Р Е Ш Е Н И Е
№ ............
гр. Кюстендил, 29.05.2019
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският
районен съд, в публично съдебно заседание на двадесети май, две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елисавета Деянчева
при
секретаря Боянка Янкова, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 1443 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на делото е иск с правна
квалификация чл.
124
Граждански процесуален кодекс (ГПК) – отрицателен
установителен.
Образувано е по искова
молба, депозирана от Н.П.К. и Г.П.К. против Д.Й.М..
В исковата молба се
твърди, че ищците били собственици поземлен имот с
идентификатор 02138.2.50, в с.
Багренци, местност Ималището, с площ 1230 кв.м., при съседи: имоти с
идентификатори 02138.2.109, 02138.2.51, 02138.2.48, 02138.2.47; поземлен имот с
идентификатор 02138.12.39 с адрес на поземления имот с. Багренци, местност „Треската“, с
площ 2500 кв.м., при съседи: имоти с идентификатори
02138.12.78, 02138.12.38, 02138.12.37,
02138.12.36, 02138.12.34, 02138.12.40 и на поземлен имот с идентификатор 02138.114.53,
находящ се в с. Багренци, местност „Миленица“, с площ 2500 кв.м. при съседи: имоти с идентификатори
02138.114.52, 02138.114.46, 02138.114.68, 02138.114.70.
Тези три имота били възстановени в
собственост на бащата на ищците П. А. К.
с Решение от 09.05.2002 г. на Поземлената комисия гр.
Кюстендил, вписано в Службата по вписванията с акт № 102, том 13, вх. рег. № 3613/21.11.2005 г.
Твърди се, че от
09.05.2002 г. П. А. К.
владеел явно и непрекъснато имотите до смъртта си на
14.10.2009 г., след което ищците продължили владението на
баща си.
Ответникът Д.М. била дъщеря
на чичото на ищците Й. А. К.. На
19.05.2015 г. тя вписала в Службата по вписванията, гр. Кюстендил искова
молба срещу ищците за установяване на това, че нейният баща Й. А. К. е бил собственик на процесните три имота и другите имоти, възстановени в собственост на бащата на ищците.
Производството по делото било прекратено делото с Определение №413/16.03.2016 г. по гр.д. № 689/2015 г. на
Районен съд гр. Кюстендил.
На 27.06.2016 г.
ответницата се снабдила с Констативен нотариален акт за
собственост на недвижими имоти, придобити по давност- акт № 31, том
9, дело № 1323/2016 г., вх. рег. № 2555 от 27.06.2016 г. на Службата по вписванията,
изготвен от нотариус № 188 Е. П. с акт № 115, том 2, рег. № 2122,
дело № 250/2016 г., на основание чл. 587, ал. 2 и 3 от ГПК и на основание молба-декларация
вх. № ОС 107/06.06.2016 г. на Община Кюстендил, в която декларирала, че е собственик на трите имота на основание
давностно владение. Сочи се, че в нея същата декларирала неверни данни, а именно, че е владяла повече от 10 години
непрекъснато и явно имотите, поради което ги е придобила по давност и е станала
техен собственик, като е посочила имената
на трима свидетели И. Й. Д. ЕГН **********, Е. П. Х. ЕГН **********
и П. Д.
С.
ЕГН **********, които да бъдат разпитани пред нотариуса за удостоверяване на
това 10 - годишно владение.
В действителност Д.М.
никога не била владяла тези имоти. До смъртта си на 14.10.2009 г. бащата на ищците
П. К. владеел
и обработвал трите имота, в тях садил жито и царевица. След смъртта му ищците продължили владението и
обработването на имотите, като
поради служебната си заетост отдавали имотите под наем и получавали част от
реколтата от наемателите.
Освен това ищците
били собственици на ½ ид.част от поземлен имот с идентификатор 14917.10.40, находящ се в с. Гирчевци, местност „Бандерата“, с
площ 3079 кв.м., при съседни имоти 14917.10.41, 14917.10.42,
14917.10.39, 149.
Този имот бил
възстановен в собственост на наследниците на чичото и бащата на ищците Й. и П. К. с Решение от 18.04.1994 г. на Поземлената комисия гр.
Кюстендил. Още приживе двамата братя и собственици
на имота Й. и
П. К.
си разделили общия имот: северозападната половина откъм широката
страна на имота била на бащата на ищците П. К.,
а югоизточната половина откъм тясната страна на имота останала
за чичото на ищците Й. К., който починал на
17.05.1997 г. От
Ответницата се
снабдила с констативен Нотариален акт за собственост на недвижим имот,
придобит по наследство и давност - акт № 190, том 14, дело №
2209/2014 г., вх. рег. №3875 от 24.11.2014 г. на Службата по вписванията,
изготвен от нотариус № 566 Н. М. с акт № 150, том 3, рег. № 3036, дело № 462/2014
г. на основание чл. 587, ал. 2 и 3 от ГПК и на основание молба-декларация вх. №
94-Д-359/20.10.2014 г. на Община Кюстендил, в която декларирала, че е
собственик и на припадащата се на ищците половина от имота на основание давностно
владение. В молбата-декларация декларирала, че е владяла повече от 10
години непрекъснато и явно половината от
имота, припадащата се на ищците, поради което я придобила по давност и е
станала неин собственик, като е
посочила имената на трима свидетели, които да бъдат разпитани пред
нотариуса за удостоверяване на това 10-годишно владение. В действителност
никога не била владяла тази половина
от имота. До смъртта си на 14.10.2009 г. бащата на ищците владеел и обработвал неговата северозападна
половина от имота с площ
Ето защо се поддържа искане да бъде признато за установено в отношенията между страните, че
ответницата Д.Й.М. не е собственик на:
1.
поземлен имот с идентификатор 02138.2.50 (землище нула, две хиляди сто тридесет и осем, кадастрален район две, поземлен имот петдесет), по кадастралната карта и кадастралните
регистри на с. Багренци, общ.
Кюстендил, обл. Кюстендил, одобрени със Заповед № РД-18-456/15.02.2018 г. на
Изпълнителен директор на АГКК, с адрес на поземления имот с. Багренци,
местност Ималището, с площ 1230 кв.м. (хиляда
двеста и тридесет квадратни метра), трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята
при неполивни условия: 6 (шеста), стар идентификатор: няма, номер
по предходен план: 002050 (нула, нула две хиляди и петдесет), при съседи: имоти с
идентификатори 02138.2.109, 02138.2.51, 02138.2.48, 02138.2.47.
2. поземлен имот с
идентификатор 02138.12.39 (землище
нула, две
хиляди
сто тридесет и осем, кадастрален район дванадесет, поземлен
имот тридесет и девет),
по кадастралната карта и кадастралните регистри
на с. Багренци, общ. Кюстендил, обл.
Кюстендил, одобрени със Заповед
№ РД-18-456/15.02.
на поземления имот с. Багренци,
местност „Треската“, с площ 2500 кв.м.
(две хиляди и петстотин квадратни метра),
трайно предназначение на
територията земеделска, начин на
трайно ползване нива, категория на
земята при неполивни условия 3
(трета), стар идентификатор няма, номер
по предходен план 012039 (нула,
дванадесет хиляди и тридесет и девет), при съседи:
имоти с идентификатори 02138.12.78,
02138.12.38, 02138.12.37, 02138.12.36, 02138.12.34, 02138.12.40.
3. поземлен
имот с идентификатор 02138.114.53 (землище
нула, две
хиляди
сто тридесет и осем, кадастрален район сто и четиринадесет,
поземлен
имот петдесет и три/, по кадастралната карта и кадастралните
регистри на с. Багренци,
общ. Кюстендил, обл. Кюстендил, одобрени със
Заповед № РД-18-456/15.02.2018 г. на
Изпълнителен директор на АГКК,
с адрес на поземления имот с. Багренци, местност „Миленица“, с
площ
2500 кв.м., трайно предназначение на
територията земеделска, начин на трайно ползване нива, категория на земята при неполивни условия 4 (четвърта), стар идентификатор няма, номер по предходен план 114053
(сто и четиринадесет хиляди и петдесет
и три), при съседи: имоти с идентификатори 02138.114.52, 02138.114.46,
02138.114.68, 02138.114.70. Тези три имота били възстановени в
собственост на бащата на ищците П. А. К.
ЕГН ********** с Решение от 09.05.2002 г. на Поземлената комисия
гр. Кюстендил, което решение изрично било вписано в Службата по вписванията
с акт № 102, том 13, вх. рег. № 3613/21.11.2005 г. От 09.05.2002 г. П. А. К. владеел явно
и непрекъснато имотите до смъртта си на 14.10.2009 г., след което ищците
продължили владението на баща си, както и
искане да се отмени изцяло Нотариален акт за собственост на недвижими имоти,
придобити по давност акт № 3, том 9, дело № 1323/2016 г,
вх. рег. № 2555 от 27.06.2016 г. на Службата по вписванията,
изготвен от нотариус № 188 Е. П. с акт
№ 115, том 2, рег. № 2122, дело № 250/2016 г.,
Иска се и да
бъде признато за установено в отношенията между страните, че Д.Й.М. не
е собственик на ½ ид.ч. от
поземлен имот с идентификатор 14917.10.40
(землище четиринадесет хиляди деветстотин и седемнадесет,
кадастрален район десет, поземлен имот
четиридесет), по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Гирчевци, общ. Кюстендил, обл. Кюстендил,
одобрени със Заповед № РД-18-405/13.02.2018 г. на Изпълнителен директор
на АГКК, с адрес на поземления имот с. Гирчевци, местност „Бандерата“, с
площ 3079 кв.м. (три хиляди
седемдесет и девет квадратни метра), трайно предназначение на
територията земеделска, начин на трайно ползване овощна градина, категория на земята при неполивни условия 3
(трета), стар идентификатор няма,
номер по предходен план 010040 (нула, десет хиляди и четиридесет), при съседи: имоти с идентификатори 14917.10.41,
14917.10.42, 14917.10.39, 149, с
искане да се отмени Нотариален акт за
собственост на недвижим имот, придобит
по наследство и давност акт № 190, том 14, дело № 2209/2014 г., вх. рег.
№ 3875 от 24.11.2014 г. на Службата по вписванията, изготвен от нотариус № 566 Н. М. с акт № 150, том З, рег. № 3036,
дело №462/2014 г. до този размер от правото на собственост.
Ответната страна в
срока по чл. 131 от ГПК е депозирала писмен отговор. Навежда доводи за
допустимост, но неоснователност на заявената претенция.
Неверни и недоказани били изложените твърдения в исковата молба, че е
декларирала неверни данни
в молби-декларации с вх. номера
№107/06.06.2016г. и. № 94-Д-359/20.10.2014 г. В
действителност ответницата владяла, със съгласието и без противопоставянето
на починалия П. А. К.
и неговите наследници повече от 10 години непрекъснато и явно
процесиите имоти, поради което ги придобила по давност.
По отношение на имоти с идентификатори
02138.2.50, 02138.12.39 и 02138.114.53, на
основание давностно владение, продължило повече от 10 години за периода от
09.05.2002 г., когато била приключила земеделската реституция до 12.07.2019 г., датата на подаване на
исковата молба в съда, Д.Й.М.
била упражнявала лично и чрез членове на своето семейство фактическа власт по отношение на тези
три имота, без противопоставяне от страна на титулярите на правото на собственост, както и била
демонстрирала по отношение на невладеещите собственици и преди тях спрямо техния наследодател,
поведение на пълноправен
собственик.
Нещо повече - по отношение на имотите с идентификатори 02138.2.50,
02138.12.39 и 02138.114.53, упражнявала собственическите си правомощия в пълен
обем единствено за себе си, като владението и било предадено от П. А. К. с фактически действия. Наследодателят на ищците и на ответницата имали договорка, последната да владее имотите като свои собствени
поради факта, че бащата на Д.М. – Й. К.,
бил подпомагал с парични средства брат си П. К.,
докато е учил средно, а впоследствие и висше образование като зъболекар. Чичото
на ответницата никога не бил отричал факта, че макар тези три имота да били възстановени
с Решение № 1/Р от 09.05.2002 г. на Поземлена комисия, гр. Кюстендил на негово
име, реално същите били собственост на неговия брат. Това било така, защото
през 30-те и 40-те години на миналия век Й. А. К.
бил изпаднал във финансови затруднения поради съдебни дела и
с цел кредиторите да не посегнат върху наследствените имоти,
се било наложило да бъдат извършени симулативни сделки, по силата на
които въпросните три имота били поставени в дял на П. К..
Той на свой ред ги внесъл в ТКЗС, като имотите били записани
на негово име и респ.били възстановени на същото име с реституционното
решение от 09.05.2002 г. П. К. винаги признавал пред
племенницата си Д., че нейният баща го е издържал в гимназията
и университета, поради което трите ниви в землището на село
Багренци били фактическа собственост на баща й Й. К.,
като компенсация за предоставената му издръжка
Оспорва се твърдението, че бащата на ищците П. К. владял и обработвал до
смъртта си на 14.10.2009 г. трите имота, както и че е садял жито и царевица в тях.
Известно обстоятелство било ниската доходност и почти
лишената от икономическа логика обработка на малко на брой декари земеделски земи
особено когато за тях не се били усвоявали
субсидии или европейски средства по програми. Ответната страна счита за
несравними ползите от обработката на процесните ниви в село Багренци с
финансовия потенциал на добре известния в обществото зъболекар, какъвто бил
многоуважаваният д-р П. К..
От друга страна за Й. К.
и неговите наследници, в качеството си на трудолюбиви хора,
израснали и живели през почти целия си съзнателен живот на село, селските
имоти имали стойност, още повече, че налице бил и специфичния местен манталитет,
че земята трябвало да се обработва. Ето защо именно Й. К.,
а
след него-неговата дъщеря и нейни близки, били работили, садили през различни
периоди от време селскостопански култури в имотите, а през
последните няколко години събирали окосената трева от тях за изхранване на
селскостопанските си животни. Точно обратното
се отнасяло до наследниците на П. А. К..
По
отношение на посочените имоти в точка II от
исковата молба – ответната страна сочи, че не била
налице съсобственост с ищците на описания поземлен имот с
идентификатор 14917.10.40, с адрес на поземления имот: с. Гирчевци,
местност Бандерата, с площ
Оспорват се твърденията, че до смъртта си на 14.10.2009
г бащата на ищците владял и обработвал неговата северозападна половина от имота с площ:
С оглед многобройните си професионални ангажименти на
ищците, повече от 10 години, същите не били обработвали зеленчуковата градина, нито пък се били грижели за ябълкови дървета, чиито плодове
впоследствие били брали.
Напротив, само ответницата по делото, а преди нея и
нейният баща, били упражнявали фактическа власт върху овощната градина в
с. Гирчевци общо повече от 10 години, през които били
придобили правото на собственост върху идеалните части на П. А. К.,
респ. на неговите наследници, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗС, а именно чрез
промяна и демонстриране спрямо тях намерението си да владеят и техните
идеални части от имота.
Единствено ответницата и нейните близки, а преди това
нейният баща Й. К.,
били обработвали и събирали плодовете от имота.
Ето защо се поддържа искане да бъде отхвърлена изцяло исковата претенция
като неоснователна. Претендират
се и направените в хода на производството разноски.
В съдебно
заседание
исковата молба се поддържа от ищците и оспорва от ответната страна.
Съдът,
преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 и чл. 235, ал.
2 и ал. 3 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е отрицателен установителен
иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 от Граждански процесуален кодекс (ГПК), съединен с искане по реда на чл.
537, ал. 2 ГПК.
По допустимостта на иска:
С оглед диспозитивното
начало в гражданския процес ищецът сам определя кога, доколко и какъв обем
защита на свои накърнени права да търси. Такава защита в случаите на предявен
отрицателен установителен иск за собственост или друго вещно право би се
постигнала чрез отричане със сила на пресъдено нещо на претендираното от
ответника право, а правен интерес от предявяване на такъв иск винаги е налице
при конкуренция на твърдени от двете страни вещни права върху един и същ обект
(така Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. по т.д. № 8/2012 г., ОСГТК на
ВКС). Тук наличието на правен интерес е обусловено от наведеното твърдение, че
ищците са собственици на имотите, предмет на делото, макар и ответницата да се
снабдила с документи за собственост за тях. Ето
защо исковата претенция се явява допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
По основателността на иска:
Искът
по чл. 124, ал. 1 от действащия ГПК е правен способ за защита на правото на
собственост, чрез който ищецът предявява пред съда искане да се установи със
сила на присъдено нещо защитаваното вещно право срещу лицето, което оспорва или
смущава това право. Както всеки установителен иск има за цел да разреши
възникнал правен спор относно притежанието на конкретно вещно право и установи
със сила на пресъдено нещо на действителното правно положение в отношенията
между спорещите страни по повод на вещта, обект на оспорваното право.
В производството по
този иск ищецът следва да докаже фактите, от които произтича правният му
интерес, а ответникът – тези, от които произтича правото му.
В случая, при така разпределената
доказателствена тежест, се установи, че ответницата се е снабдила с Констативен
нотариален
акт за собственост на имоти с идентификатори 02138.2.50, 02138.12.39 и 02138.114.53, придобити по давност № 31, том 9, дело № 1323/2016 г.,
вх. рег. № 2555 от 27.06.2016 г. на Службата по вписванията, изготвен от нотариус № 188 Е. П. с акт № 115, том 2, рег. № 2122, дело № 250/2016 г., на осн. чл. 587, ал. 2
и 3 от ГПК.
Наред с това се
снабдила и с Нотариален акт за собственост на недвижим имот с
идентификатор 14917.10.40, придобит
по наследство и давност № 190, том 14, дело № 2209/2014 г., вх. рег. № 3875 от
24.11.2014 г. на Службата по вписванията, изготвен от нотариус Н. М. с акт № 150, том 3, рег. № 3036, дело №462/2014 г.
В хода на производството е обявено за безспорно
и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че имотите, описани в исковата
молба, са идентични с имотите, посочени в актовете за собственост на ответника,
а именно в нотариален акт № 115/2016 г. и нотариален акт № 150/2014 г. /по
т.1/, касаещ поземлен имот 0040, идентичен с имот с идентификатор
14917.10.40.
С решение № 1/P от
09.05.2002 г. на П. А. К. – баща на ищците, било
възстановено правото на собственост върху 8 бр. земеделски имоти, в т.ч. и
процесните в землището на с. Багренци, в местностите Ималището, Треската и
Миленица.
Видно от приложеното Удостоверение
за наследници № 41411181/2013 г. П. А. К.
починал на 14.10.2009 г., като оставил наследници по закон своите синове – тук
ищци Н. и Г.К..
Приложен е договор за наем от 01.09.2018 г., по силата на който имотът в
с. Гирчевци, м. Бандерата, бил отдаден под наем на трето за делото лице от
ответницата.
С друг такъв от 17.08.2018 г. същият имот бил отдаден под наем и за
стопанската 2019 г.
Представени са подобни договори и за другите три процесни имота за
стопанската 2018 и 2019 г., сключени също от ответницата в качеството й на
наемодател.
В хода на производството са събрани и гласни доказателствени средства
чрез разпита на свидетелите В. П. Г.,
С. Г. А.,
И. Й. Д., П.
Д., Б. Г. М. и
С. С. А..
Приобщено е нотариалното дело № 462/2014 г. по
съставянето на Нотариален акт № 150/2014 г. на Нотариус Н. М..
Изводът на нотариуса за констатирана собственост в полза на ответницата е
основан на показанията на свидетелите Б. К. А.,
З. В. И. и
Е. П.Х..
Приложено е и
нотариалното дело №250/2016 г. по съставянето на нотариален акт №115/2016 г.
И доколкото, както вече
бе посочено искът е
предявен като отрицателен установителен, в доказателствената тежест на ответницата
бе да установи със средствата на ГПК, че е придобила имотите, предмет на иска,
на заявеното в отговора на исковата молба придобивно основание – наследство,
както и изтекла в нейна полза придобивна
давност. Заради това са ангажирани както гласни, така и писмени доказателствени
средства, от всестранния анализ на
които се налага извод за основателност на
исковата претенция. Съображенията за това са следните:
Принципно е обстоятелството, че издаването на
констативен нотариален акт за собственост е предшествано от проверка дали
молителят е собственик на имота, каквато нотариусът задължително прави и при съставянето
на нотариален акт за сделка - чл. 586, ал.1 ГПК. Тази проверка се извършва въз
основа на представени документи (чл. 587, ал.1 ГПК) или чрез т.нар. обстоятелствена проверка, включваща разпит на трима
свидетели (чл. 587, ал.2 ГПК). От
тях следва изводът на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, за което той
издава мотивирано постановление, а въз основа на него, ако признава
собствеността, издава нотариален акт. Поради това, като резултат на специално
уредено от закона производство за проверка и признаване съществуването на
правото на собственост, констативният нотариален акт по чл. 587 ГПК (както и нотариалният акт за сделка) притежава обвързваща
доказателствена сила за третите лица и за съда като ги задължава да приемат, че
посоченото там лице е собственик на имота. В това се изразява легитимиращото действие
на нотариалния акт за принадлежността на правото на собственост. НО правният извод на нотариуса за съществуването на това право се счита за
верен до доказване на противното с влязло в сила решение.
В случая по делото са събрани надлежни писмени
и гласни доказателствени средства, които сочат, че процесните имоти в землището
на с. Багренци се притежават от ищците в обема, посочен в исковата молба -
изцяло. Те са били придобити по наследство.
С решение № 1/P от 09.05.2002 г. на бащата на ищците П. А. К., било възстановено
правото на собственост върху 8 бр. земеделски имоти, в т.ч. и процесните в
землището на с. Багренци, в м. Ималището, Треската и Миленица.
Че те са стопанисвани и обработвани от бащата на ищците, а след смъртта
му през 2009 г. и от тях самите, сочат свидетелите В. Г., С. А., Б. М. и С. А..
Показанията им са ясни и последователни, като не са опровергани от другите
доказателства по делото.
Че те са владени от ответницата сочат свидетелите И. Д. и П. С., но в
същото време свидетелят, доведен от ответницата – И. Д.,
твърди, че имотите били на „чичо П.“
(бащата на ищците), а той казал, че ги дава на ответницата. Доказателства за
последното не са ангажирани, заради което изводът на нотариуса, че ответницата
е собственик на описаните в нотариалния акт имоти, не може да бъде споделен от
този съдебен състав.
Придобивният ефект на придобивната давност,
може да се породи само, ако да са налице предпоставките на чл.79 от Закона за собствеността (ЗС) и е
осъществен фактическият състав на този оригинерен способ: непрекъснато владение
с признаците по чл. 68 от ЗС и изтекъл определен период от време – 5/10 г. В
случая липсват категорични данни за обективния признак – упражняване на
фактическа власт върху вещ, която владелецът държи като своя, така че да
изключва възможността други лица да въздействат върху същата вещ – тук
процесните имоти в землището на с. Багренци. Оборен е изводът на нотариуса
досежно вторият субективен признак на владението - намерението на владелеца, да
държи вещта като своя. Събраните гласни доказателства в този смисъл, дават
основание да се приеме, че то не е било постоянно, непрекъснато, несъмнено,
спокойно и явно. Те дават представа, че наследствените на ищците имоти са
стопанисвани от наследодателят им до неговата смърт през 2009 г., а след това и
от самите тях, като те са заплащали на трети лице да ги обработват и са събирали
плодове от тях.
В хода на нотариалното дело № 462/2014 г. по съставянето
на Нотариален акт № 150/2014 г. на Нотариус Н. М.
са разпитани свидетелите Б. К. А.,
З. В. И. и
Е. П. Х.. Те
са били изключително прецизни досежно площта на имотите пред нотариуса, но в
съдебно заведение не демонстрират подобна яснота.
В нотариалното дело
№250/2016 г. по съставянето на нотариален акт №115/2016 г. са събрани
показанията на свидетелите И. Й. Д., Е. П. Х. и П. Д. С..
Пред нотариуса обаче,
посочените свидетели единствено са сочели, че познават имотите, за които давали
показания, но не са отразили никакви идентифициращи ги белези.
В съдебно заседание досежно имота в м. Гирчевци
свидетелите отново последователно и надлежно сочат, че е владян непрекъснато от
възстановяването му от бащата на ищците, а след смъртта и от самите тях, като
свой, без някой да е оспорвал тази собственост. Противно на това, тук още
по-категорично, свидетелят М. поддържа тези факти, описвайки, че
до 2017 г. той е бил овощна градина. Това сочи и вещото лице Е.Л. в
заключението, което бе прието без да бъде оспорено от страните. В т.см. е дала
показания и свидетелката С. А., както и свидетелят С.
А.. Така съдът
не може да се довери на твърдението на св. П.С., който заявява, че в имота в с.
Гирчевци имало ябълкова градина до 1992 – 1993 г., нито на заявеното от св. И. Д., че имотът на ответницата бил около
3 дка, но засаден със зеленчуци.
Така следва да се приеме, че от момента на
възстановяването на правото на собственост досежно поземлен имот с идентификатор 02138.2.50 с адрес на поземления имот с.
Багренци, местност Ималището, с площ 1230 кв.м., при съседи: имоти с
идентификатори 02138.2.109, 02138.2.51, 02138.2.48, 02138.2.47; поземлен имот с
идентификатор 02138.12.39 с адрес на поземления имот с. Багренци, местност „Треската“, с
площ 2500 кв.м., при съседи: имоти с идентификатори 02138.12.78, 02138.12.38, 02138.12.37, 02138.12.36,
02138.12.34, 02138.12.40 и на поземлен
имот с идентификатор 02138.114.53,
находящ се в с. Багренци, местност „Миленица“, с площ 2500 кв.м. при
съседи: имоти с идентификатори 02138.114.52, 02138.114.46, 02138.114.68, 02138.114.70, на
бащата на ищците П. А. К.
ЕГН ********** с Решение от 09.05.2002 г. на Поземлената комисия
гр. Кюстендил, вписано в Службата по вписванията с акт № 102, том 13, вх. рег. № 3613/21.11.2005 г. и до смъртта му през 2009 г. те са владени
изцяло от собственика им като свои, без някой да оспорвал тази му власт, а след
смъртта му и от неговите синове – тук ищци.
При посочените доводи обоснован
се явява и изводът, че ищците са собственици на ½ ид.част от поземлен
имот с идентификатор 14917.10.40,
находящ се в с. Гирчевци, местност „Бандерата“, с площ 3079
кв.м., при съседни имоти 14917.10.41, 14917.10.42, 14917.10.39, 149, който имот бил възстановен
в собственост на Й. и П. К. с Решение от 18.04.1994 г. на Поземлената комисия гр. Кюстендил. Още повече, че според
трайно установената съдебна практика, когато един или няколко от наследниците
осъществяват фактическата власт върху целия наследствен имот, те се явяват
владелци на собствените си идеални части от него, а за тези на другите
сънаследници са само държатели.
Владението,
както вече бе изяснено, се дефинира от чл. 68 ЗС като
„упражняване фактическа власт върху вещ, която владелецът държи като своя лично
или чрез другиго“. В исторически план то има своята дефиниция в чл.301 ЗИСС (Закон
за имуществата , за собствеността и сервитутите, обн. ДВ. бр.29 от 7. 02. 1904
год. и отменен с в. Известие Бр. 92 от 16.11.1951 год., в сила от 16.12.1951
год.), но основните признаци, с които то се изявява, макар и да не са
възпроизведени в ЗС, и до днес се зачитат от съдилищата при преценката за
придобиване на чужд недвижим имот по давност. Именно заради това, анализирайки
пълно и всестранно доказателствата по делото, съдът не остана убеден дали и
кога именно ответницата, респ. наследодателят й, е установила/л фактическа власт
по отношение на процесните имоти, а липсата на този необходим елемент на
владението по см. на чл. 68 ЗС,
обоснова и възприетата основателност на исковата
претенция. За да произведе ефект
придобивната давност е необходимо намерението за своене на имота да е демонстрирано
по отношение на действителния собственик, както и да е налице позоваване на
придобиването, тъй като съгласно действащите правила - чл. 120 ЗЗД, българското
право не признава служебното зачитане на давността. Доказателства, а и
твърдения дори, в т.см. по делото не са ангажирани.
В допълнение следва да се посочи, че макар и да не се
ползва със сила на присъдено нещо прекратителното определение, постановено по
гр.д. № 689 от описа на КРС за 2015 г. досежно обстоятелствата от състава на
предявения по него иск с правно основание чл. 108 от ЗС, изложените в исковата
молба на настоящия ответник – там ищец, обстоятелства са още една индиция в
полза на становището, че Д.М. не е осъществявала владение в обема по смисъла на
чл. 69 от ЗС за процесните имоти, годно да я направи собственик. Там тя сочи,
че имотите в землището на с. Багренци, вкл. и процесните, са били във владение
на ищците тук, за това е потърсена защита по реда на чл. 108 от ЗС, с искане те
да бъдат осъдени да отстъпят собствеността и предадат владението върху тях.
Всичко това може да се цени като извънсъдебно признание на сочените
обстоятелства и разколебава категорично тезата, че е придобила правото на
собственост върху имотите, предмет на делото, на оригинерно основание.
С оглед изложеното и
при разясненията, дадени в ТР №
1/06.08.2012 г. по тълк. д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС, следва да се
приеме, че не е доказано извършването на действия, с които ответницата е
престанала да държи идеалните части за другите съсобственици досежно имота в
землището на с. Гирчевци и е започнала да ги държи за себе си с намерение да ги
свои, нито такива действия са доведени до знанието им.
И т.к. съдът намери за установено, че
удостовереното с Констативен нотариален акт за собственост на недвижими имоти с идентификатори 02138.2.50, 02138.12.39
и 02138.114.53, придобити по давност (акт № 31, том 9, дело № 1323/2016 г., вх. рег. № 2555 от 27.06.2016 г. на Службата по
вписванията, изготвен от нотариус № 188 Е. П. с акт № 115, том 2, рег. № 2122,
дело № 250/2016 г.) на
основание чл. 587, ал. 2 и 3 от ГПК, както и с
Нотариален акт за собственост на
недвижим имот с идентификатор 14917.10.40, придобит
по наследство и давност акт № 190, том 14, дело №
2209/2014 г., вх. рег. № 3875 от
24.11.2014 г. на Службата по вписванията, изготвен от нотариус № 566 Н. М. с акт № 150, том 3, рег. № 3036,
дело №462/2014 г., не отговаря на действителното правно
положение, те не легитимират ответницата като техен собственик в приетия
обем и на посоченото основание. Заради това те следва да бъдат отменени до размера
от 1/2 ид.ч. от имота в с. Гирчевци, а за имотите в землището на с. Багренци - изцяло.
По разноските:
При този изход на делото, следва да бъде уважено направеното искане от
ищцовата страна за присъждане на деловодни разноски в съответствие с
представените списък по чл. 80 от ГПК
и писмени доказателства, като следва да им се присъди сумата общо в размер на 1200,00лв., в т.ч. 91,84 лв. заплатена държавна такса,
8,16 лв. такса за вписването на исковата молба, 300 лв. заплатено
възнаграждение на вещо лице и 800 лв. адвокатски хонорар, последното след
редукция по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Принципно и нормативно уредено е разбирането,
че уговореното
адвокатско възнаграждение може да бъде намалено, когато съдът решава въпроса за
отговорността за разноските, до размера, посочен в наредбата по чл. 36 ЗА, но при
прилагането на чл. 78, ал. 5 ГПК съдът не е ограничен с намаляването на
разноските за адвокатско възнаграждение до трикратния минимален размер, а до
минималния такъв според Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Предявени са искове за защита на материално право, чрез
отричане право на собственост на ответната страна в сочения от ищеца обем,
поради което и исковете са оценяеми. По аргумент от разпоредбата на чл. 69, ал.1,
т.2 от ГПК цената на същите се определя от данъчната оценка на
имота-предмет на исковете. В случая в исковата молба е била посочена цена на
исковете, като са представени съответни оценки на имотите, в които се сочи
именно тази обща цена. На тази база и съобразно разпоредбата на чл. 7, ал.2,
т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г., полагащото се минимално
възнаграждение за една инстанция при този материален интерес възлиза на 390,72
лв. Но преценката за прекомерност на адвокатско
възнаграждение не изхожда единствено от цената на иска, а основно от
действителната фактическа и правна сложност на делото, като се базира и на
преценка за активността на процесуалния представител на страната по делото. В
случая действително изплатеното от ответниците възнаграждение в размер на 1800
лв. – спр. л.50 от делото, е прекомерно и надвишава повече от четири пъти
минималното такова. Същото следва да бъде намалено до сумата от 800 лв., защото
производството пред районния съд приключи в рамките на три съдебни заседания (в
първото насрочено не бе даден ход), в които бяха събрани гласни доказателствени
средства, и бе прието заключение по допуснатата СТЕ, но без съществени процесуални
усложнения. В така определеното възнаграждение се включи и завишението на осн. чл. 7, ал. 8
от Наредба № 1 от 9.07.2004 г., т.к. в нормата се предвижда
възможност при защита по дела с повече от две съдебни заседания за всяко
следващо заседание се заплаща допълнително по 100,00 лв.
Водим от изложените съображения и на основание чл.
124 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
в отношенията между страните по делото - Н.П.К., ЕГН **********, Г.П.К., ЕГН **********, двамата с адрес *** и Д.Й.М., ЕГН **********, с адрес ***, че ответницата Д.Й.М. НЕ Е собственик на:
1.
поземлен имот с идентификатор 02138.2.50 (землище нула, две хиляди сто тридесет и осем, кадастрален район две, поземлен имот петдесет), по кадастралната карта и кадастралните
регистри на с. Багренци, общ.
Кюстендил, обл. Кюстендил, одобрени със Заповед № РД-18-456/15.02.2018 г. на
Изпълнителен директор на АГКК, с адрес на поземления имот с. Багренци,
местност Ималището, с площ 1230 кв.м. (хиляда
двеста и тридесет квадратни метра), трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята
при неполивни условия: 6 (шеста), стар идентификатор: няма, номер
по предходен план: 002050 (нула, нула две хиляди и петдесет), при съседи: имоти с
идентификатори 02138.2.109, 02138.2.51, 02138.2.48, 02138.2.47.
2. поземлен имот с
идентификатор 02138.12.39 (землище
нула, две
хиляди
сто тридесет и осем, кадастрален район дванадесет, поземлен
имот тридесет и девет),
по кадастралната карта и кадастралните регистри
на с. Багренци, общ. Кюстендил, обл.
Кюстендил, одобрени със Заповед
№ РД-18-456/15.02.
на поземления имот с. Багренци,
местност „Треската“, с площ 2500 кв.м.
(две хиляди и петстотин квадратни метра),
трайно предназначение на
територията земеделска, начин на
трайно ползване нива, категория на
земята при неполивни условия 3
(трета), стар идентификатор няма, номер
по предходен план 012039 (нула,
дванадесет хиляди и тридесет и девет), при съседи:
имоти с идентификатори 02138.12.78,
02138.12.38, 02138.12.37, 02138.12.36, 02138.12.34, 02138.12.40.
3. поземлен
имот с идентификатор 02138.114.53 (землище
нула, две
хиляди
сто тридесет и осем, кадастрален район сто и четиринадесет,
поземлен
имот петдесет и три/, по кадастралната карта и кадастралните
регистри на с. Багренци,
общ. Кюстендил, обл. Кюстендил, одобрени със
Заповед № РД-18-456/15.02.2018 г. на
Изпълнителен директор на АГКК,
с адрес на поземления имот с. Багренци, местност „Миленица“, с
площ
2500
кв.м. (две хиляди
и петстотин квадратни
метра), трайно
предназначение на територията земеделска, начин на трайно ползване
нива, категория на земята при
неполивни условия 4 (четвърта), стар
идентификатор няма,
номер по предходен
план 114053 (сто
и
четиринадесет хиляди и
петдесет и три),
при съседи: имоти
с
идентификатори 02138.114.52, 02138.114.46, 02138.114.68, 02138.114.70. Тези три имота били възстановени в собственост на бащата на ищците П. А. К. ЕГН ********** с Решение от
09.05.2002 г. на Поземлената комисия гр. Кюстендил, което решение
изрично било вписано в Службата по вписванията с акт № 102, том 13, вх. рег. № 3613/21.11.2005 г. От 09.05.2002 г. П. А. К.
владеел явно и непрекъснато имотите до смъртта си на
14.10.2009 г., след което ищците продължили владението на
баща си, И
ОТМЕНЯВА изцяло
Нотариален акт за собственост на недвижими имоти, придобити по давност акт № 3, том 9, дело № 1323/2016 г, вх. рег. № 2555 от 27.06.2016 г. на Службата по вписванията, изготвен от нотариус № 188 Е. П. с акт № 115, том 2, рег. № 2122, дело № 250/2016 г.,
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните по делото - Н.П.К., ЕГН **********, Г.П.К., ЕГН
**********, двамата с адрес *** и Д.Й.М.,
ЕГН **********, с адрес ***, ответницата
Д.Й.М. НЕ Е собственик на ½ ид.ч. (една втора изеална
част) от поземлен имот с идентификатор 14917.10.40 (землище
четиринадесет хиляди деветстотин и седемнадесет, кадастрален район десет, поземлен имот четиридесет), по кадастралната карта и
кадастралните регистри на с.
Гирчевци, общ. Кюстендил, обл. Кюстендил, одобрени със Заповед № РД-18-405/13.02.2018
г. на Изпълнителен директор на АГКК, с адрес на поземления имот с. Гирчевци, местност
„Бандерата“, с площ 3079 кв.м. (три хиляди седемдесет и девет квадратни метра), трайно предназначение на
територията земеделска, начин на трайно ползване овощна градина, категория на земята при неполивни условия 3
(трета), стар идентификатор няма,
номер по предходен план 010040 (нула, десет хиляди и четиридесет), при съседи: имоти с идентификатори 14917.10.41,
14917.10.42, 14917.10.39, 149, и
ОТМЕНЯВА Нотариален
акт за собственост на недвижим имот, придобит по
наследство и давност акт № 190, том 14, дело № 2209/2014 г., вх. рег. № 3875 от
24.11.2014 г. на Службата по вписванията, изготвен от нотариус № 566 Н. М. с акт № 150, том З, рег. № 3036, дело №462/2014 г. до
посочения размер от ½ ид.ч. от правото на собственост.
ОСЪЖДА Д.Й.М., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Н.П.К.,
ЕГН ********** и Г.П.К., ЕГН **********, двамата с адрес *** сторените в хода на
производството деловодни разноски в размер на 1200,00
лв. (хиляда и двеста лева и нула стотинки).
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му пред Окръжен съд-Кюстендил.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: