Решение по дело №2812/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, вр. чл.63а ал.3 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН/)

Образувано е във връзка с постъпила касационна жалба на Д. О. Ц. чрез адв. С. Н. от ВАК, срещу решение № 1563/06.11.2023 г., постановено по а.н.х.д. № 20233110204198/2023 г. по описа на Варненския районен съд, 27-ми състав, с което е потвърдено наказателно постановление № 433а-130/13.04.2022 г. на директора на ОД на МВР-Варна, с което на основание чл.209а, ал.1 от Закона за здравето (33) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 (триста) лева за нарушение на т.І.7 от Заповед № РД-01-968/26.11.2021 г. на Министъра на здравеопазването, във вр. с чл.63, ал.4 от ЗЗ. Неразривна част от съдебното решение е поставеното решение № 1570/07.11.2023 г. за поправка на очевидна фактическа грешка.

В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, които по съществото си са такива за нарушение на материалния закон, на допуснато съществено нарушение на процесуални правила и несправедливост на наложеното административно наказание, съставляващи касационни основания по чл.348, ал.1, т.1, 2 и 3 от НПК. Касаторът излага твърдения, че изводите на ВРС за извършено нарушение по чл.209а, ал.1 от ЗЗ са неправилни, защото съдът неправилно е кредитирал показанията на свидетелите М. О. (аткосъставител) и Ш. (служител в ОП „Тасруд“), тъй като последната не е очевидец на нарушението и това обстоятелство изключва приложението на чл.40, ал.1 от ЗАНН, че АУАН се съставя в присъствието на двама свидетели. На следващо място се оспорва материалната компетентност на органа, съставил АУАН, тъй като инспектор М. О. не е полицейски орган по смисъла на чл.57, ал.1 от ЗМВР. Също така се посочва, че в АУАН и НП описанието на извършеното нарушение е неясно, което накърнява правото на защита на наказаното лице и респективно съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. В условията на евентуалност се иска прилагане на чл.28 от ЗАНН, като се излагат подробни доводи защо касаторът смята, че нарушението е маловажен случай.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител.

Ответникът по касация ОД на МВР - Варна, чрез процесуалния си представител гл.юриск. К. Л. в писмени бележки с.д. № 4388/26.03.2024 г. оспорва касационната жалба, като я намира за неоснователна и касационните доводи за несъстоятелни. Изтъква неприложимостта на чл.28 от ЗАНН. Счита, че обжалваното решение е правилно, постановено при спазване на материалните правила и закона. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение по чл.63д ал.4 от ЗАНН. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендирания от касатора адвокатски хонорар.

Представителят на контролиращата страна – ВОП иска решението на Варненския районен съд да бъде оставено в сила като правилно с оглед приложението на материалния закон и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен срок срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт от страна в административно-наказателното производство, за която е налице правен интерес от оспорване на въззивното решение, доколкото същото се явява неблагоприятно за нея. Изложеното сочи за допустимост на жалбата, поради което съдът следва да я разгледа по същество.

Обжалваното решение е валидно, като постановено в необходимата форма и от съдията, разгледал делото. Правният спор е подсъден на районния съд и местно подсъден на Районен съд-Варна, като първа съдебна инстанция, а решението е постановено от едноличен съдебен състав, съгласно правилата на ЗАНН. Проверявания съдебен акт е и допустим, тъй като съдът е бил надлежно сезиран с редовна и допустима жалба срещу подлежащ на обжалване акт със санкционен характер.

Административен съд-Варна в настоящия си състав, като разгледа делото по реда на чл.217 и сл. от АПК, прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, както и след извършената на основание чл.218 от АПК служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на атакувания съдебен акт с материалния закон, и предвиди посочените в касационната жалба пороци на решението, намира същата за НЕОСНОВАТЕЛНА.

С обжалваното НП на жалбоподателя е била наложена глоба в размер на 300 лв., на основание чл.209а, ал.1 от Закона за здравето, за нарушение на чл.209а, ал.1, вр. чл.63, ал.1 от Закона за здравето, затова, че на 10.03.2022 г. около 18:00 часа в гр. Варна, бул. „Сливница“, на спирка „Нептун“ посока „Център“, лицето като пътник в тролейбус от Градски транспорт с рег.№ 300, движещ се по линия № 88, няма поставена защитни маска за лице за еднократна или многократна употреба, с което не спазва въведени противоепидемични мерки, посочени в т.І-7 на Заповед № РД-01-968/26.11.2021 г., на Министъра на здравеопазването. Нарушението било квалифицирано по чл.209а, aл.1, вр. чл.63, ал.1 от 33. След извършена проверка, срещу касатора е бил съставен акт за установяване на административно нарушение, а именно: че не е изпълнил въведени с т.7 от Заповед № РД-01-968/26.11.2021 г. на Министъра на здравеопазването. Актът бил надлежно предявен и връчен на касатора, но той отказал да го подпише и да получи екземпляр от него, което било удостоверено с подписа на свидетелката Г. Ш. (служител в ОП „Тасруд“). В графата възражения, той вписал „имам“, а в графата за подпис на АУАН, вписал „отказвам“. Същото изявление вписал и в графата за подпис на разписката за получаване на АУАН. Възражения не са постъпили в срока по чл.44 от ЗАНН. Впоследствие въз основа на АУАН било издадено и атакуваното пред ВРС НП, с което административно-наказващият орган възприел изцяло фактическите констатации в акта. Прието е било, че е допуснато нарушение на чл.209, ал.1 от 33, като е бил цитиран като нарушен следният текст от 3акона за здравето: „Който наруши или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл.63, ал 4 или 7, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение - от 1000 до 2000 лв.“. АНО изложил и мотиви, защо счита, че случаят не попада в приложното поле на чл.28 от ЗАНН и на основание чл.209а, ал.1 от 33 издал НП.

Сезираният със спора съд е приел в мотивите си, че АУАН и НП са съставени в срок, съдържат реквизитите по чл.42 и чл.57 ЗАНН, нарушението е описано подробно, както и на обстоятелствата на извършването му, посочена е и правилната правна квалификация по Закон за здравето (ЗЗ). Посочено е, че не са налице формални предпоставки за отмяна на наказателното постановление. От доказателствата по делото, въззивният съд е приел за безспорно установено, че Ц. е извършил състава на вмененото му нарушение, с което е нарушил въведената от Министъра на здравеопазването противоепидемична мярка. За да потвърди наказателното постановление, въззивният съд е приел обстоятелството, че заповед № РД-01-968/26.11.2021 г. на Министъра на здравеопазването е издадена във връзка с въведената към този момент извънредна епидемична обстановка. Прието е от въззивния съд, че въведените с тази заповед противоепидемични мерки на територията на Република България са били за периода от 01.12.2021 г. до 30.03.2022 г., което означава, че към момента на констатиране на нарушението - 10.03.2022 г., тя е била действаща. Изложени са съображения, че заповед № РД-01-968/26.11.2021 г. на министъра на здравеопазването, предвид съдържанието и разпоредителната й част, представлява общ административен акт по чл.65 от АПК, подлежащ на предварително изпълнение.

В обжалваното решение въззивният съд е изложил подробни мотиви по всяко едно от възраженията на Ц., описани във въззивната му жалба. В заключение ВРС е приел, че като е пребивавал в транспортно средство за обществен превоз, без да е поставил защитна маска за лице, покриваща изцяло носа и устата, жалбоподателят е извършил нарушение, което правилно е било квалифицирано от административно-наказващия орган като такова по чл.209а, ал.1 от 33, вр. т.7 от заповед № РД-01-968/26.11.2021 г. на Министъра на здравеопазването, вр. чл.63, ал.4 от 33. Приел е също и че извършеното нарушение не следва да се квалифицира като маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като в случая са нарушени въведени противоепидемични мерки, целящи да предотвратят масово заболяване, а нарушителят с поведението си застрашава собствения си живот и този на другите граждани.

Неоснователно е касационното оплакване, че в АУАН и НП описанието на извършеното нарушение е неясно. Правото на защита на наказаното лице не е било накърнено, тъй като съдържанието на АУАН и на НП са му позволили да разбере за какво е бил наказан и е успял да организира защитата си във връзка с констатациите на съответните органи. Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства въззивният съд правилно и законосъобразно е приел, че на 10.03.2022 г. Д. Ц. не е изпълнил въведени със заповед на Министъра на здравеопазването противоепидемични мерки по чл.63, ал.1 от ЗЗ. На посочената дата в гр. Варна, като пътник в тролейбус на градски транспорт, обслужващ линия 88, движещ се по бул. „Сливница“, жалбоподателят е бил без поставена защитна маска на лицето, с което поведение не е изпълнил въведените противоепидемични мерки в т.I.7 от Заповед № РД-01-968/26.11.2021 г. на Министъра на здравеопазването.

Нарушението е безспорно установено, същото е правилно квалифицирано, съобразно предвидените законови норми визиращи състава и наказанието за извършено такова нарушение. Въззивният съд е изложил всички обстоятелства, релевантни за извършеното нарушение, като фактическата обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните свидетелски и писмени доказателства.

Несъстоятелни са възраженията в касационната жалба, че мл.инспектор М. О. не притежава материална компетентност да издава АУАН по Закона за здравето. Съобразно чл.94, ал. 1 от ЗМВР - за опазване на обществения ред, охраната на обекти, безопасността на движението по пътищата и осъществяване на контролната и административно-наказателната дейност на органите на местното самоуправление към общините в Република България могат да се изграждат по реда на чл.92, ал.1 звена "Общинска полиция", като контролът и методическото ръководство върху дейността на звената "Общинска полиция" се осъществяват от съответните областни дирекции и районни управления на МВР. Видно от представената в преписката заповед № 365з-1952/24.03.2020 г. на Директора на ОДМВР-Варна, всички полицейски органи от ОДМВР-Варна са оправомощени да съставят актове за установяване на административни нарушения по чл.209а от Закона за здравето. Предвид изложеното, настоящият касационен състав приема, че АУАН е съставен от материално и териториално компетентно лице, служител в ОДМВР-Варна.

Липсата на втори свидетел при съставяне на АУАН също не съставлява съществено нарушение, което да е накърнило правото на защита на наказаното лице. Съобразно чл.43, ал.1 от ЗАНН, АУАН се подписва от съставителя и поне от един от свидетелите, посочени в него, което е сторено в случая. Съгласно ал.2 от същия член, когато нарушителят откаже да подпише акта, това се удостоверява чрез подписа на един свидетел, името и точният адрес на който се отбелязват в акта. Тук също, не може да се приеме, че от страна на полицейския служител е допуснато процесуално нарушение, тъй като в разписката за връчване на АУАН е в полето за свидетел на отказа на нарушителя да получи АУАН са посочени трите имена на свидетелката Г. М. Ш. и нейната месторабота (ОП „Тасруд“), където тя е била призована в качеството си на свидетел във въззивното производство.

Предвид изложеното, касационният състав споделя изводите на въззивния съд, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения; че АУАН и НП са със съдържанието изискуемо от ЗАНН; че фактическото описание на нарушението в обстоятелствената им част е пълно и ясно и правилно приложена към него относимата законова разпоредба, която е нарушена.

Правилно и законосъобразно ВРС е приел, че случаят не е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Правилно и законосъобразно въззивната инстанция е отчела, че в случая дори не са налице смекчаващи вината обстоятелства, а напротив отказът на касатора да отстрани нарушението след отправената покана сочи поведение от негова страна, което дори се характеризира с по-висока степен на обществена опасност. Наложеното наказание е в рамките на закона, предвидени за извършеното нарушение и съответства на целите на чл.12 от ЗАНН. В случая лицето е нарушило въведени противоепидемични мерки, целящи да предотвратят масово заболяване поради вирус. Обект на увреждане или засягане от нарушението са обществените отношения, свързани с живота и здравето на гражданите. Обстоятелството, че Ц. не съобразява поведението си с епидемичната обстановка и застрашава собствения си живот и живота на другите граждани не обосновава маловажност на нарушението. Административно-наказателната отговорност на нарушителя правилно и законосъобразно е ангажирана от АНО с оглед обществената опасност на извършеното деяние. Фактическата обстановка е установена в АУАН и НП.

Наложеното наказание е съобразено със законовия минимум, тежестта на нарушението и неговата специфика. Същото е определено в рамките на закона, предвидени за извършеното нарушение, и е съобразено с целите на индивидуалната и генералната превенция, закрепени от законодателя в чл.12 от ЗАНН.

В тази връзка съдът приема възраженията на касатора, че причината да не носи маска в обществения транспорт е, че дни преди съставяне на АУАН е претърпял произшествие с велосипед и е имал множество болезнени наранявания по лицето си, за защитна теза. По делото не са налице нито данни, нито доказателства в подкрепа на тази теза. Т. възражение не е посочено нито при съставяне на АУАН, нито е депозирано в срока по чл.44 от ЗАНН, а се изтъква за първи път при разглеждане на спора пред въззивния съд. В случая не са представени доказателства, които да установяват извинителни причини за нарушаване на въведените противоепидемични мерки. Не са установени обективни причини за несъобразяване на поведението на наказаното лице с въведените за всички граждани на територията на страната мерки. Именно поради това, настоящата инстанция счита, че случаят не може да се квалифицира като маловажен.

С оглед гореизложеното, настоящата инстанция намира, че решението на ВРС е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено изцяло.

От процесуалния представител на ОД на МВР – Варна е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В настоящото производство юрисконсулт е депозирал писмени бележки, делото не е с фактическа и правна сложност, поради което на основание чл.63д от ЗАНН, вр. чл.37 от ЗПП, вр. чл.27е НЗПП, следва на ОД на МВР – Варна да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв., което да се заплати от касатора.

По изложените съображения, на основание чл.221 ал.2 от АПК, във връзка с чл.63д ал.4 от ЗАНН, Шести тричленен състав на Административен съд-Варна,

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1563/06.11.2023 г., постановено по а.н.х.д. № 20233110204198/2023 г. по описа на Варненския районен съд, ведно с решение № 1570/07.11.2023 г. за поправка на очевидна фактическа грешка.

ОСЪЖДА Д. О. Ц. с [ЕГН], с постоянен адрес: гр. Варна, [жк] [адрес], да заплати на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи гр. Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.

 

Решението е окончателно.