Решение по дело №17685/2015 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 678
Дата: 24 февруари 2020 г. (в сила от 19 март 2020 г.)
Съдия: Людмила Людмилова Митрева
Дело: 20155330117685
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 декември 2015 г.

Съдържание на акта Свали акта

     

      Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  № 678

гр. Пловдив, 24.02.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното заседание на 26.11.2019 г. в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА

 

при секретаря Величка Грабчева като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 17685 по описа за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на „Тика“ ЕООД срещу Община Пловдив, в която се излагат твърдения, че между страните е сключен Договор за предоставяне на концесия на обект: „***" от  29.01.2003г. По силата на посочения договор Община Пловдив, в качеството си на концедент, учредила на ищеца - „Тика" ЕООД, в качеството му на концесионер особено право на ползване - концесия върху обект публична общинска собственост, представляващ терен - пешеходна зона на ***, съгласно схема по чл. 56 от ЗУТ, одобрена от *** на община Пловдив въз основа на Протокол № 62 от 10.10.2001 г. на ЕСУТ при община Пловдив, за покрит пазар на ***, при граници: от север - *** по плана на кв. „***", одобрен със заповед № 92/17.04.1968г.; от изток -***; от юг - ул. „***" и кв. *** по плана на кв. „***", одобрен със заповед №92/17.04.1968г. и от запада - обръщало. Твърди се в исковата молба, че през 2004г. *** на община Пловдив издал на осн. чл. 65 ЗОС Заповед № ОА-774/15.05.2004 г. за изземване на терена, предмет на договора за концесия. Като основание за издаването на тази заповед послужило извършеното според кмета правомерно едностранно прекратяване на договора за концесия от страна на община Пловдив. Тази заповед била отменена с Решение №4841 от 06.04.2011г. на ВАС по адм. дело № 15100/2009г., III отделение. Въпреки постановеното окончателно Решение № 4841 от 06.04.2011г. на ВАС по адм. дело № 15100/2009п,  ответната община продължавала да извършва действия по едностранно прекратяване на договора за концесия и по отнемане ползването на обекта на концесията от ищеца. Така на 14.06.2012г. било взето решение № 239 по протокол № 11 от 14.06.2012г. на Общински съвет Пловдив за прекратяване на основание чл. 21, ал.1, т.8 ЗМСМА и чл. 76, ал.1 от Закона за концесиите на процесния договор за предоставяне на концесия от 29.01.2003г., сключен между община Пловдив като концедент и Тика ЕООД като концесионер с което било възложено на *** на община Пловдив да предприеме необходимите действия по изпълнението му. Ищецът  оспорил това решение пред Административен съд Пловдив, който прекратил делото с влязло в сила определение от 26,02,2015г. по административно дело №2105/2012г. поради недопустимост на жалбата. Ищецът счита, че въпреки предприетите действия и взетите решения, договорът за концесия не е надлежно прекратен и счита, че същият действа и понастоящем. Твърди, че ответникът не е изпълнил голяма част от съществените задължения, поети от концедента по договора за концесия, а именно: задължението по чл. 7, т.4 от договора да не предприема каквито и да било действия, които могат да създадат пречки на концесионера при осъществяване на правата му по концесията; задължението по чл. 7, т.5 от договора да оказва съдействие на концесионера при осъществяване на правата му по концесията, изразяващо се в осигуряване през цесия срок на концесията на фактическата власт върху обекта на концесията в неговата цялост, както и в отстраняване на възникнали правни и фактически пречки и затруднения при упражняване на концесионните права от концесионера; задължението по чл. 7, т.6 от договора да оказва пълно съдействие на концесионера при изработването и съгласуването на инвестиционния проект, при получаване на всякакви документи, разрешения, справки и др. във връзка с осъществяване на инвестиционната програма и реализиране на концесионните права и задължения и др. Като част от посочените действия следвало да се третира издаването на Заповед № 15ОА1576 от 11.06.2015г.от *** на Община Пловдив, за изземване на имота, предмет на договора за концесия, на основание чл. 73 и чл.78, ал.3, т.2 от Закона за концесиите и чл. 65, ал.1 от Закона за общинската собственост и извършването на действия по предварителното й изпълнение, въпреки че договорът за концесия бил действащ и не бил валидно прекратен. Ищецът твърди, че обжалвал както издадената заповед, така и предприетите действия по предварителното изпълнение на същата като първото производство е висящо, а предварителното изпълнение на заповедта било спряно с определение № 1460/12.06.2015г. на Административен съд град Пловдив, постановено по адм. дело № 1451/2015г.,  потвърдено с определение № 8815/17.07.2015г. на ВАС по адм. дело № 7856/2015. Въпреки спирането на предварителното изпълнение на Заповед № 15ОА1576 от 11.06.2015г., издадена от *** на Община Пловдив, за изземване на имота, предмет на договора за концесия, постановено с цитираните съдебни актове, през периода 12.06.2015г. - 20.07.2015г. Община Пловдив завзела пазара и поставила условие на наемателите да плащат наеми на общината, чрез дружеството Общински пазари ЕООД или да напуснат обектите, което е принудило наемателите да спрат да плащат наеми по сключените с „ТИКА" ЕООД безсрочни договори за наем и да започнат да плащат на Община Пловдив. Твърди, че в следствие на допуснатото неизпълнение на посочените задължения по договора за концесия от страна на Община Пловдив, „ТИКА" ЕООД е претъпял значителни по размер имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, равняващи се на неплатените наеми от страна на наемателите по действащите безсрочни; договори за наем с концесионера по които наемателите  отказали плащания в посочените по-долу размери и за посочените периоди с мотива, че ответната община им поставя условия или да плащат на нея, или да напуснат обектите. Твърди, че общия размер на неплатените от наемателите наеми на концесионера за периода 12.06.2015г. -20.07.2015г. включително е 20 306,10 лв., разбити подробно  по обект, наемател, периоди и размер в исковата молба. Въз основа на изложеното от съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 20 306,10 лв. представляващи претърпени от дружеството вреди под формата на пропуснати ползи през периода от 12.06.2015г. - 20.07.2015г. включително, изразяващи се в неплатени наеми от наематели на обекти по действащите безсрочни договори за наем, сключени между тях и концесионера, в следствие на неизпълнение от страна на ответната община на задълженията й, поети в чл. 7, т. 4, 5 и 6 от Договор за предоставяне на концесия на обект: „*** ", сключен на 29.01.2003г., между Община Пловдив в качеството си на концедент и „Тика" ЕООД в качеството му на концесионер върху обект публична общинска собственост, представляващ терен -***, съгласно схема по чл. 56 от ЗУТ. одобрена от *** на община Пловдив въз основа на Протокол № 62 от 10.10.2001 г. на ЕСУТ при община Пловдив, за покрит пазар на ул. *** по плана на кв. „***", одобрен със заповед № 92/17.04.1968г.; от изток -областна управа; от юг - ул. „***” и кв. *** по плана на кв. „***", одобрен със заповед №?2/17.04.1968г. и от запада - обръщало, а именно задължението на концедента да предприема каквито и да било действия, които могат да създадат пречки на концесионера при осъществяване на правата му по концесията,задължението на концедента да оказва съдействие на конце сионера при осъществяване на правата му по концесията, изразяващо се в осигуряване през целия срок на концесията на фактическа власт върху обекта на концесията в неговата цялост и задължението на концедента да оказва пълно съдействие на концесионера при реализирането на кон цесионните права по договора за концесия, разбити по-долу по обект, наемател, размер на неплатения наем и период през който съответния наем не е платен, както следва 100 ИЛ ЕООД - 160 лв; Разпространение на печата АД - 144 лв; КГБ-2008 ЕООД К. Х. - 500 лв; Фаворит-2004 ЕООД – 644 лв.; Мако 69 ЕООД – 450 лв.; Лотус ЕООД – 500 лв.; Т. П. – 318 лв.; ЕТ *** – 500 лв.; ЕТ ***– 300 лв.; ЕТ ***– 350 лв.; ЕТ ***. – 331.80 лв.; ЕТ *** – 240 лв.; Гоби 2007 ЕООД – 306 лв.; Екосан ООД – 500 лв.; ЕТ ***-400 лв.; ЕТ *** – 318 лв.; ЕТ *** – 468 лв.; ЕТ *** – 361 лв.; ЕТ *** – 300 лв.; *** ООД -300 лв.; *** ЕООД – 324 лв.; ЕМ и ЕС ЕООД – 292.50 лв.; ДЖИ ЕНД ЖИ АУТО Б-Я ООД – 294 лв.; ЕТ ***– 250 лв.; ЕТ *** – 204 лв.; ЕТ *** – 346 лв.; EH ЕР ПИ ГРУП ЕООД – 243.60 лв.; ДЖИ ЕНД ЖИ АУТО Б-Я ООД – 294 лв.; Джеки 7 ЕООД – 440 лв.; Продизайн ЕООД – 764 лв; Автобусни превози ООД – 140 лв.; ЕТ *** – 132 лв.; ЕТ *** – 200 лв.; *** – 550 лв.; *** – 252 лв.; ЕТ *** – 250 лв.; Р.С. – 250 лв.; *** – 200 лв.; М. Я. Ш. – 156 лв.; ЕТ ***– 160 лв.; С. Х. – 120 лв.; Д. С. – 120 лв.; К. Г. – 144 лв.; З. К. – 144 лв.; В. Б. – 144 лв.; С. Д. И. – 144 лв.; П. П. – 144 лв.; П. Д. – 150 лв.; Г. В. – 144 лв.; ЕТ ***– 100 лв.; С. К. – 144 лв.; Е. С. – 144 лв.; *** – 160 лв.

В условията на евентуалност е предявен отново същия иск, като разликата от първия е че се претендират пропуснати ползи от това, че ответната Община е получила наемите, а не концесионера, уточнен с молба от 18.01.2016 г. /л.162 том I/.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва исковете по допустимост и основателност. Счита, че договорът за концесия сключен на 29.01.2003г. е прекратен с решение № 239 протокол 11 от 14.06.2012 на Общински съвет Пловдив и тъй като същият не е действал през исковия период  счита исковата претенция за неоснователна. На следващо място счита че главния и евентуалния иск имат идентичен предмет поради което счита, че производството по евентуалния иск следва да се прекрати. Оспорва да е неизправна страна по договора и излага подробни съображения за своята изправност. Оспорва договора за концесия да действал през исковия период с твърдения, че с влязло в сила решение 239, протокол 11 от 14.06.2012г. договорът за предоставянеконцесия сключен между страните е прекратен поради това, че разработения и внесен от ищеца инвестиционен проект за обекта покрит пазар на ул младежка не отговаря на чл. 4, т.2, 4, 7 и 9 от договора. Твърди, че бил издаден констативен протокол на 09.06.2015г. за издаване на Заповед за изземване на общински имот от *** на общината по реда на чл. 65 от ЗОС. Била издадена заповед №15ОА1576/11.06.2015г., която била изпълнена на 12.06.2015г. Твърди, че към настоящия момент същата е оспорена от ищеца пред Административен съд Пловдив.  На следващо място счита, че дори да се приеме, че договорът за концесия е действащ и не е прекратен, то счита, че ищецът е неизправна страна по договора, тъй като не е изпълнил своето съществено задължение по него – да представи за одобряване и съгласуване на концедента работен проект с проектно сметна документация доказващ изпълнението на предвидената в офертата инвестиционна програма. Счита че формално внесените в ЕСУТ проекти, внесени по-късно от определения в договора срок не отговарят нито на инвестиционната програма залегнала в сферата на концесионера нито на законоустановените изисквания на наредба от 21.05.2001 за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти издадени от МРРБ. По изложените съображения настоява за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

Пловдивският районен съд, XXII състав като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно евентуално съединени осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.2, вр. с чл.82, пр. 2 ЗЗД – обезщетение за пропуснати ползи от неизпълнение на договорни задължения. 

По главния иск по чл.79, ал.1, пр.2, вр. с чл.82, пр.2 ЗЗД

За да бъде уважен така предявения иск ищецът следва да докаже, че между него и ответника е възникнало договорно правоотношение по Договор за предоставяне на концесия на обект: „***" от 29.01.2003г., с твърдения предмет и посоченото съдържани – права и задължения, че е изправна страна по договора, че е изпълнило задълженията си по договора, неизпълнение на задълженията на ответника в резултата на което за ищеца са настъпили вреди под формата на пропуснати ползи, размер на вземането си, че реално е щял да получи посочената сума, падеж на вземането си. С оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК ответникът носи насрещно доказване, както и да установи твърденията си, че договорът за концесия е прекратен преди процесния период, изпълнение на задълженията си по него.

С протоколно определение от 17.04.2016 г. като безспорно е отделено между страните, че между тях е сключен Договор за предоставяне на концесия на обект: „***" от  29.01.2003 г. с посоченото в исковата молба съдържание.

На първо място е спорно между страните е наличие на договорно правоотношение по посочения договор за концесия в процесния период, което обстоятелство следва да бъде изяснено първо, доколкото е от съществено значение за уважаване на исковата претенция.  

Безспорно между страните е че с решение № 239 по протокол 11 от 14.06.2012 на Общински съвет - Пловдив е постановено прекратяване на процесния договор /л.187/. Ищецът оспорва да е настъпило прекратяване на договора по силата на това решение.

В цитираното решение като основание за прекратяване на договора е посочено неизпълнение на задълженията по чл.4, т.2, т.4 и т.9 от договора за концесия.

В чл.10 от договора за концесия в раздел „Отговорност при неизпълнение“ е предвидено, че концедентът може едностранно да прекрати договора в случай, че концесионерът позволи значително неизпълнение на инвестиционната програма, което е налице тогава когато неизпълнението е не по-малко от 30 % от предвидената за съответния период работа; в случай, че не представи определените гаранции в сроковете по договора и незаплати дължимите концесионни възнаграждение в сроковете по договора.

Съгласно разпоредбата на чл.76, ал.1 Закона за концесиите /отм. 2018 г./, приложим за процесния договор, е предвидено, че изправната страна /концедент или концесионер/ може да прекрати договора поради неизпълнение на задълженията на другата страна, като й предостави подходящ срок за изпълнение, както и я предупреди, че при неизпълнение ще счита договора за прекратен. Концедентът може да прекрати договора, без да дава срок за изпълнение, при неизпълнение от концесионера на условие за осъществяване на концесията или на основно задължение, определено с решението за откриване на процедурата за предоставяне на концесия /чл.76, ал.2 ЗК/.

Безспорно между страните е че с решение № 97 по протокол № 5 от 15.03.2012 г. на Общински съвет – Пловдив /л.197/ е даден 30-дневен срок на концесионера – ищеца по делото, да изработи и внесе за одобрение в ЕСУТ при Община Пловдив инвестиционен проект, отговарящ на предписанията на ЕСУТ, конкретно посочени с цитираното в протокола решение, като изпълнение на задълженията по чл.4, т.2 и т.9 от договора. В протокола е указано, че при неизпълнение на задълженията в предвидения срок договорът ще бъде прекратен.

Посоченото решение е взето от Общинския съвет към Община Пловдив, по предложение на *** по реда на чл.21, ал.1, т.8 и т.23 Закона за местното самоуправление и местната администрация и чл.76, ал.3 Закона за концесиите, като Общинският съвет е органа, който формира волята на Общината.

Безспорно е, че препис от протокол № 5 от 15.03.2012 г. е връчен на ищеца.

В изпълнение на протоколните решения ищецът е подал заявление с вх. № 12Ф3940 /1/ от 04.05.2012 г./л.230/ до ответника.

Със становище на *** на „Общинска икономика, здравеопазване, екология и управление на отпадъците“ от 14.05.2012 г. /л.231/ е констатирано, че проекта на ищеца, подаден със заявлението от 04.05.2012 г., не отговаря на чл.4, т. 2 и чл.4, т.9 от договора, а именно отчетени са разминавания в 8 от общо 12 от показателите по инвестиционната програма, съгласно предоставената от ищеца оферта на база, на която е сключен концесионния договор, по концесионния договор и по представен проект, като нагледно е посочено в какво се състои несъответствието. Отделно от това съгласно договора за концесия инвестицията, която следва да направи концесионерът в обекта на концесия е на стойност не по-малко от 870 200 лева, което също не било изпълнено. Това са предвидени задължения за концесионера по чл.4, т.9 от договора, в който ясно са посочени параметрите на задължението на ищеца.

С протокол  18 от 23.05.2012 г. на Експертен съвет по устройство на територията при Община Пловдив /л.205/, изготвено и на база становището на *** на „Общинска икономика, здравеопазване, екология и управление на отпадъците“ от 14.05.2012 г.  е констатирано също, че предоставения от ищеца проект не съответства по обем и съдържание на разпоредбите на чл.18, чл.21 и чл.24 от Наредба № 4 от 21.05.2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти“ на МРРБ, както и не са изпълнени изискванията по чл.4, т.2 от договора и предписанията, дадени с решение № 97 по протокол № 5 от 15.03.2012 г. на Общински съвет – Пловдив.

Видно от Протокол № 10 от 01.03.2004 г. на Експертен съвет по устройство на територията при Община Пловдив /л.209/ още тогава са констатирани несъответствия в предоставения от ищеца инвестиционен проект по оферта, по договор и по изпълнение, както и вложената инвестиция не отговаря на уговорената, както и вложената инвестиция, което е нарушение на чл.4, т.9 от договора. Същите недостатъци са констатирани и с протокол  18 от 23.05.2012 г. на Експертен съвет по устройство на територията при Община Пловдив /л.205/ и със становището на зам. кмета на „Общинска икономика, здравеопазване, екология и управление на отпадъците“ от 14.05.2012 г.

На база посочените протоколи от 23.05.2012 г. и от 01.03.2004 г. и на основание чл.21, ал.1, т.8 ЗМСМА и чл.76, ал.1 ЗК Общинския съвет към Община Пловдив е взело решение 239 по протокол 11 от 14.06.2012 за прекратяване на договора с концесионера „Тика“ ЕООД, доколкото не са изпълнени задълженията по чл.4, т.9 от договора в предоставения за това срок. Решението е взето от компетентния за това волеизявяващ орган на Община Пловдив – Общинският съвет.

Ищецът не доказа да е изпълнил задълженията си по договора по чл.4, т.9 от същия, а именно инвестицията да е на стойност 870 200 лева и да съдържа посочената в т.9.1 до 9.12 задължителна инвестиционна програма.

Предвид изложеното съдът намира, че договорът за концесия е прекратен едностранно от концедента на 14.06.2012 г., което право му дава чл.76, ал.1 ЗК, поради неизпълнение на задълженията на концесионера. В случая на ищеца е предоставен достатъчен срок за отстраняване на несъответствията по инвестиционната програма – 30 дни, като се има предвид, че такива са констатирани още 2004 г. и ищецът е бил наясно с тях и е имал дълъг период от време да ги отстрани от 2004 г. до 2012 г. Безспорно между страните е, че решението на  Общинския съвет на Община Пловдив за прекратяване на договора е връчено на ищеца, който и го е обжалвал по административен ред като е образувал адм.д. № 2105/2012 г. пред Административен съд – Пловдив, като жалбата е оставена без разглеждане като недопустима.

Следва да се посочи, че в закона за концесиите, както и в договора за концесия не е предвидено отежнена форма на прекратяване на договора по съдебен ред. Договорът се счита прекратен след изтичане на предоставения срок за изпълнение, ако задължението не изпълнено, съгласно чл.76, ал.1 ЗК и чл.87, ал.1, изр.1 ЗЗД.

Въз основа на така прекратения договор е издадена и Заповед на *** на Община Пловдив от 11.06.2015 г. за изземване на отдадени под концесия обект, чиято валидност и законосъобразност е потвърдена с влязло в сила решение по адм.д. № 1451/2015 г. по описа на Административен съд – Пловдив. На основание чл.302 ГПК решенията на административния съд е задължително за гражданския съд относно това дали административния акт е валиден и законосъобразен.

 С оглед изложеното претенцията на ищца основана на обезщетение поради неизпълнение на договора за концесия, изразяващо се в пропуснати ползи се явява неоснователна, доколкото в процесния период между страните не е съществувала сочената от ищеца договорна връзка, доколкото същата е прекратена на 14.06.2012 г. Искът следва да се отхвърли.

По евентуалния иск с правно основания чл.79, ал.1, пр.2, вр. с чл.82, пр.2 ЗЗД

Съдът споделя доводите на ответника, че този иск по своята същност не се различава от главния иск.

Предмет на главния иск са пропуснати ползи от неизпълнение на задълженията на ответника по договора за концесия, като същата е претенцията и по евентуалния иск.

С молба от 18.01.2016 г. на ищеца /л.162/ като разлика между двата иска се сочи, че по главни иск се търсят като пропуснати ползи неплатените наеми от страна на наемателите по сключени договори за наем с концесионера, а по евентуалния иск като пропуснати ползи се търсят платените по същите тези договори наеми на общината, а не на концесионера. Претендира се една и съща сума, на база пропуснати ползи от неизпълнение на едни и същи задължения на Общината. Твърденията са едни и същи и претенцията е една и съща – обезщетение за пропуснати ползи от неполучени от ищеца наеми по сключени от него договори за наем, поради неизпълнение на задълженията на общината, а дали същите са получени или не от Община Пловдив съдът намира за ирелевантно.

С оглед изложеното съдът намира, че липсва правен интерес от предявяване на един и същ с главния иск евентуален и производството по него следва да бъде оставено без разглеждане и прекратено, като недопустимо, поради липса на правен интерес.

   По отговорността за разноските:

 С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат за ответника. Същият се е представлявал в производството от юрисконсулт. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за исковото производство в размер на 100 лева. На основание чл. 78, ал.8 ГПК, във вр. с чл.37 ЗПП, във вр. с чл.25, ал.1, вр. с ал.2 ЗПП съдът определя възнаграждението на юрисконсулта. Претендираното от ответника юрисконсултско възнаграждение е в рамките на законовото в минимален размер и с оглед диспозитивното начало следва да се присъди именно претендираното възнаграждение в размер на 100 лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК.

  Така мотивиран, Пловдивският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Тика“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, район Централен, ул. „Васил Соколов“ № 19, представлявано от Е. Ч. – У. срещу Община Пловдив, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Стефан Стамболов“ № 1 осъдителен иск за присъждане на сумата в общ размер на 20 306.10 лева  представляващи претърпени от дружеството вреди под формата на пропуснати ползи през периода от 12.06.2015г. - 20.07.2015г. включително, изразяващи се в неплатени наеми от наематели на обекти по действащите безсрочни договори за наем, сключени между тях и концесионера, в следствие на неизпълнение от страна на ответната община на задълженията й, поети в чл. 7, т. 4, 5 и 6 от Договор за предоставяне на концесия на обект: „***", сключен на 29.01.2003г., между Община Пловдив в качеството си на концедент и „Тика" ЕООД в качеството му на концесионер върху обект публична общинска собственост, представляващ терен -пешеходна зона на ***, съгласно схема по чл. 56 от ЗУТ. одобрена от *** на община Пловдив въз основа на Протокол № 62 от 10.10.2001 г. на ЕСУТ при община Пловдив, за покрит пазар на *** и кв. *** по плана на кв. „***", одобрен със заповед № 92/17.04.1968г.; от изток - ***; от юг - ул. „***” и кв. *** по плана на кв. „***", одобрен със заповед №92/17.04.1968г. и от запад - обръщало, а именно задължението на концедента да не предприема каквито и да било действия, които могат да създадат пречки на концесионера при осъществяване на правата му по концесията, задължението на концедента да оказва съдействие на концесионера при осъществяване на правата му по концесията, изразяващо се в осигуряване през целия срок на концесията на фактическа власт върху обекта на концесията в неговата цялост и задължението на концедента да оказва пълно съдействие на концесионера при реализирането на концесионните права по договора за концесия.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДА предявения от „Тика“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, район Централен, ул. „Васил Соколов“ № 19, представлявано от Е. Ч. – У. срещу Община Пловдив, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Стефан Стамболов“ № 1 в условията на евентуалност, осъдителен иск за присъждане на сумата в общ размер на 20 306.10 лева  представляващи претърпени от дружеството вреди под формата на пропуснати ползи през периода от 12.06.2015г. - 20.07.2015г. включително, изразяващи се в получени от Община Пловдив  наеми от наематели на обекти по действащите безсрочни договори за наем, сключени между тях и концесионера, в следствие на неизпълнение от страна на ответната община на задълженията й, поети в чл. 7, т. 4, 5 и 6 от Договор за предоставяне на концесия на обект: „***", сключен на 29.01.2003г., между Община Пловдив в качеството си на концедент и „Тика" ЕООД в качеството му на концесионер върху обект публична общинска собственост, представляващ терен - пешеходна зона на ул. ***, съгласно схема по чл. 56 от ЗУТ. одобрена от *** на община Пловдив въз основа на Протокол № 62 от 10.10.2001 г. на ЕСУТ при община Пловдив, за покрит пазар на ***, при граници: от север - *** и кв. *** по плана на кв. „***", одобрен със заповед № 92/17.04.1968г.; от изток -***; от юг - ул. *** и кв. *** по плана на кв. „***", одобрен със заповед №92/17.04.1968г. и от запад - обръщало, а именно задължението на концедента да не предприема каквито и да било действия, които могат да създадат пречки на концесионера при осъществяване на правата му по концесията, задължението на концедента да оказва съдействие на концесионера при осъществяване на правата му по концесията, изразяващо се в осигуряване през целия срок на концесията на фактическа власт върху обекта на концесията в неговата цялост и задължението на концедента да оказва пълно съдействие на концесионера при реализирането на концесионните права по договора за концесия, като ПРЕКРАТЯВА производството в частта по предявения евентуален иск.

ОСЪЖДА „Тика“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, район Централен, ул. „Васил Соколов“ № 19, представлявано от Е. Ч. – У. ДА ЗАПЛАТИ НА Община Пловдив, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Стефан Стамболов“ № 1, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата в размер на 100 лева – юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.

 

Препис от решението да се връчи на страните, чрез техните пълномощници на съдебните адреси.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

Вярно с оригинала!ВГ