при условията на посредствено извършителство – чрез Р.К.Б., е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 184 925,32 лв. за „П.” ЕООД, представляващи дължим данък върху добавената стойност, като: при водене на счетоводството и упражняване на стопанска дейност е използвал документи с невярно съдържание-отчетни регистри-дневници за покупките на „П.” ЕООД, съгласно чл.124, ал.1, т.1 от ЗДДС и чл.113, ал.3, вр. ал.1 от ППЗДДС, в които е отразил данъчни фактури по доставки с право на пълен данъчен кредит, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 и чл.9 от ЗДДС и данъчни фактури със завишени стойности; е потвърдил неистина в подадени декларации, които се изискват по силата на закон и правилник за приложението му ( чл.125, ал.1 от ЗДДС и чл.116, ал.1 от ППЗДДС) пред ТД-НАП-Пловдив и е приспаднал не следващ се данъчен кредит както следва:

данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. октомври 2011г. - д.ф. 100/02.10.2011г., сочена за издадена от „Т.” ЕООД с данъчна основа на стойност 9 705 лв. и ДДС в размер на 1941 лв.,

данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. октомври 2011г. - д.ф. 101/02.10.2011г., сочена за издадена от „Т.” ЕООД с данъчна основа на стойност 9 705 лв. и ДДС в размер на 1941 лв.,

данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. октомври 2011г. - д.ф. 102/03.10.2011г., сочена за издадена от „Т.” ЕООД с данъчна основа на стойност 9 705 лв. и ДДС в размер на 1941 лв.,

данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. октомври 2011г. - д.ф. 103/04.10.2011г., сочена за издадена от „Т.” ЕООД с данъчна основа на стойност 9 705 лв. и ДДС в размер на 1941 лв.,

данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. октомври 2011г. - д.ф. 104/05.10.2011г., сочена за издадена от „Т.” ЕООД с данъчна основа на стойност 9 705 лв. и ДДС в размер на 1941 лв.,

данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. октомври 2011г. - д.ф. 105/06.10.2011г., сочена за издадена от „Т.” ЕООД с данъчна основа на стойност 19 410 лв. и ДДС в размер на 3 882 лв.,

данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. октомври 2011г. - д.ф. 106/07.10.2011г., сочена за издадена от „Т.” ЕООД с данъчна основа на стойност 11 646 лв. и ДДС в размер на 2 329,20 лв.,

данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. октомври 2011г. - д.ф. 107/07.10.2011г., сочена за издадена от „Т.” ЕООД с данъчна основа на стойност 11 646 лв. и ДДС в размер на 2 329,20 лв.,

данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. октомври 2011г. - д.ф. 108/08.10.2011г., сочена за издадена от „Т.” ЕООД с данъчна основа на стойност 11 646 лв. и ДДС в размер на 2 329,20 лв.,

данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. октомври 2011г. - д.ф. 109/09.10.2011г., сочена за издадена от „Т.” ЕООД с данъчна основа на стойност 19 410 лв. и ДДС в размер на 3 882 лв.,

данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. октомври 2011г. - д.ф. 111/11.10.2011г., сочена за издадена от „Т.” ЕООД с данъчна основа на стойност 10 675,50 лв. и ДДС в размер на 2 135,10 лв.,

данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. октомври 2011г. - д.ф. 112/12.10.2011г., сочена за издадена от „Т.” ЕООД с данъчна основа на стойност 10 675,50 лв. и ДДС в размер на 2 135,10 лв.,

данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. октомври 2011г. - д.ф. 542/04.10.2011г., сочена за издадена от „П.” ЕООД с данъчна основа на стойност 6 825 лв. и ДДС в размер на 1 365 лв.,

данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. октомври 2011г. - д.ф. 564/10.10.2011г., сочена за издадена от „П.” ЕООД с данъчна основа на стойност 7 233,33 лв. и ДДС в размер на 1 646,67 лв.,

данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. октомври 2011г. - д.ф. 630/22.10.2011г., сочена за издадена от „П.” ЕООД с данъчна основа на стойност 8 500 лв. и ДДС в размер на 1 700 лв.,

данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. октомври 2011г. - д.ф. 633/24.10.2011г., сочена за издадена от „П.” ЕООД с данъчна основа на стойност 12 000 лв. и ДДС в размер на 2 400 лв.,

без да са налице доставки по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС по която и да било от тях

данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. ноември 2011г. - д.ф. 713/05.11.2011г., сочена за издадена от „П.” ЕООД с данъчна основа на стойност 10 250 лв. и ДДС в размер на 2 050 лв.,

данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. ноември 2011г. - д.ф. 716/07.11.2011г., сочена за издадена от „П.” ЕООД с данъчна основа на стойност 7 175 лв. и ДДС в размер на 1 435 лв.,

данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. ноември 2011г. - д.ф. 795/21.11.2011г., сочена за издадена от „П.” ЕООД с данъчна основа на стойност 3 225 лв. и ДДС в размер на 645 лв.,

данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. ноември 2011г. - д.ф. 76/10.11.2011г., сочена за издадена от „Т.” ЕООД с данъчна основа на стойност 11 799,60 лв. и ДДС в размер на 2 359,92 лв.,

данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. ноември 2011г. - д.ф. 77/11.11.2011г., сочена за издадена от „Т.” ЕООД с данъчна основа на стойност 11 799,60 лв. и ДДС в размер на 2 359,92 лв.,

данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. ноември 2011г. - д.ф. 78/12.11.2011г., сочена за издадена от „Т.” ЕООД с данъчна основа на стойност 11 799,60 лв. и ДДС в размер на 2 359,92 лв.,

данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. ноември 2011г. - д.ф. 79/13.11.2011г., сочена за издадена от „Т.” ЕООД с данъчна основа на стойност 11 799,60 лв. и ДДС в размер на 2 359,92 лв.,

данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. ноември 2011г. - д.ф. 80/14.11.2011г., сочена за издадена от „Т.” ЕООД с данъчна основа на стойност 15 732,80 лв. и ДДС в размер на 3 146,56 лв.,

данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. ноември 2011г. - д.ф. 81/15.11.2011г., сочена за издадена от „Т.” ЕООД с данъчна основа на стойност 11 799,60 лв. и ДДС в размер на 2 359,92 лв.,

данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. ноември 2011г. - д.ф. 82/16.11.2011г., сочена за издадена от „Т.” ЕООД с данъчна основа на стойност 11 799,60 лв. и ДДС в размер на 2 359,92 лв.,

данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. ноември 2011г. - д.ф. 83/17.11.2011г., сочена за издадена от „Т.” ЕООД с данъчна основа на стойност 11 799,60 лв. и ДДС в размер на 2 359,92 лв.,

данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. ноември 2011г. - д.ф. 84/18.11.2011г., сочена за издадена от „Т.” ЕООД с данъчна основа на стойност 11 799,60 лв. и ДДС в размер на 2 359,92 лв.,

данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. ноември 2011г. - д.ф. 85/19.11.2011г., сочена за издадена от „Т.” ЕООД с данъчна основа на стойност 11 799,60 лв. и ДДС в размер на 2 359,92 лв.,

данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. ноември 2011г. - д.ф. 86/20.11.2011г., сочена за издадена от „Т.” ЕООД с данъчна основа на стойност 11 799,60 лв. и ДДС в размер на 2 359,92 лв.,

данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. ноември 2011г. - д.ф. 87/21.11.2011г., сочена за издадена от „Т.” ЕООД с данъчна основа на стойност 11 799,60 лв. и ДДС в размер на 2 359,92 лв.,

данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. октомври 2011г. - д.ф. 110/10.10.2011г., сочена за издадена от „Т.” ЕООД с данъчна основа на стойност 10 675,50 лв. и ДДС в размер на 2 135,10 лв.,

без да са налице доставки по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС по която и да било от тях

данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. декември 2011г. - д.ф. 166/02.12.2011г., сочена за издадена от „Б.” ЕООД с данъчна основа на стойност 29 490 лв. и ДДС в размер на 5 898 лв.,

данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. декември 2011г. - д.ф. 167/13.12.2011г., сочена за издадена от „Б.” ЕООД с данъчна основа на стойност 29 490 лв. и ДДС в размер на 5 898 лв.,

данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. декември 2011г. - д.ф. 168/22.12.2011г., сочена за издадена от „Б.” ЕООД с данъчна основа на стойност 30 866,20 лв. и ДДС в размер на 6 173,24 лв.,

данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. декември 2011г. - д.ф. 169/01.12.2011г., сочена за издадена от „Б.” ЕООД с данъчна основа на стойност 11 796 лв. и ДДС в размер на 2 359,20 лв.,

данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. декември 2011г. - д.ф. 171/15.12.2011г., сочена за издадена от „Б.” ЕООД с данъчна основа на стойност 7 864 лв. и ДДС в размер на 1 572,80 лв.,

данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. декември 2011г. - д.ф. 172/22.12.2011г., сочена за издадена от „Б.” ЕООД с данъчна основа на стойност 5 308,20 лв. и ДДС в размер на 1 061,64 лв.,

данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. декември 2011г. - д.ф. 173/05.12.2011г., сочена за издадена от „Б.” ЕООД с данъчна основа на стойност 10 223,20 лв. и ДДС в размер на 2 044,64 лв.,

данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. декември 2011г. - д.ф. 174/06.12.2011г., сочена за издадена от „Б.” ЕООД с данъчна основа на стойност 10 233,20 лв. и ДДС в размер на 2 044,64 лв.,

данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. декември 2011г. - д.ф. 175/07.12.2011г., сочена за издадена от „Б.” ЕООД с данъчна основа на стойност 10 223,20 лв. и ДДС в размер на 2 044,64 лв.,

данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. декември 2011г. - д.ф. 178/09.12.2011г., сочена за издадена от „Б.” ЕООД с данъчна основа на стойност 9 830 лв. и ДДС в размер на 1 966 лв.,

без да са налице доставки по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС по която и да било от тях

данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. декември 2011г. - д.ф. 170/07.12.2011г., сочена за издадена от „Б.” ЕООД с данъчна основа на стойност 5 898 лв. и ДДС в размер на 1 179,60 лв.,

данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. декември 2011г. - д.ф. 177/08.12.2011г., сочена за издадена от „Б.” ЕООД с данъчна основа на стойност 10 223,20 лв. и ДДС в размер на 2 044,64 лв.,

данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. декември 2011г. - д.ф. 176/08.12.2011г., сочена за издадена от „Б.” ЕООД с данъчна основа на стойност 10 223,20 лв. и ДДС в размер на 2 044,64 лв.,

данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. януари 2012г. - д.ф. 39/03.01.2012г., сочена за издадена от „Г.” ЕООД с данъчна основа на стойност 9 184,50 лв. и ДДС в размер на 1 836,90 лв.,

данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. януари 2012г. - д.ф. 40/07.01.2012г., сочена за издадена от „Г.” ЕООД с данъчна основа на стойност 6 123 лв. и ДДС в размер на 1 224,60 лв.,

данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. януари 2012г. - д.ф. 41/15.01.2012г., сочена за издадена от „Г.” ЕООД с данъчна основа на стойност 6 123 лв. и ДДС в размер на 1 224,60 лв.,

данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. януари 2012г. - д.ф. 68/03.01.2012г., сочена за издадена от „Г.” ЕООД с данъчна основа на стойност 12 246 лв. и ДДС в размер на 2 449,20 лв.,

данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. януари 2012г. - д.ф. 69/08.01.2012г., сочена за издадена от „Г.” ЕООД с данъчна основа на стойност 12 246 лв. и ДДС в размер на 2 449,20 лв.,

данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. януари 2012г. - д.ф. 72/13.01.2012г., сочена за издадена от „Г.” ЕООД с данъчна основа на стойност 12 246 лв. и ДДС в размер на 2 449,20 лв.,

данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. януари 2012г. - д.ф. 73/17.01.2012г., сочена за издадена от „Г.” ЕООД с данъчна основа на стойност 12 246 лв. и ДДС в размер на 2 449,20 лв.,

данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. януари 2012г. - д.ф. 74/20.01.2012г., сочена за издадена от „Г.” ЕООД с данъчна основа на стойност 12 246 лв. и ДДС в размер на 2 449,20 лв.,

данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. януари 2012г. - д.ф. 77/21.01.2012г., сочена за издадена от „Г.” ЕООД с данъчна основа на стойност 12 246 лв. и ДДС в размер на 2 449,20 лв.,

данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. януари 2012г. - д.ф. 78/22.01.2012г., сочена за издадена от „Г.” ЕООД с данъчна основа на стойност 12 246 лв. и ДДС в размер на 2 449,20 лв.,

данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. януари 2012г. - д.ф. 79/23.01.2012г., сочена за издадена от „Г.” ЕООД с данъчна основа на стойност 12 246 лв. и ДДС в размер на 2 449,20 лв.,

данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. януари 2012г. - д.ф. 81/24.01.2012г., сочена за издадена от „Г.” ЕООД с данъчна основа на стойност 8 164 лв. и ДДС в размер на 1 632,80 лв.,

без да са налице доставки по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС по която и да било от тях

данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. февруари 2012г. - д.ф. 606/01.02.2012г., сочена за издадена от „Е.” ЕООД с данъчна основа на стойност 11 225,50 лв. и ДДС в размер на 2 245,10 лв.,

данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. февруари 2012г. - д.ф. 607/02.02.2012г., сочена за издадена от „Е.” ЕООД с данъчна основа на стойност 12 246 лв. и ДДС в размер на 2 449,20 лв.,

данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. февруари 2012г. - д.ф. 608/03.02.2012г., сочена за издадена от „Е.” ЕООД с данъчна основа на стойност 10 205 лв. и ДДС в размер на 2 041 лв.,

данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. февруари 2012г. - д.ф. 609/06.02.2012г., сочена за издадена от „Е.” ЕООД с данъчна основа на стойност 12 246 лв. и ДДС в размер на 2 449,20 лв.,

данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. февруари 2012г. - д.ф. 610/07.02.2012г., сочена за издадена от „Е.” ЕООД с данъчна основа на стойност 10 205 лв. и ДДС в размер на 2 041 лв.,

данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. февруари 2012г. - д.ф. 611/08.02.2012г., сочена за издадена от „Е.” ЕООД с данъчна основа на стойност 10 205 лв. и ДДС в размер на 2 041 лв.,

данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. февруари 2012г. - д.ф. 612/09.02.2012г., сочена за издадена от „Е.” ЕООД с данъчна основа на стойност 7 143,50 лв. и ДДС в размер на 1 428,70 лв.,

данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. февруари 2012г. - д.ф. 613/10.02.2012г., сочена за издадена от „Е.” ЕООД с данъчна основа на стойност 10 205 лв. и ДДС в размер на 2 041 лв.,

без да са налице доставки по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС по която и да било от тях

данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. февруари 2012г. - д.ф. 614/11.02.2012г., сочена за издадена от „Е.” ЕООД с данъчна основа на стойност 8 164 лв. и ДДС в размер на 1 632,80 лв.,

данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. февруари 2012г. - д.ф. 615/12.02.2012г., сочена за издадена от „Е.” ЕООД с данъчна основа на стойност 10 205 лв. и ДДС в размер на 2 041 лв.,

данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. март 2012г. - д.ф. 630/01.03.2012г., сочена за издадена от „Е.” ЕООД с данъчна основа на стойност 10 165 лв. и ДДС в размер на 2 033 лв.,

данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. март 2012г. - д.ф. 631/05.03.2012г., сочена за издадена от „Е.” ЕООД с данъчна основа на стойност 11 384,80 лв. и ДДС в размер на 2 276,96 лв.,

данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. март 2012г. - д.ф. 632/16.03.2012г., сочена за издадена от „Е.” ЕООД с данъчна основа на стойност 10 165 лв. и ДДС в размер на 2 033 лв.,

данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. март 2012г. - д.ф. 633/02.03.2012г., сочена за издадена от „Е.” ЕООД с данъчна основа на стойност 8 132 лв. и ДДС в размер на 1 626,40 лв.,

данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. март 2012г. - д.ф. 634/03.03.2012г., сочена за издадена от „Е.” ЕООД с данъчна основа на стойност 4 066 лв. и ДДС в размер на 813,20 лв.,

данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. март 2012г. - д.ф. 635/07.03.2012г., сочена за издадена от „Е.” ЕООД с данъчна основа на стойност 12 198 лв. и ДДС в размер на 2 439,60 лв.,

данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. март 2012г. - д.ф. 636/09.03.2012г., сочена за издадена от „Е.” ЕООД с данъчна основа на стойност 12 198 лв. и ДДС в размер на 2 439,60 лв.,

данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. март 2012г. - д.ф. 638/12.03.2012г., сочена за издадена от „Е.” ЕООД с данъчна основа на стойност 6 099 лв. и ДДС в размер на 1 219,80 лв.,

данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. март 2012г. - д.ф. 639/19.03.2012г., сочена за издадена от „Е.” ЕООД с данъчна основа на стойност 6 099 лв. и ДДС в размер на 1 219,80 лв.,

данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. март 2012г. - д.ф. 640/23.03.2012г., сочена за издадена от „Е.” ЕООД с данъчна основа на стойност 8 132 лв. и ДДС в размер на 1 626,40 лв.,

данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. март 2012г. - д.ф. 641/20.03.2012г., сочена за издадена от „Е.” ЕООД с данъчна основа на стойност 12 198 лв. и ДДС в размер на 2 439,60 лв.,

данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. март 2012г. - д.ф. 642/24.03.2012г., сочена за издадена от „Е.” ЕООД с данъчна основа на стойност 8 132 лв. и ДДС в размер на 1 626,40 лв.,

данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. март 2012г. - д.ф. 643/26.03.2012г., сочена за издадена от „Е.” ЕООД с данъчна основа на стойност 6 505,60 лв. и ДДС в размер на 1 301,12 лв.

без да са налице доставки по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС по която и да било от тях

данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. март 2012г. - д.ф. 644/27.03.2012г., сочена за издадена от „Е.” ЕООД с данъчна основа на стойност 9 148,50 лв. и ДДС в размер на 1 829,70 лв.,

данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. април 2012г. - д.ф. 672/20.04.2012г., сочена за издадена от „Е.” ЕООД с данъчна основа на стойност 7 755,80 лв. и ДДС в размер на 1 551,16 лв.,

данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. април 2012г. - д.ф. 673/23.04.2012г., сочена за издадена от „Е.” ЕООД с данъчна основа на стойност 7 751,70 лв. и ДДС в размер на 1 510,34 лв.,

данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. април 2012г. - д.ф. 674/25.04.2012г., сочена за издадена от „Е.” ЕООД с данъчна основа на стойност 12 246 лв. и ДДС в размер на 2 449,20 лв.,

данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. април 2012г. - д.ф. 675/28.04.2012г., сочена за издадена от „Е.” ЕООД с данъчна основа на стойност 6 123 лв. и ДДС в размер на 1 224,60 лв.,

без да са налице доставки по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС по която и да било от тях

И срещу Т.Ц.Г. - за престъпление по чл. 255, ал.3, вр. ал.1, т.2, т.6 и т.7, вр. чл. 26, ал.1, вр. чл. 20, ал.2 от НК, за това, че в периода м. октомври 2011г. – м. юни 2012г., в гр. Пловдив, при условията на продължавано престъпление, като извършител, в съучастие със С.И.М., последният също като извършител, при условията на посредствено извършителство – чрез В.Д. Г., е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери - 156 534,72 лв. за „Мега ойл инвест”ЕООД, представляващи дължим данък върху добавената стойност, като: при водене на счетоводството и при упражняване на стопанска дейност е използвал документи с невярно съдържание-отчетни регистри-дневници за покупките на „Мега ойл инвест”ЕООД, съгласно чл.124, ал.1, т.1 от ЗДДС и чл.113, ал.3, вр. ал.1 от ППЗДДС, в които е отразил данъчни фактури по доставки с право на пълен данъчен кредит, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 и чл.9 от ЗДДС и данъчни фактури със завишени стойности; е потвърдил неистина в подадени декларации, които се изискват по силата на закон и правилник за приложението му ( чл.125, ал.1 от ЗДДС и чл.116, ал.1 от ППЗДДС) пред ТД-НАП-Пловдив и е приспаднал неследващ се данъчен кредит както следва:

без да са налице доставки по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС по която и да било от тях

без да са налице доставки по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС по която и да било от тях,

както и е отразил фактура със завишени стойности - данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. януари 2012г. - д.ф. 996/04.01.2012г., сочена за издадена от „Надежда-2012” ООД с некоректно отразени данъчна основа на стойност 20 800 лв. и ДДС в размер на 4 160 лв., наместо действително вписаните във фактурата стойности от данъчна основа в размер на 5 800 лв. и ДДС в размер на 1 160 лв.,

без да са налице доставки по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС по която и да било от тях,

и за престъпление по чл. 255, ал.3, вр. ал.1, т.2, т.6 и т.7, вр. чл. 26, ал.1, вр. чл. 20, ал.2 от НК, за това, че в периода м. октомври 2011г. – м. май 2012г., в гр. Пловдив, при условията на продължавано престъпление, като извършител, в съучастие със С.И.М., последният също като извършител, при условията на посредствено извършителство – чрез Р.К.Б., е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 184 925,32 лв. за „П.” ЕООД, представляващи дължим данък върху добавената стойност, като: при водене на счетоводството и упражняване на стопанска дейност е използвал документи с невярно съдържание-отчетни регистри-дневници за покупките на „П.” ЕООД, съгласно чл.124, ал.1, т.1 от ЗДДС и чл.113, ал.3, вр. ал.1 от ППЗДДС, в които е отразил данъчни фактури по доставки с право на пълен данъчен кредит, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 и чл.9 от ЗДДС и данъчни фактури със завишени стойности; е потвърдил неистина в подадени декларации, които се изискват по силата на закон и правилник за приложението му ( чл.125, ал.1 от ЗДДС и чл.116, ал.1 от ППЗДДС) пред ТД-НАП-Пловдив и е приспаднал не следващ се данъчен кредит както следва:

без да са налице доставки по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС по която и да било от тях

Упълномощеният от Министъра на Финансите юрисконсулт от ТД на НАП – Пловдив г-н Т.С. предяви от името на държавата солидарно срещу подсъдимите граждански искове в размери, съответстващи на инкриминираните суми за всяко едно от двете процесни престъпления, представляващи претендирано обезщетение за имуществените вреди на държавата от инкриминираната дейност, ведно със законните лихви, начиная от края на всяко от отделните, обединени в продължаваното престъпление, деяния до окончателното изплащане. Бе предявена и претенция за заплащане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 10 773, 80 лв. Тези искове бяха приети за съвместно разглеждане с наказателния процес като своевременно предявени и допустими.

Съдебното производство протече като съкратено съдебно следствие, в хипотезата на чл.371, т.1 от НПК, като подсъдимите и техните защитници, както и представляващият гражданския ищец /упълномощеният от Министъра на Финансите юрисконсулт от ТД на НАП/ постигнаха синхронно съгласие да не се провежда разпит на част от свидетелите по делото, а именно свидетелите: Р.К.Б., М.К.Х., К.И.К., В.Л.П., Г.Г.П., Н.Т.Г., М.П.К., А.И.Г., А.И.Н., И.И.П., Г.А.С., Х.Л.Л., В.Б.Д., С.Х.В. и Д.А.К.. Това съгласие бе одобрено от съда с определение по чл.372, ал.3 от НПК, тъй като съответните действия по разследването са извършени при условията и реда, предвидени в НПК. Тези протоколи бяха прочетени по реда на чл.283 от НПК и надлежно приобщени от съда към доказателствената съвкупност на основание чл.373, ал.1 от НПК.

При пренията представителят на прокуратурата поддържа обвиненията на двамата подсъдими със същата фактическа обстановка, описана в обвинителния акт и със същите правни квалификации на престъпленията. Изразява становище, че събраните по делото гласни и писмени доказателства обосновават, ведно с изводите на съдебносчетоводните експертизи, обвинителната теза за избягване установяването и плащането на данъчните задължения на двете процесни дружества по ЗДДС. По отношение реализиране наказателната отговорност на подсъдимите пледира да бъде наложено наказание „лишаване от свобода”, съответстващо на нормативно установения минимум от три години. Пледира и за налагане на кумулативното наказание „конфискация”. По отношение наказанието „лишаване от свобода” държавното обвинение предлага изпълнението на същото да бъде отложено на основание чл.66 от НК с изпитателен срок от пет години. Намира за основателна претенцията на Министъра на финансите за обезщетение на имуществените вреди, нанесени на държавата, в размерите, съответстващи на инкриминираните сума, като счита, че претенциите относно законовите лихви следва да бъдат отхвърлени с оглед начина, по който са посочени.

В последното по делото съдебно заседание, гражданският ищец, редовно призован, не изпрати представител. Не беше изразена и в писмен вид позицията по делото.

Подсъдимите С.М. и Т.Г. направиха изискуемите изявления в процедурата по т.1 на чл.371 от НПК, след разясняването на правата им по глава 27-ма от НПК, а именно, че са съгласни да не се провежда разпит на горевизираните свидетели, а при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи от досъдебното производство.

Подсъдимият С.М. отрече авторството си в извършване на вменените му във вина престъпления и поиска от съда да бъде оправдан. Защитниците му адв. Ш. и адв.К. пледираха за постановяване на оправдателна присъда по отношение не техния подзащитен, както и за отхвърляне на предявените граждански искове, които счетоха за недопустими. Аргументираха се с липсата на достатъчно доказателства по делото относно липсата на реални доставки по процесните фактури, както и с невъзможността според тях подс.М. да бъде субект на процесните престъпления против фиска. В тази връзка посочиха, че подсъдимият М. не е участвал по никакъв начин, нито като управител, нито като пълномощник, нито в друго служебно качество в двете процесни дружества, откъдето да се направи извод, че той е имал задълженията, отразени в диспозитива на обвинителния акт. Изтъкнаха, че обвинителната теза се подкрепя единствено от обясненията на свидетеля С. и подсъдимия Г., които според защитата на подсъдимия М. се стремят да оневинят изцяло другия подсъдим. Посочи се, че дори съдът да приеме, че подсъдимият М. е контактувал с двамата счетоводители, по делото не било установено точно кои документи по повдигнатите обвинения е представил той. Позоваха се също на обстоятелството, че част от процесните фактури били отразени в дневниците за продажби на някои от посочените доставчици, което означава, че по силата на чл.85 от ЗДДС задължението им към фиска във връзка с издадената фактура е станало дължимо. По този начин според защитата на подсъдимия М., ако се застъпи обвинителната теза, на практика би се стигнало до двойното събиране на начисления по доставката ДДС - един път от доставчика и още веднъж от получателя. Що се отнася до фактурите, които не са били отразени в дневниците за продажби на твърдяните доставчици, защитата на подсъдимия М. изтъква, че получателят няма нито възможността, нито правомощията да контролира поведението на своите доставчици, поради което не може да му се вмени и отговорността относно неотразяването на фактурите в отчетните регистри на доставчиците. Недопустимостта на гражданската претенция защитниците на подсъдимия М. аргументираха с наличието на влезли в сила ревизионни актове по отношение на двете дружества. Изтъкнаха и липсата на механизъм, според който установените данъчни задължения на едно юридическо лице да бъдат търсени по реда на чл. 45 от ЗЗД от трети за дружеството лица.

Подсъдимият Т.Г. даде подробни обяснения относно своето участие в реализиране на процесните престъпления, както и това на подсъдимия М.. В последната си дума взе отношение и по въпроса за вината си, като призна същата и помоли съда да прецени каква да бъда присъдата му. Назначеният му от първата процесуална фаза служебен защитник адв.И. не оспори фактическите изводи на обвинението, но обърна внимание върху по-малкото участие на подсъдимия Г. във финансовия резултат от общата стопанска инициатива. От тази гледна точка призова съда при определяне санкцията на подзащитния му да вземе предвид размера на финансовата му облага, влошеното му здравословно състояние, както и семейното му положение. В тази връзка защитникът на подсъдимия Г., без изрично да посочва основанието на чл.55, ал.1, т.1 от НК, пледира да му се наложи наказание лишаване от свобода в размер на една година, изпълнението на което да бъде отложено с изпитателен срок от три години. Относно предявените граждански искове адв.И. изрази становище, че същият „не е съотносим към настоящия процес”. Аргументира се с обстоятелството, че неплатените данъчни задължения са вменени на две юридически лица, „които отговарят единствено и само до размера на своя учредителен капитал и не би следвало трети лица, които не са преки участници в тези дружества да носят финансовите тежести по отношение на покриване на определени данъчни задължения, които са произтекли от дейността на тези ограничено отговорни дружества”. Адв. И. допълва и че предвид наличието на влезли в сила ревизионни актове по отношение на процесните дружества, „данъчната администрация в лицето на ТД на НАП Пловдив е имала достатъчни способи и начини да започне принудително събиране на вземането, нещо което тя не е направила”.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите и съображенията на страните, прие за установено следното :

Подсъдимият С.И.М. е роден на *** ***. Той е българин, български гражданин, женен е. Има средно специално образование, работещ е, не е осъждан, има ЕГН: *****.

Подсъдимия Т.Ц.Г. е роден на *** ***. Той е българин, български гражданин, разведен е. Понастоящем е безработен, има висше образование, осъждан е, има ЕГН: .

Подсъдимите М. и Г. се запознали през 2010г. По това време първият се занимавал с търговия на горива, като за целта бил наел няколко бензиностанции в гр.Пловдив и в близкия регион. Приблизително по същото време подсъдимият М. търсел фирма, чрез която да осъществява търговията си с горива и която да е регистрирана на името на друго лице, а подсъдимият Г. бил собственик на ** ЕООД – гр. Пловдив, която била регистрирана по ДДС. Двамата подсъдими се договорили бензиностанции, които били стопанисвани от С.М., да продължат да функционират, посредством представляваното от подсъдимия Г. дружество ** ЕООД. Подсъдимият Г. се съгласил и скоро след това била организирана дейността на част от бензиностанциите, стопанисвани от подсъдимия М., през ** ЕООД. Била постигната и уговорка между двамата, с оглед на която подсъдимият Г. получавал месечно възнаграждение от подсъдимия М. за „предоставянето” на фирмата си. Скоро след отпочването на дейността, възникнал проблем със сметките на ** ЕООД, които били запорирани във връзка със задължения на стария собственик. Тогава двамата подсъдими решили да регистрират на някое доверено лице две нови дружества, чрез които да развиват търговия с горива. Подсъдимият Г. предложил новите дружества да се регистрират на името на свидетеля Е.С., който към онзи момент едва бил навършил пълнолетие. Последният бил син на жената, с която Г. живеел на семейни начала. По този начин от една страна никой от двамата подсъдими нямало да бъде документален собственик на новите дружества, а от друга страна, собственикът им щял да бъде достатъчно доверено лице, за да нямат притеснения за движението на паричните потоци по сметките на двете юридически лица. Подсъдимият М. приел предложението на подсъдимия Т.Г., като според разпределението на функциите между двамата първият следвало да осъществява фактическото управление на дружествата, а подсъдимият Г. да бъде пълномощник на документалния собственик на юридическите лица-Е.С..

При проведена в гр.Пловдив среща между подсъдимите М. и Г., предхождаща регистрирането на новите стопански субекти, присъствал и свидетелят С., на който било обяснено първо от подсъдимия М., че е необходимо на негово име да се регистрират две дружества, чрез които двамата подсъдими да осъществяват търговска дейност. Свидетелят С. приел, тъй като по онова време имал пълно доверие на подсъдимия Г., който предвид близките отношения с майка му, полагал родителски грижи за него. Преди това подсъдимият М. обяснил на свидетеля С., че ако регистрира дружествата на свое име веднага ще го проверят от данъчното и ДАНС. Подсъдимият М. обещал пред свидетеля С. в замяна на регистрацията на двете дружества, той и Г. да зареждат безплатно гориво при посещенията си в Пловдив. Между двамата подсъдими била направена предварително и уговорка, подсъдимият Г. да получава от съвместната дейност ежемесечно сумата в размер на 800 лева.

Двамата подсъдими пристъпили към реализиране на намерението си, като свидетелят С. подписал всички необходими документи за регистрация на двете дружества на негово име. Така на 27.07.2011г. дружествата „М.” ЕООД и „П.” ЕООД били вписани в търговския регистър. Управител и на двете дружества и едноличен техен собственик бил свидетелят Е.А.С.. Предметът на дейност на дружествата бил описан като „търговия на дребно с петролни продукти; строителство, проектиране на жилищни, промишлени и търговски обекти, инженерингова дейност, екстериор и интериор, ремонтна дейност, търговска дейност, извършване на услуги с механизация и отдаване на механизация под наем, строителство, покупка и обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба, внос-износ и реекспорт на стоки, посредничество, предприемачество, рекламна, консултантска и издателска дейност, спедиционна, складова и лизингова дейност, организиране на съвместни производства, както и всяка друга търговска дейност незабранена със закон и подзаконови нормативни актове”. Седалищата и адресите на дружествата били в гр.Пловдив, на ул.”********** № ***, ет.2, ап.5, на който адрес живеел свидетелят Х., с когото дъщерята на подсъдимия Г. имала интимна връзка.

За данъчната регистрация на „М.” ЕООД и „П.” ЕООД по ЗДДС от подсъдимия Г. бил упълномощен свидетелят Г. – счетоводител и познат на подсъдимия М., работещ с ЕТ „В. Г.-97”. За целта подсъдимият Г. и подсъдимият М. посетили офиса на свидетеля Г., на когото подсъдимият М. обяснил, че двамата с Г. искат да развиват съвместна дейност, като отворят бензиностанция и му възложили да регистрира двете дружества по ЗДДС. На въпрос на свидетеля Г. към двамата подсъдими защо дружествата се регистрират на трето лице, му било отговорено, че това е роднина на подсъдимия Г..

При обработването на документите за регистрация по ЗДДС било изискано личното присъствие на свидетеля С., тъй като рожденият баща на последния имал големи задължения към фиска. Това присъствие било осигурено от подсъдимия Г.. „П.” ЕООД било регистрирано по реда на ДОПК на 27.07.2011г. на територията на ТД НАП – Пловдив с ИН от НДР **********. В регистър Булстат същото дружество било вписано с ЕИК по БУЛСТАТ *********. По ЗДДС „П.” ЕООД било регистрирано на 02.09.2011г. „М.” ЕООД също било регистрирано по реда на ДОПК на 27.07.2011г. на територията на ТД на НАП – Пловдив, било вписано в регистър БУЛСТАТ с ЕИК ********* и било регистрирано по ЗДДС през м. септември 2011г.

След подписването на необходимите за регистрацията документи, свидетелят С. не бил информиран за дейността на двете дружества и не участвал в нея, какъвто бил и първоначалният план на подсъдимите Г. и М.. Организационната дейност по регистрацията на двете дружества, а впоследствие и фактическата дейност на самите дружества била поета от подсъдимите М. и Г.. Според разпределението на ролите между двамата, подсъдимият М. ръководил и организирал съвместната им дейност, във връзка с която поставял и задачи за изпълнение на подсъдимия Г.. Последният, на който били издадени генерални пълномощни от свидетеля С. за двете дружества, подписвал всички необходими за дейността им документи, набавял ежемесечно по указание на М. и покупни фактури за двете дружества, по които фактури реални доставки не били извършвани. Целта била да се минимизират задълженията на двете дружества за заплащането на ДДС за съответните данъчните периоди. Тъй като подсъдимият М. бил по-наясно с общата стопанска дейност, а и същият имал по-ръководна роля в нея, именно той посочвал на подсъдимия Г. за какво количество горива трябва да се доставят фактури, без да има реални доставки по същите. Облагата на подсъдимия Г., която получавал от съвместната си дейност с подсъдимия М., била единствено сумата от по 800лв. на месец, както и възможността да зарежда автомобила си безплатно с гориво от стопанисваните от двете дружества бензиностанции. Така документалното движение на делата на дружествата било поето от подс. Г., а фактическото управление над тях – от подс. М., като и двамата се занимавали с фактическата дейност на дружествата-всеки според предварително отредената му и уточнена впоследствие роля.

След регистрацията на „П.” ЕООД и „М.” ЕООД по ЗДДС дейността на общо пет бензиностанции, стопанисвани до този момент от подсъдимия М. посредством други дружества, веднага била пренасочена през тях.

Първата бензиностанция, находяща се в с. Калояново, обл.Пловдив започнала да осъществява дейност чрез „М.” ЕООД. Управител на тази бензиностанция бил свидетелят Ш.. Договорът с това дружество му го донесъл подс.М., от който и научил за смяната на дружеството, стопанисващо бензиностанцията. Оборотите отчитал, като ги предавал в бензиностанцията, находяща се срещу Затвора в гр. Пловдив, каквато била уговорката му с подсъдимия М.. Изложеното се установява от показанията на свид.Ш., дадени в хода на съдебното следствие, които съдът кредитира като обективни и логични, кореспондиращи с останалата доказателствена съвкупност, с изключение на онази им част, по отношение на която бе констатирано противоречие с показанията му от досъдебното производство, което наложи и прочитането им при спазване процедурата на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 от НПК. Горното се установява и от показанията на този свидетел, дадени в хода на досъдебното производство относно обстоятелства, за които свидетелят заяви липса на спомен и които бяха прочетени на основание чл.281, ал.4, вр.ал.1, т.2 от НПК. Относно показанията на свидетеля Ш., дадени на досъдебното производство и приобщени надлежно по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 и 2 от НПК се отчете, че същите са дадени по време много по-близка до процесните събития. При предаването на паричните суми на бензиностанцията при Затвора Пловдив свидетелят Ш. посочвал изрично, че ги оставя за подс.М., което обстоятелство, въпреки липсата на спомен у свид.Ш. в тази насока, се установява от показанията на свид.Р.-служител на тази бензиностанция.

На втората бензиностанция, находяща се в с. ***, обл. Пловдив, продажбите на горива се осъществявали през „П.” ЕООД. Управителят на бензиностанцията – свидетелката Г. контактувала само и единствено с подсъдимия М., когото възприемала като свой пряк ръководител, тъй като получавала от него разпореждания за работата, отчитала се на него за дейността на бензиностанцията, предавала му документацията /вкл. кочаните с фактури/ и получавала средствата за работни заплати на персонала. Подсъдимият М. посещавал бензиностанцията ежеседмично, за да вземе оборота, да занесе сумите за възнагражденията на служителите и да провери „как вървят нещата”. В тази бензиностанция работел и свидетелят Х.К., който при подписването на трудовия си договор уточнил параметрите му с подс.М..

В показанията си, дадени в хода на съдебното следствие, свидетелката Г. е категорична, че, както и трудовият й договор, така и документите във връзка с прекратяването на трудовото й правоотношение, били доставени от подс. М.. Той уведомил служителите на бензиностанцията, че продължаването на работата й е финансово неизгодно, което налагало същото да бъде преустановено. Свидетелката Г. допълва, че заявките за доставка на гориво също отправяла към подс.М.. Горното се установява и от показанията на свидетеля Х.К., който в хода на съдебното следствие, подробно изясни, че е виждал подс.М. при подписването на трудовия си договор, че с него са уточнили параметрите на възникналото правоотношение, че понякога подс.М. е давал заплатите на служителите, както и че е посещавал бензиностанцията ежеседмично, за да вземе оборота и да провери „как вървят нещата”. Съдът кредитира показанията му, дадени в хода на съдебното следствие, като обективни и логични, с изключение на онази им част, по отношение на която бе констатирано противоречие с показанията му от досъдебното производство, което наложи и прочитането им при спазване процедурата на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 от НПК. Относно обстоятелствата, за които бе констатирано противоречие, съдът кредитира именно показанията на свидетеля К. от досъдебното производство, прочетени по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 от НПК, като прие, че същите са дадени много по-скоро след процесните събития. В този смисъл съдът възприе показанията на този свидетел от досъдебното производство в прочетените части, в които е посочил, че трудовият договор е сключил именно през 2011г. /а не през 2012г./ и го е предал на подсъдимия М. /а не на свид.Г./, както и относно обстоятелството как са били давани заплатите. На досъдебното производство свидетелят К. е заявил, че пари за заплати е давал само подс.М., като е оставял парите на свид.Г. като отговорник, а тя ги е давала на работниците.

Третата бензиностанция, намираща се на бул. „***” в гр. Пловдив /срещу сградата на *** - Пловдив/, била наета от подсъдимите Г. и М. през м. април 2011г. Тогава двамата се запознали със свидетеля А., който имал задължение да отчита оборотите от нея. Първоначално бензиностанцията функционирала през „Мак бизнес форум” ЕООД. От м. октомври 2011г., работниците били преназначени към „М.” ЕООД и продажбите били извършвани от последното дружество. Подсъдимият М. обяснил на служителите, че поради някакви проблеми с фактурите, се налагало да смени фирмите. При ежедневното приключване на работата на бензиностанцията свидетелят А. отчитал дневния оборот лично на подсъдимия М. или на свидетелката К.К. – служител в „***” ЕООД, което дружество се ръководело от подсъдимия М.. По същия механизъм на подс. М. оборотите от своята смяна отчитали и свидетелите Д.К., Б.А. и И.Р.. От своя страна подсъдимият Г. посещавал бензиностанцията, за да зареди гориво, като предварително по телефона се обаждал подс.М., за да ги уведоми за посещението на Г.. Последният не заплащал горивото, с което бил зареждан автомобила му, а за сметка на това служителите на бензиностанцията записвали и се отчитали на М. за зареденото на подс.Г. гориво. Всеки един от свидетелите, работещи на бензиностанцията при Затвора-Пловдив, възприемал именно подсъдимия М. като свой пряк ръководител, тъй като контактували само с него за служебната си дейност и от него получавали трудовите си възнаграждения.

Свидетелят А.К., от своя страна, отчитал оборотите на съответния началник смяна, който впоследствие ги предавал на подс. М.. Назначението и заплащането за труда си свидетелят А.К. получавал от подс.М., което се установява от показанията на свидетеля, дадени в хода на съдебното следствие, които съдът кредитира като обективни, безпристрастни, логични и кореспондиращи с останалия доказателствен материал, с изключение на частта, в която бе констатирано противоречие с показанията на свидетеля от досъдебното производство. Тези показания бяха прочетени на основание чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 от НПК в частта, в която бе констатирано противоречие и относно въпросните обстоятелства съдът кредитира тези показания с оглед близостта им във времеви аспект с процесните събития.

В показанията си, дадени в хода на досъдебното производство, приобщени по реда на чл.371, т.1 от НПК, свидетелят Д.К. посочва, че след като бензиностанцията започнала да се стопанисва от „М.” ЕООД, подсъдимият М. продължил да им бъде шеф, като им обяснил, че поради някакви проблеми с фактурите, се налагало да смени фирмите. Свидетелят Д.К. заявява, че всички документи, свързани с доставката на горива /в т.ч. фактури, товарителници и др. документи/, е продължил да дава на подсъдимия М., от него получавал и възнаграждението си на ръка, на него е отчитал и оборота. Свидетелят Д.К. обобщава, че независимо, че през годините, в които е работил на въпросната бензиностанция, същата е била стопанисвана от различни търговски дружества, той винаги се е отчитал на подсъдимия М. и той винаги е бил единственият началник на бензиностанцията. Относно подс.Г. свидетелят заявява, че единствено е идвал на обекта.

Горното се установява и от показанията на свид.И.Р., който в показанията си пред съда обяснява, че познанството му със подсъдимите М. и Г. се дължи на обстоятелството, че е работил с тях на бензиностанцията при Затвора-Пловдив, като по-надолу уточнява, че се е отчитал на подс.М., от който е получавал и възнаграждението си и който е посещавал бензиностанцията ежедневно.

В подобен смисъл са и показанията на свидетеля Б.А., дадени в хода на съдебното производство, които са обективни, логични и кореспондиращи с показанията на останалите свидетели-служители на същата бензиностанция. Съдът не кредитира показанията на този свидетел от съдебното произвдстов единствено досежно някои обстоятелства, за които бе констатирано противоречие с показанията му от досъдебното производство, което наложи прочитането им на основание чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 от НПК. В този смисъл съдът прие, че в темпорално отношение именно показанията на свидетеля от досъдебнто производство са по-близки до процесните събития.

Четвъртата бензиностанция, стопанисвана посредством „П.” ЕООД, се намирала на „*** в гр. Пловдив. Тя била наета от „П.” ЕООД с договор за наем от 01.10.2011г. от „**”ООД – гр. Пловдив. При наемането на бензиностанцията от „П.” ЕООД служителите били посетени от Д.С. /собственик на бензиностанцията/ и подсъдимия М., които ги уведомили за отдаването на бензиностанцията под наем. Било разяснено, че бензиностанцията се отдава под наем, но няма да има кадрови и други структурни промени, обяснено било и как ще работи обектът, по какъв начин ще се отчитат оборотите и къде ще се носят документите. Работниците на тази бензиностанция били наети по договори към „П.” ЕООД, като контактували във връзка с дейността на бензиностанцията пряко с подсъдимия М.. Последният донесъл трудовите договори на служителите, като след подписването им, договорите били върнати на М., който обяснил как да се отделят пари за заплати и как да се изплащат на служителите. Отново подсъдимият М. осигурявал трудовите възнаграждения на персонала.

Свидетелят А., който бил назначен за управител на бензиностанцията, отчитал оборота от същата, съобразно давани му от подсъдимия М. указания, като за дейността и счетоводните документи на обекта контактувал най-вече с подсъдимия М.. Последният възложил на свидетеля А. да внася в банката сумите от дневните обороти и го насочил да зарежда гориво от фирма „***”. Показания относно горното дава, макар и уклончиво, в хода на съдебното следствие свидетелят А., който независимо от всичко изложено, отрече в разпита си пред съда подсъдимият М. да му е бил шеф. Свидетелят А., обаче не можа да даде логично обяснение пред съда за причината, поради която е изпълнявал „заръките” на подс.М. да доставя гориво от фирма „**”. Поради изложеното съдът кредитира показанията му, дадени в хода на съдебното следствие, с изключение на онази им част, по отношение на която бе констатирано противоречие с показанията му от досъдебното производство, което наложи и прочитането им при спазване процедурата на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 от НПК. Относно обстоятелствата, за които бе констатирано противоречие, съдът кредитира именно показанията на свидетеля А. от досъдебното производство, прочетени по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 от НПК, като прие, че същите в темпорално отношение са дадени много по-скоро след процесните събития, а и тези показания са много по-логични, отколкото дадените пред съда досежно въпросните обстоятелства. Съдът кредитира изцяло и онази част от показанията, дадени от свидетеля в досъдебното производство, които бяха прочетени на основание чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК, поради демонстрираната липса на спомен за определени обстоятелства. В тези си показания свид.А. недвусмислено е посочил, че именно по нареждане на подс.М. е носил счетоводните документи в счетоводната кантора при свид. Б., както и че С.М. е идвал в бензиностанцията, да взема ведомости. Показанията на свид.А. от досъдебното производство в прочетените им на основание чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 и 2 от НПК части, освен темпоралната си близост до процесните събития, логично допълват и обясняват горевизираните уклончиви изявления на свидетеля пред съда.

Петата бензиностанция, находяща се на ул.”***” в гр. Пловдив, била стопанисвана чрез „М.” ЕООД. Там работели свидетелите Б. и М., които знаели, че шеф им е подсъдимият М., тъй като контактували пряко с него във връзка с изпълнение на служебните си задължения, отчитали му оборотите от обекта и получавали от него трудовите си възнаграждения, той изготвял и доставките на гориво. Именно подсъдимият М. бил представен на служителите от бившия им работодател И., като наемател на бензиностанцията.

Горното се установява от показанията на свидетеля В.М., дадени в хода на съдебното производство, които съдът кредитира в пълнота като обективни, логични и кореспондиращи на останалите гласни доказателства по делото. Свидетелят М. бе категоричен, че негов шеф във фирма „М.” ЕООД е бил подсъдимият М., независимо, че на касовите бележки било отбелязано друго име. На подс.М. бил отчитан оборотът, той изготвял и доставките на гориво. Изложеното се установява и от показанията на свидетеля А. Б., дадени в хода на съдебното производство, които, макар и леко уклончиви, кореспондират с останалия доказателствен материал. Съдът не кредитира показанията на този свидетел от съдебното производство единствено досежно обстоятелствата, за които бе констатирано противоречие с показанията му от досъдебната фаза, което наложи прочитането им на основание чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 от НПК. За тези обстоятелства съдът кредитира именно показанията му от досъдебното производство, както и относно обстоятелствата, за които показанията на свид.Б. бяха прочетени на основание чл.281, ал.4, вр.ал.1, т.2 от НПК, поради демонстриран спомен за събитията. В този смисъл съдът прие, че в темпорално отношение именно показанията на свидетеля от досъдебното производство са по-близки до процесните събития, а и те кореспондират напълно с останалия доказателствен материал.

В изпълнение на задълженията си, разяснявани му от подсъдимия М., подсъдимият Г. подписвал документи от името на двете дружества, набавял и фактури за горива, без да са били реализирани доставки на такива. Така по поръчение на подсъдимия М., подсъдимият Г. осигурявал за „П.” ЕООД и „М.” ЕООД фактури, които били съставяни, като им бил придаван вид, че са извършени доставки, без да са били действително реализирани такива /т.нар. „безстокови” фактури/. Обяснението, дадено на подсъдимия Г. от подсъдимия М. за необходимостта от осигуряване на такива фактури била нуждата от „покриване” на горивата, които подсъдимият М. закупувал без документи. Фактурите, отразяващи нереализирани доставки подсъдимият Г. осигурявал ежемесечно, като подсъдимият М. му посочвал количествата горива, за които следвало да бъдат набавени фактури.

По повод намирането на фактури, отразяващи нереализирани доставки, подсъдимият Г. се свързал със свидетеля В.К. от гр. **, по прякор „***”, когото познавал и за когото знаел, че се занимава с продажба на фактури за фиктивни сделки от действащи фирми. Свидетелят К. се съгласил да набавя „безстокови” фактури за „П.” ЕООД и „М.” ЕООД на посочена от подсъдимия Г. стойност и за посочено от него количество горива срещу заплащане. Уговорили се фактурите да са с издатели различни фирми, за да не будят съмнение. Уговорката включвала и условието издаваните „безстокови” фактури да бъдат редовно осчетоводявани при фирмите „доставчици”, за да бъде обезпечена документално евентуална бъдеща насрещна проверка на данъчната администрация. Подсъдимият Г. заплащал за фактурите ежемесечно различни суми на свид.К., което се установява от обясненията на самия Г., дадени в хода на съдебното производство. В този смисъл съдът кредитира именно тази част от обясненията на подсъдимия Г., а не частта, в която посочва, че било договорено възнаграждение в размер на 500 лева месечно, тъй като, видно от материалите по делото, за различните месеци били осигурявани различен брой фактури, което неминуемо логично обуславя и размера на дължимата за тях насрещна престация.

Така от месец октомври 2011г. съвместната дейност на двамата подсъдими била приведена в действие и след предоставяне от подсъдимия М. на количества и цени, които са му необходими за фактуриране, подсъдимият Г. поръчвал, а свид. К. му предоставял фактури, сочени за издадени от „Технопродукт инженеринг”ЕООД, „Терони - 99”ЕООД, „Е.” ЕООД, „Г.” ЕООД и „Б.” ЕООД. При получаване на фактурите от свидетеля К., подсъдимият Г. му предавал и обещаното възнаграждение, което заделял от дадените му от подсъдимия М. суми. По този начин подсъдимият Г. осигурявал фактури и за двете новорегистрирани дружества-и за „П.” ЕООД, и за „М.” ЕООД. Всички тези фактури документирали доставки на горива, които не били реализирани реално към двете дружества.

Няколко фактури за горива, доставки на каквито не били извършвани, били издадени на „П.” ЕООД и от „Надежда 2012” ООД, с чийто управител – свидетелката В.Х. контактувал само подсъдимият М., който определял количествата и стойностите на фактурите.

След регистрирането на двете дружества „П.” ЕООД и „М.” ЕООД по ЗДДС, счетоводното обслужване на „М.” ЕООД по ЗДДС било възложено от двамата подсъдими на свидетеля Г., който бил регистриран като ЕТ „В. Г.-97”.

Счетоводното обслужване на „П.” ЕООД било възложено от подсъдимия Г. по указание на подсъдимия М. на свидетелката Б., която упражнявал счетоводна дейност посредством дружеството си „Регина-1” ЕООД.

Свидетелят Г. и свидетелката Б. били упълномощени официално от подсъдимия Г., след като осчетоводят данъчните фактури, да изготвят дневниците за покупки и продажби и справките-декларации по ЗДДС за двете дружества и да ги изпращат в ТД на НАП – Пловдив.

Счетоводните документи на „П.” ЕООД и „М.” ЕООД – фактури и други свидетелите Г. и Б. получавали в офисите си, най-често от подсъдимия Г. или от изпратени от подсъдимия М. трети лица. Понякога подсъдимият М. носел на свидетеля Г. и лично фактури, касаещи дейността на дружеството „М.” ЕООД.

Така в офиса на свидетеля Г. фактури за доставка на горива на дружеството „М.” ЕООД носели за осчетоводяване подсъдимите Г. и М.. Сред тези фактури били и фактурите с доставчици „Технопродукт инженеринг”ЕООД, „Терони - 99”ЕООД, „Е.” ЕООД, „Г.” ЕООД, „Б.” ЕООД, които удостоверявали нереализирани доставки. Документи, свързани с дейността на „М.” ЕООД били носени на свидетеля Г. и от свидетелката К.К., която била служителка в ръководеното от подсъдимия М. дружество „Ню петролиум груп” ЕООД. Когато свидетелят Г. в хода на счетоводното обслужване на „М.” ЕООД установил, че някои от фактурите за доставка на гориво, донесени му от подсъдимия Г. са издадени от дружество, което към момента на издаването им било дерегистрирано по ДДС, той се свързал именно с подсъдимия М.. На него именно свидетелят Г. правел периодични справки, които включвали и размера на дължимите суми за ДДС и осигуровки. Сумите, които били дължими като ДДС и осигуровки били носени на свидетеля Г. от свидетелката К.. Подсъдимият Г. от своя страна не живеел на територията на гр. Пловдив, като пътуванията му до града често били свързани с общата му с подсъдимия М. дейност.

В офиса на свидетелката Б. фактури за доставка на горива на дружеството „П.” ЕООД, сред които били и фактурите, издадени от името на „Технопродукт инженеринг”ЕООД, „Терони - 99”ЕООД, „Е.” ЕООД, „Г.” ЕООД, „Б.” ЕООД и „Надежда 2012”ООД, които удостоверявали нереализирани доставки, били носени за осчетоводяване най-вече от подсъдимия Г.. Понякога, когато свидетелката Б. отсъствала, подсъдимият Г. оставял фактурите в находящия се в съседство офис на дружеството „Ци ди ойл” ЕООД, където работели и свидетелите С.А. и Б.-К.-В.. След това последните двама носели въпросните фактури в офиса на свидетелката Б..

Подсъдимият Г. - в качеството си пълномощник на „П.” ЕООД и „Мега ойл инвест”ЕООД и обв. М. – в качеството си на фактически управляващ двете дружества, съответно чрез свид. Б. и свид. Г., подавали редовно и в срок справки – декларации в съответствие с изискванията на чл. 125, ал.1 от ЗДДС и чл. 116, ал.1 от ППЗДС, както и дневници за покупки и продажби, съгласно изискванията на чл. 124, ал.1 от ЗДДС и чл. 113, ал.1 от ППЗДДС.

Регистрацията по ЗДДС изисквала воденето на аналитични, отчетни регистри - дневник за покупките и дневник за продажбите. По силата на чл.124, ал.1 от ЗДДС и чл. 113, ал.1 от ППЗДДС – регистрираните лица по този закон водят задължително регистри – дневник за покупките и дневник за продажбите, съдържащи информацията за всички издадени и получени данъчни документи и отчети, които следва да бъдат издадени съгласно изискванията на закона или този правилник.

Въз основа на правата, произтичащи от издадените им пълномощни, всеки един от двамата счетоводителите - свид. Г. и свид. Б., формирал окончателните задължения, съответно на „Мега ойл инвест”ЕООД и „П.” ЕООД, с подаване на справки-декларации по ЗДДС, основани на аналитични регистри-дневници за покупки и продажби. Съдържанието на дневниците било предопределяно само от двамата подсъдими, които ясно съзнавали, че предоставят за счетоводно отразяване, вписване в съответните регистри и декларации и представяне пред ТД НАП, фактури, по които реални доставки на горива не са били извършвани.

При описаните условия за инкриминираните периоди такива справки-декларации /СД/, дневници за покупки и продажби били подавани в срок, в ТД на НАП – Пловдив.

Справките-декларации по ЗДДС, подавани от „М.” ЕООД през инкриминирания период са били подадени, както следва:

данъчен период	входящ номер	дата на подаване	от кой е подадена

Октомври 2011	1600-1834508	14.11.2011	ЕТ „В. Г.-97”
Ноември 2011	1600-1851948	14.12.2011	ЕТ „В. Г.-97”
Декември 2011	1600-1869741	16.01.2012	ЕТ „В. Г.-97”
Януари 2012	1600-1888777	14.02.2012	ЕТ „В. Г.-97”
Февруари 2012	1600-1906503	14.03.2012	ЕТ „В. Г.-97”
Март 2012	1600-1927375	17.04.2012	ЕТ „В. Г.-97”
Април 2012	1600-1947128	14.05.2012	ЕТ „В. Г.-97”
Май 2012	1600-1966099	14.06.2012	ЕТ „В. Г.-97”

Справките-декларации по ЗДДС, подавани за „П.” ЕООД през инкриминирания период, са били подадени, както следва:

данъчен период	входящ номер	дата на подаване	от кой е подадена

Октомври 2011	1600-1833960	14.11.2011	Р.Б./”Регина-1” ЕООД
Ноември 2011	1600-1850471	14.12.2011	Р.Б./”Регина-1” ЕООД
Декември 2011	1600-1863491	13.01.2012	Р.Б./”Регина-1” ЕООД
Януари 2012	1600-1887575	14.02.2012	Р.Б./”Регина-1” ЕООД
Февруари 2012	1600-1901768	13.03.2012	Р.Б./”Регина-1” ЕООД
Март 2012	1600-1918050	11.04.2012	Р.Б./”Регина-1” ЕООД
Април 2012	1600-1941472	12.05.2012	Р.Б./”Регина-1” ЕООД

В дневниците за продажби и в подаваните справки-декларации винаги били отразявани реални продажби на „П.” ЕООД и „М.” ЕООД. Съответно върху тези облагаеми продажби като регистрирани по ЗДДС дружествата начислявали косвен данък – ДДС. За да минимизират данъчния резултат в подаваните справки-декларации, с цел редуциране на дължимия косвен данък, подсъдимият Г. и подсъдимият М. осигурявали и предавали на счетоводителите на дружествата за осчетоводяване данъчни фактури, по които реално „П.” ЕООД и „М.” ЕООД не получавали доставки и по които не били извършвани плащания. С това двамата обвиняеми целели намаляване на данъчния резултат за всяко едно от дружествата, а оттам намалявали и размера на дължимия ДДС по извършените от дружествата продажби.

Подсъдимите М. и Г. били наясно, че регистрираните лица „П.” ЕООД и „М.” ЕООД сами определят резултата за всеки данъчен период и че с така включените в дневниците за покупки на дружествата „безстокови” фактури за данъчните периоди ще постигнат желания резултат. Това било сторено, с цел привидно да се увеличи размерът на внесения ДДС по доставките към дружеството и така завишената сума да се извади от начисления ДДС по продажбите, под формата на приспадане на данъчен кредит.

За данъчния период м. септември 2011г. и двете дружества се разчели коректно с фиска, като за „П.” ЕООД била подадена справка декларация по ЗДДС с нулева стойност, тъй като през това дружество не били извършвани доставки, а за „Мега ойл инвест”ЕООД била подадена справка декларация, сочеща ДДС за внасяне в размер на 1895,31лв., което било внесено в държавния бюджет. От следващия данъчен период обаче и чрез двете дружества подсъдимите М. и Г., действайки при съгласуваност помежду си, започнали да използват описания по-горе механизъм за намаляване на действително дължимото за внасяне по извършени продажби ДДС, чрез използване на „безстокови” фактури, вписвани в дневниците за покупки, сочени за издадени от различни дружества, без по тях да са били извършвани доставки по смисъла на чл. 6 или чл. 9 от ЗДДС.

Фактурите, с горните характеристики, с които двамата подсъдими се снабдявали през съответния месец, същите предавали в рамките на същия месец на счетоводителите на двете дружества – за осчетоводяване и включване в дневниците за покупки на дружествата.

Дейността на „П.” ЕООД за правилното прилагане на ЗДДС била обект на данъчна ревизия. На 11.01.2012г. била издадена Заповед № 1200166 за възлагане на Ревизия, изменена със заповед за възлагане на Ревизия № *** от 27.04.2012г., изменена със заповед за възлагане на Ревизия № **от 30.05.2012г. от екип от ревизори в състав Л.Е. и В.Б.. Заповедта била да се извърши ревизия „П.” ЕООД по ЗДДС за периода от 02.09.2011г. до 30.11.2011г.

На 16.07.2012г. бил изготвен Ревизионен доклад, а на 28.08.2012г. бил изготвен Ревизионен акт. Същият бил връчен по реда на чл.32 от ДОПК.

Две ревизии били извършени и на дружеството „М.” ЕООД, приключили с издаването на РА№№ *********/28.11.2012г. /за периода 02.09.2011г.-31.03.2012г./ и *********/15.04.2013г. /за данъчен период 01.04.2012г.-31.08.2012г./.

Чрез гореописания механизъм на съгласувано поведение, резултат на предварително съгласуване на волята им, насочено към постигане на инкриминирания резултат-избягване установяването и плащането на данъчни задължения за двете дружества, при съучастие помежду си като извършители /съизвършители/, при условията на посредствено извършителство – за „Мега ойл инвест”ЕООД чрез св. В.Д. Г., а за „П.” ЕООД чрез св. Р.К.Б., двамата подсъдими избегнали установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери за „Мега ойл инвест”ЕООД и „П.” ЕООД, представляващи дължим данък върху добавената стойност, като: потвърдили неистина в подадени писмени декларации, които се изискват по силата на закон; използвали документи с невярно съдържание при упражняване на стопанска дейност и водене на счетоводство на двете дружества и приспаднали неследващ се данъчен кредит за двете дружества през инкриминираните периоди.

І. За дружеството „Мега ойл инвест”ЕООД:

Данъчен период м. октомври 2011 г.

През м. октомври 2011г. подсъдимият Г. занесъл за осчетоводяване на св. Г. документи с невярно съдържание, за съдържанието на които преди това бил получил указания от подс.М.: данъчна фактура /д.ф. №/ с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги № 113/13.10.2011г., сочена за издадена от „Т.” ЕООД с данъчна основа на стойност 9 705 лв. и ДДС в размер на 1 941 лв.; д.ф. № 114/14.10.2011г., сочена за издадена от „Т.” ЕООД с данъчна основа на стойност 9 705 лв. и ДДС в размер на 1 941 лв.; д.ф. № 115/15.10.2011г., сочена за издадена от „Т.” ЕООД с данъчна основа на стойност 9 705 лв. и ДДС в размер на 1 941 лв.; д.ф. № 116/16.10.2011г., сочена за издадена от „Т.” ЕООД с данъчна основа на стойност 10 675,50 лв. и ДДС в размер на 2 135,10 лв.; д.ф. № 117/17.10.2011г., сочена за издадена от „Т.” ЕООД с данъчна основа на стойност 10 675,50 лв. и ДДС в размер на 2 135,10 лв.; д.ф. № 118/18.10.2011г., сочена за издадена от „Т.” ЕООД с данъчна основа на стойност 11 646 лв. и ДДС в размер на 2 329,20 лв.; д.ф. № 119/19.10.2011г., сочена за издадена от „Т.” ЕООД с данъчна основа на стойност 11 646 лв. и ДДС в размер на 2 329,20 лв.; д.ф. № 120/20.10.2011г., сочена за издадена от „Т.” ЕООД с данъчна основа на стойност 11 646 лв. и ДДС в размер на 2 329,20 лв. и д.ф. № 121/21.10.2011г., сочена за издадена от „Т.” ЕООД с данъчна основа на стойност 21 351 лв. и ДДС в размер на 4 270,20 лв., без по която и да е от тези фактури да е налице доставка по смисъла на чл.6 и чл. 9 от ЗДДС.

Въпросните фактури подс.Г. бил закупил преди това от свид.К. и същите отразявали количества и стойности, предварително дадени му от подс.М..

Към фактурите, сочени за платени в брой, били прикрепени фискални бонове, издадени от неустановено по делото фискално устройство.

Към горепосочените фактури нямало приложени товарителници, приемо-предавателни разписки, документи за удостоверяване на точния адрес на доставка, фишове за доставено количество гориво от електронната система на съответното превозно средство.

В дневниците на продажби на „Т.” ЕООД, за обсъждания данъчен период не били отразени сделки между двете дружества. Видно от предоставената от ТД НАП информация с изх. № 20-15-107#1/05.11.2012г., няма данни за регистрирани фискални устройства на „Т.” ЕООД.

Свидетелят Г. включил инкриминираните фактури в дневника за покупки на дружеството за м. октомври 2011г., който също бил документ с невярно съдържание, тъй като отразявал нереализирани покупки. На 14.11.2011г. в ТД НАП- Пловдив, била подадена от свидетеля Г. СД по ЗДДС, вх. № ***/14.11.2011 г. за данъчен период м. октомври 2011г., в която двамата подсъдими посредством свидетеля Г. потвърдили неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит и бил променен данъчният резултат за периода, като било декларирано ДДС за възстановяване в размер на 4 365,08 лв., наместо действително установения размер за внасяне от 16 985,92лв.

Сумата на декларирания ДДС за възстановяване и недекларирания ДДС за внасяне формирала размера на приспаднатия неследващ се данъчен кредит от 21 351 лв. С приспадането на неследващ се данъчен кредит в размер на 21 351 лв. двамата подсъдими М. и Г. избегнали установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери, а именно в размер на 21 351 лв..

Според заключенията на вещото лице, изготвило назначените в хода на досъдебното производство ССчЕ и допълнителна ССчЕ (том 4 и 5 от ДП), липсват сделки между „М.” ЕООД и „Т.” ЕООД, тоест сумата от 21 351 лв., „начислена” по тях не следва да се признае за данъчен кредит на дружеството.

Данъчен период м. ноември 2011 г.

През м. ноември 2011г. подсъдимият Г. занесъл за осчетоводяване на св. Г. документи с невярно съдържание, за съдържанието на които преди това бил получил указания от подс.М.: д.ф. № 67/02.11.2011г., сочена за издадена от „Т.” ЕООД с данъчна основа на стойност 11 799,60 лв. и ДДС в размер на 2 359,92 лв.; д.ф. № 68/03.11.2011г., сочена за издадена от „Т.” ЕООД с данъчна основа на стойност 11 799,60 лв. и ДДС в размер на 2 359,92 лв.; д.ф. № 69/04.11.2011г., сочена за издадена от „Т.” ЕООД с данъчна основа на стойност 11 799,60 лв. и ДДС в размер на 2 359,92 лв.; д.ф. № 70/04.11.2011г., сочена за издадена от „Т.” ЕООД с данъчна основа на стойност 11 799,60 лв. и ДДС в размер на 2 359,92 лв.; д.ф. № 71/05.11.2011г., сочена за издадена от „Т.” ЕООД с данъчна основа на стойност 21 632,60 лв. и ДДС в размер на 4 326,51 лв.; д.ф. № 72/06.11.2011г., сочена за издадена от „Т.” ЕООД с данъчна основа на стойност 11 799,60 лв. и ДДС в размер на 2 359,92 лв.; д.ф. № 73/07.11.2011г., сочена за издадена от „Т.” ЕООД с данъчна основа на стойност 11 799,60 лв. и ДДС в размер на 2 359,92 лв.; д.ф. № 74/08.11.2011г., сочена за издадена от „Т.” ЕООД с данъчна основа на стойност 7 883,50 лв. и ДДС в размер на 1 576,70 лв. и д.ф. № 75/09.11.2011г., сочена за издадена от „Т.” ЕООД с данъчна основа на стойност 7 883,50 лв. и ДДС в размер на 1 576,70 лв., без по която и да е от тях да е налице доставка по смисъла на чл. 6 и чл.9 ЗДДС.

Видно от предоставената от НАП информация, с изх. № 20-15-107#1/05.11.2012 г., регистрираното фискално устройство на „Т.” ЕООД е с № ED 207056 и № на ФП 44207056, а фискалните бонове, прикрепени към всяка фактура в брой, били от фискално устройство с № DY 186352 и № на ФП 36209954. Съобразно предоставената от НАП информация с изх. № 20-15-107#2/05.11.2012г., през месец ноември 2011 г. „Т.” ЕООД не е декларирало в дневниците си за продажби извършени доставки към „М.” ЕООД.

Данъчните фактури били включени от свидетелят Г. в дневника за покупки на „Мега ойл инвест”ЕООД, който също бил документ с невярно съдържание, тъй като отразявал нереализирани покупки.

На 14.12.2011г. от свидетеля Г. била подадена в ТД на НАП-Пловдив, СД по ЗДДС, вх. № 1600-1851948/14.12.2011 г. за данъчен период м. ноември 2011г., в която двамата подсъдими посредством счетоводителя Г. потвърдили неистина относно размера на получените доставки и начисления ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит и бил променен данъчният резултат за периода, като било декларирано ДДС за внасяне в размер на 5 478,18 лв., наместо действително установения размер за внасяне от 27 134,29 лв.

По този начин двамата подсъдими избегнали установяването и плащането на данъчни задължения и бил приспаднат неследващ се данъчен кредит в размер на 21 656,11 лв., която сума представлява разликата между действително установения ДДС за внасяне и декларирания такъв. Размерът на данъчните задължения за периода, чието установяване и плащане двамата подсъдими са избегнали е особено голям по смисъла на дефинитивната норма на закона и възлиза на 21 656,11 лв.

Според заключенията на вещото лице, изготвило назначените в хода на досъдебното производство ССчЕ и допълнителна ССчЕ (том 4 и 5), липсват сделки между „М.” ЕООД и „Т.” ЕООД, тоест сумата от 21 639,44 лв., „начислена” по тях следва да не се признае за данъчен кредит на дружеството. Според вещото лице през месец ноеври 2011г. в дневниците за продажби на дружеството „М.” ЕООД са осчетоводени 100,02 лв. по-малко, в резултат на което експертът допълнително е начислиел 83,35лв. данъчна основа и 16,67лв. ДДС, при което данъчната основа на изъвршените продажби от „М.” ЕООД става 348 512,03 и ДДС 69 702,47 лв. По този начин сумата от начисления ДДС в размер на 21 639,44 лв. по нереализираните покупки и допълнително начисленото от вещото лице ДДС в размер на 16,67лв. по извършените от „М.” ЕООД продажби дава размера на неправомрно ползвания данъчен кредит от дружеството за месец ноември възлизащ на 21 656,11 лв.

По делото не се намира доказателствена информация, нито подсъдимите е посочили как да бъде събрана такава, сочеща на реалност на сделките, отразени в инкриминираните фактури за доставки с посочен купувач „М.” ЕООД и продавач „Т.” ЕООД. Напротив, събрани са верига от отрицателни доказателства – „Т.” ЕООД не е включило в дневниците си за продажби извършени доставки към „М.” ЕООД /което се установява от заключението на назначената в хода на съдебното производство допълнителна ССчЕ/, подсъдимият Г. посочва, че е закупувал фактурите, издадени от името на това дружество от свид. В.К., документалният управител на дружеството „доставчик” „Т.” ЕООД-свид.С.Н. в разпита си в хода на съдебното производство обяснява механизма на придобиване от него на няколко фирми, сред които била и въпросната „Т.” ЕООД, за което му била заплатена парична сума. Същият отрича да е имал документи за това дружество, както и да е упражнявал дейност с него.

Данъчен период м. декември 2011 г.

През м. декември 2011г. подсъдимият Г. занесъл за осчетоводяване на св. Г. документи с невярно съдържание, за съдържанието на които преди това бил получил указания от подс.М.: д.ф. № 54/01.12.2011г., сочена за издадена от „Т.” ЕООД с данъчна основа на стойност 11 700 лв. и ДДС в размер на 2 340 лв.; д.ф. № 55/02.12.2011г., сочена за издадена от „Т.” ЕООД с данъчна основа на стойност 11 700 лв. и ДДС в размер на 2 340 лв.; д.ф. № 56/03.12.2011г., сочена за издадена от „Т.” ЕООД с данъчна основа на стойност 11 700 лв. и ДДС в размер на 2 340 лв.; д.ф. № 57/04.12.2011г., сочена за издадена от „Т.” ЕООД с данъчна основа на стойност 11 700 лв. и ДДС в размер на 2 340 лв.; д.ф. № 58/05.12.2011г., сочена за издадена от „Т.” ЕООД с данъчна основа на стойност 11 700 лв. и ДДС в размер на 2 340 лв.; д.ф. № 59/06.12.2011г., сочена за издадена от „Т.” ЕООД с данъчна основа на стойност 11 700 лв. и ДДС в размер на 2 340 лв.; д.ф. № 60/07.12.2011г., сочена за издадена от „Т.” ЕООД с данъчна основа на стойност 11 700 лв. и ДДС в размер на 2 340 лв.; д.ф. № 61/08.12.2011г., сочена за издадена от „Т.” ЕООД с данъчна основа на стойност 11 700 лв. и ДДС в размер на 2 340 лв.; д.ф. № 62/09.12.2011г., сочена за издадена от „Т.” ЕООД с данъчна основа на стойност 11 700 лв. и ДДС в размер на 2 340 лв.; д.ф. № 63/10.12.2011г., сочена за издадена от „Т.” ЕООД с данъчна основа на стойност 11 700 лв. и ДДС в размер на 2 340 лв. и д.ф. № 179/28.12.2011г., сочена за издадена от „Бохера” ЕООД с данъчна основа на стойност 27 542 лв. и ДДС в размер на 5 504 лв., без по която и да било от тях да е налице доставка по смисъла на чл. 6 и чл.9 ЗДДС.

Към горепосочените фактури, сочени за издадени от «Терони 99»ЕООД и „Бохера” ЕООД, нямало приложени товарителници, приемо-предавателни разписки, документи за удостоверяване на точния адрес на доставка, фишове за доставено количество гориво от електронната система на съответното превозно средство.

Видно от предоставената от НАП информация, с изх. № 20-15-107#1/05.11.2012 г., регистрираното фискално устройство на „Т.” ЕООД е с № ED 207056 и № на ФП 44207056, а фискалните бонове, прикрепени към всяка фактура в брой, са от фискално устройство с № DY 186312 и № на ФП 36209933. Съобразно предоставената от НАП информация с изх. изх. № 20-15-12#1/11.02.2013 г., дружеството е с прекратена регистрация по ЗДДС от 21.12.2011 г. и за м. декември 2011 г. няма подадена справка-декларация по ЗДДС.

По фактурата, сочена за издадена от „Бохера” ЕООД, описана по-горе, неправомерно бил използван данъчен кредит в размер на 5 504 лв. Към същата няма приложени товарителница и приемо-предавателна разписка, документи за удостоверяване на точния адрес на доставка, фишове за доставено количество гориво от електронната система на съответното превозно средство. Видно от предоставената от НАП информация с изх. № РД-21-5341#10/19.03.2013г., в дневниците си за продажби „Бохера” ЕООД не е отразила извършени доставки към „М.” ЕООД за обсъждания данъчен период.

Описаните по-горе фактури били включени от свидетеля Г. в дневника за покупки на дружеството за месец ноември 2011г., който също бил документ с невярно съдържание, тъй като отразявал нереализирани покупки. На 16.01.2012г. от свидетеля Г. била подадена в ТД на НАП-Пловдив от името на регистрираното лице СД по ЗДДС вх. № 1600-1869741/16.01.2012 г. за данъчен период м. декември 2011г., в която двамата подсъдими посредством счетоводителя Г. потвърдили неистина относно данъчната основа на извършените покупки и отчетната стойност и променили данъчния резултат за периода, като в декларирали ДДС за възстановяване в размер на 3 764,79 лв., наместо действително установения размер за внасяне от 25 140,01 лв. Сумата на декларирания ДДС за възстановяване и недекларирания ДДС за внасяне формирала размера на приспаднатия неследващ се данъчен кредит от 28 904,80 лв.

С приспадането на неследващ се данъчен кредит в размер на общо 28 904,80 лв. било избегнато установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери, а именно в размер на 28 904,80 лв.

Според заключенията на вещото лице, изготвило назначените в хода на досъдебното производство ССчЕ и допълнителна ССчЕ (том 4 и 5 от ДП), липсват реални сделки между „М.” ЕООД и „Т.” ЕООД, както и между „М.” ЕООД и „Бохера” ЕООД, тоест сумата от 28 904,80 лв., „начислена” по тях следва да не се признае за данъчен кредит на дружеството.

По делото не се намира доказателствена информация, нито подсъдимите са посочили как да бъде събрана такава, сочеща на реалност на сделките, отразени в инкриминираните фактури за доставки с посочен купувач „М.” ЕООД и продавач „Т.” ЕООД, а също и с продавач „Бохера” ЕООД. Напротив, събрани са верига от отрицателни доказателства, като посочените относно предходния данъчен период, касаещи „доставките” от „Т.” ЕООД, касаят и този данъчен период. Относно „доставчикът” „Бохера” ЕООД също е налице изобилие от отрицателни доказателства, опровергаващи наличието на реална доставка, а именно обстоятелството, че „Бохера” ЕООД също не е включило в дневниците си за продажби извършени доставки към „М.” ЕООД /което се установява от заключението на назначената в хода на съдебното производство допълнителна ССчЕ/, подсъдимият Г. посочва, че е закупувал фактурите, издадени от името на това дружество, от свид. В.К., документалният управител на дружеството „доставчик” „Бохера” ЕООД, който е документален управител и на „Т.” ЕООД- свид.С.Н. в разпита си пред съда описва придобиването и на това дружество по молба на свой познат. Свидетелят Н. допълва, че впоследствие случайно узнал, че това дружество има нов преобретател, за което той изобщо дори не бил уведомен.

Данъчен период м. януари 2012 г.

През м. януари 2012 г. подсъдимият Г. занесъл за осчетоводяване на св. Г. документи с невярно съдържание, за съдържанието на които преди това бил получил указания от подс.М.: д.ф. № 67/04.01.2012г., сочена за издадена от „Г.” ЕООД с данъчна основа на стойност 12 246 лв. и ДДС в размер на 2 449,20 лв.; д.ф. № 70/10.01.2012г., сочена за издадена от „Г.” ЕООД с данъчна основа на стойност 12 246 лв. и ДДС в размер на 2 449,20 лв.; д.ф. № 71/12.01.2012г., сочена за издадена от „Г.” ЕООД с данъчна основа на стойност 12 246 лв. и ДДС в размер на 2 449,20 лв.; д.ф. № 75/16.01.2012г., сочена за издадена от „Г.” ЕООД с данъчна основа на стойност 12 246 лв. и ДДС в размер на 2 449,20 лв.; д.ф. № 76/17.01.2012г., сочена за издадена от „Г.” ЕООД с данъчна основа на стойност 12 246 лв. и ДДС в размер на 2 449,20 лв.; д.ф. № 80/21.01.2012г., сочена за издадена от „Г.” ЕООД с данъчна основа на стойност 12 246 лв. и ДДС в размер на 2 449,20 лв.; д.ф. № 82/24.01.2012г., сочена за издадена от „Г.” ЕООД с данъчна основа на стойност 12 246 лв. и ДДС в размер на 2 449,20 лв., без по нито една от тях да е налице доставка по смисъла на чл. 6 и чл.9 ЗДДС.

Подсъдимият М. предал през посочения период на свидетеля Г. за осчетоводяване и д.ф. № 996/04.01.2012г., сочена за издадена от „Надежда-2012” ООД, със завишени стойности, а именно с некоректно отразени: данъчна основа на стойност 20 800 лв. и ДДС в размер на 4 160 лв., наместо действително вписаните във фактурата стойности от данъчна основа в размер на 5 800 лв. и ДДС в размер на 1 160 лв., без да е налице доставка на отразената стойност.

Сочените за издадени от „Г.” ЕООД, с ЕИК: *********. фактури били издадени в брой и било осчетоводено извършено плащане по тях. Прикрепените към тях фискални бонове били от фискално устройство с № DY 186956 и № на ФП 36209951. Към тези фактури нямало приложени товарителници, приемо-предавателни разписки, документи за удостоверяване на точния адрес на доставка, фишове за доставено количество гориво от електронната система на съответното превозно средство.

Съгласно предоставената от НАП информация с изх. № 13-44-00-2047/09.11.2012 г., извършените доставки към „М.” ЕООД били отразени в подадените в НАП дневници за продажби на „Г.” ЕООД. В предоставената от НАП информация под същият номер обаче се сочи и че за „Г.” ЕООД няма данни за регистрирани ЕКАФП. В резултат на извършения експертен анализ, вещото лице по назначената в хода на досъдебното производство допълнителна съдебно-счетоводна експертиза е направило извод, отразен в експертното заключение, че издадените от „Г.” ЕООД фактури отразяват нереализирани досатвки и по тях неправомерно е бил използван данъчен кредит в общ размер на 17 144.40 лв.

Относно фактурата, издадена от „Надежда-2012” ООД, се констатира, че фактура № 996/04.01.2012 г., издадена от „Надежда-2012” ООД, е била осчетоводена в дневника за покупки на „М.” ЕООД с данъчна основа 20 800,00 лв. и ДДС 4 160,00 лв. Реалните стойности на фактурата са били данъчна основа 5 800,00 лв. и ДДС 1 160,00 лв. В резултат на некоректното отразяване на реалните стойности, неправомерно е бил използван данъчен кредит в размер на 3 000.00 лв. Относно фактура №998/05.01.12г., издадена от „П.” ЕООД, вещото лице е посочило, че тя е осчетоводена в дневника за покупки на „М.” ЕООД с данъчна основа 7 618,44лв. и ДДС 1523,69 лв. Реалните стойности на фактурата са данъчна основа 7950,70лв. и ДДС 1590,14лв., в резултат на което експертът допълнително е начислил 332,26 лв. данъчна основа и 66,45 лв. ДДС. Според заключенията на вещото лице, изготвило назначените в хода на досъдебното производство ССчЕ и допълнителна ССчЕ (том 4 и 5), сумата от 20 077,95 лв., представлява неправомерно ползвания данъчен кредит от „М.” ЕООД за този данъчен период.

Описаните инкриминирани фактури били включени от счетоводителя Г. в дневника за покупки на дружеството за м. януари 2012г., който също бил документ с невярно съдържание, тъй като отразявал нереализирани покупки и една покупка на стойност, по-висока от действителната, и намерили отражение в подадената на 14.02.2012г. СД по ЗДДС № 1600-1888777/14.02.2012г. Въпросната СД била подадена в ТД на НАП – Пловдив от счетоводителя Г., като в нея била потвърдена неистина относно размера на получените доставки и начисления ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит и бил променен данъчния резултат за периода, като било декларирано ДДС за внасяне в размер на 5 956,83 лв., наместо действително установения размер ДДС за внасяне от 26 034,78 лв. С приспадането на неследващ се данъчен кредит в размер на 20 077,95 лева, било избегнато установяването и плащането на данъчни задължения за съответния период в размер на 20 077,95 лв., която сума представлява разликата между действително установения ДДС за внасяне и декларирания такъв.

По делото не се намира доказателствена информация, нито подсъдимите са посочили как да бъде събрана такава, сочеща на реалност на сделките, отразени в инкриминираните фактури за доставки с посочен купувач „М.” ЕООД. Напротив, събрани са верига от отрицателни доказателства – подсъдимият Г. посочва, че е закупувал фактурите, издадени от името на това дружество от свид. В.К., свидетелят В.П., който се е занимавал със счетоводното обслужване на „Г.” ЕООД и чиито показания от досъдебното поризовдство бяха приобщени по реда на чл.371, т.1 от НПК, сочи, че тази фирма не е имала никаква дейност, но видял, че 2012г. били подадени коригирани справки декларации за големи суми, поради което отказал да работи с тях.

Данъчен период м. февруари 2012 г.

През м. февруари 2012 г. подсъдимият Г. занесъл за осчетоводяване на св. Г. документи с невярно съдържание, за съдържанието на които преди това бил получил указания от подс.М.: д.ф. 616/04.02.2012г., сочена за издадена от „Е.” ЕООД с данъчна основа на стойност 12 246 лв. и ДДС в размер на 2 449,20 лв.; д.ф. 617/05.02.2012г., сочена за издадена от „Е.” ЕООД с данъчна основа на стойност 12 246 лв. и ДДС в размер на 2 449,20 лв.; д.ф. 618/06.02.2012г., сочена за издадена от „Е.” ЕООД с данъчна основа на стойност 12 246 лв. и ДДС в размер на 2 449,20 лв.; д.ф. 619/07.02.2012г., сочена за издадена от „Е.” ЕООД с данъчна основа на стойност 8 164 лв. и ДДС в размер на 1 632,80 лв.; д.ф. 620/13.02.2012г., сочена за издадена от „Е.” ЕООД с данъчна основа на стойност 12 246 лв. и ДДС в размер на 2 449,20 лв.; д.ф. 621/14.02.2012г., сочена за издадена от „Е.” ЕООД с данъчна основа на стойност 8 164 лв. и ДДС в размер на 1 632,80 лв.; д.ф. 622/20.02.2012г., сочена за издадена от „Е.” ЕООД с данъчна основа на стойност 12 246 лв. и ДДС в размер на 2 449,20 лв.; д.ф. 623/21.02.2012г., сочена за издадена от „Е.” ЕООД с данъчна основа на стойност 12 246 лв. и ДДС в размер на 2 449,20 лв.; д.ф. 624/23.02.2012г., сочена за издадена от „Е.” ЕООД с данъчна основа на стойност 12 246 лв. и ДДС в размер на 2 449,20 лв.; д.ф. 625/25.02.2012г., сочена за издадена от „Е.” ЕООД с данъчна основа на стойност 12 246 лв. и ДДС в размер на 2 449,20 лв.; д.ф. 626/27.02.2012г., сочена за издадена от „Е.” ЕООД с данъчна основа на стойност 12 246 лв. и ДДС в размер на 2 449,20 лв. и д.ф. 627/29.02.2012г., сочена за издадена от „Е.” ЕООД с данъчна основа на стойност 12 246 лв. и ДДС в размер на 2 449,20 лв., без по която и да било от посочените фактури да е налице доставка по смисъла на чл. 6 и чл.9 ЗДД.

Към фактурите нямало приложени товарителници, приемо-предавателни разписки, документи за удостоверяване на точния адрес на доставка, фишове за доставено количество гориво от електронната система на съответното превозно средство. Фактурите били издадени в брой и било осчетоводено извършено плащане по тях. Фискалните бонове, прикрепени към тях, били от фискално устройство с № DY 186956 и № на ФП 36209951.

За месец Февруари 2012 са били предоставени 3 бр. справки-декларации по ЗДДС на „Е.” ЕООД с един и същ входящ номер от една и съща дата и дневници за покупки и продажби към тях. Предоставените Справки-декларации по ЗДДС и дневници за покупки и продажби към тях са били както следва:

Вх. № 22101761703/14.03.2012 г., с брой записи: 52 за покупки и 49 за продажби, ДДС за внасяне 261.55 лв., ДДС внесено ефективно 0.00 лв. От предоставените дневници за покупки и продажби към тази справка-декларация по ЗДДС се констатира, че няма отразени сделки между „Е.” ЕООД и „М.” ЕООД.

Вх. № 22101761703/14.03.2012 г., с брой записи: 13 за покупки и 46 за продажби, ДДС за внасяне 378.90 лв., ДДС внесено ефективно 378.90 лв. От предоставените дневници за покупки и продажби към тази справка-декларация по ЗДДС се констатира, че посочените фактури са отразени в дневника за продажби на „Е.” ЕООД, с изключение на фактура № 621/14.02.2012г., която е отразена като издадена на „Йорк” ЕООД, с ЕИК: BG200025169.

-Вх. № 22101761703/14.03.2012 г., с брой записи: 17 за покупки и 16 за продажби, ДДС за внасяне 302.52 лв., ДДС внесено ефективно 0.00 лв. От предоставените дневници за покупки и продажби към тази справка-декларация по ЗДДС се констатира, че няма отразени сделки между „Е.” ЕООД и „М.” ЕООД.

В дневниците за покупки на «Мега ойл инвест»ЕООД за месец февруари 2012 г. е било осчетоводено и кредитно известие № 1/01.02.2012 г., издадено от „Надежда-2012” ООД, с данъчна основа 15 000.00 лв. и ДДС 3 000 лв., което не е било предоставено по делото. В предоставените документи от „Надежда-2012” ООД, не е било отразено издаването му, поради което вещото лице, изготвило допълнителната ССчЕ, назначена в хода на досъдебното производство, е приело, че данъчната основа неправомерно е била намалена с 15 000.00 лв. и съответно дължимия за внасяне ДДС е бил намален неправомерно с 3 000.00 лв.

Според заключенията на вещото лице, изготвило назначените в хода на досъдебното производство ССчЕ и допълнителна ССчЕ (том 4 и 5 от ДП), сумата от 24 757,60 лв., представлява неправомерно ползвания данъчен кредит от „М.” ЕООД за този данъчен период.

Описаните по-горе фактури били включени от свидетеля Г. в дневника за покупки, който също бил документ с невярно съдържание, тъй като отразявал нереализирани покупки, и намерили отражение като обобщена информация в подадената от свидетеля Г. на 14.03.2012г. до ТД НАП - Пловдив СД по ЗДДС, вх. № 1600-1906503/14.03.2012 г. за данъчен период м. февруари 2012г. Във въпросната СД подсъдимите Г. и М., посредством свидетеля Г., потвърдили неистина относно размера на получените доставки и начисления ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит и бил променен данъчният резултат за периода, като било декларирано ДДС за внасяне в размер на 3 562,53 лв., наместо действително установения размер ДДС за внасяне от 28 320,13 лв.

С приспадането на данъчен кредит в размер на 24 757,60 лв., която сума представлява разликата между действително установения ДДС за внасяне и декларирания такъв, било избегнато установяването и плащането на данъчни задължения за „Мега ойл инвест”ЕООД в особено големи размери, а именно в размер на 24 757,60 лв..

Данъчен период м. март 2012 г.

През м. март 2012 г. подсъдимият Г. занесъл за осчетоводяване на св. Г. документи с невярно съдържание, за съдържанието на които преди това бил получил указания от подс.М.: д.ф. 645/03.03.2012г., сочена за издадена от „Е.” ЕООД с данъчна основа на стойност 12 198,83 лв. и ДДС в размер на 2 439,77 лв.; д.ф. 646/05.03.2012г., сочена за издадена от „Е.” ЕООД с данъчна основа на стойност 12 198,83 лв. и ДДС в размер на 2 439,77 лв.; д.ф. 647/08.03.2012г., сочена за издадена от „Е.” ЕООД с данъчна основа на стойност 12 198,83 лв. и ДДС в размер на 2 439,77 лв.; д.ф. 648/10.03.2012г., сочена за издадена от „Е.” ЕООД с данъчна основа на стойност 12 198,83 лв. и ДДС в размер на 2 439,77 лв.; д.ф. 649/11.03.2012г., сочена за издадена от „Е.” ЕООД с данъчна основа на стойност 12 198,83 лв. и ДДС в размер на 2 439,77 лв.; д.ф. 650/14.03.2012г., сочена за издадена от „Е.” ЕООД с данъчна основа на стойност 12 198,83 лв. и ДДС в размер на 2 439,77 лв.; д.ф. 651/18.03.2012г., сочена за издадена от „Е.” ЕООД с данъчна основа на стойност 12 198,83 лв. и ДДС в размер на 2 439,77 лв.; д.ф. 652/10.03.2012г., сочена за издадена от „Е.” ЕООД с данъчна основа на стойност 12 198,83 лв. и ДДС в размер на 2 439,77 лв.; д.ф. 653/23.03.2012г., сочена за издадена от „Е.” ЕООД с данъчна основа на стойност 12 198,83 лв. и ДДС в размер на 2 439,77 лв.; д.ф. 654/25.03.2012г., сочена за издадена от „Е.” ЕООД с данъчна основа на стойност 12 198,83 лв. и ДДС в размер на 2 439,77 лв.; д.ф. 655/28.03.2012г., сочена за издадена от „Е.” ЕООД с данъчна основа на стойност 8 132 лв. и ДДС в размер на 1 626,40 лв. и д.ф. 656/29.03.2012г., сочена за издадена от „Е.” ЕООД с данъчна основа на стойност 8 132 лв. и ДДС в размер на 1 626,40 лв., без по нито една от тях да е налице доставка по смисъла на чл. 6 и чл.9 ЗДДС.

Към описаните фактури, сочени за издадени от „Е.” ЕООД, нямало приложени товарителници, приемо-предавателни разписки, документи за удостоверяване на точния адрес на доставка, фишове за доставено количество гориво от електронната система на съответното превозно средство. Фактурите били издадени в брой и било осчетоводено извършено плащане по тях. Прикрепените към тях фискални бонове били от фискално устройство с № DY 186956 и № на ФП 36209951.

Видно от предоставената от НАП информация с изх. № 10-44-00-5950/08.11.2012г., „Е.” ЕООД има регистрирано фискално устройство с № ОТ 245576 и № на ФП 03480123. След извършения подробен анализ, от вещото лице, депозирало по делото заключение на допълнителната съдебно-счетоводна експертиза, назначена в хода на доъсдебното производство, е било прието, че посочените фактури са документирали неизвършени реално доставки, а приспаднатият от «Мега ойл инвест» ЕООД данъчен кредит по тях в размер на 27 650,50 лв. за неследващ се.

При изготвяне на експертното заключение на допълнителната ССчЕ, назначена по досъдебното производство, вещото лице е установило и че в дневника за продажби на дружеството за м. март 2012г., не са били отразени доставки по смисъла на чл.6 от ЗДДС, а именно: доставка по фактура № **********/05.03.2012г. с данъчна основа 166,67лв. и ДДС 33,33 лв., издадена от «Мега ойл инвест»ЕООД с получател «ПГ по машиностроене» - гр. Пловдив, доставка по фактура № **********/06.03.2012г. с данъчна основа 166,67лв. и ДДС 33,33 лв., издадена от «Мега ойл инвест»ЕООД с получател «ПГ по машиностроене» - гр. Пловдив и доставка по фактура № **********/06.03.2012г. с данъчна основа 166,66лв. и ДДС 33,33 лв., издадена от «Мега ойл инвест»ЕООД с получател «ПГ по машиностроене» - гр. Пловдив. В резултат на този извод, от експерта допълнително са били начислени 500.00 лв. данъчна основа и 99.99 лв. ДДС. Общият размер на допълнително начисленото от вещото лице ДДС по тези фактури бил взет предвид от него при определяне на общия размер на неправомерно ползвания данъчен кредит за данъчния период, като сумата от начисления допълнително по тях ДДС за внасяне е била добавена към сумата на начисления ДДС по инкриминираните доставки. По този начин бил определен размерът на неправомерно ползвания данъчен кредит за данъчния период, а именно 27 750, 49 лева.

Описаните по-горе фактури, отразяващи нереализирани доставки, били включени от свидетеля Г. в дневника за покупки на дружеството за м. март 2012г., който също бил документ с невярно съдържание, тъй като отразявал нереализирани покупки.

Така оформените в дневника за покупки записи намерили отражение като обобщена информация в подадената от свидетеля Г. на 17.04.2012г. до ТД НАП - Пловдив СД по ЗДДС, № 1600-1927375/17.04.2012 г. за данъчен период м. март 2012г. Във въпросната данъчна декларация подсъдимите М. и Г., посредством счетоводителя Г., потвърдили неистина относно размера на получените доставки и начисления ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит и бил променен данъчният резултат за периода, като било декларирано ДДС за внасяне в размер на 1 557,55 лв., наместо действително установения размер от 29 308,04 лв.

С приспадането на данъчен кредит в размер на 27 750,49 лв., представляваща разликата между действително установения ДДС за внасяне и декларирания такъв, двамата подсъдими избегнали установяването и плащането на данъчни задължения за „Мега ойл инвест”ЕООД в особено големи размери, а именно в размер на 27 750,49 лв.

Всичко изложено за предходен данъчен период откъм доказателствената обезпеченост, отнасящо се за „доставките” от името на „Е.” ЕООД, се касае и за този данъчен период.

7.Данъчен период м. април 2012 г.

През м. април 2012 г. подсъдимият Г. занесъл за осчетоводяване на св. Г. документи с невярно съдържание, за съдържанието на които преди това бил получил указания от подс.М.: д.ф. № 671/26.04.2012г., сочена за издадена от „Е.” ЕООД с данъчна основа на стойност 12 246 лв. и ДДС в размер на 2 449,20 лв., д.ф. № 677/26.04.2012г., сочена за издадена от „Е.” ЕООД с данъчна основа на стойност 10 000,90 лв. и ДДС в размер на 2 000,18 лв.; д.ф. 678/27.04.2012г., сочена за издадена от „Е.” ЕООД с данъчна основа на стойност 12 025 лв. и ДДС в размер на 2 405 лв. и д.ф. 679/28.04.2012г., сочена за издадена от „Е.” ЕООД с данъчна основа на стойност 9 500 лв. и ДДС в размер на 1 900 лв., без по която и да било от тях да е налице доставка по смисъла на чл. 6 и чл.9 ЗДД.

За осчетоводяване и за отразяване в дневника на покупките била предадена от подс.М. и данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги № 1337/06.04.2012г., с доставчик „Надежда-2012” ЕООД и получател „Нюпетролиум груп” ЕООД с данъчна основа 4 965,56лв. и начислен ДДС в размер на 1 241,39лв.

Към горепосочените фактури от „Е.” ЕООД, сочени за издадени в брой, нямало приложени товарителници, приемо-предавателни разписки, документи за удостоверяване на точния адрес на доставка, фишове за доставено количество гориво от електронната система на съответното превозно средство.

Видно от предоставената от НАП информация с изх. № 10-44-00-5950/08.11.2012, в дневниците си за продажби за обсъждания данъчен период „Е.” ЕООД не е отразило извършени доставки към „М.” ЕООД. Това се установява и от заключението на назначената в хода на съдебното производство допълнителна ССчЕ.

Според предоставената от НАП информация, с изх. № 10-44-00-5950/08.11.2012г., регистрираното фискално устройство на „Е.” ЕООД е с № ОТ 245576 и № на ФП 03480123, а касовите бележки прикрепени към фактурите са от фискално устройство с № DY 346258 и № на ФП 36427058.

В дневниците за покупки на „М.” ЕООД за м. април 2012г. намерила счетоводно отражение и фактура № 1337/06.04.2012г., издадена от „Надежда-2012” ЕООД, която фактура е с получател „Нюпетролиум груп” ЕООД. Тази фактура била предадена за осчетоводяване на свид.Г. от подс.М..

Според заключенията на вещото лице, изготвило назначените в хода на досъдебното производство ССчЕ и допълнителна ССчЕ (том 4 и 5), сумата от 9 995,77 лв., представлява неправомерно ползвания данъчен кредит от „М.” ЕООД за този данъчен период.

Всички описани по-горе фактури били включени от свидетеля Г. в дневника за покупки, който също бил документ с невярно съдържание, тъй като отразявал нереализирани покупки, и намерили отражение като обобщена информация в подадената от свидетеля Г. на 14.05.2012г. до ТД НАП - Пловдив СД по ЗДДС, вх. № 1600-1947128/14.05.2012 г. за данъчен период м. април 2012г. В тази справка декларация подсъдимите Г. и М. посредством счетоводителя Г. потвърдили неистина относно размера на получените доставки и начисления ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит и бил променен данъчният резултат за периода, като било декларирано ДДС за възстановяване в размер на 1 731,56 лв., наместо действително установения размер за внасяне от 8 264,21 лв.

Сумата на декларирания ДДС за възстановяване и недекларирания ДДС за внасяне формирала размера на приспаднатия от двамата подсъдими неследващ се данъчен кредит от 9 995,77 лв. С приспадането на данъчен кредит в размер на 9 995,77 лв. било избегнато установяването и плащането на данъчни задължения за „Мега ойл инвест”ЕООД в големи размери, а именно в размер на 9 995,77 лв.

8.Данъчен период м. май 2012 г.

През м. май 2012 г.подсъдимият Г. занесъл за осчетоводяване на св. Г. документ с невярно съдържание, за съдържанието на който преди това бил получил указания от подс.М.: данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги за м. май 2012г. - д.ф. № 676/03.05.2012г., сочена за издадена от „Е.” ЕООД с данъчна основа на стойност 10 205 лв. и ДДС в размер на 2 041 лв., без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 и чл.9 ЗДД.

Фактурата била издадена в брой и било осчетоводено извършено плащане по нея. Към нея нямало приложена товарителница, приемо-предавателна разписка, документи за удостоверяване на точния адрес на доставка, фишове за доставено количество гориво от електронната система на съответното превозно средство.

Видно от предоставената от НАП информация с изх. № 10-44-00-5950/08.11.2012г., в дневниците си за продажби „Е.” ЕООД не е отразило извършени доставки към „М.” ЕООД. Това се установява и от заключението на назначената в хода на съдебното производство допълнителна ССчЕ.

Според предоставената от НАП информация, с изх. № 10-44-00-5950/08.11.2012 г., регистрираното фискално устройство на „Е.” ЕООД е с № ОТ 245576 и № на ФП 03480123, а касовите бележки прикрепени към фактурите са от фискално устройство с № DY 346258 и № на ФП 36427058.

Според заключенията на вещото лице, изготвило назначените в хода на досъдебното производство ССчЕ и допълнителна ССчЕ (том 4 и 5), сумата от 2,041лв., представлява неправомерно ползвания данъчен кредит от „М.” ЕООД за този данъчен период.

Описаната фактура била включена в дневника за покупки от свидетеля Г., който също бил документ с невярно съдържание, тъй като отразявал нереализирана покупка, и намерила отражение като обобщена информация в подадената от счетоводителя Г. на 14.06.2012г. до ТД НАП - Пловдив СД по ЗДДС, вх. № 1600-1966099/14.06.2012 г. за данъчен период м. май 2012г. Във въпросната справка декларация двамата подсъдими, посредством счетоводителя Г., потвърдили неистина относно размера на получените доставки и начисления ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит и бил променен данъчният резултат за периода, като било декларирано ДДС за внасяне в размер на 2 542,56 лв., наместо действително установения размер от 4 583,56 лв.

Размерът на приспаднатия от двамата подсъдими неследващ се данъчен кредит за периода възлязъл на 2,041лв., която сума представлява разликата между действително установения ДДС за внасяне и декларирания такъв. По този начин двамата подсъдими избегнали установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 2,041лв.

За целия инкриминиран период общият размер на данъчните задължения за „Мега ойл инвест”ЕООД, чието установяване и плащане е било избегнато от двамата подсъдими, е в особено големи размери и възлиза на 156 534,72 лв., която сума е равна на сбора от данъчните задължения, чието установяване и плащане е било избегнато, за всеки един от описаните данъчни периоди.

ІІ. Относно „П.” ЕООД

Данъчен период м. октомври 2011 г.

През м. октомври 2011г. подсъдимият Г. занесъл за осчетоводяване на св. Р.Б. документи с невярно съдържание, за съдържанието на които преди това бил получил указания от подс.М.: д.ф. № 100/02.10.2011г., сочена за издадена от „Т.” ЕООД с данъчна основа на стойност 9 705 лв. и ДДС в размер на 1941 лв.; д.ф. № 101/02.10.2011г., сочена за издадена от „Т.” ЕООД с данъчна основа на стойност 9 705 лв. и ДДС в размер на 1941 лв.; д.ф. № 102/03.10.2011г., сочена за издадена от „Т.” ЕООД с данъчна основа на стойност 9 705 лв. и ДДС в размер на 1941 лв.; д.ф. № 103/04.10.2011г., сочена за издадена от „Т.” ЕООД с данъчна основа на стойност 9 705 лв. и ДДС в размер на 1941 лв.; д.ф. № 104/05.10.2011г., сочена за издадена от „Т.” ЕООД с данъчна основа на стойност 9 705 лв. и ДДС в размер на 1941 лв.; д.ф. № 105/06.10.2011г., сочена за издадена от „Т.” ЕООД с данъчна основа на стойност 19 410 лв. и ДДС в размер на 3 882 лв.; д.ф. № 106/07.10.2011г., сочена за издадена от „Т.” ЕООД с данъчна основа на стойност 11 646 лв. и ДДС в размер на 2 329,20 лв.; д.ф. № 107/07.10.2011г., сочена за издадена от „Т.” ЕООД с данъчна основа на стойност 11 646 лв. и ДДС в размер на 2 329,20 лв.; д.ф. № 108/08.10.2011г., сочена за издадена от „Т.” ЕООД с данъчна основа на стойност 11 646 лв. и ДДС в размер на 2 329,20 лв.; д.ф. № 109/09.10.2011г., сочена за издадена от „Т.” ЕООД с данъчна основа на стойност 19 410 лв. и ДДС в размер на 3 882 лв.; д.ф. № 111/11.10.2011г., сочена за издадена от „Т.” ЕООД с данъчна основа на стойност 10 675,50 лв. и ДДС в размер на 2 135,10 лв.; д.ф. № 112/12.10.2011г., сочена за издадена от „Т.” ЕООД с данъчна основа на стойност 10 675,50 лв. и ДДС в размер на 2 135,10 лв., без по която и да било от тези фактури да е налице доставка по смисъла на чл. 6 и чл.9 ЗДДС.

Подсъдимият Г. занесъл за осчетоводяване на св. Р.Б. и други фактури с невярно съдържание, които му били дадени преди това от подс.М.: д.ф. № 542/04.10.2011г., сочена за издадена от „П.” ЕООД с данъчна основа на стойност 6 825 лв. и ДДС в размер на 1 365 лв.; д.ф. № 564/10.10.2011г., сочена за издадена от „П.” ЕООД с данъчна основа на стойност 7 233,33 лв. и ДДС в размер на 1 646,67 лв., д.ф. № 630/22.10.2011г., сочена за издадена от „П.” ЕООД с данъчна основа на стойност 8 500 лв. и ДДС и д.ф. № 633/24.10.2011г., сочена за издадена от „П.” ЕООД с данъчна основа на стойност 12 000 лв. и ДДС в размер на 2 400 лв., без по която и да било от тези фактури да е налице доставка по смисъла на чл. 6 и чл.9 ЗДДС.

Към горепосочените фактури, сочени за издадени от „Т.” ЕООД, нямало приложени товарителници, приемо-предавателни разписки, фишове за доставено количество гориво от електронната система на съответното превозно средство, документи за удостоверяване на точния адрес на доставка.

Видно от предоставената от НАП декларация, с вх. № 1553-06-2002/31.05.2012г., направена от К.В.М. - управител на „Т.” ЕООД, „Т.” ЕООД нямало търговски отношения с „П.” ЕООД.

Според записите в предоставените от НАП с писмо с изх. № 20-15-107#3/14.11.2012г. дневници за продажби на „Т.” ЕООД, няма отразени сделки между двете дружества за обсъждания данъчен период.

Видно от предоставената от НАП информация, с изх. № 20-15-107#1/05.11.2012 г., няма данни за регистрирани фискални устройства на „Т.” ЕООД. С ревизионен акт № *********/28.08.2012 г. и Ревизионен доклад № 1202885/16.07.2012 г., е отказан данъчен кредит на „П.” ЕООД по фактури, сочени за издадени от „Т.” ЕООД.

Назначената в хода на досъдебното производство допълнителна съдебно-счетоводна експертиза е констатирала и че неправомерно е бил използван данъчен кредит в размер на 6 911,67 лв. от „П.” ЕООД по фактури издадени от „Надежда-2012” ООД.

В Ревизионен доклад № 1202885/16.07.2012 г. са описани извършените насрещни проверки в хода на ревизионното производство и предоставените в хода на тях документи. Проверяващият орган е установил, че по горепосочените фактури, „Дакар-1” ЕООД /фирмата ползвана от „Надежда-2012” ООД за извършване на транспортни услуги/ не е зареждала с гориво обектите на „П.” ЕООД, че липсват пътни листове, за извършвана транспортна услуга на „Надежда-2012” ООД, тахошайби, документи за удостоверяване на точния адрес на доставка, количество на доставеното гориво, регистрационен номер на превозното средство, фишове за доставено количество гориво от електронната система на съответното превозно средство с подписи на предалия и получилия стоката. Тези констатации са възприети напълно и от вещото лице, изготвило назначените в ход на досъдебното производство ССчЕ и допълнителна такава, още повече, че такива документи не са установени и в хода на наказателното производство.

Според заключенията на вещото лице, изготвило назначените в хода на досъдебното производство ССчЕ и допълнителна ССчЕ (том 4 и 5 от ДП), сумата от 35 638,47 лв., представлява неправомерно ползвания данъчен кредит от „П.” ЕООД за този данъчен период.

Посочените по-горе инкриминирани фактури били включени от свидетелката Б. в дневника за покупки на дружеството за м. октомври 2011г., който също бил документ с невярно съдържание, тъй като отразявал нереализирани покупки, и намерили отражение като обобщена информация в подадената от свидетелката Б. на 14.11.2011г. до ТД НАП - Пловдив СД по ЗДДС, вх. № 1600-1833960/14.11.2011 г. за данъчен период м. октомври 2011г. Във въпросната справка декларация двамата подсъдими, посредством счетоводителката Б., потвърдили неистина относно размера на получените доставки и начисления ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит и бил променен данъчният резултат за периода, като било декларирано ДДС за възстановяване в размер на 2 735,17 лв., наместо действително установения размер за внасяне от 32 903,30 лв.

Сумата на декларирания ДДС за възстановяване и недекларирания ДДС за внасяне формирала размера на приспаднатия от двамата подсъдими неследващ се данъчен кредит от 35 638,47 лв. С приспадането на данъчен кредит в размер на 35 638,47 лв. било избегнато установяването и плащането на данъчни задължения за „П.” ЕООД в особено големи размери, а именно в размер на 35 638,47 лв.

Всичко изложено относно доказателствената обезпеченост, отнасящо се за „доставките” от името на „Т.” ЕООД към „Мега Ойл Инвест”ЕООД, се касае и за „доставките” от името на „Т.” ЕООД към „П.” ЕООД.

Данъчен период м. ноември 2011 г.

През м. ноември 2011 г. подсъдимият Г. занесъл за осчетоводяване на св. Р.Б. документи с невярно съдържание, за съдържанието на които преди това бил получил указания от подс.М.: д.ф. № 713/05.11.2011г., сочена за издадена от „П.” ЕООД с данъчна основа на стойност 10 250 лв. и ДДС в размер на 2 050 лв.; д.ф. № 716/07.11.2011г., сочена за издадена от „П.” ЕООД с данъчна основа на стойност 7 175 лв. и ДДС в размер на 1 435 лв.; д.ф. № 795/21.11.2011г., сочена за издадена от „П.” ЕООД с данъчна основа на стойност 3 225 лв. и ДДС в размер на 645 лв.; д.ф. № 76/10.11.2011г., сочена за издадена от „Т.” ЕООД с данъчна основа на стойност 11 799,60 лв. и ДДС в размер на 2 359,92 лв.; д.ф. № 77/11.11.2011г., сочена за издадена от „Т.” ЕООД с данъчна основа на стойност 11 799,60 лв. и ДДС в размер на 2 359,92 лв.; д.ф. № 78/12.11.2011г., сочена за издадена от „Т.” ЕООД с данъчна основа на стойност 11 799,60 лв. и ДДС в размер на 2 359,92 лв.; д.ф. № 79/13.11.2011г., сочена за издадена от „Т.” ЕООД с данъчна основа на стойност 11 799,60 лв. и ДДС в размер на 2 359,92 лв.; д.ф. № 80/14.11.2011г., сочена за издадена от „Т.” ЕООД с данъчна основа на стойност 15 732,80 лв. и ДДС в размер на 3 146,56 лв.; д.ф. № 81/15.11.2011г., сочена за издадена от „Т.” ЕООД с данъчна основа на стойност 11 799,60 лв. и ДДС в размер на 2 359,92 лв.; д.ф. № 82/16.11.2011г., сочена за издадена от „Т.” ЕООД с данъчна основа на стойност 11 799,60 лв. и ДДС в размер на 2 359,92 лв.; д.ф. № 83/17.11.2011г., сочена за издадена от „Т.” ЕООД с данъчна основа на стойност 11 799,60 лв. и ДДС в размер на 2 359,92 лв.; д.ф. № 84/18.11.2011г., сочена за издадена от „Т.” ЕООД с данъчна основа на стойност 11 799,60 лв. и ДДС в размер на 2 359,92 лв.; д.ф. № 85/19.11.2011г., сочена за издадена от „Т.” ЕООД с данъчна основа на стойност 11 799,60 лв. и ДДС в размер на 2 359,92 лв.; д.ф. № 86/20.11.2011г., сочена за издадена от „Т.” ЕООД с данъчна основа на стойност 11 799,60 лв. и ДДС в размер на 2 359,92 лв., д.ф. № 87/21.11.2011г., сочена за издадена от „Т.” ЕООД с данъчна основа на стойност 11 799,60 лв. и ДДС в размер на 2 359,92 лв. и д.ф. № 110/10.10.2011г., сочена за издадена от „Т.” ЕООД с данъчна основа на стойност 10 675,50 лв. и ДДС в размер на 2 135,10 лв. без по която и да било от тези фактури да е налице доставка по смисъла на чл. 6 и чл.9 ЗДДС.

Въпросните фактури, издадени от името на „Т.” ЕООД и „Т.” ЕООД подс.Г. бил закупил преди това от свид.К. и същите отразявали количества и стойности, предварително дадени му от подс.М.. Фактурите от името на „П.” ЕООД били дадени на подс.Г. от подс.М. да ги занесе за осчетоводяване.

Досежно фактурите, издадени от „П.” ЕООД, е било прието от вещото лице, изготвило назначените в хода на досъдебното производство съдебно счетоводни експертизи, че по тях „Дакар-1” ЕООД /фирмата посочена за ползвана от „Надежда-2012” ООД за извършване на транспортни услуги/ не е зареждала с гориво обектите на „П.” ЕООД, предвид, че липсват пътни листове, за извършвана транспортна услуга на „Надежда-2012” ООД, тахошайби, документи за удостоверяване на точния адрес на доставка, количество на доставеното гориво, регистрационен номер на превозното средство, фишове за доставено количество гориво от електронната система на съответното превозно средство с подписи на предалия и получилия стоката. Поради това се приема, че липсват доставки към „П.” ЕООД.

Към горепосочените фактури, сочени за издадени от «Терони 99»ЕООД, няма приложени товарителници, приемо-предавателни разписки, фишове за доставено количество гориво от електронната система на съответното превозно средство, документи за удостоверяване на точния адрес на доставка.

С Ревизионен акт № *********/28.08.2012 г. е отказан данъчен кредит на „П.” ЕООД по фактури издадени от „Т.” ЕООД.

Видно от предоставената от НАП информация, с изх. № 20-15-107#1/05.11.2012г., регистрираното фискално устройство на „Т.” ЕООД е с № ED 207056 и № на ФП 44207056, а фискалните бонове, прикрепени към всяка фактура са от фискално устройство с № DY 186352 и № на ФП 36209954. Съобразно предоставената от НАП информация със същия изх. №, през месец ноември 2011 г. „Т.” ЕООД не е декларирало в дневниците си за продажби извършени доставки към „П.” ЕООД.

Според заключенията на вещото лице, изготвило назначените в хода на досъдебното производство ССчЕ и допълнителна ССчЕ (том 4 и 5 от ДП), сумата от 35 370,78 лв., представлява неправомерно ползвания данъчен кредит от „П.” ЕООД за този данъчен период.

Описаните по-горе фактури били включени от свидетелката Б. в дневника за покупки, който също бил документ с невярно съдържание, тъй като отразявал нереализирани покупки, и намерили отражение като обобщена информация в подадената от счетоводителката Б. на 14.12.2011г. в ТД НАП - Пловдив СД по ЗДДС, вх. № 1600-1850471/14.12.2011г. за данъчен период м. ноември 2011г. Във въпросната справка декларация двамата подсъдими, посредством свидетелката Б., потвърдили неистина относно размера на получените доставки и начисления ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит и бил променен данъчният резултат за периода, като било декларирано ДДС за внасяне в размер на 1 764,58 лв., наместо действително установения размер от 37 135,36 лв.

С приспадането на данъчен кредит в размер на 35 370,78 лв., която сума представлява разликата между действително установения ДДС за внасяне и декларирания такъв, било избегнато установяването и плащането на данъчни задължения за „П.” ЕООД в особено големи размери, а именно в размер на 35 370,78 лв.

Всичко изложено относно доказателствената обезпеченост, отнасящо се за „доставките” от името на „Т.” ЕООД към „М.” ЕООД, се касае и за „доставките” от името на „Т.” ЕООД към „П.” ЕООД.

Данъчен период м. декември 2011 г.

През м. декември 2011 г. подсъдимият Г. занесъл за осчетоводяване на св. Р.Б. документи с невярно съдържание, за съдържанието на които преди това бил получил указания от подс.М.: д.ф. № 166/02.12.2011г., сочена за издадена от „Б.” ЕООД, с данъчна основа на стойност 29 490 лв. и ДДС в размер на 5 898 лв., д.ф. № 167/13.12.2011г., сочена за издадена от „Б.” ЕООД с данъчна основа на стойност 29 490 лв. и ДДС в размер на 5 898 лв.; д.ф. № 168/22.12.2011г., сочена за издадена от „Б.” ЕООД с данъчна основа на стойност 30 866,20 лв. и ДДС в размер на 6 173,24 лв.; д.ф. № 169/01.12.2011г., сочена за издадена от „Б.” ЕООД с данъчна основа на стойност 11 796 лв. и ДДС в размер на 2 359,20 лв.; д.ф. № 171/15.12.2011г., сочена за издадена от „Б.” ЕООД с данъчна основа на стойност 7 864 лв. и ДДС в размер на 1572,80 лв., д.ф. № 172/22.12.2011г., сочена за издадена от „Б.” ЕООД с данъчна основа на стойност 5 308,20 лв. и ДДС в размер на 1 061,64 лв.; д.ф. № 173/05.12.2011г., сочена за издадена от „Б.” ЕООД с данъчна основа на стойност 10 223,20 лв. и ДДС в размер на 2 044,64 лв.; д.ф. № 174/06.12.2011г., сочена за издадена от „Б.” ЕООД с данъчна основа на стойност 10 233,20 лв. и ДДС в размер на 2 044,64 лв.; д.ф. № 175/07.12.2011г., сочена за издадена от „Б.” ЕООД с данъчна основа на стойност 10 223,20 лв. и ДДС в размер на 2 044,64 лв. и д.ф. № 178/09.12.2011г., сочена за издадена от „Б.” ЕООД с данъчна основа на стойност 9 830 лв. и ДДС в размер на 1 966 лв., без по която и да било от посочените фактури да е налице доставка по смисъла на чл. 6 и чл.9 ЗДДС.

Към горепосочените фактури нямало приложени товарителници, приемо-предавателни разписки, фишове за доставено количество гориво от електронната система на съответното превозно средство, документи за удостоверяване на точния адрес на доставка.

Видно от предоставената от НАП информация с изх. № РД-21-5341#10/19.03.2013 г., в дневниците си за продажби „Бохера” ЕООД не е отразила извършени доставки към „П.” ЕООД за обсъждания данъчен период.

Според предоставената от НАП информация, с изх. № 19-24-03-1857/31.01.2013 г., регистрираното фискално устройство на „Бохера” ЕООД е с № DT 324486 и № на ФП 02324486, а фискалните бонове, прикрепени към фактурите, са от фискално устройство с № DY 186359 и № на ФП 36209974.

Според заключенията на вещото лице, изготвило назначените в хода на досъдебното производство ССчЕ и допълнителна ССчЕ (том 4 и 5), сумата от 31 064,80 лв., представлява неправомерно ползвания данъчен кредит от „П.” ЕООД за този данъчен период.

Така описаните по-горе фактури били включени от свидетелката Б. в дневника за покупки, който също бил документ с невярно съдържание, тъй като отразявал нереализирани покупки, и намерили отражение като обобщена информация в подадената от свидетелката Б. на 13.01.2012г. до ТД НАП - Пловдив СД по ЗДДС, вх. № 1600-1863491/13.01.2012 г. за данъчен период м. декември 2011г. В тази справка декларация двамата подсъдими, посредством счетоводителката Б., потвърдили неистина относно размера на получените доставки и начисления ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит и бил променен данъчният резултат за периода, като било декларирано ДДС за внасяне в размер на 1 059,31 лв., наместо действително установения размер на ДДС за внасяне от 32 124,11 лв.

С приспадането на данъчен кредит в размер на 31 064,80 лв., която сума представлява разликата между действително установения ДДС за внасяне и декларирания такъв, двамата подсъдими избегнали установяването и плащането на данъчни задължения за „П.” ЕООД в особено големи размери, а именно в размер на 31 064,80 лв.

Всичко изложено по-горе относно доказателствената обезпеченост, отнасящо се за „доставките” от името на „Б.” ЕООД към „М.” ЕООД, се касае и за „доставките” от името на „Б.” ЕООД към „П.” ЕООД.

Данъчен период м. януари 2012 г.

През м. януари 2012 г. подсъдимият Г. занесъл за осчетоводяване на св. Р.Б. документи с невярно съдържание, за съдържанието на които преди това бил получил указания от подс.М.: д.ф. № 170/07.12.2011г., сочена за издадена от „Б.” ЕООД с данъчна основа на стойност 5 898 лв. и ДДС в размер на 1 179,60 лв., д.ф. № 177/08.12.2011г., сочена за издадена от „Б.” ЕООД, с данъчна основа на стойност 10 223,20 лв. и ДДС в размер на 2 044,64 лв., д.ф. № 176/08.12.2011г., сочена за издадена от „Б.” ЕООД, с данъчна основа на стойност 10 223,20 лв. и ДДС в размер на 2 044,64 лв., д.ф. № 39/03.01.2012г., сочена за издадена от „Г.” ЕООД, с данъчна основа на стойност 9 184,50 лв. и ДДС в размер на 1 836,90 лв., д.ф. № 40/07.01.2012г., сочена за издадена от „Г.” ЕООД с данъчна основа на стойност 6 123 лв. и ДДС в размер на 1 224,60 лв., д.ф. № 41/15.01.2012г., сочена за издадена от „Г.” ЕООД с данъчна основа на стойност 6 123 лв. и ДДС в размер на 1 224,60 лв., д.ф. № 68/03.01.2012г., сочена за издадена от „Г.” ЕООД с данъчна основа на стойност 12 246 лв. и ДДС в размер на 2 449,20 лв., д.ф. № 69/08.01.2012г., сочена за издадена от „Г.” ЕООД, с данъчна основа на стойност 12 246 лв. и ДДС в размер на 2 449,20 лв., д.ф. № 72/13.01.2012г., сочена за издадена от „Г.” ЕООД, с данъчна основа на стойност 12 246 лв. и ДДС в размер на 2 449,20 лв., д.ф. № 73/17.01.2012г., сочена за издадена от „Г.” ЕООД с данъчна основа на стойност 12 246 лв. и ДДС в размер на 2 449,20 лв.; д.ф. № 74/20.01.2012г., сочена за издадена от „Г.” ЕООД с данъчна основа на стойност 12 246 лв. и ДДС в размер на 2 449,20 лв., д.ф. № 77/21.01.2012г., сочена за издадена от „Г.” ЕООД с данъчна основа на стойност 12 246 лв. и ДДС в размер на 2 449,20 лв., д.ф. № 78/22.01.2012г., сочена за издадена от „Г.” ЕООД, с данъчна основа на стойност 12 246 лв. и ДДС в размер на 2 449,20 лв., д.ф. № 79/23.01.2012г., сочена за издадена от „Г.” ЕООД с данъчна основа на стойност 12 246 лв. и ДДС в размер на 2 449,20 лв. и д.ф. № 81/24.01.2012г., сочена за издадена от „Г.” ЕООД с данъчна основа на стойност 8 164 лв. и ДДС в размер на 1 632,80 лв., без по която и да било от така изброените фактури да е налице доставка по смисъла на чл. 6 и чл.9 ЗДДС.

Към горепосочените фактури, сочени за издадени от «Бохера»ЕООД, нямало приложени товарителници, приемо-предавателни разписки, фишове за доставено количество гориво от електронната система на съответното превозно средство, документи за удостоверяване на точния адрес на доставка.

От предоставената от НАП информация с изх. № РД-21-5341#10-19.03.2013 г. е видно, че в дневниците си за продажби „Бохера” ЕООД не е отразило извършени доставки към „П.” ЕООД за коментирания данъчен период. Видно от предоставената от НАП информация с изх. № 19-24-03-1857/31.01.2013 г., регистрираното фискално устройство на „Бохера” ЕООД е с № DT 324486 и № на ФП 02324486, а фискалните бонове прикрепени към фактурите са от фискално устройство с № DY 186359 и № на ФП 36209974.

Фактурите, сочени за издадени от „Г.” ЕООД, с ЕИК: *********, са издадени в брой, осчетоводено е извършено плащане по тях, но липсват товарителници за извършвана транспортна услуга, документи за удостоверяване на точния адрес на доставка, фишове за доставено количество гориво от електронната система на съответното превозно средство, приемо-предавателни разписки. Съгласно предоставената от НАП информация, с изх. № 13-44-00-2047/09.11.2012 г., сочените за извършени доставки към „П.” ЕООД са били отразени в подадените в НАП дневници за продажби на „Г.” ЕООД. Същевременно е констатирано, че фискалните бонове, прикрепени към фактурите, са от фискално устройство с № DY 186956 и № на ФП 36209951, а видно от предоставената от НАП информация под изх. № 13-44-00-2047/09.11.2012 г., за „Г.” ЕООД няма данни за регистрирани ЕКАФП.

Описаните по-горе фактури били включени от свидетелката Б. в дневника за покупки на дружеството за месец януари 2012г., който също бил документ с невярно съдържание, тъй като отразявал нереализирани покупки и намерили отражение като обобщена информация в подадената на 14.02.2012г. от счетоводителката Б. до ТД НАП - Пловдив СД по ЗДДС, вх. № 1600-1887575/14.02.2012 г. за данъчен период м. януари 2012г. В посочената справка декларация двамата подсъдими, посредством свидетелката Б. потвърдили неистина относно размера на получените доставки и начисления ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит и бил променен данъчният резултат за периода, като било декларирано ДДС за възстановяване в размер на 2 916,48 лв., наместо действително установения размер за внасяне от 27 864,90 лв.

Сумата на декларирания ДДС за възстановяване и недекларирания ДДС за внасяне формирала размера на приспаднатия от двамата подсъдими неследващ се данъчен кредит от 30 780,38 лв. С приспадането на този данъчен кредит в размер на 30 780,38 лв. било избегнато установяването и плащането на данъчни задължения за „П.” ЕООД в особено големи размери, а именно в размер на 30 780,38 лв.

Всичко изложено относно доказателствената обезпеченост, отнасящо се за „доставките” от името на „Г.” ЕООД и „Бохера” ЕООД към „Мега ойл инвест”ЕООД, се касае и за „доставките” от името на „Г.” ЕООД и „Бохера” ЕООД към „П.” ЕООД.

Данъчен период м. февруари 2012 г.

През м. февруари 2012 г. подсъдимият Г. занесъл за осчетоводяване на св. Р.Б. документи с невярно съдържание, за съдържанието на които преди това бил получил указания от подс.М.: д.ф. № 606/01.02.2012г., сочена за издадена от „Е.” ЕООД с данъчна основа на стойност 11 225,50 лв. и ДДС в размер на 2 245,10 лв., д.ф. № 607/02.02.2012г., сочена за издадена от „Е.” ЕООД с данъчна основа на стойност 12 246 лв. и ДДС в размер на 2 449,20 лв., д.ф. № 608/03.02.2012г., сочена за издадена от „Е.” ЕООД с данъчна основа на стойност 10 205 лв. и ДДС в размер на 2 041 лв., д.ф. № 609/06.02.2012г., сочена за издадена от „Е.” ЕООД с данъчна основа на стойност 12 246 лв. и ДДС в размер на 2 449,20 лв., д.ф. № 610/07.02.2012г., сочена за издадена от „Е.” ЕООД с данъчна основа на стойност 10 205 лв. и ДДС в размер на 2 041 лв., д.ф. № 611/08.02.2012г., сочена за издадена от „Е.” ЕООД с данъчна основа на стойност 10 205 лв. и ДДС в размер на 2 041 лв., д.ф. № 612/09.02.2012г., сочена за издадена от „Е.” ЕООД с данъчна основа на стойност 7 143,50 лв. и ДДС в размер на 1 428,70 лв. и д.ф. № 613/10.02.2012г., сочена за издадена от „Е.” ЕООД с данъчна основа на стойност 10 205 лв. и ДДС в размер на 2 041 лв., без по която и да било от изброените фактури да е налице доставка по смисъла на чл. 6 и чл.9 ЗДДС.

Към изброените фактури нямало приложени товарителници, приемо-предавателни разписки, документи за удостоверяване на точния адрес на доставка, фишове за доставено количество гориво от електронната система на съответното превозно средство.

Фактурите били издадени в брой и по тях било осчетоводено извършено плащане, с изключение на фактура № 607/02.02.2012 г. Фискалните бонове, прикрепени към тях, са били от фискално устройство с № DY 186956 и № на ФП 36209951, а видно от предоставената от НАП информация с изх. № 10-44-00-5950/08.11.2012 г., „Е.” ЕООД има регистрирано фискално устройство с № ОТ 245576 и № на ФП 03480123.

За месец февруари 2012 от «Екстра строй»ЕООД са били предоставени 3 бр. справки-декларации по ЗДДС с един и същ входящ номер от една и съща дата и дневници за покупки и продажби към тях. Предоставените справки-декларации по ЗДДС и дневници за покупки и продажби към тях са както следва:

Вх. № 22101761703/14.03.2012 г., с брой записи: 52 за покупки и 49 за продажби, ДДС за внасяне 261.55 лв., ДДС внесено ефективно 0.00 лв. От предоставените дневници за покупки и продажби към тази справка-декларация по ЗДДС няма отразени сделки между „Е.” ЕООД и „П.” ЕООД.

Вх. № 22101761703/14.03.2012 г., с брой записи: 13 за покупки и 46 за продажби, ДДС за внасяне 378.90 лв., ДДС внесено ефективно 378.90 лв. От предоставените дневници за покупки и продажби към тази справка-декларация по ЗДДС се констатира, че посочените фактури са отразени в дневника за продажби на „Е.” ЕООД, с изключение на фактури № 612/09.02.2012 г. и № 613/10.02.2013 г., издадени на „Йорк” ЕООД, с ЕИК: BG200025169.

- Вх. № 22101761703/14.03.2012 г., с брой записи: 17 за покупки и 16 за продажби, ДДС за внасяне 302.52 лв., ДДС внесено ефективно 0.00 лв. От предоставените дневници за покупки и продажби към тази справка-декларация по ЗДДС се констатира, че няма отразени сделки между „Е.” ЕООД и „П.” ЕООД.

Предвид описаното по-горе несъответствие между номера на фискалното устройство, регистрирано на «Екстра строй»ЕООД и номера на фискалното устройство, от което са били издадени фискалните бонове, прикрепени към фактурите, отчетени от «Протекст ойл»ЕООД, както и посочената липса на документи, съпътстващи неминуемо една реална доставка на гориво, експертът, изготвил счетоводните експертизи по делото, не е приел данните, вписани във втората справка декларация по ДДС вх. № 22101761703/14.03.2012 г., подадена от «Екстра строй»ЕООД и записите в приложените към нея дневници на продажбите. С оглед на това експертът е обобщил, че за този период неправомерно е приспаднат от «Протекст ойл»ЕООД данъчен кредит в размер на 16 736, 21 лв.

Така описаните по-горе фактури били включени от свидетелката Б. в дневника за покупки на дружеството за м. февруари 2012г., който също бил документ с невярно съдържание, тъй като отразявал нереализирани покупки, и намерили отражение като обобщена информация в подадената от счетоводителката Б. на 13.03.2012г. до ТД НАП - Пловдив СД по ЗДДС, вх. № 1600-1901768/13.03.2012 г. за данъчен период м. февруари 2012г. Във въпросната справка декларация двамата подсъдими, посредством счетоводителката Б., потвърдили неистина относно размера на получените доставки и начисления ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит и бил променен данъчният резултат за периода, като било декларирано ДДС за внасяне в размер на 1 133,91 лв., наместо действително установения размер ДДС за внасяне от 17 870,12 лв.

С приспадането на данъчен кредит в размер на 16 736,21 лв., която сума представлява разликата между действително установения ДДС за внасяне и декларирания такъв, двамата подсъдими избегнали установяването и плащането на данъчни задължения за „П.” ЕООД в особено големи размери, а именно в размер на 16 736,21 лв.

Всичко изложено относно доказателствената обезпеченост, отнасящо се за „доставките” от името на «Екстра строй»ЕООД към „Мега Ойл Инвест”ЕООД, се касае и за „доставките” от името на «Екстра строй» ЕООД към „П.” ЕООД.

Данъчен период м. март 2012 г.

През м. март 2012 г. подсъдимият Г. занесъл за осчетоводяване на св. Р.Б. документи с невярно съдържание, за съдържанието на които преди това бил получил указания от подс.М.: д.ф. № 614/11.02.2012г., сочена за издадена от „Е.” ЕООД с данъчна основа на стойност 8 164 лв. и ДДС в размер на 1 632,80 лв. и д.ф. № 615/12.02.2012г., сочена за издадена от „Е.” ЕООД с данъчна основа на стойност 10 205 лв. и ДДС в размер на 2 041 лв., д.ф. № 630/01.03.2012г., сочена за издадена от „Е.” ЕООД с данъчна основа на стойност 10 165 лв. и ДДС в размер на 2 033 лв., д.ф. № 631/05.03.2012г., сочена за издадена от „Е.” ЕООД с данъчна основа на стойност 11 384,80 лв. и ДДС в размер на 2 276,96 лв., д.ф. № 632/16.03.2012г., сочена за издадена от „Е.” ЕООД с данъчна основа на стойност 10 165 лв. и ДДС в размер на 2 033 лв., д.ф. № 633/02.03.2012г., сочена за издадена от „Е.” ЕООД с данъчна основа на стойност 8 132 лв. и ДДС в размер на 1 626,40 лв., д.ф. № 634/03.03.2012г., сочена за издадена от „Е.” ЕООД с данъчна основа на стойност 4 066 лв. и ДДС в размер на 813,20 лв., д.ф. № 635/07.03.2012г., сочена за издадена от „Е.” ЕООД с данъчна основа на стойност 12 198 лв. и ДДС в размер на 2 439,60 лв., д.ф. № 636/09.03.2012г., сочена за издадена от „Е.” ЕООД с данъчна основа на стойност 12 198 лв. и ДДС в размер на 2 439,60 лв., д.ф. № 638/12.03.2012г., сочена за издадена от „Е.” ЕООД с данъчна основа на стойност 6 099 лв. и ДДС в размер на 1 219,80 лв., д.ф. № 639/19.03.2012г., сочена за издадена от „Е.” ЕООД с данъчна основа на стойност 6 099 лв. и ДДС в размер на 1 219,80 лв., д.ф. № 640/23.03.2012г., сочена за издадена от „Е.” ЕООД с данъчна основа на стойност 8 132 лв. и ДДС в размер на 1 626,40 лв., д.ф. № 641/20.03.2012г., сочена за издадена от „Е.” ЕООД с данъчна основа на стойност 12 198 лв. и ДДС в размер на 2 439,60 лв., д.ф. № 642/24.03.2012г., сочена за издадена от „Е.” ЕООД с данъчна основа на стойност 8 132 лв. и ДДС в размер на 1 626,40 лв. и д.ф. № 643/26.03.2012г., сочена за издадена от „Е.” ЕООД, с данъчна основа на стойност 6 505,60 лв. и ДДС в размер на 1 301,12 лв., без по която и да било от описаните фактури да е налице доставка по смисъла на чл. 6 и чл.9 ЗДДС.

Към сочените по-горе фактури нямало приложени товарителници, приемо-предавателни разписки, документи за удостоверяване на точния адрес на доставка, фишове за доставено количество гориво от електронната система на съответното превозно средство. Фактурите били издадени в брой и било осчетоводено извършено плащане по тях. Фискалните бонове, прикрепени към тях, били издадени от фискално устройство с № DY 186956 и № на ФП 36209951, а видно от предоставената от НАП информация с изх. № 10-44-00-5950/08.11.2012 г., „Е.” ЕООД има регистрирано фискално устройство с № ОТ 245576 и № на ФП 03480123.

За месец март 2012 от «Екстра строй» ЕООД отново били представени 3 бр. справки-декларации по ЗДДС с един и същ входящ номер от една и съща дата и дневници за покупки и продажби към тях. Представените справки-декларации по ЗДДС и дневници за покупки и продажби към тях са, както следва:

Вх. № 22101777421/17.04.2012 г., с брой записи: 18 за покупки и 20 за продажби, ДДС за внасяне 150.25 лв., ДДС внесено ефективно 0.00 лв. От предоставените дневници за покупки и продажби към тази справка-декларация по ЗДДС се констатира, че няма отразени сделки между „Е.” ЕООД и „П.” ЕООД през м. март 2012 г. Фактура № 615/12.02.2012 г. е била отразена в един от подадените от „Е.” ЕООД дневници за продажби за м. февруари 2012г., фактура № 614/11.02.2012 г. е била отразена в един от подадените от „Е.” ЕООД дневници за продажби за м. февруари 2012 г., но като издадена на „Йорк” ЕООД, с ЕИК: BG200025169. При тази хипотеза вещото лице е посочило, че от „П.” ЕООД би бил неправомерно използван данъчен кредит в размер на 26 768.68 лв.

Вх. № 22101777421/17.04.2012 г., с брой записи: 23 за покупки и 80 за продажби, ДДС за внасяне 117.98 лв., ДДС внесено ефективно 117.98 лв. От предоставените дневници за покупки и продажби към тази справка-декларация по ЗДДС се констатира, че посочените фактури са отразени в дневника за продажби на „Е.” ЕООД, с изключение на фактура № 614/11.02.2012 г., която е отразена в един от подадените от „Е.” ЕООД дневници за продажби за м. февруари 2012 г., като издадена на „Йорк” ЕООД, с ЕИК: BG200025169. Фактура № 615/12.02.2012 г. е била отразена в един от подадените от „Е.” ЕООД дневници за продажби за м. февруари 2012г. Според експерта, изготвил назначената в хода на досъдебното производство допълнителна ССчЕ, при тази хипотеза от „П.” ЕООД би бил неправомерно използван данъчен кредит в размер на 1 632.80 лв.

- Вх. № 22101777421/17.04.2012 г., с брой записи: 23 за покупки и 77 за продажби, ДДС за внасяне 489.31 лв., ДДС внесено ефективно 489.31 лв. От предоставените дневници за покупки и продажби към тази справка-декларация по ЗДДС се констатира, че посочените фактури са отразени в дневника за продажби на „Е.” ЕООД, с изключение на фактура № 614/11.02.2012 г. която е отразена в един от подадените от „Е.” ЕООД дневници за продажби за м. февруари 2012 г., като издадена на „Йорк” ЕООД, с ЕИК: BG200025169. Фактура № 615/12.02.2012 г. е отразена в един от подадените от „Е.” ЕООД дневници за продажби за м. Февруари 2012 г. При тази хипотеза според вещото лице, от „П.” ЕООД би бил неправомерно използван данъчен кредит в размер на 1 632.80 лв.

Предвид описаното по-горе несъответствие между номера на фискалното устройство, регистрирано на «Екстра строй»ЕООД и номера на фискалното устройство, от което са били издадени фискалните бонове, прикрепени към фактурите, отчетени от «Протекст ойл»ЕООД, както и предвид посочената липса на документи, съпътстващи неминуемо една реална доставка на гориво, данните, вписани във втората и третата справки декларации по ДДС вх. № 22101777421/17.04.2012 г., подадени от «Екстра строй»ЕООД и записите в приложените към тях дневници на продажбите не се кредитират. Поради това и вещото лице е приело, че за обсъждания данъчен период от „П.” ЕООД е бил неправомерно използван данъчен кредит в размер на 26 768,68 лв. Извод, който напълно се споделя и от съда, предвид наличието на верига от доказателства, установяващи липсата на каквито и да било доставки на гориво от «Екстра строй»ЕООД към „П.” ЕООД, както и към „Мега ойл инвест”ЕООД.

Изброените по-горе фактури били включени от свидетелката Б. в дневника за покупки на дружеството за м. март 2012г., който също бил документ с невярно съдържание, тъй като отразявал нереализирани покупки, и намерили отражение като обобщена информация в подадената от счетоводителката Б. на 11.04.2012г. до ТД НАП - Пловдив СД по ЗДДС, вх. № 1600-1918050/11.04.2012г. за данъчен период м. март 2012г. Във въпросната справка декларация двамата подсъдими посредством счетоводителката Б. потвърдили неистина относно размера на получените доставки и начисления ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит и бил променен данъчният резултат за периода, като било декларирано ДДС за внасяне в размер на 1 818,94 лв., наместо действително установения размер за внасяне от 28 587,62 лв.

С приспадането на данъчен кредит в размер на 26 768,68 лв., която сума представлява разликата между действително установения ДДС за внасяне и декларирания такъв, било избегнато установяването и плащането на данъчни задължения за „П.” ЕООД в особено големи размери, а именно в размер на 26 768,68 лв.

Данъчен период м. април 2012 г.

През м. април 2012 г. подсъдимият Г. занесъл за осчетоводяване на св. Р.Б. документи с невярно съдържание, за съдържанието на които преди това бил получил указания от подс.М.: д.ф. № 644/27.03.2012г., сочена за издадена от „Е.” ЕООД с данъчна основа на стойност 9 148,50 лв. и ДДС в размер на 1 829,70 лв., д.ф. № 672/20.04.2012г., сочена за издадена от „Е.” ЕООД с данъчна основа на стойност 7 755,80 лв. и ДДС в размер на 1 551,16 лв., д.ф. № 673/23.04.2012г., сочена за издадена от „Е.” ЕООД с данъчна основа на стойност 7 751,70 лв. и ДДС в размер на 1 510,34 лв., д.ф. № 674/25.04.2012г., сочена за издадена от „Е.” ЕООД с данъчна основа на стойност 12 246 лв. и ДДС в размер на 2 449,20 лв. и д.ф. № 675/28.04.2012г., сочена за издадена от „Е.” ЕООД с данъчна основа на стойност 6 123 лв. и ДДС в размер на 1 224,60 лв., без по която и да било от посочените фактури да е налице доставка по смисъла на чл. 6 и чл.9 ЗДДС.

Към изброените по-горе фактури нямало приложени товарителници, приемо-предавателни разписки, документи за удостоверяване на точния адрес на доставка, фишове за доставено количество гориво от електронната система на съответното превозно средство.

Видно от предоставената от НАП информация с изх. № 10-44-00-5950/08.11.2012г., в дневниците си за продажби „Е.” ЕООД не е отразило извършени доставки към „П.” ЕООД за коментирания данъчен период.

Съобразно, предоставената от НАП информация, с изх. № 10-44-00-5950/08.11.2012 г., регистрираното фискално устройство на „Е.” ЕООД е с № ОТ 245576 и № на ФП 03480123. Същевременно се констатира, че фискалните бонове, прикрепени към фактурите, са от фискално устройство с № DY 346258 и № на ФП 36427058.

Според заключенията на вещото лице, изготвило назначените в хода на досъдебното производство ССчЕ и допълнителна ССчЕ (том 4 и 5 от ДП), сумата от 8 565 лв, представлява неправомерно ползвания данъчен кредит от „П.” ЕООД за този данъчен период.

Изброените по-горе фактури били включени в дневника за покупки от свидетелката Б. и намерили отражение като обобщена информация в подадената на 12.05.2012г. до ТД НАП - Пловдив от счетоводителката Б. СД по ЗДДС, вх. № вх. № 1600-1941472/12.05.2012 г. за данъчен период м. април 2012г. Във въпросната справка декларация двамата подсъдими, посредством счетоводителката Б., потвърдили неистина относно размера на получените доставки и начисления ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит и бил променен данъчният резултат за периода, като било декларирано ДДС за възстановяване в размер на 2 390,56 лв., наместо действително установения размер ДДС за внасяне от 6 174,44 лв.

Сумата на декларирания ДДС за възстановяване и недекларирания ДДС за внасяне формирала размера на приспаднатия от двамата подсъдими неследващ се данъчен кредит от 8 565 лв. С приспадането на данъчен кредит в размер на 8 565 лв. било избегнато установяването и плащането на данъчни задължения за „П.” ЕООД в големи размери, а именно в размер на 8 565 лв.

За целия инкриминиран период общият размер на данъчните задължения за „П.” ЕООД, чието установяване и плащане е било избегнато от двамата подсъдими, е в особено големи размери и възлиза на 184 925,32 лв., която сума е равна на сбора от данъчните задължения за всеки от отделните данъчни периоди, чието установяване и плащане е било избегнато.

Поради нуждата от специални знания в хода на досъдебното производство са били назначени съдебносчетоводна и допълнителна съдебносчетоводна експертизи, назначена е и допълнителна съдебносчетоводна експертиза в хода на съдебното производство.

Горната фактическа обстановка се установява от следните събрани доказателствени материали – от обясненията на подсъдимия Г., дадени в хода на съдебното следствие, от показанията на свидетелите Р.К.Б., М.К.Х., К.И.К., В.Л.П., Г.Г.П., Н.Т.Г., М.П.К., А.И.Г., А.И.Н., И.И.П., Г.А.С., Х.Л.Л., В.Б.Д., С.Х.В. и Д.А.К. от първата процесуална фаза, за които бе постигнато одобрено от съда съгласие на всички страни за приобщаването им към доказателствената съвкупност по реда на съкратеното съдебно следствие по чл.371, т.1 от НПК и които съдът кредитира напълно, както и от показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели В. Г., Е.С., С.А., С.А., И.Р., М.Г., Х.К., Б.А., Н.Ш., А.К., А. Б., А.Г., С.Н., П.Д., А. С., Д.С., Г.Г., В.М., Д.С., Ж.Б., В.Х. и Б.К.-В., отчасти от показанията на свид.В.К. и подс.М. досежно коментирани по-долу обстоятелства. Поради съществени противоречия относно определени обстоятелства между показанията на някои от свидетелите, дадени пред съда и тези, дадени в хода на досъдебното производство, бяха четени показания на свидетели от досъдебното производство в съответните части. Наложи се и прочитане на показания от досъдебното производство, поради демонстрирана липса на спомен относно определени обстоятелства. Относно обстоятелствата, за които се наложи прочитане показанията на свидетели от досъдебното производство, съдът кредитира именно тези им показания, тъй като във времеви аспект същите са дадени много по-скоро след процесните събития, както и с оглед обстоятелството, че въпросните показания са много по-логични и кореспондиращи на останалия доказателствен материал.

Показанията на голяма част от свидетелите по делото бяха коментирани по-горе на съответните систематически места във фактическата обстановка, поради което понастоящем ще бъдат подложени на анализ останалите гласни доказателства, на които съдът основа окончателния си акт.

Съдът кредитира показанията на свидетелката В.Х.-управител на „***” ООД, дадени в хода на съдебното производство, с изключение на частта в която посочва, че предявените й инкриминирани фактури отразяват реални доставки на гориво. В този смисъл съдът отчете, както колегиалните й дългогодишни отношения с подсъдимия М., така и обстоятелството, че отричането на въпросните доставки би означавало собственото й уличаване в престъпно деяние. Взе се предвид и обстоятелството, че обяснението на свидетелката за въпросните фактури е, че щом са били издадени, значи доставките са извършени.

Съдът взе предвид онази част от показанията на свидетеля В.К., в която посочва, че се познава с подсъдимия Г., който го потърсил, защото бил информиран, че свидетелят К. се занимавал с набавяне на фактури , по които реална доставка не е извършвана, както и относно обстоятелството, че този свидетел е осъждан за такава дейност. В останалата им част показанията на свидетеля К. не бяха възприети от съда, тъй като същите противоречат на обясненията на подсъдимия Г., който сочи, че именно свидетелят К. го е снабдявал с инкриминираните фактури. Вярно е, че единствено подсъдимият Г. сочи, че доставчикът му на „безстокови” фактури е бил свидетелят К., но обясненията на първия са логични и непротиворечиви. Същите кореспондират в известна степен и с показанията на свид.С.Н.-документален управител на две от дружествата „доставчици”, който заявява, че познава В.К., който поискал от него да издаде пълномощно на името на някакво трето лице във връзка с дейността на друга фирма, собственост на Н.. Това обстоятелство в известен смисъл опровергава твърденията на свид.К., че към инкриминирания период не се е занимавал с осигуряване на „безстокови ”фактури, имайки предвид и описания от свид.Н. механизъм, по който е придобивал притежаваните от него немалък брой фирми, както и тоталната му липса на участие в тяхната „дейност”. От друга страна самият К. признава, че се е занимавал с такава дейност, че е бил осъждан за това, както и че именно с оглед тази му дейност бил потърсен от подсъдимия Г.. В този смисъл съдът взе предвид и обстоятелството, че признавайки, че е снабдявал подсъдимия Г. с инкриминираните фактури, свидетелят К. би уличил сам себе си в извършване на престъпление, а от друга страна подс.Г. с обясненията си излага очевидно неблагоприятни за него факти, поради което и обясненията му няма причина да бъдат третирани като плод на неговата защитна позиция. От друга страна, тези обяснения на подс.Г. кореспондират напълно и със заключенията на изготвените по делото съдебносчетоводни експертизи, а също и с издадените на дружествата „П.” ЕООД и „М.” ЕООД ревизионни актове, които приемат,, че процесните фактури отразяват нереализирани доставки.

Относно предварителните уговорки на двамата подсъдими, предхождащи регистрацията на двете дружества, предприетите от тях действия във връзка с регистрацията на дружествата и разпределението на ролите между тях, както и на участието им в предприетата обща стопанска инициатива, съдът взе предвид показанията на свидетелите Е.С., В. Г. и обясненията на подсъдимия Г.. В тази връзка съдът отчете, че посочените гласни доказателства са логични и взаимнодопълващи се, а показанията на свидетеля Г. са и обективни и безпристрастни. Нещо повече, подсъдимият Г. с обясненията си, които са не само средство за защита, но и доказателствено средство, сочи информация за обстоятелства, които уличават в престъпление не само съпроцесния му М., но и него самия. От друга страна обясненията на подсъдимия Г. и показанията на посочените двама свидетели, кореспондират напълно с разпитаните по делото служители на всички бензиностанции, стопанисвани от двете процесни дружества, които подробно обясняват, че са възприемали именно подсъдимия М. като свой шеф, тъй като на него са се отчитали, той им е бил представен като такъв, той им е давал заплатите и е правил заявките за горива.

Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия Г. в частта, в която посочва, че е виждал свидетеля Г. само веднъж, когато се наложило личното явяване на свидетеля С. в ТД на НАП-Пловдив. В тази връзка обясненията му се опровергават от показанията на свидетеля Г., дадени при условията на устност и непосредственост пред съда, който заявява, че преди регистрацията на двете процесни дружества е бил посетен от двамата подсъдими Г. и М., а впоследствие е бил посещаван три или четири пъти от подсъдимия Г., който му носел документи за фирмата.

Съдът кредитира показанията на свидетеля Г., дадени при условията на устност и непосредственост в хода на съдебното производство, с изключение на показанията му, в частта, в която бе констатирано противоречие с показанията му от досъдебното производство. Съдът взе предвид именно показанията на свидетеля Г., дадени в хода на досъдебното производство и прочетени на основание чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 от НПК, относно обстоятелството, че в хода на работата си е давал справки на подсъдимия М. относно дължимите ДДС и осигуровки, касаещи дружеството „М.” ЕООД. При прочитането показанията на свидетеля Г. в тази им част, той заяви, че именно заявеното от него в хода на досъдебното производство отговаря на истината. Отделно от това съдът отчете и обстоятелството, че в тази им част показанията на свидетеля Г. се кредитират от обясненията на подсъдимия Г., който заяви, че водеща роля в предприетата обща стопанска инициатива е имал именно подсъдимият М., който е определял за какво количество гориво следва да се набавят фактури, удостоверяващи нереализирани доставки, което пък от своя обуславя наличието на ясна представа у последния относно дейността и състоянието на дружеството „М.” ЕООД. Въпросните показания на свид.Г. от досъдебното производство съответстват и на показанията на всички разпитани по делото свидетели-служители на бензиностанциите, коментирани по-горе, а и тези показания са дадени във времеви момент, много по-близък до процесните събития. Съдът кредитира и показанията на свидетеля Г. от досъдебното производство, прочетени на основание чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК, относно определени обстоятелства, за които в разпита си пред съда заяви липса на спомен за процесните събития. В този смисъл съдът кредитира и показанията на свидетеля Г. от досъдебното производство, прочетени на основание чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК, в частта в която посочва, че именно подсъдимият М. го е запознал с подсъдимия Т.Г., като му обяснил, че имат намерение да развиват съвместна дейност, като отворят бензиностанция в Пловдив, както и че му било обяснено, че документалният собственик е роднина на подсъдимия Г.. Кредитира въпросните показания и в частта, в която посочва, че двамата подсъдими са развивали дейност с „Мега ойл инвест”ЕООД до месец юни 2012г., че разговорът относно фактурите, които били издадени от фирма, която е била дерегистрирана по ЗДДС, е провел именно с подсъдимия М., както и че документите по регистрацията на двете дружества е предал на подсъдимия М.. Съдът отчете обстоятелството, че свидетелят Г. след прочитането на показанията му от досъдебното производство заяви, че си спомня въпросните обстоятелства, с изключение на последното, че изложеното от него в хода на доъсдебното произовдство отговаря на истината, както и че липсата на ясен спомен се дължи на изтеклия период от време. В този смисъл съдът взе предвид, че дадените пред съда показания са след изтичането на немалък период от време от изтичането на инкриминираните събития, както и че тези показания освен логични и обективни, кореспондират и с обясненията на подсъдимия Г..

Съдът кредитира показанията на свидетеля С., дадени при условията на устност и непосредственост в хода на съдебното производство, с изключение на показанията му, в частта, в която бе констатирано противоречие с показанията му от досъдебната фаза на процеса. Съдът възприе именно показанията на свидетеля С., дадени пред съдия в хода на досъдебното производство и прочетени на основание чл.281, ал.1, т.1 от НПК, относно обстоятелството, че при срещата си с подсъдимия М., предхождаща регистрацията на двете дружества, последният му обяснил, че не може да регистрира дружествата на свое име, тъй като веднага ще бъде проверен от данъчните и ДАНС, както и че именно от подсъдимия М. му е било обяснено, че трябва да се регистрират фирми на негово име. Съдът отчете, че тези показания са били дадени от свидетеля С. във времеви момент, който е бил много по-близък до процесните събития от разпита му, проведен във фазата на съдебното производство. Взе предвид също и обстоятелството, че тези показания кореспондират изцяло с предприетото от подсъдимия М. поведение по отношение на новорегистрираните дружества, а именно същият през цялото време, занимавайки се с фактическото им управление, се е стремял всеячески да остане „в сянка”. В този смисъл съдът не кредитира онази част от обясненията на подсъдимия Г., че той лично е уведомил свидетеля С., че трябва да регистрират дружествата на негово име и че при този разговор подсъдимият М. не е присъствал. Съдът отчете, че показанията на свидетеля С. относно събитията, предхождащи регистрацията на дружествата, са много по-подробни и логични, за разлика от лаконичните обяснения на подсъдимия Г. в тази им част, те са дадени и много по-скоро след инкриминираните периоди. Съдът кредитира и обясненията на свидетеля С. от досъдебното производство, прочетени на основание чл.281, ал.1, т.1 от НПК относно обстоятелството, че именно посещение в НАП-Пловдив е наложило идване на свидетеля С. в Пловдив, а не в Служба по вписванията, както заяви пред съда. В тази връзка съдът отчете, че именно тези му показания кореспондират напълно с изложеното от подсъдимия Г. и свидетеля Г.. Отчете се и демонстрираното от свидетеля С. пред настоящия състав неразграничаване на ТД на НАП и Служба по вписванията.

Съдът кредитира и показанията на свидетеля С. от досъдебното производство, прочетени на основание чл.281, ал.1, т.2 от НПК, относно определени обстоятелства, за които в разпита си пред съда заяви липса на спомен, а именно в частта, в която посочва, че са имали уговорка с подсъдимия М. за безплатно зареждане на гориво в замяна на регистрацията на двете дружества, че след регистрацията на двете дружества някакви документи били останали у него, относно името на лицето, което е било счетоводител на дружествата, както и чие счетоводство е водело това лице преди. В този смисъл съдът отчете, че показанията на свидетеля С., дадени пред съдия в хода на досъдебното производство са депозирани от него непосредствено след процесните събития, поради което и спомените му са били много по-ясни.

Съдът взе предвид обясненията на подсъдимия М. в частта, в която посочва, че се е познава с подс.Г., че той самият лично се е занимавал с доставките на горива от „Надежда 2012 ” ООД, както и че е имал дългогодишни близки приятелски отношения с управителката на това дружество, както и че той лично е носил за осчетоводяване фактурите, издадени от това дружество за „Мега ойл инвест”ЕООД, както и относно това, че в отношенията със съконтрагенти на дружествата „Мега ойл инвест”ЕООД и „П.” ЕООД той се е манифестирал като техен гарант. Последното обстоятелство напълно кореспондира с възприетата от него позиция да остане в сянка като фактически, но скрит управител на тези дружества. В останалата им част обясненията на този обвиняем не се възприемат от съда, тъй като същите са плод изцяло на неговата защитна позиция, противоречейки на останалия коментиран по-горе съвкупен доказателствен материал.

Изложената фактическа обстановка се установява и от писмените доказателства и доказателствени средства - копия от ревизионни доклади и ревизионни актове, документи от извършени насрещни проверки, копия от СД, дневници за продажби, справки от съответните ТД на НАП с изискана в хода на досъдебното и съдебното производство информация, удостоверения за актуално състояние на търговски дружества, фактури за извършени доставки на горива, свидетелства за съдимост, бюлетини за съдимост, протоколи за доброволно предаване и за претърсване и изземване, удостоверение за идентичност на имена относно подс.Г., заявки за гориво, копия на пълномощни, оборотни ведомости, хронология на сметки каса и клиенти, копие от договор за счетоводно обслужване между «Протекст ойл» ЕООД и «Регина 1»ЕООД за счетоводно обслужване, свидетелства за регистрация на фискални устройства, трудови договори и уведомления до ТД на НАП, вносни бележки, справка за движение по банкова сметка, ***, справки от КАТ при ОДМВР-Пловдив и КАТ при ОДМВР-Враца относно регистрирани на името на подсъдимите МПС, както и справки от Служба по вписванията при Районен съд Пловдив и от Служба по вписванията при Районен съд Враца, ведно със съответните актове относно недвижимите имоти, водени по партидите на двамата подсъдими и други, надлежно приобщени по реда на чл.283 от НПК, базира се и на заключенията на счетоводната и допълнителната счетоводни експертизи, находящи се в том 4 и 5 от досъдебното производство, както и на назначената в хода на съдебното производство допълнителна счетоводна експертиза, находяща се в том 3 от съдебното производство.

Съдът дава вяра на заключенията на съдебносчетоводните експертизи, които намира за изготвени обективно и добросъвестно с нужните знания и професионализъм в изследваната материя. За да отговори на поставените му задачи да се определи размера на избегнатите данъчни задължения на дружествата „Мега ойл инвест”ЕООД и „П.” ЕООД, представляващ дължим ДДС, вещото лице е направило значими за правилното решаване на делото констатации, обсъдени от съда по-горе относно съответните данъчни периоди на всяко от двете процесни дружества. В този смисъл не могат да бъдат споделени критиките на защитата в лицето на адв.Ш. и адв.К., че експертизата е възприела безрезервно констатациите и резултатите от извършените на процесните дружества ревизии. Видно от констативно-съобразителните части на изготвените счетоводни експертизи, както и от изложеното от експерта при разпита му в хода на съдебното производство, същият при формирането на крайните си изводи е съобразил всички налични документи, справки и информация, както и липсващите такива, касаещи инкриминираните доставки. Аргументирани и обосновани са и отговорите на вещото лице на поставените от съда задачи на назначената и изготвена в хода на съдебното производство допълнителна съдебносчетоводна експертиза, която основно се занимава с изследването на въпроса дали доставчиците на процесните дружества по инкриминираните фактури са отразили същите в дневниците си за продажби. Видно от заключението на експерта, „Т.” ЕООД, „Т.” ЕООД и „Бохера” не са включили в дневниците за продажби декларираните от „Мега ойл инвест”ЕООД и „П.” ЕООД като извършени доставки от този дружества, респективно не е отразен ДДС като изискуем и дължим към републиканския бюджет от тези дружества.Отбелязано е, че дружеството „доставчик” „Т.” ЕООД е дори с прекратена регистрация по ЗДДС от 21.12.2013г. Относно дружествата „Г.” ЕООД и „Надежда 2012” вещото лице е посочило, че същите са включили в дневниците си за продажби декларираните от „Мега ойл инвест”ЕООД и „П.” ЕООД доставки по инкриминираните фактури. Досежно дружеството „Е.” ЕООД експертът е констатирал несъответствия между декларираните от това дружество продажби и отразените от „Мега ойл инвест”ЕООД и „П.” ЕООД доставки по инкриминираните фактури, като тези несъответствия са подробно обсъдени от вещото лице. Същите се изразяват или в недеклариране изобщо на доставки към тези дружества за определени данъчни периоди /например за периода месец април 2012г. относно „П.” ЕООД / или в деклариране от страна на процесните дружества на доставки, декларирани от „Е.” ЕООД като извършени на други дружества /например за данъчен период м.февруари 2012г. относно дружеството „П.” ЕООД /.

Изводите на експертизата кореспондират и с изводите на ревизиралите дейността на „Мега ойл инвест”ЕООД и „П.” ЕООД екипи от ТД на НАП-Пловдив. Следва конкретно да се обърне внимание и върху описаните подробно в ревизионен доклад №1202729/08.10.2012г. действия по търсене на „продавачите” на „Мега ойл инвест”ЕООД по инкриминираните фактури „Г.” ЕООД, „Т.” ЕООД и „Технопродукт инженеринг”ЕООД при насрещните проверки. Документираните търсения са следвали правилата по ДОПК, като са извършвани по две посещения на обявените им адреси за кореспонденция, но там не са намирани представители на тези дружества; след това са поставяни съобщения на информационните табла в съответната ТД по месторегистрация, екземпляр от което е изпращан с писмо с обратна разписка; тези писма са връщани с отбелязвани „сменен адрес”, а същевременно в информационната система на НАП не са декларирани други адреси за контакт с органите на приходите; извършвани са и публикувания на Интернет-страницата на Агенцията по приходите. Фактът на ненамирането след въпросното щателно търсене на управителите на „продавачите” „Г.” ЕООД, „Т.” ЕООД и „Технопродукт инженеринг”ЕООД напълно кореспондира с обясненията на подсъдимия Г., че всички фактури, издадени от името на тези дружества е закупувал от свид.К.. Кореспондира и с показанията на свидетеля С.Н. /документален управител на „Т.” ЕООД /, дадени в хода на съдебното следствие, че не се е занимавал с дружествените дела. Съответства и на показанията на свид.В.П., /занимаващ се със счетоводното обслужване на „Г.” ЕООД /, че това дружество не е имало дейност през инкриминирания период, поради което той подавал „нулеви декларации”. В този смисъл не могат да бъдат споделени възраженията на защитата на подс.М., че ССчЕ не допринасят за тезата относно нереалност на доставките, тъй като била изследвала само документи, приложени при ревизиите. Заключенията на вещото лице са се базирали на всички налични документи, касаещи дейността на процесните дружества през съответните данъчни периоди, отчетена е и липсата на документи, коментирана подробно по-горе, която в никакъв случай не може да се тълкува в полза на подсъдимите лица.

Може да се обобщят безспорните и спорните по време на досъдебното производство моменти от фактическата обстановка по следния начин : Не е спорно, че дружествата „Мега ойл инвест”ЕООД и „П.” ЕООД, едноличен собственик и управител на които е бил свидетелят Е.С., са били данъчнозадължени лица по смисъла на чл.3,ал.1 от ЗДДС. Няма и спор, че подсъдимият Г. е бил пълномощник на управителя на двете дружества, подписвал е всички необходими документи, касаещи тези юридически лица, както и че свидетелят С. не е имал никакво отношение към тяхната дейност. Няма спор и относно обстоятелството, че именно подсъдимият Г. е предоставял на счетоводителите на двете дружества първичните счетоводни документи за „доставки” на горива, изхождащи дружествата от „Г.” ЕООД, „Т.” ЕООД, „Е.” ЕООД, „Бохера” ЕООД и „Технопродукт инженеринг”ЕООД през инкриминираните данъчни периоди и че подсъдимият М. е носил за осчетоводяване фактурите, издадени от „Надежда 2012” ООД на „Мега ойл инвест” за осчетоводяване. Не е спорно и че свидетелите Г. и Б. са осчетоводявали първичните счетоводни документи за покупките и продажбите на дружествата през инкриминираните данъчни периоди, като са съставяли изискуемите според ЗДДС и ППЗДДС аналитични регистри - дневниците за продажбите и покупките - и са попълвали справки-декларации, които сетне, ведно с дневниците, били депозирани по електронен път пред ТД на НАП-Пловдив. Никакъв спор не е имало и по въпроса, че дружеството е развивало активна търговия по основния си предмет на дейност и е продавало реално горива на съконтрахентите си, поради което дневниците за продажбите са отразявали действителни сделки. Не е спорно и че тези дружества са получавали действително плащане на цената (данъчната основа) заедно с ДДС. Това обстоятелство е било изследвано в хода на ревизионните производства. В този смисъл са и изводите на назначените в хода на досъдебното производство ССчЕ.

Спор съществува относно това дали подсъдимият М. е имал участие в дейността на двете дружества, обстоятелство което се отрича категорично от него самия в обясненията му, дадени в хода на съдебното следствие. Сочи се, че същият единствено е преотдал под наем общо пет бензиностанции на дружествата „Мега ойл инвест”ЕООД и „П.” ЕООД и че той е бил единствено гарант в отношенията на тези две дружества с техни доставчици като например „Марж” ООД и „Надежда 2012” ООД. Според обясненият на подсъдимия М. финансовият му интерес от това мащабно по рода си съдействие, се изчерпва със сумата от около 100-200 лева за бензиностанция. Съдът не може да сподели тази позиция на подсъдимия М., тъй като същата се опровергава с категоричност от обясненията на подсъдимия Г., показанията на свидетелите Г. и С., както и от показанията на разпитаните по делото множество служители на петте бензиностанции, коментирани подробно по-горе. Всички тези гласни доказателства формират извода, че именно подсъдимият М. е бил фактически управител на двете дружества, като в отношенията с наетите служители той не е прикривал това обстоятелство, предвид необходимостта от контрол и ръководство дейността на петте бензиностанции. Що се отнася до отношенията с трети лица, подсъдимият М. е положил усилия участието му в дейността на тези две дружества да остане скрито. Така например, при контактите с „Марж” ООД същият се манифестирал като гарант, вземайки дейно участие в отношенията между съконтрагентите. Така например, видно от показанията на свидетеля Ж.Б., подс.М. придружил подс.Г. при сключването на договора за доставка на горива с „П.” ЕООД и участвал в разговорите за постигане на изгодна доставна цена, а впоследствие идвал да взема фактурите за „П.” ЕООД. Що се отнася до свидетелката Р.Б., която се е занимавала със счетоводното обслужване на „П.” ЕООД, за нея участието на подс.М. останало напълно скрито, като тя дори не е комуникирала пряко с него. Всички тези обстоятелства не опровергават обвинителната теза, а напротив кореспондират с нея, тъй като регистрирането на две напълно нови дружества на трето лице, отговаря на цялостната изначална концепция на подс.М. като фактически управител на тези две дружества да остане скрит.

Спор съществува и относно действителността на инкриминираните доставки. В хода на съдебното следствие беше събран достатъчен обем от доказателства, установяващи липсата на доставки по процесните фактури. В този смисъл са подробно коментираните по-горе обяснения на подсъдимия Г., показанията на свидетелите С.Н., А. С., Г.П. и В.П., заключенията на назначените в хода на съдебното и досъдебното производство експертизи, информацията, съдържаща се в издадените на двете дружества РД и РА. Съдът отчете и обстоятелството, че нито в хода на ревизионните производства, нито в хода на наказателното производство двамата подсъдими са представили достоверни писмени доказателства за реалност на процесните „доставки” – договори, приемо-предавателни разписки, товарителници, фишове за доставено количество гориво от електронната система на съответното превозно средство, документи за удостоверяване на точния адрес на доставката и въобще каквито и да са транспортни документи. Нещо повече, както бе коментирано по-горе, самият подсъдим Г. отрича реалността на сделките, излагайки по този начин обстоятелства, неблагоприятни и за него самия. Заради липсата на документи за „сделки”, анализирана в съвкупност с изброените по-горе гласни доказателства, обстоятелството, че някои от фактурите фигурират в дневниците за продажби на част от „продавачите” в никакъв случай не означава реалност на доставките. Не значи реалност на доставките и обстоятелството, че при ревизията на няколко от „доставчиците” на „Мега ойл инвест”ЕООД и „П.” ЕООД не е извършена корекция на данъчната основа и начисления върху нея ДДС по доставките, декларирани като извършени от тези доставчици към двете процесни дружества. Както бе отбелязано по-горе, голяма част от „доставките” към „Мега ойл инвест”ЕООД и „П.” ЕООД дори не са били отразени в дневниците за продажба на въпросните доставчици, а и предмет на тези ревизии са най-вече доставките към ревизираните субекти, доколкото и съгласно разпоредбата на чл.85 от ЗДДС, данъкът е изискуем от всяко лице, което посочи данъка във фактура и/или известие по чл.112 от ЗДДС. В този смисъл съдът не може да сподели възраженията на защитата на подс.М., че обвинителната теза относно недействителност на процесните доставки се гради само върху обясненията на подс.Г., както и че не били положени усилия за събиране на доказателства в тази насока. Несъстоятелно е и възражението на защитата на подс.М., че част от доставчиците били отразили в регистрите си инкриминираните доставки, което обстоятелство само по себе си означавало признание за реално извършена доставка. Това обстоятелство единствено поражда задължение за доставчика да заплати изискуемия по документираната доставка ДДС, но само по себе си не може да направи сделката реална. Реалният характер на доставката зависи единствено от това дали по нея е извършена доставка или не. Не може да бъде споделено и възражението, че издаването на фискални бонове също било доказателство в конкретния случай относно действителния характер на „доставките”, тъй като, както бе коментирано по-горе, въпросните номера на фискални устройства дори не са регистрирани на съответните дружества.

Съдът не може да сподели и възражението на защитата, че по делото не било разграничено кой от двамата подсъдими точно какви документи е носел за осчетоводяване на двамата счетоводители. Напротив, в обясненията си подс.Г. е посочил, че за петте дружества, за които той е осигурявал фактури по поръчка на подс.М., той лично ги е носил за осчетоводяване отново съгласно указанията на М.. Последният пък заявява, че фактурите, издадени от „Надежда 2012” ООД за „Мега ойл инвест”ЕООД ги е носил лично на свид.Г..

Спор съществува и относно обстоятелството дали подсъдимият М. е потвърдил неистина в инкриминираните декларации, както и че е използвал документи с невярно съдържание и е приспаднал неследващ се данъчен кредит за съответните данъчни периоди. По делото се събраха доказателства, че именно подс.М. се е занимавал с фактическото ръководство на дейността на двете дружества и е участвал в сключването на сделките, той е указвал на подс.Г. за какви стойност и количества гориво следва да се набавят „безстокови” фактури, като по този начин е предопределял в съучастие и като съизвършител с подс.Г. съдържанието на дневниците за продажбите и за покупките, както и на справките декларации, попълвани от счетоводителите Б. и Г., в които са били отразявани въпросните „доставки”. Счетоводителите Б. и Г. от своя страна не са били в течение на дейността и на договореностите на дружествата. Доказателства в тази насока съдът черпи не само от обясненията на подс.Г. и показанията на свид.Г. и свид.Б., но и от показанията на служителите на петте бензиностанции, коментирани по-горе. Не може да се сподели възражението на защитата, че активното посещение на бензиностанциите от подс.М. при смяната на техния управител, се дължало на обичайната практика в бранша. Свидетелите-служители на бензиностанциите са категорични, че подс.М. е продължил да ръководи дейността, да прави заявки, да получава отчети и пр. Отчети за подс.М. е правел и свид.Г.. Действително подс.М. не е комуникирал пряко със свид.Б., но дейността е била до такава степен канализирана, че „контактите между тях” са били опосредени от подс.Г.. Що се отнася до участието на последния, той като лице представляващо документално дружествата, е подписвал всички необходими документи, свързани с дейността им, бил е наясно в известна степен с дейността на тези дружества, доколкото му е било указвано от подс.М. какви точно количества гориво следва да бъдат „покрити”, бил е наясно и че фактурите, които предоставя в счетоводствата, отразяват нереални доставки, като по този начин също редом с подс.М. е предопределял съдържанието на дневниците за продажбите и за покупките, както и на справките декларации, попълвани от счетоводителите Б. и Г. в които са били отразявани въпросните „доставки”.

При така очертаната фактическа обстановка подсъдимите С.М. и Т.Г. са осъществили от обективна и субективна страна двукратно състава на престъпленията по чл. 255, ал.3, вр. ал.1, т.2, т.6 и т.7, вр. чл. 26, ал.1, вр. чл. 20, ал.2 от НК.

Те са изпълнили обективните съставомерни признаци на разискваните посегателства, като са организирали съвместно в съучастие и като съизвършители, при условията на посредственото извършителство чрез счетоводителя си В.Д. Г. некоректното деклариране чрез инкриминираните справки-декларации по ЗДДС на данъчните задължения на едноличното търговско дружество „М.” ЕООД за данъчните периоди месец октомври, ноември, декември 2011г., както и за месец януари, февруари, март, април и май 2012г., с което са избегнали установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери - 156 534,72 лв. , поради което съдът ги призна за виновни и осъди по повдигнатите им обвинения за това престъпление по чл. 255, ал.3, вр. ал.1, т.2, т.6 и т.7, вр. чл. 26, ал.1, вр. чл. 20, ал.2 от НК.

Съдът прие, че при така очертаната фактическа обстановка подсъдимите С.М. и Т.Г. са осъществили от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 255, ал.3, вр. ал.1, т.2, т.6 и т.7, вр. чл. 26, ал.1, вр. чл. 20, ал.2 от НК и като са организирали съвместно в съучастие и като съизвършители, при условията на посредственото извършителство чрез счетоводителя си Р.К.Б., некоректното деклариране чрез инкриминираните справки-декларации по ЗДДС на данъчните задължения на едноличното търговско дружество „П.” ЕООД за данъчните периоди месец октомври, ноември, декември 2011г., както и за месец януари, февруари, март и април 2012г., с което са избегнали установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 184 925, 32 лв., поради което съдът ги призна за виновни осъди по повдигнатите им обвинения за това престъпление, като на основание чл.304 от НПК съдът ги призна за невинни и оправда за това в дневниците за покупките на „П.” ЕООД да са отразили и данъчни фактури със завишени стойности. В този смисъл съдът взе предвид, че по делото не са налице доказателства относно това в дневниците за покупките на това дружество да са били отразени и данъчни фактури със завишени стойности. Видно от заключенията на назначените в хода на досъдебното производство ССчЕ, вещото лице не сочи в дневниците за покупките на „П.” ЕООД да са отразили и данъчни фактури със завишени стойности.

От обективна страна – засегнати са обществените отношения, осигуряващи нормалното функциониране на данъчната система.

Налице са всички обективни и субективни съставомерни елементи на процесните престъпления.

Анализът на събраните по делото доказателства сочи, че ръководените от двамата подсъдими дружества „М.” ЕООД, като и „П.” ЕООД са извършвали и реални сделки - продажби с други съконтрахенти, по които се дължи внасяне на ДДС. Декларираните фиктивни сделки, предмет на всяко едно от двете обвинения, повдигнати на двамата подсъдими, и приспаднатият неследващ се данъчен кредит, целят единствено да се избегне установяването и плащането на действителните данъчни задължения на дружествата. Преди това и за да подготвят въпросното невярното деклариране двамата подъсдими Г. и М. са набавяли фактури с невярно съдържание- визиращи несключени през съответния месец сделки, респ. неизвършено плащане. След това от страна на двамата подсъдими било организирано включването на тези фактури в счетоводните регистри за покупките на данъчно задълженото по ЗДДС дружество „М.” ЕООД за съответните данъчни периоди. Извлечения от тези регистри с невярно съдържание двамата подсъдими представяли на органите по приходите като приложения към справките-декларации, подавани по електронен път от счетоводителя В. Г.. В резултат на подаването на декларациите, в които ДДС с право на данъчен кредит по инкриминираните „покупки” е бил посочван, е произлизало приспадане (неправомерно) на данъчен кредит. С тези си действия двамата подсъдими С.М. и Т.Г. са избегнали установяването и плащането на данъчни задължения на дружеството „М.” ЕООД за внасяне на дължим данък добавена стойност по облагаемите доставки, по които наистина дружеството е било продавач и които били надлежно вписвани в другите аналитични регистри на дружеството – тези за продажбите, също придружаващи декларациите. Отделните размери на избегнатите данъчни задължения бяха конкретно посочени в изложението по отделните пунктове от фактическата обстановка. Общият размер е калкулиран на 156 534,72 лв.

Данъчният кредит и правото на неговото приспадане са елементи от механизма на ДДС и са резултат от прехвърлянето на задължения от данъчната администрация по администрирането на данъка върху регистрираните лица. Нормалното развитие и приключване на данъчното правоотношение изисква всяко регистрирано лице, страна по правоотношението, да изпълнява коректно задълженията си по начисляване и внасяне на ДДС и респективно ползването на право на данъчен кредит. А в случая именно поради компрометиране на механизма на отчитане на финансовия резултат от дейността на данъчнозадълженото лице за посочените данъчни периоди и на правото на приспадане на ДДС по нереализирани облагаеми покупки се е получило инкриминираното избягване на установяването и отчитането на ДДС от облагаемите продажби за същите данъчни периоди.

Идентичен е механизмът за избягване установяването и плащането на дължимите данъчни задължения и за второто дружество Протекст ойл” ЕООД, организирано от двамата съизвършители Г. и М. при условията на посредствено извършителство, като тук лицето, което са използвали е счетоводителката Р.Б., която се е занимавала със счетоводното обслужване на това дружество. Отделните размери на избегнатите данъчни задължения бяха конкретно посочени в изложението по отделните пунктове от фактическата обстановка. Общият размер е калкулиран на 184 925, 32 лв.

Обвиненията, повдигнати на всеки един от двамата подсъдими относно дейността на „М.” ЕООД обхваща съответно осем деяния, извършени за осем отделни данъчни периода, като същите са извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите. Ето защо осемте деяния следва да се квалифицират като едно продължавано престъпление по смисъла на чл.26 ал.1 НК, като подсъдимите следва да бъдат наказани съобразно причинения общ престъпен резултат.

Същото се отнася и за обвиненията, повдигнати на всеки един от двамата подсъдими относно дейността на Протекст ойл” ЕООД, обхващащи съответно седем деяния, извършени за седем отделни данъчни периода

По този начин подсъдимите са избегнали установяването и плащането на данъчните задължения на всяко едно от двете процесни дружества по ЗДДС, като за всяко едно от двете процесни престъпления общият размер на данъчните задължения надхвърля многократно квалифициращото обстоятелство, дефинирано в чл.93 т.14 НК, което квалифицира и двете процесни престъпления по по-тежко наказуемия състав на чл.255, ал.3 от НК, тъй като данъчните задължения са в особено големи размери. Няма значение, че в случая за някои от данъчните периоди има данъчни задължения, които са под установените в чл. 93, т. 14 от НК размери, тъй като според Тълкувателно решение № 1 от 07.05.2009 г. по н. д. № 1/2009 г. ОСНК на ВКС, „обективната даденост на единното продължавано престъпление по чл. 255 от НК не се нарушава, когато някои или всички от отделните данъчни задължения са под установените в чл. 93, т. 14 от НК размери. Затова, когато избягва установяването или плащането на данъчни задължения чрез някое/някои от посочените в нормата на чл. 255, ал. 1 от НК действия или бездействия, деецът извършва продължавано престъпление, което следва да се преценява с оглед причинения общ престъпен резултат, както изрично е посочено в разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от НК”.

Всеки един от двамата подсъдими е субект на процесните данъчни престъпления, въпреки че към инкриминираните периоди документален управител на всяко едно от двете дружества е бил свидетелят Е.С.. По делото се установи, че той не е бил наясно с дейността на дружествата си и дори не е подписвал документи, свързани с тях. За тази цел същият упълномощил подс.Г., който разписвал всички необходими документи в качеството си на пълномощник на управителя. Нещо повече, чрез ежемесечното набавяне на купища „безстокови” фактури подс.Г. е участвал дейно в дейността на дружествата, както и в реализираните две данъчни престъпления. Независимо от възражението на защитата, съдът намира, че и подс.М. е субект на процесните данъчни престъпления, като отчете на първо място, че законодателят при регламентацията на чл.255 от НК не е поставил някакви особени изисквания към субекта на престъплението, възвеждайки специално съставомерно качество. От друга страна именно подсъдимият М. е бил фактическият управител на двете дружества, като макар и опитвайки се да прикрие старателно това свое участие, именно той е лицето с най-голям интерес от постигнатия стопански резултат от дейността на двете дружества. Той дори се похвалил на своя наемодател свид.Н.Г. /наемодател на бензиностанцията в с.Калояново/, че продава на по-ниски цени, защото бил директен вносител-резултат, за който допринася и използването на фактури за нереализирани доставки. В този смисъл съдът отчете и че двамата подсъдими са действали при условията на посредствено извършителство чрез счетоводителите Г. и Б.. Според правната теория и съдебната практика при посредственото извършителство може да се ползва и пълнолетно наказателноотговорно лице. Разграничителният критерий в случая между извършител и посредствен извършител е субективната представа в съзнанието на такова лице относно съставомерните елементи на извършеното престъпление. Когато едно лице формално извършва действия, които запълват състава на престъпление, но то не съзнава, че в обективната действителност тези факти са се осъществили по определен начин, у него липсва съзнание за тяхната съставомерност. В случая свидетелите Г. и Б. не са знаели, че предадените им за осчетоводяване инкриминирани фактури са „безстокови”, респективно, че отчетните регистри, в които те са намерили отражение и СД по ЗДДС, не отговарят на истината. Налице е незнание у свидетелите Г. и Б. на фактическите обстоятелства, принадлежащи към състава на престъплението по чл.255 от НК. Това изключва умисъла им за това престъпление.

Двете престъпления разкриват тази специфика, че същите са извършени от двамата подсъдими при условията на съучастие във формата на съизвършителство. По делото се установи, че чрез описания по-горе механизъм на съгласувано поведение, резултат на предварително съгласуване на волята им, насочено към постигане на инкриминирания резултат-избягване установяването и плащането на данъчни задължения за двете дружества, при съучастие помежду си като извършители /съизвършители/, при условията на посредствено извършителство – за „Мега ойл инвест”ЕООД чрез св. В.Д. Г., а за „П.” ЕООД чрез св. Р.К.Б., подсъдимите М. и Г. са избегнали установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери. Данъчните задължения, които двамата подсъдими са избегнали и за двете дружества представляват дължим данък върху добавената стойност, като за целта двамата като съучастници и съизвършители при условията на посредствено извършителство чрез счетоводителите на двете дружества са потвърдили неистина в подадени писмени декларации, които се изискват по силата на закон; използвали са документи с невярно съдържание при упражняване на стопанска дейност и водене на счетоводство на двете дружества и са приспаднали неследващ се данъчен кредит за последните. По делото бе събрана верига от доказателства относно задружната дейност на двамата подсъдими, тъй като действията им се намират в причинна връзка /служат за/ осъществяване на изпълнителните деяния и на предвидения престъпен резултат.

Подсъдимите М. и Г. са извършили всяко едно от двете, вменени им във вина престъпления, при форма на вината пряк умисъл, тъй като са съзнавали общественоопасния характер на реализираното невярно деклариране в СД и на предхождащото водене на отчетните регистри за покупките на „М.” ЕООД и Протекст ойл” ЕООД с невярно съдържание, предвиждали са общественоопасното избягване на установяването и плащането на данъчните задължения по ЗДДС и пряко са желаели този резултат. Към това е била насочена цялата схема, която са организирали съвместно, по документирането на фиктивни сделки в продължение на няколко данъчни периода за всяко едно от двете еднолични дружества, довело до целената възможност за посочване в справките-декларации по ЗДДС на глобална данъчна основа от нереални покупки в кумулативна връзка с отразяването на продажби /действително случили се и правилно декларирани/, по които данъчните субекти „М.” ЕООД и Протекст ойл” ЕООД дължат на фиска ДДС. Подсъдимият М. е имал знание за приходната част в баланса, както и относно това, че правото на данъчен кредит реално не е възникнало заради нереализирането на сделките, декларирани с такова право в декларациите. Изложеното се установява от показанията на свид.Г., разпитаните по делото служители на стопанисваните от двете дружества бензиностанции, обясненията на подс.Г.. Именно подсъдимият М. е лицето, което е правило заявките на реално доставеното гориво, на същия са правени отчети от служителите, на него са правени справки от счетоводителя Г., той е указвал на подсъдимия Г. какви фактури за нереализирани доставки следва да се набавят и лично той е доставял инкриминираните фактури от „Надежда-2012” ООД. Подсъдимият Г. също е бил наясно, че правото на данъчен кредит реално не е възникнало заради нереализирането на сделките, декларирани с такова право в декларациите, тъй като именно той е бил лицето, което е „закупувало” въпросните фактури, той е носил същите при всеки един от двамата счетоводители Г. и Б. и е знаел, че правото на данъчен кредит реално не е възникнало заради нереализирането на сделките, декларирани с такова право в декларациите. Налице е и характерният за съучастниците общност на умисъла. Всеки един от двамата съучастници-подсъдмите Г. и М. има умисъл не само за всяко едно от двете процесни престъпления, но и за съучастието в тях-за това, че искат задружното им осъществяване.

За всяко от двете процесни престъпления по чл. 255, ал.3, вр. ал.1, т.2, т.6 и т.7, вр. чл. 26, ал.1, вр. чл. 20, ал.2 от НК законът предвижда наказание лишаване от свобода от три до осем години и Конфискация на част или на цялото имущество на виновния.

При индивидуализирането наказанията на ПОДСЪДИМИЯ М. съдът прецени с оглед разпоредбата на чл.54 от НК като смекчаващи отговорността му обстоятелства много добрата характеристика на личността му – същият не е осъждан, не е извършвал други общественоопасни прояви, трудово ангажиран е, полага грижи за малолетното си дете. Като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът отчете ръководната роля и по-големия дял в облагодетелстването от общата стопанска инициатива. Друго отегчаващо обстоятелство е размерът на избегнатите данъчни задължения, многократно надминаващ съставомерния праг по третата алинея на чл.255 НК „особено големи размери”.

Като прецени тези индивидуализиращи отговорността на подс.М. обстоятелства, съдът прие, че смекчаващите са в очевиден превес и обосновават налагането за всяко едно от двете процесни престъпления по чл. 255, ал.3, вр. ал.1, т.2, т.6 и т.7, вр. чл. 26, ал.1, вр. чл. 20, ал.2 от НК на наказания „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” в размер, равен на минималния, предвиден в Специалната част на НК за престъплението по чл.255, ал.3 от НК, а именно ТРИ ГОДИНИ. Съдът прие, че този размер на наказанията за всяко едно от процесните престъпления съответства напълно на целите на чл.36, ал.1 от НК, които не биха могли да бъдат постигнати по друг начин.

В конкретния случай са налице всички предпоставки, визирани в чл. 66 ал.1 от НК, от които да може да се направи изводът, че за поправянето и превъзпитанието на подс. М. не е необходимо той ефективно да изтърпи наложените му наказания „лишаване от свобода”. Тези изводи са напълно съобразени с изискването на нормата на закона и с предпоставките, съдържащи се в нея – наложеното наказание „лишаване от свобода” е до три години лишаване от свобода, подсъдимият не е осъждан до момента на наказание „лишаване от свобода” за престъпление от общ характер, както и за постигане целите на наказанието и най-вече за поправянето и превъзпитанието на дееца не се налага изтърпяването на наказанието. Докато първите две предпоставки са обективни такива, то третата е свързана с всеки конкретен случай и с особеностите на дееца. Затова и законодателят поставя акцент върху индивидуалната превенция на наказанието при обсъждането на възможността за отлагане на неговото изпълнение. Това от своя страна предполага констатиране на съответни индивидуални особености и характеристика на конкретния деец, които в своята съвкупност да предпоставят възможност за негово поправяне и превъзпитание без ефективно изтърпяване на наложеното наказание. По отношение на подсъдимия М. съдът, въз основа на направената преценка намира, че и третата предпоставка е налице, за да се приложи чл. 66 ал.1 от НК по отношение на наказанието „лишаване от свобода”, предвид много добрите му характеристични данни, индивидуализиращи го като лице с ниска личностна степен на обществена опасност.

С оглед изложеното, съдът счете, че по отношение на подсъдимия М. ефектът на наказателното въздействие може да бъде обезпечен с отлагане изтърпяването на определените за всяко от процесните престъпления наказания „лишаване от свобода” с определянето на изпитателен срок в размер на ПЕТ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в законна сила. Именно изпитателният срок ще постави на проверка волята на подсъдимия М. за в бъдеще да се въздържа от престъпна дейност, доколкото в случай на осъществяване на ново престъпление ще следва да изтърпи и отложеното наказание. Въздържанието от престъпно поведение, както и коригиране на поведението към стриктно спазване на закона, са конкретните проявления, чрез които подсъдимият би демонстрирал своето поправяне и превъзпитание.

В санкционната част от разпоредбата на 255, ал.3 от НК се предвижда и кумулативното наказание конфискация на цялото или част от имуществото на виновния.

Преди да определи тази кумулативна допълнителна санкция по отношение на всеки един от двамата подсъдими, съдът съобразно изискванията на закона изследва наличието на налично имущество за всеки един от тях, като се изискаха справки от КАТ при ОДМВР-Пловдив и КАТ при ОДМВР-Враца относно регистрирани на името на подсъдимите МПС, както и справки от Служба по вписванията при Районен съд Пловдив и от Служба по вписванията при Районен съд Враца, ведно със съответните актове относно недвижимите имоти, водени по партидите на двамата подсъдими. Последните справки бяха изискани с протоколно определение на състава от 15.10.2014г.

Адекватно на степента на обществена опасност на всяко едно от двете процесни престъпления и на дееца се явява налагането на наказание конфискация по отношение на част от имуществото на подсъдимия М.. В тази връзка за всяко едно от двете процесни престъпления бе наложено и кумулативното наказание конфискация на НЕДВИЖИМ ИМОТ с идентификатор ***, представляващ самостоятелен обект в изградена в груб вид с покрив жилищна сграда, състояща се от подземен, приземен, три жилищни етажа и четвърти мансарден етаж в поземлен имот, находящ се в гр. Пловдив, ул. „****“ № **, ЕКНМ 56784, представляващ имот пл.№***, с пълен №*** от кадастрален район 506, с площ от 412 кв.м., за който е отреден УПИ II-1230 с площ от 308 кв.м. от квартал 578 по плана на Пета градска част–Запад на гр. Пловдив, останалата част от който имот № 1230 попада в улична регулация. Този имот е възбранен по гражданско дело №3157/2013г. по описа на Окръжен съд-Пловдив по искане на КОНПИ-София, която обезпечителна мярка не е пречка, разбира се, за изпълнение на наложената конфискация.

Налице са законовите предпоставки, посочени в чл. 23 ал.1 от НК, тъй като са налице две престъпления, извършени в условията на реална съвкупност, поради което съдът определи ЕДНО ОБЩО НАЙ-ТЕЖКО НАКАЗАНИЕ измежду наложените по-горе, а именно ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и КОНФИСКАЦИЯ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ЧАСТ ОТ ИМУЩЕСТВОТО на подсъдимия М., а именно горевизирания недвижим имот с идентификатор *******, представляващ самостоятелен обект в изградена в груб вид с покрив жилищна сграда, състояща се от подземен, приземен, три жилищни етажа и четвърти мансарден етаж в поземлен имот, находящ се в гр. Пловдив, ул. „****“ № 37, ЕКНМ 56784, представляващ имот пл.№1230, с пълен №506.123.000 от кадастрален район 506, с площ от 412 кв.м., за който е отреден УПИ II-1230 с площ от 308 кв.м. от квартал 578 по плана на Пета градска част–Запад на гр. Пловдив, останалата част от който имот № 1230 попада в улична регулация.

В случая е неприложима разпоредбата на чл.23 ал.3 НК, както предложи прокурорът, тъй като тази разпоредба предвижда, че когато наказанията са различни по вид и някое от тях е глоба или конфискация, съдът следва да го присъедини изцяло или отчасти към най-тежкото наказание. Тогава, когато е наложено наказание лишаване от свобода за едно от престъпленията, а за другото само глоби или конфискация, последните ще се присъединят изцяло или отчасти към наказанието лишаване от свобода. Когато обаче са извършени две или повече престъпления и за тях са наложени наказания лишаване от свобода и глоби и конфискации, поотделно наказанията ще са еднородни. Тогава следва да се наложат най-големите наказания лишаване от свобода, глоба или конфискация. В конкретния случай и двете наказания, наложени на подсъдимия М., включват наред с наказанието лишаване от свобода и наказание конфискация на част от имуществото на виновния. Конфискацията в случая не е отделно наказание и не може на основание чл. 23 ал. 3 НК да се присъединява към наложеното най-тежко наказание, защото е част от него /р.79/1986 год. ВК на ВС/.

Съдът след групиране на кумулируемите наказания на подс.М., не приложи разпоредбата на чл.24 от НК, вземайки предвид горевизираните смекчаващи отговорността му обстоятелства, които са в превес над отегчаващите.

Относно начина на изпълнение на така определеното на осъдения М. общо най-тежко наказание ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, настоящият състав намира, че са налице предпоставките на чл. 66 от НК, поради което отложи изпълнението на наказанието „лишаване от свобода” С ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК ОТ ПЕТ ГОДИНИ. В конкретния случай, както бе изложено по-горе, са налице всички предпоставки, визирани в чл. 66 ал.1 от НК, от които да може да се направи изводът, че за поправянето и превъзпитанието на подс.М. не е необходимо той ефективно да изтърпи наложеното му наказание „лишаване от свобода”.

На основание чл. 59, ал.1, т.1 и ал.2 от НК съдът приспадна от така наложеното на подсъдимия С.И.М. общо най-тежко наказание от три години лишаване от свобода времето, през което е бил задържан по реда на ЗМВР и чл. 64, ал.2 от НПК от 16.10.2012 г. до 19.10.2012 г., като един ден задържане се зачете за един ден лишаване от свобода.

При определяне вида и размера на наложените на ПОДСЪДИМИЯ Г. наказателни санкции за всяко едно от вменените му във вина престъпления, съдът взе предвид като смекчаващи отговорността му обстоятелства- неговият добър социален статус – през съзнателния си живот той е отгледал две деца, понастоящем се грижи за малолетното си трето дете, отчете се също безупречното му процесуално поведение, демонстрирано от първата процесуална фаза – оказвал е съдействие на разследването, давал е обяснения. Смекчаващи отговорността му обстоятелства са и влошеното му здравословно състояние и невисокият размер на получените облаги от съвместната стопанска дейност. Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете обремененото му съдебно минало, както и размерът на избегнатите данъчни задължения, многократно надминаващ съставомерния праг по третата алинея на чл.255 НК „особено големи размери”. Предвид горевизираните индивидуализиращи отговорността на подс.Г. обстоятелства, съдът прие, че смекчаващите са в очевиден превес и обосновават налагането за всяко едно от двете процесни престъпления по чл. 255, ал.3, вр. ал.1, т.2, т.6 и т.7, вр. чл. 26, ал.1, вр. чл. 20, ал.2 от НК на наказания „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” в размер, равен на минималния, предвиден в Специалната част на НК за престъплението по чл.255, ал.3 от НК, а именно ТРИ ГОДИНИ. Съдът прие, че тези размери на наказанията за всяко едно от процесните престъпления биха постигнали успешно залегналите в материалния ни наказателен закон цели на индивидуалната и генералната наказателна превенция.

В начина на живот на подсъдимия Г. и в навиците му няма данни, сочещи, че за постигането целите на санкционирането му се налага социалното му изолиране. В този контекст съдът прие, че по отношение и на този подсъдим са налице всички предпоставки, визирани в чл. 66 ал.1 от НК. Отчетено бе и обстоятелството, че макар с обременено съдебно минало, подсъдимият Г. е реабилитиран по право на основание чл.86, ал.1, т.1 от НК за единственото си осъждане на наказание лишаване от свобода, изпълнението на което е било отложено на основание чл.66 от НК по НОХД № 17/2007г. на Районен съд-Пловдив. По останалите осъждания на подсъдимия Г. са му били наложени наказания „пробация”, които не са пречка за прилагане института на „условното осъждане”. С оглед изложеното, съдът счете, че и по отношение на подсъдимия Г. ефектът на наказателното въздействие може да бъде постигнат с отлагане изтърпяването на определените за всяко едно от процесните престъпления наказания „лишаване от свобода” с определянето на изпитателен срок в размер на ПЕТ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в законна сила.

По отношение и на подсъдимия Г. съдът наложи за всяко едно от двете процесни престъпления императивно предвиденото в закона кумулативно наказание конфискация на част от имуществото му, преценявайки, че това наказание е съответно на степента на обществена опасност на всяко едно от двете процесни престъпления и на дееца. В този смисъл за всяко едно от двете, вменени му във вина престъпления, бе наложено и кумулативното наказание конфискация на част от имуществото му, а именно НЕДВИЖИМ ИМОТ - САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор № ******** - ЧЕТВЪРТИ ЕТАЖ от масивна жилищна сграда с идентификатор №** / в гр. Враца, общ. Враца, обл. Враца, п.к. 3000, ул. „****” № 15 /***/, ет.4 /четвърти/.

Предвид наличието на законовите предпоставки, посочени в чл. 23 ал.1 от НК, тъй като са налице две престъпления, извършени в условията на реална съвкупност, съдът определи ЕДНО ОБЩО НАЙ-ТЕЖКО НАКАЗАНИЕ измежду наложените по-горе, а именно ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и КОНФИСКАЦИЯ НА ЧАСТ ОТ ИМУЩЕСТВОТО на подсъдимия Г., а именно горевизирания недвижим имот-САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор № *** - ЧЕТВЪРТИ ЕТАЖ от масивна жилищна сграда с идентификатор № **** /****/ в гр. Враца, общ. Враца, обл. Враца, п.к. 3000, ул. „****” № ***/, ет.4 /четвърти/.

Както бе отбелязано по-горе по отношение на подс.М., в случая е неприложима разпоредбата на чл.23 ал.3 НК, поради което съдът групира наложените и на подсъдимия Г. наказания на основание чл.23, ал.1 от НК.

Съдът не приложи разпоредбата на чл.24 от НК след групиране на кумулируемите наказания на подс.Г., вземайки предвид горевизираните смекчаващи отговорността му обстоятелства, които са в превес над отегчаващите.

Относно начина на изпълнение на така определеното на осъдения Г. общо най-тежко наказание ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, настоящият състав прие, че са налице предпоставките на чл. 66 от НК, поради което отложи изпълнението на наказанието „лишаване от свобода” С ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК ОТ ПЕТ ГОДИНИ. В конкретния случай, както бе посочено по-горе, са налице всички предпоставки, визирани в чл. 66 ал.1 от НК, от които да може да се направи изводът, че поправянето и превъзпитанието на подс.Г. би могло да бъде постигнато и с прилагане на „условното осъждане” по смисъла на чл.66 от НК.

На основание чл. 59, ал.1, т.1 и ал.2 от НК съдът приспадна от така наложеното на подс. Т.Ц.Г. общо най-тежко наказание от три години лишаване от свобода времето, през което е бил задържан по реда на ЗМВР и чл. 64, ал.2 от НПК от 17.10.2012 г. до 18.10.2012 г., като един ден задържане се зачете за един ден лишаване от свобода.

С оглед искането на адв.И. за определяне наказанието на подзащитния му Т.Г. при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, съдът прецени, че по отношение на нито един от двамата подсъдими не са налице изключително или многобройни смекчаващи вината обстоятелства, които да обусловят налагане на наказание „лишаване от свобода” под предвидения в закона минимум.

След като призна и двамата подсъдими за виновни в извършването на двете процесни престъпления по повдигнатите им обвинения, съдът намери, че са налице всички предпоставки по чл.45 от ЗЗД за уважаване на заявените от упълномощения от представляващия държавата министър юрисконсулт С. граждански претенции в инкриминираните размери за обезщетение на имуществените вреди на държавата предвид избегнатите данъчни задължения. Налице са всички изискуеми предпоставки за ангажиране гражданската деликтна отговорност на двамата подсъдими, а именно непозволено увреждане, противоправно поведение на двамата деликвенти /подсъдимите М. и Г. /, причинна връзка между резултата и противоправното поведение на всеки от двамата подсъдими и вина. Исковете правилно бяха насочени солидарно срещу двамата подсъдими, които според обвинителната теза са автори на двете процесни престъпления. С оглед разпоредбата на чл. 53 от ЗЗД, ако увреждането е причинено от неколцина, какъвто е настоящият случай, те отговарят солидарно.

С оглед изложеното, съдът счете, че предявените граждански искове са доказани по основание и размер, предвид и обстоятелството, че главниците по същите съответстват на инкриминираните суми, за които двамата подсъдими бяха признати за виновни от съда. Ето защо съдът осъди солидарно подсъдимите С.И.М. и Т.Ц.Г. да заплатят в полза на Държавата, представлявана от Министъра на финансите, сумата от 156 534,72 лв. /сто петдесет и шест хиляди петстотин тридесет и четири лева и седемдесет и две стотинки/, представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди, вследствие от престъплението по чл. 255 от НК, извършено във връзка с дейността на „М.” ЕООД, ведно със законната лихва, считано от 14.06.2012 г. до окончателното изплащане. Подсъдимите бяха осъдени солидарно и да заплатят в полза на Държавата, представлявана от Министъра на финансите, сумата от 184 925.32 лв. /сто осемдесет и четири хиляди деветстотин двадесет и пет лева и тридесет и две стотинки/, представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди, вследствие от престъплението по чл. 255 от НК, извършено във връзка с дейността на „П.” ЕООД, ведно със законната лихва, считано от 12.05.2012 г. до окончателното изплащане.

В тежест на подсъдимите бяха присъдени лихвите, считано от довършването на всяко едно от процесните престъпления - края на инкримиинираните периоди /съответно 14.06.2012 г. – за първото престъпление, свързано с дейността на „М.” ЕООД и 12.05.2012 г. – за второто престъпление, свързано с дейността на „П.” ЕООД/ до окончателното изплащане. На осн. чл. 84 от ЗЗД при задължения за непозволено увреждане длъжникът изпада в забава без покана, което означава, че дължи законна лихва от датата на увреждането. В тази връзка съдебната практика е категорична, че законната лихва всякога се дължи от деня на деликта, а в конкретния случай това е довършването на всяко едно от процесните престъпления, а именно краят на инкримиинираните периоди.

Предвид изложеното, съдът счете, че неправилно се търсят и лихви, считано от извършването на отделните деяния-части от продължаваните престъпления. Отделните посегателства, които са част от всяко едно от двете процесни престъпления са в престъпно единство, като всяко едно от процесните престъпления е приключило съответно на 14.06.2012 г. /първото престъпление, свързано с дейността на „М.” ЕООД/ и 12.05.2012 г. /второто престъпление, свързано с дейността на „П.” ЕООД/. Следователно от тези дати се дължат лихви за забава от неплащането на всяка от двете суми, представляващи сборният престъпен резултат. Ето защо бяха отхвърлени претенциите за присъждане и на междинните лихви, считано от извършването на отделните деяния от продължаваните престъпления с предмет отделните инкриминирани суми. В този контекст съдът отхвърли гражданския иск относно първото престъпление, свързано с дейността на „М.” ЕООД в частта относно претенцията за присъждане и на лихвите, считано от извършването на отделните деяния от продължаваното престъпление с предмет отделните инкриминирани суми, а именно лихвите от 15.11.2011 г. върху сумата от 21 351.00 лв.; от 15.12.2011 г. върху сумата от 21 656. 11 лв.; от 17.01.2012 г. върху сумата от 28 904.80 лв.; от 15.02.2012 г. върху сумата от 20 077.95 лв.; от 15.03.2012 г. върху сумата от 24 757.60 лв.; от 17.04.2012 г. върху сумата от 27 750.49 лв. и от 15.05.2012 г. върху сумата от 9 995.77 лв. Отхвърлен бе и гражданският иск относно второто престъпление, свързано с дейността на „ПРОТЕКСТ ОЙЛ ИНВЕСТ” ЕООД в частта относно претенцията за присъждане и на лихвите, считано от извършването на отделните деяния от продължаваното престъпление с предмет отделните инкриминирани суми, а именно лихвите от 15.11.2011 г. върху сумата от 35 638.47 лв.; от 15.12.2011 г. върху сумата от 35 370.78 лв.; от 17.01.2012 г. върху сумата от 31 064.80 лв.; от 15.02.2012 г. върху сумата от 30 780.38 лв.; от 15.03.2012 г. върху сумата от 16 736.21 лв. и от 17.04.2012 г. върху сумата от 26 768.68 лв.

Налице е и последното условие за уважаването на гражданските искове - главниците и лихвите на избегнатите плащания на ДДС от страна на „М.” ЕООД и „ПРОТЕКСТ ОЙЛ ИНВЕСТ” ЕООД за инкримиинираните периоди не са внесени, видно от получената официална справка от ТД на НАП.

Съдът не споделя възраженията на защитата относно недопустимост на гражданските претенции предвид наличието на влезли в сила ревизионни актове по отношение на двете дружества. Изобщо не е безспорно в съдебната практика, както на регионалните съдилища, така и на ВКС, че ако данъчните задължения са определени с ревизионен акт, той е пречка за претендирането им в наказателното производство. Дори напротив, превалиращата практика на ВКС, която настоящият състав споделя като кореспондираща в пълна степен със законовата уредба, приема, че неплатените данъчни задължения чрез престъпно укриване на данъци, могат да се търсят от държавата по реда на чл. 45 ЗЗД, освен ако не са събрани по реда на ДОПК, чрез данъчно ревизионно производство /Р. № 548/09.01.2009 г. на ВКС по н. д. № 594/2008 г. на ІІІ н. О./. С Решение № 77/20.04.2011 по н.д.744/2010 на ІІІ н.о. на ВКС, е прието че „правото на държавата, представлявана от Министъра на финансите да упражни правото си по чл.84 ал.1 от НК е изключено само при хипотезата на ал.2 на същия член”, т.е. според това разбиране гражданският иск в наказателния процес е недопустим, само ако е бил предявен пред граждански съд по реда на ГПК. Разпоредбите на Глава осма , Раздел четвърти от НПК не съдържат никаква регламентация на хипотезата, ако данъчните задължения са установени с ДРА той да е пречка за претендирането им по реда на чл.84 от НПК. Нещо повече, с Решение № 419/22 октомври 2012 по н.д.1229/2012 на І н.о. състав на ВКС е приел изрично, че „доводите за недопустимост на гражданския иск , тъй като претенцията на държавата е била удовлетворена в производство по ДОПК и е започнало изпълнително производство по същия ред са неоснователни...гражданският иск за имуществени вреди в резултат на престъпление по чл.255 ал.3 от НК е приет правилно за съвместно разглеждане в наказателното производство, тъй като не е била налице пречката по ал.2 на чл.84 от НПК”. Видно от приложената по настоящото дело справка от ТД на НАП-Пловдив, претенциите на държавата не са били удовлетворени в производство по ДОПК, доколкото главниците и лихвите на избегнатите плащания на ДДС от страна на „М.” ЕООД и „ПРОТЕКСТ ОЙЛ ИНВЕСТ” ЕООД за инкримиинираните периоди не са внесени.

Съдът не сподели и възраженията на защитата относно липсата на механизъм, според който установените данъчни задължения на едно юридическо лице да бъдат търсени по реда на чл. 45 от ЗЗД от трети за дружеството лица, както и че за неплатените данъчни задължения на юридически лица следва да отговарят самите юридически лица, и то единствено и само до размера на своя учредителен капитал. Несъстоятелен е и доводът на адв.И., аргументиран с наличието на достатъчно способи и механизми на данъчната администрация за принудително събиране на вземанията за задължения към фиска. Гражданските искове, предявени по настоящото дело, са все за имуществени вреди в резултат на извършените престъпления по чл. 255, ал. 3 НК. Те произтичат пряко и непосредствено от действията на двамата подсъдими и не са само данъчни нарушения на ЗДДС, санкционирани по реда на ДОПК, но и са вреди от непозволено увреждане. Макар и неплатените данъчни задължения да са от дейността на юридическите лица „М.” ЕООД и „ПРОТЕКСТ ОЙЛ ИНВЕСТ” ЕООД, причинените за държавата вреди не са последица от дейността на тези дружества, а от виновните действия на физическите лица – подсъдимите М. и Г.. Причинените от деянията им съставомерни вреди са не само елемент от обективната страна на съответния престъпен състав по чл.255 от НК, но и основание за търсене на гражданска-деликтна отговорност от дееца, тъй като те произтичат и от нарушаването на забраната да се вреди другиму и съответстващото задължение за причинителя на вредата за поправянето й при виновното й причиняване другиму. На тези принципи се подчинява и отговорността за престъпленията против финансовата и данъчната система, които са и резултатни престъпления. По делото е установено, че исковите суми не са внесени доброволно в държавния бюджет, нито принудително по реда на производство по ДОПК, следователно, исковите суми са не само ликвидни, но и изискуеми. В този смисъл и съдът не споделя възражението ,че по този начин би се стигнало до двойното събиране на начисления от доставчика ДДС-един път от доставчика и един път от получателя, тъй като, както бе отбелязано по-горе, голяма част от процесните доставки въобще не са били отразени в дневниците за продажби на част от доставчиците, поради което няма как ДДС по тези доставки да е дължимо от въпросните доставчици. Освен това се касае за отговорност на различно основание, като претендираната по настоящото дело отговорност е на деликтно основание.

Приложените по делото като ВЕЩЕСТВЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА - 1 брой лаптоп марка Fujutsu соmputers Siemens модел Amilo Pi 2540 със сериен номер DUVE 006091, черен, със зарядно устройство съдът постанови да се върне на Д.С.М., след влизане на присъдата в сила; а по отношение на 1 брой печат с надпис на тампона "Нюпетролиум груп" ЕООД; 1 брой преносима компютърна конфигурация "Асус", черна цвят. модел Х54Н,№*** ведно със захранване към съшия; 1 брой компютърна конфигурация "Сагd геаdег", черен на цвят - бе постановено да се върнат на „Ню петролиум груп” ЕООД – Пловдив, след влизане на присъдата в сила.

С оглед изхода на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК всеки един от подсъдимите бе осъден да заплати по сметка на Пловдивски окръжен съд, в полза на бюджета на Съдебната власт, сумата от по 6829.20 лв. – представляваща припадащата му се част от държавната такса върху уважените размери на гражданските искове, както и сумата от по 380,00 лв. /триста и осемдесет лева/ - направени в хода на съдебното производство разноски, а по сметка на ОД на МВР-Пловдив сумата от по 410.00 лв. /четиристотин и десет лева/ - разноски, направени по досъдебното производство.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 189, ал.3 от НПК, съдът осъди всеки един от двамата подсъдими да заплати на ТД на НАП - Пловдив припадащата му се част от направените разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на по 5 386.90 лв. /пет хиляди триста осемдесет и шест лева и деветдесет стотинки/. При постановяване на присъдата си в тази й част съдът отчете, че претендираният от гражданския ищец общ размер на разноски, възлизащ на 10 773, 80 лева, се равнява на адвокатското възнаграждение, определено на основание чл.13, ал.2, вр. чл.7,ал.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, т.е. по размер същото е определено от закона /Определение №556/20.08.2009г. по т.д.№213/2009г. на ІІ ТО на ВКС, Определение №259/25.06.2012г. на ВКС, ГО, по гр. дело №193/2012г./. В този смисъл съдебната практика приема, че съдът присъжда възнаграждение в размер, определен в нормативен акт и без същото да е било предварително платено от претендиращата страна на процесуалния й представител, т.е. размерът на това възнаграждение не се договаря. Съдът присъжда адвокатско възнаграждение не в полза на юрисконсулта, а в полза на юридическото лице, което е защитавано от него, респективно в чиято структура се намира /ТР№3/13.05.2010г. на ВАС/.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: