МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ОТ 29.07.2020Г., ПОСТАНОВЕНА ПО НОХД № 55/
2020Г. ПО ОПИСА НА ДРЯНОВСКИЯ РАЙОНЕН СЪД.
Производството по делото е образувано въз основа на внесен от Районна прокуратура Габрово обвинителен акт
против подсъдимия Н.С.С., ЕГН ********** за това, че на 27.03.2018г., около 01,00
ч. в гр. Дряново, в двор на жилище, намиращо се на ул. ***, след като със
заповед № 4/ 24.11.2017г., издадена на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 от Закона
за защита срещу домашно насилие на Дряновски районен съд, връчена му и влязла в
сила на 24.11.2017г. е било забранено да приближава С.Е.Т. ***, жилището,
където живее същата на адрес гр. Дряново, ул. ***, местоработата ѝ в *** ***,
както и между 16 и 18 часа спортна зала в гр. Дряново, на разстояние по-близо
от 50 метра в срок от 6 месеца, не изпълнил забраната на посочената заповед,
като отишъл в непосредствена близост до С.Е.Т. ***, дърпал я за косата и тялото
и отправял обиди към нея - престъпление по чл.
296, ал. 1 от НК.
В съдебно заседание представителят на Районна
прокуратура Габрово прокурор Борисов заяви, че не поддържа обвинението и моли съда
да оправдае подсъдимия. Независимо от становището на прокурор Борисов на
основание чл. 293 от НПК съдът следва да се произнесе по внесения в съда
обвинителен акт въз основа на доказателствата и вътрешното си убеждение.
Подсъдимият С.
редовно призован, се явява. Дава обяснения. Не се признава за виновен и моли за
оправдателна присъда.
Защитникът на подсъдимия – адв. Ж. *** се
съгласява със становището на представителя на Районна прокуратура Габрово.
Посочва, че не било установено по никакъв начин подсъдимият да е осъществил от
обективна и субективна страна престъплението, за което е предаден на съд.
Посочва, че единственото доказателство, касаещо предмета на обвинението, били
показанията на св. Т., която твърдяла, че издадената в нейна полза заповед била
нарушена. На основание чл. 281, ал. 8 от НПК осъдителната присъда не можела да
се основава само на показанията на св. Т., прочетени по реда на ал. 4 от същата
разпоредба. Моли съда да оправдае изцяло подсъдимия по повдигнатото му
обвинение.
СЪДЪТ, след като
прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият е роден
на ***г***, български гражданин, със средно образование, неженен.
Видно от справката
за съдимост същият е осъждан, както следва : С присъда по НОХД № 134/ 2016г. по
описа на Районен съд Дряново подсъдимият е осъден на една година лишаване от
свобода за престъпление по чл. 129, ал. 2, пр. 3, вр. ал. 1 от НК, извършено на
04.05.2016г. На основание чл. 66 от НК изтърпяването на наказанието е отложено
за срок от три години. Присъдата влязла в сила на 17.02.2017г.
Видно от обясненията
на подсъдимия и показанията на св. Т. двамата живеели на семейни начала до
01.10.2017г. След раздялата същите признават, че отношенията им били влошени и
са имали конфликти. Това обстоятелство се потвърди и от показанията на св. И..
Съдът не кредитира с
доверие показанията на св. М., който заяви, че след раздялата конфликтите на
подсъдимия със св. Т. били предизвикани от последната. На първо място
показанията на свидетеля касаят единичен случай на среща между родителите в
18,00 часа на 27.03.2018г. На следващо място свидетелят е приятел на подсъдимия,
поради което може да се счете за заинтересуван и предубеден от изхода на делото,
тъй като показанията му не се подкрепят от останалите събрани в хода на делото
доказателства.
От приложеното по
делото гр. дело № 474/ 2017г. по описа на Районен съд Дряново се установи, че на
24.11.2017г. била издадена заповед за защита № 4, по силата на която
подсъдимият бил задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо
С.Е.Т. и му било забранено да приближава нея, жилището, в която живее същата,
на адрес гр. Дряново, ул. ***, местоработата ѝ в *** „***, както и между
16 и 18 часа спортната зала в гр. Дряново на разстояние по-близо от 50 метра за
срок от шест месеца на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 от Закона за защита от
домашно насилие. В същата е посочено, че заповедта за защита подлежи на
незабавно изпълнение. Препис от същата бил връчен на подсъдимия лично срещу
подпис на 24.11.2017г.
С оглед така
приетата за установена по делото фактическа обстановка и съобразно събраните в
хода на досъдебното и съдебното производство доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, съдът намира, че по делото не се доказа по несъмнен и
категоричен начин, че подсъдимия е извършила вмененото му във вина деяние,
съставляващо според Районна прокуратура Габрово престъпление по чл. 296, ал.1
от НК. По делото не се събраха безспорни данни на посочената в обвинителния акт
дата 27.03.2018г. подсъдимият да е нарушил заповедта за защита, като се е
приближил в непосредствена близост до С.Е.Т. ***, като я дърпал за косата и
тялото и отправял обиди към нея.
Съдът приема, че събраните
в хода на досъдебното и съдебното производство доказателства не могат да
обосноват единствения възможен извод, че подсъдимият С. е извършил вменената му
във вина престъпление. Предвид разпоредбата на чл. 281, ал. 8 от НПК
осъдителната присъда не може да се основава само на показания, прочетени по
реда на ал. 4. Показанията на св. Т. и св. И., на които стъпва обвинението, обаче
бяха прочетени по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК, тъй като същите заявиха, че не
си спомнят обстоятелствата по делото поради изминалия значителен период от
време.
Показанията на
посочената в обвинителния акт като очевидец свидетелка В. – баба на св. Т. не
бяха приобщени по делото поради непостигане на съгласие между страните за
прочитането им по реда на чл. 281, ал. 5 от НПК. Видно от служебно направената
справка в НБД „Население“ св. В. е починала на 24.03.2020г. Поради което не е
налице основание за приложението на чл.
281, ал. 4 от НПК.
Показанията на
другите разпитани по делото свидетели Т., М. и К. касаят срещи между подсъдимия
и св. Т. на дати, извън описаните в обвинителния акт, поради което са
неотносими към предмета на доказване по делото.
Съгласно нормата на
чл. 303, ал. 1 от НПК присъдата не може да почива на предположения. Според ал.2
на същия текст, съдът признава подсъдимия за виновен, когато обвинението е
доказано по несъмнен начин. В конкретния случай по делото не са събрани
достатъчно годни доказателства, обосноваващи извода за извършено престъпно
деяние от страна на подсъдимия. Мотивиран от горното съдът постанови присъдата
като на основание чл. 304 от НПК, призна подсъдимия за невиновен и го оправда
по повдигнатото срещу него обвинение за извършено престъпление по чл. 296, ал.
1 от НК.
За пълнота на
изложението следва да се посочи, че по делото не се доказа по безспорен начин
защитната теза на подсъдимия, че на посочената в обвинителния акт дата е бил в
дома на св. Д.. Същата се подкрепя единствено от показанията на последния
свидетел. Съдът намира, че като близък приятел на подсъдимия свидетелят е заинтересуван и предубеден от изхода на делото и
има за цел с показанията си да го оневини. Всичко това дава
основание за съмнение в достоверността на изложеното от негова
страна, тъй
като е възможно приятелството между двамата да е повлияло на свидетелските му
показания. Не без значение е и обстоятелството, че тази защитна теза се
развива едва в хода на съдебното производство по делото, но не и в хода на
досъдебното производство.
Не се доказа по
делото и твърдението на подсъдимия, че св. Т. е депозирала жалба за нарушаване
на издадената заповед за защита във връзка със спор между страните за
родителските права на малолетните им деца. Видно от приложеното гражданско дело
№ 226/ 2018г. същото е образувано на 23.04.2018г. по искова молба на св. Т. –
приблизително един месец след инкриминираната в обвинителния акт дата –
27.03.2018г. По делото са проведени съдебни заседания на 02.10.2018г.,
26.10.2018г. и 23.11.2018г., което обстоятелство също не кореспондира с
обясненията на подсъдимия, че подадените жалби от св. Т. съвпадали с датите на
съдебните заседания по делото за родителски права.
По изложените по-горе мотиви съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :