Присъда по дело №1005/2021 на Районен съд - Видин

Номер на акта: 38
Дата: 30 ноември 2022 г. (в сила от 30 ноември 2022 г.)
Съдия: Пламен Тошев Петков
Дело: 20211320201005
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 12 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 38
гр. В., 30.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., I СЪСТАВ НО, в публично заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:П. Т. П.
при участието на секретаря М.И.В.
като разгледа докладваното от П. Т. П. Наказателно дело частен характер №
20211320201005 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА подсъдимия С. П. И. роден на 31.03.1973 г. в гр. В.,
живущ в гр. Д., ул. „Г.Д.“ № 230, българин, български гражданин, със средно
образование, разведен, осъждан, с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че
на 06.09.2021 г. около 18.30 часа в гр. В. на ул. „М.“ до сграда № 3 е
причинил чрез ритане в корема на К. П. Т. в гр. В., ж.к. „К.Б.“ бл. 5, вх. Г, ап.
58, ет. 4, с ЕГН ********** лека телесна повреда, изразяваща се в болка и
страдание без разстройство на здравето – престъпление по чл. 130, ал. 2 от
НК, за което и на основание същия текст му налага наказание „ПРОБАЦИЯ“ с
пробационни мерки: Задължителна регистрация по настоящ адрес с
периодичност на явяване и подписване на подсъдимия пред пробационен
служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично за
срок от една година и Задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от една година.
ОСЪЖДА подсъдимия С. П. И., със снета по делото самоличност да
заплати на К. П. Т. от гр. В., ж.к. „К.Б.“ бл. 5, вх. Г, ап. 58, ет. 4, с ЕГН
**********, сумата 400.00 /четиристотин/ лева, обезщетение за претърпени
1
неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от деня на
увреждането 06.09.2021 г. до окончателното изплащане, както и разноските
по делото в размер от 500.00 /петстотин/ лева, адвокатско възнаграждение и
сумата от 12.00 /дванадесет/ лева държавна такса и сума 102.50 /сто и два
лева и петдесет стотинки/ лева, изразходвани за вещо лице. ОТХВЪРЛЯ
гражданския иск в останалата му част в размер на 4000.00 лева.
ОСЪЖДА подсъдимия С. П. И., със снета по делото самоличност да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - В.
държавна такса върху уважения размер на гражданския иск в размер на 50.00
/петдесет/ лева.
Присъдата подлежи на обжалване или протестиране пред В.ския
окръжен съд в 15-дневен срок от днес.

Съдия при Районен съд – В.: _______________________
2

Съдържание на мотивите

М О Т И В И към присъда № 38 от 30.11.2022 год. по НЧХД № 1005 по
описа за 2021 год. на Районен съд – гр.В.
........................................................................................................................................................................................................................................................................................

Делото е образувано по тъжбата от КР. П. Т. от гр.В., ж.к.“К.Б.“, бл.№
5, вх.“Г“, ап.58, ет.4 с ЕГН **********, с която е внесено в съда обвинение
срещу подсъдимия СВ. П. ИЛ. от гр.Д., обл.В., ул.“Г.Д.“, № 230 с ЕГН
**********, за извършено от него престъпление по чл.130, ал.2 от НК.
Частният тъжител, чрез своя процесуален представител, в съдебно
заседание подържа тъжбата и моли подсъдимия И. да бъде признат за
виновен и да му бъде наложено наказание. Т. е конституиран и като
граждански ищец и е приет за съвместно разглеждане в процеса предявения
от него срещу И. граждански иск за сумата от 4000лв., ведно със законната
лихва от деня на увреждане до окончателното изплащане, както и за
направените по делото разноски. Гражданският ищец Т. поддържа
гражданския си иск и моли той да бъде уважен изцяло, като основателен и
обоснован.
Подсъдимият в съдебно заседание, лично и чрез своя процесуален
представител, отрича извършителството на деянието, оспорват се
обстоятелствата по тъжбата, не се признава вината и се моли за оправдателна
присъда. Подс.И. оспорва гражданския иск и моли той да бъде отхвърлен
изцяло, като недоказан.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
На 06.09.2021г. около 18,30ч. в гр.В. тъжителят Т. се движел по
тротоара на ул.“Мизия“ пред сграда № 3 и разхождал домашно куче,
държейки го за повода. Тогава до него спрял автомобил, от който излязъл
подсъдимият И., който започнал да вика към пострадалия, употребявайки
думите: „Защо си водиш кучето тук, това е частна собственост, Ще ти
набутам сега говната в устата, ще те пребия и ще те оправя“. Тъжителят
отговорил, че нищо не е направил, нито той нито кучето. В същото време
подсъдимият се приближил към него, блъснал го с тяло, ударил го с дясната
си ръка през ръцете и му нанесъл удар с крак в областта на корема. Това е
забелязано и наблюдавано от свидетелите П. и М., които били на балкона си,
видели са всичко, а П. слязла и отишла на мястото, М. продължила да гледа
отгоре. Т. се обадил на тел.112. На място пристигнали служители на
полицията. След това потърпевшият отишъл на преглед в ЦСМП – гр.В., бил
прегледан от лекар, издаден му е амбулаторен лист и след което се прибрал.
Тази фактическа обстановка се доказва от гласните доказателства:
показанията на свидетелите П., Т.а, М., П., Д. и И., писмените доказателства:
преписка № 178600-9290/2021г. на РУ-В., постановление № 2435/2021г. на
1
РП-В., лист за преглед на пациент в КДБ/СО, съдебно-медицинско
свидетелство от 07.09.2021г., съдебно-медицинска експертиза и справка за
съдимост. Между тези доказателства няма противоречие, те си
кореспондират, същите се допълват и взаимно не се изключват. Поради това
съдът им дава вяра и ги кредитира. Всички тези доказателства общо в тяхната
съвкупност и по отделно всяко едно от тях установяват възприетите от съда
факти и обстоятелства. Според заключението на назначената и изготвена
съдебно-медицинска експертиза на освидетелстваното лице е причинено
охлузвания на кожата на двете предмишници и с кръвонасядане на кожана на
предната коремна стена, травмите не са довели до застрашаващи живота
симптоми и преминават бързо, без да оставят следи и допълнителни
усложнения.
Водим от горното съдът приема, че подсъдимия И. е осъществил
състава на престъпното деянието по чл.130, ал.2, както от обективна, така от
субективна страна. От обективна страна той на 06.09.2021г. в гр.В., чрез
ритане в корема е причинил на КР. П. Т. от гр.В. лека телесна повреда,
изразяваща се в болка и страдание без разстройство на здравето. От
субективна страна той е извършил това при форма на вината пряк умисъл,
съзнавал е обществено-опасния характер на деянието и неговите обществено-
опасни последици и е искал тяхното настъпване. Субективната страна се
обективира от конкретните действия и собственото поведение на
извършителя, разкривайки личното отношение на лицето към извършеното.
За описаното престъпление е предвидена наказателна отговорност
лишаване от свобода до шест месеца или пробация, или глоба от сто до
триста лева. При определяне на наказанието по чл.54 от НК и за постигане на
целите по чл.36 от НК Съдът приема, че на подсъдимия може да бъде
наложено наказание в минималния размер на второто предложение на
законовия текст с двата вида задължителни мерки. При индивидуализацията
на наказанието съдът има предвид смекчаващи отговорността обстоятелства.
Извършеното не разкрива висока степен на обществена опасност на деянието.
И. не разкрива висока степен на обществена опасност на дееца с оглед
неговото процесуално поведение, не се отклонява от органите на съдебната
власт и наказателния процес.
Съдът не възприема становището на защитата на подс.И., което е в
смисъл, че той не е автор на извършеното престъпно деяние. Тази теза се
третира като защитна позиция, на каквато подсъдимия има право в процеса и
може да се придържа към такова процесуално поведение. Такава версия обаче
противоречи на събраните по делото писмени и гласни доказателства и не
съответства на същите. Тя не намира основание в писмения и гласен
доказателствен материал, събран в процеса и по този начин остава голословна
и неподкрепена. Твърдяното от защитата не създава съмнения в обвинението,
което напротив – се подкрепя именно от наличните доказателства.
Изяснените обстоятелства не са в такава логическа взаимовръзка, каквато би
довела до извод, че И. е невиновен. Ето защо Съдът не възприема
2
оправдателната версия, предложена от защитата на подсъдимия. Свидетелите
П. и Д. заявяват, че не са видяли подсъдимия да нанася удари върху
пострадалия. Тяхното свидетелстване е в смисъл, че не са видели, но не че не
ги е имало. Освен преките и непосредствени свидетели П. и М. останалите не
се възприели случилото се изцяло и в пълнота, а само в отделни части. Те не
са били постоянно на мястото и през цялото време. Техните впечатления са
само от различни моменти. В останалата си част относно времето, мястото,
срещата, разправията между потърпевшия и И., свидетелските им показания
потвърждават случката. Свидетелите Т.а и И. не са очевидци и не са
присъствали на случилото се, не са конкретни за възникналата разправия и в
какво точно се изразява.
Подсъдимият следва да бъде осъден да заплати на тъжителя сумата в
размер на 400,00лв., обезщетение за претърпените неимуществени вреди,
ведно със законната лихва от деня на увреждането, както и разноските по
делото в размер на 500,00лв. за адвокатско възнаграждение, 102.50лв. за
експертиза и в.л., и 12лв. за платена д.т. В този размер гражданският иск се
явява основателен и обоснован. В останалата си част да пълния му размер
гражданския иск следва да бъде отхвърлен, като недоказан. До такива изводи
се стига съобразно събраните по делото писмени и гласни доказателствени
материали, изложени и коментирани по-горе, и изяснената фактическа страна.
Подсъдимия следва да бъде осъден да заплати на държавата сумата от
50,00лв. д.т. върху уважения размер на гражданския иск.
Водим от горното съдът постанови присъдата.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:
3
Съобщи за изтекли лични данни