Р Е
Ш Е Н
И Е260313/9.7.2021г.
гр. ЯМБОЛ.09.07.2021.г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЯМБОЛСКИЯТ....................районен
съд ......................... гражданска колегия в публично
заседание на .........10.06.2021г........година в състав:
Председател:Св.ДИМИТРОВА
при секретаря ....................Й.П.…...................................……................и
в присъствието на
прокурора..............................................................................………като
разгледа докладваното от
......................................СЪДИЯ
ДИМИТРОВА………………….......гр.дело N .1403. .. по описа
за 2020 год.
и за да се произнесе взе предвид
следното.....................................................................
Производството
по делото е образувано по молба на С.Е.И., с която претендира да се осъди ЗД „БУЛ ИНС“ АД да й заплати обезщетение
в размер на 15 000 лв. за
причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените физически и
психически болки и страдания, вследствие получените при ПТП от 09.01.2018 г.
телесни увреждания, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 23.08.2019 г. окончателното изплащане
на сумата.
Твърди,
че на 09.01.2018 г., около 16.00 часа, на третокласен път № ***/гр.А.-П./, в
района на *** км., при управление на МПС - лек автомобил марка „***",
модел „***", с рег. № ***, с посока на движение от гр. А.към с. Р.,
водачът Т. М. А.причинила
виновно пътнотранспортно произшествие с движещия се в обратната посока лек
автомобил „***" с peг. № ***, управляван от С. И. С.и в който на задна седалка
седяла ищцата С.Е.И.. Местопроизшествието е посетено от дежурните лица при ОД
на МВР-Ру - гр. А.и е бил съставен констативен протокол за ПТП с пострадали
лица №***. Образувано е и досъдебно производство № *** по описа на Окръжна
прокуратура Б. за 2018 г., както и НОХД № *** по описа на Окръжен съд Б. за
2018 г. С влязла в законна сила на 16.03.2019 г. присъда № *** г. на Окръжен
съд Б. Т. М.е призната за виновна в извършването на престъпление по
непредпазливост, като вследствие нарушаване правилата за движение по пътищата,
визирани в чл. ал. 1 от ЗДвП - „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато
пътните превозни средства, които управляват", причинила смъртта на водача
на другия лек автомобил С. И. С., а на С.Е.И. била причинена лека телесна
повреда. От мотивите на постановената присъда е виден механизмът на
произшествието, като става ясно, че Т. М.А. движейки се със скорост около 75
км/ч изведнъж загубила контрол над управлявания от нея автомобил, като се
опитала неуспешно чрез задействане на спирачната система да възстанови
устойчивостта на автомобила върху пътното платно, вследствие на което същият
навлязъл в насрещното платно, където последвал удар с дясна предна част на
насрещно движещия се, правомерно в неговата си лента, лек автомобил „***"
с peг. № ***,
където пътувала и ищцатаС. И..
Посочва,
че веднага след инцидента С.Е.И. е била откарана с линейка до „УМБАЛ - Б."
АД. Там се установило, че е получила контузна
рана с повърхностна некроза на лявата подбедрица. Скоро състоянието й се
влошило, тъй като раната започнала да се инфектира и некротира, и на
07.02.2018г. тя постъпва отново в „УМБАЛ - Б." АД, където престояла 5 дни.
Проведено й било оперативно лечение - изрязване и отстраняване на мъртвите
тъкани. Ищцата била изписана на 12.02.2018 г., като е била пренасочена за
амбулаторно проследяване от ОПЛ и хирургичен кабинет.
Вследствие
на получените при ПТП телесни увреждания С.И. търпи неимуществени вреди, изразяващи се в причинените й болки,
страдания от самата травма и проведеното лечение. Твърди, че претърпеният инцидент
породил у нея силен стрес, безпокойство, болки, психически и физически
дискомфорт. Нарушено било нормалното й ежедневие. Направената й операция
създала редица неудобства и болки, ограничавайки движението на ищцата за продължителен
период от време - за около 3 месеца. Тя била принудена да ползва и чужда помощ,
тъй като не можела да се придвижва самостоятелно.
Посочва,
че тъй като вредите на ищцата са в резултат от виновното поведение на водачката
на лек автомобил марка „***", модел „***", с рег.№ *** Т. М.А., застрахован по риска
„Гражданска отговорност на автомобилистите" при ответника ЗД „БУЛ ИНС“ АД съгласно застрахователна
полица № ***, валидна за периода от
07.05.2017 г. до 08.05.2018 г., ищцата е предявила извънсъдебна претенция /изпратена по пощата на
18.03.2019 г./ пред ответното дружество за заплащане на обезщетение за
претърпените от нея неимуществени вреди, в изпълнение на изискванията на чл.
380 КЗ. С писмо изх. № *** г. застрахователят я уведомил, че по случая е
образувана щета № ***, но е отказал да удовлетвори претенцията, тъй като не са
били ангажирани безспорни доказателства относно виновността на застрахования в
дружеството водач за настъпване на ПТП, както и първична медицинска документация.
След като се снабдила с влязлата в законна сила присъда по воденото наказателно
производство в Б. окръжен съд, както и с допълнителна първична медицинска
документация, извън тази предоставена на ответното дружество с първоначалната
претенция, на 31.07.2019 г. с последващо писмо били изпратени на ЗД „БУЛ ИНС“
АД по образуваната щета гореспоменатата присъда, фиш за спешна медицинска помощ
от ЦСМП Б., филиал А.и лист за преглед на пациент в Спешно отделение. Оттогава
и до настоящия момент нямало постъпил официален отговор от ЗД „БУЛ ИНС“ АД
относно произнасяне по основателността на претенцията и определяне размер на
обезщетението за неимуществени вреди. Ето защо, за ищцата е възникнал правен
интерес от завеждане на гражданско дело пряко срещу застрахователя съгласно чл.
432, ал. 1 от КЗ, като да иска от съда да определи справедлив размер на
обезщетение за нанесените й неимуществени вреди от процесното пътно-транспортно
произшествие, както и иска присъждане на
законна лихва предвид изпадането в забава на застрахователното дружество след
23.08.2019 г., когато е изтекъл законоустановения срок по чл. 497, ал. 1, т. 1 КЗ за произнасяне по претенцията.
Претендира
и за направените разноски по делото, както и присъждането на адвокатски хонорар
по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА за оказваната безплатна
процесуално-правна защита на ищеца.
В хода
на съдебното дирене искът се поддържа изцяло.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който оспорва
изцяло иска по основание и размер.
Не
оспорват наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите за
процесният автомобил марка „***", модел „***", с per. № ***.
Оспорва
твърденията на ищцата за търпени неимуществени вреди
от нейна страна, под формата на изживян стрес и душевни страдания в
резултат на случилото се ПТП, като неоснователни и
силно преувеличени.
Оспорва предявеният иск и по размер. Твърдят,
че претендираната с исковата молба сума, в размер на 15 000 лева за претърпени
неимуществени вреди, е силно завишена и не отговаря на трайно установената
практика на съдилищата за обезщетения за подобен род вреди и на принципа на
справедливостта, заложен в чл. 52 от ЗЗД. Посочва, че отговорността на
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност" е функционално
обусловена от отговорността на деликвента по чл. 45 ЗЗД. Тя има определени
граници, именно с оглед на които са определените застрахователни лимити. Застрахователят
отговаря само до размера на съответния лимит. Съгласно съдебната практика и
нормативните разпоредби обезщетението по чл. 52 ЗЗД, се определя от съда по
справедливост, а не с оглед на застрахователните лимити. При определяне на
същото, съдът е обвързан със застрахователните лимити единствено, доколкото
застрахователя не отговаря над лимита.
Относно размера на претендираното
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, счита същото за прекомерно
завишено с оглед твърдените неимуществени вреди, принципа на справедливостта,
заложен в чл. 52 от ЗЗД, трайната съдебна практика /ППВС № 4/1968г/ и
неблагоприятните последици от настъпилото пътнотранспортно произшествие за
ищцата.
Посочват, че ПТП е настъпило на 09.01.2018год. и на
същата дата пострадалата ищца е откарана с линейка в "УМБАЛ-Б."
където е прегледана, констатирана е контузната рана на лявата подбедрица, която
явно не е била тежка и не е налагала болнично лечение, вследствие на което е
освободена в същия ден. Постъпила е отново за лечение на 07.02.2018год., т.е.
един месец след ПТП при което е претърпяла твърдяната травма. Ответникът сочи,
че през посочения дълъг период няма данни дали същата е спазвала предписаният и
режим на лечение, дали е взела необходимите мерки с цел избягване на последващите
усложнения.
Изписана е на 12.02.2018год., т.е. престоят й в
лечебното заведение е бил изключително кратък и по никакъв начин не сочи за
наличие на твърдените болки и страдания. Видно от мотивите на приложената към
исковата молба присъда, увреждането което тя е претърпяла е квалифицирано
"лека телесна повреда" по смисъла на закона. При такова увреждане
несъмнено претенцията за обезщетение в претендираният размер е несъразмерно и
не отговаря на общият критерий за справедливост.
На следващо място ответника
твърди наличие на съпричиняване от страна на пострадалата за настъпване на
неблагоприятните за нея последици, като прави изрично искане, при положение че
се ангажира отговорността на застрахователя, размера на обезщетението да бъде
намален.
Съгласно разпоредбата на чл.137а от ЗДвП „...водачите
и пътниците в моторни превозни средства от категории Ml, М2, МЗ и
N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителни колани, с които
моторните превозни средства са оборудвани."
Рисково поведение е пътуването в моторно превозно
средство без поставяне на обезопасителен колан, при наличието на такъв.
Считат, че е налице съпричиняване от страна на ищцата
за настъпване на вредите, което следва да се има предвид от съда, при
положение, че се представят доказателства във връзка с твърденията й и се
установят основания за определяне и присъждане на обезщетение.
Моли за отхвърляне на
предявеният от ищцата иск изцяло, като неоснователна и недоказана. Евентуално
моли за намалите размера на претендираното обезщетение с оглед възраженията.
Претендира за присъждане на направените в
производството разноски.
В случай, че претендираното от
ищцата възнаграждение за процесуален представител е в размер над минималния,
прави възражение за прекомерност и моли на основание чл. 78 ал. 5 ГПК същото да
се намали. В хода на производството възраженията се поддържат.
След преценка на събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност съдът приема за установено следното от фактическа
страна:
С присъда №***г. постановена по нохд № *** по описа за
2018г. на Б. Окръжен съд Т. М. А.е призната за виновна в това, че на 09.01.2018г., около 10.00ч., на
третокласен път №*** (гр.А.–
гр.П.), в района на *** км., при управление на МПС – л.а.
марка „***“, модел ***, с рег.№ *** , с посока на движение от гр.А.към гр.Р.,
нарушила правилата за движение по пътищата, а именно: чл.20,ал.1 – „Водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.“ От ЗДвП,
вследствие на което последвало пътнотранспотнто произшествие , при което по
непредпазливост причинила смъртта на С. И. С., починал на 19.01.2018г. в УМБАЛ
гр.Б., поради което на осн.чл.343 ,ал.1, б.“в“, вр.чл.432,ал.1 от НК, вр. чл.20,ал.1
от ЗДвП вр. чл.58А ал.1 от НК яе осъдена на две години лишаване от свобода,
изпълнението на което наказание е отложено с изпитателен срок от четири години.
За станалото ПТП е представен съставен констативен
протокол за ПТП с пострадали лица №***г. от дежурен при ПТП при ОД на МВР-РУ-А.
В същия като пострадали лица е записана и ищцата по делото С.Е.И..
За причинените й травми от ПТП-то ищцата е
представила фиш за спешна медицинска помощ от 09.01.2018г.
от ЦСМП Б., филиал А., лист за преглед на пациент в КДБ/*** и допълнителен лист към лист за преглед на
пациент в спешно отделение №***, в които е записана, че е постъпила за лечение
на 09.01.2018г. и напускане на 09.01.2018г., , че е постъпила като пострадала
от ПТП с оплаквания от болка в областта на лява подбедрица. Представен е и
амбулаторен лист №*** от 19.01.2018г. с посочена диагноза „Открита рана на
други части на подбедрицата“, обективно състояние – по предната повърхност на
л. подбедрица – контузна рана с повърхностна некроза. Видно от епикриза на
ищцата издаде от УМБАЛ-Б. АД изх.№*** С.Е.И. е пъстъпила на лечение на
07.02.2018г. и изписана на 12.02.2018г. с диагноза : Флегмона крурис синистра.
От представената проверка за сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ се установява, че към 09.01.2018г. МПС с ДКН *** има
активна застраховка ГО в ЗК“Бул Инс“ АД .
Ищцата чрез пълномощник адв.Андрей М. от САК е
изпратила претенция до ЗД“Бул Инс“ АД за
заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на
30 000лв. в отговор е получила писмо изх.№ ***г. от ответника, че за настъпилото
застрахователно събитие по застрахователна полица № *** и заведена щета № *** –
ПТП от дата 09.01.2018г. няма основание за удовлетворяване на претенция й, т.к.
не са ангажирани безспорни доказателства относно виновността на застрахования в
сружеството водач за настъпилото ПТП, като са посочени за представяне
допълнително доказателства. Ищцата е изпратила втора молба до застрахователя,
изплатена чрез „Български пощи“ ЕАД на
31.07.2019г., с което е представила допълнители документи, искани от него.
Ответника е представи застрахователната полица на л.а.
***, модел *** ТДС с рег.№ *** и всички документи към образуваната при него
щета № ***г.
По делото бе допусната до разпит в качеството на
свидетел Е. С.И. – ***
на ищцата. Дава показания ,че в деня на катастрофата ищцата й се обадила да й
каже за нея и че отива в болницата в Б.. Свидетелката е отишла в болница и
видяла че от крака на ищцата течало кръв. Там изчистили, промили и превързали
крака, след което се прибрали в къщи.Там тя била зле. Боляло я
постоянно крака и затова я водила на
лекар, за да й сменят превръзката, да го промият. След известно време кракът й
започнал да мирише, бил много надут и пак я водили на лекар.
После й
направили операция на крака, като изчистили това, което миришело много. Тя била
в болницата 4 или 5 дни. После се лекувала
в с.К. на поликлиниката. Била на легло и свидетелката я гледала, което
продължило 4 месеца и повече. Боляло я, като за болките й изписали хапчета.
Сега ищцата имала белег на крака – колкото 1 пръст от който се притенсява.
Твърди, че тя е водила ищцата на техния лекар в с.К., който й правел превръзки.
Един месец след катастрофата я закарали в болница, защото кракът й взел да
мирише.
По
делото бе назначена и изслушана съдебно-медицинска експертиза, кото вещото лице
дава следното заключение:
От така представените
доказателства по делото е видно, че при възникналото пътно-транспортно
произшествие на 09. 01. 2018г., С.Е.И. - на ЗЗг., е получила автомобилна травма
- пътник в лек автомобил на задната седалка, пострадала при неговото блъскане
от друг лек автомобил по време на движение, като видно от приложените
медицински документи, пострадалата е била транспортирана до спешно отделение,
където при извършените прегледи, изследвания и консултации е било установено
наличието в областта на средната трета на лявата подбедрица на
разкъсно-контузна рана, която е била почистена и превързана. Налице са били и
данни за контузия на гръдния кош, с болки в областта на гърдите.
Впоследствие, поради влошаване на
състоянието на нараняването се е наложило да постъпи в хирургично отделение,
като това е станало на 07. 02. 2018г., като при извършените прегледи и
изследвания е било установено, че се касае за флегмонозно възпаление на същото
място на нараняването. Това е наложило
с местна упойка да се извърши инцизия с цел премахване на гнойния
възпалителен секрет и почистване на нараняването от некротизирали тъкани. Била
изписана на петия ден от приемането й.
Описаните увреждания в областта
на предната повърхност на лявата подбедрица, видно от представените медицински
документи, категорично отговарят да са били получени по време на възникналото
пътно-транспортно произшествие на 09. 01. 2018г.
От представените данни е видно,
че възстановителният период при пострадалата се е удължило вследствие
настъпилите възпалителни усложнение вследствие допълнително инфектиране на
раната и обхващане и на съседните области от гнойния неспецифичен възпалителен
процес. Възстановителният процес е продължило около 1,5-2 месеца.
Отначало болките в областта на
левия долен крайник на мястото на нараняването са били по-интензивни. След това
станали по-слаби и по-лесно поносими. Към края на месеца поради настъпилите
усложнения, болките отново са станали по-силни, които след извършената операция
са отслабнали и постепенно, към края на заздравяването на раната са станали
по-слаби.
Първоначалното лечение е било
почистване на мястото на нараняването с дезинфекционни разтвори и превръзки с
налагане на противовъзпалителни унгвенти. След настъпването на описаните
усложнения е било проведено оперативно лечение.
При проучване на представените
доказателства не се установи данни болките и страданията на пострадалата да
продължат и към настоящия момент. Не се очаква да са налице някакви остатъчни
последици от полученото нараняване. Белегът, който остава след такива
наранявания е незначителен и не води обезобразяване на други части на тялото.
На поставените допълнителни
въпроси вещото лице е дало следните отговори:
В хода на оздравителния процес,
раната не е зараснала първично, а са настъпили усложнения, като най-тежкото от
тях е флегмонозно възпаление на тъканите около мястото на нараняването. Това
възпаление представлява неспецифичен неограничен дифузен възпалителен процес на
меките тъкани в съседство.
През това време лечението
вероятно не е било проведено адекватно, защото ако то беше адекватно, нямаше да
настъпят такива значителни усложнения.
Лечението на пострадалата в
хирургичното отделение се състои под местна инфилтративна анестезия се е
извършило инцизия с цел евакуиране на гнойния възпалителен секрет, щателно
почистване на оперативното поле, дрениране на раната, стерилна превръзка и
антибиотично лечение в хода на оздравителния процес.
При проучване на представените
доказателства, не се установиха данни, от които да се направи заключение, че ищцата
страдала от някакво съпътстващо или фоново заболяване. Тя е млада, вероятно
защитните й сили в такива ситуации са били на ниво. Но въпреки това, понякога
настъпват такива усложнения. Причината в повечето случаи е не спазване на
указанията на лекуващия лекар често да се сменя превръзката; следене от
медицинското лице на оздравителните процеси на нараняването и
конституционалните особености на конкретния индивид. При изслушването на в.л. в
съдебно заседание същото поясни, че флегмозно възпаление представлява дифузия,
неспецифичен възпалителен процес на възпален крайник, което не води до отравяне
на организма.. „Екскориация“ от латински означава охлузване, като това е
диагнозата от 09.01., от фиша от „Спешна помощ“ за ПТП от 09.01.2018г., като
работна диагноза е записано разкъсно контузна рана на лявата подбедрица. Според
вещото лице касае се за разкъсно контузна рана в областта на подбедрицата,
защото ако е имало само охлузване, то тогава нямало да има оток и такива
усложнения. Същото изказва становище, че след като са настъпили такива усложнения, предвид възрастта на пострадалото
лице, а именно, че то е с добри защитни сили, които са в състояние правилно да
реагират на такива процеси, или не е спазен предписаният терапевтичен подход,
или не е почистена раната на време така, както са й дадени указания още в
началота. Оперативната намеса е в следствие на настъпилото усложнение, а то е
следствие от това, че не бил спазван режима, определен от медицинското лице. Съдът
изцяло кредитира заключението като обективно и компетенто дадено.
По
делото бе назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза, която дава следното заключение:
Лек автомобил *** е оборудван с 5
бр. триточкови предпазни колани. За да прилягат максимално към тялото,
съвременните колани са инерционни, с вградени пиропатрони, които затягат колана
чрез детонация, "прилепяйки" тялото на седящия към облегалката.
Пиротехническите колани се активират от датчик за удар. Те сработват щом се
установи отрицателно ускорение над критичната стойност. В материалите поместени в делото липсва информация, касаещо дали С.И. е
пътувала в автомобила с поставен или не обезопасителен колан, седейки на
задната седалка.
Вещото лице посочва, че
обезопасителния колан придържа тялото (торса) на пътника/водача към облегалката
на седалката и няма отношение към крайниците. При интензивен фронтален сблъсък,
много често в експертната практика се констатира изместване на облегалките на
предните седалки в посока назад, което би могло (хипотетично) да нарани долните
крайници на пътник на задната седалка, без да е от значение, дали той е бил с
поставен колан или не. В съдебно заседание уточнява, че това, което е записал
за „***“ се отнася и за лек автомобил „***“, в който е била ищцата, той е
заводси оборудван с 5 броя триточкови обезопасителни колани, като 2 са отпред и
3 са отзад. Съдът изцяло кредитира заключението като обективно и компетентно
дадено.
При така установеното от
фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Предявеният
иск е с правно осн. чл. 432, ал. 1 във вр. с чл. 380 КЗ и чл.86 ЗЗД и чл.498,
ал. 3 и чл . 497 КЗ.
Съгласно разпоредбата
на чл.429 ал.1 от КЗ, със сключването на договор за застраховка
"Гражданска отговорност", застрахователят поема задължението да
покрие отговорността на застрахования към трети лица за причинените имуществени
и неимуществени вреди. Според чл.477 от КЗ, обект на застраховане по
задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, е гражданската отговорност на застрахованите физически и
юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни
средства.
Според чл.498 от КЗ, увреденото лице при
настъпване на застрахователното събитие следва да предяви претенцията
си първо пред застрахователя и едва ако същия не плати в срока по чл.496
от КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с
размера на определеното или изплатеното обезщетение, то може да предяви прекия
иск по чл. 432 от КЗ срещу застрахователя.
В процесния случай
няма спор, че ищцата е предявила пред застрахователя претенция за изплащане на
застрахователно обезщетение, като такова й е отказано, поради което искът се
явяват допустими.
За успешното
провеждане на прекия иск срещу застрахователя по чл.432 ал.1 от КЗ, в
тежест на ищцата е да установи при условията на пълно и главно доказване
наличието на валидно сключен договор за застраховка "Гражданска
отговорност" между увредилото го лице и ответника по делото, настъпило увреждане,
причинено от виновно и противоправно деяние от страна на застрахования,
причинна връзка между деянието и вредоносния резултат, както и вида и размера
на претърпените вреди. С оглед обхвата на
застрахователното покритие, регламентиран в цитираните разпоредби,
застрахователят обезщетява всички вреди, за които отговаря застрахованото лице
на основание чл.45 от ЗЗД.
Ответникът следва да докаже наведените от
него възражения срещу основателността и срещу размера на иска, вкл.тези за
съпричиняване на вредоносния резултат.
Липсва спор, а и се установява от
събраните по делото доказателства Справка от база данни на Информационен център
към Гаранционен фонд, че към датата на настъпване на процесното ПТП, ответникът
е застраховател по задължителна застраховка "Гражданска отговорност",
сключена по отношение на МПС марка ***“, модел „***“ с рег.№ ***, валидна към
датата на произшествието. Страните не спорят за факта на настъпило застрахователно
събитие – ПТП на 09.01.2018г. около 16.00ч. на третокласен път №***, със
застрахования при ответника за „гражданска отговорност“ автомобил.
За
наличието на станало ПТП на 09.01.2018г. се установи от съставения констативен протокол за ПТП с
пострадали лица, както и постановената присъда по НОХД №***г. на БОС. От
същите се установява, че на сочената дата при управление на МПС - лек автомобил
марка „***", модел „***", с рег. № ***, с посока на движение от гр. А.към
с. Р., водачът Т. М. А.причинила
виновно пътнотранспортно произшествие с движещия се в обратната посока лек
автомобил „***" с peг. № ***, управляван от С. И. С.и в който на задна седалка
седяла ищцата С.Е.И.. От постановената присъда, която съгл. чл.300 от ГПК е
задължителна за настоящият съд се установява извършването на твърдяното в
исковата молба деяние, неговата противоправност и виновността на водача на
застрахованото МПС.
От
представените по делото медицински документи, както и от заключението на
неоспорената съдебно-медицинска експертиза безспорно се установи, че в резултат
на ПТП ищцата е получила автомобилна травма, като след извършени прегледи в
спешно отделение на болница в Б. е установено разкъсано-контузна рана в
областта на средна трета на лява подбедрица. Налице са бил и данни за контузия
на гръден кош, с болки в областта на гърдите.
Доказателствата по делото не водят до извода за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалата. От заключените на САТЕ по
делото липсва информация дали ищцата е пътувала с поставен обезопасителен
колен, като вещото лице посочва, че обезопасителния колан придържа тялото (торса) на
пътника/водача към облегалката на седалката и няма отношение към крайниците,
където е контузията на ищцата. Поради това, като се има предвид механизма на
произшестнието съдът намира възраженията са съпричиняване направени от
ответника за неоснователни.
По отношение на твърдяните вреди
от ищцата съдът приема, въз основа на медицинският експерт, че преки вреди от
станалото на 09.01.2018г. ПТП е разкъсано-контузна рана в
областта на средна трета на лява подбедрица, която е лека телесна повреда по
смисъла на НПК. Настъпилите след това усложнения не се установиха да са в пряка
причинно-следствена връзка с противоправното деяние на водача на застрахования
автомобил. Оперативната намеса е в следствие
на настъпилото усложнение, а то е следствие от това, че не бил спазван режима,
определен от медицинското лице. Същите са получени или защото не е спазен предписаният
терапевтичен подход, или защото не е почистена раната навреме така, както
са дадени указания на пострадалата ищца,
но и в двата случая вината за това не е на водача причинил катастрофата.
От показанията на разпитана по
делото свидетелка, както и от СМЕ се установи, че ищцата е изпитвала болки от
тази автомобилна травма, които подлежат на обезвреда.Безспорно т според данните
от медицинските документи тя е изпитвала болки и в областта на гръдния кош,
като всичко това е предизвикало и душевен дискомфорт на пострадала.
Справедливото обезщетяване на
неимуществените вреди изисква съдът да определи точен паричен еквивалент на
болките, страданията и другите морални вреди, които се търпят от пострадалия в
резултата на непозволеното увреждане. Затова обезщетенията за неимуществени
вреди се присъждат за конкретно претърпени физически и психически болки и
страдания, неудобства и всякакви други негативи, които са пряка е и
непосредствена последица от непозволеното увреждане. В
свое решение № 163/04.10.2016 г. по т.д. № 3456/2015г. ВКС, І т.о. приема
следното: „Съгласно общата разпоредба на чл. 51, ал. 1 от ЗЗД, приложима и
при определяне на обезщетения, претендирани на основание КЗ, на присъждане
подлежат всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането.
Съдът като взе предвид степента
на уврежданията и характера на телесните повреди намира, че справедливото
оценяване на всички нематериални вреди, които е понесла ищцата в резултата на
виновното поведение на водача на застрахованият при ответника автомобил
възлизат на сумата от 3000лв., до който размер намира иска за основателен и
доказан. Разликата до предявеният от 15 000лв. следва да се отхвърли като
неоснователен.
По иска
за присъждане на законна лихва:
В
случая отговорността на застрахователя е договорна и при сега действащият
Кодекс на застраховането, в сила от 01.01.2016г., отговорността на
застрахователя за лихви е ограничена и това задължение е за периода след
датата, на която застрахователят е бил уведомен за настъпване на
застрахователното събитие било от застрахования, било от увреденото лице. Съгл.
чл.497 от КЗ застрахователят дължи лихва за забава, считано от по-ранния момент
от изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по чл.106, ал.3 от КЗ и изтичането на срока по чл.496, ал.1 от КЗ, освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства,
поискани от застрахователя по реда на чл.106, ал.3 от КЗ.
В случая ответникът е бил уведомен от ищцата с
молба-претенция вх.№ ***г. за настъпилото на 09.01.2018г. застрахователно
събитие, като с приложените документи е било отправено конкретно искане за
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от 30000лв.. В отговор
застрахователната компания с писмо от 08.04.2019г. е отказала изплащане на
обезщетение и са поискали представяне на други документи. Представено е второ
писмо от ищцата до ответника вх.№ ***г. с приложени документи, отговор от което не постъпил. Видно от представения
доклад по щета № ***г., според който на ищцата С.Е.И. е определена сума от
1000лв. за плащане. Доказателства за извършено плащане на сумата не се
представиха. С оглед на това претенцията за заплащане на лихва за забава от
23.08.2019г. е основателна.
При
този изход на делото страните дължат разноски по съразмерност. Според
представения списък на разноските ищецът е направил такива за адвокатско
възнаграждение от 1176лв. На осн.чл.78,ал.1 от ГПК ответникът му дължи разноски
по съразмерност от 235,20лв. Според представения от ответника списък на
разноските ответникът е направил такива в общ размер на 1500лв. На
осн.чл.78,ал.3 от ГПК ищцата следва да му заплати разноски по съразмерност от 1200лв.
Воден
от гореизложеното , ЯРС
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА
ЗД“БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.С., бул.“Джеймс
Баучър“ №87, със съдебен адрес:***,офис *** осн.чл.432,ал.1
от КЗ да заплати на С.Е.И., ЕГН ********** *** със съдебен
адрес:*** обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от причинените
от ПТП на 09.01.2018г.г. телесни и психически увреждания, в
размер на 3 000 лв., ведно със законната лихва за забава, считано от 23.08.2019г.
до окончателното им изплащане, като искът за разликата от 3 000лв. до
15 000лв. отхвърля, като неоснователен.
ОСЪЖДА
ЗД“БУЛ ИНС“ АД да заплати на С.Е.И. направените по делото разноски в размер на
235,20 лева.
ОСЪЖДА С.Е.И.
***“ АД направените по делото разноски в размер на 1200лева.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Я. в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: