РЕШЕНИЕ
№ 1352
гр. София, 13.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Елизабет Петрова
Камелия Първанова
при участието на секретаря Ива Андр. Иванова
като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско
дело № 20211000501403 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и следв. ГПК.
С решение № 260059/25.03.2021г, постановено по гр.д.№ 554/2019г на КнОС, са
отхвърлени предявените от Р. Й. К. срещу „ЧЕЗ Електро България” АД обективно
съединени искове –иск по чл.79 ЗЗД за сумата от 53 390.00лв., претендирана като
обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди поради неправомерното й
лишаване от страна на ответника от ползването на електроенергия през периода от
01.09.2011г. до 29.04.2015г., за който период й е прекъснал електрозахранването към
обитаваното жилище; както и иск по чл.55, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 353.12
лв., претендирана като неправомерно заплатена от ищцата сума за ел.енергия, получена
съгласно разписка №04000509647647 от 23.11.2016г., без правно основание от ответника.
Решението е обжалвано от Р. Й. К., представлявана от М.М., с доводи, че е
неправилно и необосновано. Поддържа, че е доказано, че ответникът не е изпълнил
задълженията си по договора за предоставяне на ел.енергия, както и, че е недължимо
заплатена сумата по представени фактури. Сочи, че не са обсъдени показанията на
свидетеля И. Х.. Сочи, че необосновано е уважено възражението за изтекла погасителна
давност, като следва да се отчете, че срокът е пет години, а не три. Възразява, че съдът не е
обсъдил представените по делото доказателства. Поддържа, че е установено, че е имало
прекъсване на ел. захранването по искане на абоната на 2.08.2011г и включване с молба от
1
1.09.2011г, но е било отказано с мотиви за неплатени сметки, без да се отчете, че е имало
заведено дело, че е била лишена от ел.енергия за периода 1.09.2011 до 29.04.2015г.
Претендира да се отмени обжалваното решение и да се уважат исковите претенции.
Ответната страна по делото-„ЧЕЗ Електро България”, АД, представлявано от
юрисконсулт Л.М., е оспорила въззивната жалба. Поддържа, че основателно е преустановено
ел.захранването на имота на 20.09.2012г поради неизпълнение на договорни задължения на
ищцата за заплащане на цената на ползваната от нея ел.енергия, а за периода преди
20.09.2012г не е установено прекъсване на ел.захранването от страна на дружеството. Сочи,
че не са налице условия за приложение на неустоечна клауза, а исковата претенция е по
чл.79 ЗЗД. Поддържа, че правилно е отхвърлена исковата претенция по чл.55, ал.1 ЗЗД, тъй
като е установено, че сумата е била дължима от ищцата. Претендира да се остави без
уважение въззивната жалба и потвърди обжалваното решение.
Съдът, като съобрази доводите на страните и представените по делото доказателства,
приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и против
обжалваем съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Ищцата Р. Й. К. е посочила, че е в договорни отношения с ответното дружество, тъй
като ползваният от нея имот е присъединен към електроразпределителна мрежа на
ответното дружество, за да ползва ел.захранване, което било прекъснато след влизане в сила
на съдебни решения, с които е признато за установено, че няма задължения, поради което е
подала молба за възстановяване на електроподаването. Ответникът е отказал с доводи, че
има незаплатени задължения по шест фактури. Същите били съставени неоснователно, тъй
като не е ползвала ел.ток. Била е неправомерно лишена от ел.снабдяване за периода
1.09.2011г до 29.04.2015г, за който период е претърпяла неимуществени вреди поради
невъзможност да води нормален живот, да ползва общинското жилище и да задоволява
ежедневните си нужди-приготвяне на храна, ползване на електроуреди, поддържане на
хигиена.
Посочила е, че е заплатила недължима сума от 353.12лв. по шест броя фактури.
Претендирала е да бъде осъдено на основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. с чл.82 ЗЗД
ответното дружество да й заплати сумата от 53 390лв. за обезщетение за неимуществени
вреди за непредоставянето на ел.енергия за периода 1.09.2011 до 29.04.2015г. и на основание
чл.55, ал.1 ЗЗД обезщетение за неоснователно обогатяване за заплатена недължима сума от
353.12лв., получена без основание от ответника и представляваща суми по Фактура
№91995534/18.08.2011 г.; Фактура №*********/ 19.05.2012 г. Фактура № *********/
20.06.2012 г.; Фактура №*********/ 19.07.2012 г. ; Фактура № *********/ 18.08.2012 г.;
Фактура №*********/ 19.09.2012 г. и Фактура № *********/ 24.09.2012 г., по разписка №
91995534/18.08.2011г.
Ответникът по делото-„ЧЕЗ Електро България” АД е оспорил исковите претенции
2
като неоснователни, тъй като ищцата е неизправна страна по договора. Възразил е срещу
твърдението, че за периода от 1.09.2011г до 29.04.2015г е налице прекъсване на
ел.захранването за процесния имот, което да е резултат от виновно неизпълнение на
задължение на дружеството. Поддържа, че са налице основанията на чл.123, ал.1 ЗЕ, когато
потребител е неизправен относно заплащане на дължими суми във връзка със снабдяването с
ел.енергия, поради което дружеството е поискало от електроразпределителното дружество
да преустанови снабдяването на ищцата с ел.енергия. поради неизпълнение на задължения
по договора за продажба на ел.енергия. Посочил е, че за периода 1.09.2011г до 20.09.2012г
не е установено прекъсване на ел. захранването, а за периода след 20.09.2012г прекъсването
е било поради неплащане в срок на задължения за ел.енергия по 7 бр фактури, за които има
влязло в сила съдебно решение по гр.д.№ 2344/2013г на КнРС, които задължения са били
изплатени на 23.11.2016г. Направил е възражение, че исковата претенция за обезщетение за
неимуществени вреди за периода 1.09.2011г до 29.04.2015г е погасена по давност съгл.
чл.111, б.”б” ЗЗД. За периода преди 20.09.2012г е имало редовна доставка на ел. енергия, за
което са били издадени фактури на база на редовен отчет на показанията на електромера до
деня на демонтажа му на 20.09.2012г., което е отразено в Констативен протокол №
1476451/20.09.2021г.
С решението си първоинстанционният съд е отхвърлил исковите претенции като е
приел, че за периода 1.09.2011г 20.06.2012г не е била доставяна ел.енергия на жилищния
обект на ищцата, като за този период исковата претенция е погасена по давност съгласно
чл.110 ЗЗД, тъй като е предявена на 9.10.2019г. За периода след 20.06.2012г. до 29.04.2015г.
е приел, че е спряно снабдяването с ел.енергия на основание чл.123 ЗЕ за който е
установена дължимост на суми по издадени фактури с влязло в сила съдебно решение. По
исковата претенция с правно основание чл.55 ЗЗД е прието, че заплатената сума не е при
липса на основание за плащане, тъй като дължимостта е установена с влязъл в сила съдебен
акт.
Безспорно между страните по делото е, че между страните е сключен договор, по
силата на който ищцата е битов клиент на електрическа енергия с регистрирана партида с
ИТН № 300133453980, с адрес гр. ***, жк „***” , бл.8, ап.28 към ответното дружество.
По делото е представена жалба от ищцата с №Е-11Р 00-35/26.02.2013г. до ДКЕВР, в
която се излага, че от близо две години обитаваният от нея имот е без електрозахранване,
първоначално при прекъсване, а след това и сваляне на електромера.
Приложена е молба вх.№Е-11Р 00-12 / 25.04.2014г. до ДКЕВР, в която се визира
констативен протокол№1208695/02.08.2011г. с отразени показания за дневна енергия 000506
и за нощна – 000145. Сочи се и недължимост по фактури, призната с решения на РС-
Кюстендил и ОС– Кюстендил. Преписката по тази молба е прекратена с решение №Ж-90 от
06.11.2014г. на ДКЕВР. Това решение е отменено с решение №300/15.01.2016г.на
Административен съд – София-град, като административната преписка е върната на КЕВР с
указания за отстраняване на нарушения на административнопроизводствените правила,
касаещи страните в производството, в т.ч. произнасяне с акта на КЕВР спрямо „ЧЕЗ
3
Разпределение България“, вместо спрямо „ЧЕЗ Електро България“.
Решение №300/15.01.2016г. на Административен съд – София-град е оставено в сила
с Решение №3187/ 13.03.2018г. на Върховния административен съд, след което е прекратена
преписката по жалбата на ищцата с вх.№Е-11Р 00-12 / 25.04.2014г. – с Решение № Ж 421 /
06.06.2018г. на КЕВР, без да бъде разгледана жалбата по същество.
Решението на КЕВР от 06.06.2018г. е отменено поради допуснати процесуални
нарушения с определение № 589/ 21.01.2019г. по адм.д.№7893/2018г. на АССГ и
преписката отново е върната за произнасяне на КЕВР. Това определение е влязло в сила с
оглед определение 2968/28.08.2019г. по адм.д.№1841/2019г.на ВАС, IV отделение, и
определение №7488/20.05.2019г.по адм.д.№4375/2015г. на петчленен състав, Първа колегия
на ВАС. Няма данни за постановяване и влизане в сила на акт по същество по преписка вх.
№Е-11Р 00-12 / 25.04.2014г.на КЕВР.
От представени по делото решение №208 от 18.04.2013г.по гр.дело № 1903/2011г.на
РС – Кюстендил и решение от 30.10.2013г. по гр.дело № 393/2013г. на ОС – Кюстендил, се
установява, че с влязло в сила решение е признато за установено, че ищцата Р.К. не
дължи на ответника „ЧЕЗ Електро България“ сумата в размер на 1429.45 лв. с ДДС за
доставена електрическа енергия за периода от 14.04.2010г. до 07.06.2011г., включително,
начислена по фактури №**********/28.05.2010г.,№**********/16.06.2010г.,
№**********/18.07.2010г.,№**********/18.08.2010г.,№**********/21.09.2010г.,
№**********/20.10.2010г.,№**********/18.11.2010г.,№**********/17.12.2010г.,
№**********/20.01.2011г.,№**********/18.02.2011г., №**********/20.03.2011г.,
№**********/20.04.2011г., №**********/20.05.2011г. и № **********/18.06.2011г.
В молба-уведомление, изходяща от ищцата до ответника – вх.№**********/
29.07.2011г., е посочено, че ел.ток е бил спрян в обитаваното жилище на 13.04.2010г., след
което ищцата е пребивавала в чужбина, като се иска ел.токът да бъде прекъснат съгласно
протокол от 13.04.2010г.
Представен е констативен протокол № 1208695/02.08.2011г., съставен от служители
на ЧЕЗ Разпределение България АД, с посочване като потребител на ищцата
Р.К. и с адрес: жк „***”, бл.8 /л.43 от гр.дело №2036/2019г. на КнРС/ , в който са отразени
показания за дневна ел.енергия 000506 и нощна – 000145 на електромер с посочен фабричен
номер, като в протокола е отразено, че е прекъснато ел.захранването.
С молба №100000016224/01.09.2011г. ищцата Р.К. е поискала възстановяване на
ел.захранването на жилището си, като отчитането на потребената ел.енергия да започне от
датата на включване.
Видно от писмо изх.№**********/ 18.11.2013г. на „ЧЕЗ Електро България“ до
ищцата, по искането й за възстановяване на ел.захранването на обект с адрес :гр.***,
ж.к.***“ бл.8, е посочено, че има извънсъдебни задължения по фактури, в т.ч.:1. Фактура №
**********/18.08.2011г. на стойност 5,05 лв.; 2. Фактура №**********/ 19.05.2012г. на
стойност 24,29 лв. ; 3. Фактура №**********/20.06.2012г. на стойност 46,40 лв.;4. Фактура
4
№**********/19.07.2012г. на стойност 34,56 лв..;5. Фактура №**********/18.08.2012г. на
стойност 62,12 лв.;6. Фактура №**********/ 19.09.2012г. на стойност 64,26 лв. и 7. Фактура
№**********/24.09.2012г. на стойност 17, 27 лв. , като се изисква заплащане, ведно с
обезщетение за забавено плащане; респ.сочи се, че чл.123 ЗЕ и Наредба за лицензиране на
дейностите в енергетиката не предвиждат да бъде възстановено ел.захранването на обекта.
Видно от представена по делото разписка № 04000509647647 от 23.11.2016г. е, че са
заплатени задължения по фактури с посочване на съответен период, за който се отнася
начислената сума за ел.енергия – съответно : 1. Фактура № **********/18.08.2011г. е за
период от 09.07.2011г. до 08.08.2011г.;2. Фактура № **********/19.05.2012г. ,е за период от
07.04.2012г. до 08.05.2012г.;3. Фактура № **********/20.06.2012г. е за период от
09.05.2012г. до 12.06.2012г.;4. Фактура № **********/19.07.2012г. е за период от
13.06.2012г. до 06.07.2012г.;5. Фактура № **********/18.08.2012г. е за период от
07.07.2012г. до 07.08.2012г.;6. Фактура № **********/19.09.2012г. е за период от
08.08.2012г. до 12.09.2012г. и 7. Фактура № **********/24.09.2012г. е за период от
13.09.2012г. до 19.09.2012г.Общо заплатената сума е в размер на 361,73лв.
В представен системен бон от дата 29.04.2015г., издаден от „ЧЕЗ България“ЕАД, за
сумата 19лв. е посочено основание „прекъсване за неплащане от електромер или
предпазител“.
С влязло в сила на 13.05.2015г. решение №534/21.11.2014г., постановено по гр.дело
№ 2344/2013г. на РС – Кюстендил, /гр.дело № 158/2015г.на КнОС/, е отхвърлен като
неоснователен, предявеният от ищцата Р.К. против "ЧЕЗ Електро България" АД, иск с
правно основание чл.124 ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на
дружеството, че като абонат на същото за процесния обект не дължи сумата от общо 248.90
лева, като стойност на потребена електрическа енергия в имота, в това число: 24.29 лева за
периода от 07.04.2012г. до 08.05.2012г., за която е била издадена фактура с
№*********/19.05.2012г.; 46.40 лева за периода от 09.05.2012г. до 12.06.2012г., за която е
била издадена фактура с №*********/20.06.2012г.; 34.56 лева за периода от 13.06.2012г. до
30.06.2012г., за която е била издадена фактура с №*********/19.07.2012г.; 62.12 лева за
периода от 07.07.2012г. до 07.08.2012г., за която е била издадена фактура с
№*********/18.08.2012г.; 64.26 лева за периода от 08.08.2012г. до 12.09.2012г., за която е
била издадена фактура с №*********/19.09.2012г. и 17.27 лева за периода от 13.09.2012г. до
19.09.2012г., за която е била издадена фактура с №*********/24.09.2012г.
В констативен протокол № 1204259 от 07.09.2011г. на „ЧЕЗ Разпределение България“
е отразено, че за процесния електромер „няма видими причини и нарушения“, а от
констативен протокол №1476451 от 20.09.2012г. на „ЧЕЗ Разпределение България“ се
установява, че е демонтиран електромерът за жилището на ищцата , поради незаплащане на
сметки.
По делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Й. Х.,
който е дал показания, че бащата на ищцата го е извикал преди 3-4 години , защото е
следвало да се извърши проверка от ДКЕВР поради наличие на разлика между показанията
5
на електромера и отразеното във фактурите. Установено е било, че електромерът за
процесния имот е бил свален и е прекратена проверката. Не знае дали Р. е живяла към този
момент в жилището.
С оглед на установената фактическа обстановка, въззивният съд приема от правна
страна следното:
По делото е предявена искова претенция по чл.79 ЗЗД вр. с чл.82 ЗЗД за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди за неизпълнение на договорно задължение от
ответника-непредоставяне на ел.енергия за периода 1.09.201г до 29.04.2015г, които се
изразяват в невъзможност да води нормален живот, да ползва общинското жилище и да
задоволява ежедневните си нужди-приготвяне на храна, ползване на електроуреди,
поддържане на хигиена.
Възраженията във въззивната жалба, че исковата претенция е по чл.92 ЗД за дължима
неустойка са неоснователни, тъй като отговорността на обществения снабдител-енергийно
предприятие, когато неправомерно е прекъснал електроснабдяването на потребителя е
договорна и дължи обезщетение доколкото вредите са пряка и непосредствена последица от
неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. /Виж ТР
№ 4 от 29.01.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2012 г., ОСГТК./ Съгласно чл.123 ЗЕ
доставчиците имат право да преустановят временно снабдяването с ел.енергия на крайните
клиенти при неизпълнение на задълженията по договора за продажба на ел. енергия, при
неизпълнение на задължението за своевременно заплащане на дължимите суми за
снабдяването с ел.енергия.
Въз основа на представените по делото доказателства се установява, че към
1.09.2011г ищцата не е дължала суми за консумирана ел.енергия, като такива са дължими за
периода от 7.04.2012г до 8.05.2012г., които е следвало да бъдат заплатени до 20.06.2012г.
Поради това е неправомерно прекъснато ел. снабдяването на процесния имот за периода
1.09.2011г до 20.06.2012г. В констативен протокол № 1208695/2.08.2011г и писмо изх. №
**********/ 18.11.2013г на ответника до ищцата по искането й за възстановяване на ел.
захранването не се оспорва спирането на снабдяването с излагане на доводи за основанието.
За претендирания период би следвало да се дължи обезщетение, но вземането за него е
погасено по давност на основание чл.110 ЗЗД, тъй като исковата претенция е предявена на
9.10.2019г. Възраженията във въззивната жалба, че неправилно е приложена тригодишна
давност са неоснователни, тъй като отчетен петгодишен срок съгласно чл.110 ЗЗД.
За останалата част от периода, за който се претендира обезщетение за неимуществени
вреди, за Фактура № **********/19.05.2012г., Фактури № № **********/20.06.2012г.; №
**********/19.07.2012г.; №**********/18.08.2012г. №**********/19.09.2012г.
и №**********/24.09.2012г., е установено с влязло в сила решение по гр.дело №
2344/2013г.на РС-Кюстендил, че сумите са били дължими от ищцата по делото, поради
което след 20.06.2012г. прекъсването на ел.енергията е извършено съгласно изискванията на
чл.123 ЗЕ. Поради наличието на условията на посочената разпоредба не може да се приеме
6
неизпълнение на задължения от страна на ответника, за да се дължи обезщетение за
неизпълнение на същите.
По исковата претенция по чл.55 ЗЗД ищцата е претендирала, че е заплатила без
основание суми на ответното дружество за неползвана от нея ел.енергия. С решението по
гр.д. № 2344/2013г на РС-Кюстендил е прието за установено, че сумите са били дължими,
поради което ответното дружество не е получило нещо без основание и не се е обогатило, за
да дължи връщането му.
Въз основа на изложеното исковите претенции по чл.79, ал.1 ЗЗД вр. с чл.82 ЗЗД и
чл.55 ЗЗД се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Като е достигнал до същите изводи, първоинстанционният съд е постановил
правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено на основание чл.271
ГПК.
С оглед изхода на спора на основание чл.78, ал.5 ГПК следва да бъде осъдена Р. Й.
К. с ЕГН ********** да заплати на „ЧЕЗ Електро България” АД с ЕИК ********* сумата от
150 лв. за юрисконсултско възнаграждение за пред въззивната инстанция.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260059/25.03.2021г, постановено по гр.д.№ 554/2019г на
КнОС, с което са отхвърлени предявените от Р. Й. К. срещу „ЧЕЗ Електро България” АД
обективно съединени искове –иск по чл.79 ЗЗД за сумата от 53 390.00лв., претендирана като
обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди поради неправомерното й
лишаване от страна на ответника от ползването на електроенергия през периода от
01.09.2011г. до 29.04.2015г., за който период й е прекъснато електрозахранването към
обитаваното жилище; както и иск по чл.55, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 353.12 лв.,
претендирана като неправомерно заплатена от ищцата сума за ел.енергия, получена,
съгласно разписка №04000509647647 от 23.11.2016г., без правно основание от ответника.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.5 ГПК Р. Й. К. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на
„ЧЕЗ Електро България” АД с ЕИК ********* сумата от 150 лв. за юрисконсултско
възнаграждение за пред въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва с касационна жалба при условията на чл.280 ГПК
пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
7
2._______________________
8