№ 12840
гр. София, 20.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ Й. ЙОТОВА КУПЕНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20231110119316 по описа за 2023 година
Страни в производството са ищецът Т. Х. М. с ЕГН **********, гр. София, ул. Пловдивско
поле №15, вх.Б, ет.4, ап.14, чрез пълномощника си адвокат Б. З. – САК и ответникът „***“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“
№ 28, ет.2, ап.40-46, представлявано от ***
Предявени са искове по чл. 22, вр.11, ал.1, т.10 ЗПК, евентуално по чл.26, ал.1, предл. 1
/противоречие със закона поради сключване на договора за поръчителство между
поръчителя и длъжника, а не между поръчителя и кредитора/, евентуално предл. 3
/противоречие с добрите нрави/, евентуално чл.26, ал.2, предл.5 ЗЗД /липса на основание –
на длъжника не се предоставя услуга/ и иск по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД за връщане на сумата
323,40лв. – платена без основание по договор за поръчителство от 17.12.2021г., ведно със
законната лихва от 11.4.2023г. до плащането.
Ищецът твърди, че между него и „***“ АД бил сключен договор за паричен заем от
17.12.2021г. за сумата 600лв. Било уговорено, че заемополучателят трябва да представи
обезпечение, като в тази връзка ищецът се съгласил да сключи договор за поръчителство с
ответника и да му плати възнаграждение, което дължал също на вноски ведно с вноските по
кредита на „***“ АД – последното било упълномощено от поръчителя да ги събира. Ищецът
погасил изцяло задълженията си. Излага доводи, че договорът за кредит е нищожен, тъй
като в ГПР не е включено възнаграждението за поръчителя. Излага доводи, че договорът за
поръчителство също е нищожен, тъй като следва да се сключи между кредитора и
поръчителя, а не между длъжника и поръчителя,че противоречи на добрите нрави, тъй като
кредиторът и поръчителя в случая са свързани лица, както и поради размера на
възнаграждението.
1
Ответникът оспорва иска. Излага доводи, че ищецът злоупотребява с право, че договорът за
поръчителство е действителен, а действителността на договора за кредит не е предмет на
делото, тъй като е сключен с друго юридическо лице.
С оглед изявленията на страните не се спори по въпросите: Между ищеца и „***“ АД бил
сключен договор за паричен заем от 17.12.2021г. за сумата 600лв. Било уговорено, че
заемополучателят трябва да представи обезпечение, като в тази връзка ищецът се съгласил
да сключи договор за поръчителство с ответника и да му плати възнаграждение, което
дължал също на вноски ведно с вноските по кредита на „***“ АД – последното било
упълномощено от поръчителя да ги събира. Ищецът погасил изцяло задълженията си.
Съгласно представена от ответника справка платеното възнаграждение по договора за
поръчителство е в размер на 323,40лв.
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че исковата сума е получена от ответника
по договор за поръчителство от 17.12.2021г., в доказателствена тежест на ответника е да
докаже, че сумата е получена с основание.
Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците
за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит.
Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК /в сила от 23.07.2014 г. /, годишният процент
на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България. Следователно годишният процент на разходите
не следва да надхвърля величината от 50. 00%, предвид на това, че законната лихва е в
размер на 10. 00%. Клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за
нищожни.
В случая възнаграждението за предоставяне на поръчителство е уговорено като
допълнително задължение по договора за кредит, което възниква под условие, че не се
представи точно определеното в договора за кредит обезпечение. Предвид високите
изисквания, описани в договора за кредит, които потребителят следва да изпълни, за да
приеме кредитодателят, че договорът е обезпечен, то изначално е ясно, че потребителят
няма да ги изпълни и ще следва да плати допълнителен разход за кредита, разсрочен заедно
с погасителните вноски, наречен в случая възнаграждение по договор за поръчителство.
Формално договорът за поръчителство се сключва с друго юридическо лице, но след справка
в ТР се установява, че капиталът на същото е собственост на кредитодателя. Така като
разход за ползването на предоставената сума се начислява допълнителна възнаграждение
при това по начин, целящ да се заобиколи ограничението на чл.19, ал.4 ГПК. Тази сума не е
включена в ГПР, а следва да бъде включена, тъй като не попада в приложното поле на
изключенията по чл.19, ал.3 ЗПК. Ако бъде включена, то ГПР значително надхвърля 50%.
Налице е заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като с уговорката да се
2
заплаща поръчителство се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с
ПМС№ 426/2014 г.
Съгласно чл.11, т.10 договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и
съдържа: годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин.
Съгласно чл.22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12
и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е частично
недействителен, тъй като запазва действието си по отношение на правата и задълженията на
страните, свързани с предаването и връщането на чистата стойност на кредита.
Предвид изложеното, след като договорът за потребителски кредит е частично
недействителен в посочената част /относно задължението за предоставяне на поръчителство
и за плащане на неустойка за непредставяне на поръчителство/ като акцесорен е
недействителен и договорът за поръчителство. Ето защо платеното по него възнаграждение
е недължимо и следва да бъде върнато. Частичният иск е основателен и следва бъде уважен
изцяло.
При този изход на спора разноски се дължат на ищеца, който претендира и адвокатско
възнаграждение в размер на 1000лв. Ответникът е направил възражение за прекомерност,
като съдът намира, че тъй като претенциите се основават на едно и също правоотношение,
на ищеца се дължат разноски за адв. Възнаграждение по реда на чл.7, ал.2, т.1 НМРАВ за
един иск. Така общият размер на разноски на ищеца е 450лв.
Воден от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН сключения между Т. Х. М. с ЕГН **********, гр. София,
ул. Пловдивско поле №15, вх.Б, ет.4, ап.14 и „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет.2, ап.40-46, представлявано от
***договор за предоставяне на гаранция от 17.12.2021г.
ОСЪЖДА *** ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Джавахарлал Неру“ № 28, ет.2, ап.40-46 да плати на Т. Х. М. с ЕГН **********, гр. София,
3
ул. Пловдивско поле №15, вх.Б, ет.4, ап.14, сумата 323,40лв. – платена без основание по
договор за предоставяне на гаранция от 17.12.2021г., ведно със законната лихва от
11.4.2023г. до плащането, както и сумата 450лв. – разноски по делото.
Решението е постановено при участието на подпомагаща страна на ищеца "***" АД.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните с
въззивна жалба пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4