О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
Номер:
21.05.2019 Град Разград
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Разградският
административен съд, в закрито заседание на двадесет и първи май две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН
МАРИНОВ
след като разгледа докладваното от съдията
административно дело № 237 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 248 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК.
Образувано е по
молба на адв. А.П. от САК със съдебен адрес *** с искане за изменение на
Определение № 41 от 25.03.2019 год., постановено по адм.д. № 237/2019 год. в
частта за разноските, като ѝ бъде присъдено адвокатско възнаграждение,
съгласно приложения договор за правна защита и съдействие и списък по чл. 80 от ГПК.
Ответната по
молбата страна – Директорът на ПГЗ „Климент Аркадиевич Тимирязев” гр. Завет
излага становище, че молбата е просрочена, а по същество е неоснователна.
Като взе предвид
изложеното в искането и данните по
делото съдът намира следното:
С Определение №
41 от 25.03.2019 год., постановено по
адм.д. № 237/2018 год. год. Административен съд Разград е оставил без разглеждане жалбата на В.Л.Н. ***,
чрез адв. А.П. от Софийска адвокатска колегия, срещу мълчаливия отказ на
Директора на ПГЗ „Климент Аркадиевич Тимирязев” гр. Завет да му предостави
достъп до обществена информация, поискан
със заявление, подадено по електронен път на 31.10.2018 год. и е прекратил
производството по делото.
Със същото
определение съдът е осъдил ответника по жалбата да заплати на
жалбоподателя деловодни разноски в
размер на 10 лв. Съдът е приел за
неоснователно и недоказано искането на оспорващия да му бъде присъдено адвокатско
възнаграждение, като е изложил подробни мотиви в тази насока.
При тези факти
съдът прави следните правни изводи:
Искането е
направено в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и е допустимо.
Определението е връчено на жалбоподателя Н., чрез адв. П. на 19.04.2019 год.
Срокът по чл. 248, ал. 1 от ГПК е
изтичал на 26.04.2019 год., но тъй като денят е бил неприсъствен, то
срокът за подаване на искането е изтичал
на 30.04.2019 год., който е първият присъствен ден след великденските празници.
Искането е депозирано чрез лицензиран
пощенски оператор именно на 30.04.2019 год., т.е. в срок, поради което
твърдението на ответника за недопустимост на искането поради просрочие, е
неоснователно.
Разгледано по
същество искането е неоснователно поради
следните съображения:
Разпоредбата на чл. 38 от Закона за адвокатурата урежда друг ред
за ангажиране на отговорност за разноски в различие от този по чл. 78 от ГПК. Това е право
на адвоката да претендира възнаграждение. Не се търсят реално направени от
страната разноски, защото защитата е безплатна. За да упражни правото си за
присъждане на адвокатско възнаграждение за предоставяне на безплатна правна
помощ и съдействие, адвокатът трябва да изпълни условие да представи писмен
договор със страната, в което да е вписано, че се предоставя безплатна правна
помощ на някое от основанията по чл. 38, ал. 1 от ЗА. Също така да бъде направено
и изрично искане от адвоката за заплащане на така оказаната безплатна помощ.
В настоящия случай и в
жалбата, и в молбата за отстраняване на нередовността ѝ оспорващият иска
присъждане на разноските по делото, в т.ч.адвокатско възнаграждение, съгласно
приложения договор за правна защита и съдействие. По делото е представен
договор за правна защита и съдействие с уговорена цена – 500 лв. Няма доказателства оспорващият да е платил
реално тази цена, т.е. той не е направил реално разноски за адвокатско възнаграждение
и такива не му се следват.
Що се касае до искането на
адв. П. да и се присъди адвокатско възнаграждение за безплатно оказана правна
помощ следва да се посочи, че тя не е
направила своевременно изрично искане
съдът да ѝ заплати оказана на жалбоподателя безплатна правна помощ на
основание чл. 38, ал. 2 от ЗА. Такова изрично искане не се съдържа нито в
жалбата, нито в молбата за отстраняване на нередовността ѝ. Освен това
след като в представения по делото договор за правна защита и съдействие между
страните по договора е уговорена цена от 500 лв. той не може да бъде приет като договор за
оказване на безплатна правна помощ. Този извод не се променя от изписаното в
договора „при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата”, тъй
като преди този израз има вписана уговорена цена.
Водим от
изложените мотиви Разградският административен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ
искането на адв. А.П. от Софийска адвокатска колегия със съдебен адрес *** за
изменение на Определение № 41 от 25.03.2019 год., постановено по адм.д. № 237/2019
год. в частта за разноските, като ѝ бъде присъдено адвокатско
възнаграждение, съгласно приложения договор за правна защита и съдействие и
списък по чл. 80 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в
седемдневен срок от съобщаването му.
Съдия: