Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Д., 30.*****17
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Д.КИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, деветнадесети състав, в публично съдебно заседание на първи ноември две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА ПЕТКОВА
при секретаря ***, като
разгледа докладваното от съдия Петкова гражданско дело № 1919 по описа на
ДРС за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от ***, представлявано от ***, чрез адв. *** (надлежно
упълномощен), с която срещу ***, представляван от ** , и ***, представляван от ***
, са предявени кумулативно съединени искове, като се иска всеки един от
ответниците да бъде осъден да заплати на ищеца следните суми: 1) по 5663,50 лв.
- главница, представляваща половината от остатъка от длъжимо плащане за
доставено течно гориво на основание договор от **.*******г., съгласно фактура ***г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на
исковата молба – **.*****15г. до окончателното плащане; 2) по 4530,13 лв. –
половината от дължимото плащане за доставено течно гориво на основание договор
от **.*******г., съглано фактура ***, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на подаване на исковата молба – **.*****15г. до окончателното
плащане; 3) по 17**,95 лв. – обезщетение за забава върху главницата от 5663,50
лв. за периода **.******* г. – **.*****15 г.; 4) по 1363,71 лв. - обезщетение
за забава върху главницата от 4530,13 лв. за периода **.******* г. – **.*****г.
Исковете са насочени към *** и *** като правоприемници на ***.
В исковата молба за изложени следните обстоятелства: ищецът бил в
облигационни отношения с *** - по силата на договор от **.*******г. се задължил
да му доставя течни горива за отопление. Договорът не бил обективиран писмено.
Ищецът имал сключени и 2 борсови договора с *** с предмет доставяне на течни
горива за отопление на социални общински структури –***г. При изпълнение на
задълженията си по договора от **.*******г. в продължение на няколко години
доставял течно гориво на *** – ***. За две от доставките били издадени фактури ***
г. (на стойност 16964,16 лв.) и *** (на стойност 9**0,26 лв.) Първата фактура
била платена частично, като дължим бил остатък в размер на ** 327 лв., а по
втората фактура плащане не е постъпвало. С писмено потвърждение на салдо,
изходящо от счетоводството на ***, било потвърдено, че към края на месец май 20**
г. посочената институция имала задължения към ищеца по двете процесни фактури,
възлизащи общо на сумата от 30 529,28 лв., която сума била формирана като сбор от дължимите главници и обезщетенията за забава
върху тях. Сочи се, че ответниците като правоприемници на *** следва да отговарят
за непогасените задължения по процесните фактури. С молба с вх. рег. ***г.
ищецът изрично посочва, че не твърди процесните облигационни отношения да са
възникнали от двата приложени към исковата молба боросови договора, сключени с ***.
Претендира сторените по делото разноски.
Първоначално исковата молба е предявена пред *** срещу *** чрез министъра
на финансите, по която е образувано гр.д. № 38587/2015 г. по описа на СРС,
81-ви състав. С определение от **.*****15 г. производството по делото е
прекратено по отношение на *** чрез министъра на финансите, като в качеството
на ответници са конституирани *** и ***. В депозирания пред СРС отговор в срока
по чл. 131 ГПК *** е направил възражение за местна неподсъдност на делото, като
е посочил, че *** е преобразуван през 2014г. и вече не съществува като културна
институция. С определение от 13.01***15 г. производството по гр.д. №38587/2015
г. по описа на СРС, 81-ви състав е прекратено и делото е изпратено по
подсъдност на Д.кия районен съд, пред който е образувано настоящото гражданско
дело № 1919 за 2016 г. С молба от 22.*****16 г. ищецът е
уточнил, че исковете са предявени срещу *** и ***.
В срока по чл. 131 от ГПК първият ответник ***, представляван от *****,
оспорва предявените срещу него искове като неоснователни. Сочи, че с ПМС
№152/28.******* г. за преобразуване на държавни културни институти *** е
преобразуван чрез разделяне в *** и ***,
а впоследствие с ПМС №/**.*****14г. *** е преобразуван в *** – ***. Твърди се,
че и преди и след преобразуването *** – *** е нямал задължения по счетоводна
сметка 40** към ищеца. Счита, че задължен по процесните фактури е ***, респ.
правоприемника му, доколкото по делото е представено уведомително писмо на
главния счетоводител на посочената културна институция с потвърждение за
наличие на задължения към ищеца в размер на 30529,28 лв. Допълнително се сочи,
че *** не се помещава в сградата на бившия ******, като след 20** г. се
помещава в сграда, която се отоплява на ток, а не с гориво.
Вторият ответник - *** също е депозирал отговор в срока по чл. 131 от ГПК. Твърди, че доставките на гориво,
във връзка с които са издадени процесните фактури, са извършени на основание **********
г. и №681/18.08***** г., сключени между ищеца и ***, по които договори той не е
страна. Счита, че *** е следвало да бъде вписана като получател на процесните фактури. Акцентира, че самият ищец в депозираната пред СРС
искова молба е посочил, че е извършвал процесните доставки по заявка на ***.
Допълнително твърди, че и към двата борсови договора има приложения №2, които
не са представени от ищеца, и към които е приложен образец на фактура, който
следва да се състави. Излага твърдения, че театрите се финансират от *** и
общините. Сочи, че с докладна записка ***ът на *** е признал, че задълженията
към ищеца за заплащане на доставено гориво не са платени поради липса на
средства. Твърди, че няма документ, въз основа на който *** да е поел
задължение за заплащане на процесните фактури. Също така прави възражение, че
вземанията на ищеца са погасени по давност. Претендира сторените по делото
разноски.
С определение от 01.*****16г. на основание чл. 219, ал.1 от ГПК на
страната на ответника *** като трето лице - помагач по делото е конституирана ***
с адрес: ***, представлявана от *** – ***. *** е подала писмено становище по
делото, в което е посочено, че правата и
задълженията на *** – ******. като самостоятелен разпоредител с бюджетни
средства след преобразуването му с ПМС*******г. са преминали към неговите
правоприемници. Твърди се, че общината е направила компромис като е заредила с
гориво резервоара в сградата на театъра в гр. ***, но същата не е страна по извършените доставки.
Съдът, след
преценка на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
По делото са представени
заверени преписи на два борсови договора – от 21.*******г. и от 18.08*****г.,
сключени между ищцовото дружество ***, като продавач, и ***, като купувач, по
силата на които продавачът се задължава да доставя промишлен *** за отопление
на обекти на територията на ***. Между страните по делото не е спорно, че *** –
гр. *** преди и след преобразуването му през 20**г. не е включен в спъсъка към
борсовия договор от 18.08*****г. на
обектите, които следва да се зареждат с гориво, доставяно от ищеца.
В подкрепа на
изложените в исковата молба твърдения ищецът е представил фактура №****г. с
вписан получател *** – *** на обща стойност 16964,16 лв. – продажна цена на ** 000 литра ***. Фактурата не е подписана
от представител на получателя. По делото като доказателство е приет и приемо –
предавателен протокол от 13.*****09г., подписан от представител на ищеца, на ***
и на ***, видно от който ищцовото дружество е доставило на ***-*** „ – *** ** 000
литра ***.
Към
първоначалната искова молба е приложена и фактура *** с вписан получател *** – ***
на обща стойност 9**0,26 лв. – продажна цена на 5 155 литра ГИПТ 0,1% за
отопление, която не съдържа подпис на получателя. Съгласно документ за
удостоверяване на предназначението на акцизните стоки и точния адрес на мястото
на доставка горивото по фактура №***г. е доставено на *** – *** на 19.01*****г.,
като документът е подписан от представител на получателя – *** и е подпечатан с
печата на ***.
Ищецът е
представил и писмо за потвърждение на салдата, от което се установява, че към
31.05***** г. *** – *** има задължения към него в общ размер от 30529,28 лв.,
от които 2**87,26 лв. неплатени задължения по фактури и **,** лв. – неустойки.
С уведомително
писмо с изх. №155/27.*******г. *** е уведомил ищцовото дружество за
непогасените си задължения към него в общ размер от 30529,28 лв., от които 2**87,26
лв. по партида „***” и **142,** лв. по партида „неустойки”, които задължения са
осчетоводени в сметка 40** ***. Уведомителното писмо е подпечатано с печата на ***.
От
представените извлечения от банковата сметка на ищеца в *** се установява, че ***
- *** по банков път е заплатил на ищеца следните суми: на 13.*******г. – сумата
от 17216,49 лв. с вписано основание на транзакцията „***; на 20.*******г.
- сумата от 9774,00 лв. с вписано основание
на транзакцията *** на 23.*****08г. - сумата от 27593,68 лв. с вписано основание на
транзакцията ***; на **.*****09г. - сумата от 20138,98 лв. с вписано основание на
транзакцията „*** – парно”; на **.*******г. - сумата от 14842,50 лв. с вписано основание на
транзакцията „***”; на 15.*******г. - сумата от 33928,32 лв. с вписано
основание на транзакцията „***”; на 27.*******г. - сумата от 18917,28 лв.
с вписано
основание на транзакцията „***”; на 28.*******г.
- сумата от 20138,98 лв. с вписано основание на транзакцията „***- неустойки”.
По делото е
представено Решение №*****г. на *** – ***, видно от което на свое заседание ***
е взел решение въз основа на сключени договори между *** и *** на ***, сцена ***,
да бъде разпределена сумата от 38 000 лв., от коята 32 000 лв. за
гориво и 6 000 лв. за ремонт, а на *** да бъде разпределена сумата от ** 000
лв.
По искане на
ответника *** са събрани гласни
доказателства, като е разпитан свидетелят ***, който пояснява че до 20**г. е
бил зам. директор на драматичния театър в ***, а от 01.09*****г. до 20**г. е
бил ръководител постановъчна част в *** – ***. Споделя, че до 20**г. горивото
за театъра се е доставяло от *** въз
основа на сключен между дружеството и *** договор и се е заплащало от общината.
Заявява, че в повечето случаи той е приемал горивото. Сочи, че след 01.09*****г.,
когато е постъпил на работа в ***, посочената институция не е позлвала гориво
за отопление.
От неоспореното
от страните и прието от съда като обективно и компетентно заключение на
назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че
счетоводствата на страните са водени редовно, но процесните фактури са включени
само в дневниците за продажби на ищцовото дружество, но не и в дневниците за
продажби на ответниците и ***. Вещото лице е пояснило, че ответниците, предвид
разпоредбата на чл. 42 от ЗДДС, не са регистрирани по ДД*** Констатирано е, че ***
не е ползвала право на данъчен кредит по процесните фактури. Вещото лице е
установило, че в счетоводството на ищеца процесните фактури са осчетоводени
като вземания от ***– *** в размер на 26**4,42 лв. Посочено е, че на 15.*******г.
по банковата сметка на ищеца е постъпило плащане от *** в размер на 33928,32
лв., от което сумата от 5637,16 лв. е отнесена от ищеца за погасяване на част
от задълженията по фактура ********г. Експертизата е изчислила размерите на
обезщетенията за забава върху главните задължения за посочените в исковата
молба периоди.
Въз основа на
така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
С ПМС №152/28.*******г.
за преобразуване на държавни културни институти /чл.6, ал.1/ *** – *** е
преобразуван чрез разделяне в *** и ***, като съгласно чл. 4 от посоченото
постановление дейността, имуществото, архивът, правата и задълженията на ***-***
– *** преминават към неговите правоприемници.
С ПМС №1**/26.*******г.
за преобразуване на *** и *** са преобразувани в ***, като съгласно чл.2 ал.3
от посоченото постановление дейността, имуществото, архивът, правата и
задълженията на *** и *** преминават към ***.
С ПМС №45/**.*****14г.
за преобразуване на държавни културни институти и създаване на *** /чл. 1,
ал.1/ *** е преобразуван в ***–***, към който преминават имуществото, архива, правата
и задълженията на *** - ***. Със същото постановление /чл.4, ал.1/ *** е
преобразуван в ***, към който преминават имуществото, архива, правата и задълженията
на ***.
Ответниците ***-***-
*** и *** ***, вкл. и техните праводатели, съгласно разпоредбата на чл. 5, ал.1
от Закона за закрила и развитие на културата са държавни културни институти и
като такива са самостоятелни правни субекти – юридически лица на бюджетна
издръжка и участват самостоятелно в гражданските и търговските правоотношения
/в този смисъл Решение №84/20.*******г. по гр.д. №1862/20**г. на III г.о. на ВКС/.
С оглед изложеното ответниците се явяват пасивно процесуално легитимирани
страни в настоящото производство.
Предявени са
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
от ЗЗД вр. чл. 327, ал. 1 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД. В срока по чл. 131 от ГПК
ответникът *** е релевирал възражение за погасителна давност.
Съобразно
правилата на чл. 154, ал. 1 от ГПК в тежест на ищеца при условията на пълно и
главно доказване е да установи наличието на облигационно отношение, възникнало
с ответниците с посоченото в исковата молба съдържание, по което е престирал –
доставил е горивото, предмет на продажбата, както и че е поставил ответниците в забава чрез
отправяне на покани. При доказване на горното в тежест на ответника е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга /по исковете за мораторна лихва –
плащане на падежа/. Във връзка с възражението за давност в тежест на ищеца е да
докаже, че за периода от настъпване на изискуемостта на вземането до изтичане
на срока, с който законът свързва погасяване на вземането, са били налице
основания за спиране или прекъсване течението на давността.
От събраните по
делото доказателства, вкл. и от представените извлечения от банковата сметка на
ищеца, се установява, че между ищеца и *** – *** /преобразуван с ПМС №152/28.*******г. за преобразуване на държавни културни
институти /е съществувало облигационно отношение по сключен договор за
търговска продажба на гориво за отопление. Договорът за търговска продажба е
неформален, с облигационно - вещно действие, чиито основни елементи са
предметът и цената. Страните са постигнали съгласие относно предмета и цената -
посочени детайлно в процесните фактури. При търговската сделка продавачът по
искане на купувача е длъжен да издаде фактура. Принципно фактурата може да се
приеме като доказателство, установяващо договор за продажба, тъй като законът
не изисква специално сключен писмен договор за продажба на движими вещи, за каквито
се касае в случая. За да е така, тя трябва да съдържа всички необходими
елементи, квалифициращи договора за продажба като такъв - вид на закупена
стока, стойност, начин на плащане, имената на лицата, положили подписа си като
получател и предавател, съответното време и място. В настоящия случай
фактурите, с които ищецът твърди, че са документирани доставките на ответника,
имат номер, дата и място на съставяне, име и фамилия на съставител на
документа, но не са подписани от получател на стоката. По делото обаче са
представени приемо – предавателен протокол от 13.*****09г. и документ за
удостоверяване на предназначението на акцизните стоки и точния адрес на мястото
на доставка на горивото от 19.01*****г., от които се установява факта на
изпълнение на задължението на продавача да предаде на купувача стоките. Приемо
– предавателният протокол от ***г. е подписан от представител на получателя ***
– ***„***” – ***, като съдебно – счетоводната експертиза установи, че задължението
по фактура №***г. е частично заплатено
именно от *** – ****** – *** до размера на сумата от 5637,16 лв. Като получател
на горивото по фактура *** е вписан ***, която културна институция обаче към
датата на издаване на фактурата вече не е съществувала – както беше посочено
по-горе с ПМС №152/28.*******г. за преобразуване на държавни културни институти
/чл.6, ал.1/ ***-*** – *** е преобразуван чрез разделяне в *** и ***. С оглед
поставения печат върху документа за удостоверяване на предназначението на
акцизните стоки и точния адрес на мястото на доставка на горивото следва да се
направи извода, че горивото по фактура *** е получено на 19.01*****г. от ***.
Задълженията по процесните фактури /възлизащи общо на *** лв. след извършеното
на частично плащане на фактура ***г. до размера на сумата от 5637,16 лв./ са
признати писмено от *** *** с уведомително писмо с изх. №155/27.*******г.
С оглед
гореизложеното се налага извода, че задълженията по процесните фактури са
възникнали в патримониума на *** – ***, а в последствие са преминали към един
от правоприемниците му, а именно: ***, признал писмено същите. Решението на *****
да отпусне средства за финансирането на *** не прави общината страна по
процесния договор за доставка на гориво. След преобразуването на *** с ПМС №1**/26.*******г.
за преобразуване на *** /чл.2/ правата и задълженията на *** са преминавали към
***, впоследствие преобразуван в ***г. Поради изложеното съдът намира, че
задължен да плати цената по процесните фактури, се явява ответникът ***. От
събраните по делото доказатекства, вкл. и от гласните такива, които съдът
кредитира като обективни, следва извода, че *** /възникнал като културна
институция с ПМС №152/28.*******г. и впоследствие преобразуван в *** – *** с
ПМС №45/**.*****14г./ никога не е бил в облигационни отношения с ищеца,
съответно ищецът никога не му е доставял гориво за отопление. От този извод
следва, че предявените по отношение на *** – *** искове се явяват
изцяло неоснователни.
В случая следва да бъде разгледано направеното
от *** в преклузивния срок по чл. 131 от ГПК възражение за погасителна давност.
Твърденията на ищеца, че падежите на вземанията по процесните фактури съвпадат
с датите на извършените доставки не са оспорени от ответниците. Поради това
съдът приема, че падежът за погасяване на задълженията по фактура ***г. е
настъпил на ***г., а по фактура *** – на 19.01*****г. Съгласно
разпоредбата на чл. **4, ал. 1 от ЗЗД погасителната давност започва да тече от
деня, в който вземането е станало изискуемо. 5-годишната давност за изпълнение
на задължението по фактура ***г. е изтекла на 13.*****14г., а първоначалната
искова молба пред СРС е подадена на **.*****15г., поради което предявеният
срещу *** иск за заплащане на главницата в размер на 5663,50 лв. се явява
неоснователен поради изтекла погасителна давност. Що се отнася до претенцията
ответникът *** за заплати на ищеца сумата
от 4530,13 лв. – половината от
дължимото плащане за доставено течно гориво съглано фактура *** г., давността
за изпълнение на това задължение е изтекла на 19.01***16г. Както беше посочено,
първоначалната искова молба, въз основа на която е образувано гр.д.
№38587/2015г. на СРС, е подадена на **.*****15г., но
ищецът е насочил исковете си срещу Държавата, чрез министъра на финансите.
Впоследвие с определение от **.*****15г. *** е конституиран като ответник по гр.д.
№38587/2015г. Към **.*****15г. обаче *** не е съществувал,
тъй като с ****. е преобразуван. С молба от 22.*****16 г. по настоящото дело ищецът
е уточнил, че исковете са предявени срещу *** и *** и именно от този момент
следва да се приеме, че *** има качеството на ответник в производството. Към
посочената дата претенцията за заплащане на сумата от 4530,13 лв. – половината от дължимото
плащане за доставено течно гориво съгласно фактура *** също се явява
неоснователна като погасена по давност. С погасяването по давност на правата по
предявените срещу *** главни искове съгласно чл. **9 от ЗЗД се погасяват и
правата по предявените срещу същия ответник акцесорни искове по чл. 86, ал. 1
от ЗЗД, поради което и тези искове следва да бъде отхвърлени.
Относно
отговорността за разноски:
Ответникът ***
не претенидира разноски.
Ответникът ***
съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК претендира разноски в размер на **50
лв., от които: **00 лв. – адвокатско възнаграждение и 50 лв. депозит за
призоваване на свидетел. Видно от представения по делото договор за правна
защита и съдействие между *** и адв. *** е договорено възнаграждение от 200
лв., платено в брой. Съгласно т.1 от ТР №6/6.*****13 г. по тълк. д. №6/20**г.
на ОСГТК на ВКС съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат,
когато страната е заплатила възнаграждението. Поради това и с оглед изхода на
спора на *** му се следват разноски за адвокатско възнаграждение именно в
размер на 200 лв., доколкото по делото липсват доказателства за уговорено и
платено възнаграждение в претендирания размер от ** лв. С оглед извършеното от ищеца
оспорване за прекомерност, съдът намира, че така определното възнаграждение от
200 лв. не следва да бъде редуцирано, доколкото то е под определения минимум по
чл. 7 от Наредба № 1 от 9.*******г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Ответникът *** е заплатил депозит за призоваване на свидетел в
размер на 30 лв. На свидетеля са изплатени пътни разходи за явяване в съдебно
заседание в размер на 18,** лв., които с оглед изхода на спора следва да бъдат
присъдени на ответника. Горницата над 18,** лв. /или сумата от **,93 лв./ не
следва да се възлага в тежест на ищеца, а да се възстанови по писмено искане на
вносителя по реда на чл. 4б от ЗДТ.
С оглед
гореизложеното ищецът следва да бъде осъден да заплати на *** разноски за настоящото
производство в общ размер от 218,** лв.
Така
мотивиран, Д.кият районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от ищеца ***, представлявано от ***, срещу
ответниците ***, адрес: ***представляван
от ***, и ***, представляван от ***,
кумулативно съединени
искове всеки един от ответниците да бъде осъден
да заплати на ищеца следните суми: 1) по 5663,50 лв. - главница, представляваща
половината от остатъка от длъжимо плащане за доставено течно гориво на
основание договор от **.*******г., съгласно фактура ***г., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба – **.*****15г.
до окончателното плащане; 2) по 4530,13 лв. – половината от дължимото плащане
за доставено течно гориво на основание договор от **.*******г., съглано фактура
***, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на
исковата молба – **.***г. до окочнателното плащане; 3) по 17**,95 лв. –
обезщетение за забава върху главницата от 5663,50 лв. за периода **.******* г.
– **.*** г.; 4) по 1363,71 лв. - обезщетение за забава върху главницата от
4530,13 лв. за периода **.******* г. – **.*****15 г.
ОСЪЖДА ***,
представлявано от ***, да заплати на
***, сумата от 218,** лв. /двеста и осемнадесет лева и седем
стотинки/ - разноски за производството по
гр.д. №1919/2016г. на ДР***
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на *** с адрес: гр.***, ***, представлявана от ***
– ***, като трето лице -помагач на страната на ответника ***.
РЕШЕНИЕТО
ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ пред Д.кия окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: