Решение по дело №829/2020 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 216
Дата: 30 юли 2020 г.
Съдия: Вера Цветкова
Дело: 20201000600829
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 28 юли 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
Номер 21630.07.2020 г.Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд - София4-ти наказателен
На 30.07.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Вера Цветкова
Членове:Маргаритка Шербанова

Петър Гунчев
Прокурор:Апелативна прокуратура - София
Антоанета Николова Близнакова (22023 АП-София)
като разгледа докладваното от Вера Цветкова Въззивно частно наказателно дело №
20201000600829 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.44 от ЗЕЕЗА.
С решение №434 от 01.07.2020г. по НЧД №1189/2020г. Софийски градски съд,
наказателно отделение, 24-ти състав е допуснал предаване на българският гражданин А. С.
П. , роден на ********г., с ЕГН **********, живущ в гр.***, ул.“***“ №**, ет.*, на
съдебните власти на Федерална Република Германия, въз основа на ЕЗА от 03.02.2020г.,
издадена от съдия в Районен съд Бамберг, с цел провеждане на наказателно преследване за
общо 32 престъпни деяния – измама с користни цели в рамките на престъпна групировка в
15 случая, съгласно чл.263 ал.1 и ал.3 изр.2 №1, ал.5; 25 ал.2;53 от НК на Федерална
Република Германия.
Със същото решение съдът е взел мярка за неотклонение „задържане под стража“ по
отношение на А. С. П. до фактическото му предаване на издаващата държава на осн.чл.44
ал.7 от ЗЕЕЗА.
Срещу постановеното от СГС решение е постъпила жалба от адв.В.В. - надлежно
упълномощен защитник на исканото лице А. С. П. . В жалбата се моли да бъде отменено
като неправилно и незаконосъобразно решението на първоинстанционният съд и вместо
него да бъде постановено друго, с което да бъде отказано изпълнението на процесната ЕЗА
№74/2020г. Същата не отговаряла на изискванията за форма и съдържание на чл.37 ЗЕЕЗА
липсвали ясни данни за самоличността на исканото за предаване лице. Допълнителната
информация, представена от немските власти относно неясната връзка между самоличността
1
на исканото лице и лица с имена Е. Р. и Д. Г., цитирани в ЕЗА, не само не допринасял за
изясняване самоличността на исканото лице, но внася и допълнителни съмнения в тази
насока. Разпитаното лице А. И., който първо бил свидетел, а после станал обвиняем, говорел
за лице с първо име А., а исканото лице бил с първо име А.. Освен това в ЕЗА били описани
хаотично няколко кибер престъпления, участие в ОПГ, измама, като не било ясно за кое
точно деяние А. П. щял да бъде привлечен под отговорност в Германия. Били записани пет
немски града, София, евентуално Белград в заповедта. Твърдението, че е налице извършено
престъпление от каталога, за който не се изисква двойна наказуемост, не освобождавал съда
от задължението да прецени, според описаните обстоятелства, дали наистина е описано
такова деяние. Нямало никакви данни за посочените текстове от немския НК. Имало
противоречие относно общия брой на случаите, за което се иска предаването на П.. В
заповедта се твърдяло, че престъпленията са били извършване в немските градове Олсберг,
Кьолн, Кисдорф, Клайнриндерфелд, Хале, а исканото лице осъществявало дейност само в
София, което било самостоятелно основание за отказ за предаване.
В допълнение към депозираната жалба се посочва, че били изготвени формални
мотиви от съда, които не съдържали отговор на нито един от аргументите на защитата, което
всъщност било липса на мотиви. Нямало отговор и на възражението на защитата, че
самоличността на исканото лице е спорна, както и относно липсата на яснота за какви и
колко престъпления се иска лицето, като се повтарят доводите от съдебните прения и
първоначалната жалба. Неоснователно било твърдението на съда, че лицето имало интерес
да се установи, че не е извършило престъплението, в което е обвинено, като това можело да
бъде сторено ефективно след предаването му на германските власти. Снимката от
„Фейсбук“, изпратена допълнително от Бавария, нямало как да внесе яснота в тази насока,
още повече, че била предоставена от друго лице, което вероятно е с качество на обвиняем.
Моли се да бъде прието, че предаването на българския гражданин не е в негов интерес и би
нарушило правото му на защита, чието реално гарантиране всъщност бил смисълът на
процедурата по ЗЕЕЗА пред българският съд.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция защитата на исканото за предаване
лице А. П. – адв.В. моли да бъде уважена жалбата по изложените в нея съображения. Отново
се посочват изложените доводи в жалбата и допълнението към нея, както и тези, изложени
пред първостепенния съд. Счита, че европейската заповед за арест не отговаря на
изискванията, съгласно чл.37 от ЗЕЕЗА, тъй като няма ясни данни относно самоличността
на исканото лице, няма ясно гаранция от издаващата държава в съответствие с чл.41 ал.3 от
ЗЕЕЗА, хаотично били описани в заповедта престъпленията, нямало данни, че деянията,
които са му вменени са извършени именно в Германия, нямало ясна гаранция от издаващата
страна, че А. П. ще бъде върнат на Република България в съответствие с чл.41 ал.3 от
ЗЕЕЗА, имало противоречие в самата заповед, не можело да се прецени дали деянието
попада в тези, за които не се изисква двойна наказуемост. В обобщение се моли да бъде
2
отказано предаването на исканото лице А. П. и да бъде отменено решението на Софийски
градски съд, с което е постановено предаването му на съдебните власти на Федерална
Република България.
Исканото за предаване лице поддържа казаното от защитата си. Посочва, че
европейската заповед за арест се базира изключителни и само на свидетелски показания и
свидетелят го наричал А., а името му е А.. Реализирайки правото си на последна дума,
исканото за предаване лице моли съдът да откаже тази ЕЗА и счита, че Германия отново
може да изпрати ЕЗА и да посочи в какво качество го изисква и за какви точно
престъпления.
В съдебно заседание пред САС, представителят на САП посочва, че следва да бъде
оставена жалбата на исканото лице А. П. чрез защитата му без уважение като неоснователна.
Изпратената европейска заповед за арест отговаряла на всички изисквания на закона.
Заповедта била издадена от компетентен орган на съдебните власти във ФРГ и с оглед
допълнително поисканите документи, към момента не съществувало съмнение относно
самоличността на исканото за предаване лице. Можело да бъде направен безспорен извод,
че се иска именно предаването на А. С. П. , с оглед провеждане на наказателно преследване
по отношение на него. Издадената ЕЗА отговаряла на изискванията на чл.36 и чл.37 от
ЗЕЕЗА за форма и съдържание. Можело да се направи извод, че лицето се иска именно за
провеждане по отношение на него наказателно преследване за извършени 32 броя престъпни
деяния, като са предоставени изискуемите по чл.41 ал.3 от ЗЕЕЗА гаранции. Моли да бъде
оставена жалбата без уважение и да бъде потвърдено първоинстанционното решение като
правилно и законосъобразно.
Софийски апелативен съд, като взе предвид жалбата с изложените в нея съображения,
както и допълнителната жалба, като прецени становищата на страните в съдебно заседание и
след като сам се запозна с атакуваният съдебен акт и с материалите по делото по силата на
служебната проверка, намира за установено следното:
Първостепенният съд е установил следните факти от значение за воденото
производство:
Българският гражданин А. С. П. е роден на ********г. в гр.София, живущ в гр.***,
ул.“***“ №**, ет.*, българин, български гражданин, със средно образование, неженен,
реабилитиран, работи, с ЕГН **********.
Срещу А. П. била издадена Европейска заповед за арест от 03.02.2020г., от съдия в
Районен съд Бамберг, с цел провеждане на наказателно преследване във Федерална
Република Германия.
Въззивната съдебна инстанция установи, вземайки предвид направените от защитата
на исканото лице, намира, че издадената ЕЗА напълно отговаря на изискванията, визирани в
3
чл.36 и чл.37 от ЗЕЕЗА. Най-напред е било установено, че заповедта е била издадена от
компетентен орган – съдебните власти на Федерална Република Германия. Подробно са
описани престъпленията, за които се иска предаване на лицето, като е посочено
престъпление измама и кибернетична криминалност, за които не се изисква двойна
наказуемост, но те са наказуеми и по законодателството на Република България. В
заповедта е посочено, че престъплението се наказва с максимално общо наказание 10 години
лишаване от свобода. Описан е периодът на извършване на деянията, както и подробности
относно степента на участие на исканото лице. Посочена е правната квалификация на
деянията, съгласно Наказателния кодекс на Федерална Република Германия. Искането за
предаване е направено с цел наказателно преследване по отношение на П.. Заповедта е
придружена от съответен превод на български език.
С оглед на предоставени допълнително документи от германската страна – подробно
писмо и информация, включваща дата на раждане, адрес, единен граждански номер и
правилно изписване на имената на исканото лице, информация от Фейсбук и Инстаграм, от
показания на лицето А. И., както и от снимков материал, към момента не съществува
съмнение относно самоличността на исканото за предаване лице. Правилен е бил изводът на
първата съдебна инстанция, че А. П. е искан с цел провеждане по отношение на него на
наказателно преследване за извършени 32 броя престъпни деяния. По искане на решаващият
съд са били предоставени гаранции съгласно чл.41 ал.3 от ЗЕЕЗА, че след провеждането на
наказателното преследване, исканото лице А. П. ще бъде върнат в Република България за
по-нататъшно изпълнение на наказанието.
Поради тези изложени съображения, въззивният съд не споделя доводите на защитата,
че информацията в разглежданата Европейска заповед за арест относно самоличност на
исканото лице, описание на престъпни деяния, период на извършване, степен на участие на
исканото лице в извършване на деянията, е неясна и недостатъчна. Освен описаното в
заповедта, съдебните власти на Федерална Република Германия са предоставили
добросъвестно и допълнителна информация, касаеща исканото за предаване лице и воденото
производство.
Контролната съдебна инстанция, както и първата, не установи да са налице основанията
по чл.39 и чл.40 от ЗЕЕЗА за отказ да се изпълни европейската заповед за арест –
престъплението, за което е издадена заповедта не е амнистирано в Република България, за
същото лице не се води и не се е водило наказателно производство на територията на
Република България, няма данни исканото лице да е било осъдено с влязла в сила присъда за
същото престъпление, за което е издадена заповедта от български съд или от съда на трета
държава-членка или такава, която не е член на ЕС. Исканото за предаване лице А. П. е
пълнолетно и наказателното преследване не е погасено по давност съгласно българското
законодателство.
Според САС не са налице и основанията на чл.52 от ЗЕЕЗА за отлагане на изпълнението
4
или за условно изпълнение на заповедта.
В обобщение следва да се посочи, че издадената Европейска заповед за арест отговаря
на всички формални изисквания на българския закон, както и на Рамково решение на
Съвета 2002/584/ПВР от 13.06.2002г., като в нея са били отразени всички обстоятелства,
нужни за целите на настоящето производство.
Първостепенният съд е установил, че са налице всички законови основания за
изпълнение на Европейската Заповед за арест и за предаване на исканото лице А. П., който
извод се споделя от настоящата съдебна инстанция.
Правилно и законосъобразно е била определена и мярка за неотклонение „задържане
под стража“ по отношение на А. С. П. до фактическото му предаване на съдебните власти на
Федерална Република Германия.

Въз основа на всички изложени по-горе съображения, Софийски апелативен съд счете,
че решението на Софийски градски съд е правилно и законосъобразно и като такова бе
потвърдено. Съдът е дал подробен и мотивиран отговор на всички възражения, направени от
защитата по делото. Контролната съдебна инстанция не констатира при постановяването му
да са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон от първостепенния съд.

По изложените съображения, Софийски апелативен съд постанови решението си.



РЕШИ:


ПОТВЪРЖДАВА Решение №434 от 01.07.2020г. по НЧД №1189/2020г. на Софийски
градски съд, наказателно отделение, 24-ти състав, с което е предал А. С. П. , роден на
********г. в гр.София, живущ в гр.***, ул.“***“ №**, ет.*, българин, български гражданин,
неженен, със средно образование, работи, неосъждан, ЕГН **********, на съдебните власти
на Федерална Република Германия въз основа на ЕЗА от 03.02.2020г., издадена от съдия в
Районен съд Бамберг, с цел провеждане на наказателно преследване за общо 32 престъпни
5
деяния – измама с користни цели в рамките на престъпна групировка в 15 случая, съгласно
чл.263 ал.1 и 3 изр.2 №1, ал.5, 25 ал.2, 53 от НК на Федерална Република Германия.
Потвърждава мярката за неотклонение „задържане под стража”, взета по отношение на
А. С. П. до фактическото му предаване на Федерална Република Германия.
Препис от решението да се изпрати незабавно на Софийска градска прокуратура,
Министерство на правосъдието и на Върховна касационна прокуратура.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6