Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№

 

град София, 30.05.2017 година

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданска колегия, І отделение, 1 състав, в публично заседание на втори май през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : АСЕН ВОДЕНИЧАРОВ

 

при секретаря Весела Станчева, като разгледа докладваното от съдия Воденичаров гр. дело № 10332 по описа за 2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК.

          Ищецът „Ю.Б.“ АД, чрез процесуален представител излага в исковата си молба, че с ответникът „К.“ ЕООД на 02.08.2010 год. сключили договор за банков кредит, в последствие анексиран, в размер на 232000 евро, който бил напълно усвоен. С подписването на договора като съдлъжник солидарно с кредитополучателя се е задължил и Н.Б.К.. Твърди, че с оглед преустановяване на плащане на дължимите вноски в продължение на два месеца и на основание чл.3.7, б.“б“, т.5 от договора банката обявили кредита за предсрочно изискуем, считано от 09.12.2013 год., посредством връчени на 16.12.2013 год. уведомления до длъжниците. По реда на чл. 417 от ГПК се снабдил със Заповед за изпълнение по гр. д. № 760/14 год. по описа на СРС, допуснато е незабавно изпълнение на заповедта за изпълнение и е издаден изпълнителен лист. Извършено било надлежно връчване на заповедта за изпълнение на ответниците, като последните са направили възражение по заповедта за изпълнение. С оглед на тези обстоятелства ищецът в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК предявява настоящият иск и моли съда да бъде поставеното решение по силата на което спрямо ответниците да бъде прието за установено, че вземането му в размер на 232 000 евро – главница; 7 121.05 евро – договорна лихва за периода от 21.10.2013 год. до 07.01.2014 год.; 590 евро – такса за управление, дължими по договор за кредит от 02.08.2010 год. съществува, ведно с присъдената законна лихва върху главницата от 08.01.2014 год. до окончателното изплащане. Претендират се разноските по делото, както и тези направени в заповедното производство.

          Ответниците „К.“ ЕООД и Н.Б.К. не вземат становище по иска.

          Съдът като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, съобразно разпоредбата на чл. 235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

          Видно е от представените доказателства, че по заявление за издаване на заповед за изпълнение, въз основа на което е образувано гр.д. № 760/2014 год. по описа на СРС, 59 състав, на ищеца „Ю.Б.“ АД против „К.“ ЕООД и Н.Б.К. е издадена заповед от 02.06.2014 год. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК – извлечение от счетоводни книги за задължения по договор за кредит от 02.08.2010 год. Присъдени са следните суми: 232 000 евра – главница, заедно със законната лихва от 08.01.2014 год. до окончателното изплащане; 7 121.05 евро – договорна лихва за периода от 21.10.2013 год. до 07.01.2014 год.; 590 евро – заемни такси за периода от 30.09.2010 год. до 07.01.2014 год., както и разноски в размер на 15 542.69 лева. Допуснато е незабавно изпълнение на тази заповед и е издаден изпълнителен лист. В срока по чл. 414 от ГПК ответниците са подали възражение срещу издадената заповед за изпълнение.

          Представен е по делото договор за предоставяне на кредитна линия № 100-956/02.08.2010 год., както и анекс № 1/27.09.2011 год. сключени между „Ю.Б.“ АД, като кредитор и „К.“ ЕООД, като кредитополучател и Н.Б.К. в качеството му на солидарен длъжник, като на юридическото лице е отпуснат кредит в размер на 232 000 евро, който ще бъде издължаван на вноски, в срок до 27.09.2013 год. По договора и анекса към него подробно са отразени всички сроковете за плащане на дължимите падежни вноски и лихви за просрочие, както и при какви обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем. Поради незаплащане на дължимите задължения, на основание чл.3.7, б.“б“, т.5 от договора, банката – кредитор е изпратила уведомление до длъжниците с което е обявила кредита за предсрочно изискуем, считано от 09.12.2013 година. Уведомлението е получено на 16.12.2013 год.

          По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, изготвено от вещото лице М., което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, от което се установява, че задължението на длъжниците към кредитора по процесния договор за кредит, към датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е в следните размери: 232 000 евро – главница; 7 121.05 евро – договорна лихва за периода от 21.10.2013 год. до 07.01.2014 год. и 590 евро – такса за управление до 07.01.2014 год. Дава заключение, че след депозиране на заявлението и издадения по него изпълнителен лист, и вследствие осребряване на ликвидни обезпечения на 15.08.2015 год. е постъпила сума в общ размер от 224 050.13 евро с която са погасени следните задължения: 208 282.23 евро – главница; 7 121.05 евро – договорна лихва; 590 евро – такса за управление и 7 946.85 евро – разходи в заповедното производство. Дава заключение също така, че след погасяване на посочените задължения остават дължими по сключения договор сумата от 23 607.77 евро, представляващи главница.

При така установена фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Предявеният е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК за съществуване на вземането е процесуално допустим, а разгледан по същество е частично основателен.

Ищецът основава своето вземане срещу ответната страна на договор за кредит, сключен на 02.08.2010 година и Анекси към него. Установи се по делото, че поради незаплащане в договорените срокове, кредитът е станал предсрочно изискуем, считано от 09.12.2013 год. година. Установи се също така, че след издаване на заповедта за изпълнение, вследствие осребрено обезпечение в полза на кредитора са постъпили суми с които частично е погасена главницата, а изцяло са погасени другите дължими плащания. При това положение съгласно заключението на вещото лице остава за плащане и като такова е дължима сумата от 23 607.77 евро, представляващи непогасена главница по договора. За тази сума искът е основателен и доказан и следва да бъде уважен, съобразявайки фактите настъпили след издаване на заповедта и формиране на силата на пресъдено нещо на основание чл.235, ал.3 от ГПК и съгласно т.9 от ТР № 4/13 год. на ОСГТК на ВКС.

Съгласно чл. 86 от ЗЗД длъжникът при забава на парично задължение дължи обезщетение в размер на законната лихва. В този смисъл главното задължение се дължи ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК - 08.01.2014 година.

При този изход на спора с оглед извършеното плащане в хода на настоящето производство, включително и по разноските в заповедното производство, то ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищцовото дружество на правно основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 9 776.70 лева, представляващи заплатена държавна такси и възнаграждение за вещо лице. Не се събраха доказателства за заплатен адвокатски хонорар, поради което такъв не следва да бъде присъждан.

Водим от горното Софийски градски съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „К.“ ЕООД с ЕИК********,  с адрес на управление ***, Складова база и Н.Б.К. ***, ж.к.********вхБ, ********, солидарно дължат на „Ю.Б.“ АД с ЕИК********със съдебен адрес ***, чрез адв. В., на основание договор за кредит, сключен на 02.08.2010 год. сумата от 23 607.77 /двадесет и три хиляди шестстотин и седем евро седемдесет и седем цента/ евро, представляващи главница, заедно със законната лихва върху главницата, от датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК - 08.01.2014 год. до окончателното плащане, като отхвърля иска за следните суми: 208 282.23 евро – главница; 7 121.05 евро – договорна лихва; 590 евро – такса за управление, поради погасяването им, посредством принудително изпълнение въз основа на издадената заповед за изпълнение.

ОСЪЖДА „К.“ ЕООД с ЕИК******** и Н.Б.К. с ЕГН ********** да заплатят на „Ю.Б.“ АД с ЕИК********сумата от 9 776.70 /девет хиляди седемстотин седемдесет и шест лева седемдесет стотинки/ лева, разноски по настоящето производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: