Решение по дело №1147/2020 на Районен съд - Сливен

  Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  №  260283

 

гр. Сливен, 02.12.2020 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Сливенският районен съд, І-ви граждански състав в публично заседание на шести октомври  през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВКА КИРИЛОВА

 

            при секретаря АЛБЕНА В., като разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№ 1147 по описа за 2020 г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е образувано по искане за лишаване от родителски права и се движи по реда на чл.133, ал. 1 вр. с чл. 132, ал. 1, т. 3 от СК.

В исковата молба се твърди, че ищцата е майка на З.В.В. и баба на Р.Х. Б..

Твърди, че дъщеря й З. заживяла на съпружески начала от края на м.март 2014 г. с Х.Б.Б. ***, като по разказите на З. докато е била разделена с Х. през м.януари 2017 г. , а той е бил в Затвора - гр.Бургас и казала, че е работила в някакъв бар като стриптизьорка и проститутка в близост до хотел „Железник" гр.Стара Загора, а след около седмица се преместила в мотел „Хижата", което е в близост до зоологическата градина и е работила предимно вечерно време, като освен танците, заработвала и като проститутка и на вечер изкарвала около 300 лв. общо, като всички пари давала на Х.Б..  Твърди, че в този бар изкарали около два месеца, а Х. през това време не е работил и почти всяка вечер я биел с юмруци където му падне по тялото й, като единият път й пукнал главата, изкривило и се ченето и тогава тръгнали по доктори. Сочи, че дъщеря и не се прибрала при тях, тъй като й било неудобно и прекалено много ги обичала.

Твърди, че през м.май 2014 г. се прибрали в С.и отседнали в хотел „Сливен", тъй като имали от парите изкарани от З., но Х. продължавал да я бие, но когато свършили парите отишли да живеят в жилището на Х. ***. Твърди също, че през м.юни 2014 г. дъщеря й и  Х. тръгнали за к.к."Слънчев бряг", отишли там, но на него не му харесало и се прибрали отново в С.в домът на Х., по-точно в домът на неговите родители. През м.юли 2014 г. заминали за И. при сестрата на Х. - Й.. Там по думите на З., Х. я карал да проституира на пътя. Там забременяла и на 7 септември се прибрали в България в домът на Х. и докато била бременна Х. не я е биел.

Сочи, че след като се родила внучката Р. на 07.04.2015 г. много се зарадвали, че имат внучка и приготвили всичко необходимо за бебето и за изписването на внучката, но до този момент не са знаели, че Х. е баща на внучката им.

Твърди, че на петнадесетият ден след като се родила внучката им Х. ударил силен шамар на З., от който тя припаднала и след това започнала да има проблеми с храненето на детето и в последствие се установило, че кърмата й е спряла.

Твърди също, че когато детето е станало на седем месеца, родителите му отишли в Италия, а по-късно в Б., като дъщеря й работела като проститутка на витрина, започнала да изкарва пари и всичките ги давала на Х..  Твърди също, че и двамата вземали наркотици, но по-малко, но когато имали пари Х. намирал дрога най-вече на „кристати, но много често Х.  нанасял побои на дъщеря й..

Внучката им Р. е била в дома им от м.ноември 2015 г. до м.януари 2016 г., когато родителите й се върнали от Б. детето продължило  всяка събота и неделя да е в домът им.

Излага твърдения, че през м.март 2016 г. след поредния жесток побой нанесен от Х. на З. тя се прибрала при родителите си, заедно с детето и останали 3 месеца, а за тях се грижили ищцата и съпруга и, като ги издържали финансово. След време дъщеря и, заедно с детето се върнали при Х..

Сочи, че през м.август 2016 г. З. и Х. оставили внучката им Р. при племенника на Х. – И., който към този момент бил младо момче и отново заминали за И.  Детето тогава е било на 1 г. и 4 месеца и след като са разбрали, са отишли да го вземат, като детето е било  толкова мръсно, че едва я познали.

Сочи, че на 21.10.2016 г. Х. се върнал от чужбина, а дъщеря им З. се прибрала на 20.11.2016 г. след като са и изпратили Евро, за да се прибере. Продължили са да вземат детето при себе си през почивните дни, като през м.май 2018 г. ищцата е подала срещу З.В.В. и Х.Б.Б. *** относно това, че същите не са способни да се грижат за малолетната й внучка Р.Х. Б.. Същите не пускали детето на детска ясла и не осигурявали лечение при необходимост и не осъществявали постоянен надзор над детето, с което застрашавали здравето и живота му. Двамата вземали наркотици. Но тъй като към него момент детето Р. било при бабата и дядото са отказали образуване на дело срещу родителите й.

Твърди, че на 23.02.2019 г. отишла до съдебният лекар д-р Т. А. Ч. и било издадено съдебно-медицинско удостоверение № 109/23.02.2019 г. от което е видно, че К.В. имала дъщеря З., която живеела на съпружески начала с мъж от ромски произход, който се казва Х., който често нанасял побой и психически тормоз на дъщеря й З.. Тя искала да го напусне, но не смеела от страх, тъй като той постоянно я заплашвал, като и казвал, че ще я заколи. Преди тази дата предната седмица в четвъртък приятелят на дъщеря й се обадил по телефона и й казал да заведат детето при тях. Като отишли в домът на Х., той казал на ищцата, че ще и избие зъбите и детето Р. се уплашило. Казало, че не иска да остане там, но бащата го грабнал и го тръшнал на стола. Детето станало от стола, но тогава баща му го взел и го тръшнал на леглото. След това започнал да я псува и да я обижда ищцата, като и викал, че ще я заколи и че ще заколи и мъжа й, който стоял в колата на улицата. Тогава Х. и нанесъл силен удар в областта на лявата половина на главата, от което я заболяло много и тъй като не е добре със сърцето и в следствие преживяната остра стресова реакция и от болките й прилошало и се почувствала много зле, като болките в областта на главата продължили доста дълго.

Сочи, че при прегледа се установила контузия на главата с болки в лявата теменнослепоочна област на главата, които се засилвали при опипване с ръка и при раздвижване на главата и които и радиирали надолу към шията. Видно от предварителните сведения, освидетелстваната е получила и остра стресова реакция, която протича с изразени вегетативни прояви. Ошлакванията на пострадалата от болки в областта на главата и врата продължават. Описаните увреждания са получени вследствие действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети и добре отговарят да са получени по начин и време, както съобщава и самата освидетелствана. От така издаденото медицинско удостоверение се установява, че установените увреждания и състоянието в което е изпаднала К.Х.В., са и причинили „временно разстройство на здравето, неопасно за живота", т.е. разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.

Твърди, че относно гореописаният инцидент е пуснала молба и до Агенция социално подпомагане - отдел „Закрила на детето" - С.за вземане на отношение, а именно настаняването на детето да живее при баба си и дядо си по майчина линия, за да защити детето от поведението на родителите, които под влияние на наркотичните вещества стават неадекватни и агресивни и могат да поставят в опасност не само здравето, но и живота на детето.

Сочи, че за гореописания инцидент на 21.02.2019 г. е била уведомена и РП – Сливен, като представя постановление за отказ да се образува досъдебно производство от ХР.БЛЕЦОВА - прокурор при РП - С.с преписка вх.№ 1202/2018 г. с дата 18.05.2018 г.с което се заявява, че от изготвения социален доклад е видно, че най-благоприятно към момента за детето е да живее при баба си и дядо си по майчина линия, каквото е фактическото положение към м.април 2018 г.

Представя и постановление за отказ да се образува досъдебно производство от М.В. *** по преписка с вх.№ 842/2019 г. с дата 12.03.2019 г.

Представя и постановление за отказ да се образува досъдебно производство от В.Драганов - прокурор при РП - С.по преписка вх.№ 946/2019 г. с дата 03.05.2019 г. по сигнал от отдел „Закрила на детето" – Сливен, по отношение на факта, доколко Х.Б.Б. и З.В.В. не изпълняват родителските си задължения по смисъла на чл.125 от СК и дали са налице основанията на чл.132 ал.1 т.2 от СК за лишаване на двамата от родителските им права, счита, че в правомощията на отдел „Закрила на детето" при Дирекция „Социално подпомагане" - гр.С.е да прецени и предприеме съответните мерки в тази насока, като за целта тази институция следва да извършва периодични проверки относно това, дали се полагат преки и

 непосредствени грижи от двамата родители за отглеждането и възпитанието на малолетното дете Р..

Представя епикриза от СХБАЛ „Амроаз Паре"ООД - С.на Р.Х. Б. на 26.03.2018 г. от която е видно, че има изгаряне на лява ръка. Околната тъкан възпалена и променена извършено почистване на раната и направена превръзка, като детето на 27.03.2019 г. е била доведена от К.В. и е видно, че от преди два  дни детето си е наранила дясната ръка. Появили се два мехура, цялата ръка отекла и се зачервила, има постоянна пулсираща болка. Постъпила е за хирургично лечение. Проведено лечение, като е извършена операция - почистено е оперативното поле, извършена широка ексцизия на кожната лезия, подлежащи и прилежащи тькани, дебридмент, лваваж, изрязани са некрозите, девиталитизираните тъкани и крусти, поставена е стерилна превръзка.

 Сочи, че през м.май 2019 г. З. и Х. отишли в к.к.Слънчев бряг да работят, като от време на време се обаждали да чуят детето, но то не искало да говори с тях и ищцата е станала виновна за това. През м.юли 2019 г. родителите й искали да заведе детето при тях на морето и я завела, но  на третия ден и звъннали по телефона да я вземе, защото много плачела и не искала да стои там. Детето е разказало, че са я оставили да спи сама и излезли, тя се събудила и плакала докато си дойдат.

Твърди, че се грижи за детето и не я лишава от нищо, лятото я водят на море за по 8 дена, купуват и дрехи, обувки, заплащат такси за детската градина и всичко необходимо за нея.

Сочи, че на 06.10.2019 г. Х. и З. се върнали от морето, като детето продължило да живее при ищцата, но през м. ноември 2019 г. са го завели при родителите му, като бащата е заявил, че повече да не търсят детето, но въпреки това ищцата я ходила да го търси.

Сочи също, че на 13.12.2019 г. дядото е взел детето за рожденият си ден, като детето е останало за Коледните и Новогодишните празници при тях.

Представя и обвинителен акт по НОХД № 10/2020 г. на PC - Несебър против З.В.В. за извършено от нея престъпление по чл.198 ат.1 предл.1 от НК и чл.198 ал.1 пред.1-во вр. чл.23 ал.1 от НК - Затова, че на 29.05.2019 г. около 15.39 ч. в к.к.Слънчев бряг, община Н., област  Б. по тротоар до светофарна уредба, в района на кръстовище след хотел „Тракия", чрез употреба на сила/изразяваща се в издърпване на две ръце и късане на златен синджир, носен на врата на пострадалата М.Р. Л. Т. , отнел чужда движима вещ - 1 бр.златен синджир, проба „585", 14 карата, с тегло 4,35 гр. на стойност 283 лв.,
собственост и от владение М.Р. Л. Т. с намерение  потивозаконно да го присвои.

В условията на реална съвкупност с деянието по пункт 1-ви – На 31.05.2019 г. около 16.00 ч. в к.к.С.б., община Н., област Б.на вътрешен тротоар към паркинга на хотел „Калина Гардън" употреба на сила/ изразяваща се в издърпване на две ръце и късане на златен синджир, носен на врата на пострадалата К.Л. Д. , отнел чужда движима вещ - 1 бр.златен синджир, проба „585", 14 карата, с тегло 30,90 гр. на стойност 2008 лв., собственост и от владение Кирстен Лиза Дуве с намерение противозаконно да го присвои.

Твърди, че на 13.03.2020 г. З. и Х. са взели детето при себе си.

Сочи, че след обявяване на извънредното положение детето останало при Х., тъй като З. била „Задържана под стража", като същия е отказал да им даде детето, докато майка й не се върнела. На 31.03.2020 г. към 18.30 ч. Х. се обадил на ищцата и е върнал детето, което било с висока температура, а на следващия ден ищцата го е завела на лекар. Освен това е видяла, че ръцете на детето са сини и охлузени, като същото е обяснило, че баба му по бащина линия е вързала ръцете й на стола, защото била изляла безалкохолно на земята, а Х. като разбрал това набил майка си.

Твърди, че детето се чувства много добре при тях и не иска да се връща при баща си, тъй като нямала с какво да се храни, стояла гладна, а  баща и Х. и давал да пуши цигара, да пие водка, вино и ракия и кафе.

Счита също, че с оглед поведението и животът на З.В.В. и Х.Б.Б. са налице промени в обстоятелствата по отглеждането на Р.Х. Б., като същите представляват опасност за личността, здравето, възпитанието или имуществото на детето или по обективни причини родителите не са в състояние да упражнява родителските си права и отговорности.

Моли съда да постанови решение, с което да лиши от родителски права З.В.В. и Х.Б.Б. по отношение на детето Р.Х. Б., като предприеме мерки за закрила по отношение на Р.Х. Б., като я настани при К.Х.В..

Моли съда да постанови полагане на заместваща грижа за малолетната Р.Х. Б. от К.Х.В..

В срока за отговор не е постъпил такъв от ответниците по делото.

 

В съдебно заседание ищцата се явява лично и с адв. Т. ***, която моли да бъде уважена исковата молба да бъде уважена.

В съдебно заседание  се явява представител на ДСП-С.

В съдебно заседание,  ответницата З.В. се явява лично, като заявява, че желае детето да бъде настането при родителите и, тъй като няма възможност да се грижи за него.

В съдебно заседание ответникът Х.Б. се явява лично и изразява съгласие детето да живее при баба си, но да има възможност да я вижда.

 Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и становището на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Ищцата е майка на З.В.В. и баба на Р.Х. Б..  З. заживяла на съпружески начала от края на м.март 2014 г. с Х.Б.Б. ***, като по разказите на З. докато е била разделена с Х. през м.януари 2017 г. , а той е бил в Затвора - гр.Бургас и казала, че е работила в някакъв бар като стриптизьорка и проститутка.  През м.май 2014 г. се прибрали в С.и отседнали в хотел „Сливен", тъй като имали от парите изкарани от З., но Х. продължавал да я бие, но когато свършили парите отишли да живеят в жилището на Х. *** 2014 г. дъщеря й и  Х. тръгнали за к.к."Слънчев бряг", отишли там, но на него не му харесало и се прибрали отново в С.в домът на Х., по-точно в домът на неговите родители. През м.юли 2014 г. заминали за Италия при сестрата на Х. - Й.. Там по думите на З., Х. я карал да проституира на пътя. Там забременяла и на 7 септември се прибрали в България в домът на Х. и докато била бременна Х. не я е биел.

Не е спорно, че на 07.04.2015 г се е родила Р., но на петнадесетият ден след като се родила внучката им, Х. ударил силен шамар на З., от който тя припаднала и след това започнала да има проблеми с храненето на детето и в последствие се установило, че кърмата й е спряла.

Установи се също, че внучката им Р. е била в дома им от м.ноември 2015 г. до м.януари 2016 г., когато родителите й се върнали от Белгия детето продължило  всяка събота и неделя да е в домът им, както и че след поредния жесток побой нанесен от Х. на З. тя се прибрала при родителите си, заедно с детето и останали 3 месеца, а за тях се грижили ищцата и съпруга и, като ги издържали финансово. След време дъщеря и, заедно с детето се върнали при Х., но от м.август 2016 г. З. и Х. оставили внучката им Р. при племенника на Х. – И., който към този момент бил младо момче и отново заминали за Италия.  Детето тогава е било на 1 г. и 4 месеца и след като са разбрали, са отишли да го вземат, като детето е било  толкова мръсно, че едва я познали.

През м.май 2018 г. ищцата е подала срещу З.В.В. и Х.Б.Б. *** относно това, че същите не са способни да се грижат за малолетната й внучка Р.Х. Б.. Същите не пускали детето на детска ясла и не осигурявали лечение при необходимост и не осъществявали постоянен надзор над детето, с което застрашавали здравето и живота му. Двамата вземали наркотици, но тъй като към него момент детето Р. било при бабата и дядото са отказали образуване на дело срещу родителите й.

На 23.02.2019 г. отишла до съдебният лекар д-р Т.А. Ч. и било издадено съдебно-медицинско удостоверение № 109/23.02.2019 г. от което е видно, че Х. е нанесъл силен удар на К.В. в областта на лявата половина на главата, като при прегледа се установила контузия на главата с болки в лявата теменнослепоочна област на главата, които се засилвали при опипване с ръка и при раздвижване на главата и които и радиирали надолу към шията. Видно от предварителните сведения, освидетелстваната е получила и остра стресова реакция, която протича с изразени вегетативни прояви. Ошлакванията на пострадалата от болки в областта на главата и врата продължават. Описаните увреждания са получени вследствие действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети и добре отговарят да са получени по начин и време, както съобщава и самата освидетелствана. От така издаденото медицинско удостоверение се установява, че установените увреждания и състоянието в което е изпаднала К.Х.В., са и причинили „временно разстройство на здравето, неопасно за живота", т.е. разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.

Относно гореописаният инцидент е пуснала молба и до Агенция социално подпомагане - отдел „Закрила на детето" - С.за вземане на отношение, а именно настаняването на детето да живее при баба си и дядо си по майчина линия, за да защити детето от поведението на родителите, които под влияние на наркотичните вещества стават неадекватни и агресивни и могат да поставят в опасност не само здравето, но и живота на детето.

За гореописания инцидент на 21.02.2019 г. е била уведомена и РП – Сливен, като представя постановление за отказ да се образува досъдебно производство от ХР.БЛЕЦОВА - прокурор при РП - С.с преписка вх.№ 1202/2018 г. с дата 18.05.2018 г.с което се заявява, че от изготвения социален доклад е видно, че най-благоприятно към момента за детето е да живее при баба си и дядо си по майчина линия, каквото е фактическото положение към м.април 2018 г.

Представя и постановление за отказ да се образува досъдебно производство от М.В. *** по преписка с вх.№ 842/2019 г. с дата 12.03.2019 г.

Представя и постановление за отказ да се образува досъдебно производство от В.Драганов - прокурор при РП - С.по преписка вх.№ 946/2019 г. с дата 03.05.2019 г. по сигнал от отдел „Закрила на детето" – Сливен, по отношение на факта, доколко Х.Б.Б. и З.В.В. не изпълняват родителските си задължения по смисъла на чл.125 от СК и дали са налице основанията на чл.132 ал.1 т.2 от СК за лишаване на двамата от родителските им права, счита, че в правомощията на отдел „Закрила на детето" при Дирекция „Социално подпомагане" - гр.С.е да прецени и предприеме съответните мерки в тази насока, като за целта тази институция следва да извършва периодични проверки относно това, дали се полагат преки и

 непосредствени грижи от двамата родители за отглеждането и възпитанието на малолетното дете Р..

Представя епикриза от СХБАЛ „Амроаз Паре"ООД - С.на Р.Х. Б. на 26.03.2018 г. от която е видно, че има изгаряне на лява ръка. Околната тъкан възпалена и променена извършено почистване на раната и направена превръзка, като детето на 27.03.2019 г. е била доведена от К.В. и е видно, че от преди два  дни детето си е наранила дясната ръка. Появили се два мехура, цялата ръка отекла и се зачервила, има постоянна пулсираща болка. Постъпила е за хирургично лечение. Проведено лечение, като е извършена операция - почистено е оперативното поле, извършена широка ексцизия на кожната лезия, подлежащи и прилежащи тькани, дебридмент, лваваж, изрязани са некрозите, девиталитизираните тъкани и крусти, поставена е стерилна превръзка.

Представя и обвинителен акт по НОХД № 10/2020 г. на PC – Н. против З.В.В. за извършено от нея престъпление по чл.198 ат.1 предл.1 от НК и чл.198 ал.1 пред.1-во вр. чл.23 ал.1 от НК - Затова, че на 29.05.2019 г. около 15.39 ч. в к.к.С. б., община Н., област  Б.по тротоар до светофарна уредба, в района на кръстовище след хотел „Тракия", чрез употреба на сила/изразяваща се в издърпване на две ръце и късане на златен синджир, носен на врата на пострадалата М. Р.Л. Т. , отнел чужда движима вещ - 1 бр.златен синджир, проба „585", 14 карата, с тегло 4,35 гр. на стойност 283 лв.,
собственост и от владение М. Р. Л.Т. с намерение  потивозаконно да го присвои.

В условията на реална съвкупност с деянието по пункт 1-ви – На 31.05.2019 г. около 16.00 ч. в к.к.С. б., община Н., област Б. на вътрешен тротоар към паркинга на хотел „Калина Гардън" употреба на сила/ изразяваща се в издърпване на две ръце и късане на златен синджир, носен на врата на пострадалата К. Л. Д., отнел чужда движима вещ - 1 бр.златен синджир, проба „585", 14 карата, с тегло 30,90 гр. на стойност 2008 лв., собственост и от владение К. Л.Д. с намерение противозаконно да го присвои.

Ищцата на 31.03.2020 г. е взела детето при себе си и същото се чувства много добре при тях и не иска да се връща при баща си.

От социален доклад, изготвен на 24.07.2020 г. от ДСП - С.и приложен като доказателство по делото, се установява, че детето Р. Б.  пред социален работник от Отдел „Закрила на детето“, изразява желание да продължи да живее при баба си по майчина линия, която я отглежда от ниска възраст, предвид това, че двамата родители трайно не полагат грижи за детето. При извършената проверка е констатирано, че г-жа В. полага добри грижи за детето Р. – обгрижва го, води го и го взема от училище, ежедневно осигурява основните й жизнени потребности, не го оставя без надзор. Детето е облечено в чисти и подходящи за възрастта и сезона дрехи.

Изготвена е оценка на детето В. С., като участник в правни процедури на 05.08.2020 г. от Център за социална рехабилитация и интеграция и синя стая към Община – С., в която е отразено, че детето Р. има изградена емоционална връзка със своята баба по майчина линия, която полага преки грижи за нея.

При изслушване на детето Р., същото заявява, че баба му се грижи за него, че се чувства добре при нея, но  не иска да се вижда с баща си. Изразява силна привързаност към своята майка, често плаче и пита за нея.

От показанията на разпитания по делото свидетел се установява, че детето Р. живее при баба си по майчина линия и само тя полага грижи за него, а родителите на детето не полагат грижи за него.

Съдът кредитира показанията на разпитания по делото свидетел като безпротиворечиви  и кореспондиращи със събрания по делото доказателствен материал, в частност събраните по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съобразно разпоредбата на чл. 132, ал.1, т.2 от СК родителят може да бъде лишен от родителски права, когато без основателна причина трайно не полага грижи за детето и не му дава издръжка. Съгласно разпоредбата на  чл. 131, ал.1 от СК, когато поведението на родителя представлява опасност за личността, здравето, възпитанието или имуществото на децата, съда взема мерки в интерес на детето, като ограничава родителските права – отнема или поставя условия за упражняването на някой от тях и може да възложи осъществяването им на друго лице, а при нужда може да бъде променено местоживеенето на детето и те да бъдат настанени извън семейството.

Ако родителят не упражнява предоставените му по закон правомощия или ги осъществява по начин, който засяга неблагоприятно интереса на детето, законът предвижда система от мерки за закрила на детето, една от който е именно институтът на лишаване от родителски права. Лишаването от родителски права представлява намеса на държавата в конституционно защитени права на родителите (чл. 47, ал.1 Конституция на Република България), затова условията и редът за тази намеса са изрично уредени в СК. Критерият, от който се ръководи съдът, е интересът на детето. В случая, интересът на детето се свежда до това, то да бъде отглеждано и възпитавано по начин, който да осигурява неговото нормално физическо, умствено, нравствено и социално развитие, който му създава условия за съобразено с нуждите и наклонностите му образование и възпитание, който му осигурява адекватно упражняване и опазване на неговите лични и имуществени права и интереси.

Най - крайната мярка за защита на детето в отношенията му с родителя  е институтът лишаване от родителски права, което означава цялостно отнемане на родителските правомощия и която се налага при особено тежки случаи, когато опасността за детето е особено интензивна, като съгласно практиката на Европейския съд по правата на човека лишаването от родителски права не може да става на основание личните качества на родителите или на различията между тях, а трябва да се основава на поведението на родителя и неговото отразяване върху основните интереси на детето.

По въпроса кога се приема, че е налице описаната в закона хипотеза Върховният касационен съд се е произнесъл с решение № 209 от 6.04.2010 г. по гр. дело № 4468/08 г. на Четвърто гражданско отделение и решение № 406 от 27.12.11 г. по гр. дело № 1125/10 г. на Четвърто гражданско отделение, постановени по реда на чл. 290 ГПК. Трайното неполагане на грижи за детето и липсата на финансов или друг материален принос за отглеждането му сочи на противоправно поведение на родителя и представлява цялостно неизпълнение на родителските задължения - основание за лишаване от родителски права при условията на чл. 132, ал. 1, т. 2 СК. В производството за лишаване от родителски права, съдът изследва всички обстоятелства, касаещи поведението на родителя, в т.ч. налице ли е основателна причина за трайно пренебрегване на родителския дълг. Когато не е налице такава обективна основателна причина, установяването на която е в тежест на страната, която твърди наличието й, недаването на издръжка за осигуряване живота на детето и трайното неполагане на грижи за отглеждането му сочи за дезинтересиране и пренебрегване на родителските задължения.

По делото по категоричен начин се установи, че родителите на детето трайно са се дезинтересирали от него, и не полагат грижи за същото, като такива грижи се полагат единствено от бабата по майчина линия, подпомагана от съпруга си. Изложените обстоятелства водят до единствения възможен извод за драстично, системно и необосновано отклонение на родителите от задълженията им по чл. 125 и сл. СК спрямо детето.

Родителят има право, но и задължение да се грижи за физическото, умственото, нравственото и социално развитие на детето, за неговото образование и за неговите лични и имуществени интереси. Разпоредбата на чл. 132, ал.1, т.1, вр. чл. 131 СК се явява онази санкция, която съдът може да наложи при неспазване на задължението на родителя, като го лиши от родителски права.

С оглед гореизложените мотиви, съдът достига до извода, че е налице особено тежък случай на поведение от страна на родителите, представляващо опасност за личността на детето, неговото здраве и възпитание.

Формалното притежаване на родителските функции е станало неоправдано и нецелесъобразно за интересите на детето. Ето защо, съдът счита, че предявеният иск с правно основание чл. 132, ал.1, т.1, вр. чл. 131 СК за основателен и като такъв следва да го уважи.

С оглед изложеното съдът намира, че молителят установи по пътя на главното и пълно доказване, че  ответниците без основателна причина трайно не са полагали грижи за детето и не са му давали издръжка, поради което и искането с правно основание чл. 132, ал. 1, т. 2 от СК се явява основателно и като такова следва да бъде уважено.

Уважаването на иска за лишаване от родителски права води до задължението съда да се произнесе и относно издръжката на детето и мерките на лични отношения с лишените от родителски права родители, на основание чл. 134 СК.

Частичното или пълно отнемане на родителските права се съчетава с подходящи мерки  за лични отношения между родителя и детето. Съдът е длъжен да определи мерки за лични отношения (в този смисъл е и съдебната практика  Решение  № 539/1970г. на ІІ г.о., Решение  619/1970г., ІІ г.о.). Мерки за лични отношения се определят “във всички случаи” (чл.132, ал.2 от СК) - както при ограничаване, така и при отнемане на родителски права, при виновни поведения и обективни състояния. Но при всички случаи решаващ е интересът на детето. (В този смисъл Решение  № 20/1984г. на ОСГК, Решение № 1374/ 1983г. на ІІ г.о.) При определяне мерките относно личните отношения между лишените от родителски права родители и детето следва да се има предвид както влиянието, което родителят ще окаже при контактите си с детето, така и съществуващата между тях кръвна връзка, като в максимална степен се охранят интересите на детето. За да се охранят интересите на детето, които се състоят в правилното му физическо и духовно развитие, и социално формиране, като същевременно се има предвид и съществуващата между родителите и детето кръвна връзка, като се вземе предвид, че към момента детето се отглежда от бабата, съдът счита че следва на родителите да бъде определен режим на лични контакти, а именно един път месечно – всяка първата събота на месеца, от 10.00 часа до 16.00 часа, в присъствието на бабата, с оглед ниската възраст на детето.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответниците ще следва да бъдат осъдени да заплатят държавна такса за производството в размер на 60 лв.

Съобразно изхода от делото ответниците следва да заплатят на ищцата и направените по делото разноски в размер на 400 лв. за адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от изложеното, съдът

 

                                          Р   Е    Ш   И :        

 

 ЛИШАВА, на основание чл.132, ал.1, т.2 от СК, З.В.В. с ЕГН ********** с настоящ адрес: *** и Х.Б.Б. с ЕГН ********** *** от родителски права по отношение на детето Р.Х. Б. с ЕГН **********, поради това, че трайно не са полагали грижи и осигурявали издръжка за детето.

 

ОПРЕДЕЛЯ мярка за закрила, като НАСТАНЯВА детето Р.Х. Б. с ЕГН ********** в дома на баба си по майчина линия К.Х.В. с ЕГН ********** ***, която да осъществява заместваща родителска грижа  върху детето до навършване на пълнолетие на същото.

ОПРЕДЕЛЯ мерки на лични отношения между родителите З.В.В. с ЕГН ********** с настоящ адрес: *** и Х.Б.Б. с ЕГН ********** *** и детето Р.Х. Б. с ЕГН **********  един път месечно – всяка първата събота на месеца, от 10.00 часа до 16.00 часа, в присъствието на бабата К.В..

ОСЪЖДА З.В.В. с ЕГН ********** с настоящ адрес: *** и Х.Б.Б. с ЕГН **********,***  да заплатят по сметка на Районен съд - С.държавна такса за производството в размер на 60 (шестдесет лева) лв.

ОСЪЖДА З.В.В. с ЕГН ********** с настоящ адрес: *** и Х.Б.Б. с ЕГН **********,***  да заплатят на К.Х.В. с ЕГН **********,*** направените по делото разноски в размер на 400 (четиристотин) лв. за адвокатско възнаграждение.

ПРЕПИС от решението, след влизането му в сила, на основание чл.136 от СК, да се изпрати на Община-С.за вписване на лишаването от родителски права.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред   Окръжен съд – С.,  в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: