№ 821
гр. София, 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Здравка Иванова
Членове:Наталия П. Лаловска
Десислава Алексиева
при участието на секретаря Екатерина К. Т.
като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско
дело № 20211100506297 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответниците Ц. Т. М. и Н. М. Д. срещу
решение № 20058875/05.03.2021г., постановено по гр.дело № 60935/2018г. по описа на
СРС, 171-и състав, в частта, в която са уважени предявените от ищеца „Топлофикация
София” ЕАД искове, квалифицирани по чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 ЗЕ, за признаване на установено че жалбоподателите дължат поравно на
„Топлофикация София” ЕАД сумата 626.45 лева, представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.06.2015г. до 30.04.2017г., ведно със
законната лихва от 24.07.2018г. до изплащане на вземането, сумата 28.75 лева,
представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от
01.06.2015г. до 30.04.2017г., ведно със законната лихва от 24.07.2018г. до изплащане на
вземането, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.
№ 48472/2018г. по описа на СРС, 171-и състав.
Във въззивната жалба са изложени доводи за неправилност на постановеното от
СРС решение – първоинстанционният съд не обсъдил доказателствата в тяхната
съвкупност и взаимна връзка и достигнал до неправилни изводи. СРС не обсъдил
факта, че от заключението на СТЕ се установявало, че за исковия период не била
ползвана топлинна енергия за отопление на имота, тъй като радиаторите били
демонтирани. В имота не бил извършван отчет поради неосигурен достъп и
1
потреблението за БГВ било начислено на база по реда на чл. 70, ал. 4 от Наредба № 16-
334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването, който ред бил неприложим при
извъндоговорното основание, на което ищецът претендирал сумите. Предвид липсата
на договор за ответниците не било налице задължението по чл. 70, ал. 2 от Наредбата
за предоставяне на достъп за отчитане. Липсвал и договор за извършване на топлинно
счетоводство между ищеца и третото лице-помагач, поради което нямало как да бъде
определен обемът на доставена и потребена топлинна енергия за сградна инсталация.
Ищецът неправилно отчитал и фактурирал задължения за процесния магазин. За
основателност на иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД не било достатъчно да се установи, че
ответниците са собственици на топлоснабдения имот, а при условията на пълно и
главно доказване ищецът следвало да докаже реално потребеното количество топлинна
енергия. Понеже такова доказване по делото не било проведено, не се установявала
хипотеза на спестени разходи от страна на ответниците и обедняване на ищеца,
предвид на което исковете по чл. 59, ал. 1 ЗЗД се явявали неоснователни. Молят за
отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявените срещу тях искове.
Претендират разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Топлофикация София” ЕАД
депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна.
Претендира разноски за въззивното производство.
Третото лице-помагач на страната на ищеца „Б.“ ООД не заявява становище по
жалбата.
Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за
валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за
правилността му единствено на въведените в жалбата основания.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав
намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
Правната квалификация на иска е свързана с допустимостта на постановеното
по него решение, само когато е нарушен принципът на диспозитивното начало в
гражданския процес, т.е. когато съдът се е произнесъл извън определения от страните
по спора предмет и обхвата на търсената защита. Настоящият съдебен състав намира,
че в диспозитива на обжалваното решение СРС е дал неправилна квалификация на
предявения иск по чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, вместо
правилната по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД, но решаващите мотиви на съда
се основават на предявените факти, а именно – липса на сключен писмен договор с
ответниците, т.е. на липса на валидно правоотношение, което да обуслови
имущественото разместване - отдаване на ТЕ в имота на ответниците в твърдените
количества и на посочената стойност, с която ответниците са се обогатили, тъй като си
спестили разходите за цена на доставената топлинна енергия в процесния имот и за
2
процесния период. Предвид изложеното, при извършената от съда проверка по реда на
чл. 269 ГПК, настоящият съдебен състав установи, че произнасянето на СРС е в
рамките на търсената от страните защита, а обжалваното решение е валидно и
допустимо, поради което съдът дължи произнасяне по съществото на спора в рамките
на доводите, заявени с въззивната жалба.
В тежест на ищеца по исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 59, ал.
1 ЗЗД е да докаже, че на извъндоговорно основание доставил топлинна енергия в
твърдените количества и на посочената стойност, с която ответниците са се обогатили,
тъй като неплащайки цената на доставената в имота им ТЕ си спестили разходи, които
следвало да направят. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците
е да докажат, че са погасили задължението си към ищеца.
Съгласно разпоредбата на § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ небитов клиент, е физическо
или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо
водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди.
Продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на
писмен договор при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и
потребителя – арг. чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ. Претенцията на ищеца се основава на
твърденията му за липса на сключен писмен договор между страните, т.е. на валидно
правоотношение, което да обуслови имущественото разместване - отдаване на ТЕ в
имота на ответниците.
Страните не спорят и от представения по делото нотариален акт за замяна на
недвижими имоти № 189, том VI, рег. № 14004, дело 1040/2006г. от 14.12.2006г. се
установява, че ответниците Н. М. Д. и Ц. Т. М. били носители на правото на
собственост върху процесния магазин З-5, придобит от тях във вид на груб строеж.
Последното обстоятелство не се оспорва от ответниците в нито един етап от
развитието на производството по делото.
От представените по делото писмени доказателства, в т.ч. разрешение за
ползване от 02.10.2008г., договор за присъединяване от 14.10.2009г. и др. се
установява, че сградата в режим на ЕС, в която процесният магазин се намира, била
въведена в експлоатация и присъединена към топлопреносната мрежа. От
представените по делото фактури, извлечение от сметка за аб. № 414848,
индивидуални справки за използвана топлинна енергия, представени от третото лице-
помагач, както и от заключенията на СТЕ и ССчЕ по делото се установява, че сградата
в режим на ЕС, находяща се на горния адрес през процесния период била
топлоснабдена.
Страните по делото не са формирали спор досежно обстоятелството, че
ответниците не са сключили писмен договор с ищеца по реда на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ.
3
Неоснователни са доводите на ответниците, че липсвал договор между ФДР и
ищеца за извършване на топлинно счетоводство, предвид представения по делото
такъв от 01.06.2015г., съдържащ клауза за автоматично подновяване и за следващия
отоплителен период, поради което съдът намира, че дяловите разпределения през
целия процесен период били извършени от оторизирано дружество.
При приложение на чл. 202 ГПК съдът кредитира неоспореното заключение на
СТЕ и приема за установено по делото, че сградата, в която се намирал процесният
топлоснабден имот била топлозахранвана от абонатна станция с общ топломер.
Същият бил годен измервателен уред и съответствал на одобрения тип. Отчетените
данни на топломера съвпадали с посочените такива в издадените от ищеца фактури. От
отчетеното количество топлинна енергия за сметка на топлопреносното дружество
били приспаднати ежемесечно технологичните разходи преди разпределението на ТЕ
между абонатите съобразно действащата нормативна уредба.
През процесния период ТЕ за отопление на имота не била начислена.
Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, била изчислена по формулата в
Наредба № 16-334/06.04.2007г. пропорционално на пълните отопляеми обеми на
всички имоти в СЕС. До м.12.2016г. разходът за БГВ бил начислен по показанията на
водомера за топла вода, след което до края на заявения с исковата молба период
разходът на топла вода бил начисляван на база едно лице потребител при норма за
разход 140 л за денонощие съгласно чл. 69, ал. 2 от Наредба № 16-334 за
топлоснабдяването. Вещото лице-топлотехник счита, че изчисленията, извършени от
ФДР съответствали на действащата нормативна уредба. Предвид неосигурения достъп
за отчет начислението на топлинна енергия за БГВ било извършено в съответствие с
установените нормативни правила, почиващи върху принципа, че никой не може да
черпи права и следва да понесе нормативно установените последици – в случая от
собственото си бездействие.
Видно от заключението на изготвената по делото СТЕ, разпределението на
топлинна енергия на абоната през процесния период било извършено съгласно
данните по уредите за дялово разпределение, изравнителните сметки и при спазване на
действащите към процесния период нормативни актове за топлоснабдяването.
Посочените от вещото лице суми за топлинна енергия за исковия период са отразени в
заключението на СТЕ без оглед предходни неплатени и просрочени задължения и без
начисляване на лихви по сумите. В посочения от вещото лице размер са съобразени
изготвените от ФДР 2 бр. изравнителни сметки за процесния период на обща стойност
114.94 лева за доплащане от абоната.
При оценката му по реда на чл. 202 ГПК съдът кредитира заключението като
обосновано и компетентно изготвено. Същото съответства на събраните по делото
писмени доказателства и кореспондира и с това на изслушаната по делото ССчЕ.
4
Възраженията на ответника за произволно начислени суми за топлинна енергия са
напълно неоснователни.
Макар и ССчЕ да е работила по счетоводните записвания на ищеца, но
доколкото същите са редовно водени и съответни на първичните документи по
разпределение на доставяната топлинна енергия, на основание чл. 182 ГПК са годно
доказателство за установяване верността на записите по същите и за водилата
счетоводството страна.
Съгласно заключението на ССчЕ, изготвено след запознаване с представените
по делото доказателства и след проверка на счетоводните записвания при ищеца,
задължението на абоната за главница за топлинна енергия възлизало в размер на
претендираната от ищеца сума от 626.45 лева, като вещото лице съобразило и
обсъдените от СТЕ изравнителни сметки на обща стойност 114.92 лева за доплащане.
Същото съгласно заключението на ССчЕ не е заплатено от ответниците и последните,
чиято е и доказателствената тежест твърдят и не установяват да са погасили
задължението си.
Таксите за извършваната услуга за дялово разпределение съобразно чл. 61, ал. 1
Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването се фактурират и заплащат от
потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество. От изслушаното по
делото заключение на ССчЕ се установява, че дължимата сума за дялово разпределение
за исковия период възлиза в размер на сумата 28.75 лева. При носена от ответниците
тежест да установят при дължимо по делото пълно и главно доказване положителния
факт на погасяване на дълга, доказателства за това не са ангажирани. Ето защо и този
иск правилно е уважен от СРС.
Предвид изложеното правилно СРС е приел, че претенциите на ищеца за
главници за топлинна енергия и за цена на услугата дялово разпределение са
основателни, поради което първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в
обжалваната част, но при правилна правна квалификация – чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
59, ал. 1 ЗЗД.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски пред въззивния съд има въззиваемата
страна – ищец. Същият претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение,
които съдът определя в минимален размер от 100 лева. Същите следва да бъдат
присъдени на въззиваемия ищец на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, като всеки ответник
бъде осъден да му заплати по 50 лева разноски, сторени пред СГС.
Воден от горните мотиви, Софийски градски съд
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20058875/05.03.2021г., постановено по гр.дело №
60935/2018г. по описа на СРС, 171-и състав, в частта, в която по искове,
квалифицирани по чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, е признато за
установено че Ц. Т. М., ЕГН **********, и Н. М. Д., ЕГН **********, дължат
поравно на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК ****, сумата 626.45 лева,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.06.2015г. до 30.04.2017г., ведно със законната лихва от 24.07.2018г. до изплащане на
вземането и сумата 28.75 лева, представляваща цена на извършена услуга дялово
разпределение за периода от 01.06.2015г. до 30.04.2017г., ведно със законната лихва от
24.07.2018г. до изплащане на вземането, за които вземания е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 48472/2018г. по описа на СРС, 171-и
състав, при правилна правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Ц. Т. М., ЕГН **********, да
заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ****, сумата от 50 лева – разноски по
делото, сторени пред СГС.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Н. М. Д., ЕГН **********, да
заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ****, сумата от 50 лева – разноски по
делото, сторени пред СГС.
В останалата необжалвана част, в която СРС е отхвърлил установителните
искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, като необжалвано, първоинстанционното съдебно
решение е влязло в законна сила.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
ищеца – „Б.” ООД.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6