РЕШЕНИЕ
№ 272
гр. Перник , 28.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на осми юли, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:РЕНИ П. КОВАЧКА
при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от РЕНИ П. КОВАЧКА Гражданско дело №
20211700100183 по описа за 2021 година
Предявеният иск е с правно основание чл. 55, ал.1, предл.1 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от Р.
Ц. Ц. от *** против Д. М. А. от ***. Ищцата моли да бъде осъдена ответницата да й заплати
сумата от 27 000лева, получена от нея на 01.02.2021год. без основание, ведно със законната
лихва, считано от датата на получаване на сумата и направените по делото разноски.
Ищцата твърди, че на 01.02.2021год. е наредила от собствената си банкова сметка с
преводно нареждане № *** в *** в полза на майка си- И. Н. Ц. сума в размер на 27 000лева.
Разяснява, че превода е извършен в изпълнение на взето от нея решение да подпомогне
своята майка в разходите за домакинството й. Сочи, че при извършване на превода, а именно
при изписване на номера на банковата сметка вместо да посочи номера на банковата сметка
на своята майка в нейната обслужваща банка- *** неправилно е посочила друга банкова
сметка в същата банка, която се оказала на ответницата. Твърди, че горното несъответствие
не било установено от служителите на ***, поради което друго физическо лице, титуляр на
сметката, а именно ответницата е получила сумата и то без основание. Сочи, че не познава
ответницата, няма отношения към нея и че идеята е била да се преведе сумата на майка си, а
не на ответницата. Разяснява, че след узнаване на грешката и свързване със сина на
ответницата, който се явявал нейн пълномощник, последният отказал да върне получената
без основание сума, а в последствие се и разпоредил с нея. Предвид на това поддържа, че
сумата от 27 000 лева е недължимо получена от ответницата и подлежи на връщане.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответницата е депозирала писмен отговор, с който не
оспорва, че на 02.02.2021год. по нейна банкова сметка е постъпила сумата от 27 000лева.
Твърди обаче, че сумата й е преведена като дарение във връзка с открита на нейно име
дарителска кампания за събиране на средства за нейното належащо, спешно лечение в
чужбина. Сочи, че кампанията е била открита с оглед лечение на заболяването й „***“,
поради което и предвид записаното в платежното нареждане основание за превода, а именно
„за покриване на текущи нужди“, преведената сума е била приета като дарение, за
1
покриване на нейните нужди във връзка с лечението й. Поддържа, че процесната сума е
дарена и че отмяна на дарението може да бъде извършено само ако са налице основанията
на чл.227 от ЗЗД. Предвид изложеното прави искане за отхвърляне на иска.
Пернишкият окръжен съд, преценявайки събраните по делото доказателства, по
реда на чл. 235 ГПК, приема за установено и доказано следното:
С банков превод от 01.02.2021 г. ищцата Р.Ц. е наредила сумата от 27 000 лв. от
личната си сметка в банка ***, а в графа „получател“ е посочила имената на своята майка -
И. Н. Ц.. Като основание за превода ищцата е посочила „превод за семейни разходи“, а в
графа „още пояснения“ е посочила „за 2021 г.“. Това обстоятелство се потвърждава от
приложеното и прието заверено копие на преводно нареждане № ***.
Ответната страна признава, че на 02.02.2021 г. по банковата сметка на ответницата
Д.А. е постъпила сумата от 27 000 лв., наредена й от ищцата.
С оглед гореизложеното съдът с Определение № 480/11.66.2021 г. по настоящото
дело е обявил за безспорно по делото обстоятелството, че ищцата е превела по сметка на
ответницата на 02.02.2021 г. сумата от 27 000 лв.
Като безспорно е прието и обстоятелството, че сметките на ответницата и сметката
на И. Н., и двете открити в ***, са различни. Ищцата твърди, че е допуснала грешка при
изписване IBAN на сметка на получателя, като изписания в преводно нареждане № *** не
принадлежи на майка й, на която е имала намерение да преведе процесната сума.
На 09.02.2021 г., след като ищцата е уведомила за допуснатата грешка ***,
последната е изпратила уведомление до *** с искане процесната сума да бъде върната на
титуляра на сметката наредител поради наличие на грешка в превода – несъответствие
между посочения титуляр на сметка и действителния титуляр на посочения IBAN. По
твърдение на ищцата, за направеното искане е уведомен пълномощник на ответницата,
който до момента не е възстановил процесната сума въпреки поканата да направи това.
Ответната страна твърди, че сумата е получена с основание – дарение за лечение на
ответницата, а банковата сметка, по която са получени средствата, е обявена в дарителска
кампания в полза на ответницата. Видно от представените с отговора на исковата молба
медицински документи, ответницата страда от ***, като през 2019 г. е провеждала лечение в
лечебни заведения в страната. С молба с вх.№ 3129/06.07.2021 г. ответницата е представила
три броя преводни нареждания. Видно от тях, по същата сметка, по която е получена
процесната сума, за периода 15-16.10.2019 г. ответницата е получила различни по размер
суми като дарение. За два от преводите, тези от 15.10.2019 г. за сумата от 425,00 лв. и от
16.10.2019 г. за сумата от 2 045,00 лв., като основание за дарението е посочено „дарение, за
здраве“ и „дарение от служители“, като и двата превода са наредени от ***, видно от
поясненията в преводните нареждания. Третият превод от 15.10.2019 г. в размер на 500,00
лв. е нареден от физическо лице, а като основание за него е посочено „дарение“. От трите
платежни документа се установява, че за кратък период от време през 2019 г. по сметка на
ответницата са постъпили суми като дарение. Липсват данни за наличието на нарочна
дарителска кампания в полза на ответницата, както се твърди в отговора на исковата молба,
в която да е посочена именно процесната банкова сметка като такава, по която следва да се
извършват паричните преводи. Не са представени и доказателства в подкрепа на
твърдението, че ищцата е дарявала парични средства на ответницата по същата банкова
сметка в предходен момент.
При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни
изводи:
2
Предявеният иск е допустим, същият е основан на разпоредбата на чл.55, ал.1,
предложение първо ЗЗД, според която, който е получил нещо без основание, е длъжен да го
върне. Съгласно Постановление №1 от 28.05.1979г. на Пленума на ВС, посоченият
фактически състав изисква предаване, съответно - получаване на нещо при начална липса на
основание и е изпълнима, когато при самото получаване липсва основание за преминаване
на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Съгласно константната
съдебна практика по въпроса, в тежест на ищеца по този иск е да докаже пълно и главно
даването, съответно - получаването, или преминаването на благото в имуществото на
ответника, а в тежест на ответника е да установи пълно и главно наличието на валидно
правно основание, съществувало към момента на разместване на имуществените блага.
Безспорно установено по делото е, че с преводно нареждане № *** ищцата е
превела по банкова сметка сума в размер на 27 000,00 лв. като посоченото за превода
основание е превод за семейни разходи“, а в графа „още пояснения“ е посочила „за 2021 г.“.
Ответницата признава, че е получила реално тази сума.
Спорно по делото е дали получената от Д.А. сума от 27 000 лева е получена с правно
основание и ако да- какво е то. Правното твърдение на ответницата е, че сумата 27 000,00
лв. е получена от нея като дарение. Съгласно разпоредбата на чл.225, ал.1 ЗЗД, дарението е
договор, с който дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на дарения, който го
приема. Съществен елемент на дарението е наличието на типична и непосредствен правна
цел на сделката /кауза/ - дарствено намерение. Намерението да се дари се изразява в
съгласието на дарителя нещо да премине от неговото имущество в имуществото на дарения
без насрещен еквивалент. Дарственото намерение не се предполага, а следва да бъде
доказано от страната, която го твърди. Дарственото намерение, възприемано като намерение
да се прояви щедрост, не се презумира, то се извлича от външни белези, от житейските
факти довели до сключването на договора за дарение, до отношенията между дарител и
надарен и др., които страните установяват в хода на съдебното производство като
твърдения, възражения и факти, в хипотезите на оспорване. В настоящия случай,
ответницата не представи доказателства, които да установяват наличие на намерение у
ищцата за надаряване на ответника, при извършването на превода на процесната сума.
След анализ на събраните доказателства, съдът намира, че превеждането на
процесната сума от ищцата на ответницата не представлява дарение. Видно от
доказателствата по делото, Д.А. страда от тежко заболяване и е провеждала лечение през
2019 г., но липсват данни, че към процесния период – 01-02.02.2021 г. същата е
продължавала лечението си, съответно е имало активна дарителска кампания за набиране на
средства за подпомагането й. По делото също липсват данни ищцата и ответницата да са
поддържали близки или приятелски отношения, които да мотивират ищцата, в лично
качество, да дарява на ответницата пари за лечението й.
При анализ на представените от процесуалния представител на ответницата
платежни нареждания съдът достигна до извода, че същите не подкрепят тезата за дарствено
намерение у ищцата за извършване на процесния превод. На първо място, налице е изминал
сравнително дълъг период от около година и половина между даренията, обективирани в
представените преводни нареждания, и датата на процесния паричен превод. Преводите са
концентрирани в два последователни дни, което не потвърждава тезата, че ответницата
системно е получавала дарения с оглед влошеното й здравословно състояние. На следващо
място, два от трите представени превода, са наредени от едно и също търговско дружество.
Това обстоятелство дава основание съдът да заключи, че не е налице широк кръг от лица,
системно извършващи дарения в полза на ответницата. Важно е да се отбележи, че е налице
и съществено несъответствие в размера на сумите, дарени през м .Октомври 2019 г. и
размера на процесната сума. Последната е в значително по-голям размер спрямо обичайно
3
даряваните суми на ответницата.
Не намира опора твърдението на ответницата, че процесният превод е дарение и
поради изричното посочване от ищцата на основанието за превода. Ищцата е посочила, че
преводът е адресиран до друго лице, различно от ответницата, и е с цел заплащане на
„семейни разходи“. Доколкото не се установи между страните да има роднински или близки
взаимоотношения, съдът счита, че е налице още една индикация, че е налице „грешка“ от
страна на ищцата при извършване на процесния превод, а не дарствено намерение в полза
на ответницата. Важно е да се отбележи, че в представените преводни нареждания от
ответницата, като основание и на трите превода изрично е посочено, че същите са
„дарение“. От това може да се заключи безпротиворечиво, че основанието на процесния
превод е различно и липсва дарствено намерение спрямо ответницата. Последната не доказа
твърдението си, че ищцата й е дарявала суми във връзка с организирана благотворителна
кампания, поради което е счела и процесния превод отново за дарение.
Предвид изложеното, съдът намира, че ищцата е превела по сметка на ответницата
сумата от 27 000,00 лева без последната да има основание да получи тези пари. В този
смисъл съдът намира, че преведената сума в полза на Д.А. е платена без основание и при
грешка, като твърдяното от страна на същата дарение за заплащане на лечението й не се
доказа от събраните по делото доказателства.
С оглед на това, съдът намира предявения иск за правно основание чл.55 ал.1 от ЗЗД
за основателен и доказан. На 02.02.2021 г. Д. М. АН. е получила без основание от Р. Ц. Ц.
сумата от 27 000,00 лева, поради което следва да бъде осъдена да й я върне.
Върху тази сума ответницата дължи законна лихва, считано от датата на получаване
на препис от исковата молба, а именно от 26.04.2021год. до окончателното изплащане на
вземането. С получаване на преписа ответницата се счита за поканена да върне получената
от нея без правно основание сума и след като не е сторила това е изпаднала в забава, в който
смисъл е и възприетото в Тълкувателно решение № 5/2017год. от 21.11.2019год. по т.д. №
5/17год. на ОСГТК на ВКС. Предвид на това искането за присъждане на обезщетение за
забава за периода от датата на получаване на сумата- 01.02.2021год. до 26.04.2021год. се
явява неоснователно и следва да се отхвърли. Изчислено от съда по реда на чл. 162 от ГПК
размерът на обезщетението за забава за цитирания период възлиза на сумата от 637.50лева.
Следва да се има предвид, че ответницата не е изпаднала в забава от момента на
получаване на искането от банката за връщане на сумата ,данни за което се съдържат по
делото, тъй като от една страна няма доказателства за момента на получаване на това
искане, и от друга –същото не е направено от легитимираното да иска връщане лице, а
именно ищцата, осъществила превода.
При този изход на делото, на основание чл.78 ал.1 от ГПК ответницата следва да
бъде осъдена да заплати направените от ищцата деловодни разноски съобразно уважената
част от иска, а именно държавна такса в размер на за предявения иск – 1 086.35 лева и
адвокатско възнаграждение – 1 309.09лева.
На ответницата не се дължат разноски съобразно отхвърлената част от иска, тъй
като липсват доказателства да е направила такива в производството по делото.
Върху сумата от 637.50 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от
01.02.2021год. до 26.04.2021год. не е събирана държавна такса, която възлиза на сумата от
25.50лева. Предвид на това и предвид изхода от спора същата следва да бъде заплатена от
ищцата и не подлежи на възстановяване от ответницата.
4
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. М. А., с ЕГН: ********** от *** ДА ЗАПЛАТИ на Р. Ц. Ц., ЕГН:
********** от *** сумата от 27 000,00 лв. /двадесет и седем хиляди лева/, представляваща
получена от нея на 01.02.2021год. чрез банков превод и без правно основание сума, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 26.04.2021год. до окончателното й
изплащане като ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на обезщетение за забава върху
сумата от 27 000 лева за периода от датата на получаване на сумата- 01.02.2021год. до
26.04.2021год. в размер на 637.50лева като НЕОСНОВАТЕЛНО.
ОСЪЖДА Д. М. А., с ЕГН: ********** от *** ДА ЗАПЛАТИ на Р. Ц. Ц., ЕГН:
**********, *** сумата в размер на 2 395.44 лева, представляваща сторените от ищцата
съдебно-деловодни разноски в хода на производството по делото.
ОСЪЖДА Р. Ц. Ц., ЕГН: **********, *** да заплати по сметка на Окръжен съд-
Перник допълнителна държавна такса в размер на 25.50лева, ведно със законната лихва,
считано от влизане на решението в сила до окончателното й изплащане.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд София в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
5