Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.София, 13.07.2022 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на петнадесети
ноември през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
МАВРОВА
при
участието на секретаря Александрина Пашова, като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 13726 по
описа за 2019 г. по описа на СГС, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са искове В.Х.В. срещу П.на Р.Б.,
с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗОДОВ
за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 100 000 лв.,
представляваща обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди от
обвинение в извършване на престъпление, за което лицето е било оправдано с
присъда от 14.02.2018 г. по ВНОХД № 122/2017 г. по описа на Апелативния
специализиран наказателен съд, потвърдена с решение № 198 от 26.10.2018 г. по
наказателно дело № 658/2018 г. на ВКС, II НО, ведно със законната лихва върху нея, считано от
датата на влизане в сила на присъдата - 26.10.2018 г., както и сумата от
30 700 лв., имуществени вреди, представляващи неполучено брутно трудово
възнаграждение, поради отстраняването му от работа от Агенция „Митници“, за периода
от 20.03.2013 г. до 29.06.2016 г., ведно със законна лихва от датата на влизане
в сила на присъдата - 26.10.2018 г. Ищецът
поддържа, че в резултат на продължилото 6 г., 7 м. и 10 дни наказателно
производство се е влошило здравословното му състояние, като семейният, трудовият и личен живот са се
коренно променили. Бил е отстранен от работа и е претърпял сериозен психически
срив, особено след излизането му от ареста – бил е смазан, не е искал да излиза
от в къщи, чувствал се е унизен и това е
довело до сърдечни здравословни проблеми. Всички негативни влияния освен това
са подсилени от широкия медиен отзвук на случая, както при задържането му, така
и при постановяване на осъдителна присъда. Не без значение е и
продължителността на наказателното производство, за което няма вина и по време
на което е имал безукорно процесуално поведение.
Ответникът
П.на Р.Б. в писмения отговор по реда на чл. 131 ГПК, оспорва исковите претенции
като неоснователни и недоказани, като излага подробни съображения. Счита, че
размерът на претенцията за неимуществени вреди е завишен. Отделно от това, сочи
че претенцията за имуществени вреди е
недоказана, тъй като няма доказателства за нетното възнаграждение на ищеца.
Съдът, след като
взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:
По
делото е представен обвинителен акт от 5.06.2016 г., изготвен от
Специализираната прокуратура, по ДП № 24/2015 г. по описа на ГДБОП – МВР –
София, пр. пр. № 123/2014 г. по описа на Специализираната прокуратура, с което
е повдигнато обвинение на няколко лица, сред които и В.Х.В., за престъпление по
чл. 321, ал. 6 от НК и чл. 282, ал. 1, пр. 1 от НК, вр. с чл. 26, ал. 1 във вр.
с чл. 20, ал. 4, във вр. с ал. 1 от НК.
С
присъда от 01.02.2017 г. по НОХД № 1495/2016 г. на Специализирания наказателен
съд, 13 състав, В.Х.В. е признат за невиновен за престъпление по чл. 321, ал. 6 НК, и признат за виновен за повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.
282, ал. 1 от НК, като е осъден на лишаване от свобода за две години и шест
месеца и от право да заема длъжност в държавен орган или държавно учреждение за
срок от четири години и шест месеца.
С присъда от
14.02.2018 г., постановено по ВНОХД № 122/2017 г. на Апелативния специализиран
наказателен съд е отменена присъда от 01.02.2017 г. по НОХД № 1495/2016 г. на Специализирания
наказателен съд, 13 състав, в частта, к която В.Х.В. е признат за виновен и
вместо това признава В.Х.В. за невинен по повдигнатото обвинение за извършено
престъпление по чл. 282, ал. 1 от НК.
С
решение № 198 от 26.10.2018 г., постановено по касационно дело № 658/2018 г. на
ВКС, Второ наказателно отделение е оставена в сила присъдата от 14.02.2018 г.
на АСНС.
Видно
от удостоверение за раждане, на *** г. се е родила В.В.В., с майка Н.В.и баща В.Х.В..
Ищецът е сключил граждански брак на 08.08.2010 г.
С
протоколно определение от 19.03.2013 г., по НЧД № 1319/2013 г. на СГС, НО, 7
състав, по отношение на В.Х.В., обвиняеми по ДП № 43/2013 г. по описа на ГДБОП
– МВР, пр. пр. № 2606/2013 г. е взета постоянна мярка за неотклонение
„задържане под стража“. Същото е потвърдено с определение от 26.03.2013 г.,
постановено по ВНЧД № 297/2013 г. на САС, НО.
С
протоколно определение от 29.04.2014 г., постановено по НЧД № 2074/2013г. на
СГС, 3 състав, е оставена без уважение жалбата на В.Х.В. за изменение на
мярката му неотклонение „задържане под стража“.
Видно
от удостоверение от ГД „Изпълнение на наказанията“ В.Х.В. е бил задържан в
арест на 16.03.2013 г. и освободен на 12.07.2013 г., с изменение на мярката за
неотклонение в парична гаранция в размер на 10 000 лв.
По
делото са изслушани показанията на свидетеля Д.А.А., който сочи, че преди това
ищецът не е имал проблеми с правосъдието, като знае че е задържан в
следствието, което е узнал от вестниците. Знае за състоянието на В. от майка
му, като сочи че е бил в тежко психично
състояние, баща на 3 – месечно бебе в Сърбия. След като е излязъл от
следствието го е виждал, бил е смачкан, не е бил ял, нямал е 40 кг. Сочи че В. е
образован човек, отраснал е много добра среда, и след случилото се е започнал
да има сърдечни проблеми. Всичко е било
изнесено в медиите.
Съгласно
заключението на комплексната съдебномедицинска експертиза, при В.В. е
установена нестабилна стенокардия, която представлява форма на исхемична болест
на сърцето, както и данни за артериална хипертония и дислипидемия. Наличните
анамнезни данни, за симптоми на заболязанията са от около 1 - 2 години преди
поставяне на диагнозата на 27.06.2017 г., като с ЕКГ изследване от м. януари
2016 г. са установени и обективни данни за долно-латерална ST – депресия.
За заболяването предиспозиция е комбинация
от рискови фактори, като генетична такава, нарушения на мастната обмяна и др.,
като и емоционален стрес. Според вещото лице е налице причинно - следствена
връзка между негативното въздействие от воденото срещу него наказателно производство
с неблагоприятен ефект на здравословното
му състояние и настъпване на кардиологично заболяване.
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3,
предл. първо от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, П.или съда
от незаконно обвинение в извършването на престъпление, ако лицето бъде
оправдано, като отговорността на правозащитните органи е обективна. За
уважаването на предявения иск са необходими кумулативно следните предпоставки:
повдигане на обвинение на ищеца за извършване на престъпление; оправдаване на
лицето, с влязла сила присъда; наличието на вреди (имуществени и/или
неимуществени) и причинно-следствена връзка между незаконното действие на
правозащитните органи и настъпилите вреди, които следва да се докажат от ищеца.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане е
свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл. 52 ЗЗД, спрямо
който настъпилата вреда се съизмерява.
В
случая са налице всички елементи от фактическия състав, обуславящ отговорността
на ответника. Установено е по делото, че ищецът е бил обвинен в извършването на
престъпление по чл. 282, ал. 1 и чл. 321 НК, като е постановена оправдателна
присъда от въззивната инстанция изцяло по двете обвинения, потвърдена от ВКС.
Като взе предвид вида и характера на обвинението по чл. 321, ал. 6 НК, което е „тежко“ по
смисъла на чл. 93, т. 7 от НК), повдигнатото второ обвинение по чл. 282, ал. 1 НК, за което е осъден освен това на първа инстанция, продължителността на наказателното
производство (шест години), наложената най - тежка мярка за неотклонение
„задържане под стража“, при повлияване върху емоционалното
състояние на пострадалия и с оглед неговата личност, начин на живот и среда, увреденото
му здравословно състояние, широко медийното отразяване на производството, което
несъмнено е засегнало личното достойнство на ищеца, съдът намира, съобразявайки
социално – икономическите условия в страната, че справедливото обезщетяване на В.х.В. за
незаконното обвинение в извършване на престъпление се равнява на сумата от 20 000
лв. Искът следва да бъде отхвърлен за разликата над 20 000 лв. до пълния размер
от 100 000 лв. Върху така определеното обезщетение, предвид заявеното в
исковата молба, се дължи и законна лихва, считано от датата на влизане в сила
на оправдателната присъда – 26.10.2018
г.
Относно
претенцията за имуществени вреди
Видно
от заповед № 3117/20.03.2013 г. на директора на Агенция „Митници“, В.Х.В. е
временно отстранен от работа, във връзка с писмо от ГДБОП за повдигнато
обвинение от СГП, по ДП № 43/2013 г. за престъпление по чл. 282, ал.1 от НК.
Със
заповед № 4181 от 14.06.2016 г. на директора на Агенция „Митници“, ищецът е
допуснат до работа, като същият заема длъжността „инспектор“ в Митница Югозападна,
като същият се е явил на работа на 16.06.2016 г., съгласно протокол за явяване
на работа.
Представена
е заповед № 1648 от 08.02.2013 г., видно от която основната месечна заплата на
ищеца е в размер на 787 лв. Съдът намира, че на ищецът се дължи нетното, а не
брутното възнаграждение, като сумирайки месечното такова за периода от
м.03.3013 г. до м. 06.2016 г., общата сумата е 31 480 лв., т.е.
претенцията от 30 700 лв., представляваща имуществени вреди, за пропуснати
ползи - неплатено трудово възнаграждение следва да се уважи изцяло. Следва да
се присъди и законна лихва, считано от датата на влизане в сила на
оправдателната присъда – 26.10.2018г.
С
оглед уважената част от иска, ищецът има право на разноски
на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, като следва да му бъдат присъдени деловодни
разноски в общ размер на 1807,50 лв.,, от които 200 лв. за вещо лице и сумата от 1607,50 лв. за възнаграждение за адвокат (намалено до
минималния размер по НМРАВ, с оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото ).
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА П.на Р.Б., гр. София, бул. „Витоша“ заплати на В.Х.В., ЕГН **********, представляван от адв. Г.М.,***, офис 3, на основание чл. 2,
ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, сумата от 20 000
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от
незаконно повдигане и поддържане на обвинение в извършване на престъпление, за
което ищецът е оправдан с влязла в сила присъда от 14.02.2018 г. по
ВНОХД № 122/2017 г. на Апелативния
специализиран наказателен съд, състав, ведно със законна
лихва, считано от 26.10.2018 г. до окончателното плащане на главницата, като
ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 20 000 лв. до пълния предявен размер от 100 000
лв., като неоснователен, както
и да му заплати на основание 2, ал. 1, т. 3
от ЗОДОВ сумата от 30 700 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди за
същото наказателно производство, под формата на пропуснати ползи - неплатено
трудово възнаграждение за периода 20.03.2013 г. до
29.06.2016 г., ведно със законна лихва от 26.10.2018 г. до окончателното
плащане, както и да му заплати сумата в размер на 1807,50 лв., на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ - деловодни разноски.
Решението може да бъде обжалвано, с въззивна жалба пред Софийски апелативен
съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: