№ 5793
гр. София, 14.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-19 СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Невена Чеуз
при участието на секретаря Виктория Ив. Т.
като разгледа докладваното от Невена Чеуз Гражданско дело №
20231100102532 по описа за 2023 година
Предявени обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 49 от ЗЗД вр. чл. 45 ал.1 от ЗЗД в размер на 52 472, 29 лв.
Ищцата Н. Г. П. твърди, че на 14.06.2022 г., около 11.00 часа, в гр.
София, при движение по ул. „Андрей Сахаров“ достигнала участъка до
магазин „Промаркет“, пресякла улицата, за да мине на страната на пазара и
качвайки се на тротоара се спънала в неравност на бордюра и паднала.
Почувствала силна болка в десния крак. На помощ й се притекли две жени от
съседни магазини и дали стол на ищцата като й помогнали да седне на него.
Една от жените се обадила на сина на ищцата, който дошъл след 5 минути и
виждайки състоянието й силно се притеснил и отвел ищцата в къщи.
Състоянието й не се подобрявало и не могла да направи движение с крака,
поради което синът й се обадил на тел. 112 за спешна помощ. Лекарският
екип установил нужда от спешен преглед и ищцата била откарана в УМБАЛ
„Света Анна“ АД, където след направени изследвания се установило
счупване на бедрената кост в десния крак. На 16.06.2022 г. била извършена
хирургична интервенция под пълна упойка, изразяваща се в ендопротезиране
на тазобедрена става. Твърди се, че била отстранена главата на бедрената кост
и поставена изкуствена такава. На 21.06.2022 г. ищцата била изписана за
1
домашно лечение с прием на медикаменти и указания за последващи
манипулации и рехабилитация.
Твърди се в исковата молба, че с оглед увредата, ежедневието на
ищцата се променило съществено в негативен план, тъй като се наложило да
води затворен начин на живот и разчитала на съдействие от близки за
ежедневните й битови дейности. Изложени са фактически твърдения, че с
оглед увредата търпяла болки и страдания. Сторила и имуществени разходи
за закупуване на изкуствена част – глава, капсула, стебло, медицински
изделия, лекарства в общ размер на 2 472, 92 лв. Предвид което е мотивиран
правен интерес от предявяване на исковете и от съда се иска да осъди
ответникът СО да й заплати сума в размер на 50 000 лв. – обезщетение за
неимуществени вреди и сума в размер на 2 472, 92 лв. – обезщетение за
имуществени вреди, ведно със законната лихва, както и сторените по делото
разноски.
Ответникът СО, редовно уведомен оспорва иска в срока по чл. 131 от
ГПК чрез процесуален представител.
Исковете се поддържат в открито съдебно заседание от адв. В..
Ответникът не реализира процесуално присъствие в открито съдебно
заседание.
Съдът, след като взе предвид становищата и доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбата на чл.235 ал.2 и ал.3 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
По делото е изслушана съдебно медицинска експертиза, изготвена от
вещото лице д-р Р. М. Д.. В заключението си съдебният експерт е обосновал
извод, че на Н. П. са причинени травматични увреждания, изразяващи се в
счупване на бедрената шийка вдясно закрито. Обоснован е извод за
извършено оперативно лечение, изразяващо се в тотална подмяна на дясна
тазобедрена става с проведена медикаментозна терапия, превръзки, ранна
рехабилитация – вертикализирана с помощни средства. Посочено от вещото
лице е обстоятелството, че обичайният възстановителен период е около 6
месеца. Посочено е, че болките и страданията, причинени на ищцата са били
най-интензивни непосредствено след травмата, след оперативното лечение,
2
през първия следоперативен месец и в началото на раздвижването. Обоснован
е извод за движение на ищцата с накуцваща походка и помощно средство –
канадка и към момента на изготвяне на експертизата. Посочено в
експертизата е че закупените медикаменти и медицински консумативи са
били необходими за лечение на ищцата.
В съдебно заседание на 30.10.2023 г. са събрани гласни доказателства
чрез разпит на свидетелите С.В.С. и В.Д.П., син на ищцата.
По делото са представени и медицински и фискални документи,
представени от ищцата, въз основа, на които е изготвена обсъдената по-горе
СМЕ.
При така ангажираните по делото доказателства съдът прави следните
правни изводи:
Настоящият съдебен състав намира, че е сезиран с искове с правно
основание чл.49 от ЗЗД във вр. с чл. 45 ал. 1 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.49 от ЗЗД, този който е възложил на друго
лице работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод на
изпълнението на тази работа. Следователно отговорността по чл.49 от ЗЗД е
отговорност за чужди виновни действия, която отговорност произтича от
вината на натовареното с извършването й лице, а не се обуславя от вината на
възложителя на работата. В този смисъл съдът приема, че отговорността на
възложителя е гаранционно-обезпечителна и обективна – той отговаря за
действието или бездействието на своите работници или служители, на които е
възложил работа. Предвид на това съдът приема, че за фактическия състав на
чл.49 от ЗЗД е необходимо вредите да са причинени от изпълнителя при или
по повод изпълнението на възложената работа.
Фактът на инцидента на сочената в исковата молба дата се установява и
от събраните по делото гласни доказателства. Настоящият съдебен състав
намира, че с оглед нормата на чл. 8 ал.3 от ЗПътищата вр. чл. ал.2 т.1 от ЗОбС
общинските пътища са публична общинска собственост. Разпоредбата на чл.
8 ал.5 от ЗП, установява, че собствеността на пътищата се разпростира върху
всички основни елементи на пътя, визирани в нормата на чл. 5 от същия
закон т.е. обхвата на пътя, пътните съоръжения и пътните принадлежности.
Дефинитивната норма на чл. 5 ал.2 от ЗП определя, че понятието „обхват на
3
пътя” е площта, върху която са разположени земното платно и
ограничителните ивици от двете му страни. Легалната дефиниция на „земното
платно” е установена в нормата на § 1 т.2 от ДР на ЗП - "част от повърхността
в обхвата на пътя, върху която са разположени платното за движение,
разделителните ивици, банкетите, тротоарите и др...”. При съвкупен анализ на
тези разпоредби настоящият съдебен състав намира, че процесният по делото
инцидент се е осъществил на участък от пътя, представляващ публична
общинска собственост и като такава задължение на СО е да поддържа същият
в безопасно и изправно състояние, с оглед вменените й задължения по чл. 31
от ЗП респ. чл. 167 ал.1 от ППЗП. На следващо място и в Наредбата за
управление на общинските пътища, в чл. 28 ал.1, е установено, че общинската
администрация планира ежегодно дейностите по изграждане, ремонт и
поддържане на общинските пътища и улици, а чл. 31 от Наредбата изяснява,
че поддържането включва полагането на системни грижи за осигуряване на
целогодишна нормална експлоатация на пътя и осъществяване на мерките за
защита на неговите съоръжения и принадлежности. Наличието на
необезопасена и несигнализирана дупка на бордюра с отчупена плочка с
разместени парчета е установено от свидетелските показания.
С оглед на горните съображения съдът намира, че в тежест на
ответника е да установи при условията на пълно и главно доказване
положителният факт, че е изпълнил задълженията си /чрез активни действия/
да осигури нормалната и безопасна експлоатация на пътя и неговите
принадлежности с оглед обичайното им предназначение. По делото
доказателства в тази насока не са ангажирани.
От ангажираните по делото писмени доказателства – медицински
документи, послужили за изготвяне на СМЕ по делото се установява, че
вследствие падането върху несигнализирана дупка на тротоара ищцата е
получила травматични увреждания.
Претърпените болки и страдания се установяват и от събраните гласни
доказателства по делото – СМЕ и свидетелски показания, ценени с оглед
нормата на чл. 172 от ГПК.
В тази връзка съдът приема, че в хода на съдебното производство при
доказателства тежест за ищеца бяха ангажирани доказателства, установяващи
по несъмнен начин, че претендираните от ищцата претърпени неимуществени
4
вреди са причинени от противоправно бездействие на лица по повод или
изпълнение на възложената им от ответника работа.
Съдът приема за доказана причинната връзка между настъпилия
вредоносен резултат /причинени неимуществени вреди на ищцата/ и
действията на служители на ответника. Разпитаният свидетел, заключението
на СМЕ и писмените доказателства категорично установяват, че в следствие
на инцидента /падане в необезопасена дупка на тротоара/ същата е преживяла
и болки и страдания, които са били с продължителен характер във времево
отношение и интензивни като степен на мъчителност.
За да се ангажира гаранционно-обезпечителната отговорност на
ответника, е необходимо да са налице всички елементи на фактическия състав
на непозволеното увреждане, от което произтича претенцията за
обезщетяване на претърпените неимуществени вреди, които са действие или
бездействие, извършено противоправно и виновно от лице при и по повод на
възложена му работа, което е причинило вредите. Тези елементи следва да са
кумулативно дадени. По силата на чл.45, ал.2 от ЗЗД само вината на
причинителя на вредата се предполага до доказване на противното като в
настоящото производство доказателствената сила на тази презумпция не бе
разрушена респ. оборена. В настоящия случай съдът приема, че в хода на
производството се доказаха всички правопораждащи факти - установи се по
безспорен начин обстоятелството, че служители на ответника при изпълнение
на възложената им работа са причинили вреди на ищеца, за които би носил
отговорност – ответника. В тази връзка съдът намира , че предявеният иск с
правно основание чл.49 от ЗЗД вр. с чл. 45 ал.1 от ЗЗД е основателен.
По размера на неимуществените вреди съдът приема следното:
Ищцата е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания.
Съдът след като съобрази всички тези обстоятелства, преценени
съобразно момента на непозволеното увреждане, възрастта на ищцата,
интензитета на преживените от нея негативни емоции, периодът от време,
през който същата е трябвало да търпи тези последици /6 месечен
възстановителен период/ и остатъчните неблагоприятни последици –
накуцваща походка, налагаща предвижване с помощно средство и болков
синдром при промяна на времето и преумора, с оглед критерия за
5
справедливост, визиран в чл. 52 от ЗЗД, счита, че за обезщетяване на
неимуществените вреди искът следва да се уважи за сумата от 30 000 лв., а за
горницата до пълния предявен размер да се отхвърли като неоснователен и
недоказан.
С оглед заключението на вещото лице по СМЕ съдът приема, че искът
за обезщетение за причинени имуществени вреди следва да се уважи изцяло.
По отношение претенцията за заплащане на мораторна лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди съдът намира следното: Същата има
компенсаторен характер и се дължи от датата на извършване на деликта като
размерът й подлежи на установяване от страна на съдебния изпълнител, при
наличие на влязъл в сила съдебен акт.
По разноските: Съобразно представеният списък на разноски по чл. 80
от ГПК процесуалният представител на ищеца е заявил искане да му бъде
определено възнаграждение по реда на чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА. Това основание е
посочено в адвокатското пълномощно, легитимиращо адв. В. с валидна
представителна власт / между стр. 6 и стр.7/. Искането е заявено в
преклузивния по ГПК срок, поради което е основателно. С оглед основанието,
на което е предоставена правната помощ и съдействие, адвокатското
възнаграждение следва да бъде изчислена на основа уважената част от
исковете, при съблюдаване на фактическата и правна сложност на делото и
размерите, посочени в Наредба 1/2004 г. за минимални адвокатски
възнаграждения. При данните по делото, същото възлиза на сумата от 3 597,
23 лв.
На основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ответника се следват разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 114, 35 лв., съразмерно на
отхвърлената част от исковете, съобразно заявеното искане в писмения
отговор.
На основание чл. 78 ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на СГС сумата от 1 515, 49 лв. – дължима ДТ и съдебни
разноски, платени от бюджета на съда.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
6
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА, с адрес: гр. София, ул. „******* да
заплати на основание чл. 49 от ЗЗД във вр. с чл. 45 ал.1 от ЗЗД на Н. Г. П.,
ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, бул. ******* – адв. Т. В.
сумата от 30 000 /тридесет хиляди/ лв. – обезщетение за неимуществени
вреди, вследствие падане в необезопасена дупка на тротоара на 14.06.2022 г. в
гр. София, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 14.06.2022 г.
до окончателното изплащане на задължението, като отхвърля искът за
горницата до пълния предявен размер от 50 000 лв. като неоснователен, както
и сумата от 2 472, 29 /две хиляди четиристотин седемдесет и два лева и
двадесет и девет стотинки/ лв. –обезщетение за имуществени вреди,
представляващи разходи за лечение и медикаменти.
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА, с адрес: гр. София, ул. „******* да
заплати на основание чл. 38 ал.1 т. 2 от ЗА на адв. Т. В. сумата от 3 597, 23 лв.
– адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Н. Г. П., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София,
бул. ******* – адв. Т. В. да заплати на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на
СТОЛИЧНА ОБЩИНА, с адрес: гр. София ,ул. „******* сумата от 114, 35 лв.
– разноски.
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА, с адрес: гр. София, ул. „******* да
заплати на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК по сметка на СГС сумата от 1 515,
49 лв. – дължима ДТ и съдебни разноски, платени от бюджета на съда.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в
двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7