№ 20753
гр. С., 17.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20241110125816 по описа за 2024 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Ищецът „***********“ АД чрез юрк. К.Н. е предявил срещу ответника
„***********“ ЕАД иск с правно основание по чл. 411 КЗ за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 193,28 лева /частично от 371,56 лева/, представляваща регресно
вземане за застрахователно обезщетение /с включени 15,00 лева за ликвидационни разноски/
по щета № **********/16.11.2023г. за нанесени вреди на автомобил марка „Мерцедес“,
модел „Гла 200 Д“, рег. № **********, при пътнотранспортно произшествие на 15.11.2023г.
в град С., ж.к. „***********“, бл. 510, причинено виновно от водача на автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Голф“, рег. № **********, чиято гражданска отговорност била
застрахована при ответника, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба
/07.05.2024г./ до окончателното изплащане на сумата.
Основателността на иска си ищецът обосновава с обстоятелството, че на 15.11.2023г.
в град С., ж.к. „***********“, при бл. 510, водачът на автомобил марка „Фолксваген“, модел
„Голф“, рег. № **********, причинил пътно-транспортно произшествие, при което бил
увреден автомобил марка „Мерцедес“, модел „Гла 200 Д“, рег. № **********. Към датата на
събитието за увредения автомобил при ищеца била сключена застраховка "Каско на МПС"
(полица № ***********/16.10.2023г.). За автомобила, управляван от причинилия
произшествието водач, към датата на ПТП бил наличен договор с ответника за застраховка
„Гражданска отговорност“. При ищеца била образувана ликвидационна преписка по щета №
**********/16.11.2023г. За отстраняване на щетите по увредения автомобил застрахователят
определил обезщетение в размер на 356,56 лева, като изплатил съответна сума след
прихващане на неплатената по застраховката премия. Встъпвайки в правата на увреденото
лице, ищецът предявил регресна претенция спрямо ответника, но плащане не последвало. В
насрочените по делото публични съдебни заседания ищецът се представлява от юрк. Яна
Найденова-Цветкова или не изпраща представител. Предявеният иск се поддържа.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „***********“ ЕАД чрез юрк. С. П. е подал
Отговор на исковата молба, вх. № 190099/10.06.2024г. на СРС, с който оспорва предявения
иск като неоснователен. Признава, че към датата на ПТП за увредения автомобил с него е
1
била сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Оспорва се обаче соченият в исковата
молба механизъм на произшествието, причинно-следствената връзка с обезщетените
увреждания, както и наличието на вина у водача на застрахования при него автомобил.
Заявява, че вината била на шофьора на застрахования при ищеца такъв. При условията на
евентуалност прави възражение за съпричиняване. Изплатеното обезщетение се оспорва
като завишено. В насрочените по делото публични съдебни заседания ответникът се
представлява от юрк. П. / юрк. Чобанова. Предявеният иск се оспорва, включително в хода
на устните състезания.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и
предявения с нея иск и становището на ответника в отговора ú, съобразявайки
събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и
вътрешното си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен
интерес от производството, като предявеният с нея иск е допустим и следва да бъде
разгледан по същество. Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено
решение или решение при признание на иска.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно
основание по чл. 411 КЗ е за ищеца. Същият следва при условията на пълно и главно
доказване да установи, че е сключен договор за имуществено застраховане при ищеца за
процесното увредено имущество, в срока на застрахователното покритие на който и
вследствие виновно и противоправно поведение на трето лице, чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи
риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на
застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди. В тежест на
ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане, съответно обстоятелствата,
които го освобождават от това задължение. Извън това в тежест на всяка от страните е да
установи фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни
последици.
С оглед твърденията в исковата молба и отговора на същата, съдът намира, че между
страните не се спори относно това, че към датата на ПТП гражданската отговорност на
водача на автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, рег. № **********, е била
застрахована при ответника. Не се спори също така, че ищецът е заплатил на застрахованото
при него лице съответното застрахователно обезщетение /л. 89/.
Видно от представената Застрахователна полица № ***********/16.10.2023г., за лек
автомобил, марка „Мерцедес“, модел „ Гла“, рег. № **********, е сключена застраховка
„Каско на МПС“ с период на покритие 19.10.2023г.-18.10.2024г. и клауза „А – Пълно каско“.
Съгласно т. 3 вр. т. 2 от чл. 4, ал. 2 от Общите условия за застраховка „Каско на МПС“,
вредите, последица от ПТП, са покрити от застраховката.
Видно от представения по делото Двустранен констативен протокол за ПТП, на
15.11.2023г. в град С., между автомобил марка „Мерцедес“, модел „Гла 200 Д“, рег. №
**********, и автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, рег. № **********, е
настъпило пътно-транспортно произшествие.
По делото като свидетели са разпитани водачите на двата автомобила. Свидетелката
К. Г. е управлявала автомобила Мерцедес. Помни ПТП – случило се през есента на миналата
година, вечерта. Тръгвала от ж.к. „***********“, като се движела от бл. 509 към бл. 508, за
да отиде към „Разсадника“. Засекли се с другия автомобил, който се движел към бл. 509.
Били между блоковете, като от двете страни на улицата имало паркирани автомобили.
Откъм страната на свидетелката те били паркирани правилно, а от другата страна – не.
Другата кола не излизала от паркомясто. Засекли се и зажулили колите. Свидетелката е
категорична, че и двете коли са се движели към момента на удара. Другата кола светлинни
2
сигнали не била подавала. Било на завой, като може би имало малко място да се разминат
две коли. Извикали КАТ, направили им тестове за алкохол. Протокола за ПТП подписали на
следващия ден. Потвърждава този, приложен по делото. Не отрича, че вината за ПТП е
нейна.
Свидетелят Ц. Д. е управлявал автомобила „Фолксваген“. Спомня си ПТП – било
някъде пролетта на 2024г., било дъждовно /след предявяване на двустранния протокол за
ПТП потвърждава, че датата е 15.11.2023г./. Било в ж.к. „***********“ пред бл. 509, като
блокът му се падал от лявата страна. При разминаването „Мерцедес“-ът го закачил по
калника. Другата кола минала малко по-вляво и не могъл да слезе от колата. Към момента на
удара бил спрял, за да изчака да мине другата кола. От двете страни на улицата имало
паркирани коли, като тук-таме имало място за разминаване, но на това конкретно място – не.
Викнали КАТ, а двустранния протокол подписали на следващия ден. От КАТ казали, че
автомобилите, които били паркирани от другата страна, били в нарушение.
По делото е изслушано заключение на вещо лице по съдебна автотехническа
експертиза, което съдът кредитира изцяло като изготвено от компетентно вещо лице, при
пълно и ясно дадени отговори на поставените въпроси, при подробно и задълбочено
обосноваване на изводите и без индикации за неправилност. Вещото лице е установило
механизма на ПТП, а именно, че автомобилът „Фолксваген“ се е движел от ул.
„Монтевидео“ към бл. 510 на фарове и при валящ дъжд, като е възприел в пространството
между бл. 509 и бл. 510 промяна на посоката на платното и насрещно движещия се
автомобил „Мерцедес“, като предприема аварийно спиране и се установява в покой точно на
десния завой. Автомобилът „Мерцедес“ също възприема насрещно движещия се автомобил,
но не спира, а продължава движението си, като се движи от външната страна на завоя.
Контактът между двата автомобила се изразява в приплъзване на лявата странична част на
„Мерцедес“-а по високата част на задния ляв калник на „Фолксваген“-а, като се е движел
дъгообразно. Към момента на удара автомобилът „Фолксваген“ е бил спрял, което се
потвърждава от уврежданията по него. Ако той би бил в движение, то уврежданията биха
били огледални на тези на другата кола, а това не е така. По този начин се потвърждават и
показанията на свид. Д., че автомобилът е бил в покой. Автомобилът „Мерцедес“ се е
движел с около 15 км/ч, при опасна зона от 5,30 м., като водачката му следва да е възприела
другата кола от около 45 м. Следователно за нея ударът е бил предотвратим. Причината за
настъпване на ПТП е от техническа гледна точка недостатъчен зрителен контрол от страна
на водачката на „Мерцедес“-а и липсата на адекватно поведение от нейна страна при
определяне на надлъжната и странична дистанция. Причинените на „Мерцедес“-а вреди са в
причинно-следствена връзка с механизма на ПТП, като стойността им възлиза на 349,63
лева.
Съдът намира, че по делото се доказа настъпването на ПТП да е по вина на
застрахования при ищеца водач. Същият не изпълнил задължението си по чл. 20, ал. 1 и ал. 2
ЗДвП да контролира непрекъснато управляваното превозно средство и да избира скоростта
си така, че да може да може да спре пред всяко предвидимо препятствие и при всяка
ситуация, в която възникне опасност за движението, както и задължението си по чл. 5, ал. 1,
т. 1 ЗДвП с поведението си да не създава опасности и пречки за движението и здравето на
хората и да причинява имуществени вреди. Водачката на автомобила „Мерцедес“ не е
спазила и нормата на чл. 44, ал. 1 ЗДвП и чл. 92, ал. 2 ППЗДвП да осигури достатъчно
странично разстояние с другото превозно средство. Напротив, водачът на автомобила
„Фолксваген“ е бил спрял за да избегне удар и с цел предприемане на допълнителни
действия и маневри, осигуряващи безопасното разминаване. Т.е. неговото поведение е
изцяло правомерно по аргумент от чл. 46 ЗДвП и чл. 92, ал. 2 ППЗДвП.
При това положение, доколкото застрахованият при ответника водач не е виновен за
настъпване на ПТП, напротив – това е този, застрахован при ищеца, то в полза на последния
3
не възниква регресно право по чл. 411 КЗ.
Предявеният иск е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски има само страната, в полза на
която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода от делото право на разноски има само
ответникът, който своевременно е заявил претенция в тази насока. В негова полза следва да
се присъдят разноски в размер от 354,00 лева, в която сума е включено и юрисконсултско
възнаграждение в размер от 100,00 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „***********“ АД, ЕИК **********, със седалище в
град С., срещу „***********“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище в град С., иск с правно
основание по чл. 411 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 193,28
лева /частично от 371,56 лева/, представляваща регресно вземане за застрахователно
обезщетение /с включени 15,00 лева за ликвидационни разноски/ по щета №
**********/16.11.2023г. за нанесени вреди на автомобил марка „Мерцедес“, модел „Гла 200
Д“, рег. № **********, при пътнотранспортно произшествие на 15.11.2023г. в град С., ж.к.
„***********“, близо до бл. 510, сочено да е причинено виновно от водача на автомобил
марка „Фолксваген“, модел „Голф“, рег. № **********, чиято гражданска отговорност била
застрахована при ответника, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба
/07.05.2024г./ до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „***********“ АД, ЕИК **********, със седалище в град С., да заплати
на „***********“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище в град С., на основание чл. 78, ал. 3
и ал. 8 ГПК, сумата от 354,00 лева, представляваща разноски в първоинстанционното
исково производство (гр.д. № 25816/2024г. на СРС).
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4