Р Е Ш Е Н И Е
№3554/1.8.2019г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в публично заседание на пети юли, през две хиляди и деветнадесета година, проведено в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ***
при участието секретаря ***П., като разгледа докладваното от съдия ***гр. дело №1687 по описа на Варненски районен съд за 2019г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по
иск с правно осн. чл. 422 ГПК предявен от ***, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление *** срещу Д.Н.П., ЕГН **********,*** за приемане за установено в
отношенията между страните, че ответника дължи сумата от 694.86 лева /шестстотин
деветдесет и четири лева и осемдесет и шест стотинки/, представляваща главница
по Договор за кредит № 23131825 от 03.12.2015 г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на
подаване на заявлението в съда – 10.09.2018
г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 348.91 лева
/триста четиридесет и осем лева и деветдесет
и една стотинки/ – договорна лихва, начислена за периода 20.03.2017 г. до 10.09.2018 г., сумата от 0.10 лева /десет стотинки/ – обезщетение за забава за периода
от 07.09.2018 г. до
10.09.2018 г., както
и сумата от 229.52 лева /двеста двадесет и девет лева и петдесет
и две стотинки/ – дължими заемни
такси, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК №6809/13.09.2018г.,
постановена по ч.гр.дело № 13643/2018г. на ВРС.
Излагат се твърдения като се
посочва, че между страните на 03.12.2015г. е възникнало облигационно
правоотношение по повод договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица с лимит от 1000 лева.
Средствата са усвоени от ответника, като се твърди неизпълнение на задълженията
от ответницата, поради което вземането е обявено от кредитора за предсрочно
изискуемо, за което обстоятелство длъжника е уведомена с покана от 22.06.2018г. и КП на ЧСИ Н.***.
В условията на евентуалност
се предявяват и осъдителни искове с
правно осн. чл.43 ТЗ вр.чл.79
и чл.86 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати сумата от 694.86
лева /шестстотин деветдесет и четири лева и осемдесет и шест стотинки/, представляваща главница по Договор
за кредит № 23131825 от 03.12.2015 г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на
подаване на заявлението в съда – 10.09.2018
г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 348.91 лева
/триста четиридесет и осем лева и деветдесет
и една стотинки/ – договорна лихва, начислена за периода 20.03.2017 г. до 10.09.2018 г., сумата от 0.10 лева /десет стотинки/ – обезщетение за забава за периода
от 07.09.2018 г. до
10.09.2018 г., както
и сумата от 229.52 лева /двеста двадесет и девет лева и петдесет
и две стотинки/ – дължими заемни
такси.
Предявените искове в условията на
евентуалност се обосновават в случай, че не бъде прието за редовно
уведомлението за предсрочна изискуемост на кредита, то се релевира
волеизявление да бъде прието, че това е момента на връчване на исковата молба
на ответника, която служи за покана.
Съдът, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно
убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
Представен е по делото договор
за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ
кредит за физически лица от 03.12.2015г., по силата на който банката е издала
на ответницата кредитна карта „DSK MaxiCard“, с кредитен лимит от 1000 лева, при годишен
лихвен процент на разходите 24,30% и определена месечна падежна дата на 20-то
число.
С покана № 06-20-02383/22.06.2018г.
ищеца е отправил изявление до ответницата, че с оглед неизпълнение на
задълженията й по договора за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 03.12.2015г., като обявява
вземането за предсрочно изискуемо, считано от получаване на съобщението.
Представен е констативен
протокол от ЧСИ №716 ****** с район на действие ВОС, от който се установява, че
е осъществено посещение на адреса на длъжника в ***, ап.4, като същата не е
открита, при което на 08.07.2018г. е залепено уведомление. Удостоверено е, че в
срока за получаване книжата не са получени от канцеларията на частния съдебен
изпълнител, при което е прието редовно връчване на поканата на 24.07.2018г.
Прието е заключение по
съдебно – счетоводна експертиза на в.л. Д. П., от която се установява, че
усвояване на суми от издадената кредитна карта е осъществено на 07.12.2015г.,
12.12.2015г., 24.03.2016г. и 20.04.2017г. посредством
теглене на парични средства от АТМ. Преустановено е редовното изпълнение по
кредита на 20.04.2017г.Размера на дължимата главница възлиза на 694,88 лева,
договорната лихва в размер на 348,91 лева за периода 20.03.2017г.-10.09.2018г.,
а за периода 30.03.2017г.-22.06.2018г. в размер на 321,02 лева. Обезщетението
за забава за периода 07.09.2018г. до 10.09.2018г. възлиза на 0,10 лева, а
размера на таксите по кредита възлизат на 229,52 лева.
