Р Е Ш Е Н И Е
№ 244
гр. Велико Търново, 22.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, първи касационен състав, в публично
заседание на петнадесети октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАНКА МАТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ
ДАНАИЛОВА РОСЕН БУЮКЛИЕВ
при секретаря М.Н.и участието на
прокурора Невена Орманджиева, разгледа докладваното от съдия Данаилова
касационно НАХД № 10252/2021 г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от Закона за
административните нарушения и наказания.
С
Решение № 450 от 16.08.2021г. по НАХД № 20214110200817/2021г. по описа на
Районен съд Велико Търново е потвърдено Наказателно
постановление № НП № 559606-F585443/08.02.2021г.
на Директора на ТД на НАП – Велико Търново, с което за нарушение на чл. 3, ал.
1, т. 1 от ЗОПБ, на основание чл. 5, ал. 1 от ЗОПБ на „НОИС
ВТ“ ЕООД, от гр. Велико Търново, ул. „Иван Момчилов“ № 30, ет. 2, ап. 3 е наложена имуществена санкция в
размер на 7388.34лв. и осъдено да заплати на ТД на НАП Велико Търново 120лв.
разноски.
В законния срок срещу решението е
подадена касационна жалба от „НОИС ВТ“ ЕООД, от гр. Велико Търново, ул. „Иван
Момчилов“ № 30, ет. 2, ап. 3, чрез адв. Р.П. ***, с което въззивното решение се обжалва по
касационен ред като неправилно - постановено при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и явна несправедливост на наказанието. По същество
касаторът излага доводи, че неоснователно РС не е приел позоваването на чл. 28
от ЗАНН. Нарушението е извършено за първи път, лицето не е санкционирано за
нарушение на данъчното законодателство, причините са обективно настъпили
обстоятелства; не били настъпили никакви веди за държавния бюджет. Пред РС са дадени обяснения за
причините, поради които е възникнало нарушението. В случая би могло да се
приложи чл. 28 от ЗАНН, като се приеме, че случаят е маловажен и да се
предупреди нарушителя, че при повторно нарушение ще му бъде наложена санкция.
Счита, че за така извършеното нарушение наложената санкция в максималния размер
на закона е явно несправедлива и следва да се приложи чл. 28 от ЗАНН.
Ответникът
по касация – ТД на НАП
– Велико Търново заема писмено становище вх. № 4418/08.10.2021г.
за неоснователност на жалбата. Установеното нарушение е от категорията на
формалните и в състава му не е посочен настъпването на вредоносен разултат. Правилно
била ангажирана административно-наказателната отговорност на лицето, като
конкретният случай не се различавал от подобните такива, поради което правилно
не е приложена разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Моли да се остави в сила
решението. Претендира присъждането на разноски.
Представителят на ВТОП дава становище за неоснователност на
касационната жалба. Първоинстанционният
съд е постановил решението си въз основа на вярно установена фактическа
обстановка и е извел правилни правни изводи за доказаност на административното
нарушение, посочено в НП. Предлага решението на ВТРС, като законосъобразно и
правилно, да бъде оставено в сила.
Настоящият
касационен състав на Административен съд – Велико Търново, като взе предвид
събраните по делото доказателства от ВТРС и наведените от касатора възражения
намира за установено от правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211,
ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на
изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими по силата на чл.
63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Като такава същата е процесуално допустима за
разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество жалбата е основателна.
При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК,
вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН проверка, съдът не установи наличието на
пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт.
Въззивният
съд правилно е установил следната фактическата обстановка по делото:
Административнонаказателното
производство е образувано на 12.01.2021 г., със съставянето на акт за
административно нарушение № F585443, от старши инспектор по приходите при ТД на
НАП В. Търново, срещу "НОИС ВТ" ЕООД, за това, че във връзка
извършена проверка за установяване на факти и обстоятелства, възложена с РИП №
П-040004202044400РП-001/10.12.2020 г. е установено, че дружеството е
осъществило разплащане в брой на стойност надвишаващо 10000. 00 лв., на 30.07.2020
г. по извършена доставка "стоки" от "Стоянов и Ко " ЕООД с
Булстат *********, като е извършено плащане в брой на стойност 14776.67 лв. в
нарушение на разпоредбите на чл.
3, ал. 1, т. 1 от ЗОПБ.
С
обжалваното решение въззивният съд е потвърдил наказателното постановление, тъй
като АУАН и
издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.
34, ал. 1 и 3 от ЗАНН. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, съгласно
приложената запове на изпълнителния директор на НАП, като АУАН също е съставен
от компетентно лице, с оглед изискванията на чл.
6, ал. 1, от ЗОПБ. АУАН е съставен в присъствието на представляващия
дружеството и свидетел присъствал при съставянето. Съдът не у констатирал
нарушение на разпоредбите на чл. 42
от ЗАНН – относно описание на нарушението. Спазено е от страна на
административно - наказващия орган на изискването на чл.
57, ал. 1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде
дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е
извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно
нарушение. Съдът не споделя изложените от жалбоподателя доводи за настъпила
погасителна давност по отношение правото на държава да образува и проведе
административнонаказателно производство. Според съда, макар данните относно
доставката и плащането да са били отразени в издадената касова бележка – от
30.07.2020 г. и съответно достъпни в ел. система на НАП, то тя не отразява
всички признаци релевантни за състава на нарушението, тъй като е индиция за
постъпило плащане в брой в касата на доставчика, но не съдържа информация за
платеца – в случая "НОИС ВТ"ЕООД. Всички приложени и събрани по
делото писмени и устни доказателства – отразени в акта, в наказателното
постановление и представени в съдебно заседание доказвали по безспорен начин
фактическите констатации от състава на извършеното нарушение. В случая се касаело
до отговорност на юридическо лице, която се реализира на осн. чл.
83, ал. 1 от ЗАНН, при която се приема в практиката, че има обективен характер,
без да се налага изследване на субективната страна на нарушението или както
законът борави по отношение на ЮЛ, с термина - неизпълнение на задължение. Установеното
нарушение е от категорията на формалните нарушения, или т. нар. нарушения на
просто извършване. Съдът е намерил, че не са налице предпоставките за
приложение на чл.
28 от ЗАНН, тъй като случая не се отличава с по-малка тежест от обичайните
такива нарушения, а установеното превишаване на лимита за плащане в брой е
съществено. При индивидуализацията на санкцията, съдът е намерил, че правилно е
определен размера възлизащ на 50 на сто от общия размер на направеното плащане
от страна на юридическото лице. Липсва възможност за индивидуализация на
санкцията предвид определяемият й, фиксиран размер.
Настоящият състав намира решението за неправилно. Касационната
жалба е основателна по оплакванията формулирани в нея.
При съставяне на АУАН е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила. В
АУАН и в издаденото въз основа на него НП липсва посочване на мястото и датата на
извършване на нарушението и в частност описание на мястото на плащане.
Посочените обстоятелства е следвало да намерят своето отражение в издаваните
АУАН и НП. Непосочването на датата на извършване на административното нарушение
в АУАН и НП е самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление.
В АУАН и НП са посочени датата на констатиране на административното нарушение,
но не и датата на извършването на същото, като позоваването в обстоятелствената
част на фактура № **********/30.07.2020 г. по никакъв начин не води до
категоричен извод, че данъчната администрация приема тази дата за дата на
извършване на административното нарушение при липса на изричното й посочване
както в АУАН, така и в НП. Горните
нарушения на процесуалните правила са съществени и са достатъчно основание за
отмяна на постановлението, тъй като водят до грубо нарушаване правото на защита
на наказаното лице и го лишават от възможността му адекватно да я организира.
Предвид горното, съдът счита, че обжалваното наказателно постановление, само на
това, формално основание, следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
Неоснователно
на следващо място РС не е приел позоваването на чл. 28 от ЗАНН. Преценка
за наличие на предпоставките за приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН следва да се извършва при съвкупна преценка на всички елементи на
състава на конкретното нарушение, последиците от него, степента на засегнатост
на обществените отношения, наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства
и т. н, и може
да се приложи като по отношение на формалните, така и на резултатните
нарушения. Следователно, обстоятелството, че става дума за формално нарушение не
може да бъде априори пречка за приложението му.
Плащанията
на територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по
платежна сметка, когато са на стойност, равна на или надвишаваща 10 000 лв. В
случая е налице незначително отклонение на операцията от предвидения в закона
праг на допустими плащания в брой; същата е осчетоводена текущо и не е укрита;
от нея не са настъпили вреди за фиска или трети лица. От доказателствата по
делото не се установява търговецът да е допускал други нарушения от типа на
процесното. Нарушението е извършено за първи път, причините са обективно настъпили
обстоятелства; лицето никога не е било санкционирано за нарушения на данъчното
законодателство в общност и в частност на ЗДДС и специалния ЗОПБ. Пред РС са дадени обяснения за причините, поради
които е възникнало нарушението. Не се спори, че принципно нарушението е формално,
но в случая би могло да се приложи чл. 28 от ЗАНН, като се приеме, че случаят е
маловажен и да се предупреди нарушителя, че при повторно нарушение ще му бъде
наложена санкция.
Съдът намира и че
наложената с НП санкция е непропорционална на констатираното нарушение като е
допуснато нарушение на правото на ЕС и на практиката на СЕС относно прилагане
на принципа на съразмерност в областта на санкциите. Съдът на Европейския Съюз (СЕС) приема, че
поради липсата на хармонизация на законодателството на ЕС в областта на
административните наказания, държавите - членки по принцип имат правото да
определят такива санкции, каквито те считат за необходими, но са задължени да
упражняват това свое право съобразно законодателството на ЕС, включително като
прилагат общите принципи, на които то е основано, като принципа на
пропорционалност (съразмерност). Съдът поддържа позицията, че административните
мерки и санкции, които страните членки прилагат, не следва да надхвърлят
минимално необходимото с оглед спазването на закона и осигуряване на превенция.
Санкцията според съда трябва да е пропорционална на тежестта на нарушението (в
горния смисъл са редица решения - по дело С-262/99; дело С-210/91; дело № С-230/80;
дело № С-156/04;
решение по
обединени дела № С-286/94; С-340/95; 401/95; 47/96 и други). Така например,
в Решение по дело
С-262/99, P. L. v E. D., в което СЕС посочва, че фиксирани санкции, които
не вземат предвид всички обстоятелства на нарушението, могат да доведат до
нарушаване на принципа на пропорционалност и на свободите, гарантирани от
Договорите на Общността (сега, ЕС), ако те са съществено непропорционални
спрямо тежестта на нарушението. Като пример за такава непропорционалност е
посочил, че санкция, която се определя като 10 пъти над стойността на вредата,
би била непропорционална и би нарушила свободите предвидени в Договорите. При условие, че преследваните цели със ЗОПБ са
да се стимулира счетоводното отчитане на паричните потоци, то съдът споделя
тезата, че налагането на санкция в посочения размер при положение, че безспорно
е установено счетоводното отразяване на паричните потоци и че не е налице
укриване или избягване плащането на данъци, надхвърля границите на подходящото
и необходимото за постигане легитимно преследваните от законодателството цели.
Такава санкция не е съразмерна на тежестта на конкретното нарушение, възпираща
и справедлива, и като такава надхвърля целите, за които е приет ЗОПБ.
Водим от горното и на
основание чл.
221, ал. 2, предл. второ от АПК, вр. с чл.
63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН, Административният съд – Велико Търново, първи
касационен състав
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ Решение № 450 от 16.08.2021г. по НАХД №
20214110200817/2021г. по описа на Районен съд Велико Търново и вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ НП № 559606-F585443/08.02.2021г. на Директора на
ТД на НАП – Велико Търново, с което на „НОИС ВТ“ ЕООД, ЕИК: ********* от гр. Велико
Търново, ул. „Иван Момчилов“ № 30, ет. 2, ап. 3, за нарушение на чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗОПБ, на
основание чл. 5, ал. 1 от ЗОПБ е наложена имуществена санкция в размер на
7388.34лв. и осъдено да заплати на ТД на НАП Велико Търново 120лв. разноски.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.