При тази установеност
на фактите, съдът възприе следните
правни изводи:
От представените по делото писмени
доказателства съдът намира за доказано, че кредиторът ***е предоставил на
ответницата кредит под формата на издадена кредитна карта с револвиращ
кредит с лимит от 1000 лева при условия и срокове посочени в договора. От
заключението на приетата по делото съдебно – счетоводна експертиза на вещото
лице Д.П., съдът достига до извода, че на 20.04.2017г. ответницата е
преустановила изпълнение на задълженията си по договора. Предвид неизпълнение
от страна на длъжника с покана №06-20-02383/22.06.2018г. кредиторът – ищец в
производството по делото е отправил едностранно изявление, че обявява
задължението на ответницата за предсрочно изискуемо от деня на съобщаване на
това негово намерение. С оглед уведомление на П., ***е ангажирала услугите на
ЧСИ Н. *** №716 при КЧСИ, с район на действие ВОС. Съдебният изпълнител е
потърсил П. на адрес, който съвпада с посочения в справка НБД„Население“
постоянен и настоящ адрес на последната, като доколкото не е открит адресата е
удостоверено, че на 08.07.2018г. е залепено уведомление. Удостоверено е в
констативен протокол от 25.07.2018г., че в двуседмичния срок от залепване на
уведомлението, изтекъл на 24.07.2018г. адресата не се е явила в канцеларията на
съдебния изпълнител за да получи книжата адресирани до нея.
Предсрочната изискуемост има
действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора,
ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.Този извод се извлича от
мотивите към т. 18 на Тълкувателно решение № 4
от 18.06.2014 г. по Тълкувателно дело № 4/2013 на ОСГТК, ВКС, от които може да бъде направен и извод, че предсрочната
изискуемост следва да бъде съобщена на длъжника преди депозиране на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение в съда. Съдебната практика е категорична относно
обстоятелството, че изявлението на банката – кредитор за предсрочна изискуемост
на кредита, достигнало до длъжника в хода процеса не може да бъде отчетено като
относим факт по чл.235, ал.3 ГПК в производството по
чл. 422 ГПК.В тази хипотеза за приложение на предсрочната изискуемост е
необходимо същата да е обявена на длъжника преди депозиране на заявлението в
съда.
Не се спори между страните, а
и съдът приема от приложените по делото писмени доказателства, че предсрочната
изискуемост на задължението на П. произтичащо от договор
за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ
кредит за физически лица от 03.12.2015г., е обявена на длъжника на
24.07.2018г., който момент предхожда депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК в съда –
10.09.2018г.Уведомлението следва да се счита за редовно връчено на осн. чл.47, ал.5 ГПК.При тези съображения претенцията за
установяване размера на дължимата главница по договора се явяват основателни, а
и с оглед на кредитираната от съда съдебно – счетоводна експертиза претенцията
се явява доказана и по размер, поради което изцяло следва да бъде уважена.
По отношение на договорната
лихва:
Уговорената в договора лихва е възнаграждение за
предоставянето и ползването на паричната сума за срока на договора. Тя се
начислява в срока на действието на договора, който може да бъде прекратен поради
изтичане на неговия срок или позоваване от страна на кредитора на предсрочна
изискуемост на вземането, което позоваване по своята същност е упражняване на
едно потестативно право. След прекратяване действието на договора, кредитора
губи възможността за начислява договорна лихва, която възможност последния има
по време на действието на договора. След прекратяване на договора, по коя да е
от посочените възможности, кредитора може да упражни правото си за начисляване
на лихва за забава, но не и на договорна лихва.
В процесния казус се твърди, а и се доказа, че
действието договора е прекратено от упражнено потестативно право на кредитора,
което е достигнало знанието до длъжника преди депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение в съда. Така договорът се счита за прекратен
от дата на настъпване на предсрочната изискуемост, а именно 24.07.2018г. На
тази дата съдът приема, че на осн. чл. 47, ал.5 ГПК
банката е довела до знание на ответницата намерението си обективирано в покана № 06-20-02383/22.06.2018г. Именно до този момент на банката се
дължи и договорна лихва. Самата покана от 22.06.2018г. от кредитора е получена
от ответницата 32 дни след нейното издаване. Съдебно счетоводната експертиза
посочи, че до датата на издаване на поканата -22.06.2018г. задължението за
дължима договорна лихва възлиза на 321,02 лева, но съдът намира, че следва да
прибави към периода, за който банката може да начислява договорна лихва и
посочените 32 дни за уведомление на длъжника, при което към установената от
вещото лице стойност на задължението от 321,02 лева следва да бъдат прибавени
от 11,44 лева, които се явяват пропорционално дължими за посочените 32 дни.
Така задължението за възнаградителна лихва за явява основателно за периода от
20.03.2017г. до 24.07.2018г., в размер от 332,46 лева, като разликата над този
размер до пълно предявения размер от 348,91 лева, както и за периода
25.07.2018г. до 10.09.2018г. претенцията следва да бъде отхвърлена.
Отхвърлянето на установителната претенция за посочената част предполага
необходимост от разглеждане на осъдителния иск в тази част или за сумата от
16,45 лева, за периода 25.07.2018г.-10.09.2018г.
Основанието на евентуалния осъдителен иск е
приемане на исковата молба за покана в случай, че не бъде зачетена предсрочната
изискуемост, обявена преди сезиране на съда със заявлението. Установи се обаче,
че изискуемостта е съобщена на длъжника преди сезиране на съда, като следва да
бъде посочено, че с Тълкувателно решение от 02.04.2019г., постановено
по тълкувателно дело №8/2017г. на
ОСГТК на ВКС се
посочи, че съдът не може да присъди
възнаградителната лихва, чиято изискуемост ще настъпи в хода
на производството по иска по
реда на чл.
422, ал. 1
ГПК. Поради това от вноските с настъпил падеж в хода на
производството ще следва да се
присъди само частта, съставляваща главница съгласно погасителния план.
При тези съображения евентуалния осъдителния иск за
сумата от 16,45 лева, за периода 25.07.2018г.-10.09.2018г. се явява
неоснователен.
По отношение на лихвата на забава:
Съдът вече посочи, че същата се дължи от узнаване
намерението на банката за поставяне задължението на длъжника като предсрочно
изискуемо до депозиране на заявлението в съда. В процесния случай същото се
претендира за период 07.09.2018г. до 10.09.2018г., поради което и с оглед
приетата предсрочна изискуемост от 24.07.2018г., претенцията се явява
основателна по същество, а с оглед заключението на в.л. П. същата е доказана и
по своя размер от десет стотинки.
Задължена е по силата на договора и общите условия на
банката ответницата да заплаща такси по теглене на средства от АТМ и такса при нереволвиране на кредита, които такси с оглед заключението
на в.л. възлизат на 229,52 лева, при което и тази претенция се явява доказана
по основание и размер.
По
отношение на разноските:
В полза на ищеца
следва да бъдат присъдени съдебно – деловодни разноски съразмерно уважената
част на предявените искове. За заповедното производство се присъждат разноски в
размер на 74,85 лева. За исковото производство 668,99 лева, включващи доплатена
държавна такса, заплатен депозит за съдебна експертиза и юрисконсултско
възнаграждение определено в размер на 100 лева, на осн.
чл. 78, ал.8 ГПК вр.
чл. 25, ал.1 НЗПП.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
Приема за установено в отношенията между страните, че Д.Н.П., ЕГН **********,*** дължи на ***, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление *** сумата от 694.86 лева /шестстотин деветдесет и четири лева и осемдесет
и шест стотинки/, представляваща главница по Договор
за кредит № 23131825 от 03.12.2015 г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на
подаване на заявлението в съда – 10.09.2018
г. до окончателното изплащане на задължението; сумата от 332,46 (триста
тридесет и два лева и 46 ст.) лева – договорна лихва за периода 20.03.2017г. –
24.07.2018г., като отхвърля предявения иск, в частта
за разликата над уважения размер от 332,46 лева до пълно предявения размер от
348,91 лева, както и за периода 25.07.2018г. – 10.09.2018г.;сумата от 0.10 лева /десет стотинки/ – обезщетение за забава за периода
от 07.09.2018 г. до
10.09.2018 г., както
и сумата от 229.52 лева /двеста двадесет и девет лева и петдесет
и две стотинки/ – дължими заемни
такси, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК №6809/13.09.2018г.,
постановена по ч.гр.дело № 13643/2018г. на ВРС.
Отхвърля предявения в условията на евентуалност
осъдителен иск от ***, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление
*** срещу Д.Н.П., ЕГН **********,*** за осъждане на ответника да
заплати сумата от 16,45
лева – договорна лихва, за периода 25.07.2018г.-10.09.2018г., съставляваща
разлика между уважения размер на главния установителен иск от 332,46 лева и
общо предявения размер от 348,91 лева.
Осъжда Д.Н.П.,
ЕГН **********,*** да заплати на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** сумата от 743,84 (седемстотин четиридесет и три лева и 84 ст.) лева, от която съдебно – деловодни разноски съразмерно уважената
част на предявените искове сторени в заповедното производство в размер на 74,85
лева и сторените такива в исково производство в размер на 668,99 лева, на осн. чл. 78, ал.1 вр.ал.8 вр. чл. 25 и чл.26 НЗПП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :